Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

      гр.Кюстендил,10.01. 2011г.

 

КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН  СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ В ПУБЛИЧНОТО ЗАСЕДАНИЕ НА първи декември ДВЕ ХИЛЯДИ И  ДЕСЕТА ГОДИНА В СЪСТАВ:       

                                                                      

Председател:Галина Мухтийска

                                                                               Членове:Ваня  Богоева

                                                                                            Евгения Стамова         

 

при участието на секретаря:Р.С., след като разгледа докладваното от: съдия Стамова, в.гр.дело №789/2010г. по описа на КОС и, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Делото е образувано по въззивна жалба подадена от адв.А.К.  в качеството  на процесуален представител на „Мелничен комплекс-Дупница”ООД със седалище и адрес на управление гр.***, ул.”*** срещу решение на Кюстендилския районен съд от 28.09.2010г. по гр.д.№209/10г. с което е отхвърлен като неоснователен искът на дружеството срещу К.А. *** с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено съществуването на вземане в размер на 8000 лева на основание договор за заем между страните, за което в полза на въззивника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№2554/09г.Претендира се отмяна на решението и уважаване на предявения иск.Искането е аргументирано с твърдения за несъответствие на атакувания съдебен акт със събраните по делото доказателства относно дължимостта на исковата сума.

Ответницата К.С. е получила препис от въззивната жалба но не се възползвала от правото си да депозира писмен отговор на същата.

 

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт .

 

Нови доказателства страните не са ангажирали.

 

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното:

 

Производството пред ДРС  е образувано по искова молба подадена от „Мелничен комплекс –Дупница”ООД  срещу С.  с която с оглед изложените в нея фактически обстоятелства и формулиран петитум съдът е сезиран за произнасяне по искане за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца на основание договор за заем сумата от 8000 лева, както и законната лихва върху нея считано от датата на подаване на заявление за снабдяването му със заповед за изпълнение относно тази сума.За установяване твърдението си за дължимост на сумата ищецът е представил като доказателство запис на заповед от 25.10.2007г. издадена от С. с  нотариална заверка на подписа и, според съдържанието на който последната се е задължила да заплати на ищеца сумата от 8000 лева при предявяване и без разноски и протест.Изрично е уточнено в исковата молба, че дължимостта на сумата не се основава на менителничния ефект на ценната книга а същата следва да се разглежда само като разписка за заем.Ответницата е възразила срещу  предявения иск по съображения, че представената ценна книга не отговаря на изискванията по чл.455 ТЗ .Безспорно с оглед изявленията на страните и установено от материалите по приложеното ч.гр.д.№2554/09г. е , че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.422 ГПК срещу въззиваемата за заплащане на сумата от 8000 лева по подадено от въззивника на 10.12.2009г. заявление.От материалите по споменатото ч.гр. дело се установява, че в законния срок длъжника – С. е подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение за което както и за необходимостта да предяви в едномесечен срок иск за установяване на вземането си заявителят е уведомен на 01.02.2010г. Исковата молба която е предмет на настоящото производство е подадена на 03.02.2010г.Други доказателства в процеса на се ангажирани.

С оглед на описаната фактическа обстановка установяваща се от събраните по делото доказателства окръжният съд в настоящия си съдебен състав намира предявения иск за допустим а преценен по същество за неоснователен респ. решението на КРС с което е отхвърлен за правилно.При извършената проверка относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт не се констатират пороци обосноваващи извод за нищожност или недопустимост на същия.Съображения:

Предявения иск е допустим.Наличното заповедно производство, в хода на което в полза на жалбоподателя е била издадена заповед за изпълнение относно процесната сума, срещу която длъжника С. е възразила своевременно, обосновават извода че е налице  правен интерес у ищеца от търсената с него съдебна защита.Исковата молба е подадена в законния едномесечен срок( чл.415, ал.1 ГПК).

В тежест на ищеца по така предявения иск както правилно е съобразил и първоинстанционния съд е, да докаже наличието на валидно правоотношение между страните произтичащо от договор за заем, както и качеството си на изправна страна по това правоотношение.В контекста на горното следва,че  ищецът е този който следваше с допустимите от закона доказателствени средства за установи, че между него и ответницата е постигнато съгласие според което първия е предоставил на втората за потребление сумата от 8000 лева, която тя се е задължила да му върне както и предаването на сумата тай като договорът за заем е реален такъв.Убедителни доказателства за установяването на посочените правопораждащи за жалбоподателя факти по делото не са ангажирани.Необосновано е позоваването му на представения запис на заповед тъй като от съдържанието му не може да се направи извод за сключен договор за заем между страните.С решение №37/25.06.1969г. по гр.д.№32/69г. на ОСГК е прието, че „не може да се приеме, че всяко плащане на суми от едно лице на друго става въз основа на сключен договор за заем между тях” правното основание за плащането следва да бъде установено по категоричен начин.Следователно представения запис на заповед удостоверяващ поето от ответницата задължение за плащане на сумата от 8000 лева не е достатъчно доказателство за осъществяването на поддържаното от дружеството в исковата молба правно основание за плащането.Ето защо отхвърляйки предявения иск, като неоснователен първоинстанционния съд е постановил  правилно решение  а оплакванията в жалбата за необоснованост на същото се явяват неоснователни.

Недоказването на дължимост на главницата от 8000 лева по силата на договор за заем, обуславя извод и за недължимост на акцесорното вземане, за  обезщетение за забава в размер на  законна лихва върху тази сума считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.   

                       

С оглед неоснователността на подададената въззивна жалба неоснователно е искането на въззивника за присъждане на деловодни разноски за настоящата инстанция.Ответницата от своя страна не е заявила аналогична претенция поради което съдът не дължи произнасяне в този аспект.

Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №515/28.09.2010г. на Кюстендилския районен съд по гр.д.№209/2010г.

 

Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на същите.

                                              

Председател:                      Членове:1.                                            2.