Р     Е      Ш       Е      Н     И      Е

                  гр.Кюстендил,1.ІІ.2011 година

 

 

            Кюстендилският окръжен съд,гражданска колегия в  открито  съдебно заседание на  осемнадесети януари   две хиляди и единадесета година,в състав

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА

 

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА БРАТАНОВА

                                                                        ЕВГЕНИЯ СТАМОВА

 

при участието на секретаря Р.С.,като разгледа докладваното от председателя Г.Мухтийска  гр.д.№ 848/2010 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

                  Производството,по  делото на осн.§ 2,ал.1 от ПЗР ГПК,в сила от 1.ІІІ.2009 г. и пред въззивната инстанция  на  осн.чл.146,ал.2 СК във вр. с във вр.с чл.310,т.5 ГПК  и чл.317 ГПК се движи по реда на глава двадесет и пета на част трета от същия като особено-бързо производство.

                    С въззивна жалба вх.№ 9791/22.VІІ.2010 г. ответницата Р.К.И. ЕГН ********** ***  атакува    частите  на РЕШЕНИЕТО  от *** г. по гр.д.№ *** г. на Дупнишкия районен съд за осъждането й да заплаща месечна издръжка на пълнолетната си учаща в редовно висше учебно заведение дъщеря К.И.И. ЕГН ********** *** месечна издръжка    100 лева за минал период от 1.12.2008 г. до 1.12.2009 г. и месечна издръжка в същия размер ,считано от предявяването на иска 1.12.2009 г.,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпването на основание за нейното изменение или прекратяване,както и да й заплати разноските по водене на делото в размер на 75 лева и на ДРС държавна такса 144 лева . Към искането на въззивницата  за отмяната на първоинстанционното решение в осъдителните му части и  отхвърляне  на иска по чл.144 СК заявен от дъщеря й против нея ,са наведени доводи за неправилност, поради допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждането на делото от ДРС. 

                      С отговор вх.№ 16308/3.ХІІ.2010 г. въззиваемата К.И.И. ЕГН ********** *** основателността на жалбата и моли окръжният съд да потвърди решението на ДРС в атакуваните му с нея части.

                              Кюстендилският окръжен съд,преценявайки служебно на чл.269 ГПК изцяло валидността на атакуваното първоинстанционно решение,  допустимостта му само в атакуваните части за уважаването на иска  по чл.144 СК ,държавната такса и разноските за нея,а правилността му съобразно посоченото в жалбата на ответницата, за да го потвърди в тях при условията на чл.272 ГПК,взе предвид следното:

                       Решението на Дупнишкият районен съд е  валидно и допустимо,тъй като е постановено  в компетенциите на правомощията му за решаване на гражданскоправни спорове  от законен съдебен състав на този съд по допустимо заявен пред него иск по чл.144 СК  за присъждане на месечна издръжка от учащата в редовно висше учебно заведение пълнолетна  ищца К.И.И. ЕГН ********** ***  против майка й въззивницата  Р.К.И. ЕГН ********** ***  с адрес за връчване на съобщенията: гр.С., ж.к.”***” К., магазин „***”.Страните не   спорят,че към предявяването на иска й по чл.144 СК против майка й  ищцата е  била студентка втори курс редовна форма на обучение по специалността”***” на ***  в П* университет ”П. Х.”, и че ответницата не участвува доброволно в издръжката й.Съобразявайки данните за доходите на родителите, установени от разпореждане № *** от *** г. на РУ”СО” гр.К* за бащата И. К. И.,с което му е определено обезщетение за безработица в размер на 6 лева дневно ,считано от 16.VІ.2009 г. до 15.Х.2009 г.,тъй като трудовия му договор е прекратен на осн.чл.325,т.1 КТ  от първата дата ,на майката от удостоверението на работодателя й „***”АД гр.С. с дата 2.ІІІ.2010 г.,за нуждата от средства за лечение на хормоналното заболяване на ищцата,за заплащане на семестриални такси за обучението й    за наема квартирата й в гр.П., Дупнишкият районен съд  е определил  в размер на 200 лева общата необходима издръжка на пълнолетната учаща ищца.Въпреки значително по-високите доходи на майката средномесечно  по 392 лева, от тези на бащата,който видно  от удостоверение № 373/20.Х.2009 г. на МБАЛ”С.И. Р.”ООД гр.Д. до прекратяването на трудовия му  договор е ползувал платен отпуск  за 12    месеца от юли 2008 г. до м.юни 2009 г.  със средномесечно  обезщетение от 248,43 лева,  в издръжката на  ищцата ,въпреки разликата в материалните  им възможности ДРС разпределил равно участие по 100 лева  на  всеки  от родителите й,осъждайки въззивницата на осн.чл.144 СК да й заплаща по 100 месечна издръжка,  за минал период от 1.12.2008 г. до 1.12.2009 г.,както и  същия размер, считано от последната дата до настъпването на законни основания за изменяването или прекратяването й.Жалбата й против осъдителната част на решението на ДРС е неоснователна.Районният съд правилно с разпоредбата на чл.193,ал.3 ГПК ,поради  оспорването им от ищцата  е определил доказателствената тежест на ответницата за установяване истинността на съдържанието на представените от нея частни писмени документи-разписки за платена  наемна цена за ползувано жилище в гр.София.Обосновано  и законосъобразно районният съд е отказъл да допусне разпит по делегация  от СРС  на наемодателя й О. М.,тъй като за  допускане и изпълнение на съдебната поръчка по реда на чл.25 от ГПК е необходимо освен да се посочат  от ответницата обективните причини ,поради които този свидетел е възпрепятствуван да се яви за разпит пред ДРС и да  представи към искането  си въпросен лист, по който делегираният съд да проведе разпита му.В този смисъл е неоснователна жалбата на дължащата издръжката майка и решението на ДРС като правилно бе потвърдено  от въззивната инстанция  за присъдената издръжка,разноски и държавна такса.

               Водим от горните съображения и на осн.чл.271,ал.1 ГПК във вр. с чл.272 ГПК,Кюстендилският окръжен съд

 

               Р   Е   Ш   И:

 

           ПОТВЪРЖДАВА  РЕШЕНИЕТО  от 09.07.2010 г. по гр.д.№ 2372/2009 г. на Дупнишкия районен съд В ОСЪДИТЕЛНИТЕ МУ ЧАСТИ.

              Същото в отхвърлителните му части,    като необжалвано е влязло в сила.

              Решението не подлежи на касационно обжалване-чл.280,ал.2 ГПК/ в редакцията му публ.в ДВ бр.100/21.ХІІ.2010, в сила от 21.ХІІ.2010 г./

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ: