Мотиви по НОХД № 14/2016 година

         Кюстендилска окръжна прокуратура е повдигнала  и предявила обвинение срещу подсъдимия В.В.  от   Р. М., гр. Б., ул. „*****” № **,   за това че на 17.06.2014 г., около 16.00 ч., движейки се в посока от гр. Радомир към гр. Кюстендил, в землището на с. Цървеняно, обл. Кюстендил, на първокласен път I - 6, км 35+165, при управляване на МПС - товарен автомобил марка "****" с регистрационен номер *****, ведно с прикачено към него хладилно полуремарке с регистрационен номер ****, е нарушил правилата за движение, както следва:

- чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като с поведението си е създал опасност и пречки за движението и е поставил в опасност живота и здравето на водача на насрещно движещото се превозно средство;

- чл. 15, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, като не се е движил възможно най -дясно по платното за движение;

- чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като на пътно платно с двупосочно движение с две пътни ленти  е  навлязъл и се е движил  в лентата за насрещно движение;

- чл. 44,   ал.   1   от  ЗДвП,   като   при   разминаване  не  е  осигурил достатъчно    странично    разстояние    между    управляваното    от    него превозно средство и насрещно идващото такова

и   по   непредпазливост   е   причинил   смъртта   на   П. И. Б.  с   ЕГН:   **********  от   гр.   С.   -   водач   на  насрещно движещият се товарен автомобил марка "*****" с ДКН ***НА с ремарке с ДКН *****- престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в" във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

По време на съдебните прения прокурорът е поддържал повдигнатото обвинение  и е пледирал за признаване на подсъдимия за виновен по него и налагането му на наказания лишаване от свобода – условно и ЛПУ от право да управлява МПС. Навеждал е доводи  за доказаност авторството на подсъдимия в извършеното престъпление  и настъпилия престъпен резултат.

Частните обвинители  С.А.Б., И.П.Б. и А.П.Б., действащ лично и със съгласието на законният му представител С.А.Б., конституирани с протоколно определение от 11.05.2016 г., чрез повереника им адв. Д., са пледирали за осъдителна присъда, тъй като събраните по делото доказателства по безспорен начин установяват авторството на подсъдимия в деянието и вината му.

Адв. П., като защитник на  подсъдимия, е молила при постановяване на присъдата да се вземат предвид от съда смекчаващите вината обстоятелства за подсъдимия, а именно – чистото му съдебно минало, липса на противообществени прояви и наложени наказания за нарушение по ЗДвП, трудова ангажираност, изразено съжаление за стореното от подсъдимия. Направила е искане за налагане на наказание около минимума, предвиден за престъплението, изпълнението на което да се отложи на основание чл. 66, ал. 1 от НК. 

Подсъдимият не е участвал в съдебното производство, което е проведено при условията на чл. 269, ал. 3, т. 41 б.”в”, предложение І –во от НПК. Не е дал обяснение и на досъдебното производство.

КОС, след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и по отделно, ведно с доводите на страните, за да се произнесе взе предвид следното:

ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА

               Посъдимият В.В. е  роден на *** г. в гр. Р., Република М., македонец е, с македонско гражданство, женен, със средно образование,  работещ , живущ в Р. М., гр. Б., ул. „*****” № ***, неосъждан.

Посъдимият В.В. бил професионален водач на МПС. Към 07.06.2014 г.   работел в македонската транспортна фирма „К.Т.Г.”, с управител и собственик св. Г. А..

На 07.06.2014 год., в изпълнение на служебните си задължения, подс. В. тръгнал на път с товарен автомобил,  марка "***** с peг. № ***** и хладилно полуремарке, с peг. № *****. Превозвал товар от Македония за столицата на Норвегия - Осло. При обратния си курс натоварил стоки в Дания, които превозил  до гр. София, РБ. В София пристигнал на 17.06.2014 год., преди обяд, и разтоварил товара.  Около 14.00 ч. потеглил за Р.Македония по първокласен път І-6 (София – Кюстендил). Отминал гр. Радомир и около 16.00 ч. наближил село Цървеняно, общ. Кюстендил.

На 17.06.2014 год., от своя страна, изпълнявал трудовите си функции като професионален водач на МПС в «Т*****» - ЕООД - гр. София и пострадалия П.Б.. Последният управлявал товарен автомобил м. "******", c peг. № ***** НА с ремарке, с рег. № *****, собственост на дружеството, извършвайки транспортно-превозен- курс от гара Елин Пелин до град Благоевград и оттам - до гр. Кюстендил. В Кюстендил камионът на Б. бил натоварен със стока в магазин «Технополис» и около 15.30 ч. потеглил обратно за гара Елин Пелин. Към 16.00 ч., движейки се по първокласен път І-6 в посока гр. София, Б.   приближил и минал през с. Цървеняно, като стигнал до табелата за край на селото.

Пътното платно било покрито с асфалт, в добро състояние, без положен износващ пласт. Асфалтът бил мокър от падналия дъжд. Пътната маркировка представлявала непрекъснато осева линия, частнично изтрита. На км. 35 +165 на ПП- 1-6 в с. Цървеняно, участъкът бил хоризонтален с наклон на виража 4 %.

Непосредствено след  с. Цървеняно, преди  км 35+165 и двата автомобила се движели със скорост около 40 км/час. Подсъдимият навлязал с камиона си в   десен завой, посока София – Кюстендил. Пътят бил   хлъзгав и наклонен надолу /по посока на движението му/с радиус 39,75 метра.  Подсъдимият В. навлязал в завоя почти застъпвайки осевата линия с предната част на композицията.  При движението на същата обаче коловозът на задните колела на полуремаркето не съвпаднал с коловоза на колелата на влекача. Получило се обичайното при подобна ситуация изместване, т.е. разширяване на габаритния коридор на движение,  особено изразено при движението на композицията в завоя, притежаващ малък радиус. В резултат на това полуремаркето на автомобила „*****"  навлязло в   насрещната лента, когато идващият отсреща  т. а. "*****" отстоял на разстояние само на около 8 м. Последвал непредотвратим силен удар между двете МПС. Първоначалният контакт между камионите бил в зоната на страничните леви огледала на двата автомобила, без да настъпят особено големи поражения. При продължаващото им насрещно движение, обаче, едноактно настъпил ударът от предната лява част на хладилното ремарке върху страничната лява зона на кабината на т. а. "****". Вследствие на това съприкосновение, кабината на «******»-а била почти напълно смачкана, а самата композиция се спряла отдясно в канавката до пътя. Преустановил движението си и шофираният от подс. В. камион.

Пострадалият Б. бил затиснат в кабината на камиона си и бил в безсъзнание.

Св. К. и св. Б. спрели  на мястото на произшествието. Приближили до камиона на пострадалия Б. и се опитали безуспешно  да го измъкнат и да му укажат помощ. След тях при пострадалия дошъл  св. д-р Р., който установил, че Б. е починал. Това потвърдил и пристигналия на място медицински екип от СНМП.

От осъществената съдебномедицинска експертиза, базирана на огледа, аутопсията и проведените изследвания върху трупа на П.И.Б. се установява: охлузвания и кръвонасядания по лицето; закрита черепно-мозьчна травма - мозъчно-контузионни увреди на главния мозък оток на мозъка; гръдна травма под формата на счупване на всички леви ребра по 2 фрактурни линии - отпред, с разместване, и вляво-косо странично и отзад; пробиви на ляв бял дроб и кръвоизливи на средностението. Причината за смъртта на Б. е тежка политравма - гръдна и хемоторакс, с множествени счупвания на крайниците. Налице са признаци за остра кръвозагуба и следкръвоизливна анемия - бледост на паренхима на вътрешните органи. Гръдната травма е несъвместимо с живота състояние -счупването на всички леви ребра по 2 фрактурни линиипробиви на бял дроб и кръвонасядания на средностението.

Налице са признаци за прежизненост на травмите, т. е. смъртта е била бърза, но не моментална, настъпила е за около 10-15 минути след ПТП, като през това време   е бил в безпомощно състояние. Механизмът на смъртта включва воланна тежка травма. Едномоментно са получени и счупванията на крайниците от поредица удари в твърди тъпи предмети на кабината. Всички констатирани увреждания съответстват за получавето им при ПТП. Не са установени заболявания или деформации, които да благоприятстват настъпването на ПТП. Липсват травматични увреди, които да не могат да бъдат обяснени с настъпилото ПТП. Състоянието на трупа съответства на смърт oт първо денонощие.

За изясняване на механизма на настъпилото ПТП на ДП е назначена автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица инж. В., доц. д-р инж. Х. и инж. П. – специалисти по ДВГ и А, която съдът преценява за обоснована, ясна и конкретна, непоставяща подсъмнение истинноста на изводите й,  пради което цени същата при установяване на  горепосочените обстоятелства. Според вещите лица: скоростта на двата товарни автомобила към момента на възникване на проишествието е била от порядъка на 40 км/час; мястото на удара се намира-  по широчина на пътното платно – около 4,3 – 5 метра, в дясно  от левия край на платното за движние, считано по посоката Кюстендил – София, изцяло в лентата за движение на т.а. ****, управляван от пострадалия Б., а по дължина на пътното платно- на 13 – 17 метра след линията на ориентир 1 от протокола за оглед – табела край на с. Цървеняно, намираща се в ляво от пътното платно;  разстоянието на т.а. Мерцедес до мястото на удара в момента на навлизане в лентата му за движение на полуремаркето на т.а. **** е 8 метра;  непосредствената причина за прозшествието от инженеро-техническа гледна точка е поведението на подсъдимия, който навлизайки в завоя не е управлявал автомобила в   пътната си лента ; водачът на т.а. **** със скоростта, с която се е движил при канкретните пътни условия, не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, тъй като не е имал техническа възможност да започне намаляване на скоростта и   привеждане на автомобила към ефективно спиране; подсъдимият е имал техническа възможност да извърши завоя в рамките на своята пътна лента и при движение със скорост 40 км/час, както и да предотврати удара; независимо от това, дали е имало или не мазни петна по асфалта, подсъдимият е могъл да осъществи завоя при скоростта, с която се е движел без навлизане в лентата за насрещно движение.

Изложената фактическа обстановка се установява от протокол за оглед (л. 2 – л. 3 от д. пр.), придружен от фотоалбум (л. 4 – л. 9) и скица (л. 10), протокол за оглед (л. 11 – л. 12), придружен от фотоалбум (л. 13 – л. 15), протокол за оглед (л. 16 – л. 17), придружен от фотоалбум (л. 18 – л. 21), показанията на свидетелите Г. А. (л. 45 от ДП) и (л.76 от съдебното производство), С. А. (л. 47 от ДП и л.75 от сд.п-во), Е. Р. (л.62 от сд.п-во), Ю. К. (л.  62 от сд.п-во), В. Г. (л. 62 от сд.п-во), В. Б. (л. 59-л. 60 от ДП и л. 63 от сд.п-во), Я. В. (л. 63г от сд. п-во), Л. К. (л. 76 от сд.п-во), Ю. С. (л. 63 г от сд.п-во), съдебномедицинска експертиза (л. 67–л. 70), автотехническа експертиза (л. 81–л. 111), удостоверение за наследници  (л. 128), писмо от Областно пътно управление Кюстендил при АПИ (л. 135), проектен чертеж (л. 136– л. 138),  протокол от периодична проверка (л. 183), свидетелство за регистрация (л. 184), свидетелство за регистрация (л. 185), пътен лист (л. 188), копия от македонски документи, касаещи В. В. и управляваното от него МПС (л. 190– л. 194), справка за съдимост (л. 200), както и  веществените доказателства – тахографски шайби от товарните автомобили.

Между горецитираните гласни доказателствени средства е налице противоречие единствено относно причината за влажността и хлъзгавостта на пътя, а именно, дали поради падналия дъжд или поради разлято на пътното платно масло или дизелово гориво/нафта/.

Съдът кредитира показанията на св. Р. ( според които настилката била мокра, хлъзгава от разсипано масло или дъжд), св. К. (установил, че пътното платно е било хлъзгаво между двата автомобила на осевата линия), св. Б. (според който пътят бил влажен и хлъзгав), св. В. (установил, че навсякъде  по платното за движение около катастрофиралите автомобили било хлъзгаво). Съдът кредитира показанията на тези свидетели, според които пътят е бил влажен и хлъзгав, тъй като са категорични, ясни и взаимно потвърждаващи се. В частта им, според която пътят  бил мокър, показанията им се потвърждават и от констатациите в протокола за оглед на местопроизшествието от 17.06.2014 година, според които асфалтът бил мокър и в лявата пътна лента се наблюдавали мазни петна.

Горепосочените доказателства установяват авторството на подсъдимия в извършеното престъпление и причинените вреди в резултат на същото. Същите установяват, и че хлъзгавият път не е допринесъл за разположението на т. а. **** върху платното за движение. Така приема съдът, тъй като според заключението на вещите лица от автотехническата експертиза, пътната обстановка е позволявала извършване на завоя от водача на товарния автомобил „****” без напускане на попътната му лента и навлизане в насрещната.

 

 По правната квалификация:

Действайки по описания по-горе начин, от обективна и субективна страна, подсъдимият   е осъществил признаците на престъпление, описани  в  чл.343, ал.1,   б”в”, вр. чл.342, ал.1 от НК.

Обект на престъпление са обществени отношения, свързани с транспорта и защитени чрез наказателноправни норми в гл.ХІ, р.ІІ от Особената част на НК на РБ, а предмет на престъпление е пострадалият  от деянието на подсъдимия- П. Б.,  на 41 г. към датата на деянието.

Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия чрез действие и се изразява, в нарушение на чл.15, ал.1, изречение 1 от ЗДП, тъй като не се е движил възможно най-дясно по платното за движение, чл. 16, ал.1, т. 1 от ЗДП, тъй като е навлязъл  и се  е движил в лентата за насрещно движение на двупосочното пътно платно и чл. 44, ал. 1 от ЗДП, тъй като при разминаване не е осигурил достатъчно странично разстояние между управляваното от него ППС и насрещно идващото такова.  

      Налице е причинно -следствена връзка между  визираните правила за движение и настъпилия противоправен резултат-удар в насрещно движещия се товарен автомобил, управляван от пострадалия Б. и причиняване на последния на  несъвместими с живота  му увреждания 

          Според настоящия съдебен състав не се налага посочване като причина за настъпилото ПТП нарушаване  на  чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП, според който с поведението си е създал опасност и пречки за движението  и е поставил в опасност живота и здравето на водача на насрещно движещото се ПС. Така приема съда, тъй като цитираната разпоредба е  обща и не е в пряка причинна връзка с настъпилия резултат. Същата въвежда принципно правило за задължение към всеки водач за поведение изключващо създаване на опасност и пречки за движението и поставяне в опасност на живота и здравето на друго лице. Тя не въвежда конкретно правило за движение, нарушаването на което да е причина за настъпилото ПТП. Такива правила за движение са уредени в горецитираните член 15, 16 и 44 от ЗДвП.   Затова и подсъдимият е признат за невиновен за извършване на престъплението поради нарушаване на чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП  , в която част от обвинението е оправдан на осн.чл.304 НПК.   

            Субект на престъпление е подсъдимия. 

 От субективна  страна деянието е извършено при условията на несъзнавана непредпазливост (небрежност) по см. на чл.11, ал.3  от НК. Тази т.н.”небрежност ”се характеризира с два момента–отрицателен и положителен.  Отрицателният момент (волевото отношение на дееца) се изразява в това, че деецът нито иска, нито допуска настъпването на общественоопасните посредици. Положителният момент  (интелектуалния момент) се изразява в това, че деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е имал субективната възможност да ги предвиди  и съобразно с това да действа, така,че да не ги предизвика.  Формата на вина е извлечена от действията и цялостното поведение на подсъдимия, както и от характера и вида на допуснатите нарушения по ЗДвП.

Безспорна е причинно-следствената връзка между описаното поведение на подсъдимия и причинения вредоносен резултат-смъртта на Б...

Причините за извършване на престъплението се коренят в занижения оценъчен критерий на поведение на подсъдимия, недооценяване на създалата се пътна обстановка и проявено незачитане на законите в РБ,

Причинени са увреждания, съставомерни по см. на чл.343, ал.1, б. „в” вр. с чл.342, ал.1  от НК

С оглед на горното съдът   призна подсъдимия   за виновен в извършване на това престъпление и за  невиновен по обвинението в частта му по чл.5, ал.1 т.1 ЗДвП.

 

 

По определяне вида и размера на наказанието:

            Степента на обществена опасност на деянието е относително висока, предвид вида засегнати обществени отношения,   условията на време , място, обстановка и начин на извършване на престъплението, причините, довели до него, възрастта на пострадалия. Касае се за престъпление, което е тежко по см. на чл.93 т.7 от НК, тъй като за него в особената част на НК е предвидено наказание от 2 до 6 години лишаване от свобода. Предвидено е и наказание  ЛПУ на МПС, продължителността на което не бива да е по-малка от срока на наказанието ЛС.

           Степента на обществена опасност на дееца съдът прецени  като ниска, с оглед  чистото съдебно минало, трудовата му заетост, младата възраст и   добрите характеристични данни.

 

            Предвид  горните обстоятелства  съдът  наложи наказанията при  усл.на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите   вината и наказателната отговорност обстоятелства, като   определи размера на  наказанието лишаване от свобода и Лишаване отправо да управлява моторно превозно средство (ЛПУ на МПС) за срок от по 3 години.       Изпълнението на наказанието лишаване от свобода съдът отложи за срок от 5 години, считано от влизане на присъдата в сила, тъй като по отношение на подсъдимия са налице материално- правните и процесуално- правните предпоставки за приложението на чл. 66, ал.1 от НК. Съдът прие, че предвид вида на извършеното престъпление и ниската степен на обществена опасност на дееца, целите на наказанието ще се постигнат и без изолиране на подсъдимия от обществото.  

Такива по вид и размер наказания съдът прие, че ще  въздействат поправително-възпитателно на подсъдимия  и предупредително–възпиращо    по отношение на останалите граждани на обществото.  

На осн.чл.189, ал.3 НПК, тъй като  подсъдимият е признат за виновен, съдът го  осъди да заплати сторените по делото разноски в размер на сумата от ***** лв. дължими, както следва: по сметка на РУ на МВР – Кюстендил – ***** лв, а по сметка на КОС в полза на ВВС- **** лв. 

 

По отношение искането за приемане, признаване и изпълнение от РМакедония на присъдата:

 Кюстендилският окръжен съд (КОС)   счете,  че чрез Министерство на правосъдието на РБългария следва да направи искане  до РМакедония   за заявяване на желание за приемане на изпълнението, а след което и за признаване и изпълнение на  присъдата, тъй като  са налице следните предвидении в чл.470 от Наказателно-процесуалния кодекс на РБългария условия:

                   1/ осъденият с присъдата В.В.  има  постоянен адрес в  ВМакедония

                   2/ наложените му наказания с присъдата    не може да се изпълнят в РБългария дори и чрез екстрадицията му, предвид изискването по чл.5, ал.2 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест на РБългария, тъй като  наложените наказания не са  ефективни.

                   КОС счита, че признаването и изпълнението от РМакедония на присъдата   може да стане единствено при условията на взаимност, т.е изрично заявено съгласие от РМакедония за приемане на изпълнението. Този ред за признаване и изпълнение на присъдата е обусловен от обстоятелството, че  РМакедония не е ратифицирала Европейската конвенцията за международно признаване на присъди, поради което и не е  заявила желание за приемане на изпълнението.  Затова такова следва изрично да бъде поискано.

                    По гореизложените съображения и на осн.   чл. 470, т.1 и 5 НПК, Кюстендилският окръжният съд, с присъдата си ОТПРАВИ ИСКАНЕ, чрез МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО на Република България, до Република Македония за ПРИЕМАНЕ  изпълнението на   присъдата, както и за ПРИЗНАВАНЕ  и ИЗПЪЛНЕНИЕ на същата,  с която  македонския гражданин В.В. - родена на *** г. в гр. Р., Република Македония, живущ ***, македонски гражданин е признат за виновен  за извършено престъпление по чл. 343, ал.1 б «в» вр. с чл.342, ал.1 от НК  на РБ , за което са му наложени наказания, както следва:

1/ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  за срок от 3 (три) години, изпълнението на което се отлага на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 5 (пет) години, считано от  влизане наприсъдата в сила

2/   Лишаване от право да управлява моторно превозно средство  за срок от по 3 години, както и  да заплати в полза на РБългария  разноски по делото,   в размер на сумата от **** лв. дължими, както следва: по сметка на РУ на МВР – Кюстендил – **** лв, а по сметка на Кюстендилски окръжен съд  в полза на ВВС- *** лв. 

Така мотивиран съдът отправи искане по чл.470, т.1 и т.5 от НПК  за приемане, признаване и изпълнение на настоящата присъда и постанови  то да да се изпрати чрез МП на РБългария до компетентните власти на РМакедония, като се съпроводи със заверен препис от присъдата.

                   По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: