О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №72

                               гр.Кюстендил, 26.01.2017г.

                          В  И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

Окръжен съд-гр.Кюстендил, четвърти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                                     Председател: Красимир Бамбов

                                                                                         Членове: Милена Богданова

                                                                                                              Веселина Джонева

след като разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.ч.гр.д.№18/2017г. по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 – чл.279 от ГПК във вр. с чл.129 ал.3 изр.2 от ГПК.

 

Делото е образувано по частната жалба на Г.В.П. с ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез пълномощника му адв.Емил Йовчев от АК-Кюстендил, против определение №1170 от 23.12.2016г., постановено от Районен съд-Дупница по гр.д.№1801/2016г. по описа на същия съд.

С обжалваното определение РС-Дупница е прекратил производството по гр.д.№1801/2016г. по описа на ДРС, на основание чл.130 от ГПК, поради недопустимост на предявените искове.

В частната жалба се прави искане за отмяна на определението, с доводи за неговата незаконосъобразност и неправилност, като се изтъкват следните съображения: 1/ предявените с исковата молба искове не били самостоятелни, а обективно съединени помежду си, т.е. свързани по начин, че преди да се установи нищожност на договорите, поради липса на предмет следвало да се установи липсата на такъв; 2/ в исковата молба бил изяснен ясно и хронологично правният интерес от предявяване на исковете, който бил не само индивидуален или косвен, но непосредствен такъв; 3/ интересът на ищеца от предявяване на исковете произтичал от възникващата за него възможност в случай на уважаването им да иска да придобие терена от неговия собственик – Община Дупница, чрез съответната тръжна процедура; 4/ с уважаването на исковете ще се предотврати продажбата на общински терен на занижени цени, а следователно – с предявяването им жалбоподателят защитава и обществвения интерес. 

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежаш на атакуване съдебен акт, в хипотезата на чл.274 ал.1 т.1 във вр. с чл.130 от ГПК.

Преценена по същество жалбата се явява неоснователна. Съображенията за формирания извод се заключват в следното:

РС-Дупница е бил сезиран с искова молба, подадена от Г.В.П., ЕГН **********, адрес: ***, чрез пълномощника му адв. Емил Йовчев от АК-Кюстендил, срещу ответниците - Община Дупница, представлявана от кмета Методи Чимев, и Л.В.В., с адрес: ***.

В исковата молба са били изложени твърдения, че ищецът е собственик на УПИ, представляващ парцел VIІ, пл.сн.№56 в кв.8 по плана на с.Делян, Община Дупница, в съседство с който се намира УПИ, парцел VI, имот пл.сн.№55. П. посочил, че след като се поинтересувал относно въпросния съседен имот, установил, че същият е  собственост на Община Дупница; за него е било отстъпено право на строеж през 1983г. на лицето Пане Стоилов Попов; с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с №123, том I, дело №266/1996г. Пане Попов и съпругата му Ангелина Попова продали на Николай Александров Николов едноетажна масивна жилищна сграда, в състояние „карабина“, със застроена  площ от 72 кв.м., изградена на основание отстъпеното право на строеж върху съседния общински терен; с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с №106, том III, дело №380/2016г. по описа на СВ Николай Николов и съпругата му Л. Николова продали на Л.В. масивната жилищна сграда в имота.

Наред с горните твърдения, ищецът посочил, че в имота, собственост на общината, не съществува сградата, предмет на прехвърлителните сделки, както и, че след като заявил желание пред Община Дупница да закупи УПИ, парцел VI, имот пл.сн.№55, общината го уведомила, че е в ход процедура за продажба на имота на Л.В.В., която е собственик на изградената в него едноетажна масивна жилищна сграда в състояние на груб строеж.

При горните твърдения и позовавайки се на обстоятелството, че собственикът на несъществуващата сграда би имал предимство за закупуване на терена, П., при условията на обективно кумулативно съединяване, предявил следните искове: иск да се признае за установено спрямо ответниците, че в УПИ, парцел VI, имот пл.сн.№55 по плана на с.Делян, Община Дупница, с площ 412 кв.м., няма построена „едноетажна масивна жилищна сграда с площ 72 кв. м. на фаза карабина или груб строеж - 100%.“; искове да се прогласят за нищожни, поради липса на предмет, договорите, сключени във формата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с №123, том I, дело №266/1996г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с №106, том III, дело №380/2016г. по описа на СВ.

С обжалваното определение №1170 от 23.12.2016г. РС-Дупница, след като е намерил предявените искове за недопустими, на основание чл.130 от ГПК е прекратил производството по делото, излагайки съображения, че искът да се признае за установено, че в определен имот няма построена сграда, е иск за установяване на факт, който съгласно чл.124 ал.4 от ГПК би бил допустим само в случаите, предвидени в закон, какъвто процесният не е; относно исковете по чл.26 от ЗЗД съдът е приел, че ищецът, доколкото не е страна по договорите, чиято нищожност претендира, не обосновава правен интерес от прогласяване на същата – нито непосредствен, нито евентуален, тъй като за сключване на договор за продажба е необходимо съгласието и на двете страни, каквото в случая липсвало.   

Настоящата инстанция намира постановения от РС-Дупница съдебен акт – определение с №1170/23.12.2016г. - за валиден и допустим такъв. 

Същият, преценен по същество, е правилен, поради следното:

П. е предявил обективно кумулативно съединени искове за установяване несъществуването на факт и за установяване нищожност на две правни сделки, по които ищецът не е страна.

Изцяло следва да се споделят доводите на първостепенния съд за недопустимост на иска за установяване, че в конкретен недвижим имот няма построена жилищна сграда. Искът има за предмет установяване несъществуване на факт, с което ищецът обвързва основателността на останалите си искове и като такъв този факт би могъл евентуално да се изследва при преценка за тяхната основателност, но  самостоятелното им установяване със сила на пресъдено нещо е недопустимо, тъй като разпоредбата на чл.124 ал.4 изр.2 от ГПК допуска предявяване на иск за установяване съществуването или несъществуването на факт с правно значение, вън от истинността/неистинността на документ, само в случаите, предвидени в закон. Доколкото предявения иск за установяване на факт не представлява регламенирано от закона изключение, същият е недопустим и производството по делото в тази му част правилно е било прекратено.

Следва изцяло да бъдат споделени и доводите на ДРС във връзка с недопустимостта на исковете за прогласяване нищожност на договорите, обективирани в посочените в исковата молба нотариални актове. 

Нищожността на договорите е уредена с императивни правни норми, установени в обществен интерес. Нищожен е договорът, при сключването на който са допуснати определени, изчерпателно изброени, правно значими пороци, вследствие на което той не поражда изначално целените от страните по него правни последици. Нищожността е най-тежката гражданскоправна санкция за сключен договор по начин или със съдържание, което противоречи на императивни правни норми или на правилата на морала. Всеки правен субект, който има правен интерес, може да се позове на нищожността на договора и да черпи изгодни правни последици от този факт.

Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяване на установителния иск по чл.26 от ЗЗД във вр. с чл.124 от ГПК и за наличието й съдът следи служебно. В случая, ищецът цели намеса в чужда правна сфера, искайки от съда да бъде прогласена нищожност на сделка, сключена между ответниците (впрочем прехвърлителите по първия договор не са били посочени като ответници), в която той не участва. Като трето на договорите лице, ищецът би имал правен интерес от обявяването им за нищожни, само ако атакуваните договори засягат конкретни негови материални права. Независимо дали е пряк или евентуален, такъв интерес следва да е налице и същият се извежда от твърденията на ищеца. В случая, наведените от П. обстоятелства – че прогласяването на нищожността ще му даде възможност да поиска да придобие общинския терен от неговия собственик чрез съответната тръжна процедура - не установяват наличие на правен интерес от водене на иска, защото не обосноват конкретно засягане правната сфера на ищеца. Ищецът, чрез твърденията си, нито установява свое нарушено право, нито установява съществуването или несъществуването на правоотношение, засягащо неговата правна сфера. Не е установена и косвена полза от предявените искове. Както правилно е изтъкнал и първостепенният съд, уважаване на исковете няма да рефлектира положително върху ищеца, тъй като възможността за сключване на договор – какъвто благоприятен ефект се цели - е обусловена от волята на трето лице.

По повод възраженията в частната жалба може да се посочи, че П. не е натоварен да съблюдава обществения интерес, както и, че ако счита същия за застрашен може да сигнализира компетентните органи.

Изложените аргументи очертават извод, че обжалваното определение на КРС следва да бъде потвърдено като правилно.

Относно обжалваемостта на настоящото определение следва да се отбележи, че определенията на въззивната инстанция, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, не подлежат на обжалване, ако решението по делото не подлежи на касационно такова – чл.174 ал.3 т.1 във вр. с ал.4 от ГПК. С оглед отсъствието на хипотезата на чл.280 ал.2 т.1 от ГПК, настоящият съдебен акт не може да се обжалва. 

Воден от горното, съдът

 

   О П Р Е Д Е Л И:

 

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А определение №1170 от 23.12.2016г., постановено от Районен съд-Дупница по гр.д.№1801/2016г. по описа на същия съд.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                             2.