М  О  Т  И  В  И

 

към присъдата на КОС по нохд 488/2015     :

 

 

          Обвинението срещу подсъдимия Й.Н.Ч. ***, е за извършване на престъпление от общ характер по чл.343 ал.1 б.в вр.чл.342 ал.1 НК, при фактическа и правна обстановка, изложени в обвинителния акт. Прокурорът поддържа обвинението и изразява становище, че подсъдимия следва да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение с налагане на наказания „лишаване от свобода”, чието изтърпяване се отложи по реда на чл.66 НК, както и „лишаване от право да се управлява МПС” за срок, съразмерен с този на лишаването от свобода.

         По делото са конституирани в качеството на частни обвинители Д.И.К., З.Д.К. и Й.Д.К.. Техният повереник адв.Б. пледира за признаване на Ч. за виновен с налагане на наказание „лишаване от свобода” с приложение на чл.66 НК.

          Подсъдимият се възползва от правото си да не дава обяснения по повдигнатото срещу него обвинение, като изразява съжаление за настъпилата смърт. В последната си дума подсъдимият настоява за оправдателна присъда. Защитата в лицето на адв.Р. пледира за постановяване на оправдателна присъда.

           Кюстендилският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:                                   

            Подсъдимият Й.Н.Ч. е на 56г.,  неосъждан. Същият е правоспособен водач на МПС с категория В от 1985г. и категория С от 2000г. Живее постоянно в с.********, обл.Кюстендил.

            През 2014г. Й.Ч. работил като шофьор във фирма ******* гр.Сапарева баня и управлявал товарен автомобил м.”Мерцедес Бенц 3335” с рег.№ КН **** АН.

            На 12.03.2014г. сутринта подсъдимият бил на работа и превозвал с товарния автомобил земни маси на територията на гр.Сапарева баня. Около 11.00ч. подсъдимият извършвал пореден курс, като управлявал автомобила по ул.”Германея” в посока центъра на населеното място. По същото време по улицата пред него се движило и друго превозно средство – минитракторче м.”Кубота”, управлявано от св.П.. Същият управлявал тракторчето в най – дясната част на пътното платно, плътно до бордюра, като почиствал улицата.

 

            По същото време по ул.”Бреза” – пресечна на ул.”Германея”, се движила пеш пострадалата Р.Е. К.. Същата към този момент била на 80г., като независимо от напреднала си възраст ежедневно се придвижвала по този начин в гр.Сапавера баня. К. страдала от психично заболяване – шизофрения, като периодично била лекувана от д–ри Паризов и И. ***. Предписаните медикаменти взимала редовно с помощта на нейната дъщеря – частния обвинител и св.З.К.. Пострадалата обикновено се придвижвала забързано, леко подтичвайки, като това било известно на жителите на града. При слизането си по улицата към кръстовището с ул.”Германия”, К. преминала покрай дома на св.А.Г., която по това време се намирала в двора.

           При движението си по ул.”Германея” товарният автомобил настигнал тракторчето, управлявано от св.П. и Ч. предприел изпреварване. В момента, в който започнал да се прибира в дясната лента на пътното платно, К. ***, без да намали скоростта си на движение и без да се огледа, насочвайки се към продължението на ул.”Бреза” – ул.”Гейзера”.  Подсъдимият задействал спирачна система на автомобила и решил да завие наляво с цел избягване на удар с пострадалата. Товарният автомобил навлязъл още повече в насрещното   платно за движение, като независимо от усилията му последвал удар между предната част на товарния автомобил и лявата част на тялото на пострадалата К..

           Пострадалата паднала на земята, а товарният автомобил спрял до нея. След известно време на място дошла линейка, която транспортирала К. до лечебно заведение в гр.Дупница. Състоянието й наложило преместване в болница „Токуда” в гр.София. Независимо от оказаната й медицинска помощ, на 25.03.2014г. К. починала.

            Видно от справка за водач на МПС – л.130 от ДП, подсъдимият К. е наказван 3 пъти за извършени нарушения по ЗДвП за периода след 1985г.

            Видно от съдебномедицинска експертиза на труп №244/2014г., изготвена от в.л.Х., А. и Н., смъртта на пострадалата Р. К. се дължи на тежка закрита черепно – мозъчна травма, причинена й от товарния автомобил при настъпилото ПТП. Смъртта  е настъпила независимо от оказаната висококвалифицирана и своевременна медицинска помощ.

 

 

            Видно от автотехнически експертизи на в.л.Н., М. и Ч. / основна и допълнителна/, скоростта на движение на товарния автомобил, управляван от подсъдимия Ч.,  преди произшествието е била 47 км/ч. При тази скорост на движение пълният спирачен път или т.н. „опасна зона” възлиза на 45.10м. Ч. е имал за първи път възможност да забележи движещата се по ул.”Бреза” К., когато тя се е намирала на разстояние 76.40м.  от превозното средство.

             В момента на навлизане на пострадалата К. *** товарният автомобил все още е изпреварвал тракторчето и се е намирал в насрещната лента за движение, като разстоянието до възрастната жена е било 43.20м. Подсъдимият не е реагирал веднага, а с известно закъснение като това разстояние е намаляло на 41.40м. При скоростите на движение на двете превозни средства, надлъжното разстояние, необходимо на товарния автомобил за престрояване / връщане/ в неговата лента за движение е 46м. След задействане на спирачната система, скоростта на движение на камиона намалява и в момента на удара с тялото на пострадалата възлиза на 19.7 км/ч. Самият удар е настъпил в лентата за насрещно движение, спрямо посоката на движение на товарния автомобил.

             Според в.л. за подсъдимия не е съществувала техническа възможност за спиране на превозното средство преди коридора за движение на пострадалата/ ул.”Бреза” – ул.”Гейзера”/ при задействане на спирачната система в момента на навлизането й на ул.”Германея”, тъй като опасната зона /45.10м/ е по – голяма от разстоянието до К. / 43.20/м. И в този случай ПТП не би настъпило, ако подсъдимия Ч. е продължил престрояването на товарния автомобил в собствената лента за движение, без извиване на волана вляво и навлизане в насрещната такава. То не би настъпило и ако Ч. е предприел задействане на спирачната система още при забелязване от негова страна на К. ***.

             Горeизложената фактическа обстановка се установява и доказва по несъмнен начин от събраните в хода на наказателното производство доказателства – показанията на свидетелите, експертните заключения на в.л., съдържащите се в ДП документи – протокол за оглед на местопроизшествие, свидетелство за съдимост и др.

             Деянието на подсъдимия Й.Н.Ч.  осъществява от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер по чл.343 ал.1 б.в вр.чл.342 ал.1 НК. От обективна страна е налице нарушение на правилата за движение при управление на МПС - лек автомобил, а именно визирани в чл.15

ал.1 и чл.16 ал.1 ЗДвП. На първо място, подсъдимият е нарушил задължението си като водач на ППС да се движи възможно най – дясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка да използва най – дясната свободна лента и, на второ място – нарушил е задължението си като водач на пътно превозно средство на пътно платно с двупосочно движение, когато платното за движение има две пътни ленти, да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне.

           От субективна страна деянието е извършено при проявна форма на вината - непредпазливост под формата на  съзнавана небрежност. Ч. е съзнавал, че нарушава правилата за движение. Същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици - смъртта на К., но е бил длъжен и е могъл да предвиди негативните последици, от неговата воля е зависело предотвратяването на вредите, което обаче той не е сторил.

           Съобразявайки гореизложеното, КОС призна подсъдимия Й.Н.Ч. за виновен в извършване на престъпление от общ характер по чл.343 ал.1 б.в вр.чл.342 ал.1  НК. Същевременно го призна за невинен и оправда по частта от повдигнатото срещу него обвинение за нарушаване на правилата за движение, визирани в чл.20 ал.2 изр.2 ЗДвП, а именно – като водач е длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. За да го стори, Окръжният съд намери че подсъдимият не е извършил това нарушение на правилата за движение, доколкото в конкретния случай пострадалата К. е навлязла в улицата, по която се е движил товарния автомобил и по този начин се е превърнала в опасност за движението, при отстояние от него по – малко от опасната зона. Действително, Ч. е задействал спирачната система с известно закъснение – 0.14 секунди, но това реално не се отразило на крайния резултат.

            Причината за настъпилото ПТП и последвала смърт на възрастната жена се корени в решението на подсъдимия да завие наляво и да навлезе в насрещната лента за движение и в по – малка степен на поведението на самата пострадала, доколкото е предприела пресичане на улицата нарушение на правилата за движение на пешеходците по чл.114 и 114 ЗДвП.  

           При определяне вида и размера на наказанията на подсъдимия съдът съобрази всички обстоятелства, обуславящи неговата отговорност, както и целите на наказателната репресия по чл.36 НК. Степента на обществена

 опасност на деянието е висока. Засегнати са обществените отношения, свързани със сигурността и безопасността на движението по пътищата, както и свъзраните с опазването живота и здравето на гражданите.

         Степента на обществена опасност на подсъдимия е ниска – Ч. е неосъждан, за период от 30 години почти не е наказван за извършени нарушения по ЗДвП. Същият полага общественополезен труд. Налице е и съпричиняване от страна на пострадалата, която със своето поведение в нарушение на правилата за движение на пешеходците / чл.113 и 114 ЗДвП/ също е допринесла за настъпването на вредоносния резултат.

          Предвид гореизложеното, съдът намери че по отношение на подсъдимия е налице хипотезата на чл.55 ал.1 НК – многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най – лекото, предвидено в закона наказание, се оказва несъразмерно тежко. Ето защо определи наказанието на Ч. под най - ниския предел, като му наложи наказание “лишаване от свобода” за срок от 6 месеца. Същевременно прецени, че за постигане целите на общата и специалната превенция и преди всичко за осигуряване поправително - възпитателното въздействие на наказателната репресия, изтърпяването на наказанието следва да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от 3 години.

            На осн.чл.343г вр.чл.37 т.7 НК, доколкото подсъдимият е правоспособен водач, съдът му наложи и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. Осъди го да заплати сторените разноски по делото.

            По тези съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                            Председател :