РЕШЕНИЕ

 

гр. Кюстендил, 06.11.2009г.

 

 

 

Кюстендилски окръжен съд, в открито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и девета година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА САВОВА

ЧЛЕНОВЕ:                ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                        СВЕТЛАНА БЪЧЕВА

 

 

и при участието на съдебен секретар В.Б., като разгледа докладваното от младши съдия Бъчева в.гр.д. 466 по описа на КОС за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от действащия ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С.С.Н., чрез адв. И.А. против решение на Кюстендилски районен съд от 14.04.2009г., постановено по гр.д. 1139/2008г., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против С.Х.Н. иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗза установяване, че наследодателят на С.Н. Д.Н.З., бивш жител ***, е бил собственик към 1956г., момента на образуване на ТКЗС в с.Драговищица, на овощна градина в местносттаЛокватас площ от 6,589 дка, при граници и съседи: наследници на Х.Н., наследници на А.Д.Т., наследници на С. М. Г., общински имот и наследници на А.Н.Г. Отхвърленият иск е бил разгледан като предявен на основание давностно владение. От името на С.Н. адв. А. моли решението на районния съд да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен.

Ответникът по въззивната жалба С.Н. не е упражнил правото си на писмен отговор и не изразява становище в открито съдебно заседание.

За да се произнесе, Кюстендилски окръжен съд взе предвид следното:

В исковата си молба С.С.Н. твърди, че е наследник на Д.Н.З., който е баща на съпруга на С.Н.К.Д.Н.. Твърди се, че Д.Н.З.е бил собственик на овощна градина в местносттаЛокватас площ от 9,100 дка, при граници и съседи: наследници на Х.Н., наследници на А.Д.Т., наследници на С. М. Г., общински имот и наследници на А.Н. Г. От тази овощна градина на наследниците на З. е била възстановена една част, а за 6,589 дка е отказано възстановяване, тъй като били възстановени на ответника С.Н. в качеството му на наследник на Х.Н.З. Според заявеното в исковата молба, към момента на внасяне в ТКЗС към 1956г. овощната градина е била собственост и във владение на Д.Н.З. Въззивният съд е констатирал, че исковата молба не е редовна в обстоятелствената си част относно правопораждащият правото на собственост факт и в изпълнение на дадените във въззивното производство указания ищецът е уточнил, че Д.Н.З. е бил собственик на имота към 1956г. по наследство от своя баща Н.З.

Ответникът С.Н. не е заявил становище в първоинстанционното производство.

Кюстендилски окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

С решение 23-44 от 13.09.1999г. на ПКгр. Кюстендил в полза на наследниците на Д.Н.З. е постановено възстановяване на правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху няколко имота, измежду които в местносттаЛоквата- две ниви с площ съответно от 6,100 дка и 1,500 дка.

Според удостоверение за наследници  111/14.04.2008г., издадено то кметството на с.Драговищица, Д.Н.З. е починал през 1967г. и за свои наследници по закон е оставил двамата си синове, от които К.Д.Н. -  съпруг на С.С.Н. (ищец по делото).

От заключението по назначената в първоинстанционното производство експертиза  се установява, че по повод заснемането на възстановените два имота вЛокватае констатирано съвпадение с части от имоти на други възстановени собственици, измежду които и на наследниците на  Х.Н.З. (наследодател и на ответника С.Н., според удостоверение 1459/22.10.1991г., издадено от кметството на с.Драговищица).

За ищеца е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост към минал момент (по чл.14, ал. 4 ЗСПЗЗ) и ответникът е процесуално легитимиран да отговаря по този иск, тъй като пречка за положително приключване на започналата в полза на наследниците на Д.З. (сред които е и ищеца Н.) реституционна процедура е, че за същия земеделски имот има приключила реституционна процедура в полза на наследниците на  Х.З. (сред които е ответника С.Н.).

Основателността на предявения иск за собственост към минал момент подлежи на преценка с оглед заявеното от ищеца фактическо основание на правото на собственост. Съгласно чл. 154, ал.1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. От тази норма следва, че в тежест на ищеца е да проведе пълно доказване (т.е. годно да създаде убеждение у съда) за осъществяване на фактите, от които твърди, че произтича претендираното право. Тежестта за доказване означава, че дори и ответникът да възрази срещу направените твърдения и да не оспори претенцията, искът подлежи на отхвърляне, ако от страна на ищеца не бъде проведено доказване на обстоятелствата, въз основа на които търси защита на спорното право. Като факт, правопораждащ правото на собственост на Д.Н.З. към момента на внасяне на имота в ТКЗС през 1956г.,  ищецът твърди придобиване по наследство от Н. З. (баща на Д.З.). В проведеното във въззивното производство открито съдебно заседание е направен нов доклад на делото, с който изрично е разяснено на ищеца, че в негова тежест е да установи, че Н.З. е бил собственик на процесния имот. Срещу доклада на съда в тази част е изрично възразено от името на ищеца. Представените по делото декларации за внесени в ТКЗС от Д.З. земеделски имоти не са надлежни доказателства за право на собственост. Според протокол от 22.11.1952г. по ч.гр.д. 1258/1950г. на Кюстендилски околийски съд, на същата дата е постигната съдебна спогодба за делба на имоти, останали по наследство от Н.З.. Тъй като един от съделителителите е Д.З., следва да се приеме, независимо че по делото липсват преки доказателства, че Д.З. е наследник на Н.З.. Процесният имот - овощна градина (или нива) в местносттаЛокватане е бил предмет на отразената в същия протокол съдебна делба и по делото няма доказателства, от които да следва, че на някакво основание същият имот е бил собственост на Н.З.наследодателят, от когото ищецът твърди, че по наследствено правоприемство правото на собственост е било придобито от Д.З.. По тези съображения, съобразно чл. 154, ал.1 ГПК, въззивният съд намира, че искът на С.С.Н. против С.Х.Н.за установяване, че наследодателят на С.Н.Д.Н.З. е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС в с.Драговищица през1956г., на овощна градина в местносттаЛоквата”, на основание придобиване по наследство от неговия баща Н.З.следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Направен по изложените съображения, крайният извод на въззивния съд съвпада с извода на първоинстанционния съд и обжалваното отхвърлително решение следва да бъде потвърдено, с преформулиране на съдебния диспозитив, доколкото след уточнението на исковата молба във въззивното производство искът се явява предявен на основание наследяване, а не придобиване по давност, както е приел районният съд.

 

Воден от горното, Кюстендилски окръжен съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на Кюстендилски районен съд от 14.04.2009г., постановено по гр.д. 1139/2008г., с което е отхвърлен предявеният от С.С.Н. против С.Х.Н. иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗза установяване, че наследодателят на С.Н.Д.Н.З., бивш жител ***, е бил собственик към 1956г., момента на образуване на ТКЗС в с.Драговищица, по наследство от своя баща Н.З., на овощна градина в местностталокватас площ от 6,589 дка, при граници и съседи: наследници на Х.Н., наследници на А.Д.Т., наследници на С. М.Г., общински имот и наследници на А.Н.Г.

 

 

 Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 1-месечен срок от връчването му в препис, пред Върховния касационен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                               2.