Р Е Ш Е Н И Е

  1

гр. Кюстендил, 11.01.2017 г.

В    И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА БРАТАНОВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: КАЛИН БАТАЛСКИ

                                                                                     МАРИЯ АНТОВА

                                                                                               

при участието на секретаря М.С., като разгледа докладваното от съдия Баталски ВНЧХД № 477 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда №76/29.07.2016 год., постановена по НЧХД №87/2014  год. по описа на Дупнишкия районен съд подсъдимият Й.А.А. е признат за виновен в това, че на *** г. към *** часа в с.***, област Кюстендил, на ул.“****“, в двора на дом №*** чрез нанасяне на удари с дървена тояга умишлено е причинил на Д.Г.С. *** на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, представляващо лека телесна повреда, изразяващо се в охлузване с диаметър около 2 см. с венец от мораво-синьо оцветяване по горно-външната повърхност на дясното рамо; умерен оток; палпаторна болезненост, ограничени и болезнени движения в раменната става – престъпление по чл.130, ал.1 от НК. Със същата присъда е бил признат за виновен и Д.Г.С. в това, че на *** г. към *** часа в с.***, област Кюстендил, на ул.“****“, в двора на дом №*** е нанесъл удари с юмруци на Й.А.А. ***, вследствие на което Й.А.А. е паднал върху купчина с дърва и по този начин умишлено му е причинил разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, представляващо лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на 1.охлузване с линейна форма и размери 5/2 см. с оток и подкожен хематом в областта на лява лумбална област с изразена палпаторна болка и леко ограничение на подвижността и 2. охлузване с кръгловата форма и размери 2/2 см. с лек подкожен хематом и оток в областта на Х-о ребро отляво отзад с умерена палпаторна болка – престъпление по чл.130, ал.1 от НК. След като е признал и двамата подсъдими за виновни по така предявените им обвинения, съдът на основание чл.130, ал.3 от НК е освободил и двамата от наказание. С посочената присъда ДРС е осъдил подсъдимия Д.Г.С. да заплати на Й.А.А. сумата от **** лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи са в претърпени болки и страдания от него в резултат на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на увреждането – 16.11.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът над уважения размер до пълния предявен размер от *** лева е отхвърлен като неоснователен и недоказан. С посочената присъда ДРС е осъдил Й.А.А. да заплати на Д.Г.С. сумата от *** лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи са в претърпени болки и страдания от него в резултат на престъплението п очл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на увреждането – 16.11.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът над уважения размер до пълния предявен размер от *** лева е отхвърлен като неоснователен и недоказан. С присъдата си съдът е осъдил Й.А.А. и Д.Г.С. да заплатят държавна такса върху уважените размери на гражданските искове в размер на по 120,00 лева всеки един от тях.

В срока по чл.319 от НПК е постъпила жалба от адвокат А.Р., защитник на подсъдимия Й.А.А. ***, в която се развиват оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на присъдата с искане същата да бъде отменена и на нейно място да се постанови нова, с която подсъдимият Й.А. да бъде признат за невиновен в извършването на престъпление по чл.130, ал.1 от НК и да бъде отхвърлен предявеният граждански иск срещу неговия подзащитен.

В срока по чл.319 от НПК е постъпила жалба и от адвокат Е.А., защитник на подсъдимия Д.Г.С. ***, в която се развиват оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на присъдата с искане същата да бъде отменена и на нейно място да се постанови нова, с която подсъдимият Д.С. да бъде признат за невиновен в извършването на престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

Кюстендилският окръжен съд, след като провери обжалваната присъда с оглед доводите на страните и изцяло служебно по реда на чл.313 и чл.314 от НПК намери, че жалбите са процесуално допустими, като по същество намери за установено  следното:

Районният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

           Д.С. и Й.А. ***. Двамата са съседи, като от години Д.С. не живее в родната си къща, съседна на къщата на Й.А., но има кучета, които храни ежедневно, поради което ходи всеки ден до там. От две години страните не поддържали никакви отношения, тъй като имали имотни спорово относно построени на имотната граница между двете им дворни места постройки. Поради този причина, а и познавайки избухливия нрав на съседа си Й.А. избягвал контактите си с Д.С..

          На 16.11.2010 г. Й.А. и свидетеля Н. М. били  през целия ден  в гората, за да берат дърва, като в късния следобед докарали дърва от сечище в м.”***”, с четирите коня на свидетеля М. и един кон на А.. След като разтоварили дървата в двора на А.,*** и понеже последният бил тесен, товарите дърва двамата разположили в посока от къщата към входната врата на няколко купчини с приблизителни размери 1.30 м. на 1.50 м. и с височина около 20-30 см., като между купчините дърва имало около 50 см. разстояние. Й.А. прибрал своя кон в плевнята си, а свидетелят М. вързал конете на оградата в непосредствена близост до гаражните врати на Д. С., където имало навес и Д. С. поставял там своята каруца на сушина. Конете М. завързал на една шина, която С.  си бил пригодил за свои нужди. Й. А. и свидетелят М.  седнали в двора на А. да се почерпят. Това било около 18:00 ч и вече се мръквало. В това време Д. С. отишъл до родната си къща, видял завързаните коне на гаражната си врата, ядосал се и отишъл пред къщата на Й. А.. Развикал се да отвържат конете. А. и М. излезли навън, като последният обяснил на С., че той е завързал конете, като считал, че по този начин няма да пречат на никого. Въпреки обясненията Д. С. бил афектиран и  продължавал да вика, като първоначално се обърнал към св. М. и на даденото му обяснение попитал дали го заплашва, след което влязъл в двора на Й. А. и заявил на св. М.: „Сега ще видиш какво ще стане!”. През това време М. отвързал и преместил конете, като ги завързал на около 15 метра по-надолу, където ги завързал на един електрически стълб и се върнал отново в двора на Й. А..  В същото време А. и С. се скарали, като последният, който бил влязъл в двора на А., започнал да го напада с юмруци, и двамата се сбили в ръкопашен бой. Докато връзвал конете, свидетелят М. не може да каже каква е била фактическата обстановка, но се установява от видяното от него, че вследствие на ръкопашния бой Й. А. паднал върху един от куповете дърва, след което се изправил, взел едно дърво от стоварените в двора му дърва за огрев, и нанесъл удар по дясното рамо на Д. С., в резултат на което си причинили травматични увреждания. Свидетелят М. се намесил, разтървал ги, като Д. С. си тръгнал към неговата къща, а Й. А. и свидетелят М. се прибрали навътре. След около десет минути пристигнали служители на полицията, които били алармирани от близки на двамата и съставили предупредителни протоколи.

          На следващия ден, Й. А. и Д. С. потърсили медицинска помощ и им били издадени медицински свидетелства, че първия има причинени охлузване линейна форма и размери 5/2 см с оток и подкожен хематом в областта на лява лумбална област с изразена палпаторна болка и леко ограничение на подвижността, както и охлузване с кръгловата форма и размери 2/2 см с лек подкожен хематом и оток в областта на Х-то ребро отляво отзад с умерена палпаторна болка, а вторият е получил следните увреждания: 1. охлузване с диаметър около 2 см с венец от мораво-синьо оцветяване по горно-външната повърхност на дясно рамо; умерен оток; палпаторна болезненост, ограничени и болезнени движения в раменната става.

          Първоинстанционният съд е приел, че от съдебно-медицинската експертиза, изготвена въз основа на приложена по делото медицинска документация -медицинско свидетелство, издадено на 17.11.2010 г.  при пострадалия Й.А. са били установени следните увреди: В областта на гръдния кош, в ляво и отзад на ниво 10 ребро са били налице одрасквания на кожата, отоок и подкожен хематом. Също в ляво, в кръстната област са описани екскориации /одрасквания/ на кожата с линеарна форма, като областта е била оточна, с подкожен хематом и вероятният механизъм за получаване на описаните увреди е удар или удари  с лека или средна по интензивност сила във или със твърд тъп предмет, като този механизъм съответства на съобщението от пострадалия. Периодът на лечение при правилното му провеждане и липса на усложнения е около две седмици, като се очаква пълно възстановяване. Първият съд е приел, че от съдебно-медицинската експертиза, изготвена въз основа на приложена по делото медицинска документация -медицинско свидетелство за съд с амб. № 1224, издадено на 17.11.2010 г. при пострадалия Д.С. е установено, че същият е получил контузия, хематом и повърхностно нарушение целостта на кожата - екскориации /одрасквания/ по горно-външната повърхност на дясното рамо. Вероятният механизъм за получаване на описаните увреди е удар в или с твърд предмет със средна по големина сила, което съответства на съобщеното от пострадалия. При пострадалия е била налице болка, която би могла да ограничи движенията в засегнатата област за около една седмица. Обичайният срок за възстановяване при липса на усложнения и правилно лечение е около десет дни. Очаква се пълно възстановяване. По време на получаване на травмите пострадалия е преживял болки и страдания.

          Районният съд е констатирал, че съдебно-медицинските експертизи са изготвени от компетентно вещо лице, не са оспорени от страните и същите са приети от съда, като последните установяват по безспорен начин, че С. и А. са получили посочените по-горе увреждания, като по отношение на Й. А. не може да уточни дали е паднал върху дървата или е ударен, но свидетелските показания  относно падането на А. върху дървата отговарят напълно на получената медицинска увреда. По отношение на Д. С., вещото лице е категорично, че, както от свидетелските показания, така и от медицинското свидетелство относно нанесен удар на горната външна повърхност на дясното рамо, е налице съпоставяне, тъй като е по-трудно така описаната травма да бъде получена от падане върху дърва, т.е. по-голяма е вероятността така причинената травма от Д. С. да е получена в резултат на нанесен удар с твърд тъп предмет. Заключението на експерта е и, че и двамата ще търпят болки и страдания за около две седмици.

Настоящата съдебна инстанция възприема установената фактическа обстановка от районния съд в по-голямата й част, като единствено в частта относно обстоятелството кой от двамата подсъдими пръв е нанесъл удар, намира, че приетото в мотивите на първия съд, че подсъдимият С. е започнал да напада с юмруци подсъдимия А. не се установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства, поради което приема, че по делото този факт не е установен, но и не може да се установи от други доказателства по делото, тъй като единственият свидетел – очевидец на сблъсъка между двамата подсъдими е свидетелят Н. М., а неговите показания в тази им част са противоречиви. Това е така, на първо място, защото същият е в по-близки отношения с подсъдимия А., на когото е помагал да прекарва дърва от гората и, второ, защото е житейски нелогично да видиш някой да напада другиго и въпреки това да не се намесиш веднага, а да отидеш да отвръзваш конете си и чак след това да се намесиш за да предотвратиш боя /както е твърдял свидетелят М. в първия си разпит/. Свидетелят М. е заявил в разпита си на 23.05.2012 г. /лист 76 по НЧХД №1651/2010 г. по описа на ДРС/ че подсъдимият С. се е „нахвърлил“ върху подсъдимия А., като А. „се е съборил“. В този разпит свидетелят А. категорично заявява, че не е видял никой от двамата подсъдими да удря другия с нещо различно от ръцете си /което е опровергано от самия него във втория му разпит по делото, както и от събраните по делото писмени доказателства /медицинското свидетелство амб. №1224/17.11.2010 г., съдебно-медицинската експертиза, както и свидетелскте показания на Д. С. Ст. и Й. Д. Б., като последните, макар и косвени, възпроизвеждат изявления на подсъдимия С. непосредствено след случката, които кореспондират с посочените други доказателства/. Същевременно в същия разпит свидетелят М. заявява, че докато е отивал да връзва конете, не е наблюдавал сблъсъка между двамата подсъдими, а като се е върнал при тях, те били „рипнали“ и се били „укръстили“. В разпита си на 13.05.2015 г./дадени по НЧХД №87/2014 г. по описа на ДРС/ свидетелят М. заявява, че подсъдимият С. е махал с ръце, а подсъдимият А. с дърво /което се твърди и в тъжбата на С./, и той /свидетелят М./ е тръгнал да ги разтървава. В същия разпит свидетелят М. заявява, че едва когато е вързал конете на улицата и се е върнал в двора на подсъдимия А., е възприел двамата подсъдими „скопчени“ и ги е разтървал. Въпреки обстоятелството, че вторият разпит на свидетеля М. е направен доста по-късно, съдът намира, че именно тези негови показания следва да бъдат кредитирани. На първо място, защото те се потвърждават и от другите събрани по делото доказателства /показанията на свидетелите неочевидци, които възпроизвеждат чутото от тях непосредствено след инцидента – Й. Д. . и Д. С. С., както и от отразеното в медицинското свидетелство по делото/амб.№1224/17.11.2010 г., както и от заключението на съдебно-медицинската експертиза/ и, на второ място, защото тъкмо те отговарят на житейската логика когато човек види, че някой е нападнат, да се намеси веднага, а не да отиде да върши някаква друга работа /която не е и спешна/ и чак след това да се намеси за да разтърве биещите се. Обстоятелството, че подсъдимият С. е бил в двора на подсъдимия А., също не означава непременно, че първият е започнал противоправно физическо нападение срещу втория. От показанията на свидетеля М. се установява, че подсъдимият С. е влязъл в двора на А., но е застанал в непосредствена близост до входната врата, както и, че е отправял думи на укор към двамата, заради недоволството си от връзването на конете за имота му, но това не означава непременно, че пръв е нападнал физически някой от тях. При това положение, не би могло да се приеме, че подсъдимият А. е действал при условията на неизбежна отбрана, тъй като не е установено по категоричен начин да е налице започнало противоправно нападение от страна на подсъдимия С. спрямо него, което към момента на нанасянето на ударите от страна на подсъдимия А. спрямо подсъдимия С., да не е било приключило и в рамките на което подсъдимият А. да се е защитил, нанасяйки удари /с дърво/ на подсъдимия С. в рамките на необходимите предели. Изводът, който следва да бъде направен в случая, е че свидетелят А. е възприел само част от конфликта между двамата подсъдими, и то по времето когато двамата вече са си разменяли удари, т.е. че не е станал свидетел на началото на сблъсъка между двамата подсъдими и затова и дадените при първия му разпит показания не би могло да бъдат кредитирани. Изложеното обуславя извода, че правилно и законосъобразно е бил приложен от районния съд именно институтът на реторсията по чл.130, ал.3 от НК. Поради изложените съображения, настоящата инстанция намира направения от първоинстанционния съд краен извод за липса на основание за прилагане на института на неизбежна отбрана в случая за правилен и законосъобразен, поради което и жалбата на защитника на подсъдимия А. се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Неоснователни са доводите и на защитата на подсъдимия С., че причиняването на лека телесна повреда на подсъдимия А. е станало не от подсъдимия С., а от друго лице. Съдът възприема изложените в обжалваната присъда съображения относно наличието на разминавания във фактическата обстановка, описана в заявлението, въз основа на която е образувана пр. преписка №176/11 г. по описа на ДРС/по-точно в обяснението, дадено от А./ и установената по НЧХД №87/2014 г. по описа на ДРС фактическа обстановка, за правилни и законосъобразни, тъй като при даването на показания на етапа на предварителната проверка на свидетелите не е била разяснена наказателната отговорност по чл.290 от НК, а жалбата на А. е била написана от друго лице, като последният само е положил подпис под нея. Всъщност, събраните на етапа на предварителната проверка гласни доказателства не биха могли да се ползват в проведения по НЧХД №87/2014 г. по описа на ДРС, поради липса на процесуална възможност за това, а, от друга страна, направените от първоинстанционния съд изводи за извършеното от подсъдимия С. деяние, за което е признат за виновен, настоящото инстанция намира за обосновани и законосъобразни, поради което и жалбата на защитника на подсъдимия С. се явява неоснователна.

В производството безспорно и несъмнено е установено, че Д.С. и Й.А. при възникналия инцидент са си причинили взаимно леки телесни повреди като и двете телесни повреди са такива с правна квалификация чл.130, ал.1 от НК. При правилно установените по делото фактически положения, първоинстанционният съд обосновано е приел, че са налице основанията за приложение на института на "реторсия" по чл.130, ал.3 от НК, поради което и в съответствие със закона е признал двамата подсъдими за виновни в това, че са си причинили леки телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.1 от НК и на основание чл.130, ал.3 от НК е освободил и двамата от наказание. Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 51 от 16.IX.1989 г. по н. д. № 41/89 г., ОСНК на ВС на РБ, реторсия по чл.130, ал.3 от НК може да се приложи само когато са причинени еднакви по степен на увреждане леки телесни повреди - само по чл. 130, ал. 1 или само по чл.130, ал.2 от НК. По делото по категоричен начин се установи, че и на С. и на А. са причинени увреждания, които се квалифицират като временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. леки телесни повреди по чл.130, ал.1 от НК. Ето защо, първостепенният съд правилно и законосъобразно и приложил посочената разпоредба.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка /с посочените в мотивите на настоящото решение корекции, които не влияят на крайните изводи за обоснованост и законосъобразност на обжалваната присъда/ и законосъобразно интерпретиране на доказателствения материал по делото първоинстанционният съд е направил и верни правни изводи относно авторството и вината. Следва да се отбележи, че първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон по отношение на приетата правна квалификация на деянието. С ППВС № 3/ 1979 г. са изяснени всички въпроси, свързани с телесните повреди. Приетите в това Постановление постулати са задължителни за приложение от съдилищата. В мотивната част т.15 буквално е изложено следното: “В практиката на съдилищата правилно се приемат за леки телесни повреди с разстройство на здравето случаите на наранявания на кожата, насиняване на части на тялото, счупване на носни костици, изгаряния от по-лека степен, леки навяхвания на крайниците, мозъчно сътресение без загуба на съзнанието, контузни рани и много други”. Указанията на Върховния съд са ясни и категорични. Всяко засягане на анатомичната цялост на тъканите, извън случаите по чл.128 и чл.129 НК, независимо от неговия размер е престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

Като е намерил всеки от двамата подсъдими за виновен по смисъла на чл.130, ал.1 НК районният съд е приложил точна правна квалификация.

Правилна и законосъобразна е и присъдата на районния съд и в гражданско-осъдителната й част.

Всичко така изложено обуславя извода, че жалбата на подсъдимите А. и С., като неоснователни, следва да се оставят без уважение.

Като взе предвид изложеното, Кюстендилският окръжен съд

 

Р     Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда №76/29.07.2016 год., постановена по НЧХД №87/2014  год. по описа на Дупнишкия районен съд.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                  

                                    ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                            

                                                       2.