Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                     гр.Кюстендил, 30.09.2010г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на шестнадесети септември две хиляди и десета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ СТАМОВА

                                                                                           МИХАИЛ МАЛЧЕВ

 

при участието на секретаря: М.С.

след като разгледа докладваното от съдия:Костадинова

в.гр.д.№431/2010г. по описа на КОС и, за да се произнесе взе предвид:

 

 

 

            В.К.Н., ЕГН ********** *** обжалва решение от 17.05.2010 г. на Кюстендилския районен съд, постановено по гр. д. № 431 /2010 г. по описа на същия съд, с което са отхвърлени предявените от него срещу Центъра за спешна медицинска помощ  гр. Кюстендил искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, 2 и т.3 от КТ, а именно  за отмяна на заповед №001/04.02.2010 г. на директора на ЦСМП гр. Кюстендил и признаване за незаконно на уволнението му по чл. 328, ал.1, т.12 от КТ във вр. с чл.6 от Наредба № І-141 от 2002 г. за условията и реда, при които се ползва специален режим на движение от МПС; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "шофьор" в ответния Спешен център, както и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за времето от шест месеца, през което е останал без работа в размер на 2950.80 лв., ведно със законната лихва върху търсеното обезщетение, считано от датата на предявяването на иска- 05.03.2010 г. до окончателното изплащане. В жалбата са изложени съображения за неправилност и необоснованост на постановеното решение и се прави искане за постановяване на друго решение, с което да се уважат исковете.

            В срока 263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна  е подала писмен отговор по въззивната жалба, с който я оспорва и изразява становище, че решението на районен съд е правилно, поради което следва да се потвърди. Същото становище е изразила и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител.

            Настоящият съдебен състав на окръжен съд, като взе предвид доводите, наведени във възивната жалба, както и съобразно събраните по делото доказателства и след като ги преценени при условията на чл. 12 от ГПК намира за установено следното:

            Атакуваният съдебен акт на Кюстендилския районен съд е валиден и допустим. Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице /надлежна страна/ при спазване на разпоредбите на чл. 259 и сл. от ГПК, а разгледана по същество  е неоснователна. Съображения:

 

            Пред Кюстендилския районен съд В.К.Н. *** дол, е предявил срещу Центъра за спешна медицинска помощ  гр. Кюстендил искове  за отмяна на заповед №001/04.02.2010 г. на директора на ЦСМП гр. Кюстендил и признаване на незаконност на уволнението по чл. 328, ал.1, т.12 от КТ във вр. с чл.6 от Наредба № І-141 от 2002 г. за условията и реда, при които се ползва специален режим на движение от МПС; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "шофьор" в ответния Спешен център, както и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за времето от шест месеца, през което е останал без работа в размер на 2950.80 лв., ведно със законната лихва върху търсеното обезщетение, считано от датата на предявяването на иска- 05.03.2010 г. до окончателното изплащане на сумата.

            С обжалваното решение, районен съд е отхвърлил предявените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, 2 и т.3 от КТ.

 

             Окръжен съд изцяло споделя  мотивите на районен съд, установяващи фактическата обстановка по делото и доколкото пред настоящата инстанция не се представят нови доказателства и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, счита, че същите не следва да се преповтарят в настоящото решение.

 

            За да отхвърли предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, районен съд е приел, че визираното в разпоредбата на чл. 328, ал.1, т.12 от КТ във вр. с чл. 6 от Наредба № І-141/2002 г. за условията, при които се ползва специален режим на движение на МПС като основание за уволнение  е било осъществено. Окръжен съд счита, че този извод на първоинстанционния съд е законосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 6 от Наредба №І-141/18.09.2002 г. моторно превозно средство със специален режим на движение може да се управлява от водач, който не е лишаван от право да управлява МПС за нарушение на Закона за движение по пътищата.  В случая въззивникът е бил уволнен от  длъжността "шофьор" на моторно превозно средство в Спешна медицинска помощ, което по смисъла на  чл.2, ал.1 от Наредбата  се ползва със специален режим на движение  За  заемането на  длъжността "шофьор" на такива превозни средства законът е предвидил по- високи изисквания, едно от които е да не е лишаван от право да управлява МПС по ЗДП. По делото не се спори, че  след възникването на трудовото правоотношение въззивникът е бил лишен от право да управлява МПС за срок от два месеца. Твърдението на последния, че е допуснал нарушението, за което е бил наказан извън работно време с личния автомобил. Съдът счита, че законът не прави разлика кога и с какъв автомобил е извършено нарушението, за което водачът е лишен  по административен ред от право да управлява МПС, достатъчен е само фактът,  на   лишаването от  посоченото право, за да не отговаря на изискванията за заемане на длъжността, свързана с управление на автомобил със специален режим на движение. Доколкото Н. е лишен от право да управлява МПС при вече възникнало трудово правоотношение, то съдът счита, че е налице обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор от страна на работника по смисъла на чл. 328, ал.1, т.12 от КТ, тъй като е налице обективна причина, непреодолима за и от страните, която пречка създава една нова обстановка, при която реалното изпълнение на договора е става невъзможно.  Ето защо  уволнението е законосъобразно и като е отхвърлил иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и акцесорните искове по т.2 и т.3 от същата разпоредба на закона, районен  съд е постановил законосъобразно решение, което следва да се потвърди.

            Неоснователно е възражението на въззивника, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като не му  отправено писмено предизвестие по чл. 328, ал.1 от КТ, доколкото неотправянето на предизвестие не е касае законосъобразността на уволнението, а е основание за претендиране на обезщетение по чл. 220 от КТ.

            С оглед на изложеното, окръжен съд счита, че решението на районен съд е правилно и законосъобразно, поради което ще го потвърди. 

            Воден от горното, съдът

                          

 

Р   Е   Ш   И   :

 

            ПОТВЪРЖДАВА  решение №281/27.05.2010 г. на Кюстендилския районен съд, постановено по гр. д. № 431/2010 г. по описа на същия съд

 

            Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд, считано от деня на обявяването му - 30.09.2010 г.

 

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                             2.