Р  Е  Ш  Е Н  И  Е   

                                  

                                                 гр.Кюстендил, 14  декември 2010 година

 

                   Кюстендилският окръжен съд,гражданска колегия в публичното съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и десета година,в състав

 

                                                       Председател:Галина Мухтийска

                                                               Членове:Ваня Богоева             

                                                                              Евгения Стамова

 

при участието на секретаря Г.А. след като разгледа докладваното от съдия Стамова в.гр.д. № 633/2010  г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

            Делото е образувано по въззивна жалба подадена от адв.Д. в качеството и на процесуален представител на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД гр.София,със съдебен адрес за призоваване гр.София, бул.”В. Л.”№**, ет.* ,ап.* срещу постановеното на 22.07.2010г. решение на Дупнишкия районен съд по гр.д.№2285/09г. с което е отхвърлен иск по чл.422 ГПК на дружеството срещу Ц.И.Ц. *** за признаване за установено по отношение на последния, че същия дължи на ищеца сумата от 1718,33 лева представляваща главница по незаплатени фактури за използвана ел.енергия за периода от 01.08.2006г. до 30.04.2009г., сумата от 608,29 лева представляваща законна лихва за забава начислена върху главницата за периода от 13.09.2006г. до 19.08.2009г. съгласно приложена по делото справка за възникнали задължения, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане.Релевирани са доводи за необоснованост на решаващия извод на съда, че не е установено съществувало валидно облигационно правоотношение между ответника и ищеца досежно доставка на ел.енергия за недвижим имот с ИТН S*********  и че последния не бил собственик на такъв имот.Към жалбата е представено като доказателство заверено копие от молба с вх.№20673/04.06.2007г. адресирана до ЧЕЗ „България „ЕАД за установяване на обстоятелството, че именно ответника се е интересувал от размера на задълженията за същия обект.Въззивникът твърди, че не е могъл да представи този документ с исковата молба тъй като не е разполагал със същата която била подадена в друго дружество.

 

Въззиваемата страна по жалбата Ц.И.Ц. –ответник в първоинстанционното производство е получил препис от същата но не се е възползвал от правото си да депозира писмен отговор в законния срок.

 

            Представения с жалбата писмен документ не е допуснат като доказателство тъй като въззивникът не е установил твърденията си, че посоченото доказателство не е било възможно да бъде узнато,посочено и представено от него своевременно до подаване на жалбата.

            Въззивната жалба е допустима като подадена в законноустановения срок от надлежна страна в процеса и насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Окръжният съд в настоящия си съдебен състав след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното:

 

 

             Решението на ДРС е валидно и допустимо,тъй като е  постановено в правомощията на правораздавателната му власт от законен съдебен състав на този съд, по редовно предявени и допустими искове.

             

Производството пред ДРС е образувано по искова молба подадена от „Чез Електро България” АД срещу Ц.И.Ц. *** в която твърдейки, че ответникът е титуляр на партида касаеща доставка на ел. енергия относно недвижим имот, находящ се в гр.Дупница в м.”З.” че не е заплатена стойността на ползвана за периода 01.08.2006г. – 31.08.2006г., 01.10.2006г.-31.10.2006г. и 01.04.2009г.-30.04.2009г  в същия обект ел.енергия на стойност 1718,33 лева както и за това, че по реда на чл.410 ГПК срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение за същата сума както и за сумата от 608,29 лева законна лихва за забава считано от датата на падежа на всяко периодично плащане до 19.08.2009г. оспорена от него чрез възражение по реда на чл.414 ГПК моли за постановяване на решение с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите по издадената по гр.д.№1679/09 заповед за изпълнение както следва:сумата от 1718,33 лева –главница по незаплатени фактури, 608,29 лева-законна лихва за забава начислена за периода от 13.09.2006г. до 19.08.2009г. съобразно падежа на всяко периодично плащане  както и сумата от 104,53 лева представляваща стойността на извършените от заявителя в заповедното производство разноски.Срещу твърденията в исковата молба в постъпилия в законния срок писмен отговор ответникът е противопоставил тезата, че не дължи исковите суми тъй като не е нито собственик нито ползвател на обект с горепосочения ИТН находящ се в м.З.Всяка от страните е ангажирала доказателства за установяване на твърденията си, като изрични указания относно подлежащите на установяване факти са им дадени от първоинстанционния съд в първото с.з. при извършване на доклада.

От материалите по приложеното гр.д.№1679/09г. се установява, че действително в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за исковите главница и обезщетение за забава както и за посочените в исковата молба разноски както и че своевременно ответникът е възразил срещу така издадената заповед за изпълнение.Ищецът е ангажирал още като доказателство и счетоводна справка според която по партида ИТН S013201107  водеща се на името на Ц. съществуват непогасени задължения на обща стойност 2326,62 лева от които 1718,33 лева- представляващи дължима главница и 608,29 лева- дължима лихва.Представени са три броя фактури в които като длъжник и получател на същите се сочи отново въззиваемия а именно: фактура №0051511455/31.08.2006г. според която за обект с горепосочения ИТН съществува непогасено задължение за извършена доставка на ел. енергия за м.август 2006г. по договор №13201107 на стойност 2,90 лева с ДДС, фактура №0051683576/31.10.2006г. визираща задължение за м. октомври 2006г. в размер на 1 575,86 лева с ДДС и фактура №0048675459/30.04.2009г. касаеща незаплатена цена за ел.енергия за същия обект на стойност 139,57 лева с ДДС.Цитирания във фактурите договор не е представен като доказателство по делото, представените екземпляри от фактури не съдържат подпис в графата за получател.Липсват данни за връчване на фактурите на соченото в тях като получател физическо лице.От заключението на в.л.Г. В. изпълнил назначената съдебно икономическа експертиза се установява, че по счетоводните книги на ищеца посочените във фактурите суми отразени като дължима цена за доставена за посочените в тях периоди ел. енергия за обект в м.”З.” в землището на гр.Дупница са отразени като дължими,че действително е налице открита партида касаеща доставка на ел.енергия за обект в м.”З.” и то на името на ответника по която са извършвани плащания през 2006г както и че липсва заявление от името на Ц. за откриване на партидата а е налице такова подадено от него през 2007г. с искане за издаване на справка за потребление по въпросната партида за 36 месеца назад.От показанията на разпитания по делото свидетел Г. се установява, че Ц. е работил на обект представляващ стара свинеферма принадлежащ на неучастващ в процеса правен субект а от  представения като доказателство по делото нотариален акт №25, том ІV, н.д.№1136/94г. се установява, че собственик на бивша свинеферма намираща се в м.З. е действително неучастващ в процеса правен субект.По делото липсват доказателства въззиваемият да е бил ползвател на обект с ИТН S********* по силата на договор на наем или по силата на учредено му по надлежен ред вещно право на ползване.

Гореописаните обстоятелства се установиха от събраните в първоинстанционното производство доказателства а анализът им обуславя извода за неоснователност на предявения иск в частта му за признаване за установена дължимостта на исковите главница и обезщетение за забава.В частта му в която се претендира за установяване дължимост на сумата от 104,53 лева като стойност на извършени от ищеца в заповедното производство разноски както правилно е преценил и първоинстанционния съд искът е недопустим.Съображения:

Недопустим според настоящата инстанция е предявения установителен иск в частта му в която се претендира за признаване за установена дължимостта на присъдени в заповедното производство деловодни разноски.Това е така, защото с разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК е предоставена възможност на кредитора на дадено вземане, което е предмет на издадена заповед за изпълнение да установи съществуването на вземането си. Недопустимо и лишено от правен интерес е искане за установяване наред с вземането, представляващо задължението, което ответникът не е изпълнил и на извършените в заповедното производство деловодни разноски, доколкото дължимостта на същите е законна последици от установяване съществуването, респ. несъществуването на вземането, като следва да се има предвид и обстоятелството, че настоящото производство на практика е продължение на процедурата по снабдяване на ищеца със заповед за изпълнение, аргумент за което е фактът, че при образуване на делото същия не дължи отново пълен размер на държавна такса, а довнася такава съобразно размера на внесената за производството по снабдяването му със заповед за изпълнение.Решението на ДРС в частта му в която е прекратено като недопустимо производството по делото в посочената част се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Що се отнася до основателността на предявения иск в допустимата му част, следва да се има предвид, че в тежест на ищцовата страна по делото съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК с оглед наведените в исковата молба твърдения относно произхода на исковата сума  принципно е да проведе пълно и пряко доказване на наличието на съществуващо договорно правоотношение между страните, породено от договор за продажба на ел. енергия, по който той е продавач доставчик, а ответникът потребител - купувач, че сам той е изправна страна по сделката, респ. изпълнил е точно породените за същия от договора задължения, че в тежест на ответника е възникнало задължението, за което е издадена заповедта за изпълнение. При установяване на посочените правнорелевантни факти от ищеца ответникът е този който следва да докаже че е погасил задължението си. В случая ищецът не се е справил с доказателствената си тежест и не е доказал по безспорен и категоричен начин осъществяването на гореизброените обуславящи уважаване на иска предпоставки.Не са представени по делото доказателства за съществуваща между него от една страна,като продавач и ответника Ц. от друга като потребител –купувач  на валидно облигационно правоотношение с предмет продажба на ел. енергия както и относно  приложимостта на общите условия в отношенията между страните.Необосновано  ищецът се позовава на факта, че на името на въззиваемия е открита партида касаеща доставка на ел.енергия за обект в м.”З.” гр.Дупница.Откриването на партида предполага съществуващ договор а обстоятелството, че по счетоводните книги на жалбоподателя партидата се води по името на ответника само по себе си не е достатъчно да се приеме,че договор е съществувал през исковия период.Аргумент в подкрепа на този извод произтича и от обстоятелството, че договорите за доставка на ел.енергия се сключват със собственик и ползвател на конкретен обект а в случая бе установено, че ответникът не е собственик на процесния електроснабдяван обект като не са налице данни  и да е бил ползвател на обекта.Подадената от него молба за представяне на справка за дължими суми през 2007г. за същия обект също сама по себе си не е достатъчна за да обоснове друг извод предвид обстоятелството, че от показанията на разпитания в първоинстанционното производство свидетел се установи,че Ц. е бил само работник в процесния  обект.Като обобщение от изложеното се налага извода, че ищецът не е доказал наличието на валиден договор между страните с предмет доставка на ел.енергия респ. недоказано се явява поддържаното от него основание относно произхода на главничното вземане и неговата дължимост.При липса на доказателства за съществуващ между страните договор безпредметно се явява обсъждането на останалите обуславящи уважаване на иска предпоставки.

Доколкото не е установена дължимостта на главницата от 1718,33 лева то предвид разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД недоказана се явява дължимостта и на обезщетение за забава върху тази главница в размер на  608,29 лв.

 Подадената въззивна жалба е неоснователна а обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Предвид неоснователността на въззивната жалба неоснователно е искането на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски.Ответникът Ц. от своя страна не е представил доказателства за извършени разноски за настоящата инстанция поради което съдът не дължи произнасяне в този аспект.

            Водим от горното, съдът

                                                           Р       Е      Ш       И:

            ПОТВЪРЖДАВА изцяло  постановеното на 22.07.2010г. решение на Дупнишкия районен съд по гр.д.№2285/09г.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-едномесечен срок от връчването му на страната.

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                  ЧЛЕНОВЕ: