ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Кюстендил,07.02.2011г.

 

 

КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито съдебно заседание на седми февруари две хиляди и единадесета година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   РОСИЦА САВОВА

          ЧЛЕНОВЕ:   ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                   МИХАИЛ МАЛЧЕВ

 

 

като разгледа докладваното от младши съдия Малчев ч.в.гр.дело № 857 по описа на КОС за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано е по частна жалба на адв. Б. И. ***, действащ като пълномощник на С.И.И. с ЕГН **********,***, срещу разпореждането на КРС за издаване на изпълнителен лист по гр.дело №1252/2010г. по описа на същия съд. В частната жалба се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, по-голямата част от които са неясни или се отнасят до иревантни обстоятелства. В частната жалба се заявява, че съобщенията и книжата по гр.дело №1252/2010г. не са достигнали до С.И.И., за да може същия да се защити като депозира в срок възражение в съда.  Изтъква, че не е получавал заповед за незабавно изпълнение, както изисква изпълнителното производство на ГПК. Твърди, че на заявителя „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД е било известно, че от дълги години С.И. не живее на постоянния си адрес, тъй като работи в чужбина.

В депозирания отговор на частната жалба от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД се оспорва надлежната представителна власт на адв. Б. И.. Изтъкват се аргументи за нейната недопустимост и неоснователност.

С определение от 22.12.2010г. КОС е оставил без движение частната жалба, като е указал на жалбоподателя да представи пълномощно, в което изрично да е записано, че С.И.И. го е упълномощил да го представлява по гр.дело №857/2010г. по описа на КОС, включително да образува същото и да посочи точно акта на КРС (номер и дата и т.н.), който атакува с  депозираната частна жалба като съобрази предвидените в ГПК производства. Освен това същият е следвало да уточни дали частната жалба не представлява възражение по чл.423 ГПК и ако това е така да заяви коя от предвидените в чл.423, ал.1 ГПК хипотези твърди, като представи доказателства за нейното установяване. В резултат на това с молба от 10.01.2011г. на  адв. Б. И. е представено адвокатско пълномощно, с което той е упълномощен да представлява С.И. по делото. С молбата е уточнено, че подадената частна жалба представлява възражение по смисъла на чл.423 ГПК срещу издадената от КРС по гр.дело №1252/2010г. заповед за изпълнение. В тази връзка е посочено, че искането на отмяна на процесната заповед за изпълнение се основава на чл.423, ал.1, т.2 ГПК, т.е. твърди се, че същата не е връчена лично на С.И.И., който в деня на връчването не е пребивавал на територията на Република България. 

Кюстендилски окръжен съд, въз основа на събраните в съдебното производство доказателства, намира от фактическа страна следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение от 10.05.2010г. по ч.гр.д.№ 1252/2010г., издадена въз основа на подадено заявление по реда на чл.410 и сл. ГПК от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, КРС е разпоредил С.И. да заплати на заявителя сумата от 4075,34 лева, представляваща стойността на заплатено от заявителя по щета №4301213090450/24.03.2009г. по описа на Главна  агенция – Кюстендил застрахователно обезщетение, мораторна лихва в размер на 337,94 лева за периода 30.07.2009г. – 02.05.2010г.,  ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението (04.05.2010г.) до изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски: за държавна такса в размер на 88,96 лева и сумата от 260,00 лева за адвокатско възнаграждение. Съобщение с приложен препис от посочената заповед за изпълнение е било изпратено до С.И. ***, което съобщение е върнато на 26.05.2010г. със заявление от длъжностното лице по призоваването, че адресатът се намира в чужбина и на изпратения адрес няма кой да получи съобщението. На 31.05.2010г. КРС е разпоредил заявителят да представи актуален адрес на длъжника.

Видно е от представените удостоверения за постоянен и настоящ адрес на С.И.И., че в регистрите на населението като такъв е вписан гр.Кюстендил, ж.к. „Румена Войвода” 42, ет.1, ап.2. На посочения адрес със свое разпореждане от 25.06.2010г. КРС е постановил да се залепи уведомление. В тази връзка на 02.07.2010г. на входната врата на адреса е залепено уведомление, като длъжностното лице по призоваването е посочило, че след многократни посещения на адреса лицето не е открито. След разпореждане на районния съд представител на заявителя е получил издадения изпълнителен лист на 03.08.2010г.

С възражение (озаглавено „частна жалба”) от 15.11.2010г., въз основа на което е образувано настоящото производство с правно основание чл.423 ГПК, С.И., действащ чрез адв. Б. И., твърди, че е бил лишен от възможността да оспори процесното вземане.

Съгласно удостоверение с рег. №2145 от 01.02.2011г., издадено от ОД на МВР – Кюстендил, за С.И.И. няма данни за задгранични пътувания в АИФ „Граничен контрол” за периода от 01.05.2010г. до 01.07.2010г. За лицето има данни, че на 19.04.2009г. е напуснало страната. В удостоверението е вписана забележка, че от 01.01.2007г. Република България е член на ЕС и съгласно Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. българските граждани се проверяват на ГКПП по метода „преценка на риска”, в резултат на което данните за пътуванията им в АИФ „Граничен контрол” са непълни след тази дата.

При така установените обстоятелства, Кюстендилски окръжен съд намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 423, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от узнаването за заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства;  длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

Следва да се приеме, че предвиденият в чл. 423, ал.1 ГПК едномесечен срок за подаване на възражение по този ред е спазен, доколкото адв. Б. И. твърди, че бащата на доверителя му е узнал за издадената заповед за изпълнение след връчването  на покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Валентина Александрова на 02.11.2010г., а възражението е подадено на 12.11.2010г.

От разпоредбите на чл. 423, ал.4 във връзка с ал.3 ГПК следва, че при основателност на подадено от длъжника възражение по чл. 423, ал.1 ГПК, благоприятният за него резултат е продължаване на заповедното производство пред първоинстанционния съд с указания по чл. 415, ал.1 ГПК – до заявителя, че може да предяви иск относно вземането си. Тъй като тази процесуална последица е  предвидена като непосредствена цел при упражняване правото на възражение по чл. 423, ал.1 ГПК, съдът намира, че направеното с възражението изявление /заповедта за изпълнение да бъде отменена поради това, че длъжникът е бил лишен от възможността да оспори вземането, за което е издадена/ следва да бъде подложено на тълкуване и действителната воля на длъжника е чрез доказване на обстоятелствата, поради които не е могъл да упражни правото си на възражение по чл. 414, ал.1 ГПК, да постигне процесуалната последица от подаване на това възражение, а именно – разглеждане на заявеното за изпълнение от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД вземане по исков ред. В тази връзка се твърди, че процесната заповед за изпълнение не е връчена лично на С.И.И., който в деня на връчването не е пребивавал на територията на Република България.

От установените по делото обстоятелства става ясно, че процесната заповед за изпълнение не е била връчена лично на С.И. и е налице първата предпоставка от хипотезата на чл.423, ал.1, т.2 ГПК. Легална дефиниция на понятието обичайно местопребиваване на физическо лице е дадена в чл.48, ал.7 КМЧП. Съгласно нея под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. От заявлението на длъжностното лице по призоваването, че С.И. се намира в чужбина и на изпратения адрес няма кой да получи съобщението и от издаденото удостоверение от ОД на МВР – Кюстендил с рег. №2145/01.02.2011г. може да се прави извод, че в деня на връчването лицето не е имало обичайно местопребиваване на територията на Република България. Изискването за пълно доказване на обстоятелството, че в деня на връчването лицето не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България не следва да се абсолютизира, тъй като ще доведе до необоснова ограничаване правото му на защита. Достатъчно е в хипотезата на чл.423, ал.1, т.2 ГПК по делото да бъде установена вероятната основателност на това твърдение.

С оглед на изложеното подаденото възражение от С.И. се явява основателно (съдът приема за установено наличието на предпоставките на чл.423, ал.1, т.2 ГПК) и като такова то следва да бъде прието от съда. В тази връзка изпълнението на издадената заповед по чл.410 ГПК следва да бъде спряно, а делото следва да се изпрати на КРС за изпълнение на процедурата по чл.415, ал.1 ГПК.

 

По тези съображения, Кюстендилски окръжен съд на основание чл.423, ал.3 и ал.4 ГПК

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА депозираното от адв. Б. И. ***, действащ като пълномощник на С.И.И. с ЕГН **********,***, възражение по чл.423, ал.1 ГПК като основателно.

 

СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО по заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 и сл. ГПК от 10.05.2010г., постановена по ч.гр.д.№ 1252/2010г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

 

ИЗПРАЩА делото на Районен съд – Кюстендил за приложение на чл.415 ГПК - като на заявителя се укаже, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок като довнесе дължимата държавна такса. На заявителя следва да се укаже също, че ако не изпълни указанията в срок ще се приложи разпоредбата на чл.415,ал.2 ГПК и издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист ще бъдат обезсилени.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                          2.