Р      Е      Ш     Е      Н     И      Е   № 69

                  гр.Кюстендил,05.04.2016  година

 

 

                     Кюстендилският окръжен съд,гражданска колегия в  открито съдебно заседание проведено  на  двадесет и втори март две хиляди и шестнадесета година от І-ви съдебен състав с:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА

                                                    и

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ БОГОЕВА

                                                                        ЕВГЕНИЯ СТАМОВА

 

при участието на секретаря Л.Н.  по доклад от председателя Г.МУХТИЙСКА на гр.д.№ 114 /2016 г. по описа на съда,за да  се произнесе ,взе предвид следното:

                 Производството по делото на осн.§ 2,ал.1 от ПЗР ГПК,в сила от 1.ІІІ. 2008 г. и пред въззивната инстанция е по реда на чл.258-чл.273 ГПК.То е образувано    по въззивна жалба вх.№  15037/30.12.2015 г. на ответницата З.А.В. с ЕГН **********, с адрес за призоваване:гр.Дупница,ул.”***”№ *** ет.***,кантора № *** ,депозирана чрез пълномощника й адвокат Ю.С. от КАК против РЕШЕНИЕ №601/15.12.2015 г. по гр.д.№ 1749/2014 г. на Дупнишкия районен съд,с което е   отхвърлено искането й за възлагане по реда на чл.349,ал.2 ГПК  на поземлен имот с идентификатор №68789.20.72, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №300-5-56/30.07.2004г на Изп.директор на АГКК с площ за имота по скица от 371 кв.м.,   в с административен адрес: гр.Дупница, ул.”***"№***, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 мета/, който имот е идентичен с поземлен имот УПИ ХХШ-3068, попадащ в кв.152 по РП на гр.Дупница, ведно със сграда с идентификатор №68789.20.72.1, със застроена площ от 47 кв.м., брой етажи: 2, с предназначение: жилищна сграда- еднофамилна и прекратена съсобствеността между съделителите чрез изнасяне на публична продан на  допуснатите до делба обекти: поземлен имот с идентификатор №68789.20.72, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №300-5-56/30.07.2004г на Изп.директор на АГКК с площ за имота по скица от 371 кв.м., а по нотариален акт за покупко-продажба акт №54, том 1, дело №134/30.01.2006г на А. Р. - нотариус при ДРС – 346 кв.м., вписан с административен адрес: гр.Дупница, ул.”***"№***, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 мета/, който имот е идентичен с поземлен имот УПИ ХХШ-3068, попадащ в кв.152 по РП на гр.Дупница, ведно със сграда с идентификатор №68789.20.72.1, със застроена площ от 47 кв.м., брой етажи: 2, с предназначение: жилищна сграда- еднофамилна, ведно със сграда с идентификатор 68789.20.72.2, със застроена площ от 17 кв.м., брой етажи 1, предназначение: постройка от допълващо застрояване, при настоящи градини и съседи на имота по скица на поземлен имот изх.№15-332670/17.09.2014г. изд. от СГКК гр.Кюстендил: 1.Поземлен имот с идентификатор №68789.20.86; 2.Поземлен имот с идентификатор №68789.20.73; 3.поземлен имот с идентификатор №68789.20.191; 4.Поземлен имот с идентификатор №68789.20.71 . Постановил получените  от  публичната продан  суми да се разпределят между съделителите, както следва: 4/6 ид. ч. за Н.А.С. с ЕГН:********** и П.М.С. с ЕГН:**********; 1/6 ид.ч. за Н.А.С. с ЕГН:********** и 1/6 ид. ч. за З.А.В. с ЕГН:**********  и  е отхвърлена, като неоснователна претенцията  й с правно основание чл.346 ГПК вр. с чл.30, ал.3 ЗС  за осъждане на  ищците Н.А.С. с ЕГН:********** и П.М.С. с ЕГН:********** да й заплатят съобразно делбените си квоти стойността на подобренията й,  в поземлен имот с идентификатор №68789.20.72 и в сграда с идентификатор №68789.20.72.1 през периода 2006г.-2007г. в общ размер на 7 831 лв.

                        С отговор вх.№ 918/25.01.2016 г.,депозиран в срока по чл.263,ал.1 ГПК чрез процесуалният им представител по пълномощие адвокат К.Т. П. от КАК ищците Н.А.С.   и П.М.С. оспорват основателността на въззивната жалба  и молят окръжният съд да потвърди решението на ДРС.

                 Кюстендилският окръжен съд,преценявайки служебно при условията на чл. 269 ГПК валидността  и допустимостта  на  първоинстанционното решение,  както и правилността му съобразно доводите на въззивника,  за да го потвърди   осн.чл.271,ал.1 ГПК във вр.с чл.272 ГПК , взе предвид следното:

                Обжалваното от въззивницата З.А.В.    РЕШЕНИЕ №601/15.12.2015 г. по гр.д.№ 1749/2014 г. на Дупнишкия районен съд   е  валидно и допустимо,тъй като е постановено от негов законен съдебен състав  в правораздавателната  му компетентност да  прекрати  съсобствеността  им с въззиваемите Н.А.С.   и П.М.С. върху делбения    поземлен имот с идентификатор №68789.20.72, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №300-5-56/30.07.2004г на Изп.директор на АГКК с площ за имота по скица от 371 кв.м., а по нотариален акт за покупко-продажба акт №54, том 1, дело №134/30.01.2006г на А. Р. - нотариус при ДРС – 346 кв.м., вписан с административен адрес: гр.Дупница, ул.”******, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, който имот е идентичен с поземлен имот УПИ ХХШ-3068, попадащ в кв.152 по РП на гр.Дупница, ведно със сграда с идентификатор №68789.20.72.1, със застроена площ от 47 кв.м., брой етажи: 2, с предназначение: жилищна сграда- еднофамилна, ведно със сграда с идентификатор 68789.20.72.2, със застроена площ от 17 кв.м., брой етажи 1, предназначение: постройка от допълващо застрояване, при настоящи градини и съседи на имота по скица на поземлен имот изх.№15-332670/17.09.2014г. изд. от СГКК гр.Кюстендил: 1.Поземлен имот с идентификатор №68789.20.86; 2.Поземлен имот с идентификатор №68789.20.73; 3.поземлен имот с идентификатор №68789.20.191; 4.Поземлен имот с идентификатор №68789.20.71 и да се произнесе по претенцията й на осн.чл.346 ГПК във вр. с чл.30,ал.3 ЗС  срещу тях да й заплатят  съобразно  делбените си квоти за  стойността на  извършени  подобрения в делбения  имот   през периода 2006 г.-2007 г.  в общ размер на 7 831 лева.

               Разгледана по същество ,съобразно изложеното в нея , жалбата на въззивницата З.А.В.   срещу  правилността на   решението относно  способа за     прекратяване  на съсобствеността върху делбените имоти   чрез изнасянето им  на осн.чл.348 ГПК на публична  и за отхвърляне на   облигационниге й  искове , предявени на осн.чл.346 ГПК във вр. с чл.30,ал.3 ЗС  срещу  съделителите  Н.А.С.   и П.М.С.  за осъждането им да й заплатят  съобразно  делбените си квоти за  стойността на извършени    подобрения   в делбения  имот   през периода 2006 г.-2007 г.  в общ размер на 7 831 лева, е неоснователна.

              Неоснователни са доводите на въззивницата  З.В.,че за уважаването на претенцията й по чл.349,ал.2 ГПК  за възлагането на делбения имот е достатъчна неговата неподеляемост и обстоятелството,че са ипотекирани двете жилища   , които притежава  в режим на СИО   със съпруга си. Правилно районният съд  е  избрал  публичната продан ,като единствен   възможен способ предвиден в съдебната делба  за  ликвидиране  на съсобствеността на страните, тъй като за възлагането му на  З.В.  не са налице всички комулативни условия по  чл.349, ал.2 ГПК.Съсобствеността  за страните върху него е възникнала от  смесен фактически състав от  покупко-продажба  и наследяване,който е достатъчен съгласно задължителната практика на ВКС на РБ по   т.7 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС на РБ,за да  бъде изнесен на публична продан, а и видно от декларацията на въззивницата за семейно и имотно състояние  тя  не отговаря и останалите комулативно необходими с предходното, условия за възлагането му по чл.349,ал.2 ГПК,понеже заедно  със съпруга си притежават в  режим на СИО две жилища   , който неизгоден за нея факт тя  признава и във въззивната си  жалба ,и  към откриването на наследството не е живяла в имота,предмет на делбата.  Ирелевантни за правилността на избрания от районния съд способ за прекратяване на съсобствеността чрез изнасяне на делбения имот на публична продан са доводите й  ,че притежаваните от нея жилища са ипотекирани.   

                 Оплакванията във въззивната жалба    срещу  частта на решението на ДРС,с което са отхвърлени неоснователните   искове  на З.В.,предявени по реда на чл.346 ГПК   срещу  съделителите Н. и П. Стоянови за осъждането им  да й заплатят съобразно делбените си квоти стойността на извършените от нея в периода 2006-2007 г. подобрения  в имотите,предмет на делбата: поземлен имот с идентификатор №68789.20.72 и в сграда с идентификатор №68789.20.72.1 през периода 2006г.-2007г. в общ размер на 7 831 лева ,също са неоснователни.Доводите й са относими към допустимостта на тази част от решението на  районния съд, но са неоснователни,тъй като то     е допустимо, а също и правилно. Районният съд     обосновано с    фактически обстоятелства, на които В. е основала претенциите си в първоначалната й  молба, депозирана в срока по чл.346 ГПК с вх.№5762/13. 05.2015 г. за уреждане на сметките й със съделителите и втората й с вх.№ 8632/15.VІІ.2015 г.  за изменение на осн.чл.214 ГПК на размерите   им, се е   произнесъл   по   квалифицираните  правилно от него искове  с правно осн.чл.30,ал.3 ЗС.    Претенциите й срещу съсобствениците й са за осъждането им да й заплатят    съобразно  делбените си квоти за  стойността на  извършени  подобрения през периода 2006 г.-2007 г.  в съсобствените   имоти ,   сума в общ размер на 7 831 лева. От разпита на св.А. С.районният съд  установил,че В. е извършила  преди откриване на наследството от А. Т. подобренията  в имотите ,  които  е     обитавала  със съгласието на    собствениците им    А.  и И. Т. Следователно   към момента на  извършването им тя не  е съсобственик,  а държател   на имотите. Предвид този неизгоден факт за  нея,  признат и с въззивната й жалба, че  е извършила   подобренията  в тях преди възникване на съсобствеността им,правилно районният съд е  приел и въззивната инстанция споделя изводите му за отхвърлянето на неоснователните    й искове     за осъждане  на осн. чл.30, ал.2 ЗС  на  съделителите й С. да й заплатят съразмерно на правата им   в  делбените имоти  за подобренията  стойността им   в общ размер  от 7 831 лева.

                 Водим от гореизложените съображения и на осн.чл.271, ал.1 ГПК във вр. с чл.272 ГПК ,Кюстендилският окръжен съд

 

                 Р   Е   Ш   И:

 

               ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №601/15.12.2015 г. по гр.д.№ 1749/2014 г. на Дупнишкия районен съд.

                  Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването им на препис от него.

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: