Р Е Ш  Е Н  И  Е   № 144

 

                                                   22.06.2016г., гр.Кюстендил       

 

                                               В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено на осемнадесети май, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                                               Окръжен съдия:Евгения Стамова

 

            С участието на секретаря:Р.С., след като разгледа, докладваното от съдия Стамова, гр.д.№274/2015г. и, за да се произнесе взе предвид:

 

            Това гражданско дело е образувано по искова молба, подадена от  „*******” ООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”************”, бл.* срещу С.Т.Я.,***, в която се съдържа искане, за постановяване на решение с което да се признае за установено по отношение на ответника, че в полза на ищеца съществува вземане, че последният му дължи на основание Запис на заповед от 17.11.2010г., сумата от ****** евро с падеж 17.11.2013г., мораторна лихва в размер на ******* лева, начислена за периода от 30.04.2014г. до 04.05.2015г.,законната лихва върху тази сума, считано от 30.04.2014г. до окончателното й изплащане, както и присъдени  деловодни разноски по ч.гр.д.№823/2014г. по описа на РС- Кюстендил.

 

            Ищецът счита, че ответникът дължи сумата, като издател на запис на заповед, а мораторната  - законна лихва, на основание Тълкувателно решение №1/28.12.2005г. по т.д.№1/2004г.

 

            Ответникът счита, че не дължи плащане по записа на заповед, защото: той е нищожен поради липса на съгласие от издателя за задължаване по него, служещ за обезпечаване на друго задължение – като непредвидено в закона обезпечение.Сочи, като доказателство договор за лизинг между „*******” ООД и „*******” ЕООД.

 

            Записът на заповед е представен, като доказателство по делото.В записа е посочена дата на издаване - 17.11.2010г.; място на издаване – гр.С..Като издател е посочен С.Т.Я., в качеството на управител на „*******” ЕООД.Съдържа: безусловно задължаване от посоченото лице, срещу представяне на този запис на заповед без протест, да плати на 17.11.2013г., сума в размер на ****** евро на „*******” ООД, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”************”, бл.*.

 

            Записът е подписан от С.Т.Я., и е предявен за плащане на 17.11.2013г. на същото лице.

 

            Не се спори между страните, че въз основа на този документ са издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Я..

 

            От заключение на в.л. Д. се установява, че записът на заповед е осчетоводен по счетоводните книги на ищеца; не са погасени задълженията на „*******” ЕООД към „*******” ООД по договор за лизинг от 2011г., съществуващ между тях.Данни за друг договор между страните липсва.Размерът на задължението на „*******” ЕООД към „*******” ООД, към 28.01.2014г. възлиза на ********* лева.  

 

            .Съдът намира исковата в молба, в частта за признаване дължимостта на разноски от заповедното производство за недопустима, а в останалата част за неоснователна.

 

            Иск за признаване дължимостта на разноски е недопустим, защото вземането за разноски не може да съществува, като самостоятелно вземане.

 

            Представеният запис на заповед, няма съдържание, което да създава убеждение за поето от С.Я., в лично качество задължение.

 

            Ищецът не установява наличие на някакви пораждащи задължение за Я. – в качеството на физическо лице, факти.

 

            Я. от друга страна, изтъква факти, създаващи индиция за съществуващи взаимоотношения между представлявано от същия дружество и ищеца, за сума надхвърляща посочената в записа на заповед такава.

 

            С оглед неоснователността на исковата молба – разноски на ищеца не се следват.Ответникът не е представил доказателства за разноски и такива не му се дължат.

 

            Като взе предвид горното, съдът

 

                                                            Р        Е       Ш      И:

 

            Предявения от  „*******” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”************”, бл**  иск за признаване за установено по отношение на С.Т.Я.,***, че дължи на ищеца, сумата от *******лева – деловодни разноски, в производство по издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№823/2014г. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ПО СЪЩЕСТВО и прекратява производството по делото.

 

            ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от „*******” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”************”, бл.* срещу С.Т.Я.,*** иск  за постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че в полза на ищеца съществува вземане - че последният му дължи на основание Запис на заповед от 17.11.2010г., сумата от ****** евро с падеж 17.11.2013г., мораторна лихва в размер на ******* лева, начислена за периода от 30.04.2014г. до 04.05.2015г., законната лихва върху тази сума, считано от 04.05.2015г. до окончателното й изплащане.

 

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 2 – седмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                              Окръжен съдия: