Р  Е Ш  Е  Н И  Е

 

гр.Кюстендил, 06.07.2010г.

 

           Кюстендилският районен съд, гражданска колегия в публично съдебно заседание на осми юни две хиляди и десета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:Галина Мухтийска

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:Ваня Богоева

                                                                                           Евгения Стамова   

 

при участието на секретаря В.С. след като разгледа докладваното от съдия Стамова гр.д.№309/2010г. по описа на КОС, за да се произнесе взе предвид:

            И.Б.П. *** чрез пълномощника си адв.М. обжалва постановеното на 31.03.2010г. по гр.д.№935/08г. решение на Кюстендилския районен съд с което е осъдена да предаде на К.Л. подробно описан в решението недвижим имот.В жалбата са развити съображения за недопустимост на решението, като се твърди че съдът не е бил сезиран валидно с искът по който се е произнесъл а именно с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.233, ал.1 ЗЗД тъй като съобразно ангажираните доказателства и твърденията в исковата молба бил сезиран за произнасяне по иск с правно основание чл.108 ЗС.Претендира се за отмяна на решението и връщане на делото на КРС за произнасяне по предявения иск.

Въззиваемият К.Л. в писмен отговор на жалбата както и в хода на съдебното дирене изрази становище за неоснователност на същата.Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Нови доказателства във въззивното производство страните не са ангажирали.

Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното:

Производството пред КРС е образувано по искова молба подадена от К.Л. срещу И.Б.П. в която твърди, че е собственик на апартамент, находящ се в гр.К., кв.”Г.”,бл.***, вх.*, ет.* по силата на нотариален акт №47, том ІІ,рег.№1772, н.д.№226/06г. че на основание договор за наем от 01.01.2007г. жилището е било предоставено под наем на ответницата за срок до 31.06.2008г. срещу заплащане на наемна цена в размер на 200 лева.Ищецът сочи, че с нотариална покана от 02.06.2008г. е прекратил едностранно договора за наем поради неплащане на две месечни наемни вноски и поканил ответницата да му върне апартамента но последната не е сторила това.Заявявайки че по този начин ответницата му пречи да упражнява правото си на собственост върху жилището Л. моли за осъждането и да освободи апартамента.С разпореждане на съда исковата молба е оставена без движение след като е счетено че с оглед съдържанието и не става ясно какъв е вида на търсената съдебна защита.Дадени са указания на ищеца за отстраняване нередовността като с молби постъпили в съда на 16.07.2008г.(л.9 от д) и на 21.08.2008г(л.12 от д.)същия е заявил че претенцията му е по чл.108 ЗС и е формулирал искане за осъждането на ответницата да му предаде владението върху собствения му имот.Не са изложени твърдения за съществуващ спор относно правото на собственост на жилището. След втората молба районният съд е приел, че нередовностите на исковата молба са отстранени, разпоредил е преписи от първоначалната искова молба, приложенията както и последвалите молби уточнения да се връчат на ответницата.След осъществяване на процедурата по връчване в срока за отговор ответницата е депозирала писмен отговор в който е изразила становище за неоснователност на предявения иск твърдейки,че не е подписала нито цитирания в исковата молба нотариален акт за продажба нито договорът за наем.В  с.з. на 19.01.2009г. съдът е извършил доклад по спора по реда на чл.146 ГПК като е приел че предмет на производството е иск по чл.108 ЗС за осъждането на ответницата да предаде на ищеца владението върху описания в исковата молба недвижим имот, разпределил е доказателствената тежест указвайки на ищеца че в негова тежест е да докаже правото си на собственост върху имота и че той се владее без правно основание от ответницата а на ответницата да докаже възраженията си срещу иска.Страните не са възразили срещу така изготвения доклад като съдът е допуснал събирането на доказателства а по късно е приключил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с решение в срок.С определение от 08.03.2010г. съдът е възобновил производството по делото приемайки с оглед на изложените в първоначалната искова молба обстоятелства че е дал неправилна правна квалификация на иска, отменил е и извършения доклад и е насрочил делото в о.с.з. на 25.03.2010г. в което е извършил нов доклад на спора като е приел, че предмет на делото е иск по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.233, ал.1 ЗЗД за осъждането на ответницата да предаде на ищеца спорното жилище което е било предмет на сключен между тях договор за наем и съобразно така определената квалификация е дал указания на страните относно обстоятелствата които подлежат на установяване от всяка от тях.Ответницата е направила възражения срещу изготвения доклад заявявайки, че същият е недопустим.Искания за събиране на нови доказателства не са заявени от страните, съдебното дирене е приключило и съдът е постановил обжалваното решение.

            Видно от представените като доказателство по делото пред първоинстанционния съд нотариален акт №47, том ІІ, н.д.№2268/06г., договор за наем от 01.07.2007г. и предавателен протокол към същия обективирани в един и същ документ както и нотариална покана рег.№4299, том І, акт 60 по описа на Нотариус Д. С. с рег.№146 на НК е че на основание договор за продажба обективиран в цитирания нотариален акт през 2006г. ищецът е придобил право на собственост върху процесното жилище принадлежало преди това на П., че на 01.07.2007г. между същия от една страна като наемодател и ответницата от друга като наемател е сключен договор за наем на жилището според който срещу ползването му за срок от 18 месеца въззивницата се е задължила да плаща наемна цена в размер на 200 лева а от представения протокол, че в изпълнение на задълженията си по договора наемодателят е предал на наемателката наетата вещ.В договора е постигнало съгласие между страните според което при неплащане на падежа на две наемни вноски наемателката следва да освободи и предаде апартамента на наемодателя.Както нотариалния акт така и договора за наем са оспорени от П. с твърденията че не ги е подписвала във връзка с което в първоинстанционното производство са назначени няколко съдебно графологически експертизи.Заключението на всички вещи лица участвали в изпълнението им е че подписите върху нотариалния акт и договора за наем са положени именно от ответницата в първоинстанционното производство.От страна на същата не са ангажирани доказателства за предаване на жилището на наемодателя а от събраните свидетелски показания се установи, че същата е живяла в апартамента.

            С оглед на изложените обстоятелства извършвайки проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение както служебно така и съобразно оплакванията в жалбата съдът намира решението за валидно и допустимо.Съображения:

С оглед така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,по допустимостта в обжалваната част а по останалите въпроси същия е ограничен от посоченото в жалбата.В случая доколкото в жалбата се съдържат само оплаквания за това, че  първоинстанционния съд се е произнесъл по непредявен иск и респ. не се е произнесъл по предявения такъв с оглед разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд дължи произнасяне единствено по този въпрос като с оглед на данните по делото в тази посока въззивният съд намира оплакванията за неоснователни респ. обжалваното решение за допустимо.

В случая с оглед на изложените в исковата молба фактически обстоятелства и заявения петитум следва че от страна на ищеца е предприета защита чрез иск по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.233,ал.1 ЗЗД.Формулирана е претенция за осъждането на ответницата да освободи предоставено и под наем жилище която е основана на твърденията, че договорът за наем между страните е прекратен автоматично поради неплащане на две наемни вноски, като нови фактически обстоятелства не са изложени до приключване на съдебното дирене.В исковата молба не се съдържат твърдения за съществуващ между страните спор за принадлежността на правото на собственост върху жилището.В българската доктрина и съдебна практика няма колебание за това, че съдът дължи произнасяне по очертания чрез изложените в исковата молба обстоятелства и формулирания петитум правен спор.Това задължение за съда прогласено изрично и с разпоредбата на чл.6, ал.2 ГПК, като постановеното по непредявен иск решение е недопустимо.В случая с обжалваното решение първоинстанционния съд се е произнесъл именно по повдигнатия с исковата молба правен спор поради което твърденията на ответницата, че същото е недопустимо са неоснователни.Неправилни са били действията на районния съд по оставяне на исковата молба без движение както и неправилен е бил първоначалния доклад по спора но с отмяната им която е допустима предвид разпоредбата на чл.253 ГПК съдът е отстранил грешката, квалифицирал е правилно спорното право и е разпределил доказателствената тежест поради което не е налице основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.Обжалваното решение е постановено при наличие на право на иск което е упражнено надлежно като първоинстанционния съд е обосновал решението на твърдяните от ищеца в исковата молба факти.Ето защо същото не подлежи на обезсилване.

Доколкото други оплаквания в жалбата липсват съдът не може да процедира по нататък и да преценява правилността на обжалваното решение.Същото следва да бъде потвърдено.

Подадената въззивна жалба е неоснователна поради което неоснователно е искането на въззивницата за присъждане на деловодни разноски.Въззиваемият от своя страна не е претендирал разноски поради което съдът не дължи произнасяне в този аспект.

Водим от горното, съдът

                                  

                                               Р     Е     Ш     И:

 

ПОТВЪРЖДАВА постановеното на 31.03.2010г. по гр.д.№935/08г. решение на Кюстендилския районен съд .

След връщане на делото на първоинстанционния съд същия следва да се произнесе по постъпилата от в.л. молба титулована „жалба” за присъждане на разноски по реда на чл.77 ГПК.

Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на същите.

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: