Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                           Гр. Кюстендил  18.02.2011 г. 

 

                                           В   и м е т о    н а   н а р о д а

 

 

       Кюстендилският окръжен съд в ПУБЛИЧНОТО заседание на осемнадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДАНАИЛОВА

                                                                                     НАДЯ  Г.

При секретаря Г.К. и с участието на прокурора от КОП КОСТАДИН БОСАЧКИ, като разгледа докладваното от съдия Цекова ВНОХД № 524 по описа за 2010 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

      Производството е по реда на глава ХХІ НПК. Въззивно производство и е образувано по протест и въззивна жалба,  както следва:

      = по ПРОТЕСТ на КРП срещу Присъда № 80/24.09.2010 г. на КРС,  постановена по НОХД № 1387/2009 г. по описа на този съд, с която подсъдимия Г.Д.К.  е признат за невиновен в извършването на престъпление по чл.129 ал.2 пр.І във вр. с чл.129 ал.1 НК. и на осн.чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение. Релевират се в протеста и допълнението към него доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваната присъда, изразяващи се в неправилност на възприетата от съда фактическа обстановка, както и неправилно некредитиране показанията на св. В. и Л., преки очевидци на случая и същевременно-кредитиране показанията на св. П. и Д., противоречащи на целия доказателствен материал и оттук-неправилност на извода, че подсъдимия е действал при условията на неизбежна отбрана. Претендира се за отмяна на  присъдата и за постановяване на нова такава, с която подсъдимия да бъде признат за виновни и осъден по повдигнатото му обвинение. Доказателствени искания в протеста не са направени.;

    = по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на частния обвинител и граждански ищец Р.Ц.Х., подадена чрез повереника му адв.Х. *** срещу същата присъда, с която е отхвърлен предявения от него иск за неимуществени вреди в размер на 20000 лв. В жалбата и допълнителното изложение към нея се поддържат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на постановената присъда, както и за постановяването й при съществени процесуални нарушения, по подробно изложени доводи. Претендира се за отмяна на присъдата и алтернативно – постановяване на осъдителна присъда или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Доказателствени искания не са направени.

     Срещу протеста и жалбата е депозирано ВЪЗРАЖЕНИЕ / с допълнение към него/  от подсъдимия Г.Д.К., подадено чрез защитника му адв.Д.Д., с подробно развити съображения за правилност и законосъобразност на присъдата и по тази причина за потвърждаването й от въззивния съд. 

      В с.з. Окръжна прокуратура изрази становище за уважаване на протеста по релевираните в него съображения и за уважаване на предявения граждански иск по размер.

     Поверениците на частния обвинител адв.В. и адв.Х. изразиха подробно становище за основателност на протеста на КРП и  развиха собствени основания за неправилност и незаконосъобразност на присъдата относно: неправилно игнориране от І-инстанционния съд на заключението на съдебно-медицинската експертиза за механизма на причиняване на увреждането,   неправилност на възприетата от съда теза за неизбежна отбрана поради наличие в случая на хипотеза за защита на трето лице от подсъдимия , а не на самия него, от противоправно нападение и че никой не може да разчита на факти и обстоятелства, които сам е провокирал, за да се позове на неизбежна отбрана и потвърдиха искането си в жалбата за отмяна на присъдата и алтернативно - осъждането на подсъдимия и уважаване на гражданския иск или връщане на делото за ново разглеждане..

     Защитата на подсъдимия –адв.Д.Д. изрази становище за потвърждаване на присъдата като правилна и законосъобразна., по подробно развити съображения в с.з.    

      Окръжният съд, след запознаване със събраните по делото доказателства и предвид доводите и възраженията на страните и в рамките на законовите му правомощия по чл.314 и сл. НПК, намери от фактическа и правна страна следното:

     С атакуваната Присъда № 80/24.09.2010 г. на КРС,  постановена по НОХД № 1387/2009 г. по описа на този съд, подсъдимия Г.Д.К.  е признат за невиновен в това, че на 20.08.2008 г. около 20,15 часа на тротоара пред входната врата на къща, находяща е в с.Жабокрът, община и обл.Кюстендил, на ***, чрез използване на физическа сила –удар с дясната си ръка в областта на лявото слепоочие е причинил на р.Ц.Х., ЕГН **********,***,средна телесна повреда, изразяваща се в закрита черепно-мозъчна травма с вътре черепни хематоми, мозъчна контузия, загуба на съзнание, което е причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота на Р.Х., поради което е признат за невиновен в  извършването на престъпление по чл.129 ал.2 пр.І във вр. с чл.129 ал.1 НК. и на осн.чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение.

      По делото е установена следната фактическа обстановка: Подсъдимият Г. К. и частният обвинител и граждански ищец Р.Х. *** една къща и до момента на случилия ес инцидент са били в нормални съседски отношения.

       В къщата на подсъдимия освен той и съпругата му св. С.К./починала в хода на съдебното производство пред І-инст.съд/ живеело и семейството на  дъщеря му св.Г. П. и съпругът й св.Б.П.  и двете им деца св.Я. и К.  П.. Частният обвинител и гр.ищец Р.Х. живеел в наследствена къща, намираща се през една къща от къщата на подсъдимия, заедно със сестра си св.. Л. В..  

      На 20.08.2008 г. привечер около 20 часа пострадалият Р. Х. излязъл от закритата част на питейното заведение в центъра на с.Жабокрът отдолу и тръгнал да се прибира вкъщи. Той тогава работел в гр.Кюстендил в”Кюстендилски строител”. Докато вървял по улицата, след него  по улицата с колела се движели св.Я. и К. П., внуци на подсъдимия, и обиждали пострадалия, като му казвали”пияницо” и го псували. Х. продължил по улицата към къщата си, а децата продължили да вървят след него и да викат. Тогава сестрата на пострадалия св.Л. В. от двора видяла това и разпознала децата, че са внуците на подсъдимия. Тя излязла пред дворната врата на къщата на улицата и казала на брат си да не се занимава с тях и да се прибере. Пострадалият Р.Х.,  който бил употребил алколхол  казал, че това не е за първи път /„не е сефте”/ и тръгнал да си влиза в двора. Тогава едното от децата  хвърлило с камък и камъкът ударил във входната вратата на къщата на Р.Х.. Тогава последният казал, че това не се търпи и ще отиде да се оплаче на дядото на децата и тръгнал към тяхната къща, а след него тръгнала и сестра му св.В.. Пострадалият извикал подсъдимия по име и Г.К., който в това време се намирал в механата при св. Е. Д. и Г. П., които чакали зет му и дъщеря му да се върнат от събрание в читалището, се показал веднага.  Тогава К. и Я. П. били на тротоара пред къщата на подсъдимия. Р.Х. казал на подсъдимия да прибере децата и се оплакал, че те го обиждат, на което подсъдимият казал:”Бегайте, аз ще се оправим”. В този момент в близост до  Р.Х. се оказал намиращият се в близост до тротоара внук на подсъдимия  Я. П.. Като го видял, Р.Х. започнал да му крещи, които крясъци били чути от св. М.Д. и му казал :”Ела бе дребен, кажи на дядо ти   какво ми говориш ти на мене”, като изричайки тези думи на висок глас, тръгнал към детето и замахнал с ръка към него. В този момент пострадалият бил с лице срещу подсъдимия. Това действие на пострадалия и крясъците му, предвид и нетрезвото му състояние, били възприети от подсъдимия като опит за нападение върху 12-годишния му тогава внук и в този момент подсъдимият замахнал с дланта на дясната си ръка косо и ударил пострадалия в областта на главата отляво. От удара пострадалият, който бил вече употребил и алкохол, по нещастно стечение на обстоятелствата не можал да запази равновесие, залитнал и паднал по гръб на тротоара, като ударил главата си в тротоарна плочка. Това било видяно и от св.Л., който в този момент стоял на тротоара отсреща. К. П. се уплашил от падането на Р. и се затичал към читалището, откъдето извикал баща си – св.Б.П. и майка си. На мястото пред къщата дошъл св. Б.П., зет на подсъдимия и баща на двете деца, видял Р. да лежи блед на тротоара пред къщата им и извикал линейка. Св.С.К. донесла вода и св.В. и К. започнали да плискат Р. по главата с вода,  с което го свестили.  Пострадалият бил закаран в Спешна помощ и освободен още същата вечер, когато след прибирането си в къщи бързо заспал. На другата сутринта поведението му било неадекватно-гледал втренчено телевизия, не познал сестра си св.В., която  извикала св.М. Д.. Той дошъл в дома им , но Р. продължавал да се държи неадекватно и да не ги познава и тогава сестра му св.В. извикала линейка, с която р. бил закаран в Спешна помощ в гр.Кюстендил. Там му били направени изследвания и скенер и след констатираното от д-р Ч., че „целият му мозък е в кръв и трябва по спешност да се оперира” Р. бил транспортиран с линейка до гр.София , като го придружила сестра му св.В. и св.К. Д..***  той бил опериран, била му е прелята кръв след операцията.

     Вследствие на двата удара по главата-нанесения от подсъдимия удар и последващото падане и повторния удар на главата в тротоарна плочка пострадалият Р.Х. е получил следните травматични увреждания: закрита черепно-мозъчна травма, контузия на мозъка, мозъчно сътресение и краткотрайна/ за минути/ пълна  загуба на съзнание, травматични вътречерепни кръвоизливи/хематоми/-субдурален и вътремозъчен, охлузване по десен лакет. Тези увреждания са причинени по механизма на удари със сравнително по-голяма сила с или върху твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин – удар с ръка в областта на главата на пострадалия, с последващо падане  и повторен удар на главата в тротоарна плочка, съчетано и с удар на лакетя в земната повърхност. Налице е пряка причинно-следствена връзка между получените удари по главата при инцидента и получената черепно-мозъчна травма, включваща и установените при повторния преглед увреждания: вътречерепни хематоми. Наличната закрита черепно-мозъчна травма / с вътречерепни хематоми, мозъчна контузия, загуба на съзнание/ е причинила на пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за живота. При тази травма без оказване на своевременна високоспециализирана медицинска помощ / в случая оперативно лечение с евакуация на хематомите и др./ е била налице реална опасност от летален изход за пострадалия. Срокът за възстановяване от травмата при благоприятно протичащ възстановителен период е до около 8-12 месеца.  

    От съдебно-психиатричната експертиза на пострадалия изх.№ 23/13.09.2010 г. , назначена в съдебното производство-на л.76-80 от делото на КРС  и изпълнена от в.л.д-р Р. , е установено още, че пострадалият Р.Х. на възраст 45 години, е с анамнеза за алкохолна злоупотреба с 20 годишна давност. В периода непосредствено след операцията у него са били налице преходна”сензо-моторна афазия”/разстройство на способността да се намират думите/, отзвучала напълно след контролния преглед от 15.10.2008 г. в УМБАЛ”Св.Ана”; периоди на дезориентация и равновесни нарушения, отзвучали до края на 2008 г.; редки епилептични прилошавания. Следоперативно у пострадалия са възникнали преходни нарушения на: съзнанието с дезориентация по органичен и епилептичен тип/психомоторни пристъпи с вторична генерализация /; на паметта/кон- и ретроградна амнезия/; равновесието и речта/сензомоторна афазия, които са отзвучали в нормалния период на възстановяване. Към момента на изготвяне на експертизата тези признаци са медикаментозно контролирани и по своята същност могат да бъдат квалифицирани като постконтузионен синдром. Те са в пряка зависимост с посттравматичното увреждане и са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.Относно регистрираната личностова промяна не ас налице категорични данни за причинно-следствена връзка с травмата. Хроничната алкохолна употреба е фактор, който маскира началото на симптомите, удължава периода на възстановяване поради увредения мозъчен терен, усложнява и задълбочава социалната и трудова дезадаптация у пострадалия. 

     Горната фактическа обстановка се установява от доказателствата по делото: показанията на свидетелите-преки очевидци на инцидента, дадени пред съдия: св.Л. В., възприети от съда като обективни с изключение само на частта им, че пострадалия не е казал и направил нищо лошо към Я. П.; и показанията на св.Светлин Л., с изключение на някои изнесени от него факти/за движението на пострадалия и че подсъдимия не му е казал „Айде, върви си, аз ще се оправя сам”/; от показанията на останалите свидетели – св.М. Д.; св.К. Д.; св.Д.С., кмет на селото; частично от показанията на: св.Я. и К. П., св. Б.П., Е.  Д., св. Т. П.; частично от обясненията на подсъдимия; съдебно- медицинската експертиза; съдебно-психиатричната експертиза, приложените по делото медицински документи за здравословното състояние на пострадалия. 

     Съдът кредитира почти цялостно показанията на св.Л. В., дадени на досъдебното и съдебно производство,  въпреки родствената й връзка с пострадалия - тя е негова сестра, доколкото тя е пряк очевидец и свидетел на всичко случило се преди, по време на и след инцидента между пострадалия и подсъдимия и доколкото нейните показания се подкрепят както от показанията на св.Л. в по-голямата им част , също пряк очевидец, макар и от по-далечно място точно на нанасянето на удара от подсъдимия на пострадалия, но и от съдебно-медицинската експертиза, сочеща механизма на причиняване на получените от пострадалия увреждания и дори частично съвпадат с обясненията на подсъдимия. Нейните показания съдът не кредитира единствено в частта им, че Р. не е казал нищо лошо на децата и че Р. е тръгнал към К.. Показанията на св.Л. сочат, че със същите думи:”Ела бе дребен, ела да кажеш на дядо ти какви думи ми говориш ти на мене” подсъдимият се е обърнал към Я. и е замахнал към него, а не към К., съдът кредитира тези показания като обективни. Това твърдение на св.В. съдът не кредитира, доколкото то е категорично опровергано от показанията на св.М. Д., чиито показания се възприеха като обективни и незаинтересовани и който е казал:”Крясъците на Р. бяха по-силни и ги чувах по-силно”. Съдът не кредитира показанията на св. В. и в частта им за часа на инцидента, посочен от нея около 18,30 ч. Това не би могло да е така, защото, както тя сама е заявила, брат й се прибира от работа към 18,30, а според св.К.Д.Р. е бил в питейното заведение е по някое време е тръгнал да се прибира. Така че за часа на инцидента съдът възприема соченото в ОА. Съдът не кредитира показанията на св.Л. в частта им, че Р. не се е връщал и че подсъдимият не му е казал„Айде, върви си, аз ще се оправя сам”, защото в тази им част неговите показания са в противоречие с показанията на св.В., която е била на самото място на инцидента, докато св. Л. е бил на отсрещната страна на улицата, на около 7-8 м. Съдът кредитира показанията на св.К.Д. от съдебното производство в частта им, че процесната вечер, преди да си тръгне за вкъщи, Р. е бил в питейното заведение в центъра на селото, което косвено се подкрепя от обясненията на подсъдимия/възприети в тази част като доказателствено средство/, че Р. се е клатушкал и е бил в нетрезво състояние, както и с показанията на св.Я. и К. П..

      Съдът не кредитира показанията на св.Б.П. като тенденциозни и заинтересовани, предвид родствената му връзка с подсъдимия-той е негов зет и с показанията си цели оневиняването му, поради което ги изключи от доказателствения материал – този свидетел не е очевидец на инцидента и показанията му са в пълно противоречие с показанията на св.В. и Л.. По същите причини съдът не кредитира показанията на св. Е. Д. и Т. П. с изключение на изнесеното от тях, че са били в механата в двора на подсъдимия и че са чули викове по улицата. Свидетелите така, както е разположена оградата на двора на подсъдимия по неговите обяснения, не биха могли да имат видимост на улицата,с изключение на мястото непосредствено пред портата на къщата, и не биха могли да видят дали Р. е гонил децата по улицата, преди да стигне до къщата на подсъдимия, а и не са излизали от къщата, както твърди св.Я. П.. Техните показания съдът възприема като необективни и заинтересовани, целящи да оневинят подсъдимия -  те не са видели подсъдимият да удря пострадалия, което е в противоречие с показанията на свидетелите-очевидци В. и Л..

     Съдът кредитира частично показанията на св.Я. и К. П., които също са очевидци на инцидента, само в частите им,  в които се подкрепят от показанията на св.В. и Л. относно изложената по-горе фактическа обстановка. В останалите им части съдът не кредитира техните показания, доколкото влизат в противоречие не само с показанията на  посочените свидетели, но и с механизма и мястото на инцидента, установен по безспорен начин от съдебно-медицинската експертиза и според съда целят оневиняването на техния дядо, доколкото те косвено – по-точно  К. - се е оказал причина за инцидента. Съдът кредитирайки  показанията на двете деца в посочените части, взе предвид и тяхната уплаха от случилото се, което именно обяснява известната им непоследователност и противоречивост. Съдът не кредитира и показанията им, че пострадалият е бил с колело, доколокто това не се споменава от никой от останалите свидетели.         

   Съдът не кредитира и показанията на св.С.К., съпруга на подсъдимия и поради това ги прецени като заинтересовани тъй като са в пълно противоречие с показанията на св.Л. и В.. Те са приобщени чрез прочитането им към доказателствения материал/в хода на съдебното следствие свидетелката е починала/.

   Съдът възприема обясненията на подсъдимия за инцидента като доказателствено средство в частта им, в която те се подкрепят от показанията на основните очевидци –св.В. и св.Л. относно нанесения на пострадалия удар и последващото му падане на тротоара и удрянето на главата му в плочка от тротоара. Тези обяснения не се подкрепят обаче в частта им, че пострадалият е паднал сам.

     От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи: За да е съставомерно деянието на посочената в ОА правна квалификация, е необходимо да са налице елементите от фактическия състав на престъплението по чл.129 ал.2 предл.V във вр. с ал.1 НК от неговата обективна и субективна страни. От обективна страна, при така възприетата по-горе фактическа обстановка, е налице причинена от подсъдимия на пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за живота. Това увреждане е настъпило по следния механизъм : удар с ръка в областта на главата на пострадалия, с последващо падане  и повторен удар на главата в тротоарна плочка, съчетано и с удар на лакетя в земната повърхност. Налице е пряка причинно-следствена връзка между получените удари по главата при инцидента и получената черепно-мозъчна травма, включваща и установените при повторния преглед увреждания: вътречерепни хематоми. Наличната закрита черепно-мозъчна травма / с вътречерепни хематоми, мозъчна контузия, загуба на съзнание/ е причинила на пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за живота. Тази травма без оказване на своевременна високоспециализирана медицинска помощ / в случая оперативно лечение с евакуация на хематомите и др./ е била налице реална опасност от летален изход за пострадалия. Срокът за възстановяване от травмата при благоприятно протичащ възстановителен период е до около 8-12 месеца.

      Липсва обаче субективната страна на престъплението. То може да се извърши при пряк или при евентуален умисъл. В случая не е налице нито една от двете форми на виновно поведение от пострадалия. Последният е ударил само веднъж пострадалия с ръка в областта на главата, но това е станало не с умисъл да увреди здравето му и да му причини средна телесна повреда, дори и в хипотеза да не е целял пряко, но да е бил длъжен да предвиди общественоопасните последици от деянието,  а като защитно действие - за да опази от престъпно посегателство 12-годишния си тогава внук Я. П.. Безспорно се установи, че пострадалият  Р.Х., намиращ се на тротоара пред къщата на подсъдимия,  започнал да крещи, които крясъци били чути от св. М.Д. и  казал на св. Я.  П. :”Ела бе дребен, кажи на дядо ти   какво ми говориш ти на мене”. Изричайки тези думи на висок глас, тръгнал към детето и замахнал с ръка към него. В този момент пострадалият бил с лице срещу подсъдимия. Това действие на пострадалия и крясъците му, предвид и нетрезвото му състояние, били възприети от подсъдимия като опит за нападение върху 8-годишния му тогава внук и в този момент подсъдимият замахнал с дланта на дясната си ръка косо и ударил пострадалия в областта на главата отляво. От удара пострадалият, който бил вече употребил и алкохол, по нещастно стечение на обстоятелствата не можал да запази равновесие, залитнал и паднал по гръб на тротоара, като ударил главата си в тротоарна плочка. Предвид така установените по безспорен начин факти водят на извода, че в случая подсъдимият от субективна страна е действал в условията на неизбежна отбрана. Налице е от пострадалия започнал, но недовършен опит за противоправно нападение в явно нетрезво състояние спрямо св. Я. П., изразяващо се в замахване с ръка към детето, придружено от силните му викове. Т.е. нападението е започнало, но не е завършено, защото в този точно момент подсъдимият е замахнал косо с ръка и е ударил само веднъж пострадалия в областта на главата, с което действие подсъдимият е предотвратил противоправно нападение върху малолетния си 8-годишен внук. Налице е следователно елементът на неизбежна отбрана по см.на чл.12 ал.1 НК – подсъдимият, замахвайки с ръка е ударил веднъж пострадалия в областта на главата, но от е било с цел да предотврати противоправно нападение върху негов ближен. Защитното действие от подсъдимия е извършено само и единствено с цел да отблъсне започналото нападение срещу негов ближен-внука му Я.. Причинените вреди на нападателя, в случая на пострадалия, са в рамките на необходимите предели. Подсъдимият е замахнал и го е ударил само веднъж, като/както се посочи вече/ поради нещастно стечение на обстоятелствата и поради употребения алкохол от пострадалия той не е запазил равновесие и е паднал,  от което е последвал втори удар на главата му върху тротоарна плочка. Следователно – подсъдимият е действал предвид броя на нанесените удари само в рамките на неизбежна отбрана, за да предотврати нападение върху внука си и не е нарушил пределите на неизбежната отбрана. Нападението и защитата са осъществени едновременно, което е една от основните характеристики на неизбежната отбрана. А такова деяние съгласно разп.на чл. 12 ал.1 НК не е общественоопасно. Деяние, което не е общественоопасно, по арг.от чл.9 ал.1 НК, не е престъпление. Затова ес налага извода, че подсъдимият е осъществил деянието при условията на неизбежна отбрана и деянието ум не е общественоопасно-т.е. липсва един от елементите на престъплението по дефиницията на НК-неговата обществена опасност.

     Именно поради неустановяване съставомерност на деянието по правната квалификация на ОА от субективна страна, а установяване действие на подсъдимия при условията на неизбежна отбрана, целяща предотвратяване на противоправно нападение спрямо личността на негов ближен, подсъдимият не е извършил инкриминираното деяние и следва да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. След като не се доказа да има извършено престъпление, предявеният от пострадалия граждански иск за непозволено увреждане, изразено в причинени му с деянието неимуществени вреди, следва да се отхвърли като неоснователен.

    КРС е постановил като краен резултата присъдата си в горепосочения смисъл и затова тази присъда е правилна. Въззивният съд възприе в резултат на пълен анализ на събраните доказателства при усл.на чл.314 НПК посочената по-горе фактическа обстановка, която се различава в определени аспекти от приетата такава от І-инстанционния съд, като изложи съображенията си за това при усл.на чл.305 ал.3 НПК. Така възприетата фактическа обстановка дава отговор на направените възражения от страна на поверениците на пострадалия пред въззивния съд.Установяването на други фактически положения обаче не се отрази на правилността на разсъжденията на І-инстанциониня съд по правната квалификация на деянието, които напълно се споделят от въззивния съд и се допълниха с гореизложеното. 

      Предвид всичко изложено съдът намери възраженията на поверениците на частния обвинител и мотивите в протеста относно пороците на І-инстанционната присъда за неоснователни и неподкрепени от доказателствата по делото. При служебната проверка на тази присъда не се откри тя да е постановена при допуснати други нарушения на материалния  и процесуалния закон, поради което, с направените в горните мотиви корекции във фактическата обстановка и допълнения, тази присъда като правилна и законосъобразна ще ес потвърди.

      На осн.чл.337 НПК, Кюстендилският окръжен съд

 

                                      Р   Е   Ш   И:

 

    ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 80/24.09.2010 г. на КРС,  постановена по НОХД № 1387/2009 г. по описа на този съд, с която подсъдимия Г.Д.К.,ЕГН **********,***  е признат за невиновен в извършването на престъпление по чл.129 ал.2 пр.І във вр. с чл.129 ал.1 НК. и на осн.чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение и е отхвърлен предявения от Р.Ц.Х., ЕГН **********,***. граждански иск с правно основание чл.45 ЗЗД за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв.

    Решението е окончателно.

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ: