Р Е Ш Е Н И Е

№227

 29.10.2018 г., гр. Кюстендил

В  ИМЕТО НА НАРОДА

           

КЮСТЕНДИЛСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ТРЕТИ състав в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА

ЧЛЕНОВЕ:              ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                                                  СИМОНА НАВУЩАНОВА

 

 при участието на секретаря Галина Кирилова, като разгледа докладваното от мл. съдия С. Навущанова, в. гр. дело № 271/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение № 179/18.04.2018 г., постановено по гр. д. № 371/2016 г. РС – Дупница отхвърля предявената от В.С.В. претенция по чл. 349, ал. 2 от ГПК за поставяне в дял на процесния делбен имот, изнася на публична продан „ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от масивна жилищна сграда с идентификатор 39339.502.129.2 /тридесет и девет хиляди триста тридесет и девет точка петстотин и две точка сто двадесет и девет точка две/ със застроена площ от 84 /осемдесет и четири/ квадратни метра, която сграда се намира в поземлен имот с идентификатор 39339.502.129 /тридесет и девет хиляди триста тридесет и девет точка петстотин и две точка сто двадесет и девет/ по КККР на село Крайници, Община Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-57 от 30.07.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК, осъжда на основание чл. 31, ал. 2 ЗС К.С.В. да заплати на А.С.В. сумата 233 лв., а на В.С.В., – сумата 1167 лв., представляваща обезщетение за ползването за периода от 01.04.2016 г. до 21.12.2017 г. на собствените им идеални части от първи жилищен етаж от масивна жилищна сграда с идентификатор 39339.502.129.2, ведно със законната лихва от 22.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумите, като за размера над 1399, 99 лв. до претендираните 4100 лв. отхвърля претенцията, като неоснователн, осъжда на основание чл. 61, ал. 3, вр. чл. 59 ЗЗД В.С.В., А.С.В. и Й.С.В. да заплатят на К.С.В. за поставянето през 2016 г. на PVC-дограма на първи жилищен етаж от описаната масивна жилищна сграда както следва: В.С.В. – 1368, 75 лв.; А.С.В. – 273, 75 лв.; Й.С.В. - 273, 75 лв., ведно със законната лихва от 18.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумите, като за размера над 1916, 25 лв. до претендираните 2100 лв. отхвърля претенцията, като неоснователна, като възлага на страните да заплатят държавна такса по иска за делба по сметка на РС - Дупница в размер на 4% върху стойността на дяловете им и дължимите държавни такси и разноски по присъединените искове, съразмерно с уважените части на предявените претенции.

Срещу решението в частта, с която е отхвърлена възлагателната претенция и имотът е изнесен на публична продан постъпва въззивна жалба, подадена от адв. З.Б.В.,***, в качеството му на процесуален представител на ищцата по иска за делба В.С.В..

Според изложеното в жалбата, в тази част първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателката твърди, че изводът на първоинстанционния съд, че в процесния случай е налице „смесена съсобственост“ е неправилен. Излага се, че фактическата обстановка е възприета правилно от ДРС и че в хода на разглеждане на делото е установено по безспорен начин, че съсобствеността е възникнала в резултат на прекратена СИО и наследяване. Сочи се, че с последваща съдебна практика, формирана по реда на чл. 290 от ГПК и явяваща се константна, се допълнило схващането за т.н. комбинирана съсобственост, по повод на която ОСКГ се е произнесъл в ТР №1/2004г., като се възприема, че когато вещта е била в режим на семейна имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг не възниква смесена съсобственост. Излага се още, че дадената от ДРС правна квалификация на направената своевременно възлагателната претенция се явява неправилна, като се твърди в тази връзка, че въззивницата отговаря на условията визирани в чл. 349, ал. 1 от ГПК, на което правно основание следва да й бъде възложен процесния делбен имот. Предвид изложеното, моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като на негово място бъде постановено друго, с което да бъде уважена претенцията й за възлагане на допуснатия до делба имот, поради наличие на изискуемите законови предпоставки: касае се за жилищен имот бивша съпружеска общност, който е реално неподеляем, жалбоподателката В. В. е преживял съпруг, който е живял в имота към момента на откриване на наследството и не притежава друго жилище. Претендират се сторените в производството разноски. Не се ангажират доказателства.

Въззиваемите страни не са депозирали писмени отговори в предоставения им от съда срок.

Жалбоподателят В.В., редовно призована не се явява в съдебно заседание, представлява се адв. З.В., който поддържа жалбата. Претендира сторените по делото разноски.

В съдебно заседание въззиваемата страна Й.С.В., редовно призована, при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява лично и не изпраща представител. Въззиваемата страна К.С.В., редовно призована, не се явява лично и не изпраща представител.  За въззиваемата страна А.С.В. в съдебно заседание се явява процесуалния предствител адв. З.В., който счита подадената жалба за основателна.

Срещу решението в частта, с която е частично уважена претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС постъпва въззивна жалба подадена от К.С.В., чрез процесуалния му представител – адв. И.И..

            Въззивникът К.С.В. намира първоинстанционния съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен в обжалваната част. Счита, че в хода на пъроинстанционното производство ищците В.С.В. и А.С.В. не са доказали предвидените в разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС предпоставки, наличието на които, при условие на кумулативност, е необходимо за уважаване на предявената претенция. Изтъква в тази връзка обстоятелството, че не е налице надлежна писмена покана, необходима за да възникне задължение за заплащане на обезщетение в тежест на съсобственика, който ползва веща. Твърди, че не дължи обезщетение на останалите съсобственици, тъй като самият той е бил лишен от възможността да ползва имота. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като бъде постановен акт, с който изцяло бъде отхвърлена претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС като неоснователна. Не се ангажират доказателства. 

            Срещу така депозираната жалба не са постъпили отговори от ответните въззиваеми страни в законоустановения срок.

В съдебно заседание въззивникът К.С.В., редовно призован при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява лично и не изпраща представител.  Постъпила е молба от процесуалния представител на въззивника- адв. И.И., с която се изразява становище за даване ход на делото в нейно отсъствие. Поддържа се подадената въззивна жалба и се претендират сторените разноски.

В съдебно заседание въззиваемите страни В.С.В. и А.С.В. редовно призовни, не се явяват лично, а се представляват от адв. В., които оспорва подадената от К.В. въззивна жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирани лица, съдържат необходимите реквизити, не страдат от пороци, поради което съдът ги намира за допустими.

В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че решението на ДнРС е валидно и допустимо. То съдържа реквизитите по чл. 236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд.           

Настоящото производство е въззивно поради което, съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Кюстендилският окръжен съд приема за установено следното:

Производството е за делба във фазата на извършването.

С решение № 394 от 22.08.2016 г., в законна сила от 13.11.2017 г., ДнРС е допуснал да се извърши съдебна делба на „ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от масивна жилищна сграда с идентификатор 39339.502.129.2 /тридесет и девет хиляди триста тридесет и девет точка петстотин и две точка сто двадесет и девет точка две/ със застроена площ от 84 /осемдесет и четири/ квадратни метра, която сграда се намира в поземлен имот с идентификатор 39339.502.129 /тридесет и девет хиляди триста тридесет и девет точка петстотин и две точка сто двадесет и девет/ по КККР на село Крайници, Община Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-57 от 30.07.2004 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с административен адрес на поземления имот: с. Крайници, ул. ***, с площ от 1007 /хиляда и седем/ квадратни метра, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, стар идентификатор: няма и с номер по предходен план: имот планоснимачен номер 526 /петстотин двадесет и шест/, квартал 7 /седми/, парцел ІІІ /трети/, при съседи на имота: Поземлен имот с идентификатор 39339.501.126, Поземлен имот с идентификатор 39339.501.127, Поземлен имот с идентификатор 39339.501.128, Поземлен имот с идентификатор 39339.501.130, Поземлен имот с идентификатор 39339.501.149 и Поземлен имот с идентификатор 39339.501.123, съгласно правата на страните: за В.С.В. – 5/8 ид. части; за А.С.В. – 1/8 ид. част; за К.С.В. - 1/8  ид. част; за Й.С.В. - 1/8 ид. част.

В първото съдебно заседание, във втора фаза на съдебната делба, съдът е приел за разглеждане възлагателна претенция на съделителя В.С.В., като е квалифицирал същата, като  такава с правно основание - чл. 349, ал. 2 ГПК.

Своевременно,  в срока по чл. 346, ал. 1 от ГПК, съделителите са предявили помежду си искове по сметки, както следва: 1. Приета е за съвместно разглеждане  претенцията на ищците В.В. и А.С.В. срещу К.С.В. с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за обезщетение за ползването на процесния жилищен имот, от което са били лишени, в общ размер на 4100 лв. /683, 33 лв. на А.С.В. и 3416, 66 лв. на В.С.В./ за периода от 01.04.2016 г. до 21.12.2017 г., ведно със законната лихва от 22.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата и 2. Претенция за извършени подобрения от К.С.В., изразяващи се в поставяне през 2016 г. на PVC-дограма на жилището, предмет на делбата – седем прозореца и една врата, възлизащи общо на 2400 лв., като искането е било за осъждане на В.С.В. да заплати сумата 1500 лв., а А.С.В. и Й.С.В. да заплатят по 300 лв., ведно със законната лихва от 18.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

Решението, в частта, с която е частично уважена претенцията на К.В. за заплащане на извършените от него подобрения, не е обжалвано и е влязло в сила.  

За установяване поделяемостта на допуснатия до делба недвижим имот и възможността делбата да се извърши, съобразно определените квоти на съделителите, по делото е извършена първоначална и допълнителна съдебно – техническа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда като обективна, обоснована и компетентно дадена от лице с нужните познания. От основното и допълнителното заключение на СТЕ, изслушано пред ДнРС, което настоящият състав възприема като обективно и компетентно изготвено, се установява, че процесният имот е реално неподеляем. Пазарната му стойност възлиза на 21 000 лв., а размерът на претендираното обезщетение в размер на наема на имота за периода от 01.04.2016 г. до 21.12.2017 г. – на 1399, 99 лв. общо за двамата ищци съобразно правата им.

При така установената фактическа обстновка, за да се произнесе от правна страна, съдът съобрази следното:

 

По способа за извършване на делбата:

Съсобствеността в делбеното производство се прекратява чрез възлагане по реда на чл.349, ал.1 или ал.2 от ГПК, чрез теглене на жребий по чл.352 от ГПК, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 от ГПК или чрез изнасянето им на публична продан. Основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. Съгласно общия принцип за извършване на делбата, всеки от съделителите следва да получи реален дял от делбеното имущество. Само при неподеляемост и невъзможност за възлагане, то следва да се изнесе на публична продан и съделителите да получат паричната равностойност на дела си от продажната цена.

В настоящия случай, делбеният имот е жилищен и неподеляем. Правилно първоинстанционният съд е възприел в мотивите си, че съсобствеността между съделителите не е възникнала само и единствено в резултат на наследяване.  По делото е безспорно установено, че делбеният имот не е лично имущество на наследодателя С. Б. В., а е придобит от него и В.С.В. в режим на СИО. Неправилно обаче, същия е квалифицирал възлагателната претенция на ищцата, като такова по чл. 349, ал. 2, а не по чл. 349, ал. 1 от ГПК, поради което настоящия съдебен състав не е обвързан от дадената квалификация и дължи определяне на правилната такава. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 349, ал. 1 ГПК, ако неподелаемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг и преживелият съпруг няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари. Според, ал. 2 на чл. 349 ГПК, ако неподелаемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на съделителите се уравняват с друг имот или с пари.

Според дадените с т. 7 на Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС указания, ако единият от съделителите едновременно има качеството на преживял съпруг и на наследник по закон и правото на собственост върху имота - предмет на делбата е придобито от него и от наследодателя по време на техния брак в режим на съпружеска имуществена общност, то преживелият съпруг може да предяви претенция за възлагане по чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.) (чл. 349, ал. 1 от действащия ГПК), а останалите съделители - по реда на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) (чл. 349, ал. 2 от действащия ГПК). В тази хипотеза наличието на предпоставките за възлагане на имота по чл. 349, ал. 1 ГПК (чл. 288, ал. 2 ГПК отм.) изключват разглеждането на евентуалните претенции по чл. 349, ал. 2 ГПК (чл. 288, ал. 3 ГПК отм.). Конкуренцията на правните основания за възлагане според даденото в ТР разрешение следва да се разреши според принципа, че специалният закон изключва приложението на общия, като разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК (чл. 288, ал. 3 ГПК отм.) ще намери приложение доколкото не са налице условията за възлагане на основание чл. 349, ал. 1 ГПК (чл. 288, ал. 2 ГПК отм.), напр. ако преживелият съпруг има друго жилище. Нормата на чл. 349, ал. 1 ГПК съдържа привилегия, която е в защита интересите на ненавършилите пълнолетие деца. Съгласно граматическото и смислово тълкуване на разпоредбата на чл. 349, ал. 1 ГПК условието на съпруга да е възложено упражняването на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца се отнася само до бившия съпруг, когато предмет на делбата е съпружеска имуществена общност, прекратена с развод, но не и за преживелия съпруг.

Правната квалификация, дадена от страната, не обвързва съдът. При направено искане за възлагане съдът преценява всички факти и обстоятелства и квалифицира претенцията според основанието за възлагане, на което тя отговаря- в случая по чл. 349, ал. 1 ГПК, тъй като се касае за преживял съпруг и предмет на делба е неподеляемо жилище, което е било съпружеска имуществена общност. С оглед на изложеното и предвид направеното от въззивницата възражение в тази наскока, КОС приема, че първоинстанционния съд е бил сезиран надлежно с възлагателна претенция с правна квалификация чл. 349, ал. 1 от ГПК, а не по ал. 2 на сочената разпоредба. Наличието на предпоставките за възлагане на имота по чл. 349, ал. 1 от ГПК изключва разглеждането на евентуалните претенции по чл. 349, ал. 2 от ГПК. В смисъла на изложеното е и постановената по реда на чл. 290 от ГПК, константна съдебна практика, в частност: решение № 72/08.06.2015 г., пост. по Г. д. № 6017/2014 г., I г. о., ГК на ВКС.

Съобразно разпоредбата на чл. 349, ал.1 ГПК, за да бъде поставен делбеният имот в дял на съделителя, направил възлагателна претенция, следва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: да е налице неподеляем жилищен имот, който е бил съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг, преживелият съпруг да няма собствено жилище и да е направено своевременно искане за възлагането му.

В настоящия случай в хода на първоинстанционното производтво е установено, че : делбеният имот е неподеляем; съсобствеността е възникнала при условията на СИО и е прекратена със смъртта на единия съпруг; съделителката е заявила възлагателната си претенция преди изтичане на преклузивния срок по чл. 349, ал. 4 ГПК и е удостоверила с писмена декларация, че не притежава друг жилищен имот.  Ответниците, въпреки дадената им възможност, не са опровергали твърдението й, че няма друго собствено жилище.

Предвид това, съдът намира, че съделителят В.В., която е заявила претенция за възлагане на допуснатия до делба имот – неподеляемо жилище на основание чл.349,ал.1 ГПК е доказала подлежащите на доказване от нея предпоставки за уважаване на възлагателната й претенция.

За пълнота следва да се отбележи, че в настоящия случай съсобствеността е възникнала в резултат на прекратена СИО и наследяване, а когато вещта е била придобита в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг и преживелият съпруг наследява заедно с други наследници на общия наследодател не е налице т.н. „смесена съсобственост“, както е посочил в мотивите си първоинстанционния съд. В тези случаи, се приема, че съсобствеността произтича от наследяване, доколкото преживелият съпруг придобива конкретен дял от имота поради прекратяване на СИО, именно вследствие смъртта на наследодателя си – починалия съпруг и се легитимира като съсобственик както вследствие прекратената СИО, така и в качеството си на наследник на починалия наследодател. Константната съдебна практика приема се, че при такава хипотеза състоянието на съсобственост възниква от един юридически факт – смъртта на наследодателя, водеща до прекратяване на съпружеската имуществена общност и до наследяване. Предвид това, възлагане е допустимо, когато съсобствеността е съсредоточена между съделители, чийто основен източник и правопораждащ факт на придобитите права е смъртта на общия наследодател, която е довела едновременно до прекратяване на съпружеската имуществена общност и придобиването от преживелия съпруг в това му качество на идеална част от имота, така и до съсобственост с останалите наследници относно другата идеална част от вещта /в този смисъл– Решение № 242/04.11.2014 г. по гр.д.№ 3345/2014 г. на ВКС, І г.о.; Решение № 223/12.10.2012 г. по гр.д.№ 235/2012 г. на ВКС, ІІ г.о.; Решение № 148/07.04.2010 г. по гр.д.№ 437/2009 г. на ВКС, І г.о.; Решение № 239/06.08.2012 г. по гр.д.№ 81/2011 г. на ВКС, І г.о.; Решение № 239 от 06.08.2012 г. по гр. д. № 81 от 2011 г. на ВКС, първо г. о.; Решение № 18 от 27.02.2013 г. по гр. д. № 572 от 2012 г. на ВКС, първо г. о.; Решение № 158 от 25.11.2016 г. по гр. д. № 2233 от 2016 г. на ВКС, първо г. о./ Изследването на въпроса за наличие на  „смесена (комбинирана) съсобственост обаче има значение за възлагане по чл. 349, ал. 2, а не по чл. 349,ал. 1 ГПК (съгласно приетото в т.8 от ТР № 1/2004 г. на ВКС).

 Видно от заключението на СТЕ, пазарната стойност на имота е 21 000 лв. Следователно, за уравнение на дяловете В.В. следва да бъде осъдена да заплати на останалите съделители суми както следва: на А.С.В. – 2625, съответстващи на неговите 1/8 ид. част; на К.С.В. - 2625, съответстващи на неговите 1/8  ид. Част и на  Й.С.В. - 2625, съответстващи на неговите 1/8 ид. част. Сумите за уравняване на дяловете, ведно със законна лихва следва да бъдат заплатени в срок от 6 месеца, считано от влизане в сила на решението. Вещно-правният ефект на възлагателното решение се проявява след плащане на сумите за уравняване в указания от законодателя срок. В случай, че задължението за заплащане на паричното уравнение не бъде изпълнено в този срок, възлагателното решение се обезсилва по право и делбата се извършва отново по реда и условията на чл. 346, ал. 6 от ГПК.

По изложените съображения и предвид несъвпадащите изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в тази част, а на негово място да бъде постановено друго, с което делбата следва да бъде извършена чрез възлагане на имота в дял на съделителя В.В..

 

По приетата по реда на чл. 346 ГПК претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС:

С оглед твърденията в молбата по чл. 346 ГПК на съделителите В.В. и А.В., правилно СРС е квалифицирал тази претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС. Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС, всеки от съсобствениците може да си служи изцяло с общата вещ по предназначението й и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване -, ал. 2 на същия член. Фактическият състав на обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС включва следните кумулативни предпоставки: 1) съсобственост върху вещта; 2) лично ползване на вещта от единия съсобственик; 3) писмена покана за заплащане на обезщетение от неползващия вещта съсобственик. Съгласно Тълкувателно решение № 7/02.11.2012 г. по тълк.д. № 7/2012 г., ОСГК на ВКС, "лично ползване" по смисъла на чл. 31 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове.

В разглеждания случай по делото е доказано, че по отношение на процесния недвижим имот - „ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ'' от масивна жилищна сграда с идентификатор 39339.502.129.2 е налице съсобственост, като правата на страните са както следва: за В.С.В. – 5/8 ид. части; за А.С.В. – 1/8 ид. част; за К.С.В. - 1/8  ид. част; за Й.С.В. - 1/8 ид. Част - с оглед нормите на чл. 297 и чл. 298 ГПК, влязлото в сила решение по първата фаза на делбата е задължително за страните по настоящото дело, както и за настоящия съдебен състав. Несъмнено е също така, че през исковите периоди съсобствеността по отношение на процесния имот не е била прекратена.

На следващо място трябва да се отбележи, че съгласно нормата на чл. 31, ал. 2 ЗС, за да се породи претендираното право следва да е отправено писмено искане до другия съсобственик. Касае се за формално адресно волеизявление. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. То следва да е извършено в писмена форма за действителност и да е достигнало до знанието на другата страна. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.

Ищците А.В. и В.В. са отправили такива искания, още с подадената пред ДнРС на 18.03.2016 г. искова молба, с която е предявена претенцията за делба на процесното жилище, която е била връчена на ответника К.В. на 31.03.2016 г. Последователно в съдебната практика е прието, че за покана за плащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС следва да се счита и исковата молба за делба, когато съдържа волеизявление за плащане на обезщетение за ползването на съсобствения имот от ответника. В този случай ответникът дължи обезщетение за периода от датата на получаване на тази искова молба за делба, т.е. от деня на писменото поискване, до датата на предявяване на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС в делбеното производство по реда на чл. 346 ГПК. В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя К.В., че не са доказани тези правопорождащи процесните вземания факти и в частност, че е отправена към него надлежна писмена покана.

Установено е също така, че през процесните периоди единствено ответника е ползвал процесния имот, доколкото е разполагал с ключ за него, а ищците са били лишени от достъп до него. Този извод следва от съвкупният анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства /показанията на разпитаната в първоинстанционното производство свидетелка Д. В., както и от приложения на л. 16 от производството пред ДнРС протокол, издаден от нотариус Л. С., от който се установява, че ищцата В.В. е напуснала процесния имот на 08.11.2016 г., след като ответникът К.В. е спрял водоснабдяването до него. В този смисъл формираните от ДнРС фактически констатации за осъщественото от ответника еднолично ползване на общият имот са обосновани и въззивният съд препраща към тях.

Съгласно Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК на ВКС, претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС ще е основателна, когато неползващият съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това: той /респ. член на неговото семейство/ продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик или той /респ. член на неговото семейство/ не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея /например като държи ключа/. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е равнозначно на покана по чл. 84, ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава, от който и момент той дължи обезщетение.

В частност по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, че двамата ищци са имали реално достъп до процесното жилище през исковите периоди, респективно, че са разполагали с ключ за него, а доказателствената тежест в тази насока е била на ответника. Липсват и каквито и да било данни, че през тези периоди К.В. е предложил на ищците ползването на общия имот в съответствие с техните права, но последните да са отказали това предложение.

С оглед така приетото, КОС счита, че напълно ирелевантно за възникване на вземането по чл. 31, ал. 2 ЗС е обстоятелството, изложено във въззивната жалба, дали обективно е било ползвано жилището от ответника, или той е ограничил достъпа до същото, след което не го е обитавал, а е живеел на втория етаж от процесната сграда. След като през процесните периоди ответника е ползвал лично съсобствения между страните имот, възпрепятствал е техния достъп до него и е бил поканен от другите съсобственици - ищците, да заплаща обезщетение, въззивният съд намира, че в патримониума на В.В. и А.В. е възникнало правото по чл. 31, ал. 2 ЗС.

Относно размера на претенциите, настоящият съдебен състав приема, че пропуснатите от всеки един от ищците ползи, подлежащи на обезщетяване, са в размер на средния пазарен наем, който би било възможно да се получи при отдаването на имота за временно възмездно ползване.

В този смисъл при съобразяване на неоспореното заключение на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, както и с оглед правата на страните в съсобствеността и обстоятелството, че с получаване на исковата молба ответника е изпаднал в забава, законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че релевираните претенции са основателни до размерите, посочени в обжалваното решение /срещу които не са наведени самостоятелни оплаквания/ - за ищеца А.С.В.- сумата 233 лв., а за ищцата В.С.В.-  сумата 1167 лв.

С оглед на горните съображения и доколкото във въззивната жалба не се навеждат доводи относно размера и периода на дължимост на обезщетението за лишаване на съсобственик от ползите от общата вещ, и с оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК, ограничаваща въззивната проверка за правилност на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните от жалбоподателя доводи, се налага извод за основателност на предявения иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС до уважения от районния съд размер и за уважения период.

Поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на претенциите по чл. 31, ал. 2 ЗС, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на ДнРС в тази част - потвърдено, като правилно.

 

По разноските:

В практиката на ВКС последователно се приема, че по смисъла на чл. 355 ГПК  съделителите заплащат разноски съобразно дяловете си при приключване на делбеното производство, но се имат предвид онези разноски по призоваване на свидетели, вещи лица (вкл. възнаграждение за последните), извършване на оглед и други съдопроизводствени действия, които са направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост. При липса на оспорване на правата на съделителите и при липса на спор за способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат. При наличие на спор по правата на съделителите, както и по присъединените искове във втората фаза на производството и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК (чл.64 ГПК отм. ), в който смисъл са и указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т. 9 на ППВС № 7/1973 г.

По дължимите държавни такси за производството пред първата съдебна инстанция следва да се има предвид, че същите са в размера определен от ДнРС, в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

По искането на въззивницата В.В. за присъждане на разноски за въззивно обжалване: С оглед на изложените съображения за уважаване на въззивната жалба на В.В. и отхвърляне на въззивната жалба на К.В. следва да се присъдят разноски на В.В. само за осъществена адвокатска защита пред настоящата инстанция. Искане за присъждането им е направено своевременно, но доказателства за направата им не са представени, поради което искането се явява неоснователно. С оглед на изложеното, разноски за заплатен адвокатски хонорар пред въззивната инстанция не следва да бъдат присъждани.

Сумите заплатени като пропорционална държавна такса, общо 262.50 лева, са изчислени и събрани само върху дела на въззивницата В.В.. Това са разноски в делбата, които се поемат от всеки съделител съобразно дела му, поради което не могат да бъдат вменени като задължение на останалите съделители-въззиваеми страни.

С оглед изхода на правния спор, по подадената от въззивника К.В. жалба, на същия не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция.

Водим от горното, и на осн. чл. 271 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 179/18.04.2018 г., постановено по гр. д. № 371/2016 г. РС – Дупница, В ЧАСТТА досежно начина на извършване на делбата- изнасяне на имота на публична продан и ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:

ПОСТАВЯ в ДЯЛ на В.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***, недвижим имот, представляващ „ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от масивна жилищна сграда с идентификатор 39339.502.129.2 /тридесет и девет хиляди триста тридесет и девет точка петстотин и две точка сто двадесет и девет точка две/ със застроена площ от 84 /осемдесет и четири/ квадратни метра, която сграда се намира в поземлен имот с идентификатор 39339.502.129 /тридесет и девет хиляди триста тридесет и девет точка петстотин и две точка сто двадесет и девет/ по КККР на село Крайници, Община Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-57 от 30.07.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на поземления имот: с. Крайници, ул. ***, с площ от 1007 /хиляда и седем/ квадратни метра, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, стар идентификатор: няма и с номер по предходен план: имот планоснимачен номер 526 /петстотин двадесет и шест/, квартал 7 /седми/, парцел ІІІ /трети/, при съседи на имота: Поземлен имот с идентификатор 39339.501.126, Поземлен имот с идентификатор 39339.501.127, Поземлен имот с идентификатор 39339.501.128, Поземлен имот с идентификатор 39339.501.130, Поземлен имот с идентификатор 39339.501.149 и Поземлен имот с идентификатор 39339.501.123, на осн. чл. 349, ал.1 ГПК.

ЗА УРАВНЕНИЕ НА ДЯЛОВЕТЕ осъжда В.С.В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на А.С.В., ЕГН ЕГН ********** сумата от  2625 /две хиляди шестстотин двадесет и пет/ лева, ведно със законната лихва в 6 /шест/- месечен срок, считано от влизане на съдебното решение в сила. При неизпълнение на паричното задължение в указания срок, възлагателното решение се обезсилва по право.

ЗА УРАВНЕНИЕ НА ДЯЛОВЕТЕ осъжда В.С.В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на К.С.В., ЕГН **********  сумата от  2625 /две хиляди шестстотин двадесет и пет/ лева, ведно със законната лихва в 6 /шест/- месечен срок, считано от влизане на съдебното решение в сила. При неизпълнение на паричното задължение в указания срок, възлагателното решение се обезсилва по право.

ЗА УРАВНЕНИЕ НА ДЯЛОВЕТЕ осъжда В.С.В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Й.С.В., ЕГН ********** сумата от  2625 /две хиляди шестстотин двадесет и пет/ лева, ведно със законната лихва в 6 /шест/- месечен срок, считано от влизане на съдебното решение в сила. При неизпълнение на паричното задължение в указания срок, възлагателното решение се обезсилва по право.

Собствеността на поставеното в общ дял жилище ще бъде придобита от лицата, в чиято полза е възлагането, от датата на плащане в пълен размер на сумата от 7875 лева /седем хиляди осемстотин седемдесет и пет лв./, ведно със законната лихва, считано от дата на влизане в сила на решението по възлагане до плащането.

           

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 179/18.04.2018 г., постановено по гр. д. № 371/2016 г. РС – Дупница, В ЧАСТТА, с която на основание чл.31, ал.2 ЗС е осъден  К.С.В., ЕГН **********, да заплати на А.С.В., ЕГН **********, сумата 233 лв., а на В.С.В., ЕГН ********** – сумата 1167 лв., представляваща обезщетение за ползването за периода от 01.04.2016 г. до 21.12.2017 г. на собствените им идеални части от първи жилищен етаж от масивна жилищна сграда с идентификатор 39339.502.129.2 със застроена площ от 84 кв. м., намираща се в ПИ с идентификатор 39339.502.129 по КККР на село Крайници, Община Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-57 от 30.07.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на поземления имот: с. Крайници, ул. ***, ведно със законната лихва от 22.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумите.

 

В необжалваните части решението е влязло в сила.

 

Решението, в частта по иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, е окончателно и не подлежи на обжалване, арг. от чл. 280, ал. 2 ГПК.

 

Решението, в частта, в която съдът се е произнесъл по способа за делба, подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: