О   П   Р   Е   Д   Е   Л  Е   Н   И   Е 

 

                                  гр.Кюстендил, 28.02.2011г.

 

                           В    И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Кюстендилският окръжен съд,     наказателна колегия, в закритото

заседание на двадесети и пети ноември

през две хиляди и единадесета година, в състав

 

 

                                                 Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ

                                                         Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА

                                                                         ЕВГЕНИЯ СТАМОВА

 

при секретаря

като разгледа докладваното от съдия Братанова       ВНЧД № 94

по описа за 2011г. на КОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

                              

                  Производството е по реда на чл. 249, ал.3 вр. ал.2   НПК вр. глава ХХІІ НПК- чл. 341 и  сл. НПК.

                  Делото е образувано по частен протест на Д.Гюрова- прокурор при ДРП срещу разпореждане от 10.01.2011г. по НОХД № 1747/2010г. по описа на ДРС. С посоченото определение ДРС е прекратил съдебното производство на осн. чл. 249, ал.2 НПК и е върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила.

                   За изготвеното разпореждане на ДРС и постъпилия частен протест Д.И.В.. В срока  по  чл. 342, ал.2 НПК възражения от същата срещу  протеста не са постъпили.      

                   КОС, след проверка на материалите по НОХД № 1327/2010г., намира частния протест за допустим, доколкото е предявен в срока по  чл. 342, ал.1 НПК от надлежна страна в наказателния процес. Разгледан по същество, протестът е неоснователен по  следните съображения:

                     Срещу обвиняемата Д.И.В. е било повдигнато обвинение по  чл. 313, ал.1 пр.1 и по чл. 316 пр.1 вр. чл. 309, ал.1 НК. С постановление на ДРП от 0112.2010г. наказателното производство срещу В. е било прекратено за обвинение по  чл. 316, ал.1 НК. На същата дата ДРП е внесла  по реда на  чл. 375 НПК постановление  срещу В. с предложение за освобождаването й от наказателна отговорност за престъпление по  чл.313, ал.1 НК.

                   С разпореждане от 10.01.2011г. по НАХД №1747/2010г. ДРС по реда на чл. 248, ал.2, т.3 НПК е прекратил съдебното производство и е върнал делото на ДРП с указания за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила. Посочено е, че ДРП е повдигнала обвинение, което не фигурира в разп. на  чл. 313, ал.1 НК, че липсва конкретизация на същото  и че не се съдържат аргументи относно наличието на елемент от  състава от деянието от обективна страна.

                      В протеста се излагат доводи за незаконосъобразност на разпореждането на ДРС, като се твърди, че същото е неясно формулирано.

                      Атакуваният съдебен акт е правилен поради следните  съображения:   

                      Предмет на проверка е  разпореждане по см. на  чл. 249, ал.2 и 3 НПК, с което  е преценено, че са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила по  см. на  чл. 248, ал. 2 т. 3 НПК, изразяващи се в нарушено право на защита на обвиняемата. КОС изцяло споделя това схващане на  първоинстанционния съд и счита, че повдигнатото обвинение е непълни, неточни, бланкетно и ограничават правото им на защита.

                              КОС изцяло споделя доводите на ДРС както относно необходимостта същото да е мотивирано съгласно нормата на  чл. 375 НПК. Нормата на  чл. 313, ал.1 НК се характеризира  с бланкетна диспозиция, която изисква при формулиране на обвинението да се посочат конкретните нормативно установени източници на задължения на дееца, които се явяват нарушени от него. Престъплението по чл. 313, ал. 1 НК е налице само тогава, когато е потвърдена неистина или затаена истина в писмена декларация, която по силата на закона се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства. В настоящия случай и в ППО, и в постановлението  се сочи, че процесната  декларация, изискуема по силата на  чл. 140, ал.2 ЗДП и издададената въз основа на тази разпоредба наредба, била дадена пред орган на власт за удостоверяване неистинността на неверни обстоятелства. Несъмнено извода на ДРС, че  е повдигнато обвинение, което не фигурира  в състава на  чл. 313, ал.1 НК е напълно правилен.

                  КОС споделя и доводите на ДРС относно липса на конкретност на обвинението по чл. 313, ал.1 НК. Съставът на престъплението не е осъществен, ако законът не допуска или не предвижда истинността на вписаните в декларацията обстоятелства да се удостоверяват по такъв начин, макар вписаните обстоятелства да не отговарят на истината.В този аспект е задължително при повдигане на обвинението срещу дееца разследващият орган да конкретизира точната правната  норма, за която се твърди, че е нарушена. В настоящия случай действително ДРП е изпълнила указанията на ДРС, дадени в предходно разпореждане за конкретизация на съответната алинея от разп. на  чл. 140 от ЗДП, но това не  е достатъчно. И това е така, защото  разп. на  чл. 140, ал.2 ЗДП е обща, тя препраща към препраща към Наредба І-45 от 24.03.2000г. за регистрацията, отчета, пускането  в движение и спирането от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях.  Разп. на  чл. 140, ал.2 ЗДП буквално гласи : Условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. На моторните превозни средства и теглените от тях ремаркета при първоначална регистрация се извършва преглед за техническата им изправност (без новите пътни превозни средства) и тяхното комплектоване от специализираните органи на Министерството на вътрешните работи. Спрените от движение моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета се пускат в движение от същите органи след отстраняване на причината за тяхното спиране. Очевидно е, че  разп. на  чл. 140, ал.2 ЗДП не въвежда като изискване въпросната писмена декларация да се представя пред орган на власт; напротив, тази разпоредба единствeно препраща към друг подзаконов нормативен акт. И затова ДРП следва да уточни именно дали този акт и коя негова разпоредба  въвежда изискването за представяне на писмена декларация, за да се прецени впослествие по същество дали деянието е осъществено. Без тази конкретизация е невъзможна тази последваща преценка.

          КОС споделя и довода на ДРС, че в постановлението не се съдържат аргументи относно наличето на друг елемент от състава на деянието. В разп. на  чл.313, ал.1 НК е предвидено, че деянието се извършва, когато се потвърди неистина или затаи истина  в писмена декларация, изискуема по силата на   закон, указ или постановление на Министерския съвет пред орган на власт. В настоящия случай се твърди, че декларацията се изисква по силата на наредба. Несъмнено наредбата представлява подзаконовов нормативен акт с по- ниска категория от вида на актовете, изрично изброени в разп. на  чл. 313, ал.1 НК, което поставя въпроса дали изобщо деянието е  съставомерно. Липсата на мотиви в тази насока води до бланкетност на постановелинето и респективно- до ограничаване правото на защита на обвиняемия.

                 В този аспект въззивния съд изцяло споделя доводите на ДРС относно липсата на мотиви на  постановлението на прокурора. Доколкото същото е свързано с очертаване на рамките на обвинението, в които ще се развие процесът на доказване по време на съдебната фаза и доколкото съдебното производство се развива в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението, то в същото е необходимо в същия да намерят отражения всички релевантни за обвинението факти, сред които несъмнено попадат и горепосочените подробно изброени обстоятелства.

                   По тези съображения КОС счита, че определението на ДРС е  правилно и законосъобразно. В същото точно и ясно са посочени допуснатите  нарушения и в този аспект доводите  в частния протест за неясна формулировка в съдебния акт са несъстоятелни.  Констатацията, че са допуснати съществени  нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в ограничаване правото на защита на обвиняемата са правилни, поради което атакуваното разпореждане следва да се потвърди.

                   Водим от гореизложеното и на осн. чл. 249, ал.3 НПК вр. чл. 345, ал.1-3 НПК вр. чл.334 т. 6 НПК, окръжният съд

 

                                      О  П   Р   Е   Д   Е  Л   И :

 

                   ПОТВЪРЖДАВА разпореждането на Дупнишкия районен съд, постановено на 10.01.2011г. по НЧД №1747/ 2010г. по описа на същия съд.

                    Определението не подлежи на обжалване.    

              

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                    ЧЛЕНОВЕ:                        1.                                2.