О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. Кюстендил, 10.09.2016 г.

 

 

         Кюстендилският окръжен съд, в закрито съдебно заседание, проведено на десети септември две хиляди и шестнадесета година, в следния състав:

 

                                                     

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА  БРАТАНОВА

                   ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА 

                                          МАРИЯ АНТОВА

 

разгледа докладваното от съдия Костадинова в. ч. гр. д. № 409 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от лорд проф. д-р М.Д. *** срещу определение № 422/17.03.2016г., постановено по гр.д. № 1826/2014г. по описа на Кюстендилския районен съд, с което е върната подадената от жалбоподателя искова молба срещу *** гр. *** и е прекратено производството по делото. Счита, че определението на районен съд е неправилно и незаконосъобразно, тъй като по правилата на местната подсъдност делото не е подсъдно на РС Кюстендил, а е подсъдно на Софийски районен съд, тъй като адресът на ответника е в гр. София. Моли за отмяна на обжалваното определение и задължаване на КРС да изпрати делото по подсъдност на СГС.

След преценка доводите на страните и приложените по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

 

Частната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. Съображенията на съда са следните:

 

Производството е образувано въз основа на искова молба с вх. № 8955/10.03.2008г., предявена от М.Д.Д. срещу ***  гр. *** като предмет на делото е претенцията на ищеца за осъждане на ответния университет  за заплащане на  сумите от по 1250 лв. частично, като искът  за причинените му имуществени вреди е в размер на  500 000 лв., а пълният размер  на иска за  неимуществени вреди е 250 000 лв. С влязло в сила определение от 22.10.2010 г., постановено по гр.д. № 8955/2008 г. по описа на СРС е прекратено производството по отношение на иска за неимуществени вреди. С  оглед извършеното от ищеца изменение на предявения иск за имуществени вреди, изразяващо се в увеличение на иска от 1250 лв. от общ размер на 500 000 лв. на  10 010 лв. частичен иск производството  по делото пред СРС е прекратено, а делото е изпратено по подсъдност на СГС.

Поради отвод на всички съдии от Софийски градски съд, Благоевградски окръжен съд, Видинския окръжен съд, Пернишкия районен съд, Врачанския окръжен съд и Монтанския окръжен съд, с определение на САС от 06.03.2014 г., постановено по гр.д. № 677/2014 г. делото е изпратено на Кюстендилския окръжен съд. Било е о образувано гр.д. №  158/2014г. по описа на КОС, като производството по същото е било прекратено с определение от 17.03.2014 г. и делото е изпратено на КРС, доколкото ищецът с молба от 04.11.2013 г. е направил изменение на исковите претенции.

Било е образувано  гр.д. 1826/2014 г. по описа на КРС, като с разпореждане на съдията-докладчик от 01.12.2014г. исковата молба е оставена без движение с указания в 1-седмичен срок от съобщението ищецът да изложи ясни твърдения относно претендираното обезщетение за присъждане на имуществени вреди на действия и бездействия на ответника във връзка с кой труд на ищеца се основава, какви  конкретно са по вид и размер твърдените имуществени вреди, както и  да представи документ за внесена държавна такса в размер на 595.00 лева.

Съобщението с указанията на съда е получено лично от ищеца на 28.12.2014г.

С молба от 06.01.2015г. ищецът е депозирал молба за изменение на иска чрез увеличаването му на сумата от 25 100 лева. С оглед на това процесуално действие, е оставена без движение молбата му за допускане на увеличение на предявения иск, като му е указано, че следва да представи по делото документ, удостоверяващ заплащането на дължимата държавна такса в размер на още 601 лв.

Съобщението с указанието е получено лично от ищеца на 06.03.2015 г.

Със същите съображения молбата за увеличение на размера на иска е била оставена без движение и с разпореждане от 02.10.2015 г. , като съобщението отново е получено лично от ищеца на 15.10.2015 г. 

С обжалваното определение, районен съд е прекратил производство по делото, приемайки, че не са отстранени в указания от съда срок изчерпателно изброените в разпореждането от 01.12.2014 г. пороци на исковата молба.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Едно от изискванията за редовност на исковата молба е към нея да се приложи  документ за внесените държавни такси  ( чл. 128, т. 2 ГПК) и доколкото това изискване касае допустимостта на образуваното производство, то за него съдът следи служебно (чл. 129, ал. 1 ГПК). В случай, че констатира, че такъв документ не е приложен към исковата молба, съдът дължи указания за отстраняване на констатираната нередовност като предупреди ищеца, че при неизпълнение на указанията исковата молба подлежи на връщане (чл. 129, ал. 2 и ал. 3 ГПК).  Няма спор, че увеличението на иска се подчинява на същите изисквания, както и самото предявяване на иска, поради което съдът действа по аналогичен начин и в случаите, когато констатира нередовност на молбата за увеличение на иска, като и в този случай приложение намират общите разпоредби на чл. 129 ГПК. Съгласно чл. 4, б. „а” от Закона за държавните такси, такси се дължат за исковите молби, като съгласно чл. 3 от ЗДТ същите се заплащат при предявяване на искането. В този смисъл са и изричните разпоредби на процесуалния закон, които също предвиждат  предварително внасяне на държавната такса при предявяване на искането за защита (чл. 73, ал. 3 ГПК), както правилно е съобразил и районният съд.

Следва да се посочи, че с определението на районен съд от 01.12.2014 г.  са дадени и други указания, касаещи редовността на исковата молба и имащи за цел изясняване на фактите по делото. Същите са изчерпателни и пълни като съдържат изрично посочване на констатираната от съда нередовност, начина по който следва да бъде отстранена и последиците от неотстраняването й. Независимо от това и тези нередовности не са отстранени, поради което районният съд правилно е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

Ето защо настоящият съдебен състав намира подадената частна жалба за неоснователна, поради което същата следва да се остави без уважение, а обжалваното определение трябва да се потвърди като правилно.

Не се споделя тезата на жалбоподателя за неправилност на връщането, тъй като делото следвало да се препрати на СРС като местно компетентен съд, доколкото именно КРС е определен за такъв въз основа влязло в сила определение от 17.03.2014г. по гр.д. № 158/2014г. по описа на КОС, което е потвърдено определение от 15.05.2014г. по ч.гр.д. № 1777/2014г. по описа на САС (недопуснато до касационно разглеждане, съгласно Определение № 769 от 22.10.2014г. по ч.гр.д. № 5907/2014г. по описа на ВКС, ГК, IV гражданско отделение).

 

 Водим от гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 422/17.03.2016г., постановено по гр.д. № 1826/20145г. по описа на Кюстендилския районен съд.

 

Определението може да се обжалва с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ :