Р    Е      Ш      Е     Н      И      Е      № 34

                              

                           гр.Кюстендил,03.05.2018 година

 

                   Кюстендилският окръжен съд,гражданска колегия в

публичното съдебно заседание на трети април  две хиляди и осемнадесета година,в състав

 

                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА

                        

                                                 

 

при участието на секретаря М. С.  ,като разгледа докладваното от председателя ГАЛИНА МУХТИЙСКА т.д. №  47 /2017 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

                  Производството по делото пред първата инстанция е по реда на чл.365 -чл.378   ГПК   в сила от 1.ІІІ.2008 г.  публ.ДВ бр.59/2007 г., на осн.§ 1,ал.1 от ПЗР на същия ГПК.

                   Ищецът  „***“  дружество регистрирано в съответствие със законодателството на ***** рег. № ***, със седалище и адрес на управление  ***, ет. *** офис *** ул. „***“ ***, ***, ***, представлявано от Директора госпожица М.Р.Р.  чрез процесуалният му представител по пълномощие адвокат Й.В.Т. от САК със служебен адрес:гр.София,ул.”***” бл.**,вх.”***”,ет.***,ап.  *** с исковата си молба вх.№ 3471/28. 04.2017 г.,депозирана чрез ”***”ЕАД  с клеймо на плика за изпращането й от 27.04. 2017 г. е предявило срещу „****”ООД – в несъстоятелност иск на правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ за  установяване съществуването на     вземането си от него     в размер на сумата от *** лева (****), представляващо комисионна за управление, начислена съгласно Раздел VI, т. 13 от Договор за банков кредит №****/26.01.2009 г.,      изменен и допълнен с Анекс № 1 от 27.07.2011 г., Анекс №2 от 21.09.2012 г.  Анекс №3 от 13.06.2013 г. и Анекс № 4 от 29.12.2015 г.  и Договор за поръчителство от 19.01.2012г., сключен с „***“ ЕООД, ЕИК ***,което му е цедирано от „****”АД с  Договор  от  01.11.2016 г.

                        С определение от 03.11.2017 г. съдът е допуснал по искане на ищеца привличането  на цедента”****”АД в качеството му на трето лице-негов помагач, чийто процесуален представител по пълномощие е заявил становище,че искът  следва да бъде уважен,тъй като е основателен и доказан. За основателността на иска третото лице се поозовава   и на  обявеният с протоколно определение от 22.12.2017 г. от съда на осн.чл.155 ГПК за ненуждаещ се от доказване факт,че ищецът”***” е кредитор с предявено и прието вземане   от длъжника”****”ЕООД – в несъстоятелност в производството по несъстоятелността му по т.д.№ 110/2016 г. по описа на Врачанския окръжен съд , в размер на сумата ***** лева, представляваща комисионна за управление на договора на длъжника  за кредит с банката.

                       Управителят на ответното „****”ООД  с  отговора си на исковата молба  вх.№  4637/06.06.2017 г. оспорва допустимостта и основателността на предявения иск. Релевирал е възражения срещу представителната власт на адв.Т.  и правосубектността на ищеца „***”, считайки, не е удостоверена нито представителната власт на г-жа Ф. спрямо "****", нито удостоверителната компетентност на това търговско дружество да удостоверява обстоятелствата, за които се отнася въпросното т.нар. "УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА АКТУАЛНО СЪСТОЯНИЕ И ВЪЗЛОЖЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ от 11-ти Октомври, 2016г., подписано от Г-ца Т. Ф.".   Оспорва  верността на частния свидетелстващ документ с наименование "УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА АКТУАЛНО СЪСТОЯНИЕ И ВЪЗЛОЖЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ от 11-ти Октомври, 2016а., подписано от Г-иа Т. Ф.".

 

                     Срещу основателноста  му е навел следните възражения:

                      Не са представени никакви доказателства за възникването, съществуването към датата 01.06.2016 г. и размера на уж погасени задължения, произтичали от Договор за револвираща кредитна линия от 29.12.2015 г. Оспорва съществуването към 01.06.2016 г. г. на произтичащи от договора от 29.12.2015 г. задължения на *** ЕООД и на **** ЕООД.

                   С исковата молба не са представени не само доказателства за твърдяните задължения по Договор за револвираща кредитна линия от 29.12.2015 г., но не са представени и никакви доказателства за твърдяното служебно усвояване на средства по Договора за кредит от 26.01.2009 г., което било извършено на 01.06.2016 г.

    

                  Ако задължение за търсената такса от *** лева изобщо е възникнало, *** ЕООД не отговаря за него, защото нито е встъпвало в такова задължение, нито е поръчителствало за неговото изпълнение.

                  На основание чл. 193, ал. 1 от ГПК оспорва  истинността и в частност автентичността на представения с писменото предявяване Договор за поръчителство от 19.01.2012 г. Такъв договор липсвал сред търговските книги на **** ЕООД, поради което счита , че никога не е подписван. Моли ищецът да бъде задължен да представи оригинал или официално заверен препис на Договор за поръчителство от 19.01.2012 г. Ако не стори това, моли представеното по делото копие да бъде изключено от доказателствата. На основание чл. 193, ал. 2 от ГПК моли да  се открие  производство по оспорване на истинността на този документ, ако ищецът заяви, че желае да се ползва от него.

                  Към момента на твърдяното подписване на Договор за поръчителство от 19.01.2012 г. отношенията между кредитополучателя „***” ЕООД и **** АД са се уреждали от Договора за кредит от 26.01.2009 г. и от Анекс № 1/27.07.2011 г. Ако Договор за поръчителство от 19.01.2012 г. изобщо е бил подписан, този договор се е отнасял до кредитното задължение в състоянието му към 19.01.2012 г. Към 19.01.2012 г. Договорът за кредит от 26.01.2009 г. не е предвиждал възможност да бъдат усвоявани средства по него за погасяване на задължения на” **** „ООД, произтичащи от все още несключения към датата 19.01.2012 г. Договор за кредит от 29.12.2015 г. Тази възможност е предвидена едва с Анекс № 4/29.12.2015 г. към Договора за кредит от 19.01.2009 г. Договорът за поръчителство от 19.01.2012 г. не обезпечава условни бъдещи задължения по Договора за кредит от 26.01.2009 г„ които биха могли да възникнат за покриване на задължения на **** ООД, произтичащи от Договора за кредит от 29.12.2015 г., а „**** „ ***претендира отговорност на „***ЕООД за задължения по Договора за кредит от 26.01.2009 г., възникнали за покриване именно на задължения, произтичащи от Договора за кредит от 29.12.2015 г.

                    В представения Анекс № 4/29.12.2015 г.***ЕООД е посочено като страна, макар дружеството да не е страна нито по Договора за кредит от 29.01.2009 г., нито по който и да е от предходните три анекса към договора. Индивидуализиращите дружеството признаци са последвани от текста наричан за краткост "СЪДЛЪЖНИК". На стр. 2 на анекса над името на дружеството е написан текстът „ЗА СЪДЛЪЖНИКА”. Анексът не съдържа никакво волеизявление на „*** „ЕООД, нито за встъпване в дълг, нито за поръчителство. По тази причина Анекс № 4/29.12.2015 г. не поражда никакви правни последици за***ЕООД, в това число не поражда никаква отговорност на***ЕООД за някакви задължения на кредитополучателя „***” ООД.

                      Съгласно чл. 147, ал. 2 ЗЗД продължението на срока, дадено от кредитора на длъжника, няма действие за поръчителя, освен ако той не е дал съгласието си за това. Тъй като отказът от бъдещи права е недействителен, такава е и уговорката по точка 6 на Договора за поръчителство от 19.01.2012 г., представен с молбата за допускане на присъединяване на **** АД като кредитор по делото. Анекс № 4/29.12.2015 г. е подписан от името на***ЕООД, като дружеството е обозначено като” СЪДЛЪЖНИК”. Анексът обаче не съдържа никакво волеизявление на” ***” ЕООД, в това число не съдържа съгласие за продължаване на срока за изплащане на условните бъдещи задължения на кредитополучателя „****” ООД по Договора за кредит от 19.01.2009 г. Затова продължаванията на срока на Договора за кредит от 26.01.2009 г.. направени с Анекси №№ 2/21.09.2012 г.. 3/13.06.2013 г. и 4/29.12.2015 г. нямат действие за***ЕООД.

                       Твърдяната цесия от 01.11.2016 г. не е съобщена на

***ЕООД.

                      Не е връчено никакво уведомление за цесията от *** АД, поради което съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето няма действие за „***” ЕООД. Обстоятелството, че с исковата молба е представено уж изпратено до ответното ЕООД съобщение за твърдяната цесия не замества и не може да замести липсващото съобщение, което Първа инвестиционна банка АД е следвало да отправи до***ЕООД, защото представянето на съобщението от страна на ищеца е процесуално действие на ищеца, а не гражданскоправно изявление на *** АД, каквото следва да бъде извършено съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Затова твърдяната цесия няма действие нито за „*** „ЕООД, нито за което и да е трето лице.

                         Представеният договор за цесия от 01.11.2016 г. е нищожен, защото е подписан   от  лицето Д. К. ,което е било вписано като изпълнителен директор на това дружество към сочената върху документа дата на неговото съставяне - 01.11.2016 г. Лицето И. Р. И., обаче, никога не е било вписано като законен представител на това дружество, а с исковата молба не е представено и пълномощно за негово упълномощаване. По същите съображения представеното уведомление за цесия е също нищожно.

                 „ ***”ООД – в несъстоятелност не води счетоводно никакво задължение към ищцовото офшорно дружество „***., което е индиция за несъществуване на претендираните от ищеца задължения.

                   Оспорил е  истинността  и в частност автентичността им,  поради което   съдът откри производство по оспорване на истинността  им и задължи ищецът да представи оригинали или официално заверени на следните представени с исковата молба документи:

                    Договор за банков кредит № ****/26.01.2009 г.

                    Анекс № 1 от 27.07.2011 г. към Договор за банков кредит № ***/26.01.2009 г.

                     Договор за поръчителство от 19.01.2012 г.

                     Анекс № 2 от 21.09.2012 г. към Договор за банков кредит № ***/26.01.2009 г.

                     Анекс № 3 от 13.06.2013 г. към Договор за банков кредит № ***/26.01.2009 г.

                     Анекс № 4 от 29.12.2015 г. към Договор за банков кредит № ***/26.01.2009 г.

Договор за револвираща кредитна линия №               ****/29.12.2015 г.

                     Анекс № 1 от 29.12.2015 г. към Договор за револвираща кредитна линия № ****/29.12.2015 г.

                      Анекс № 2 от 29.12.2015 г. към Договор за револвираща кредитна линия № ****/29.12.2015 г.

                      Договор за продажба на вземане /цесия/ от 01.11.2016 г. между ищеца и **** АД.

                       Уведомление за цесия с посочен негов издател **** АД чрез Д. К. и И. И. и посочен негов получател***ЕООД.

 

                       С приетият й отговор вх.№ 4696/07.06.2017 г. синдикът А. М.  на ответното„***”ЕООД- в несъстоятелност твърди,че вземането на „***”АД не е прието в процедурата по несъстоятелност,не само защото липсват липсват доказателства, установяващи размер на сумите, дължими на банката от страната по Договора за банков кредит №***/26.01.2009 г., а именно „****“ ООД, а и защото липсва основание по този договор да носи отговорност несъстоятелното дружество, което не е страна по договора.

                        С Определение № 223/12.04.2017 година, вписано в ТР на 13.04.2017 година по т. д. № 130/2017 г. на КОС, съдът е оставил без уважение възражението на самата „***“ срещу неприемането на вземането й, а доколкото й е известно няма подаден установителен иск от „***“, при което окончателното определение на КОС е именно за отхвърляне на възражението на **** против неприемане на вземането й.

               При положение, че несъстоятелният длъжник „***“ ЕООД няма задължения към „***“ АД, не е възможно „***“ АД да цедира част от своето несъществуващо вземане на когото й да било.

                Аргументите, изложени от „****“ в исковата молба по настоящия установителен иск са неотносими към причините за неприемането на вземането.Представеният Договор за поръчителство от 19.01.2012 година не се установил в търговските книги на дружеството длъжник. Ако действително е подписан такъв договор, то той се е отнасял за възникнали вече задължения към датата на подписването му 19.01.2012 година по Договор за банков кредит №****/26.01.2009 г., а не за бъдещи неизвестни евентуални задължения. Независимо от това, цитираният договор за поръчителство от 09.01.2012 година е с предмет и срокове, съобразно анексите към Договор за банков кредит №****/26.01.2009 г. такива, каквито са те към 09.01.2012 година.

              Дори хипотетично да се приеме, че Договор за поръчителство от 19.01.2012 година е бил действително подписан, то няма как той да бъде отнесен към задължения на „****“ ООД, произтичащи от Договор за кредит от 29.12.2015 година. От съдържанието на Договора за поръчителство, от нито една негова клауза не може да се извлече извод, че с него ще се поръчителства от „***“ не за възникнали, а за невъзникнали задължения. Предвид изложеното, дори и представянето на първична документация за възникване на задължения за „****“ ООД към *** или към друг правен субект, то това не може да обоснове основание за съществуване на задължения за несъстоятелното дружество към **** или към друг правен субект.

          Друг аргумент за отхвърляне на иска по настоящото дело е, че несъстоятелното дружество твърди, че никога не е получавало уведомление по чл. 99, ал.З ЗЗД за цесията.

                  Кюстендилският окръжен съд,  при условията на чл.235,ал.2 ГПК след   анализ  на събраните по делото доказателства  и  закона,прие за установени следните обстоятелства:

                  От вписванията в ТР на АпВ по партидата на ответното”***”ООД – в несъстоятелност е видно,че Окръжен съд-Кюстендил с решение № 38 от 13.10.2016 г. по т.д.№ 73/2016 г. по искане на „***“ ООД е обявил неплатежноспособността на длъжника с начална дата 1.09.2016 г., открил производство по несъстоятелността му,определил за временен съдник А.М. и наложил общ запор и възбрана върху имуществото му.

                    Ищецът„***“  дружество регистрирано в съответствие със законодателството на ***** рег. № 157192,   заявило в срока по чл.685,ал.1 ТЗ     вземането си от него     в размер на сумата от **** лева (****), представляващо комисионна за управление, начислена съгласно Раздел VI, т. 13 от Договор за банков кредит №*****/26.01.2009 г.,   изменен и допълнен с Анекс № 1 от 27.07.2011 г., Анекс №2 от 21.09.2012 г.  Анекс №3 от 13.06.2013 г. и Анекс № 4 от 29.12.2015 г.  и Договор за поръчителство от 19.01.2012г., сключен с „***“ ЕООД, ЕИК ***,което му е цедирано от „****”АД с  Договор  от  01.11.2016 г.

           Вземането му  не е прието от синдика А. М. и е  включено в т. 2 в списъка на неприетите вземания от 30.11.2016 г., обявен в Търговския регистър на 07.12.2016 г. Срещу неприемането на предявените вземания ищцовото ТД е подало възражение по реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ. С определение от 12.04.2017 г., обявено в търговския регистър на 13.04.2017 г. - обявяване №20170413160453, възражението е оставено без уважение.С искова молба вх.№ 3471/28.04.2017 г.,депозирана по пощата  с клеймо за дата 27.04. 2018 г.на плика на изпращането й   в срока по чл.694,ал.6 ТЗ        „***”  е предявило установителен иск на осн. чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ, срещу неплатежоспособния длъжник „****” ООД, с който да бъде установено съществуването на вземането  му от него  в размер на **** лева (***).

            С  приетият по делото Договор №   ***/26. 01.2009 г. се установява,че    третото лице помагач на ищеца”***”АД е предоставила на „****“ ООД („Кредитополучател“) банков кредит в размер на *** лева (****) с краен срок за усвояване - 16.12.2011 г. и краен срок за погасяване - 16.01.2012 г. С Договора за кредит банката предоставя на Кредитополучателя кредит за обезпечаване плащанията по издадени от Банката банкови гаранции и за обезпечаване вземанията на Банката по предоставен на кредитополучателя овърдрафт за оборотни средства в размер до

*** лв.В т.13-та на раздел VІ-тиТакси и комисионни от договора за кредит  при усвояване на суми от кредита е предвидена комисионна за управление  в размер на 1% от усвояваните суми  в деня на усвояването.

             Договорът за кредит е изменен и допълнен с Анекс 1 от 27.07.2011 г., Анекс 2 от 21.09.2012 г., Анекс 3 от 13.06.2013 г. и Анекс № 4 от 29.12.2015 г., както следва:

             С Анекс № 1 от 27.07.2011 г. страните са се съгласили да удължат срока за усвояване на кредита до 31.01.2016 г., както и крайният срок за погасяване до 31.01.2016 г. С анекса са поети задължения и за дообезпечаване на Договора за кредит с:

-                     особен залог на вземане по търговски договори за продажба на ел. енергия;

-                     ипотека, учредена от Ответника в полза на Банката върху притежаван от Ответника недвижим имот, а именно: УПИ ***, ***, *** в кв. *** заедно с построената в имота ***, съгласно нотариален акт № ***, том ***, per. № ***, дело № ***от 31.10.2011 г. на нотариус В. . № 302 по регистъра на НК;

     поръчителство от „***“ ООД, съгласно Договор за поръчителство от 19.01.2012 г.         

 

                    От приетата по делото съдебно-почеркова /графическа/ експертиза,извършена от вещото лице В.Д.С. се установи,че подписите в договора за поръчителство от 19.01.2012 г.за представляващите ***”АД и поръчителя”****”ЕООД са положени от посочените в него  лица за банката Ч. Г. З. и Д. К. К. и за поръчителя от Д. А. К.. С договора за поръчителство ответника   „***“ ООД в несъстоятелнот  поел задължение пред Банката да отговаря за изпълнението на задълженията на „****“ ООД по Договор за банков кредит № ****/26.01.2009 г., като се е съгласил да отговаря солидарно с Кредитополучателя за всички последици от неизпълнение на главното задължение, включително за лихвите, комисионните, таксите и разноските.

 

              С три последователно анекси ,сключени без участието му в тях,като поръчител на кредитополучателя ”***” ЕООД от  ответното”***”ЕООД, страните по кредитния  договор  изменили  съответно с Анекс № 2 от 21.09.2012 г.  предмета на кредита.  С Анекс № 3 от 13.06.2013 г. освен предмета на кредита променили и срока за усвояване на кредита от 31.01.2016 г. на 31.12.2015 г., а с Анекс № 4 от 29.12.2015 г.   се договорили да бъде изменен предмета на кредита, като сумите по него следва да послужат и за обезпечаване на предоставена на кредитополучателя кредитна линия с Договор №  ***/29.12.2015 г. („Договор за револвираща кредитна линия “) в размер до **** евро (***). Със същия анекс е удължен крайният срок за усвояване на средства от кредита до 30.09.2021 г., съответно - крайният срок за погасяване е променен на 31.10.2021 г.

              С Договора за револвираща кредитна линия (Договор № ****/29.12.2015 г.) банката е отпуснала на кредитополучателя сума в общ размер на *** евро (****) на два транша, както следва:

-                 *** евро (*****) за плащане по банкови гаранции (Анекс № 1/29.12.2015 г. към Договора за револвираща кредитна линия);

-                     *** лева (***) за рефинансиране на съществуващ дълг на Кредитополучателя и за оборотни средства.

             Договор № ***/29.12.2015 г. е подписан и при условията на солидарна отговорност от ответника „***“ ООД и от Д. А. К. в качеството им на солидарни длъжници с кредотопучателя”***”ЕООД.

              В предвидения краен срок за усвояване сумите по отпуснатите траншове са усвоени.

                       От приетото по делото заключение вх.№10019/13. 12. 2017 г. на извършената съдебно-счетоводна експертиза от в.л.Е.К. се установи ,че на 01.06.2016 г. „***”АД служебно е усвоила от банковите гаранции сумата  в размер на сумата **** лева     съобразно уговореното в раздел IV, т. 5.1 от договор за банков кредит №****/26.01.2009 г.   и с тях  е погасила задължения на кредитопучателя “***” ООД, произтичащи от Договор № ****/29.12.2015 г. С предоставените й справки към датата 15.11.2017 година от„****“ АД вещото лице е констатирала,че  не са извършвани погасявания по Договор за банков кредит №****/26.01.2009 г., и дългът по кредита към датата на завеждане на делото е  общо в размер на *** лева.

                         С договор за прехвърляне на вземане от 01.11.2016 г. „****“ АД прехвърля на „***” част от своите вземания по Договор за банков кредит №****/26.01.2009 г., изменен и допълнен с изменен и допълнен с Анекс № 1 от 27.07.2011 г., Анекс № 2 от 21.09.2012 г., Анекс № 3 от 13.06.2013г. и Анекс № 4 от 29.12.2015 г. в размер на сумата ***лева, представляващи дължима и непогасена комисионна за управление на договора за кредит. Съгласно договора за кредит банката събира комисионна за управление в размер на 1 % от усвояваните суми при всяко усвояване на суми по договора. На основание Раздел VI, т. 13 от Договора за кредит Банката е начислила комисионна за управление в размер на **** лева, за която сума е заявила вземането си от кредитополучателя”****”ЕООД и срещу него й е издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. г. д. № 3573/2016 г. по описа на Сливенски районен съд.С определение № 203/03.05.2017 г. по т.д.№ 110/2016 г. на Окръжен съд-Враца-съдът по несъстоятелността на длъжника”***”ЕООД е оставил без уважение възражението му  против приетото от синдика му вземане  на  кредитора му  „***”  под № 157192 за сумата *** лева, произтичащо  от договор за прехвърляне на вземане от 01.11.2016 г. , сключен  с „***”АД.

                            От приетите и класирани на л.31 и л.32 в делото  ксероксни копия на  писмо от цедента „***”АД до длъжника”****”ЕООД- в несъстоятелност  и обратна разписка  се установява ,че представляващият ответното „***”ЕООД не е бил уведомен за цесията.

                            С клаузите в раздел ІІ-ри  от Договора за поръчителство от 19.01.2012 г.  ответното „***”ЕООД се задължило да отговаря солидарно за изпълнението на задълженията-главница,лихви,комисионни такси и разноски ,призтичащи от отпуснатия  банков кредит в размер на *** лева от „***”АД с Договор за банков кредит №****/26.01.2009 г.  на кредитополучателя”****”ЕООД ,като съгласно чл.8 поръчителят е дал съгласието си и е приел   уговорките между страните по кредитния договор за продължаване на срока  за погасяване на главното задължение , а с чл.5 е ограничил   отговорността си за увеличения размер на главното задължение, извършено с допълнително договаряне  на страните,без поръчителят да е дал своето изрично съгласие за това. Видно от клаузите на Анекс № 3 от 13.06.2013 г. ,  Анекс № 4 от 29.12.2015 г.  към Договор за банков кредит №****/26.01.2009 г. Договор №  ***/29.12.2015 г. („Договор за револвираща кредитна линия “) в размер до **** евро (**** / и  Анекс № 1 към  договора за револвираща  кредитна линия    ,ответното „***”ЕООД не ги е сключило    като поръчител на „***”ЕООД както неоснователно твърди ищецът, а като съдлъжник при условията на чл.121-чл.127 ЗЗД,което  освен с отбелязването му като такъв в тях изрично е  уговорено и с клаузите на договора за револвиращата кредитна линия и анекс №1 към  този договор. Следователно  ответното „***”ЕООД- в несъстоятелност  не е поело с горепосочените анекси и договор,а също и   с Договор за поръчителство от 19.01.2012 г., поръчителска отговорност    за  изпълнение на задължението на кредитополучателя “****” ООД  към”***”АД      в размер на сумата от

 *** лева  (***,  представляващи комисионната за управление в размер на 1% от  служебно  усвоената от  кредитора „***”АД от банковите гаранции  сума  в размер на сумата *** лева   за погасяване на задълженията на кредитопучателя “***” ООД,  произтичащи от Договор № ***/29. 12. 2015 г.,за  който ответното ”***”ЕООД”- в несъстоятелност не  е поръчител, а участвува в него като съдлъжник.Следователно  ищецът цесионер ”***”   няма изискуемо и непогасено вземане  за тази сума от  ответното ”***”ЕООД”- в несъстоятелност ,поради което с оглед неоснователността му съдът отхвърли предявеният му иск на правно основание чл.694,ал.1 чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ за  установяване съществуването на     вземането си от него     в размер на сумата от *** лева (***),което му е цедирано от „****”АД с  Договор  от  01.11.2016 г.

                       На осн.чл.694,ал.7 ТЗ  с оглед резултата от спора ищецът бе осъден да заплати на Окръжен съд –Кюстендил държавна такса в размер на сумата *** лева.

                       Воден от горните съображения Окръжен съд-Кюстендил

                       Р   Е   Ш   И:

                      ОТХВЪРЛЯ предявеният иск на правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ от” ***“  дружество регистрирано в съответствие със законодателството на ***** рег. № 157192, със седалище и адрес на управление***, ет. *** офис ***, ул. „***“ **, ***, ***, представлявано от Директора госпожица М.Р.Р.  чрез процесуалният му представител по пълномощие адвокат Й.В.Т. от САК със служебен адрес:гр.***,ул.”***” бл.***,вх.”***”,ет.***,ап*** с исковата си молба вх.№ 3471/28. 04.2017 г.,депозирана чрез ”****”ЕАД  с клеймо на плика за изпращането й от 27.04. 2017 г.    срещу  длъжника„***”ООД – в несъстоятелност  с ЕИК *** със седалище и адрес на управление:гр.***,ул.”****” № ***, за  установяване съществуването на     цедираното  му от  третото лице –помагач на ищеца „****”АД   с Договора им от 0.11.2016 г.,парично вземане от  ответника  в размер  на сумата от *** лева (***), представляваща комисионна за управление    начислена съгласно Раздел VI, т. 13 от Договор за банков кредит №****/26.01.2009 г.,    изменен и допълнен с Анекс № 1 от 27.07.2011 г., Анекс №2 от 21.09.2012 г.  Анекс №3 от 13.06.2013 г. и Анекс № 4 от 29.12.2015 г.    

                    ОСЪЖДА ищеца ***“  дружество регистрирано в съответствие със законодателството на ***** рег. № 157192, със седалище и адрес на управление***, ет. ** офис **, ул. „***“ ***, **, ***, представлявано от Директора госпожица М.Р.Р. да заплати на Окръжен съд –Кюстендил държавна такса в размер на сумата *** лева.

                     Решението е постановено при участието на осн.чл.694, ал.4 ТЗ на синдика на ответното„***”ООД – в несъстоятелност А. Г. *** и на трето лице-”***”АД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление:гр.***, район „***”, бул.”***”№ ***,която е помагач на страната на ищеца.

                     Решението подлежи на обжалване пред САС от страната в 2-седмичен срок от връчването й на съобщението за изготвянето му,придружено на осн.чл.7,ал.2 ГПК с препис от него

 

                                                 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: