Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О   Р Е Ш Е Н И Е  №1

                                               гр.Кюстендил  04.01.2017г.

                                         В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

Кюстендилският окръжен съд, четвърти състав, в открито съдебно заседание на осми декември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                             ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА

при секретаря: Р.С.,

след като разгледа докладваното от съдия В.Джонева т.д.№50 по описа за 2016г. на ОС-Кюстендил и, за да се произнесе, взе предвид:

 

Решението се постановява при наличието на предпоставките по чл.239 ал.1 от ГПК за постановяване на НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ.

 

Производството е по реда на Глава Двадесет и втора – „Производство по търговски спорове“, чл.365 и сл. от ГПК.

 

Делото е образувано по исковата молба на „**********“ ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.С. ****, район „***“, *****, бул.„Н. В.“ №**, представлявано от изп.директор А. А. и от прокуриста М. П., подадена чрез пълномощника адв.И.К.-К., с адрес ***, срещу К.К.Ш., с ЕГН **********,***.

При условията на обективно евентуално съединяване са предявени следните искове:

- иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на К.К.Ш., съществуването на задължение на същия спрямо „*************“ ЕАД за заплащане на суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№279/2016г. по описа на РС-Дупница, дължими на основание договор за банков кредит от 08.11.2007г., а именно: главница в размер на *** евро; изискуема редовна лихва в размер на ** евро, начислена за периода от 25.11.2015г. до 10.02.2016г., включително; изискуема наказателна лихва в размер на *** евро, начислена за периода от 25.11.2015г. до 25.02.2016г., включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2016г. до окончателното й изплащане,

а в случай, че горният иск бъде отхвърлен частично като неоснователен, поради липса на предсрочна изискуемост на кредита

- иск с правно основание чл.288 от ТЗ във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД за осъждане на К.К.Ш. да заплати на „***************“ ЕАД сумите, дължими по сключения помежду им договор за банков кредит от 08.11.2007г., а именно: главница в размер на *** евро; изискуема редовна лихва в размер на ***евро, начислена за периода от 25.11.2015г. до 10.02.2016г., включително; изискуема наказателна лихва в размер на **** евро, начислена за периода от 25.11.2015г. до 25.02.2016г., включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2016г. до окончателното й изплащане.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски, в това число и на тези в заповедното производство, по съразмерност и след компенсация.

Ответникът по иска не е депозирал отговор на исковата молба в предоставения му установен от закона срок. Ответникът не е изпратил представител в първото по делото съдебно заседание, като не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Ищецът, чрез пълномощника си още в исковата молба, а и в хода на производството, е поддържал искаме за постановяване на неприсъствено решение.

Искът е допустим, доколкото е предявен в хипотезата на чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК и предполага установяване съществуването на вземане, което е било предмет на заповед за изпълнение. Исковата претенция е заявена в срока по чл.415 от ГПК.

Съдът счита, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, предвидени в чл.239 ал.1 от ГПК, приложим на общо основание и в производствата за разглеждане на търговски спорове, тъй като на ответника са разяснени последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание (вж.разпореждане от 20.06.2016г.), а искът по чл.422 ал.1 от ГПК, с оглед изложените в исковата молба факти и приложенията към нея, а също и предвид констатациите и изводите на вещото лице Ив.Д., се явява вероятно основателен.

От приложените към исковата молба заверени копия на документи, както и от материалите, съдържащи се в приложеното ч.гр.д.№279/2016г. по описа на ДРС,  се установява, че между страните е бил сключен договор за банков кредит от 08.11.2007г., по който ответникът е неизправна страна; че в чл.9.3 от договора банката е предвидила правото си да обяви цялото вземане по договора за предсрочно изискуемо; че формалните предпоставки за това са настъпили преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК; че Ш. е бил лично уведомен за обявената предсрочна изискуемост на вземането, а от заключението на вещото лице стана ясно, че дължимите по договора суми от кредитополучателя са напълно идентични с исковите.

Според чл.239 ал.2 изр.1 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество.

Поради уважаването изцяло на главния иск, не се следва произнасяне по евентуално съединения.

Размерът на разноските, които се дължат в заповедното производство възлиза на сумата от 978.45 лева, представляваща заплатена държавна такса. Тези разноски следва да се присъдят на ищеца.

Установи се, че ищецът е сторил разноски в исковото производство, както следва: за държавна такса в размер на *** лева и за вещо лице в размер на *** лева, които му се следват и са в общ размер на ***** лева.

Воден от горното, съдът

 

     Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.К.Ш., с ЕГН **********,***, че същият дължи на „*“ ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр.С. ***, район „****“, ********, бул.„Н. В.“ №** представлявано от изп.директор А. А. и от прокуриста М. П., следните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№279/2016г. по описа на РС-Дупница, дължими на основание договор за банков кредит от 08.11.2007г., а именно: главница в размер на *** евро; изискуема редовна лихва в размер на *евро, начислена за периода от 25.11.2015г. до 10.02.2016г., включително; изискуема наказателна лихва в размер на **евро, начислена за периода от 25.11.2015г. до 25.02.2016г., включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2016г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА К.К.Ш., с ЕГН **********,***, да заплати на „*“ ЕАД, с ЕИК *****, с посочени ЕИК, седалище и адрес на управление, сторените в заповедното производство разноски за държавна такса в размер на ******(***************).

 

ОСЪЖДА  К.К.Ш., с ЕГН **********,***, да заплати на „********“ ЕАД, с ЕИК ****, с посочени ЕИК, седалище и адрес на управление, сторените в исковото производство разноски за държавна такса и вещо лице, в общ размер на ******* (****************).

 

Решението не може да се обжалва.

 

Преписи от решението да се връчат на страните.

 

 

                                                                    ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: