О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №7

                                  гр.Кюстендил, 09.01.2017г.

 

Окръжен съд-гр.Кюстендил, четвърти състав, в закрито съдебно заседание на девети януари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                                           Председател: Красимир Бамбов

                                                                                               Членове: Милена Богданова

                                                                                                                    Веселина Джонева

след като разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.ч.гр.д.№581/2016г. по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 – чл.279 от ГПК във вр. с чл.129 ал.3 изр.2 от ГПК.

 

Делото е образувано по частната жалба на „***“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.*, представлявано от управителя В.Ч., чрез пълномощника адв.Е. Й. от АК-Кюстендил, против определение №1254 от 19.10.2016г., постановено от Районен съд-Кюстендил по гр.д.№1583/2016г. по описа на същия съд.

С обжалваното определение РС-Кюстендил е върнал на „***“ ООД подадената от същото дружество искова молба и приложенията към нея, по които е било образувано гр.д.№1583/2016г. и е прекратил производството по същото. Съдът е приложил нормата на чл.129 ал.3 от ГПК, след като е приел, че дадените на ищеца задължителни указания за отстраняване на нередовности на исковата молба не са били отстранени в рамките на предоставения срок, изтекъл на 17.10.2016г., в рамките на който дружеството не е предприело никакви действия, съобразно указанията на съда.

В частната жалба се прави искане за отмяна на определението, с доводи за неговата незаконосъобразност, като се изтъква, че исковата претенция не е била такава за парично вземане, не е попадала в обхвата на чл.69 от ГПК, поради което съдът е следвало да определи държавната такса, съгласно чл.71 ал.1 от ГПК, като при това се поддържа, че в дадения срок ищецът е доплатил посочената от съда сума в размер на 86.10 лева. Сочи се още, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 от ГПК и не е станало ясно за страната в какво, според съда са се изразявали нейните нередовности и какви са били конкретните указания към нея. Прекратяването на производството по делото се оценява като отказ от правосъдие.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежаш на атакуване съдебен акт, в хипотезата на чл.274 ал.1 т.2 във вр. с чл.129 ал.3 изр.2 от ГПК.

Преценена по същество жалбата се явява неоснователна. Съображенията за формирания извод се заключват в следното:

РС-Кюстендил е бил сезиран с искова молба, подадена от „***“ЕООД против „***“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.*, с формулиран петитум – да бъде признато за установено по отношение на дружеството-ответник, че не му дължи (по всяка вероятност ищеца на него) сумата от 3 402.70 лева, от които 2 208.27 лева – главница, ведно със законната лихва от 27.01.2015г., както и разноски по съдебното изпълнение, предмет на изп.дело по описа на ЧСИ Елица Христова с №20167430400457, с взискател „***“ ЕООД. Изложени са били твърдения за съществуване на насрещни задължения на ответника към ищеца, произтичащи от забавено изпълнение на сключен помежду им договор за наем на недвижим имот от 01.09.2010г., с които се твърди да е било извършено извънсъдебно прихващане със сумата, предмет на изпълнение. В исковата молба е било формулирано искане за допускане на обезпечение на предявената претенция, посредством спиране на посоченото изпълнително производство.

Към исковата молба не е бил представен документ за заплатена държавна такса, като такъв - удостоверяващ заплащане на сумата от 50.00 лева - е бил депозиран в последствие на датата 21.09.2016г.

С определение №1136/27.09.2016г. КРС е оставил исковата молба без движение и е указал на дружеството в 7-дневен срок от датата на получаване на препис да изпълни дадените в мотивната му част указания. Препис от определението е бил връчен на ищеца, чрез пълномощника му и съдебен адресат – адв.Е.Й., като в същото най-общо е посочено, че обстоятелствената и петитумната част на исковата молба са неясни, тъй като от изложените обстоятелства не ставало ясно дали сумите, които се твърди ответникът да дължи на ищеца, представляват договорна неустойка и/или договорна лихва за забава; какви факти стоят в основата на тяхната дължимост; как е била формирана крайната дата на начисляването им; по кое дело е била присъдена главницата от 2 208.27 лева; правено ли е по това дело възражение за исковите суми, с оглед преценка допустимостта на иска, съобразно чл.298 ал.4 от ГПК. В определението е било посочено още, че дължимата по иска с цена 3 402.70 лева държавна такса е в размер на 136.14 лева, поради което заплатената държавна такса от 50.00 лева не е достатъчна.

В рамките на дадения от съда срок по делото е била депозирана молба от адв.Й., в която е пояснено, че исковата претенция има за предмет претенция за установяване, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3 402.70 лева, поради извършено прихващане на тази сума с вземане на ищеца спрямо ответника за неустойки по чл.20 и чл.21 от договор за наем от 01.09.2010г., поради което искът не попадал в обхвата на никоя от хипотезите на чл.69 ал.1 от ГПК. Изразено е било становище за наличие на хипотезата на чл.71 ал.1 от ГПК, налагаща съдът да определи размера на дължимата държавна такса. Конкретизирано е, че твърдените за дължими от страна на ответника суми представляват неустойки за забавено плащане и неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Посочен е номерът на делото, по което в полза на ответника е била присъдена сумата от 2 208.27 лева, ведно със законна лихва, като е обърнато внимание на факта, че по отношение на същото дело е било направено доказателствено искане за прилагане към така образуваното.

КРС е намерил, че с подадената молба нередовностите не са били отстранени и в определение с №1204/06.10.2016г. е дал нови указания, а именно: в 7-дневен срок от датата на получаване на препис ищецът да довнесе още 86.10 лева, като представи платежния документ; да поясни и уточни обстоятелствената и петитумна част на исковата молба, като посочи от кои от посочените в нея суми се претендира същата, както и да изложи обстоятелствата, обуслявящи конкретните дати на начисляване на неустойките – от 19.01.2012г. до 25.04.2014г.

Препис от определението е бил връчен на пълномощника на дружеството-ищец на 10.10.2016г.

С определение с №1254/19.10.2016г. съдът, констатирайки бездействие на ищеца в рамките на предоставения му срок, изтекъл на 17.10.2016г., е върнал исковата молба, чиито нередовности е приел за неотстранени и е прекратил производството по делото. 

На същата дата, но след постановяване на горното определение, е депозирана молба, в която е аргументирано, че претенцията е неоценяема, но е заявено, че при все това се заплаща сумата от 86.10 лева; сочени са факти относно началната и крайната дата на твърдените неустойки. Към молбата е представена вносна бележка от 21.09.2016г. за сума в размер на 50.00 лева, която бележка е напълно идентична с тази, представена на по-ранен етап в производството.

 

Настоящата инстанция намира постановения от РС-Кюстендил съдебен акт – определение с №1254/19.10.2016г. - за валиден и допустим такъв. 

Същият, преценен по същество, е правилен.

От една страна, явства неизпълнението на дадените указания в рамките на предоставения от съда срок, изтекъл в края на работния и присъствен ден на 17.10.2016г., до когато и включително от страна на ищеца не са били предприети никакви действия. Съгласно разпоредбата на чл.64 ал.1 от ГПК, процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда, а според нормата на чл.101 ал.3 от ГПК, при неотстраняване на нередовността на извършено от страната процесуално действие в указания от съда срок, процесуалното действие се смята за неизвършено.

Уточняващата молба, подадена от пълномощника на дружеството-ищец, е била депозирана в съда два дни след изтичане на крайния предоставен от съда срок, т.е. действието е извършено след изтичане на срока и дори с молбата от 19.10.2016г. и приложенията към нея нередовностите на исковата молба да бяха отстранени, същата не би могла да бъде взета предвид от съда, именно поради императивното предписание на горецитираните две процесуални правни норми.

От друга страна, за пълнота на изложението може да се посочи, че дори да бе извършено в срок, действието от 19.10.2016г. не отстранява нередовностите на първоначалната искова молба изцяло, тъй като не е заплатена посочената от съда държавна такса в размер на 86.10 лева, макар в уточняващата молба да се съдържат твърдения в обратен смисъл.

Доводите в жалбата, които са в посока, че указанията са били неясни, а исковата молба – редовна, не могат да бъдат споделени, тъй като, според чл.127 ал.1 т.4 от ГПК, ищецът дължи да посочи в исковата си молба всички обстоятелства, на които основава своята претенция. По подразбиране - следва да стори това по ясен и разбираем начин, тъй като с твърденията, които излага ищецът ще очертае предмета на доказване; ще способства да определяне от съда на правилна юридическа квалификация на иска, като същевременно обезпечи надлежното упражняване на правото на защита на ответника. Настоящият състав намира за правилна преценката на първостепения съд, че твърденията в исковата молба са лаконични и неясни и е следвало да бъдат конкретизирани най-вече касателно характера, размера и основанието за възникване на вземанията на ищеца спрямо ответника, но и относно петитума, по отношение на който липсва яснота как е формирана сумата, съставляваща разлика над 2 208.27 лева до 3 402.70 лева.

Разбирането на жалбоподателя, че иск, имащ за предмет установяване несъществуване на задължение в размер на 3 402.70 лева, т.е. отрицателен установителен иск, с предмет парично притезание, не попадал в приложното поле на чл.69 ал.1 от ГПК и бил неоценяем не може да намери правна обосновка и да бъде споделено. Искът е оценяем и неговата цена се определя съгласно чл.69 ал.1 т.1 от ГПК.

Изложените аргументи очертават извод, че обжалваното определение на КРС следва да бъде потвърдено като правилно.

Относно обжалваемостта на настоящото определение следва да се отбележи, че определенията на въззивната инстанция, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, не подлежат на обжалване, ако решението по делото не подлежи на касационно такова – чл.174 ал.3 т.1 във вр. с ал.4 от ГПК. Ц оглед цената на иска, настоящият съдебен акт не може да се обжалва. 

Воден от горното, съдът

 

   О П Р Е Д Е Л И:

 

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А определение №1254 от 19.10.2016г., постановено от Районен съд-Кюстендил по гр.д.№1583/2016г. по описа на същия съд.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                           2.