Р       Е       Ш       Е       Н       И        Е

 

гр. Кюстендил, 28.05.2010 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание

на двадесет и осми април

през двехиляди и десета година, в състав :

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Мухтийска

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева    

                                                                                          Евгения Стамова

 

при секретаря В.С.

като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева                гр. д. №  133

по описа за 2010 г. по описа на същия съд и, за да се произнесе взе предвид :

 

               В.Й.Д. /С./*** е обжалвал с въззивна жалба решението на Дупнишкия районен съд от 30.12.2009 г., постановено по гр. д. № 1454 / 2008 г., в частта му, в която въззивникът е осъден да заплати на В.М.С. *** сумата 2000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на упражнен психически тормоз на работното й място ТЕЦ”Бобов дол” ЕАД, изразяващи се в болки, страдания, физически дискомфорт от настъпило психическо заболяване „ посттравматично стресово разстройство и умерена депресия „, ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на увреждането  20.06.2008 г., както и разноски по водене на делото в размер на 480 лева изчислени по компенсация Изложени са съображения са незаконосъобразност на решението досежно приетото от съда наличие на причинна връзка между противоправно виновно поведение на ответника и настъпилите вреди, както и за необоснованост – събраните гласни доказателства са обсъдени „избирателно”. Излагат се доводи затова, че гласните доказателства установяват обстоятелства относно това, че ответникът е бил строг  като ръководител към всички с цел работата да бъде свършена добре и отношението му към ищцата не е било по-различно от това към останалите. Иска отмяна на решението и отхвърляне на иска. Претендира разноски по водене на делото.

             Въззиваемата   В.М.С. *** изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и  иска решението на ДРС да бъде потвърдено. Претендира разноски по водене на делото.

              КОС след като прецени становището на страните, събраните по делото доказателства /нови доказателства във въззивното производство не са събирани/ и след преценка на обжалвания съдебен акт съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК приема решението на ДРС за правилно, в частта, в която искът е уважен и го потвърждава. Съображенията за това са следните:

              Видно от допълнително споразумение към трудов договор № 63 / 25.04.2008 г. ищцата заема длъжност „оператор хим.контрол” във въглищна лаборатория на ТЕЦ”Бобов дол” ЕАД гр. Бобов дол, като трудовият договор е сключен за неопределено време. Между страните не се спори, че и преди – началото на 2008 г. е работила на тази длъжност по трудово правоотношение за определено време/ по делото липсват конкретни данни как е възникнало същото, дали срочен трудов договор или трудов договор със срок за изпитване/.

             За този период от време, а и след това ответникът е заемал длъжност „ръководител обособено производство” в горепосоченото ТД, т.е. ръководител на въглищната лаборатория и бил пряк ръководител на ищцата.Със заповед № 125 / трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл.325, т.1 от КТ, считано от 15.09.2008 г. 

            За създадените между тях служебни отношения в първоинстанционното производство са разпитани свидетели. По искане на ищцата са разпитани свидетелите М. П., Л. М., Т. С., И. С., С. П. и Л. И., а по искане на ответника са разпитани свидетелите В. П., М. А., С. А., И. А., В. Г. и З. М. Всички свидетели са били на работа през горепосочения период в това ТД и имат впечатления както за създалите се между страните отношения, така и относно работата им. Впечатленията на св. П., М., С. и И. са, че ищцата се справя добре със служебните си задължения и не е конфликтна. Св. П.  е заемала длъжността „зам. ръководител лаборатория”, а след пенсионирането на ответника заела неговата длъжност.  Ищцата като новопостъпил служител не е била приета добре от работещите в предприятието. Свидетелката определя отношенията между страните като конфликтни, изпълнени с чести и многобройни пререкания. Ответникът като пряк ръководител не бил доволен от начина, по който ищцата се справя с работата. Според впечатленията на свидетелката обаче ищцата като новопостъпила се е справяла с работата, а останалите се справяли с „мъничко” по-добре от нея. Описва арогантно и грубо отношение на ответника към ищцата при конфликт по повод ползване на платен годишен отпуск от нея.  Ищцата е била изгонена от кабинета му и й било заявено, че предава лоша енергия. Оттогава отношенията им рязко са влошени.  Първоначално ищцата е имала пропуски в работата, но след това се поуспокоила  започнала да работи добре. Показателен е соченият от свидетелката факт, за това, че от м. ноември, 2008 г. ищцата няма лоши контролни проби. Спокойствието в работата датира от м. септември, 2008 г. Св. Л. М. не е  присъствала на конфликти между страните. Впечатленията й са, че ищцата се справя добре с работата си.   Като новопостъпил служител  е искала от свидетелката съвети за начина на работа. Поради отказ на ответника да даде бланка за  молба за отпуск ищцата поискала такава от свидетелката.  Впечатленията на св. С. заемаща длъжност „чистач в лабораторията” и имаща преки впечатления от начина на работа и отношенията между работещите там са, че при постъпването ищцата не е била приета добре от някои от колежките си, като сочи св. П. Първоначално отношенията между страните били нормални, но в последствие се влошили поради повлияване на ответника от някои от служителите. Без да й е известен конкретния повод свидетелката е чувала разговори на висок глас при посещение на ищцата в кабинета на ответника, викове към нея. Подобни ситуации с други от работещите в лабораторията за свидетелката не са известни. Описва ищцата като некофликтна и служител, който изпълнява възложената му работа. Св. И. е дългогодишен служител в ТД и също е имала неприятности в работата създадени от  ответника като началник лаборатория. Така както е проявявал неприязън към свидетелката, така е проявявал неприязън и към ищцата. Свидетелката сочи, че ищцата е била обиждана с груби и непристойни думи, като постоянно й е  внушавано, че не работи добре и не може да се справя с работата, поради некадърност. Не й давал възможност да се изяви в работа си и да работи добре, разделил работещите в лабораторията на две групи. Според впечатленията на свидетелката ответникът проявявал личностни взаимоотношения в работата си към някои подчинени. Ищцата била подтисната от отношението към нея и често плачела.Като свидетел е  разпитан и съпругът на ищцата имащ преки впечатления от колектива,в който е работила, отношението към нея, начина и естеството на работа, тъй като и св. И.

                                                                  - 2 -

С. е служител в ТД, в което са работели страните, а освен това има и непосредствени впечатления от начина, по който така създалите се отношения са се отразили на съпругата му с оглед здравословното й състояние. Свидетелят сочи, че ответникът имал тенденциозно отношение към съпругата му. Поведеното обучение e в разрез с установените правила. Обучавали я различни служители , а ответникът като ръководител лаборатория не я въвел в работата и не й разяснил основни неща, касаещи дейността й като лаборант. Имал е повече изисквания към нея отколкото към други служители в лабораторията и всеки такъв повод е използван за отправяне на упреци, че не се справя с работата. Поведението му е било унизително, тъй като ответникът крещял и се отнасял грубо към ищцата. При подобни пропуски от други служители отношението му е било различно. Като пример сочи отношението към св. А. Ответникът често си позволявал да се обажда по телефона в извънработно време на ищцата поставяйки й определени задачи, а след това променял разпорежданията си. При обаждания по телефона на свидетеля  се държал грубо и с него. Постоянното недоволство на ответника от работата на ищцата, грубото и унизително отношение повлияли върху състоянието й. Същата станала потисната, неспокойна с различни оплаквания – световъртеж, гадене, постоянна тревожност. това наложило да й бъде проведено лечение от психиатър. Проведено било и болнично лечение. След това лечението продължило като ищцата приемала различни медикаменти.  Свидетелят е категоричен, че нещата са се нормализирали след като трудовото правоотношение с ответника е било прекратено.   В показанията на св. С. П. не се съдържат конкретни данни за отношенията между страните.                             

           Според св. В. П. конфликтните ситуации в лабораторията се дължали на факта, че там работят повече жени. Сочи, че инж. А. е бил определен да обучава ищцата при започването й на работа. Както свидетелката, така и останалите не отказвали помощ на ищцата, когато се интересувала за неща свързани с работата й. Свидетелката е участвала в комисията провела изпит на ищцата след първия месец от постъпването й на работа, като било определено комисията да се състои от трима души, но доколкото св. П. отсъствала дълго време изпитът бил проведен от двама души. П. преценила, че ищцата не е обучена и не е отговорила на по-голяма част от въпросите, дала й препоръки да продължи да се обучава и подписала протокола с особено мнение. Ответникът настоял да бъде проведен втори изпит.  Свидетелката посочва два случая, при които между страните възникнали по-големи скандали - първият е във връзка с определен от ответника график за работа, според който ищцата следвало да работи на смени, а свидетелката обща смяна. С. изразила несъгласие с това разпределение, но ответникът заявил, че тъй като П. притежавала компютърна грамотност и следвало да му помага във връзка с акредитация, то служителите ще работят по начина определен от него. Другият сериозен конфликт е свързан с ползване на платен годишен отпуск Според свидетелката ищцата предявила претенции да ползва продължителен време отпуск, което било в нарушение на графика, тъй като всички лаборанти искали да ползват отпуск през м. юли, 2008 г.Според св. П. възниквалите между страните дрязги, на които тя е била свидетел „ не са нищо особено”Ответникът бил строг като началник и отправял забележки към ищцата при пропуски и такива свързани с почистване на работното място. Същите били основателни, а поведението му като строг ръководител о такова и спрямо останалите. Неколкократно свидетелката е заявила, че няма отношения с ищцата. Впоследствие обяснява, че е афектирана във връзка със ситуация, при която съпругът на ищцата се обадил на съпруга на свидетелката, за да заяви, че поведението й било непристойно.

           Св.М. А. заявява, че има отрицателно отношение към ищцата и положително към ответника. Впечатленията й са, че същият не е имал специално отношение към С., но имал високи изисквания при изпълнение на служебните задължения от всички и при несправяне с работата отправял забележки. Определя ищцата като  конфликтна личност и дава пример, в който между двете възникнал скандал във връзка с изготвени проби. Свидетелката акцентира върху хигиената, която следва да се подържа на работното място и задължението на работилия на конкретното работно място да го почисти преди следващият да започне работа. Според свидетелката ищцата не почиствала работното си място и в тази връзка възниквали всички проблеми.

            Св.С. А. , заема длъжността „отговорник по качеството”  и същият бил определен да обучава ищцата при постъпването й на работа. Обучението не било проведено само от него, тъй като работел на смени. Бил е свидетел на спора между страните по повод график за работа посочен по-горе, с който ищцата изразила несъгласие с непристоен според А. тон. Определя отношенията между страните като нормални за ръководител и работник.  

           В показанията на св.. И. А. не се съдържат конкретни данни за отношенията между страните, тъй като продължително време била в отпуск за отглеждане на малко дете. Според нея ответникът се държал нормално с ищцата. сочи пример, при който ответникът помолил свидетелката да освободи шкафчето си, за може ищцата да го ползва.

           Св.З. М. провел обучение за работа с компютри на работещите в лабораторията и оттам има  добри впечатления за ищцата. Счита същата за твърде притеснителна и неконфликтна личност.Ответникът бил много точен в работата си и взискателен към работата на останалите.

Като доказателство по делото е приет препис от подаден от ответника рапорт   вх. № 195 от 17.06.2008 г., затова, че ищцата не представила данни от лабораторно изпитване на 17.06.2008 г., както и че му създава напрежение на работното място с претенции за по-високо трудово възнаграждение и отпуск по нейно желание. Другият доклад с вх. № 131 /т 24.04.2008 г., който ответникът твърди да е подал във връзка със срока, за който е сключен договор с ищцата не е представен като доказателство по делото.

                Приети са писмени доказателства във връзка с подадената от ищцата на 12.06.2008 г. молба за да й бъде разрешено ползването на платен годишен отпуск. тъй като липсвало произнасяне от ответника подала друга молба от 16.06.2008 г. до изпълнителния директор на ТД. На 30.06.2008 г. предвид влошеното й здравословно състояние била подадена молба от съпруга й.

                Същият подал и жалба вх. № 1331 / 20.06.2008 г. до ДРП против ответника. С протокол за полицейско предупреждение вх. № 2618 / 01.07.2008 г. е съставен писмен протокол за полицейско предупреждение на основание чл.56,ал.2  предупреден да не упражнява психически или физически тормоз спрямо В.С..

            С болничен лист № 2984959 / 20.06.2008 г. на ищцата й е разрешен  отпуск по болест  за срок от 7 дни с диагноза посттравматично стресово разстройство. Впоследствие е проведено болнично лечение с диагноза  умерена депресия за период от 27.06.2008 г. до 07.07.2008 г., за което е издаден болничен лист № 3621147/ 27.06.2008 г

            В първоинстанционното производство е прието  заключение на в. л. д-р П., пояснено и допълнено в о.с.з. В. л. е приело, че ищцата страда от „посттравматично стресово разстройство. Умерен тежък депресивен епизод”. Посттравматично стресово разстройство е състояние, което е предизвикано от външен фактор, в конкретния случай - оказан психичен тормоз. Това психично разстройство се проявява и протича със симптоми на повишено кръвно налягане, неспокойствие, тревожност, нарушение в съня, сърцебиене, които са соматични изяви, в следствие на преживяното. Тези симптоми видно от документацията са били налице и у ищцата. В. л. сочи, че това състояние не е отминало спонтанно, а с

                                                                     - 3 -

намесата на психофармака, назначена от психиатър. От особено значение за случая е факторът време - оказаният психически тормоз е продължителен във времето, както и конкретната ситуация - ежедневна среща на ищцата с ответника в служебните им отношения. въпреки проведеното лечение с антидепресанти състоянието й се влошило и било проведено болнично лечение с диагноза : умерено тежък депресивен синдром  Това усложнение е настъпило отново във връзка с преживяното, като това психично състояние вече представлява психично заболяване в тесния смисъл на това понятие. Състоянието е овладяно и настъпило подобрение в рамките на три до четири месеца. В. л. е установило, че към момента на изготвяне на заключението  05.02.2009 год.  ищцата продължава да приема медикаменти, но е с възстановена работоспособност, независимо от отделните невротични оплаквания, проявяващи се и различни по сила и интензитет по повод на спомена за случилото се. Не е установено до проведения на 20.06.2008 г. ищцата да е посещавала психиатър и да е имала здравословни проблеми от подобно естество. Изводът на в. л., е че преживяната  психотравма е довела до възникването на психични здравословни проблеми на С., а отстраняването от работа на на ответника е допринесло за възстановяването й. Прогнозата за развитие на заболяването е благоприятна, като в. л. приема, че постепенно с времето състоянието би могло да се възстанови до пълно здраве.

            С обжалваното решение предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД е уважен частично за сумата от 2 000 лева представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от упражнен психически тормоз на работното място от ответника, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането 20.06.2008 г. до окончателното й заплащане, а за разликата над уважения размер до предявения размер от  2 500 лева и за оказан сексуален тормоз искът е отхвърлен като неоснователен. решението е обжалвано от ответника в частта,в която искът е уважен. В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

        Въззивната жалба е допустима като подадена от надлежна страна и в срока по 259, ал.1 от ГПК, а разгледана по същество се явява неоснователна.

            С оглед установената от настоящата инстанция фактическа обстановка следва да се приеме, че предявеният иск е частично основателен до размер от 2 000 лева. Обжалваното решение е правилно, като изложените съображения,  изводите на съда относно наличието на деликт и крайният извод за частична основателността на иска изцяло се споделят от въззивната инстанция и предвид правомощията й съгласно чл. 272 от ГПК.

           Фактическият състав на непозволеното увреждане предполага кумулативна даденост на всички предпоставки: противоправно деяние извършено от ответника виновно / в случая упражняван психически тормоз  при упражняване на правомощията са като пряк ръководител на лабораторията, в която е било мястото на работа и на ищцата/, настъпване на вредоносен резултат / причиняване на  неимуществени вреди – болки и страдания от морално естество, довели до гореописаните заболявания у ищцата / и наличието на причинна връзка между деянието и вредоносния резултат. Несъмнено за да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответника следва да бъдат установени всички елементи от фактическия състав, като доказателствената тежест е за ищеца. Не е достатъчно твърдение за проявено от ответника неправомерно поведение, необходимо е същото да бъде установено,  както и да бъдат установени претърпените вреди и техния размер. Събраните по делото доказателства в своята съвкупност подробно обсъдени и от настоящата инстанция установяват наличието на деликт .  

            Настоящата инстанция счита, че в случая са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, за което правилни и подробни мотиви са изложени и от ДРС. Ответникът е упражнявал психически тормоз спрямо ищцата като служител, който по трудово правоотношение му е подчинен. В тази връзка са събрани достатъчно гласни доказателства установяващи проявяваното в течение на месеци поведение от ответника и начина, по който същото се е отразило върху психическото здраве на ищцата. Несъмнено установено е, че в резултат на това противоправно поведение същата е изживяла болки и страдания от морално естество и в крайна сметка заболяла, което наложило и провеждане на лечение. Причинната връзка е налице и в тази връзка следва да се има предвид компетентно изготвеното и неоспорено от страните заключение на в.л. психиатър.

            Оплакванията във въззивната жалба касаят необоснованост на обжалваното решение, като се твърди, че съдът неправилно е анализирал събраните гласни доказателства и е взел предвид избирателно само част от тях. От своя страна въззивникът според разбирането си прави изложение, в което обсъжда гласните доказателства, но само тези съдържащи твърдения на свидетелите, че са го възприемали като строг, но справедлив ръководител, който е държал работата да бъде изпълнявана прецизно от всички.

            В изложената по-горе  фактическа обстановка подробно са обсъдени показанията на всички свидетели по начина, по който същите са отразили възприятията си за работата в самата лаборатория и в частност отношенията между страните. Обсъждането им поотделно и в тяхната съвкупност несъмнено налагат фактическите изводи направени от първата инстанция, затова, че ответникът е проявявал неоправдано и недопустимо негативно отношение към ищцата позволявайки си държане несъвместимо с добрия тон и толерантност каквито изискват колегиалните и най-вече служебните отношение на лица, които намират във връзка власт и подчинение. Гласните доказателства са обсъдени и възприети не избирателно от ДРС, а изцяло и в своята съвкупност и в съответствие с разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Впечатленията на преобладаващата част от свидетелите – тези посочени от ищцата  и част от свидетелите на ответника с непротиворечиви показания помежду им, с изключение на св. П. и А. са, че отношението на ответника към ищцата е било тенденциозно, унизително с преднамереност в правенето на забележки и внушаване, че е в невъзможност поради липса на качества да се справя с възложената работа. Създали са се отношения  и между самите работещи в лабораторията, като показателен е установения факт, че същите са били разделени на две групи. От показанията на преобладаващата част от свидетелите не се установи ищцата да е имала непристойно поведение или такова, което да налага държание от вида на горепосоченото. Дори и да е имала някакви пропуски или неоправдани претенции, то ответникът не е следвало да проявява  поведение характеризиращо се с произвол – крясъци, гонене от кабинета, обиди и др. и то в присъствието на други служители и работници. Единствено в показанията на свидетелите   П. и А. се съдържат данни за това, че отношението на ответника към ищцата било нормално и точно такова, каквото и спрямо останалите работещи. Показанията им обаче се опровергават от показанията на останалите свидетели и най-вече от показанията на св. П., М., С. и И.. Освен това, както бе посочено и по-горе и двете свидетелки имат явно негативно отношение към ищцата и сочат това, респективно проявяват това и в показанията си, предвид което съдът ги преценява при условията на чл. 172 от ГПК.

            Обсъждане на доказателствата касаещи проявеното противоправно поведение на ответника не означава съдебен контрол на взетите от него като ръководител организационни и други решения.  

            Не може да бъде споделено и твърдението на въззивника, че обстоятелствата във връзка с конфликта между страните по повод ползването на отпуск са преиначени. Установено е, че по повод ползването на платения годишен

                                                                 - 4 -

отпуск  ищцата е преживяла неоправдано много унизителни упреци и негативизъм от ответника като ръководител, включително и  предвид факта на ненадлежно и несвоевременно разглеждане на молбата й, което е наложило подаване на молби до изпълнителния директор на ТД, след което отпускът очевидно е бил разрешен.

            Подаваните от ответника рапорти не са израз на обективната му преценка за работата на ищцата. По делото не е представен първият от рапортите и предвид това не може да бъде обсъждано съдържанието му. Вторият е подаден в момент, в който от страна на ищцата в писмена форма е изразено недоволство от поведението му спрямо искането й за ползване на отпуск. Последвало е подаване на жалба и полицейско предупреждение спрямо ответника и в край на сметка необходимост на ищцата да бъде оказана медицинска помощ и проведено лечение.

            Красноречив факт за упражнявания психически тормоз и последиците от него е установеното в медицинската документация и заключението на в.л. състояние на психичното здраве на ищцата, като показателен е моментът, от който е започнало възстановяването й и връщането й към нормалния начин на работа  – след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника.    

        Изложеното обуславя извод за основателност на предявения иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД до размер от 2 000 лева, за който е уважен. Решението на ДРС, в частта, в която искът е уважен следва да бъде потвърдено като правилно.

        Изложените от въззивника доводи за това, че съдът не бил се произнесъл относно претенцията за упражняван физически тормоз в отхвърлителната част е илеревантен, тъй като в тази част решението като необжалвано е влязло в сила.Не може да бъде определено като „учудващо” поведението на св. С. – съпруг на ищцата, подавал жалби за проблемите засягащи съпругата му. Действително трудовото правоотношение установява трудово правна връзка между работодатели  работник или служител, т.е лицето което престира труд и за интересите си следва да се грижи самото то, а не и другия съпруг. В случая обаче жалбите са подавани от св. С., в момент, в който ищцата не е била в състояние да се ангажира с разрешаване на проблемите си чрез подаване на жалби.

          Предвид неоснователността на въззивната жалба на въззивникът не се дължат разноски по водене на делото за тази инстанция. На въззиваемата се дължат разноски по водене на делото във въззивното производство в размер н а 150 лева адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, КОС

Р       Е       Ш        И  :

 

            ПОТВЪРЖДАВА решението на Дупнишкия районен съд от 30.12.2009 г., постановено по гр. д. № 1454 / 2008 г., В ЧАСТТА МУ, в която В.Й.Д. /С./***  е осъден да заплати на В.М.С. *** сумата 2000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на упражнен психически тормоз на работното й място ТЕЦ”Бобов дол” ЕАД , изразяващи се в болки, страдания, физически дискомфорт от настъпило психическо заболяване „ посттравматично стресово разстройство и умерена депресия „, ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на увреждането  20.06.2008 г., както и разноски по водене на делото в размер на 480 лева изчислени по компенсация.

            ОСЪЖДА В.Й.Д. /С./***  да заплати на В.М.С. ***  разноски по водене на делото във въззивното производство  в размер на 150 лева.

           

 

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: