Р  Е  Ш  Е Н  И  Е

 

                                        Гр. Кюстендил  15.02.2011 г. 

 

                                       В   и м е т о    н а   н а р о д а

 

 

       Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на осемнадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДАНАИЛОВА

                                                                           НАДЯ Г.

при секретаря Г.К., като разгледа докладваното от съдия Цекова ВНЧХД № 549 по описа за 2010 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

      Производството е по реда на глава ХХІ НПК. Въззивно производство и е образувано по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на тъжителя А.В.К., с депозирано лично от него писмено изложение и отделно - от повереника му адв.И.Й. срещу Присъда №  98/20.10.2010 г. на КРС, постановена по НЧХД №  907/2007 г. по описа на този съд, с която са отхвърлени предявените от него граждански искове за претърпени неимуществени вреди от престъпления по чл. 144 ал.1 и 146 ал.1 НК , като производството в наказателната част е прекратено поради изтекла давност. Във въззивната жалба и допълненията към нея  са релевирани доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваната присъда, изразяващи се в неправилна преценка от решаващия съд на събрания доказателствен материал и постановяването й при съществени процесуални нарушения. Претендира се за отмяна на присъдата и за постановяване на нова такава от въззивния съд при усл.на чл.335ал.2 във вр. с чл.348 ал.3 НПК, с оглед процесуална икономия. Доказателствени искания в жалбата не са направени.

       Защитникът на подсъдимия и ответник по въззивната жалба адв.А.П. изрази становище за неоснователност на жалбата.

   Окръжният съд, като съобрази релевираните оплаквания и материалите по делото и в рамките на визираните му в настоящото въззивно производство правомощия, прие следното от фактическа и правна страна:

       С Присъда № 98/20.10.2010 г.на КРС, постановена по НЧХД № 907/2007 г. са отхвърлени като неоснователни двата предявени от А.К. против подсъдимия К.К.И. граждански иска с пр.основание чл.45 ЗЗД, както следва: за претърпени неимуществени вреди от престъпление по чл.144 ал.1 НК в размер на 5000 лв. и за претърпени неимуществени вреди от престъпление по чл.146 ал.1 НК в размер на 1000 лв.

       НЧХД № 907/2007 г. по описа на КРС е образувано по тъжба на А.К. против К.И. за това, че И. на 24.01.2007 г. около 11 часа в двора на жилищната кооперация, където и двамата живеят, казал на тъжителя К.:”Ако ти още един път пуснеш телевизора да работи от 7 до 12 часа, ….ще се кача в апартамента ви, ще те пребия от бой, ще те хвърля от терасата на третия етаж на земята в двора и така ще те убия”, след което преди да се качи в колата си, напсувал тъжителя, като му казал:”Аз ще ти еба майката, като са върна”; около 11,30 часа на същия ден, след като се върнал И., той повторно казал на тъжителя: ”За втори път те предупреждавам, че ако ти още един път пуснеш телевизора от 7 до 12 часа, ще се кача в апартамента ти, ще те пребия от бой , ще те хвърля от терасата на третия етаж на земята и по тоя начин ще те убия”; след това И. разритал с крака нарязаните дърва, а резачката и двете туби с ритане изкарал от гаража на пътеката между гаража и блока и изгонил и св. Г., когото тъжителят бил уговорил срещу заплащане от 20 лв. да му среже дървата, като казал на Г.: ”Вземай машинката и тубите и напускай двора ни, за да не се разправям с теб” и свидетелят Г. си отишъл. С тъжбата са предявени и два иска за причинени неимуществеин вреди на тъжителя от описаните престъпления, както следва: за заплахата с убийство – за сумата от 5000 лв. и за обидата – за сумата от 1000 лв.  

   Доколкото с тъжбата заплахата е била квалифицирана по чл.144 ал.3 във вр. с чл.144 ал.1 НК, съдът е прекратил производството в тези му части по съображения, че преследването на такъв вид престъпления от общ характер не се извършва по реда на частното обвинение и е образувал производство само досежно престъплението по чл.146 ал.1 НК/вж Разпореждането на КРС на л.5 от НЧХД № 907/2008 г./. Било е проведено разследване от РП-Кюстендил , завършило със заключение, че няма извършено престъпление от общ характер.

    Заради това тъжителят на 28.11.2007 г. е депозирал отделна тъжба досежно отправените на два пъти на посочената дата заплахи и този път при изложение на същите обстоятелства/подробно описани в горния абзац/ е квалифицирал деянието по чл.144 ал.1 НК, като е предявил граждански иск за причинени неимуществени вреди от 5000 лв., ведно със законната лихва от датата на деянието и с претенция за присъждане на разноски.  По тази тъжба е било образувано НЧХД № 1493/2007 г. по описа на КОС и с нея е предявен гр. иск за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. С Определение на КРС  от 7.02.2008 г. - на  л.27 от НЧХД № 907/2008 г. двете дела на осн.чл.41 ал.3 НПК са обединени за разглеждане в едно производство под номера на по-рано образуваното дело - НЧХД № 907/2007 г., а по-късно образуваното дело  НЧХД № 1493/2007 г. е прекратено и приложено към него.

    С Определение, постановено в с.з. на 5.02.2010 г.,  е прекратено наказателното производство по делото на осн.чл.81 ал.3 НПК поради изтекла давност и производството е продължило само в частта по предявените и приети за разглеждане в наказателното производство граждански искове.

     По делото е установена следната фактическа обстановка: Тъжителят и подсъдимият са съседи – живеят в една жилищна кооперация, находяща се в гр.Кюстендил, ул.Траянова № 23. Тъжителят живее на третия етаж, а под него, на втория етаж, живее подсъдимия заедно с родителите си - св.И.И., майка, баща  си К.И.. и брат си св.И.И... Св.Е.С. живее на първия етаж в тази кооперация.  Тъжителят сравнително отскоро, след като дъщеря му е заминала за Канада, обитава жилището в посочената кооперация и се намира в конфликтни отношения с родителите на подсъдимия.

      На 23.01.2007 г. тъжителят се обадил по телефона на св.Л.К. и я е помолил, ако е свободна на следващия ден, да отиде в дома му, за да сготви обяд за него и хората, с които ще режат дървата му за огрев, след като вече се бил уговорил за това със св.Г., който имал собствена моторна резачка. Към 10 часа сутринта св. К. отишла в дома на тъжителя и го помолила да включи телевизора, за да гледат филма „Дързост и красота”. Около 15 минути след като тъжителят включил телевизора, се чули силни удари от апартамента отдолу, т.е. от апартамента на подсъдимия, след което тъжителят изключил телевизора по настояване на св. К. На инкриминираната дата 24.01.2007 г св.К.Г. който живеел наблизо в същия квартал и с когото тъжителят имал уговорка от предния ден срещу заплащане от 20 лв. да му среже със собствената си моторна резачка”Хускварна” дърва за огрев, около 11 часа отишъл в дома на тъжителя и позвънил на вратата. Показал се тъжителят заедно със св.Л.К.. Тъжителят бил изплашен и се оплакал на св.Г. за чукането отдолу от апартамента на подсъдимия, а св. Г. му предложил да отидат да вършат уговорената работа. Св.Г. носел със себе си туби с масло, бензин и резачката си и отишли при струпаните за рязане дърва за огрев на тъжителя. Тогава при тях дошъл подсъдимият и казал на тъжителя К.: ”Ако ти още един път пуснеш телевизора да работи от 7 до 12 часа, ….ще се кача в апартамента ви, ще те пребия от бой, ще те хвърля от терасата на третия етаж на земята в двора и така ще те убия”, след което преди да се качи в управляваната от него кола, зелена на цвят, напсувал тъжителя: „Ще ти еба майката, като са върна”. Тези думи били чути и от св.А.Т., който в този момент по стечение на обстоятелства се оказал на мястото на произшествието. Т.  тръгнал да търси негов познат на ул.Дрин, но объркал пътя и се озовал на ул.Траянова, успоредна на ул.Дрин, с бялата си кола. Той спрял колата си и свалил стъклото отдясно на шофьора, понеже пушел, а и познавал тъжителя отдавна - от ученическите им години и като видял къде се е озовал, спрял колата и решил да види тъжителя. Но в този точно момент се появил подсъдимият и по този начин св.Т. станал случаен и неволен свидетел на случилото се. Предвид случилото се св. Т.  тръгнал с колата си – бял „Фолксваген голф” към улица Дрин, тъй като не бил подходящ момента за комуникация с тъжителя.

      Около 11,30 часа на същия ден, подсъдимият се  прибрал с колата си и бил със св. Я.С.. Последната слязла от колата и набързо минала по пътeката и влязла във входа на блока, без да изчака подсъдимия. Тогава подсъдимият, след акто слязъл от колата и я заключил, повторно казал на тъжителя: ”За втори път те предупреждавам, че ако ти още един път пуснеш телевизора от 7 до 12 часа, ще се кача в апартамента ти, ще те пребия от бой, ще те хвърля от терасата на третия етаж на земята и по тоя начин ще те убия”. След това  подсъдимият разритал с крака нарязаните дърва, а резачката и двете туби също с ритане изкарал от гаража на тъжителя на пътеката между гаража и блока, след което изгонил и св. Г., като му казал да си обира парцалите и да се омита. Тогава се намесила майката на тъжителя и брат му , които се показали на терасата и извикали на подсъдимия да се прибира и да не се разправя с тъжителя и подсъдимият, след като вече разритал дървата въпреки свободната пътека и казал, че ще мине точно оттам,  се прибрал във входа. Св.Г. си тръгнал, като взел и машинката си и тогава видял, че тя е счупена от ритането на подсъдимия. Като си тръгнал по ул.Траянова, видял, че откъм ул. Бузлуджа се движи св.Е.С. с торби багаж да се прибира към къщи - тя живее на І етаж в същата кооперация, в която живее и тъжителят. Тъжителят бил доста уплашен от случилото се, тъй като той е възрастен човек, а подсъдимият бил едро и силно младо момче като физика и се прибрал, св.К. също изплашена, се прибрала.   

     Горната фактическа обстановка се установява от показанията на св.Г., К., св. Т., частично от показанията на, св.Б.Т., св.И.И., И.И... Съдът кредитира като обективни и незаинтересовани показанията на първите трима свидетели, доколкото те са логични, последователни и непротиворечиви. Свидетелите Г., К. и Т. са преки очевидци на скандала, възникнал между  тъжителя и подсъдимия. Те не се намират в никакви отношения нито с тъжителя, нито с подсъдимия и  в никаква степен не са заинтересовани от изхода на делото, затова съдът възприе цялостно техните показания като напълно обективни. Относно присъствието на св.К. на терасата на жилището на тъжителя – на южната тераса, както сочи и св.Т., който я е видял да стои там,  като очевидец съдът възприе показанията на св. Г. и Т., които са я видели да е там. От третия етаж тя би могла да чуе и види случващото се, още повече тя в показанията си е обяснила местоположението на терасата, на която е била и възраженията на защитата в тази насока - относно невъзможността на свидетелката да възприеме сочените от нея факти - съдът намери за неоснователно. 

    Съдът кредитира показанията на свидетелите И., които са съответно майка и брат на подсъдимия, само в частта им, в която се подкрепят от показанията на останалите трима свидетели - че  при повторното връщане на подсъдимия, когато е ритал дървата и тубата, св.И. му е извикала от терасата да се прибира и да не са разправя повече с тъжителя и св.Г.. Съдът не кредитира и изключи от доказателствения материал  показанията на св.С., тъй като същата е съседка на страните и е в лоши отношения с тъжителя и по тази причина с показанията си цели да му навреди и същевременно да услужи на тъжителя. Относно местонахождението на тази свидетелка в момента на скандала съдът възприе показанията на св.Г., а именно - че я е срещнал, след като вече си е тръгнал  по ул.Траянова на улицата и че свидетелката се е прибирала у дома си с торби от пазара. Следователно тя не е могла да бъде на мястото на протеклия скандал и не е била, както тя твърди, на терасата си. Защото, ако е била там, няма как да е невидима от св. Г. ”отдолу”/както твърди тя/, а ако е различно изложението на терасата, на която тя твърди да се е намирала, то, дори хипотетично да се приеме, че е била там, няма как да чуе възпроизведеното в показанията й, тъй като не би имала видимост към мястото на скандала. Съдът изключи от доказателствения материал и показанията на св. С., тъй като тя веднага след пристигането си е влязла във входа на блока, не е изчакала подсъдимия, който е останал по-назад да затвори вратата на колата и да я заключи, и заради това не е могла да чуе и види какво се е случило впоследствие.  Съдът не възприема показанията на посочените свидетели при формиране на убеждението си за установената фактическа обстановка и досежно посочените от тях да са изречени от тъжителя към подсъдимия обидни думи” пикльо, ти ли ще ми кажеш, мърльо”, тъй като това не е потвърдено от присъствалите на самото място св.Г. и св.К. и свидетелите целят да оневинят поведението на подсъдимия.

     Предвид така установеното съдът счете, че с действията си подсъдимият е осъществил състава на непозволеното увреждане както по отношение на заплахата по чл.144 ал.1 НК, така и по отношение на обидата/псувня/ по чл. 146 ал.1 НК.    

1.          За непозволеното увреждане, причинено на тъжителя с престъплението по чл.144 ал.1 НК.

      Предвид безспорно установената фактическа обстановка съдът прие, че е осъществена от подсъдимия заплаха за убийство по отношение на тъжителя с изречените думи на два пъти в инкриминирания ден - 24.012007 г. - през непродължителен период от време : ”Ако ти още един път пуснеш телевизора да работи от 7 до 12 часа, ….ще се кача в апартамента ви, ще те пребия от бой, ще те хвърля от терасата на третия етаж на земята в двора и така ще те убия”, и ”За втори път те предупреждавам, че ако ти още един път пуснеш телевизора от 7 до 12 часа, ще се кача в апартамента ти, ще те пребия от бой, ще те хвърля от терасата на третия етаж на земята и по тоя начин ще те убия”. Тази заплаха е предизвикала основателен страх у тъжителя, доколкото поведението на подсъдимия е било предизвикателно и скандално. Той като физика с възрастта и ръста си, както и с постъпката си – разритването на дървата, ритането на резачката на св.Г.  и повреждането й в резултат на това и изгонването на  св.Г., е предизвикал страх не само у тъжителя, който се прибрал в жилището си, но и у св.Г. и св. К. Последните двама, също уплашени от поведението и последните дейстивя на подсъдимия, както и от отправените от него заплахи към тъжителя, си тръгнали. Налице е причинено на тъжителя непозволено увреждане – заплаха за неговия живот от подсъдимия, което е в причинна връзка с противоправното поведение на подсъдимия, а именно - незачитането на определен ред и засягане телесната неприкосновеност на други лица. В наказателната част производството е прекратено поради изтекла давност. Деянието е извършено от подсъдимия виновно и с него той е причинил неимуществени вреди на тъжителя. Последният е възрастен човек, който, както е казала св.Б.Т., за първи път е докарвал и режел дърва, откакто живее във въпросното жилище.  Доколкото подсъдимият е претърпял неимуществени вреди от неправомерното поведение на подсъдимия, който го е заплашил с убийство и това е предизвикало основателен страх у тъжителя, и последният с действията си няма съпричинителство към вредоносния резултат, то  съгласно принципа за справедливо възмездяване на причинените неимуществени вреди, прогласен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът счита, че една сума от 700 лв. в най-пълна степен ще репарира причинените на тъжителя неимуществени вреди. За разликата над тази сума искът с пр.осн.чл.45 ЗЗД до претендираните 5000 лв. ще се отхвърли като неоснователен.

      

2.     За непозволеното увреждане, причинено на тъжителя с   престъплението по чл.146 ал.1 НПК.

      Предвид безспорно установената фактическа обстановка съдът прие, че е осъществена от подсъдимия на инкриминираната дата. Подсъдимият, след като е отправил първата си заплаха за убийство към тъжителя,  преди да се качи в управляваната от него кола, зелена на цвят, напсувал тъжителя: „Ще ти еба майката, като са върна”.  Обидата е била изречена в присъствието на тъжителя и представлява действие, унизително за достойнството му, още повече и предвид напредналата му възраст. Не са налице условия за прилагане разпоредбата на чл.144 ал.2 НК. Съдът не кредитира показанията на св.И. и С. тъжителят да е нарекъл подсъдимия”пикльо и мърльо”. Пък и дори хипотетично да бе прието това твърдение за вярно, псувнята от подсъдимия е казана след първата закана за убийство, преди подсъдимият да се качи с колата си и да отпътува, а приписаните да е изрекъл обидни думи от тъжителя се твърди, че ги е изрекъл в по-късен момент – след като подсъдимият се върнал повторно на мястото пред кооперацията. А разпоредбата на чл.144 ал.2 НК изисква обиденият веднага да е отвърнал с обида, която хипотеза категорично не е налице. Доколкото в наказателната част производството е прекратено поради изтекла давност, съдът ще обсъжда само налице ли са елементите на чл.45 ЗЗД. Безспорно се установи, че с деянието си подсъдимият е нарушил правилото да не се вреди другиму.  

      Деянието е извършено от подсъдимия виновно и с него той е причинил неимуществени вреди на тъжителя. Последният е възрастен човек, който, както е казала св.Б.Т., за първи път е докарвал и режел дърва, откакто живее във въпросното жилище.  Доколкото подсъдимият е претърпял неимуществени вреди от неправомерното поведение на подсъдимия, който го е напсувал, и последният с действията си няма съпричинителство към вредоносния резултат, то  съгласно принципа за справедливо възмездяване на причинените неимуществени вреди, прогласен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът счита, че една сума от 200 лв. в най-пълна степен ще репарира причинените на тъжителя неимуществени вреди. За разликата над тази сума искът с пр.осн.чл.45 ЗЗД до претендираните 1000 лв. ще се отхвърли като неоснователен.

       Подсъдимият следва да заплати по сметка на КОС д.т. общо в размер на 36 лв. съразмерно уважената част на гражданските искове и разноските на тъжителя  предвид уважената част на исковата му претенция в размер на 20,85 лв.

      Доколкото КРС е приел исковете за неоснователни  в частта за  700 лв. по иска за причинените неимуществени вреди с деянието по чл.144 ал.1 НК и в частта за сумата от 200 лв. за причинените неимуществени дреди с деянието по чл. 146 ал.1 НК по съображеиня за недоказаност по несъмнен начин на посочените в тъжбата престъпления, КОС счита присъдата на КРС в тези й отхвърлителни части за незаконосъобразна, поради което ще я измени в тези й части и ще уважи исковете с посоченото правно основание съответно за сумите от по 700 лв. и 200 лв. Въззивният съд не споделя доводите на КРС за недоказаност по несъмнен начин на двете обвинения, които доводи намира за необосновани – неподкрепени от събраните по делото доказателства. Да, в тежест на тъжителя е да докаже частното обвинение и това според настоящия съдебен състав е доказано по несъмнен начин с показанията на свидетелите очевидци Г., К. и Т.. Техните показания не се обориха от показанията на втората група свидетели, чиито показания въззивният съд не кредитира  по гореизложените съображения, които съображения кореспондират с изискването на чл.305 ал.3 НПК. Доводите по приетата фактическа обстановка сочат на доказаност на престъпленията. В тази връзка въззивният съд намери извода на І-инстанционният съд за недоказаност по несъмнен начин за необоснован, доколкото не е подкрепен от събраните доказателства. Правилно съдът е приел наличие на две групи свидетелски показания и ако беше спазил изискването на чл.305 ал.3 НПК да изложи обосновани съображения кои и защо /не/кредитира, вероятно би стигнал до други изводи.    За разликата над уважената част от 700 лв. до претендираните 5000 лв. по иска за непозволено увреждане с деянието по чл.144 ал.1 НК  и за разликата над 200 лв. до претендираните 1000 лв. по иска за непозволено увреждане с деянието по чл.146 ал.1 НК  присъдата ще се потвърди.

      Водим от гореизложеното и на осн.чл. 337 ал.3 НПК,  Кюстендилският окръжен съд

                                    Р   Е   Ш   И:

      ИЗМЕНЯВА Присъда № 98/20.10.2010 г. на КРС, постановена по НЧХД № 907/2007 г. по описа на съда в отхвърлителните части на гражданските искове за непозволено увреждане/причинени неимуществени вреди/ от престъпления съответно по чл.144 ал.1 НК и чл.146 ал.1 НК по предявените от А.В.К., ЕГН **********,*** против К.К.И.,*** граждански искове за сумите съответно от 700 лв. и от 200 лв. и в тези части ПОСТАНОВЯВА:

       ОСЪЖДА К.К.И., с посочени лични данни  да заплати на А.В.К., с посочени лични данни, сумата от 700/седемстотин/ лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди за непозволено увреждане в резултат на престъпление по чл.144 ал.1 НК, като на 24.01.2007 г. му казал на два пъти: = най-напред : ”Ако ти още един път пуснеш телевизора да работи от 7 до 12 часа, ….ще се кача в апартамента ви, ще те пребия от бой, ще те хвърля от терасата на третия етаж на земята в двора и така ще те убия”;

                                   = и втори път: ”За втори път те предупреждавам, че ако ти още един път пуснеш телевизора от 7 до 12 часа, ще се кача в апартамента ти, ще те пребия от бой, ще те хвърля от терасата на третия етаж на земята и по тоя начин ще те убия”, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от дата на деянието – 24.01.2007 г. до окончателното изплащане на сумата.

    ОСЪЖДА К.К.И., с посочени лични данни  да заплати на А.В.К., с посочени лични данни, сумата от 200/двеста/ лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди за непозволено увреждане в резултат на престъпление по чл.144 ал.1 НК, като на 24.01.2007 г. му е нанесъл обида, изричайки в негово присъствие думите: ”Като се върна, ще ти еба майката”, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от дата на деянието – 24.01.2007 г. до окончателното изплащане на сумата.

    В останалата отхвърлителна част на исковете - за разликата над уважената част от 700 лв. до претендираните 5000 лв. по иска за непозволено увреждане с деянието по чл.144 ал.1 НК  и за разликата над 200 лв. до претендираните 1000 лв. по иска за непозволено увреждане с деянието по чл.146 ал.1 НК ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДАТА.

    ОСЪЖДА К.К.И., с посочени лични данни  да заплати на А.В.К. разноските му по делото съразмерно уважената част на исковете в размер на 20,85 лв./двадесет лв. и осемдесет и пет ст.

    ОСЪЖДА К.К.И., с посочени лични данни  да заплати по сметка на КОС сумата от 36 лв. /тридесет и шест лв./ съразмерно уважената част на гражданските искове.

      Решението е окончателно.

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                            ЧЛЕНОВЕ:    

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                    Гр. Кюстендил  17.12.2010 г. 

 

                                       В   и м е т о    н а   н а р о д а

 

 

       Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на седми декември две хиляди и десета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДАНАИЛОВА

                                                                                    НАДЯ  Г.

при секретаря Гюрка Антова, като разгледа докладваното от съдия Цекова, като разгледа докладваното от съдия Цекова ВНЧХД № 504 по описа за 2010 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

      Производството е по реда на глава ХХІ НПК. Въззивно производство и е образувано по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на подсъдимия ЖИВКО БОГОМИЛОВ ЗАШЕВ срещу Присъда № 86/6.10.2010 г. на КРС, постановена по НЧХД № 1082/2009 г. по описа на този съд, с която е признат за виновен в извършването на две престъпления по чл. 130 ал.1 НК.  Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваната присъда, изразяващи се в неправилна преценка от решаващия съд на събрания доказателствен материал, като е обосновал присъдата си само на свидетелските показания на посочените от частния тъжител свидетели.  Претендира се за отмяна на присъдата и за постановяване на нова такава, с която подсъдимия да бъде признат за невиновен и осъден за визираното с тъжбата престъпление, както и да се отхвърлят гражданските исковде с пр.осн.чл.45 ЗЗД. Доказателствени искания в жалбата не са направени.

      Ответникът  по жалбата и  частен тъжител Димитриос Илиадис чрез повереника си адв. Марков в депозираното възражение и в о.с.з. е изразил становище за потвърждаване на обжалваната присъда като правилна и законосъобразна.

       КОС,след преценяване на доводите и възраженията на страните и цялостна проверка на събрания по делото доказателствен материал прие, че не са налице основания за отмяна на обжалваната присъда. Съображенията са следните:

       С Присъда № 86/6.10.2010 г. на КРС, постановена по НЧХД № 1082/2009 г. по описа на този съд, подсъдимия ЖИВКО БОГОМИЛОВ ЗАШЕВ с която е признат за виновен в извършването на  продължавано престъпление по чл. 130 ал.2  НК за това, че:

     = на 15.04.2009 г. около 9,30 часа в гр.Кюстендил, ул.”Дондуков” № 51 е нанесъл на  Димитриос  Авгостинос Илиадис силен удар с ръка в областта на лявата част на лицето, с което му е причинил лека телесан повреда – кръвонасядане , оток и болка в областта на лявата буза, изразяващи се в болки и страдания, без разстройство на здравето;

    = на 13.06.2009 г. окоол 11,30-12 часа, в двора на шивашкия цех , находящ се в гр. Кютендил, ул.”Бузлуджа” 125е нанесъл на Димитриос  Авгостинос Илиадис два удара със стол, с които му е причинил лека телесна повреда-кръвонасядания  по гърба, ляв лакет и дясно бедро, охлузванияпо дясна ръка и дясно бедро и контузия/оток и болка/ в областта на лява китка, изразяваща се в болки и страдания, без разстройство на здравето – престъпление по чл.130 ал.2 вр. с чл.26 ал.1 Нк, за което му е наложено наказание”пробация” с прилагане ан пробационните мерки по чл.42а ал.2 т.1 и 2 НК за по 6 месеца, с периодичност на мярката по т.1 два пъти седмично. Подсъдимия Зашев със същата присъда е признат за невиновен и оправдан за извършване на същото деяние, но  по повдигнатото и квалифицирано с тъжбата обвинение – лека телесна повреда с разстройство на здравето по чл.130 ал.2 НК. Присъдено е общо обезщетение за двете деяния, извършени под формата на продължавано престъпление, сумата общо от 500 лв. , като аз първото деяние за разликата над 200 лв. до претендираните 1500 лв. искът е отхвърлен като неоснователен и аз второто деяние- за разликата над 300 лв. до претендираните 2500 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Зашев е осъден да заплати на пострадалия и разноските по делото в размер на 392 лв., 100 лв.д.т. върху уважената част на гражданските искове.

       Решаващият съд е установил правилно фактическата обстановка на база задълбочен анализ и обсъждане на всички събрани по делото доказателства, заради което въззивният съд не счита за нужно да я преповтаря. В пълон съответствие с изискването ан чл.305 ал.3 НПК съдът е посочил кои доказателства кредитира и какви са основанията аз това, като е дал предимство на гласните доказателства ан очевидците ан деянията – показанията ан св.М.Стаменков, А.И., Св.Велиновска, Поля Петрова, Павлинка Анастасова, К.Г. и Б.Сашев. Тези показания, съпоставени с описаните в двете медицински свидетелства причинени увреждания на тъжителя, в пълнота разкриват съставомерност на инкриминираните деяния от обективна страна. Зарази това въззивният съд намери за неоснователно възражението ан защитата ан подсъдимия, че показанията ан св.А.И., съжителстваща с тъжителя на съпружески начала, са заинтересовани. Доколкото тези показания се подкрепят и допълват от показанията на вече посочените свидетели-преки очевидци, то правилно І-инстанционният съд ги е кредитирал като обективни, въпреки посоченото качеството на свидетелката.

     І-инстанционият съд е изложил и съображения защо е неприложим института на реторсията и институтът на неизбежната отбрана, в каквато насока е пледирал защитникът на подсъдимия адв.А.Константинов, които се подкрепят от въззивния съд.

   След това съдът е изложил правните си изводи защо е приел за съставомерно деянието от обективна и субективна страна и е наложил на подсъдимия наказание”пробация” с посочените две пробационни мерки за минималния законов срок и за двете мерки – от по 6 месеца. Изложил е съображения и за уважените части на гражданските искове за неимуществени вреди по чл.45 ЗЗД.

   Относно квалификацията на деянието по чл.130 ал.2 НК въззивният съд отбелязва следното: Доколкото и при двете деяния на пострадалия е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане,  този вид увреждане винаги причинява разстройство на здравето. Следователно - правилна е квалификацията на деянията, посочена в тъжбата. Неправилно съдът ги е квалифицирал по ал.1 на чл.130 НК, което е по по-лекия състав, доколкото описаните увреждания сочат на нарушение на анатомичната цялост на организма/в тази насока срвн. Постановление № 3/27.09.1973 г. на Пленума на ВС/ . Не причинява разстройство на здравето лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване само на охлузване или при удар на шамар, изразила се само в претърпени болки и страдания. Но, доколкото няма жалба от тъжителя срещу присъдата и спазвайки забраната” реформацио ин пеиус”/забрана да се влошава положението на подсъдимия/ в този случай, то съдът не може да коригира присъдата досежно правната квалификация на деянието.

    Съдът не намери основания, различни от релевираните в жалбата, за отмяна или изменение на І-инстанционната присъда/извън горепосоченото за прецизност/. Наложеното наказание е справедливо определено по вид, като е наложено и в законовия минимум.

       Въззивният съд споделя доводите на І-инстанционния съд за гражданската част на присъдата. Относно гражданската част на присъдата съдът също не намери основания за изменението й досежно размера на присъденото обезщетение, намирайки го за справедливо определен по см.на чл.52 ЗЗД.

     По изложените съображения като правилна и законосъобразна присъдата на КРС следва да бъде потвърдена.

     Водим от гореизложеното, КОС

                                     Р   Е   Ш   И:

    ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 86/6.10.2010 г. на КРС, постановена по НЧХД № 1082/2009 г. по описа на съда.

   Решението не подлежи на обжалване.

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ:

     

                                      

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

    Р  Е  Ш  Е Н  И  Е

 

                                        Гр. Кюстендил  2.07.2010 г. 

 

                                       В   и м е т о    н а   н а р о д а

 

 

       Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на десети юни две хиляди и десета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДАНАИЛОВА

                                                                                     НАДЯ Г.

при секретаря Гюрка Антова, като разгледа докладваното от съдия Цекова ВНЧХД № 200 по описа за 2010 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

      Производството е по реда на глава ХХІ НПК. Въззивно производство и е образувано по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на МАРИНА ВАСИЛЕВА РАДЕВА, от гр. Кюстендил, в качеството й на частен тъжител срещу Присъда № 33/26.03.2010 г. на КРС, постановена по НЧХД № 451/2009 г. по описа на този съд, в частите й, с които подсъдимата Светлана Борисова Тасева и подсъдимия Антон Мирков Анакиев са признати за невиновни в извършването на престъпление по чл.130 ал. 2 НК и са оправдани по повдигнатото им с тъжбата обвинение с тази квалификация, както и в отхвърлителната част на гражданския иск за неимуществени вреди за разликата над 200 лв. до 1000 лв. Изложени са съображения за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата в обжалваните части. Моли се за отмяна на присъдата в оправдателната й част по отношение на двамата подсъдими и за постановяване на осъдителна присъда, като се измени правната квалификация на деянието по отношение на Антон Анакиев и се приеме, че двамата подсъдими в съучастие са извършили престъпление по чл.130 ал.1 НК и се уважи гражданския иск в пълния му размер. В уважената част на гражданския иск присъдата е необжалвана. Доказателствени искания в жалбата не са направени.

   Депозирано е възражение от адв.Драгомир Марков, защитник на подсъдимия Антон Анакиев, с изразено в него становище  за неоснователност на жалбата на Радева.  

   Окръжният съд, като съобрази релевираните оплаквания и материалите по делото и в рамките на визираните му в настоящото въззивно производство правомощия, прие, че присъдата е постановена при съществено нарушение на процесуални правила, поради което ще я отмени изцяло, по следните съображения:

   Наказателното производство пред КРС е образувано по тъжба на Марина Василева Радева против Антон Мирков Анакиев, в която като обстоятелства на престъплението  е описана датата на извършването му и това, че подсъдимият, след като тъжителката е паднала  на земята при срещата им на площадката пред асансьора на първия етаж на блока, в който живеят, започнал да я рита по цялото тяло, най-вече по главата и бъбреците и в резултат на това й е причинил лека телесна повреда с разстройство на здравето, а с подсъдимата Светлана Тасева през цялото време го насърчавала да я бие както нея, така и майка й. Конкретни телесни увреждания обаче в тъжбата не са посочени.

  Съдът е приел тъжбата за разглеждане, проведено е І-инстанционно производство по нея и в рамките на така предявеното обвинение съдът е осъдил подсъдимия Анакиев за причинена на Радева лека телесна повреда с причиняване на болки и страдания– т.е. за извършеон престъпление по чл. 130 ал.2 НК; признал е подсъдимата Светлана Тасева за невиновна в извършване на престъпление със същата правна квалификация и е осъдил подсъдимия Анакиев да заплати на тъжителката радева сумата от 200 лв., като за разликата над тази сума до претендираните 1000 лв. е отхвърлил иска като неоснователен.

   При така предявеното с тъжбата обаче обвинение, преповторено и в присъдата на съда, за въззивния съд е невъзможно да извърши проверка на правилността й както в осъдителната, така и в оправдателната й част, доколкото не са конкретизирани причинените на Радева телесни увреждания/ такива са описани както в медицинското свидетелство, така и в съдебно-медицинската експертиза/. Именно причинените телесни увреждания са тези, които обуславят правната квалификация на деянието по чл.130 НК - както по ал.1, така и по ал.2.  Доколкото в случая в тъжбата на са описани такива, за въззивния съд остава неясно на какво основние І-инстанционният съд, формално процедирал правилно, неизлизайки извън рамката на частното обвинение, е приел че се касае до лека телесна повреда с причиняване на болки и страдания.    В тъжбата е описан механизъм на причиняване на уврежданията, а осамите увреждания изобщо не са посочени. В този смисъл тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81 ал.2 НПК, доколкото не съдържа всички обстоятелства на престъплението - описание на вида и характера на причинените телесни увреждания.

    Районният съд е следвало при това положение да остави тъжбата без движение и да задължи тъжителката да конкретизира напълно деянието, като опише причинените с него телесни увреждания, за да може съдът правилно да квалифицира деянието. Като е постановил присъдата си по една нередовна тъжба, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, доколкото за подсъдимите е останало неясно за какво точно престъпление им е повдигнатото обвинение, респ.за какво престъпление е осъден подс. Мирков, както и за какво престъпление е оправдана подсъдимата Тасева.  В мотивите на присъдата са коментирани описаните телесни увреждания в назначената експертиза, но въззивният съд не може де преценява правилността на изводите, доколкото предявеното частно обвинение е непълно  и в него не са описани именно причинените телесни увреждания. Не може да се прецени респективно при това положение и правилността на присъдата в гражданската част - за обезщетяване на какви точно болки и страдания се присъжда обезщетението в посочения размер.

      По изложените съображения постановената присъда ще се отмени и делото ще се върне на І-инстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на разпоредително заседание. Тъжбата следва да се остави без движение, за да се опишат всички обстоятелства на престъплението - вида и характера на причинените телесни увреждания. Едва след това делото следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з., след отстраняване на нередовността на тъжбата. Едва когато са посочени пълно и точно всички обстоятелства на престъплението, съдът е компетентен да квалифицира правилно деянието.

    Предвид констатираното отменително основание въззивният съд не се произнася по доводите във въззивната жалба и в депозираното възражение по нея. Това следва да обсъди І-инстанционният съд при новото разглеждане на делото.

    Водим от гореизложеното, Кюстендилският окръжен съд

 

                                            Р    Е    Ш    И:

 

     ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 33/26.03.2010 г. на КРС, постановена по НЧХД № 451/2009 г. по описа на този съд И ВРЪЩА  делото за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на разпоредително заседание.

    Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

                             

 

 

 

 

 

 

 

 

 

         В   и м е т о    н а   н а р о д а

 

 

       Кюстендилският окръжен съд в ПУБЛИЧНОТО заседание на четиринадесети април две хиляди и десета година в състав:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДАНАИЛОВА

                                                                  НАДЯ Г.

при секретаря Г. К., като разгледа докладваното от съдия Цекова ВНЧХД № 95 по описа за 2010 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

      Производството е по реда на глава ХХІ НПК. Въззивно производство и е образувано по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на  частния тъжител ДИМИТЪР СТАНКОВ ДИМИТРОВ  срещу Присъда №  111/17.09.2010 г. на ДРС, постановена по НЧХД № 1078/2007 г. по описа на ДРС, с която подсъдимата Даниела Атанасова е призната за невиновна в извършването на престъпления съответно  по чл.148 ал.1 т.-1 и 2 във вр.с чл.147 ал.1 пр.ІІ-ро НК и по чл.148 ал.1 т.-1 и 2 във вр.с чл.146 ал.1 НК и е оправданата по така повдигнатите й с тъжбата обвинения, както и са отхвърлен изцяло предявените от него искове за сумите от по 2500 лв., представляващи обезщетение за неимуществените вреди от всяко едно от престъпленията и изразяващи се в уронване на доброто му име, чест и достойнство, ведно със законната лихва от датата на увреждането 20.04.2007 г. и е осъден да заплати разноските по делото. Релевират се в жалбата и допълнителното изложение оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, изразяващи се в неправилната преценка на събраните гласни доказателства от съда и неправилност на волята на съда за недоказаност на авторството на деянието. Прави се искане за постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за виновна в извършване на инкриминираните деяния, уважаване на гражданските искове.  В жалбата е направено доказателствено искане за допускане до разпит на двама свидетели/без посочени имена/.

    Окръжният съд, в рамките на визираните му правомощия от чл.313 и сл. НПК намери обжалваната присъда за постановена при съществено нарушение на процесуални правила, поради което ще я отмени и ще върне делото за ново разглеждане на съда от стадия на съдебно заседание. Съображенията за това са следните:

    С обжалваната присъда подсъдимата Даниела  Атанасова е призната за невиновна в извършването на престъпления съответно  по чл.148 ал.1 т.1 и 2 във вр.с чл.147 ал.1 пр.ІІ-ро НК и по чл.148 ал.1 т.-1 и 2 във вр.с чл.146 ал.1 НК, като в диспозитива й досежно първото обвинение е записано буквално: че на 20.04.2007 г. чрез печатно произведение в статията „Дупнишката „Мастра” мами с фалшиви фактури”, публикувана във в.”Вяра” от същата дата подсъдимата е приписала престъпление, като е употребила изразите, че частният тъжител Димитър Станков Димитров, от гр. Дупница,  е представен като управител на”мастра”, фирма, която е мамила държавата, като е декларирал разходи с неистински фактури с цел намаляване на данъчни задължения и по този начин му е приписала документни престъпления по чл.316 във вр. с чл.308 ал.1 НКи престъпления против финансовата, данъчната и осигурителните системи – по чл.255 ал.1 във вр. с чл.253 НК и е оправдан по повдигнатото му с тъжбата обвинение за престъпление по чл. 148 ал.1 т.-1 и 2 във вр.с чл.147 ал.1 пр.ІІ-ро НК.

   Със същата присъда подсъдимита Атанасова е призната за невиновна и в това на 20.04.2007 г. чрез печатно произведение в същата статия, публикувана във в.”Вяра” на посочената вече дата, е разпространила унизително за честта и достойнството на частния тъжител Димитров обстоятелства и факти, които не са верни, а именно че е представен като съдружник и е един от приватизаторите на фирма”Марена”, а впоследствие като главно действащо лице е започнал през 2000 г. голямо пререгистриране на нови и нови фирми, като задълженията към държавата остават да висят, а новите предприятия започват на чисто със същите собственици. С присъдата са отхвърлени изцяло предявените от частния тъжител искове за сумите от по 2500 лв., представляващи обезщетение за неимуществените вреди от всяко едно от престъпленията и изразяващи се в уронване на доброто му име, чест и достойнство, ведно със законната лихва от датата на увреждането 20.04.2007 г.

   Така постановената присъда се разминава съществено с повдигнатите с тъжбата обвинения. Тъжбата, аналогично на ОА очертава предмета на обвинението. Ето защо съдът е длъжен при преценяване /не/виновността на подсъдимия да изхожда само от онези фактически обстоятелства, изложени в тъжбата, които очертават обстоятелствата на престъплението. В случая съдът абсолютно произволно е излязъл извън тези рамки, като по отношение на първото обвинение с посочена от тъжителя правна квалификация чл.148 ал.2 във вр. с чл.147 НК е посочил приписани на тъжителя престъпления с непосочена от него правна квалификация/която даже не е точна – за документни престъпления по чл.316 във вр. с чл.308 ал.1 НКи престъпления против финансовата, данъчната и осигурителните системи – по чл.255 ал.1 във вр. с чл.253 НК.  В тази част въззивният съд счита тъжбата за нередовна. Въпреки депозираната на л. 33 от делото на ДРС молба за уточнение на тъжбата тъжителят е посочил на предпоследния ред на стр.1-ва от тази молба”и по този начин ме е оклеветила”, а с присъдата е записано че” са приписани на тъжителя престъпления”, което също  представлява излизане извън рамките на частното обвинение. По начина, по който са формулирани изреченията в диспозитива на присъдата, обвиненията звучат неясно и неточно.

   На второ място, липсва в мотивите на присъдата ясно и точно описание на фактическата обстановка, която следва да се изложи под формата на преразказ на събитията, които съдът е приел за установени на база събраните писмени и гласни доказателства. Съдът е описал само съдържанието на публикуваната във в.”Вяра” статия от подсъдимиата и впоследствие е извършил подробен преразказ на показанията на всеки един свидетел, окето е в противоречие с изискването на чл.305 ал.2 и 3 НПК, като същевременно не е посочено кои доказателства и защо се кдедитират и кои-не, а ако всички доказателства ес кредитират, какво е основанието за това. При тези мотиви, дори и при пълно съответствие между диспозитива ан присъдата и обвиненията в тъжбата за въззивния съд е абсолютно невъзможно да извърши провека на правилността на обжалваната присъда, тъй като липсват съображения ан съда защо е приел за недоказани двете обвинения по отношение на подсъдимата.

    Така констатираните и изложени пороци на обжалваната присъда в крайна сметка формират отменителното основание на чл.348 ал.1т.1 НПК, тъй като значително се ограничават процесуалните права на подсъдимата-тя да разбере в извършването на какво точно престъпление е съответно обвинена и осъдена или призната за невиновна и респ.-е уважен или отхвърлен гражданския иск.

    На трето място, мотивите на присъдата не са подписани от съдията –докладчик, което се приравяма на тяхната липса. Това, дори и да представлява чисто технически пропуск или недоглеждане, е абсолютно основание за отмяна съгласно чл.348 ал.3 т.2 предл.І-во НПК.

    По изложените съображения се налага извода за постановяване на присъдата при наличие на две отменителни основания-на чл.348 ал.3 т.2 предл.І-во НПК и на чл.348 ал.1т.1 НПК. Поради това съдът няма да се произнася с настоящото решение по наведените във въззивната жалба доводи по същество за незаносъобразност на присъдата в наказателната и гражданската й част.   Ето защо присъдата на ДРС ще се отмени изцяло и делото ще се върне на ДРС за ново разглеждане от друг състав, при съобразяване с указанията по прилагане на закона в настоящото решение. При новото разглеждане на делото съдът следва да провери доказани ли са само посочените в тъжбата обвинения, така както са словесно изписани в нея, без да проявява свое виждане и тълкуване на тези словесно изписани обвинения по текстове от НПК, без това да е поискано от частния тъжител, както и да ес съобрази и обсъди доводите по същество във въззивната жалба за незаконосъобразност и необоснованост ан присъдата, обект ан съдебен контрол в настоящото производство.

     Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл. 335 ал.2 във вр. с чл.348 ал. 3 т.1 и т.2 предл.І-во НПК, Кюстендилският окръжен съд

 

                                             Р   Е   Ш   И:

 

     ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Присъда №  111/17.09.2010 г. на ДРС, постановена по НЧХД № 1078/2007 г. по описа на ДРС, с която подсъдимата Даниела Атанасова е призната за невиновна в извършването на престъпления съответно  по чл.148 ал.1 т.-1 и 2 във вр.с чл.147 ал.1 пр.ІІ-ро НК и по чл.148 ал.1 т.-1 и 2 във вр.с чл.146 ал.1 НК и е оправданата по така повдигнатите й с тъжбата обвинения, както и са отхвърлен изцяло предявените от ЧАСТНИЯ ТЪЖИТЕЛ Димитър Станков Димитров искове за сумите от по 2500 лв., представляващи обезщетение за неимуществените вреди от всяко едно от престъпленията и изразяващи се в уронване на доброто му име, чест и достойнство, ведно със законната лихва от датата на увреждането 20.04.2007 г. и е осъден да заплати разноските по делото и връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.

     Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ:

      

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                  

                                        гр. Кюстендил  11.11.2009 г. 

                                 

                                        В   и м е т о    н а   н а р о д а

         

       Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и девета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДАНАИЛОВА

                                                                                   СВЕТЛАНА БЪЧЕВА

при секретаря Гюрка Антова, като разгледа докладваното от съдия Цекова ВНЧХД № 203 по описа за 2009 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

 

         Производството е по реда на глава ХХІ НПК. Въззивно производство и е образувано по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на   ПОДСЪДИМИЯ ГЕНЧО СТОЙЧЕВ ПЛЕВЕНСКИ срещу Присъда №  67/8.04.2009 г. на ДРС, постановена по НЧХД № 1600/2006 г. по описа на този съд, в осъдителната й част, с която е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. чл.148 ал.1 т.1 във вр. с чл. 146 ал.1 пр. І-во НК, на осн.чл.78 а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено наказание „глоба” в размер на 1000 лв. и в уважената част на гражданския иск. В жалбата и допълнението към нея се релевират се доводи за незаконосъобразност на обжалваната присъдата в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуални правила, отнасящи се до неправилната преценка на съда на събраните доказателства - пренебрегване показанията на свидетелката Снежана И., заявила, че подсъдимият не е отправял обидни думи към тъжителката и неправилно кредитиране само на показанията на свидетелите на тъжителката и невземане предвид факта, че тъжителката е осъждана с Присъда по друго  НЧХД между тях. Моли се за отмяна на присъдата в обжалваната част  и постановяване на нова такава в тази част, с която подсъдимия да бъде признат за невиновен в извършването на престъплението по чл.146 ал.1 предл.І-во НК и отхвърляне на гражданския иск. Във въззивното производство по искане на защитника на подсъдимия беше допусната до преразпит св.Снежана И..

          Ответницата по жалбата и частна тъжителка Любка Велинова чрез повереника си адв. Дамова  изрази становище за потвърждаване на присъдата в обжалваната част.

       В последната си дума жалбоподателят-подсъдим Генчо Плевенски заяви, че е невинен и желае да се отмени присъдата на ДРС в обжалваната осъдителна част.

      Кюстендилският окръжен съд, след запознаване с доводите и възраженията на страните и преценявайки събраните по делото доказателства, намери присъдата за постановена при съществено нарушение на процесуални правила. Съображенията за това са следните:

       С Присъда №  67/8.04.2009 г. на ДРС, постановена по НЧХД № 1600/2006 г. по описа на този съд подсъдимия Генчо Плевенски е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.148 ал.1 т.1 във вр. с чл. 146 ал.1 пр. І-во НК – за това, че на 16.06.2006 г., около 12 часа, пред блок № 4 вх.В , ул.Горица в гр.Дупница, е нанесъл обида на Любка Стефанова Велинова, от с.гр., ул.Горица № 4 вх. Б ет.3 ап. 16, като я е нарекъл:”курва”,”че ти еба майката”, „ще играеш у тепсия”,”гледаш копеле” и  на осн.чл.78а НК е освободен от наказателна отговорност , като му е наложено наказание „глоба” в размер на 1000 лв. и е уважен предявения от Велинова гражданския иск иск с пр.осн.чл.45 ЗЗД за неимуществени вреди  за сумата от 700 лв. За разликата над 700 лв. до претендираните 2000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Със същата присъда Плевенски е признат за невиновен да е изрекъл по адрес на Л.Велинова „че ти го набутам у устата” и да е извършил унизителни жестове със среден пръст и да се е пипал отпред за половите органи, поради което е признат за невиновен и оправдан за тези деяния, които са със същата правна квалификация  - чл.148 ал.1 т.1 във вр. с чл. 146 ал.1 пр. І-во НК.

        От мотивите обаче на І-инстанционната присъда въззивният съд не може да провери нейната правилност. Липсва по делото описание на приета за установена фактическа обстановка, както изисква чл.305 ал.3 изр.І-во НПК. В тази част присъдата представлява подробен преразказ поотделно на свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели. Действително, въззивният съд има процесуалното правомощие да приеме нови фактически положения. Но, при положение че изобщо липсва описание на приетата от І-инстанционния съд фактическа обстановка, въззивният съд практически  не би могъл да приложи нормата на чл. 316 НПК.

         Освен изложеното, І-инстанционният съд в краткото изложение в мотивите си в частта”По доказателствата” се е задоволил да опише събраните писмени доказателства и е приел, че”събраните писмени и гласни джоказателства са подробни, ясни и логични  и преценени в съвкупност, разкриват изцяло описаната фактическа обстановка”.      Този извод въззивният съд намери за извлечен при грубо нарушаване на процесуалните правила на чл. 305 ал.3 изр.ІІ-ро НПК.   

      Абсолютно всички гласни доказателства са изключително противоречиви. Прави впечатление, че многобройните конфликтни между страните и наличието на други дела за тях объркват свидетелите и част от тях са съобщили за други конфликтни ситуации  извън предмета на настоящото частно обвинение. В тази връзка са и показанията на преразпитаната от въззивния съд св.Снежана И., която твърди да е очевидец на случая. Съдът е провеждал очни ставки, което принципно е правилно процесуално деяйствие за изясняване на обективната истина, но изобщо в мотивите на присъдата си не се е опитал дори да изложи доводи кои доказателствени материали приема и кои отхвърля и кои са съображенията за това. На фона на изложеното буди пълно недоумение крайния цитиран по-горе извод за логичност, яснота и подробност на гласните доказателства при тяхната изключителната им противоречивост и дори неотносимост на част от тях към предмета ан частното обвинение.

      При това положение въззивният съд е лишен от възможност да провери правилността на изводите на І-инстанционния съд. Съдът е суверенен да вземе решението си за виновността или невиновността на подсъдимия единствено по вътрешно убеждение, но е длъжен да възприеме ясна фактическа обстановка, да посочи кои доказателствени материали са мотивирали това му убеждение, има ли доказателствени средства, които е изключил от доказателствения материал и кои са причините за това.

       Този дефект на присъдата обуславя отменителното основание на чл. 335 ал.2 във вр. с чл.348 ал.3 т.1 НПК. С допуснатата неяснота в мотивите на присъдата остава неясно за подсъдимия /а и за въззивния съд/ на база какви доказателства І-инстанционният съд е формирал убеждението си за виновността, респ. невиновността на подсъдимия, а това безспорно ограничава процесуалните му права.

    Ето защо, въпреки липса на жалба в оправдателната част на присъдата и в отхвърлителната част на гражданския иск, допуснатото съществено процесуално е рефлектирало и върху постановения правен резултат и в необжалваните части на присъдата, въззивният съд ще отмени изцяло присъдата на ДРС на осн.чл.314 ал.2 НПК и ще върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

       При новото разглеждане на делото І-инстанционният съд трябва да изпълни изискванията на чл.13 и 14 НПК за разкриване на обективната истина, както и при постановяване на присъдата си да спази нормата на чл.305 НПК, като посочи конкретно и ясно приетата за установена фактическа обстановка, на база кои доказателства я приема, кои доказателствени средства кредитира и кои-не и какви са основанията за това. При новото разглеждане на делото І-инстанционният съд следва да съобрази и да обсъди оплакванията във въззивната жалба на подсъдимия Генчо Плевенски, което в настоящото производство въззивният съд не може да направи поради непроизнасяне по същество. 

      Водим от гореизложеното и на осн.чл. чл. 335 ал.2 във вр. с чл.348 ал.3 т.1 и във вр. с чл.305 ал.3 НПК

 

                                             Р    Е    Ш    И:

    ОТМЕНЯВА изцяло Присъда №  67/8.04.2009 г. на ДРС, постановена по НЧХД № 1600/2006 г. по описа на този съд И ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд.

    Решението не подлежи на обжалване.

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                       Р  Е  Ш  Е Н  И  Е

                                                   Гр. Кюстендил  5.02.2010 г. 

                                                   В   и м е т о    н а   н а р о д а

       Кюстендилският окръжен съд в ПУБЛИЧНОТО заседание на двадесет и осми януари две хиляди и десета година в състав:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДАНАИЛОВА

                                                                  НАДЯ Г.

При секретаря Г.Антова, като разгледа докладваното от съдия Цекова ВНЧХД № 476 по описа за 2009 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

      Производството е по реда на глава ХХІ НПК. Въззивно производство и е образувано по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на  подсъдимия ЙОРДАН Г. ЙОРДАНОВ,  подадена чрез защитника му адв. Ирина Ильова срещу Присъда № 131/12.11.2009 г. на ДРС, постановена по НЧХД № 1126/2008 г. по описа на ДРС, в частите й, с които е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.130 ал.1 НК и на осн.чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, като изпълнението му на осн.чл.66 ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от 3 години и е осъден да заплати на пострадалия Ботьо Христов сумата от 2500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпените болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането 25.05.2008 г. За разликата над присъдената сума до претендираните 5000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Релевират се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, изразяващи се в неправилната преценка на събраните гласни доказателства и на медицинското свидетелство въпреки направеното възражение за липса на дата на него.  Прави се искане за постановяване на нова присъда, с която подсъдимия да бъде признат за невиновен в извършване на инкриминираното деяние и отхвърляне на гражданския иск. Доказателствени искания в жалбата не са направени.

   Ответникът по въззивната жалба тъжителят тъжителят Ботьо Христов чрез повереника си адв.Атанас Димитров  изрази становище жалбата да се остави без уважение и да се потвърди І-инстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

   Окръжният съд, като съобрази  доводите и възраженията на страните и визираните му с разпоредбата на чл.313 и сл.НПК правомощия, прие,от фактическа и правна страна следното:

    С обжалваната присъда ДРС е признал подсъдимия Йордан Г. Йорданов, ЕГН **********,*** за виновен в това, че на 25.05.2008 г. в черешова градина в м.”Ширината” в землището на с.Шатрово е причинил лека телесна повреда на Ботьо Тодоров Христов от с.Шатрово, представляваща  разкъсно-контузна рана на главата, одраскване в областта на дясната предмишница, дясна лумбална област, хематом в областта на десен долен клепач, линеарна рана от прехапване на езика и одрасквания на дясна предмишница- три на брой, в дясната лумбална област- престъпление по чл.130 ал.1 НК и на осн.чл.54 Нк му е наложил наказание”лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, чието изтърпяване е отложено на осн.чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от 5 години. Със същата присъда подсъдимия е осъден да заплати на тъжителя сумата 2500 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него болки и страдания от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане ан сумата, като иска за разликата над тази сума до претендираните 5000 лв. е отхвърлен като неоснователен.

     По делото е установена следната фактическа обстановка: Тъжителят през м.май 2008 г. работел като пазач на черешовата градина в м.” Ширината” в землището на с.Шатрово  и бил назначен от председателя на УС на ППК”Шатрово-94”, заедно със св. Вергил Александров и Георги Васев.

      На 25.05.2008 г. тъжителят заедно с колегите си св.Васев и Александров отишли на работа в черешовата градина, като ес рацзделили и всеки от тях обхождал в различни краища градината: тъжителят заминал към младия черешарник, св.Васев-към м.”Връм” а св.Александров останал на главния път към черешовата градина.  

     Към обяд тъжителят чул гласове откъм черешовата градина и тръгнал в посоката, откъдето се чували гласовете, като произвел и звуков сигнал със свирката си. Приближавайки се в посоката, откъдето се чували гласовете, видял хора под една череша, които брали череши, а близо до тях бил паркиран черен на чцвят лек автомобил. Отново подал звуков сигнал със свирката и тогава откъм черешата ес появил подсъдимият Йорданов, който се отправил към тижетеля, като го псувал. Като го приближил, подсъдимият му нанесъл няколко юмручни удара в областта на лицето и дясното око. От силнитие удари тъжителят паднал на земята в тръните и си прехапал езика, като устата му се напълнила с кръв, а подсъдимият се върнал обратно при черешата.  Св.митев, който събирал сено в съседен имот, видял към него да отива тъжителят с окървавено лице и когато го попитал какво е станало, той му отговорил, че го е бил „сина на бригадира”, т.е. подсъдимият Йорданов. Междувременно на мастото пристигнал св.Васев и той задал същия въпрос на тъжителя, а последният муе отговорил, че  видял в градината да бере череши сина на бригадира им-подсъдимия Йорданов и като му направил забележка, той го ударил. Тъжителят бил с подуто и насинено дясно око  и кръв по лицето и заради вида му св.Васев го посъветвал да остави работата и по спешност да отива на лекар. Двамата се качили в автомобила на тъжителя при другите пазачи на бариерата, където бил св.Александров. Тъжителят и на него обяснил, че е бит от Данчо-подсъдимия Йорданов. След това тъжителят заминал в болницата в гр.Бобов дол, откъдето предвид състоянието му бил препратен в Спешен център-Кюстендил, където бил прегледан от д-р Димитрова и от очен лекар-д-р Соколов, който му назначил лечение. По-късно, на 3.06.2008 г. и след обстоен преглед му било издадено и медицинско свидетелство от съдебния лекар д-р Николчев.  Тъжителят също бил прегледан и от очен лекар и му е било издадено медицинско удостоверение за причинените на зрението контузии. От съдебно-медицинската експертиза, изпълнена от очен лекар специалист д-р Ст.Скринска е установено, че причинената на тъжителя телесна повреда представлява временно неопасно за зрението разстройство на здравето, получено след директен удар в областта на очната ябълка. Пострадалият е претърпял болки и страдания, лекуван е амбулаторно с капки и мехлем, периодът на възстановяване е 10-15 дни.   

     Механизмът на причинените на тъжителя телесни увреждания е изяснен от втората съдебно-медицинска експертиза, изпълнена от в.л. хирург д-р БойкоПолянов. Описаните в медицинските документи травматични увреждания биха могли да бъдат получени от удар с твърд тъп предмет или от падане върху такъв и биха могли да се получат при описаните от тъжителя обстоятелства. Те са причинили болки и страдания, без опасност за живота, с период на пълно възстановяване 20-30 дни.

    Подсъдимият работи по трудов договор като минен работник в рудник”Бобов дол”. Той е осъждан с влязло в сила на 20.03.2007 г. Споразумение № 297/209.03.2007 г. за престъпления по чл.325 ал.1 Нк и по чл.216 ал.4 НК, с определено най-тежко общо наказание „пробация”, с пробационни мерки:”задължителна регистрация по настоящ адрес”, „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, и двете за срок от по 1 година , „безвъзмезден труд в полза на обществото” за 100 часа в срок от 1 година и „обществено порицание”.

   Горната фактическа обстановка се установява от медицинските документи, двете съдебно-медицински експертизи, показанията на св. Георги Васев и Вергил Александров, св.Атанас Митев, св. Пламен Коларски; Акт за установяване на административно нарушение, съставен на 26.05.2008 г. на подсъдимия Йорданов за нарушение на чл.3 и 4 от Наредбата на ОбА –гр.Бобов дол и влязло в сила на 16.07.2008 г. НП № 83/11.06.2008 г., Преписка № 124/2008 г. на РП-Дупница, Трудов договор, свидетелство за съдимост. Не следва да се кредитират показанията на св.Сашо Александров и И. Драгомиров, тъй като те противоречат на всички останали писмени и гласни доказателствени средства и целят оневиняването на подсъдимия, освен това са и заинтересовани-св. Сашо Александров е приятел с бащата на подсъдимия. Дори и св.И. Драгомиров, въпреки опита с показанията си да оневини подсъдимия е заявил, че когато се е прибрал вкъщи от ливадата, където е косял през деня заедно с подсъдимия, баба му му е казала, че Ботьо е бил бит от Йордан-така се е говорело из селото. Ето защо съдът преценява като необективни показанията на последните двама свидетели. Обяснението на подсъдимия съдът също не кредитира като доказателствено средство и го възприема единствено като средство за защита на подсъдимия.

   Напротив, показанията на първата група свидетели съдът възприема като пълни, незаинтересовани и обективни, взаимно допълващи се и последователни и логични. Първите трима свидетели са очевидци на вида на тъжителя и пред тях най-напред той е заявил, че го е бил Йордан.  Изключително важно доказателствено средство представляват показанията на св. Пламен Коларски-мл. полицейски инспектор в РУ на МВР-Бобов дол /вж .61 от делото на ДРС/ , занимавал се с разследване на описания в тъжбата и предмет на установяване по делото инцидент и е съставил АУАН срещу подс.Йорданов. Свидетелят е заявил:”св. Георги Васев  каза, че е видял целия случай , но не смее да го изрази писмено, защото има съображения, че го е страх от извършителя”,т.е. от подсъдимия Йорданов.

    От така установеното по несъмнен начин от фактическа страна се налага извода, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна инкриминираното с тъжбата деяние с правна квалификация чл.130 ал.1 НК. От обективна страна се установи, че на инкриминираната дата на тъжителя са причинени описаните в медицинските документи и посочени подробно по-горе травматични увреждания на тъжителя, които са му  били причинени от подсъдимия посредством удар с юмрук в областта на лицето и последващо падане на тъжителя вследствие от удара на земята. От субективна страна деянието е извършено умишлено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасният характер на деянието, създнавал е общественоопасните последици от него и е желаел настъпването им. Той с нанесените удари и вследствие от тях-падането на тъжителя е съзнавал, че му причинява телесно увреждане и , като е нанасял ударите,  е желаел това увреждане да настъпи.

    Преценявайки степента на обществена опасност на деянието като средно висока и на дееца-като висока/предвид предходното му осъждане/, както и времето, мястото и начина на извършването му,  съдът приема, че наказанието следва да се определи при усл.на чл.54 НК при баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Доколкото подсъдимият е осъждан, по отношение на него не може да се приложи института на чл.78 а НК. Съобразно предвидения в закона размер на наказанието за този вид престъпление  и при усл.вна чл.54 НК І-инстанционният съд е определил наказание ЛС за срок от 6 месеца/при законово предвиждане до 2 години/ , като е отложил изпълнението му за изпитателен срок от 3 години на осн.чл.66 ал.1 НК. Това наказание въззивният съд намери за правилно определено и за справедливо. Доколкото наказанието при предишното осъждане е „пробация”, няма пречка да се приложи института на условното осъждане.

    По всички гореизложени съображения се налага извода, че І-инстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка и е анализирал правната страна на престъплението, в резултат на което е наложил справедливо и съобразено с целите на чл.36 и 37 НК адекватно по вид и размер наказание.  

    Гражданският иск за причинените с деянието неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от тъжителя болки и страдания  вследствие деянието, е уважен за сумата от 2500 лв. Съобразно периода на възстановяване-около 20 дни, вида и характера на причинените уврежадния тъжителят е претърпял болки и страдания, които са преценени от съда съобразно прогласения с чл.-52 ЗЗД принцип на справедливото им възмездяване.

    Въззивният съд намери за законосъобразна и справедлива присъдата в гражданската й част-в уважената част на гражданския иск. И споделя убеждението на І-инстанционния съд, че в този размер най-пълно ще бъдат репарирани причинените с деянието неимуществени вреди на тъжителя, изразяващи се в претърпените болки и страдания.

    В отхвърлителната гражданска част акто енобжалвана и непротестирана присъдата е влязла в сила.

    Предвид изложеното, въззивният съд намери за неоснователни доводите във въззивната жалба на подсъдимия. Не се откриха при служебната проверка на присъдата в обжалваната част други нейни пороци, налагащи отмяната или изменяването й. като правилна и законосъобразна тя следва да се потвърди.

     Водим от гореизложеното и на осн.чл.338 НПК, Кюстендилският окръжен съд

                                     Р   Е   Ш   И:

     ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 131/12.11.2009 г. на ДРС, постановена по НЧХД № 1126/2008 г. по описа на ДРС в осъдителната й част и в уважената част на гражданския иск.

     В отхвърлителната част на гражданския иск присъдата е влязла в сила.

     Решението е окончателно.                                                                    

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ:

                                             

 

 

 

 че обжалваната присъда е постановена при съществено нарушение на процесуални правила, което формира наличието на отменителното основание на чл. 335 ал.1 т.2 и ал.2 НПК.  Съображенията  за това са следните:

    С частната тъжба, подадена от жалбопадетеля Веселин Грахльов, са повдигнати срещу подсъдимия Йордан Борисов Тодоров три обвинения: = за причиняване на 10.02.2009 г. на лека телесна повреда по см.на чл.130 ал.1 НК, изразяваща се според описаното в обстоятелствената част на тъжбата зачервяване около и в лявото ухо към слепоочието, около левия тагус, чрез удар със свита в юмрук дясна ръка; =   за обида по чл.146 ал.1 НК,  изричайки думите:”Ще ти еба майката” на същата дата; = закана за убийство по чл.144 ал.1 НК, заявявайки след удара с юмрук на подсъдимия следното: ”Отвънка ще се разберем, в гората ще те ликвнидирам”, което е възбудило основателен страх у тъжителя.  С присъдата подсъдимия е признат за виновен в извършването и на трите престъпления и е осъден поотделно за всяко едно от тях с приложението на чл.78 а НК.

    Въззивният съд счита, че престъплението по чл.144 ал.1 НК-закана за убийство, е престъпление от общ характер и неправилно съдът го е приел за разглеждане само с посоченото в тъжбата обвинение. Само този факт обуславя наличието на отменителното основание на присъдата в тази й част по см.на чл.335 ал.1 т.2 НПК. Ето защо по отношение на обвинението за това престъпление-закана за убийство, присъдата ще се отмени и делото ще се върне на прокурора за ново разглеждане по реда и правилата на досъдебното производство, при наличие условието на чл.335 ал.3 НПК.   

    По отношение на останалите две обвинения въззивният съд намери присъдата за постановена при наличието на отменителното основание на чл. 335 ал.2 във вр. с чл. 348 ал.3 т.2 предл.І-во НПК и в тези й части тя ще се отмени и делото ще се върне за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав.  В мотивите си съдът е приел за установена фактическа обстановка, с излагане на съображения за това. Но впоследствие, с твърде телеграфно изложение е приел и двете споменати престъпления да са извършени от подсъдимия от обективна и субективна страна, като изобщо не се е задълбочил да ги опише по изпълнителното деяние на всяко от тях, по механизъм на причиняване-за първото и защо е приел, че всяко от тях е съставомерно и от субективна страна. При това положение подсъдимият не може да разбере за какво престъпление е признат за виновен и осъден и защо съдът е приел двете обвинения за доказани по несъмнен начин. Този съществен пропуск се приравнява на липса на мотиви според въззивният съд и по тази причина той не може да провери правилността на направените от І – инстанционния съд изводи в насока доказаност на двете обвиненията по несъмнен начин. Констатираното процесуално нарушение е отстранимо.

    Тези пороци на присъдата досежно осъдителната й част се отразяват и на гражданската й част, поради което присъдата следва да се отмени изцяло.

     Отделно от това, с постановената присъда КРС е допуснал грубо нарушение на закона/което не представлява основание за връщане/, но което при новото разглеждане на делото следва да се отстрани. Разпоредбата на чл.78а ал.6 НК урежда изчерпателно хипотезите, при които  ал.1-5 не се прилагат. Една от тези хипотези е при множество престъпления, както в настоящия случай и при това положение този институт - на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е неприложим.  

   При новото разглеждане ан делото съдът следва да се произнесе по направените оплаквания във въззивната жалба на частния тъжител.

     По изложените съображения и на осн.чл.335 ал.1 т.2 и ал. 2 НПК във вр. с чл.348 ал.3 т.2 предл.І-во НПК,  Кюстендилският окръжен съд

 

                                          Р   Е   Ш   И:

 

   ОТМЕНЯВА изцяло Присъда № 96/17.07.2009 г. на КРС, постановена по НЧХД № 215/2009 г. по описа на този съд и постановява:

   В частта за обвинението по чл.144 ал.1 НК – закана за убийство, отправена от подсъдимия към тъжителя, връща делото за ново разглеждане на прокурора.

   По останалите две обвинения - за причиняване на лека телесна повреда  по см.на чл.130 ал.1 НК и за обида по чл.146 ал.1 НК – връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд.

   Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: