М  О  Т  И  В  И

 

 - към присъдата на КОС по внохд 54/2016 -

 

 

        Прокурор при ДРП протестира присъда № 118 от 03.12.2015г. по нохд 822/2014г. по описа на ДРС, с която подсъдимите Е.П.Г. и А.Б.Й.,***, са признати за невинни и оправдани в извършване на престъпления от общ характер по чл.238 ал.1 б.в вр.чл.2а ал.2 НК. Изразява се становище за неправилност на присъдата, като се иска отменянето й и постановяване на нова такава, с която двамата подсъдими бъдат признат за виновни и осъдени по повдигнатите им обвинения.

         Представителят на КОП поддържа подадения протест. Изразява становище, че присъдата следва да бъде отменена и постановена нова такава, с която двамата бъдат признати за виновни с налагане на справедливи наказания.

         Двамата подсъдими настояват за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

         Техният защитник адв.Е.А. пледира за потвърждаване на присъдата.

         Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен материал, го обсъди поотделно и в съвкупност. От събраните по делото доказателствен материал  въззивният съд  приема за установено следното:  

          Подсъдимият Е.П.Г. е на 36г., неосъждан. Подсъдимият А.Б.Й. е на 24г., също неосъждан. Двамата живеят в с.Д. и са приятели.

           На 09.05.2014г. Г. и Й. се уговорили вечерта да отидат в землището на с.*** при вливането на р.Драгоданска /Копривлен/ в р.Струма. Целта им била да ловят риба от вида „скобар”, която по това време била в размножителен период и навлизала в малките притоци на Струма. Предварително се снабдили с метална конструкция от арматурно желязо с монтиран на нея улей от жълта полиетиленова мрежа. Късно вечерта двамата отишли на мястото, като Г. управлявал собствения си лек автомобил м.”***” с рег.№ ****, а Й. – лек автомобил м.***” с рег.№ ***, собственост на М. А.. Металната конструкция поставили в лекия автомобил „***”, като предварително свалили напред облегалките на задните седалки и поставили найлонова материя, за да ги предпазят от намокряне и зацапване.

 

            След като пристигнали, подсъдимите паркирали автомобилите един до друг на чакълеста ивица в близост до вливането. Извадили металната конструкция и Й. заключил лекия автомобил, като в него оставил чантичка с документи и мобилния си телефон. Г. не заключил своя автомобил, а оставил контактния ключ на стартера при работещо авторадио. Поставили конструкцията в реката при вливането и с нейна помощ започнали да ловят риба, която поставяли в чували. През цялото време използвали фенерчета. 

             През същата нощ в с.М. били изпратени служители на РУ МВР гр.*** - св.С. и Н., както и стажант – полицай, с оглед на зачестили кражби в района на селото. При обхода на района със служебния автомобил, около 2.00ч. след полунощ полицаите  забелязали в близост до реката светлините от фенерчетата на Г. и Й.. Решили да проверят на място какво става и насочили автомобила към моста. Преминали го и по черен път поели към района, в който забелязали светлините. Видели паркираните автомобили, както и двамата подсъдими. Възприели ги като две лица от мъжки пол с нисък ръст и облечени в маскировъчни дрехи.

            След пристигането на полицейския автомобил, Г. и        Й. *** и се укрили. Полицаите решили да не ги гонят, а извършили оглед на района. Н. открил конструкцията, като в мрежата имало риба. След малко бил повикан от С., който намерил 3 чували с риба. В близост до металната конструкция двамата открили още един чувал с риба. Чувалите и конструкцията се намирали на около 100м от леките автомобили.  

             С. и Н. уведомили своите колеги в полицейското управление и запазили местопроизшествието. По – късно на място пристигнала оперативна група, както и служител на ИАРА – св.Д.. Бил изготвен протокол за оглед на местопроизшествие, както и фотозаснемане. Д. съставил констативен протокол. Чувалите с риба и конструкцията били иззети и предадени за съхранение. Рибата била премерена, като количеството се оказало 57.670 кг.

             Известно време след като двамата подсъдими се укрили, Г. се обадил от своя мобилен телефон на бащата на Й. – св.Б. Й.. Обяснил му къде се намират и свидетелят отишъл с личния си лек автомобил да ги прибере. На сутринта двамата подсъдими били установени, след като била извършена проверка по регистрациите на двата леки автомобила. Лекият автомобил, управляван от Й., се оказал собственост

на М. А., майка на неговата приятелка – св.Е. А..

             Видно от заключението на в.л. Г., откритите в чувалите и иззети риби са от вида „скобар”, съответно мъжки, женски и подрастващи екземпляри, като стойността им възлиза на 356.18лв.

              От страна на въззивния съд е назначена и изпълнена съдебно техническа експертиза. Видно от експертното заключение на в.л.В., металната рамка може да бъде превозвана единствено в лекия автомобил м.”***”, без да бъде прегъвана.

              Видно от писмо на ИАРА, изискано и прието като доказателство по делото от страна на ДРС, към м.октомври 2015г. Й. е притежавал годишен билет за любителски риболов за периода 09.06.2015г. – 08.06.2016г. Г. към този момент не е притежавал билет за любителски риболов, но е притежавал 6 – месечен такъв за периода 29.03.2015г. – 28.09.2015г.

              Така описаната фактическа обстановка се различава значително от приетата от страна на Районния съд. Тя се установява по несъмнен и безспорен начин от показанията на св.С., Н., В., Д., П., П., от изготвените експертни заключения, от документите по ДП – протокол за оглед и изземване, писма, фотоалбуми, свидетелства за съдимост, разпечатки за телефонни обаждания и др., отчасти от обясненията на подсъдимите и от показанията на св.А., Г.а и Й..

              На първо място, Окръжният съд не дава вяра на обясненията на двамата подсъдими и на показанията на св.А. и Г., в частта им, в която твърдят следното:

              На 09.05. след 21.00ч. четиримата са отишли в района на пикник, като запалили огън, пекли наденици и употребявали алкохолни и безалкохолни напитки. По някое време след полунощ Г. и Й. оставили двете жени сами и отишли до с.М. за цигари. По – късно се върнали обратно, но поради алкохолното опиване на двамата мъже, групата оставила автомобилите на място и пеша продължила до с.М.. Оттам се обадили по телефона на св.Й., който дошъл с лек автомобил и ги транспортирал до домовете им. Тези им твърдения, макар и да изграждат една сравнително добре изградена защитна теза, са нелогични и житейски неиздържани. Не само защото прекарването на пясъчна ивица/ видно от приложения фотоалбум/ през нощта в началото на м.май трудно може да бъде възприето за пикник или защото оставянето на жените след полунощ сами за известно време звучи повече от нелогично. Но и защото така изложената версия по никакъв начин не може да обясни обстоятелството, че автомобилът на Г. е бил открит от полицаите отключен с поставен контактен ключ

 

на стартера и с работещо авторадио. Още по – малко би обяснила наличието на чували с риба и метална конструкция за нерегламентиран риболов в непосредствена близост до автомобилите, както и бягството на две лица от мъжки пол при появяването на полицаите. Очевидно е, че тази теза се поддържа единствено и само с цел оправдаване на подсъдимите, като при разглеждане на делото на първа инстанция е постигнала целта си.

              По идентични съображения не следва да се приемат за достоверни и твърденията на св.Й., че е прибрал с автомобила си и четиримата, като мъжете били много пияни и не можели да говорят.    

             За да постанови атакуваната присъда, Районният съд е приел, че подсъдимите Е.Г. и А.Й. не са  осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпления от общ характер по чл.238 ал.1 б.в вр.чл.20 ал.2 НК.  

    С оглед на установената фактическа обстановка Окръжния  съд намери, че горепосочения извод на първоинстанционния такъв е неправилен и не може да бъде споделен. Подсъдимите Е.П.Г. и А.Б.Й. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпления от общ характер по чл.238 ал.1 б.в вр.чл.20 ал.2 НК. От обективна страна е налице улов на риба от вида „скобар” в непромишлени води през размножителния период на рибата / Приложение №1 б.г т.7 и 8 към Закон за рибарството и аквакултурите/, като случаят е  немаловажен и деянията са извършени от подсъдимите в съучастие като съизвършители.

             От субективна страна е налице пряк умисъл – подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на своите деяния, предвиждали са настъпването на общественоопасните им последици и са го искали. Двамата са съзнавали много добре, че извършват противоправен улов на риба през размножителния й период. Предварително са се снабдили с уред за залавяне на рибите и с чували за съхранение на улова. Отишли са при вливането на р.Драгоданска през нощта, снабдени с фенерчета и са избягали при появяването на полицаите. Действително, двамата не са заловени на място. Но присъствието им и авторството на деянията се установява по безспорен начин по изложените по – горе съображения.

          Предвид гореизложеното, с оглед на повдигнатите срещу подсъдимите обвинения, въззивният съд се възползва от правомощията си по чл.334 т.2 вр.чл.337 ал.1 т.2 пр.1 НПК, като отмени присъдата на ДРС и постанови нова такава, с която призна

 

Г. и Й. за виновни в извършване на престъпленията. За тяхното извършване се предвиждат наказания „лишаване от

свобода”  до една година, „глоба” от 100 до 1 000 лв и лишаване от право по чл.37 ал.1 т.7 НК. Предвид това, доколкото двамата подсъдими са неосъждани и уловената риба е иззета своевременно от органите на ДП, Окръжният съд намери, че по отношение на Г. и Й. е налице хипотезата на чл.78а НК. Ето защо, след признаването им за виновни по повдигнатите им обвинения, съдът ги освободи от наказателна отговорност с налагане на административни наказания.

            При определяне на техните наказания се взеха предвид всички обстоятелства, имащи значение за отговорността им. Обществената опасност на деянията не е ниска – увредени са обществените отношения, свързани с опазване на природата, на нейните ресурси и на животинските видове. При превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства,  съдът намери че на двамата подсъдими следва да бъдат наложени административни наказания “глоба” от 1 000 лв и ”лишаване от право на любителски риболов по чл.22 ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите” за срок от  1     година.

             Осъди подсъдимите солидарно да заплатят сторените разноски. Постанови унищожаване на веществените доказателства - метална конструкция и чували.  

             По тези съображения Окръжния съд постанови присъдата си.

 

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ: