Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Кюстендил,07.12.2016г.

 

 

 

            Кюстендилският окръжен съд, в открито заседание на осми ноември  две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                           Председател: Росица Савова

 

при участие на секретаря Е.С.,като разгледа докладваното от съдия Савова т. дело №50 по описа за 2015 г. на Кюстендилския окръжен съд   и, за да се произнесе,взе предвид:

 

 

              „Пирин Ораново" ЕООД,ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в гр.Перник, ул."Средец" № 1, п.к.2300, представлявано от управителя Д.Н.Б., е предявило срещу: „ТЕЦ Бобов Дол"ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в село Ново село, област Кюстендил, община Бобов Дол, представлявано от Е.И.Х.-член на Съвета на директорите и изпълнителен директор- искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на общо  850 083,64 (осемстотин и петдесет хил. и осемдесет и три лв. и шестдесет и четири ст.), по следните претенции:

1.   Сумата от 9598.64лв.(девет хиляди петстотин деветдесет и осем лева и шестдесет и четири ст.), представляваща сбор от дължими съгласно чл.86 от Закона за задълженията и договорите законови лихви за забава на плащане по фактури по опис,издадени  за периода от 21.01.2013 г. до 31.03.2013 г. - за извършвани доставки на енергийни въглища без договор;

2.   Сумата от 552685.24 лв.(петстотин петдесет и две хиляди, шестстотин осемдесет и пет лева и двадесет и четири ст.), представляваща сбор от договорни лихви съгласно чл.10., ал.2 от Договор от 01.04.2013 г. ( 5 % месечно, но не повече от 60% годишно),по фактури,издадени за периода  от 10.04.2013 г. до 30.06.2013г, ,

3.   Сумата от 246316.44лв(двеста четиридесет и шест хиляди, триста и шестнадесет лева и четиридесет и четири ст.), представляваща договорна лихви по чл.10, ал.2 от Договор от 01.04.2013 г.; по  фактури ,издадени за периода от 30.06.2013г.до 20.09.2013г ,

4.   сумата от 41483,32 (четиридесет и една хиляди четиристотин осемдесет и три лева и тридесет и две стотинки), представляваща договорна неустойка по споразумителен протокол от 23.11.2012 г.

            Претендира се и законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до пълното й изплащане.

            Изложени  се следните фактически обстоятелства:

            На 21.01.2013 г., 31.01.2013 г. и на 29.03.2013 г. са извършени  доставки от ищеца на  ответника на енергийни въглища, на обща стойност от 209432.8З лева, като на същите дати двустранно били подписани данъчни фактури.Ответникът не платил задължението си по тези фактури на падежа, а със закъснение, поради което дължи на ищеца законна лихва в размер на 9598.64 лева.

            На 01.04.2013 г. страните  сключили договор за покупко-продажба на енергийни въглища, по силата на който за периода от 10.04.2013 г. до 30.06.2013г. ищецът извършвал периодични доставки, приемани от ТЕЦ„Бобов Дол" ЕАД съгласно условията на договора, за което също били подписвани двустранно данъчни фактури .Поради закъснение на извършените от ответника плащания на основание чл.10, ал.2 от договора от 01.04.2013 г. се претендира начислената  договорната лихва за забава (5 % месечно, но не повече от 60% годишно) в общ размер на 552685.24 лева

            Също поради неплащане за доставки по фактури на стойност 226 208.40лева., които са за периода от 30.06.2013г до 20.09.2013г , се претендират  договорните лихви до дата 25.09.2015г.по чл.10.ал.2 от договора в общ размер на 246 316.44лв

                        По споразумителен протокол между страните от 23.11.2012 г. е установено  задължение по описани в протокола фактури на „ТЕЦ Бобов дол"ЕАД към „Пирин Ораново"ЕООД в размер на 1 790 666.01 лева (един милион седемстотин и деветдесет хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и една стотинки), като за неплащане в срок на поетото задължение с чл.З от споразумителния протокол е уговорена неустойка в размер на 5 (пет) на сто от неплатената сума , като към датата на завеждане на исковата молба претендираната като дължима сума за неустойка е в размер на 41483,32 лв.

                        Ответникът е депозирал отговор, като е противопоставил следните възражения по същество

                        Липса на правно основание относно претенция за заплащане на законна лихва за фактурите за периода от 21.01.2013г. до 31.03.2013г.(по т.1 от исковата молба) – предвид липса на договор - при  липса на  данни за постигнато съгласие относно съществени договорки между страните, а именно: заявени количества, цена за единично или цяло количество въглища, спецификация на въглищата, както и срокове за доставка и за плащане между страните. Алтернативно – липсва покана,отправена до ответника, доколкото  съгласно разпоредбата на чл.84 ЗЗД, при липсата на договорен срок за плащане, длъжникът е в забава след покана от кредитора, съответно - няма основание за заплащането на претендираната в т. 1 законна лихва

                        Оспорва се размерът на претенциите по т.2 и по т.3 от исковата молба, което се свързва с изменение на тази клауза с подписан от страните анекс,макар да се признава, че по договор от 01.04.2015г. за покупко-продажба на въглища има извършени доставки на въглища. Сочи се, че клаузата на чл.10.2 от посочения договор е била изменена на 30.04.2015г., когато страните са подписали Анекс № 1 към Договор от 01.04.2015г. за покупко-продажба на въглища, като в същия те са договорили намаляване на размера на посочената по-горе договорна лихва, посочвайки, че същата се променя по следния начин: за закъснение в плащането ще бъде дължима законната лихва върху просрочената сума, но не повече от 5 % върху неизплатеното задължение.

            По претенцията за неустойка(т.4 от исковата молба) се прави възражение за давност Поддържа се, че същата е погасена по давност, защото съгласно чл. 111,б. „б" ЗЗД, вземанията за неустойки се погасяват с три годишна давност, която е изтекла към момента на подаване на исковата молба.    

             По същество се правят и възражения за прекомерност, нищожност поради противоречие със справедливостта и добрите нрави и предвид факта, че с Решение от 26.05.2014г. по т.д. № 32/ 2014г. по описа на КОС и с Решение от 26.05.2014г. по т.д. № 32/ 2014г. по описа на КОС., във връзка със същите фактури ответното дружество вече е осъдено да заплати лихва за забава върху претендираните суми

            Депозирана е допълнителна искова молба , с която се пояснява, че претендираната мораторна лихва по т.1 от исковата молба е за фактури за периода 21.01.2013г.-31.03.2013г.(преди сключване на изричен писмен договора ), а в приложение №1 са посочени фактурите, за които се твърди, че е налице забавено плащане.По отношение на периодите на забава, както и начинът на изчисление на законовата и договорните лихви,формиращи цената на иска, се сочи, че са отразени като справка  в приложение №2 към исковата молба Пояснено е и, че претендираните суми  като неустойка са  конкретизирани в приложение №3 и са определена съгласно приложен към исковата молба споразумителен протокол , подписан от страните на 23.11.2012г.

             Възраженията по същество на ответника се оспорват от ищеца, който поддържа, че двустранно подписаната фактура, съдържаща съществените елементи на конкретната сделка има доказателствено значение за наличието на сключен договор и е основание за плащане; тя може да бъде ценена и като доказателство за приемане на доставката, независимо от липсата на подписан приемо-предавателен протокол.

            Възражението на ответника относно приложението на чл.84 от ЗЗД, свързано с липсата на покана за доброволно изпълнение, ищецът счита за  неоснователно, поради наличието на договорен срок за плащане, с изтичането на който длъжникът изпада в забава, без да е необходимо изрично да бъде канен.

            Размерът на претендираните договорни лихви за забава ищецът сочи, че е определен по силата на чл. 10, ал.2 от  Договор от 01.04.2013 г.

