О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

гр. Кюстендил, 11.08.2010 г.

 

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание

на единадесети август

през двехиляди и десета година, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Начев

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: Диана Данаилова

                                                                                            Ваня Богоева

 

 

като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева                  гр. д. № 386

по описа за 2010 г. на КОС и, за да се произнесе взе предвид :

 

Производство по реда на глава ХХI, във вр. чл. 418, ал. 4 от ГПК

Адв. Илиян Иванов в качеството му на процесуален представител по пълномощие на „УниКредит Булбанк”АД със седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане”, ул. „Света Неделя” № 7 е обжалвал с ч. ж. разпореждането на Дупнишкия районен съд от 15.03.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 381 / 2010 г. по описа на същия съд, с което  е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу И.Т.М. – за заплащане на парично вземане в размер на 2 679, 97 лева, договорна лихва в размер на 735, 33 лева за периода от 30.07.2008 г. до 25.02.2010 г. и законна лихва за забава върху главницата, считано от 26.02.2010 г. до окончателното й заплащане.

В частната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Иска се отмяна на разпореждането и издаване на заповед за незабавно  изпълнение и изпълнителен лист.

            КОС след като прецени доводите на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема разпореждането на ДРС за правилно и го потвърждава. Съображенията за това са следните:

„УниКредит Булбанк”АД със седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане”, ул. „Света Неделя” № 7 е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по  417от  ГПК и изпълнителен лист срещу И.Т.М., за заплащане на парично задължение, както следва: сумата от 2 679, 97   лева, представляваща претендирана главница по договор за банков кредит № 30 / 29.11.2007 г., сумата от 735, 33  лева представляваща договорена лихва за периода от 30.07.2008 г. до 25.02.2010 г., ведно със законната лихва, считано от 26.02.2010 г. до окончателното заплащане на вземането. В заявлението  в графата относно „обстоятелства от които произтича вземането” заявителят е посочил, че се касае за договор за банков кредит, а в графата „документ, от който произтича вземането е посочено -  извлечение от счетоводна книга на„УниКредит Булбанк”АД от 26.02.2010 г. на основание чл. 417, т. 2 от ГПК и договор за банков кредит № 30 / 29.11.2007 г . Към заявлението са представени като доказателства договорът и горепосоченото извлечение от счетоводните книги. В извлечението са посочени, размерите на задълженията на длъжника към 26.02.2010 за главница и договорената лихва за горепосочения период и възлизат на сумите, за които  се претендира издаването на заповедта за изпълнение.

 С обжалваното разпореждане ДРС е приел, че заявлението е неоснователно и е отхвърлил същото, поради това, че никой от представените документи / описани по-горе/ не удостоверява подлежащо на  изпълнение вземане, което подлежи на принудително изпълнение, тъй като не е индивидуализирано и не удостоверява изискуемост на претендираните суми.

Въззивната частна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 418, ал.4 от ГПК, а разгледана по същество  е неоснователна.

За да бъде уважено подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист с оглед разпоредбите  на чл. 411 от ГПК, същото трябва да отговаря на следните изисквания: да е направено по образец, съгласно Наредба № 7 / 20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство  /в сила от 01.03.2008 г./, съгласно чл. 410, ал. 2 от ГПК следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128, т. 1 и т. 2, освен това искането да не е в противоречие със закона или добрите нрави и длъжникът да има обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на РБ. С оглед разпоредбите на чл.417 и чл.418, ал.2 от ГПК  при преценка на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист съдът следва да провери също така дали вземането, посочено в заявлението, за което се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение се основава на някой от актовете по чл. 417 от ГПК,  представеният документ по чл. 417 от ГПК редовен ли е от външна страна и  дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Предвид това преценявайки подаденото от жалбоподателя заявление настоящата инстанция приема, че същото е подадено в надлежна форма,  но не отговаря на изискванията по чл.127, ал.1 т. 4  от ГПК доколкото липсва изложение на обстоятелствата, от които произтича вземането на заявителя. Това, че е посочен договора за кредит, като ЮФ, от който са възникнали вземанията съвсем не е достатъчно. Както правилно е посочил и КРС необходимо е да се изложат обстоятелства относно начина на формиране на претендираната като главница сума.Липсва посочване падеж на кредита, размер на договорената възнаградителна лихва. Едва след постановяването на обжалваното определение в ч. ж. са изложени допълнителни фактически обстоятелства относно произхода на вземането като е уточнено, че крайният падеж на договора не е настъпил, но същият бил станал предсрочно изискуем. Едва с ч. ж. са изложени обстоятелства и са представени доказателства – погасителен план и справка по движение на сметката на длъжника за период от 01.11.2007 г. до 06.04.2010 г.  Това обаче  не обуславя извод различен от този направен и от първоинстанционния съд, затова че представеният документ не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Да се допълва необходимото съгласно изискването на чл. 410, ал. 2 от ГПК съдържание на заявлението едва пред въззивната инстанция е недопустимо. Липсата на изложение относно произхода на вземането обуславя извод за неоснователност на подаденото заявление, тъй като по силата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК съдът се произнася едновременно по редовността на заявлението по чл. 410, ал. 2 във вр. чл. 127 и чл. 128 от ГПК и по основателността на искането. Дори и да се приеме, че заявлението отговаря на горепосочените изисквания, то налице е друго основание за оставянето му без уважение, тъй като представеният към заявлението документ не удостоверява изискуемост на вземането. Необосновано е позоваването на заявителя на разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ, доколкото в случая нито от съдържанието на заявлението нито от съдържанието на представеното извлечение от сметка може да се направи извод, че преценката  относно изискуемост на вземането следва да се извършва при условия на възникнала предсрочна изискуемост. Съгласно посочената законова разпоредба, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или

                                                            - 2 -             

повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводните си книги. За жалбоподателя следва да е ясно, че уговорената в договора за кредит предсрочна изискуемост не настъпва автоматично с акта на неплащане на съответните вноски, а с упражняване правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем . Доколкото изискуемостта на вземането, спрямо лицето против което се иска издаване на заповед за изпълнение е в зависимост от настъпването на друг факт, който е  извън изпълнителното основание, а именно изричното волеизявление на кредитора за обявяване  кредита за предсрочно изискуем след настъпването на материалноправните предпоставки, уговорени с договора за банков кредит, то в тежест на заявителя е да установи настъпването на този факт по посочения в чл.418, ал.3 от ГПК начин с официален или изходящ от длъжника документ. В случая това не е сторено, поради което заявлението правилно е отхвърлено с обжалвания съдебен акт.

Предвид изложеното обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

 Водим от горното, КОС

 

                                                О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждането на Дупнишкия районен съд от 15.03.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 381 / 2010 г. по описа на същия съд.

 Определението  подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

    

                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                                         ЧЛЕНОВЕ: