Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Кюстендил, 21.02.2011г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година, в състав:

 

                                                            Председател:ДИАНА ДАНАИЛОВА

 

                                                               Член-съдия:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

 

                                                                                      НАДЯ ГЕОРГИЕВА

 

                                                                             

 

при участието на секретаря В.С. и на прокурора Костадин Босачки, като разгледа докладваното от Данаилова ВЧНД №519 по описа за 2010г. и,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.436,ал.2 и 3 НПК.

     Осъденият Д.Г.М. *** обжалва протоколното определение на ДРС, постановено  на 20.10.2010г. по ЧНД №1316/2010г., с което е оставена без уважение молбата му за извършване на съдебна реабилитация за престъпленията, визирани в същата.В жалбата се релевират подробни оплаквания за неправилност на атакуваното определение, с искане за неговата отмяна и допускане на желаната съдебна реабилитация.

     Окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

     Окръжният съд, след преценка на направените в жалбата оплаквания, на доводите и на възраженията на страните, на събраните по делото доказателства и след служебна проверка на атакуваното определение, счита последното за правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Съображенията за това са следните:

     Първоинстанционното производство е образувано по молба на Д.М., с която същият е поискал от ДРС да бъде извършена съдебна реабилитация за престъпленията, за които е осъден с влезлите в сила съдебни актове по НОХД №192/2006г. по описа на БлРС, НОХД №878/2006г. по описа на БлРС и по НОХД №856/2007г. по описа на ДРС. Видно от представените в първоинстанционното производство писмени доказателства, досега М. е осъждан три пъти за извършени от него престъпления от общ характер, както следва:

     1.Със съдебно споразумение от 07.02.2006г.по НОХД №192/2006г. му е наложено наказание „обществено порицание” за извършено на 05.07.2005г. престъпление по чл.195,ал.1,т.4 във вр. с чл.20,ал.2 във вр. с чл.63,ал.1,т.3 НК; наказанието е изпълнено на 09.03.2006г.;

     2. Със съдебно споразумение от 12.06.2006г.по НОХД №878/2006г. му е наложено наказание „обществено порицание” за извършено на 04.10.2005г. престъпление по чл.197,т.3 във вр. с чл.195,ал.1,т.3 във вр. с чл.20,ал.2 във вр. с чл.63,ал.1,т.3 НК; наказанието е изпълнено на 26.09.2006г.;

3. Със съдебно споразумение от 18.06.2007г.по НОХД №856/2007г. му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3м., чието изтърпяване на осн. чл.66,ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от 3г., за извършено през периода 27.02.2007г.-09.03.2007г. престъпление по чл.195,ал.1,т.4 и т.7 във вр. с чл.20,ал.2 във вр. с чл.26,ал.1 НК.

При тази правилно установена фактическа обстановка ДРС е направил законосъобразния извод за неоснователност на искането по чл.87 НК.             Осъденият има право да бъде съдебно реабилитиран, ако са налице кумулативно предвидените предпоставки по чл.87 НК: в течение на 3 г. от изтичането на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание не е извършил друго престъпление, наказуемо с “лишаване от свобода” или с по-тежко наказание; имал е през това време добро поведение; при умишлено престъпление е възстановил причинените вреди; да е изтекъл и срокът на наказанието “лишаване от права” и да е изплатена глобата, когато тези наказания са наложени, наред с наказанието „лишаване от свобода”.

 В конкретния случай, безспорно е, че М. е изтърпял наложените му наказания „обществено порицание” по НОХД №192/2006г. и НОХД №878/2006г. /двете- по описа на БлРС/ и в рамките на 1-годишния срок по чл.86,ал.1,т.3 НК е извършил престъплението от общ характер по НОХД №856/2007г.- т.е. за първите две престъпления не може да бъде реабилитиран по право на осн. чл.86 НК. При това положение  същият може да иска съдебна реабилитация за трите престъпления по реда на чл.87 НК, като законово определеният 3-годишен срок от изтърпяване на наказанията за тях започва да тече от изтърпяването на последното наказание- в случая това по НОХД №856/2007г. По същото дело на М. е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3м., чието изтърпяване на осн. чл.66,ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от 3г., считано от датата на одобряване на споразумението от съда- т.е. от 18.06.2007г. Законосъобразно първоинстанционният съд е преценил, че 3-годишният срок по чл.87,ал.1 НК започва да тече от датата, когато е изтекъл изпитателният срок по чл.66,ал.1 НК- т.е. започнал е да тече от 18.06.2010г. и ще изтече на 18.06.2013г. Това е така, защото разпоредбата на чл.87 НК предвижда като задължително условие за допускане на съдебна реабилитация изтърпяването на наложеното наказание, от който момент започва да тече съответният срок за реабилитацията. В случай, че изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от свобода” е отложено за изпитателен срок, явно моментът на изтърпяването на наказанието е изтичането на този изпитателен срок. До този момент би могло наложеното наказание да се приведе в изпълнение ефективно при наличие на предпоставките по чл.68 НК, при което безспорно 3-годишният срок по чл.87 НК следва да започне да тече от ефективното изпълнение на наказанието. Да се приеме противната теза /така, както се поддържа от въззивника/, би означавало да се дерогира приложението на чл.68,ал.1 НК в хипотезата, когато определеният от съда по чл.66,ал.1 НК изпитателен срок е по-дълъг /напр. 5г./, а 3-годишният срок по чл.87,ал.1 НК е изтекъл и осъденият е придобил право на съдебна реабилитация, което е недопустимо. Впрочем, както реабилитацията по чл.86,ал.1,т.1 НК, така и реабилитацията по чл.88а,ал.3 НК /и двете- настъпващи „екс леге”/, имат за задължителна предпоставка изтичането на изпитателния срок по чл.66,ал.1 НК. С още по-голямо основание това изискване важи и за съдебната реабилитация по чл.87 НК, където се изисква и намесата на съответния правораздавателен орган за допускане на реабилитацията. В тази насока е и съдебната практика на ВКС за сходни хипотези /напр.опр. №154 от 30.03.1972г. по н.д.№108/72г. на І н.о.; опр.№428 от 01.11.1994г. по н.д._№161/94г. на І н.о./. Въззивният съд в настоящия си съдебен състав не споделя цитираната от защитника на М. практика на ВКС /р.№555 от 26.01.2009г. по н.д.№556/2008г. на ІІІ н.о./ по гореизложените съображения.

По гореизложените съоражения, както и по тези, визирани в мотивите на атакуваното определение, които въззивната инстанция напълно споделя и поради това не следва да приповтаря в настоящото си решение, КОС счита обжалваното определение, с което е отказана исканата съдебна реабилитация, за правилно и като такова- следва да бъде потвърдено.

     Водим от гореизложеното, окръжният съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

     ПОТВЪРЖДАВА протоколното определение на ДРС, постановено  на 20.10.2010г. по ЧНД №1316/2010г., с което е оставена без уважение молбата на Д.Г.М. за извършване на съдебна реабилитация за престъпленията, визирани в същата.

     Решението не може да се обжалва или протестира.

 

         

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                            ЧЛЕНОВЕ:1.              

 

                              2.