            Оспорено е и  възражението на ответника за изтекла погасителна давност върху исканата договорна неустойка , като се поддържа, че не е изтекъл предвиденият в чл. 111, б."б" от ЗЗД тригодишен давностен срок.,респ.с оглед падежа на задължението на ответника, датата от която започва да тече този срок.

            Ответникът е депозирал отговор на допълнителната искова молба, поддържайки направените възражения, като сочи, че фактурата може да се приеме за доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката – и предвид липсата на реквизити , отразени във фактурите.,а от друга страна, по делото не са представени доказателства за реално извършване на доставката.

            Поддържа се и възражението за липса на покана, от която длъжникът да се счита в забава, респ.за приложение на чл.84-ЗЗД,при  неустановен и договорен срок за плащане.

            Поддържат се и останалите възражения по исковете .

            При преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

            Между страните са налице договори за продажба, оформени с фактури №№ 0-710 от 21.1.2013г на стойност 98212.37лв. ; 0-711/ 31.1.2013г. на стойност 62367.12лв. и  0-713/ 29.3.2013г. на стойност 48853.34лв.

            При действие на сключения между страните на 01.04.2013г.договор за доставка ( продажба) на енергийни въглища, с продавач – ищецът по делото , и купувач – ответното ТД , са били оформени  и следните фактури 0-727/ 10.4.2013г.на стойност 31641.73лв.; 0-728/22.4.2013г. 190367.18лв.; №-729/30.04.2013г.на стойност 21 664,25лв.; №0-730 от 10.05.2013г.на стойност 134882.62 лв. ; №0-731/20.05.2013г.на стойност 160151,90лв.; №0-732/31.05.2013г.на стойност 223086.40лв.; №0-733/10.06.2013г.на стойност 133533.46лв.; № 0-734/20.06.2013г.на стойност 206467.42 лв.; №0-735/30.06.2015г. на стойност 186881.68 лв.; №0-736/11.07.2015г.на стойност 119582.22лв. и №0-733 от 20.09.2013г. на стойност 48470.20 лв.

            С посочения договор съгласно чл.8.2 плащането се извършва по представени  данъчни фактури – от първата десетдневка- до 10 число на следващия месец, а тези от втората десетдневка – до 20-то число на следващия календарен месец;съответно тези от третата десетдневка е уговорено да бъдат плащани до 30-то число на следващия календарен месец .Уговорено е и банковият превод да се счита за извършен със заверяване сметката на продавача.

            Настоящата претенция визира разпоредбата на чл.10.2 от договора от 01.04.2013г. между страните , с която е уговорено  купувачът да дължи на продавача 5% месечна лихва върху стойността на неплатените суми за  месец, но не повече от 60 % годишна лихва върху неплатеното задължение.

            Тази клауза е била променена с анекс към договора, който анекс е от 30.04.2013г.,, като по силата на същия купувачът дължи на продавача лихва за просрочие , но не повече от 5% върху неизплатеното задължение.

            Поради оспорване автентичността досежно подписа на представителя на продавача , поставен под анекса от 30.04.2013г., същият е бил обект на съдебно-графологична експертиза, от заключението  по която се установява, че подписът за продавач е на В. М. ( срвн.заключение вх.№7663 / 19.10.2016г. на в.л.В.С.) - законният представител на ищцовото дружество към този момент, като относно последното не се спори.

            Видно от заключение вх.№ 4922/22.06.2016г. на в.л.Г.В.,  всички фактури по приложение №1 са осчетоводени в главна книга сметки клиенти”Продажби” на ищцовото дружество,  като са включени и в счетоводните регистри за продажбите съгласно изискванията по ЗДДС..Ответникът е осчетоводил фактурите по приложение №1 в предвидените срокове , включил ги е в отчетните регистри по ЗДДС и в дневника за покупки за периодите, когато са издадени, и е ползвал по тях право на пълен данъчен кредит.

            От посоченото заключение се установява и , че законната лихва за просрочие по всяка от фактурите преди сключване на писмения договор за доставка от 01.04.2013г. , т.е.по ф-ри №№ 0-710/21.01.2013г.; 0-711/31.01.2013г.             и 0-713 от 29.03.2014г. - е в размер на 9598,64лв.

            Съобразно датите на извършени плащания по фактури с №№ 727/10.04.2013 г.; 728/22.04.2013 г.; 729/30.04.2013 г.; 730/10.05.2013 г.; 731/20.05.2013 г.; 732/31.05.2013г.; 733/10.06.2013 г.; 734/20.06.2013 г. , изчисленият размер на договорната лихва за просрочие по всяка от тези фактури по чл.10.2 от договора е в размер на 552 685, 24лв., съответно по фактури с №№ 735/30.06.2013 г.; 736/11.07.2013 г.; 773/20.09.2013 г – 246 316,44лв., а  респ.като е взет предвид Анекс №1 към Договор от 01.04.2015 г. за покупко-продажба на въглища този размер на договорна лихва за всички фактури , издадени при действие да писмения договор (т.е. №№ 727/10.04.2013 г.; 728/22.04.2013 г.; 729/30.04.2013 г.; 730/10.05.2013 г.; 731/20.05.2013 г.; 732/31.05.2013г.; 733/10.06.2013 г.; 734/20.06.2013 г. ; 735/30.06.2013 г.; 736/11.07.2013 г.; 773/20.09.2013 г. -  е 66575,75лв., като следва да се отбележи, че още към датата на падежа по първата фактура е вече е съществувал (бил е подписан)  посоченият анекс.

            Съгласно процесния споразумителен протокол от 23.11.2012г.за уреждане на търговски платежни отношения между страните, със същия е установено задължение в размер на 1 790 666,01лв.,представляващо задължение по фактури за закупено енергийно гориво , както следва №№ :0-438/ 11.11.2011г.на стойност 24778.74лв.;№ 0-439/21.11.2011г.на стойност -97233.25лв.;№0-440 от 30.11.2011г.на стойност       62029.26лв.;№0-441          от 12.12.2011г.на стойност        105801.30лв.;№0-443       /21.12.2011г.на стойност 155178.74лв.;№0-444 от             30.12.2011г.на стойност   118928.86лв.;№ 0-552      от 11.01.2012г.на стойност             66254.92лв.;№0-553   от    21.01.2012г.на стойност 102897.62лв.;№0-554 от   31.01.2012г на стойност  87275.12лв .;  № 0-555 от 13.02.2012г.на стойност   115355.33лв.;№0-556 от            21.02.2012г.на стойност 134201.58лв.;№0-557 от     29.02.2012г.на стойност   72180.60лв.; №0-559 от 12.03.2012г.на стойност      109020.38лв.;№0-560/      21.03.2012г.на стойност 49432,50лв.;№0-562 от     1.1.04.2012г.на стойност 66066.76лв.; №0-563от .21.04.2012г.на стойност        36900.72лв.;№0-564/ 21.05.2012г. на стойност 80366.05лв.; №0-565от 31.05.2012г.на стойност 44161.43лв.;№0-566            от11 06. 2012г.  на стойност        72085.16лв.; №0-591         от 23.07.2012г. на стойност   83458.66лв.;№0-618    от 31.08.2012г. на стойност 65460.02лв. и №0-619 .от 10.10.2012г. на стойност 41599.01лв.

            Със същото споразумение  „ТЕЦ Бобов дол" ЕАД се е задължило да плати на „Пирин Ораново" ЕООД дължимата сума , както следва: в срок до 31.12.2012г. сумата от 300 000 /триста хиляди/ лева, а остатъка-  в срок до 30.04.2013г. на  равни месечни вноски(чл.2), като е уговорена и неустойка в случай на неплащане в сроковете и размерите по чл.2 от споразумението, която е в размер на 5 % от неплатената сума.

            Както се констатира от заключение вх.№6815 от 19.09.2016г.на в.л.Г.В.,  фактурите по споразумителния протокол под №№ : № 0-439/21.11.2011г.;№0-440 от 30.11.2011г;№0-441            от 12.12.2011г..;№0-443/21.12.2011г.и №0-444 от    30.12.2011г. са били предмет на т.дело №32/2014г.по описа на ОС - Кюстендил и са платени , съответно тези с №№  .;№ 0-552            от 11.01.2012г.; №0-553   от    21.01.2012г..;№0-554 от 31.01.2012г.; №0-555от            13.02.2012г..;№0-556 от   21.02.2012г..;№0-557 от 29.02.2012г.;№0-559 от            12.03.2012г..;№0-560/       21.03.2012г..;№0-562 от11.04.2012г.;№0-563            от .21.04.2012г.;№0-564        от 21.05.2012г.;№0-565от 31.05.2012г.; №0-566       от 11.06.2012г..; №0-591         от 23.07.2012г.;№0-618    от 31.08.2012г. и №0-619 .от 10.10.2012г. са били предмет на т.дело № 78/2014г.по описа на ОС-Кюстендил и също са платени.

            Видно от приложените на л.108 и 109 от настоящото дело,предмет на претенцията по т.д.№78/2014г.и по т.д.№32/2014г.на ОС-Кюстендил е обезщетение за забавено плащане, вкл. по изброените по-горе фактури, предмет на споразумителния протокол , като се констатира, и , че на 26.05.2014г. КОС е уважил иска по т.д.№32/2014г.,присъждайки на осн. чл.92 ЗЗД сумата от 183 578.75лв. /сто осемдесет и три хиляди петстотин седемдесет и осем лева и 78ст./, представляваща договорна неустойка в размер на законовата лихва за забава на плащанията по доставки, извършени на основание Договор №21/21.03.2011г. за покупко-продажба на договорено количество енергийни въглища, ведно със законовата лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.03.2014г. ; респ.с решение от 19.10.2015г.по т.д.№78/2014г.ОС-Кюстендил е осъдил „ТЕЦ Бобов дол“ ЕАД ЕИК *** със седалище и адрес на управление с.Ново село, обл. Кюстендил, община Бобов дол, представлявано от П.И.П. ИД, да заплати на „Пирин Ораново” ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул.“Средец“ №1, представлявано от управителя В. М., на осн. чл.86 ЗЗД сумата от 147 967.80 лева /сто четиридесет и седем хиляди деветстотин шестдесет и седем лева и осемдесет стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на извършени периодични доставки на енергийни въглища, сформирано от сбора на неплатените законови лихви по фактури, съгласно Таблица №5 от заключението на вещото, ведно със законовата лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.12.2014 г. до окончателното изплащане на същата.

            При горната фактическа обстановка, установена на база визираните в хода на изложението доказателства, окръжният съд намира следното от правна страна:

            Съд счита за основателна претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 9598.64лв.(девет хиляди петстотин деветдесет и осем лева и шестдесет и четири ст.), представляваща сбор от дължими съгласно чл.86 от Закона за задълженията и договорите законови лихви за забава на плащане по фактури по опис,издадени  за периода от 21.01.2013 г. до 31.03.2013 г. - за извършвани доставки на енергийни въглища, като констатира, че между страните са налице договори за продажба, оформени с фактури №№ 0-710 от 21.1.2013г на стойност 98212.37лв. ; 0-711/ 31.1.2013г. на стойност 62367.12лв. и  0-713/ 29.3.2013г. на стойност 48853.34лв

            Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД  при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на изпадането в забава. Забавата на лицето, обвързано с облигационно задължение, е предпоставена от изискуемостта на задължението. При срочно задължение длъжникът изпада в забава след изтичане на срока /чл. 84, ал. 1 ЗЗД/. Правилото на чл. 86 ЗЗД се прилага, без да се провежда разграничение между юридическите факти, които пораждат неизпълненото парично задължение-  достатъчно е наличието на парично задължение и забава.

                        На следващо място, касае се за  договор за търговска продажба на движими вещи, като съгласно чл. 318, ал. 1 ТЗ същият е консенсуален, а не формален, поради което сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата - стока и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. Писмената форма има само доказателствено значение и сключването на договора за продажба може да бъде установено с всички допустими по ГПК доказателствени средства.

            С формираната  задължителна практика с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения (срвн. решение № 166/26. 10. 2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, II т. о. ; решение № 96 от 26. 11. 2009 г. по т. д. № 380/2008 г. на ВКС, I т. о.; решение № 46 от 27. 03. 2009 г. по т. д. № 546/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 42 от 19. 04. 2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 23 от 07. 02. 2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 20 от 25. 03. 2013 г. на ВКС по т. д. № 206/2012 г.,І т. о., решение № 71 от 8. 09. 2014 г. на ВКС по т. д. № 1598/2013 г., II т. о,и пр..)  е прието, че фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника - купувач, включването и в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване .

            Ето защо и в конкретния случай следва  да се приеме, че между страните по делото са възникнали продажбени правоотношения по договори за търговска продажба /чл. 318, ал. 1 вр. чл. 286, ал. 1 ТЗ/ с предмет прехвърлянето на собствеността върху енергийни горива по процесиите фактури, които ищцовото дружество е предало на ответника. Във фактурите е обективирано съгласието на страните досежно съществените елементи на продажбата, като с оглед установеното от съдебно-счетоводната експертиза същите са отразени в счетоводството на двете страни по делото, съответно в дневниците за продажба на ищеца, в дневника за покупки на ответника, в справките -декларации за ДДС, които са подадени в НАП, и въз основа на тях ответникът е ползвал данъчен кредит. Следователно трябва да се приеме, че между страните са били сключени договори за продажба на горивото по цитираните , като стоките са доставени на ответника и за ищеца като продавач се е породило правото да получи уговорената продажна цена на доставеното гориво по фактурите №№0-710 от 21.01.2013г.; №0-711 от 31.01.2013г. и № 0-713 от 29.03.2013г.- на съответните посочени в заключение №4928/2016г.на в.л.В.  падежи (срвн.таблица №2);респ.установено е посредством заключението и кога ответникът е извършил плащанията на дължимото на визираните в същата таблица дати. Ето защо за ответника съществуват задълженията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на ищеца обезщетения за забавеното изпълнение на главните си задължения за заплащане на уговорените цени на доставеното гориво при отчитане на датите на плащанията или да заплати претендираната мораторна лихва за времето от датите на забавата при отчитане падежа по всяка фактура /деня, следващ падежа по съответната фактура, чл. 84, ал. 1 ЗЗД/ до съответните плащания, за периода 14.02.2013г.-20.08.2013г., възлизащи общо на 9598,64лв. лв. съгласно експертното заключение, в какъвто размер е и заявена тази претенция.

                        При действието на договора от 01.04.2013г.страните са уговорили изрично лихва за забавено плащане , като съдът счита, че следва да бъде съобразено изменението на чл.10.2 от договора с представения по делото анекс към същия от 30.04.2013г.-т.е.преди падежа на задължението още по първата доставка по този договор - съгласно уговореното между страните и предвид на това, че  както се посочи, бе установено, че същият анекс  е подписан от представителя на ищцовото дружество, т.е. надлежно обвързва.същото.

                        Въз основа цитираното заключение на в.л.Г.В.  (срвн.и таблица-л.136-137 от делото) ,размерът на договорната лихва за забавено плащане съобразно падежите по фактурите , издадени в периода на действие на договора от 01.04.2013г. и уговореното в анекса от 30.04.2013г. и за периода 11.05.2013г.- 25.09.2015г. , възлиза  на 66575,75лв., която сума ще бъде присъдена, а за разликата до пълния размер претенцията  ще бъде отхвърлена.

             Неоснователно е искането за присъждане на лихва за забава върху претендираните обезщетения, касаещи забавяне на плащанията по изброените фактури (преди и след сключване на изричен писмен договор от 01.04.2014г.) , която да е в размер на законната лихва по следните съображения. Олихвяването на изтекли лихви или анатоцизъм съобразно императивната норма на чл. 10, ал. З ЗЗД става съгласно наредбите на БНБ или е допустимо само доколкото законът изрично го допуска и по ред и условия, определени в нормативен акт. Разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ТЗ предвижда, че лихва върху лихва между търговци се дължи само ако е уговорена. Уговарянето-на лихва върху лихва е допустимо и в хипотезите на чл. 143, ал. 1, изр. 2 ЗЗД и чл. 507 ЗЗД. В случая се касае до отношения по търговска продажба, поради което уговарянето на лихва върху лихва е допустимо. По делото обаче не се твърди, че страните са постигнали съгласие за заплащането на такава върху обезщетението за забавено изпълнение на задълженията за заплащане на цената по процесиите фактури, и не се установява съществуването на такива уговорки, при което следва да се приеме, че искането за заплащане на законната лихва върху обезщетенията за забавено плащане на цената по договорите за продажба на страните е неоснователно и подлежи на отхвърляне.

            На отхвърляне подлежи изцяло и претенцията за неустойка. по споразумителния протокол, макар същата да не се приема за погасена по давност предвид момента на сключване на споразумението,представляващо извънсъдебно признание за съществуване към този момент на задълженията по описаните фактури, и с оглед момента на предявяване на иска.

            Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. За да бъде ангажирана отговорността на ответната страна на основание цитираната законова разпоредба, е необходимо да са налице следните предпоставки: да съществува задължение; това задължение да не е изпълнено; неустойката да е уговорена между страните по договора. Страните са тези, които уговарят кое главно задължение се обезпечава с неустойка, както и формата на неизпълнение, която прави задължението за неустойка изискуемо.

            Неустойката обезпечава изпълнението на сключения договор и обезщетява за вреди от неизпълнението му изправната страна по него, а отговорността за заплащане на неустойка от страна на неизправния длъжник се поражда от факта на неизпълнение на договорното задължение, което тя обезпечава и обезщетява, поради което се дължи само в случаите и при условията, за които е договорена и при преценка на действителността на тази клауза..

            В случая се поддържа възражение за нищожност поради противоречие с добрите нрави , респ.констатира се, че в  споразумителния протокол е уговорено плащане на неустойка  – 5% върху целия размер на неплатената сума ,при .приравняване на забавеното изпълнение с пълно неизпълнение, вкл.при каквото и да е забавяне, дори на следващ ден от падежа, би  възникнала  уговорената хипотеза  за претендиране на значителна по размер (с оглед предвидените траншове) сума за неустойка за страната,При тези данни- предвид смесване на  вида на неустойката / компесаторна или мораторна е същата / и вида на неизпълнение на задължението /без значение дали е съществено или за незначителна негова част/ съдът счита, че клаузата е нищожна поради накърняване на добрите нрави /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/ , доколкото надхвърля  присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции (в тази насока Решение № 228 от 1.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 995/2011 г., II т. о., ТК)

            Наред с това,в  заключение №6815/2016г. на в.л.В. се констатира, че липсва неиздължена сума по това споразумение, като тези данни не са опровергани чрез съответно възражение .Отделно, поради забава в плащането на задълженията по фактурите , посочени в процесното споразумение, вече са били образувани производства с предмет - претенции за обезщетение поради  тази забава (цитираните  т.дело №32/2014г. и т.д.№78/2014г.-двете по описа на ОС-Кюстендил) ,в чийто предмет  - както изрично в посоченото заключение е констатирано,   са включени и  всички  описани в споразумението фактури като част от  претенциите по двете търговски дела, за компенсиране вреди от забава.

            .От изложеното съдът приема, че по настоящото дело не е установено наличие на условията за възникване на правото да се търси неустойка на заявените предпоставки..

            Съобразно изложеното и частичната основателност на исковите претенции, по компенсация се дължат разноски, сторени и от двете страни – респ.съобразно уважената част – в полза на ищеца, и съобразно отхвърлената – в полза на ответника.С оглед доказателствата за извършването им същите следва да се присъдят в размер на 3169,96лв  на ищцовото дружество и в размер на 211,67лв.-за ответното.

            Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд

 

 

                                                           Р   Е   Ш   И   :

 

 

            ОСЪЖДА  „ТЕЦ Бобов Дол"ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в село Ново село, област Кюстендил, община Бобов Дол, представлявано от Е.И.Х.-член на Съвета на директорите и изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ на „Пирин Ораново"ЕООД,ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в гр.Перник, ул."Средец" № 1, п.к.2300, представлявано от управителя Д.Н.Б., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 9598,64лв(девет хиляди петстотин деветдесет и осем лева и шестдесет и четири ст.)., представляваща обезщетение за забавено плащане на цената по търговски продажби, оформени във фактури №№ 0-710/21.01.2013г.; 0-711/31.01.2013г.     и 0-713 от 29.03.2014г.при отчитане на падежа по всяка фактура и датите на извършените плащания; както и сумата 66575,75лв.(шестдесет и шест хиляди петстотин седемдесет и пет лева и седемдесет и пет ст.), представляваща договорната лихва поради  забавено плащане на цената на доставените стоки по договор от 01.04.2013г.между страните съгласно фактури, издадени за периода 10.04.2013г.-20.09.2013г.: №№727/10.04.2013 г.; 728/22.04.2013 г.; 729/30.04.2013 г.; 730/10.05.2013 г.; 731/20.05.2013 г.; 732/31.05.2013г.; 733/10.06.2013 г.; 734/20.06.2013 г. ,за периода на забава от падежа по всяка  от тези фактури и датите на извършените плащания съгласно чл.10.2 от договора от 01.04.2013г.,изменен с анекс №1 към него от 30.04.2013г.,като горепосочения иск за договорната лихва,определена  по чл.10.2 от договора – за разликата до пълния размер 799001,68 лв.(сбор от претендираните суми 552 685, 24лв. по фактурите за периода 10.04.2013г.-30.06.2013г. и 246 316,44лв. по фактурите за периода 30.06.2013г.-20.09.2013г.), както и изцяло претенцията за присъждане на законната лихва за времето от 16.10.2015г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, ОТХВЪРЛЯ.

            ОТХВЪРЛЯ  иска по чл.92 от ЗЗД за сумата от 41483,32 (четиридесет и една хиляди четиристотин осемдесет и три лева и тридесет и две стотинки), която сума се претендира като договорна неустойка по споразумителен протокол от 23.11.2012 г.,ведно със законната лихва от предявяване на иска 16.10.2015г.  

            ОСЪЖДА   : „ТЕЦ Бобов Дол"ЕАД, ЕИК: ***, (с посочени данни)  ДА ЗАПЛАТИ на  „Пирин Ораново"ЕООД,ЕИК: ***,(с посочени данни) разноски по компенсация за настоящата инстанция в размер на 3169,96лв.(три хиляди сто шестдесет и девет лева и деветдесет и шест ст.)

            ОСЪЖДА  „Пирин Ораново"ЕООД,ЕИК: ***,(с посочени данни), ДА ЗАПЛАТИ на  : „ТЕЦ Бобов Дол"ЕАД, ЕИК: ***, (с посочени данни)  разноски по компенсация за настоящата инстанция в размер на  211,67лв.(двеста и единадесет лева и шестдесет и седем ст.)

 

            Настоящото решение може да се обжалва с въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му на страните пред Софийския апелативен съд.

 

 

                                                                                  Окръжен съдия: