Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                         Гр.Кюстендил, 09.02.2011г.

 

КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия в публично заседание проведено на тринадесети януари  две хиляди и единадесета година в състав:

                                                                       

   Председател:Галина Мухтийска

                                                                                   Членове:Ваня Богоева

                                                                                                   Евгения Стамова    

 

При участието на секретаря:В.С., след като разгледа докладваното от съдия Стамова в.гр.д.№844/2010г. и, за да се произнесе взе предвид:

„В и К”ООД – в ликвидация със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.”Цар Освободител”№15 обжалва постановеното на 02.11.2010г. решение на Кюстендилския районен съд по гр.д.№1681/10г. по описа на същия съд с което е отхвърлен като неоснователен предявения иск по чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК срещу Е.А.С., за признаване за установено по отношение на последния съществуване на вземане на ищеца за сумите както следва:530,75 лева- главница  за периода от 27.08.2003г. до 21.08.2007г. и мораторна  лихва за забавено плащане в размер на 254,03 лева за периода от 26.09.2003г. до 18.03.2010г.,за които в полза на жалбоподателя е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№789/10г. по описа на КРС.В жалбата са развити оплаквания за неправилност на атакуваното решение като се твърди ,че то не съответства на събраните по делото доказателства. Претендира се отмяна на решението и уважаване на предявените искове.

 

            В срока 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Е.С..Развити са съображения за неоснователност на жалбата обосновани с твърдението, че през исковия период същия не е консумирал вода на претендираната от ищеца стойност.Претендира се потвърждаване на обжалваното решение.

 

            Нови доказателства във въззивното производство  не са събрани.С определение от з.з. на 17.12.2010г. съдът е оставил без уважение искането на въззивника за допускане на нови гласни доказателства за установяване на обстоятелството, че отразените в представени в първоинстанционното производство карнети количества вода, реално са били отчетени по съображения, че не се твърди и не е установено осъществяване на обстоятелства от кръга на визираните в чл.266,ал.2 ГПК.

 

Жалбата е допустима.Подадена е от надлежна страна в процеса, в законния срок и е насочена  срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

 

            Настоящият съдебен състав на окръжен съд, като взе предвид доводите, наведени във възивната жалба, както и  събраните по делото доказателства и след като ги преценени при условията на чл. 235 ГПК приема  за установено следното:

Атакуваният съдебен акт на Кюстендилския районен съд е валиден и допустим. 

Предмет на разглеждане е иск по чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК  предявен от „В и К” ООД - гр. Кюстендил – в ликвидация срещу Е.А.С. ***,за признаване за установено по отношение на последния съществуване на вземане на ищеца за горепосочените суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№789/10г. по описа на КРС, ведно със законната лихва върху главницата от 530,75 лева,считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда- до окончателното изплащане на сумата.Искът е основан на твърденията, че през исковия период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет водоснабдяване и канализация, по силата на което ищецът е доставил на ответника вода на стойност от 530, 75 лева която не е заплатена от последния.С факта на неплащане на цената и обстоятелството, че за периода от 26.09.2003г. до 18.03.2010г.  ответникът е бил забава е обоснован искът за заплащане на мораторни лихви.Не е имало и няма спор между страните за това, че в полза на ищеца в производството е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за горепосочените суми  по гр.д.№789/10г. срещу която длъжника е възразил своевременно което е обусловило правния интерес на въззивника от иска.Срещу твърденията на ищеца в исковата молба в писмен отговор подаден в срок ответникът е противопоставил твърдението, че не дължи исковата сума позовавайки се на обстоятелствата, че през исковия период не е консумирал вода на посочената стойност и не е извършвано редовно отчитане на показанията на измервателното устройство, съществуващо в имота относно доставка на вода  и извършване на останалите услуги от ищеца.Оспорил е представените от ищеца карнети съдържащи отбелязвания относно показания на водомери за част от исковия период с довода, че са недостоверни като несъдържащи сведения относно дата на изготвянето им, за какъв период се отнасят,оспорил е подписите върху тях  там където има такива.Исковата молба е насрочена за разглеждане в о.с.з. като в първото с.з. е извършен доклад от съда съответстващ на изискванията по чл.146 ГПК- съдът е посочил обстоятелствата от които произтичат претендираните права и възражения,определил е правилно правната квалификация на предявения иск, посочил е на ищеца че изложените в исковата молба обстоятелства са оспорени и му е указал кои обстоятелства следва да установи съобразно правилото на разпределение на доказателствената тежест.Искането си за признаване за установена дължимостта на исковата сума ищецът основава на факта, че в дружеството е открита партида на името на ответника  касаща доставка на вода в негово жилище находящо се в гр.К. а именно №1211,стр.83 което се  установява и доказва със заключението на в.л. М.Н., което страните не са оспорили както и на три броя карнети отразяващи според същия редовността на отчитанията на показанията на измервателното устройство.Съдът констатира, че в единия от карнетите е отбелязано, че същия касае 2007г, втория 2004г а в третия не е посочена година за която се отнася.Освен това в първия и последния от карнетите са налице подписи за абонат само на едно място за първия и три места за другия, които са оспорени от ответника.Според твърденията на ищеца на база така отразените в карнетите данни са издадени фактури за удостоверяване задълженията на ответника които фактури са описани в представеното по делото  извлечение №1762 от сметка 4111 – „Частно инкасо” към 18.03.2010г.Видно от заключението на в.л. Н. посочените фактури се съхраняват на електронен носител, като практиката е била при плащане на сумите екземпляр от фактурата да се предоставя на клиента.Изчислен съобразно отразеното във фактурите размерът на дължимите главница и мораторни лихви според в.л. възлиза на исковата сума.Записванията по партидата на въззиваемия според заключението на в.л. са извършвани на база отбелязвания в споменатите карнети.

            При такава фактическа обстановка установяваща се от събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства и заключението на в.л. с обжалваното решение КРС е отхвърлил предявения иск.

            Обжалваното решение е допустимо.При разглеждането на  делото не е допуснато нарушение на процесуалните правила което да обуславя недопустимост на същото.

            Въззивният съд в настоящия си съдебен състав, намира за обоснован и правилен, и изводът на районния съд за неоснователност на исковете.Мотивите му се споделят напълно от настоящата инстанция поради което и на основание чл.272 ГПК съдът не намира за нужно да ги приповтаря.Към тях може да се прибави само, че по предявения установителен иск по чл.422 ГПК вр. с чл.415 ГПК какъвто е искът предмет на настоящото разглеждане в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на дължимостта на оспорената главница и обусловеното от нея обезщетение за забава.Доколкото в случая е оспорен размера на сумата без да се оспорва наличието на валидна облигационна връзка между страните през исковия период то ищецът следваше да проведе пълно и главно доказване на обстоятелството, че  като страна по съществуващото  правоотношение е изпълнявал точно задълженията си т.е доставял е питейна вода извършвал е пречистване и отвеждане на канални води, в количествата и на цената която претендира.Такова доказване в процеса не е осъществено.За исковия период в отношенията между страните приложение намират Наредба № 9 от 14.09.1994 г. за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (обн., ДВ, бр. 77 /23.09.1994 г., отм. бр. 88/08.10.2004г и Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (обн. ДВ бр.88/08.10.2004г.).И в двете наредби е предвидено, че услугите водоснабдяване и канализация  се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение като са налице особености и за начина на определяне на дължимите суми за обекти намиращи се в сгради в режим на етажна собственост каквото е и жилището на ответника.Следователно за да докаже дължимостта на исковата сума ищецът следва да ангажира безспорни доказателства за реалното количество изразходвана вода, отчетено по надлежния начин.В случая такива доказателства не са ангажирани.Необосновано в тази връзка е позоваването от дружеството на представените по делото карнети за установяване на обстоятелството, че през исковия период е изразходвано отразеното в тях количество вода в жилището на ответника.Касае се за частни документи като срещу по голямата част от отбелязванията за количество измерена вода в тях няма подпис на ответника а наличните подписи са оспорени от същия като непринадлежащи му поради което сами по себе си тези документи са му непротивопоставими.Не са налице и други доказателства от които да се установява по безспорен и категоричен начин горния факт.Записванията по счетоводните книги на ищеца като основаващи се на отбелязванията в карнетите също не са годно доказателства.

Недоказването на юридическите факти на които ищецът  основава вземането си за исковата главница обуславя извода, че същите не са се осъществили а оттам и извода,че ответникът не му  дължи посочената сума на поддържаното от него договорно основание респ. за неоснователност на предявения иск.Предвид недължимостта на вземането за главница, не се дължи и акцесорното задължение за лихва за забава за процесния период респ. неоснователен е предявения установителен иск и в тази му част.

            Подадената въззивна жалба се явява неоснователна а решението на КРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.Тук  е мястото да се отбележи, че изявлението на ответника в хода на устните състезания представляващо своеобразно признание за дължимост на сума до 200 лева не обвързва съда тъй като не е направено своевременно, а на второ място поради това, че липсва конкретизация относно периода за който евентуално се претендира дължимостта на тази сума, каква част от главница и лихви тя обхваща .

 

Ответникът не е направил искане за присъждане на деловодни разноски за настоящата инстанция поради което съдът не дължи произнасяне в този аспект въпреки отхвърлянето на жалбата..

Същевременно неоснователно предвид неоснователността на жалбата е искането на въззивника за присъждане на деловодни разноски.

 

             Водим от горното, окръжният  съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

            ПОТВЪРЖДАВА постановеното на 02.11.2010г. решение на Кюстендилския районен съд по гр.д.№1681/10г. по описа на същия съд.

 

             Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                              2.