СЕМЕЕН КОДЕКС

 

 

 

 

Чл. 143. (1) Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето.

(2) Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

(3) Родителите дължат издръжка и когато детето е настанено извън семейството.

(4) По искане на родител или на лице, което осъществява заместваща грижа по чл. 137, съдът може да определи добавка към определената по съдебен ред издръжка за покриване на изключителни нужди на детето до размер, до който родителят може да я дава без особени затруднения. Съдът определя и срока, за който се дължи добавката.

 

 

 

 

 

 

 

 

СЕМЕЕН КОДЕКС

 

 

 

 

Чл. 143. (1) Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето.

(2) Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

(3) Родителите дължат издръжка и когато детето е настанено извън семейството.

(4) По искане на родител или на лице, което осъществява заместваща грижа по чл. 137, съдът може да определи добавка към определената по съдебен ред издръжка за покриване на изключителни нужди на детето до размер, до който родителят може да я дава без особени затруднения. Съдът определя и срока, за който се дължи добавката.

 

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

……304……….

гр. Кюстендил, 06.12.2016 г.

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА

   ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ СТАМОВА

                   МАРИЯ АНТОВА

 

и при участието на съдебен секретар В.Б., като разгледа докладваното от младши съдия Мария Антова в.гр.д.№ 511 по описа на ОС – Кюстендил за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството e по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 492 от 24.08.2016г., постановено по гр.д. № 929/2016г. по описа на РС – Кюстендил са отхвърлени като неоснователни предявените от И.Т.С. срещу „Кюстендилска вода” ЕООД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ, с които ищецът е претендирал: 1. да бъде признато за незаконно и отменено уволнението му на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ; 2. да бъде възстановен на  заеманата преди уволнението длъжност – „пазач невъоръжена охрана” и 3. да бъде осъден ответникът да му заплати сумата в размер на 3760,74 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 06.04.2016г. до 06.10.2016г. С решението ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 500 лева.

Недоволен от постановеното решение е останал ищецът – И.Т.С., който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го е обжалвал. Въззивникът твърди, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Счита, че първоинстанционният съд не се е съобразил с всички събрани по делото доказателства. Счита, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, тъй като не е спазено законовото изискване за прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие. Счита, че неправилно работодателят не е извършил подбор. Твърди, че заповед № 64/19.02.2016г. за съкращаване на щата не му е била връчена, както и че работодателят не му е предлагал друга работа. Твърди, че страда от болест, попадаща в списъка на заболяванията по Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 КТ. Моли атакуваният акт да бъде отменен и вместо него да се постанови решение по съществото на спора, с което предявените искови претенции да бъдат уважени. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – „Кюстендилска вода” ЕООД, не е депозирала отговор по реда на чл.263, ал.1 ГПК. В открито съдебно заседание оспорва подадената въззивна жалба и прави искане за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

В изпълнение на разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият състав извърши проверка на депозираната жалба и констатира, че същата е редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.

С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При извършване на въззивен контрол за законосъобразността и правилността му, в рамките, поставени от въззивната жалба съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че същото е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Настоящият състав на ОС – Кюстендил приема формираната и изложената в решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка като пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което намира за безпредметно да я преповтаря и на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя и крайните правни изводи на решаващия състав на РС – Кюстендил, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към спора. Независимо от това, по наведените във въззивната жалба оплаквания, следва да бъде допълнено следното:

 

По иска с правно основание  чл.344, ал.1, т.1 КТ:

Доколкото се касае до трудов спор относно законността на уволнението доказателствената тежест е за работодателя и същият следва да установи надлежното му извършване, включително наличие на основанието за това, в случая – съкращаване в щата. Настоящият състав на въззивния съд споделя правните изводи на първоинстанционния такъв досежно това, че с оглед на събрания доказателствен материал работодателят е спазил законовите изисквания, за да е налице законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание.

На първо място, това е така, доколкото се установява, че е налице реално съкращаване на щата. Със заповед № 64/19.02.2016г. на управителя на дружеството – инж. Г. Г., е наредено да се направи промяна в щатно разписание, касаещо длъжност „пазач невъоръжена охрана”, като наличните три щатни бройки бъдат съкратени. В изпълнение на тази заповед е утвърдено ново щатно  разписание. Същото има действие от 31.03.2016г., като в него горепосочената длъжност не фигурира. Това съкращаване на щата е станало преди връчването на заповед № 13/05.04.2016г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните.

На следващо място, предвид това, че се касае за уволнение поради съкращаване в щата и съкращаването в щата се отнася до всички бройки на съответната щатна длъжност, работодателят по своя преценка може да уволни съответните работници или служители, които ги заемат, или да направи подбор по критериите и целите, посочени в  чл.329, ал.1 КТ. Ако той реши да не упражнява правото си на подбор, уволнените работници или служители не могат да оспорват уволнението като незаконно, поради това, че работодателят ги е уволнил, а не е използвал правото си на подбор в резултат на което би уволнил някой друг работник или служител, чиято длъжност не се съкращава /в този смисъл Решение № 625/01.10.2010 г. по гр. дело № 1773/2009 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 255 от 11.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 194/2014 г., IV г. о., ГК, постановени по реда на чл.290 ГПК/.  Само при съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности /трудови функции/, прекратяването на трудовите договори с работниците и служителите, заемащи съкращаваната длъжност, задължително се предпоставя от подбор, който става част от правото на уволнение, като същото подлежи на съдебен контрол /в този смисъл , Решение № 424 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1644/2009 г., III г. о. ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК/. В настоящия случай необходимостта от провеждане на подбор е зависила само от преценката на ответното дружество, поради тази причина и възражението на ищеца в тази насока се явява неоснователно.

По отношение на твърденията за нарушена процедура при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, доколкото е липсвало отправено писмено предизвестие в срока по чл.326, ал.2 КТ, настоящият състав изразява следното становище: не е спорно между страните, че такова предизвестие не е било отправяно, но това обстоятелство само по себе си не води до незаконосъобразност на уволнението. Както е прието и в задължителната съдебна практика по чл.290 ГПК –  Решение № 94 от 1.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1301/2012 г., III г. о., ГК работодателят не е длъжен да отправи писмено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение на основанията по чл.328, ал.1 КТ, след като е издал заповед на някое от тези основания, и тази заповед е връчена на работника или служителя по надлежния ред. Няма пречка в заповедта да се съдържа и волеизявлението на работодателя за заплащане на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието по чл.220, ал.1 КТ. Видно от заповед № 13/05.04.2016г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, същата е връчена на ищеца лично на 05.04.2016г. и това е удостоверено с неговия подпис. В заповедта е посочено основанието, поради което се прекратява трудовото правоотношение, като изрично е отбелязано, че се касае за съкращаване на щата. Посочени са и обезщетенията, които е следвало да бъдат изплатени на работника, включително и това по чл.220, ал.1 КТ. Предвид гореизложеното, съдът намира възражението на ищеца за незаконност уволнението по посочените твърдения за неоснователно.

По отношение на твърденията на ищеца, че страда от болест, попадаща в списъка на заболяванията по Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1, т.3 КТ, съдът счита това обстоятелство за безспорно между страните, а и в материалите по делото се съдържат доказателства в тази насока.

За да се пристъпи към прекратяване на трудовото правоотношение на работник или служител, попадащо в категориите лица по чл.333, ал.1, т.3 КТ, работодателят е задължен да изиска предварително съгласие от страна на Инспекцията по труда чрез писмено мотивирано искане, предхождащо уволнението, въз основа на което компетентният орган прави свое проучване и обсъждане по искането. Неговият отговор следва да бъде изричен и да съдържа според обстоятелствата разрешение  за извършване на уволнението или отказ за всеки отделен случай. Отговорът на Инспекцията по труда под формата на разрешение или отказ е окончателен и не се изисква да бъде мотивиран, като същият не подлежи на по-нататъшно обжалване пред по-горестоящия орган или пред друг държавен орган.

Доколкото в конкретния случай се касае за лице попадащо в обхвата на т.3 на ал.1 от чл.333 КТ, следва да бъде изпълнена и разпоредбата на ал.2 от същата норма. С нея е установена част от процедурата по провеждане на предварителната закрила при уволнение. Съответно, за да може работодателят да упражни правомерно правото си за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, то е необходимо не само да поиска и получи разрешение от съответната Инспекция по труда. Необходимо е да бъде изпълнено и законовото изискване, вмененото в тежест на работодателя, да изиска предварително мнение от ТЕЛК. То следва да е изискано преди конкретното уволнение и да касае конкретния работник или служител. Мнението на ТЕЛК няма задължителен характер за Инспекцията по труда, но се явява необходим елемент от процедурата за уволнение, доколкото то и предварителното разрешение на инспекцията са двете кумулативни предварителни предпоставки, необходими за законосъобразността на проведеното уволнение /в този смисъл Решение № 659 от 8.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1834/2009 г., IV г. о., Решение № 853 от 17.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 767/2010 г., IV г. о., постановени по реда на чл.290 ГПК/.

            В разпоредбата на ал.4 на чл.333 КТ е предвидено още едно задължение за работодателя, когато пристъпва към уволнение поради съкращаване на щата или намаляване на обема на работата, а именно: да изиска предварително съгласие от страна на съответния синдикален орган в предприятието, ако това е уговорено в колективен трудов договор. Отново се касае за писмено мотивирано искане от страна на работодателя, предхождащо уволнението. Отговорът на синдикалния орган следва да бъде изричен и да съдържа според обстоятелствата съгласие за извършване на уволнението или отказ отново за всеки отделен случай.

            В процесния случай, настоящият състав споделя становището на първоинстанционния съд, че са спазени изискванията за предварителна закрила по чл.333 КТ, поради следното:

            С писмо изх. № 175/19.02.2016г. работодателят е оправил искане до ТЕЛК – гр. Кюстендил за експертното мнение на последната по отношение на прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ на лицето И.Т.С., като е приложил декларация от работника, относно обстоятелството, че страда от захарен диабет. На 24.02.2016г. е издадено Експертно решение /ЕР/ на ТЕЛК – гр. Кюстендил № 0515/24.02.2016г. Копие от същото е било приложено с писмо изх. № 244/09.03.2016г. на работодателя до Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Кюстендил, с което е поискано разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ на същия работник. Такова разрешение е получено от „Кюстендилска вода” ЕООД на 14.03.2016г. /с писмо вх. № 276/14.03.2016г./. Доколкото ищецът е бил синдикален член, на основание чл.333, ал.4 КТ, на 07.03.2016г. е отправено искане за становище до председателя на ОСО „Водоснабдител” КНСБ при „Кюстендилска вода” ЕООД, с изложени мотиви от страна на работодателя за необходимостта от съкращаване на щата. Становището на синдикалния орган е получено от работодателя на 08.03.2016г., като в него се съдържа съгласието на органа за прекратяване трудовото правоотношение на И.Т.С.. Видно от гореизложеното, работодателят е изпълнил законовите си задължения с оглед предварителната закрила по чл.333 КТ, съответно получил е необходимите разрешение и съгласие, както и становище на ТЕЛК, които касаят конкретното уволнение на ищеца, и са изискани и получени преди да се прекрати трудовото правоотношение.           

 

 

 

 

 

 

 

 

Предвид гореизложеното, ОС – Кюстендил приема, че правилно първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ е неоснователен.

 

Предвид неоснователността на първия иск, явяващ се обуславящ по отношение на исковете по чл.344, ал.1, т.2 и чл.344, ал.1, т.3 във вр. чл.225, ал.1 КТ, последните също са правилно отхвърлени като неоснователни.

 

По разноските:

Предвид изхода от спора, право на разноски има въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Същата е направила искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер на 200 лева. Представени са и доказателства за плащане на възнаграждението в съответствие със задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, поради което са налице всички предпоставки за присъждането на претендираните разноски.

С оглед на изложеното и като съобрази събраните по делото доказателства, ОС – Кюстендил е мотивиран и приема, че първоинстанционното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

Настоящото решение подлежи на касационно обжалване на основание                  чл.280, ал.2, т.3, предл. 1 ГПК.

На основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 492 от 24.08.2016г., постановено по гр.д. № 929/2016г. по описа на РС – Кюстендил.

ОСЪЖДА И.Т.С., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Кюстендилска вода” ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „***” № ***, представлявано от Г.С. Г.на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 200 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок при обосноваване на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК пред Върховен касационен съд, който срок започва да тече от датата на която съдът в съдебно заседание е обявил, че ще се произнесе, а именно от 06.12.2016 г.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                                    2.