Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                     гр.Кюстендил, 04.10.2010г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на двадесет и първи септември  две хиляди и десета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  МУХТИЙСКА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ БОГОЕВА

                                                                                           ЕВГЕНИЯ СТАМОВА

 

при участието на секретаря: М.С., след като разгледа докладваното от съдия:Стамова,в.гр.д.№423/2010г. по описа на КОС и, за да се произнесе взе предвид:

 

            ОБЩИНА БОБОШЕВО обжалва решение от 10.05.2010г. на Дупнишкия районен съд, постановено по гр. д. № 106/10г. по описа на същия съд,  в  частите,  в които съдът е уважил предявените от К.Н.А. *** искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, като е признал за незаконно уволнението му извършено със заповед № РД-12-223-56/29.12.2009г. на Кмета на Община Бобошево и е отменил същата заповед,   възстановил е ищеца на длъжността "шофьор” с място на работа”общинска администрация" и е осъдил въззивника да му заплати сумата от 1331,06 лева представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за времето през което е останал без работа поради незаконното уволнение за периода от 30.12.2009г. до 10.05.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от предявяване на иска 18.01.2010г. до окончателното му изплащане както и разноски в размер на 113 лева.В жалбата са развити съображения за неправилност на постановено решение и се прави искане за отмяната на решението в обжалваните части и постановяване на друго, с което да се отхвърлят  предявените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ,като съобразно това бъде коригирано решението и в частта му относно възложените в тежест на жалбоподателя разноски и такси.

 

            В срока 263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна  е подала писмен отговор на въззивната жалба, с който я оспорва и изразява становище, че решението на районен съд е правилно, поради което следва да се потвърди.

 

            В съдебно заседание пред окръжен съд,  въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител е изразила становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на първоинстанционното решение.

 

            Настоящият съдебен състав на окръжен съд, като взе предвид доводите, наведени във възивната жалба, както и съобразно събраните по делото доказателства и след като ги преценени при условията на чл. 235 от ГПК приема за установено следното:

 

            Атакуваният съдебен акт на Дупнишкия районен съд е валиден и допустим. Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице /надлежна страна/ при спазване на разпоредбите на чл. 259 и сл. от ГПК, а разгледана по същество  е неоснователна. Съображения:

 

            Пред Дупнишкия районен съд К.Н.А. ***  е предявил срещу Община Бобошево обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 от  КТ за признаване на уволнението му за незаконно и за отмяна на заповед №РД-12-223-56/29.12.2009г. на Кмета на община Бобошево с която е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.330,ал.2 т.6 вр. с чл.190, ал.1 т.1 и чл.188 т.3 КТ като незаконосъобразна; за  възстановяването му на длъжността ""шофьор в общинска администрация", както и за заплащане на обезщетение в размер на 1767,00 лв. по чл. 225, ал.1 от КТ, за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение, считано от 30.12.2009 до  ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.Исковете си е основал на твърденията, че уволнението му е извършено в нарушение на изискването за получаване на предварително съгласие от надлежния синдикален орган предвид обстоятелството, че същия попада в кръга на лицата по пар.1 т.6 от ДР на КТ както и на твърдението за несъразмерност на наложеното му дисциплинарно наказания с евентуалното му дисциплинарно нарушение изразяващо се според описанието в заповедта в”преждевременно напускане на работа на 21.12.2009г., като за същия ден отказал да получи пътен лист и в дневник на ЕДСД не е заведена молба за ползване на отпуск” доколкото за същия ден ищецът бил призован за разпит в качеството на свидетел за което уведомил прекия си ръководител.

 

            С обжалваното решение, районен съд е уважил предявените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, 2 от КТ, като по т.3 от същия текст на закона за заплащане обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ го е уважил за сумата 1331,06 лв., като дължимо обезщетение за периода от 30.12.2009г. до 10.05.2010г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда а за разликата до пълния претендиран размер от 1767лева го е отхвърлил като неоснователен. В отхвърлителната му част за иска по чл.344, ал.1 т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ решението на ДРС  не е обжалвано и е влязло в сила.За да уважи исковете районния съд е приел на база събраните по делото доказателства за доказани твърденията на ищеца-въззиваем, че към датата на уволнението му същия е бил член на синдикално ръководство в предприятието като във връзка със същото не е било нито искано нито взето предварително съгласие на съответния синдикален орган, като предвид установеното нарушение на изискването по чл.333, ал.3 КТ спорът не е разглеждан по същество.

 

             Окръжен съд изцяло споделя  мотивите на районен съд, установяващи фактическата обстановка по делото и доколкото пред настоящата инстанция не се представят нови доказателства и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, счита, че същите не следва да се преповтарят в настоящото решение.Не са налице допуснати от съда процесуални нарушения при събиране на доказателствата.

             Съгласно чл. 333, ал.3 от КТ в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация. В случая А. е дисциплинарно уволнен.От представеното удостоверение за представителност на синдикална организация се установява, че съгласно решение №825 от 14.12.2007г.на МС Конфедерацията на независимите синдикати в България е представителна на национално равнище а РС на КНСБ гр.Дупница е териториален орган на Конфедерацията като е налице решение на последната според която Синдикална организация при Общинска администрация Бобошево е член на Териториалния синдикат към РС на КНСБ считано от 04.12.2009г. като председател на същата е К.Н.А..С писмо вх.№2932/14.12.2009г. към което е описано като приложение и цитираното удостоверение Кмета на Община Бобошево е уведомен за учредената синдикална организация на КНСБ към ОА Бобошево както и изрично за обстоятелството, че въззивника е председател на същата.Доколкото в цитираното уведомление изрично е отразено, че А. е председател на учредената синдикална организация неоснователни се явяват оплакванията на ответника- работодател че към датата на уволнението този факт не му бил известен.По силата на пар.1, т.6 от ДР на КТ А.  попада в кръга правни субекти, спрямо които намира приложение специалната предварителна защита по чл.333, ал.3 от КТ. В настоящия случай по делото не се спори, че преди уволнението не е поискано съгласие на синдикален орган. Нормите, които уреждат предварителната закрила, са императивни. Неспазването им има за последица признаване на уволнението за незаконно само на това основание, без разглеждане на трудовия спор по същество - чл. 344, ал. 3 КТ, поради което в съответствие с материалния закон, районен съд е направил правен извод за незаконосъобразност на атакуваната заповед и извършеното с нея уволнение.Следва да се има предвид, че съгласно трайно установената съдебна практика при релевирано основание за незаконност на уволнението поради неспазването изискването на чл.333 ал.3 от КТ съдът изследва дали работодателят е изпълнил задължението си да отправи мотивирано писмено искане до синдикалния орган за получаване съгласие относно предстоящото уволнение и дали е получил такова от компетентния орган преди да издаде заповедта за уволнение а легитимността на съответната синдикална организация не подлежи на съдебен контрол.( в този смисъл са  решение № 846 от 29.12.98г.на ВКС,ІІІ г.о. и решение № 1* от 13.07.06г.по гр.дело № 3112/03г.на ВКС,ІІІ г.).По този въпрос е налице и произнасяне на ВКС с решение от 11.02.2009г. по гр.д.№5061/08г., ІV г.о. което има задължителен характер.Ирелевантен за настоящия правен спор е въпроса „възможно ли е било учредяването на синдикална организация от въззиваемия към момент в който същия е ползвал отпуск за временна неработоспособност” поради което съдът не го изследва.

                        Уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ предпоставя основателност на иска за възстановяване на длъжността, която е заемал работникът преди уволнението, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Правилно районен съд е определил и обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.

            С оглед на изложеното, окръжен съд счита, че решението на районен съд в обжалваните части е правилно и законосъобразно, поради което ще го потвърди. В останалата част решението като необжалвано  е влязло в сила.

            Подадената въззивна жалба е неоснователна поради което неоснователно е искането за присъждане на деловодни разноски в полза на жалбоподателя.

            Въззиваемия от своя страна не е представил доказателства за извършени допълниелно разноски пред настоящата инстанция поради което такива не му се присъждат.

            Воден от горното, съдът

                          

Р   Е   Ш   И   :

 

            ПОТВЪРЖДАВА  решение от 10.05.2010г. на Дупнишкия районен съд, постановено по гр. д. № 106/2010 г. по описа на същия съд,  в  частите,  в които съдът на основание чл. 344, ал.1 т.1 от КТ е признал за незаконно уволнението на К.Н.А.,ЕГН ********** *** извършено със заповед №РД-12-223-56/29.12.2009г. на Кмета на Община Бобошево  с която трудовото правоотношение с него се прекратява на основание чл.330,ал.2 т.6 вр. с чл.190, ал.1 т.1 и чл.188 т.3 КТ и е отменил същата,  на основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ е възстановил  ищеца на длъжността "шофьор” с място на работа”общинска администрация”и на основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ  вр. с чл.225, ал.1 КТ  е осъдил Община Бобошево  да заплати на К.Н.А.  /с посочени по горе данни/ сумата до 1331,06 лева представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение, а именно  от 30.12.2009 г. до 10.05.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба в съда -18.01.2010г. до окончателното и изплащане, в частта му в която Община Бобошево е осъдена да заплати на А. деловодни разноски в размер на 113 лева а по сметка на ДРС такси и разноски в размер на 173,24 лева.

 

            В останалата част решението е влязло в сила.

 

            Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок, считано от деня на обявяването му – 05.10.2010 г.

 

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                             2.