М   О   Т   И   В   И

 

                              По Присъда № 11/7.06.2016 г.,

                         постановена по ВНОХД № 474/2015 г.

                      по описа на Кюстендилския окръжен съд

 

 

        Производството по делото е по реда на глава ХХІ НПК и е образувано по ПРОТЕСТ на ДРП срещу Присъда №  93/24.09.2015 г. на ДРС, постановена по НОХД № 639/2015 г. по описа на съда,  с която подсъдимия Л.В.К., ЕГН ********** е признат за невиновен в извършването на две престъпления - по чл. 345 НК и по чл.316 във вр. с чл.308 ал.2 НК.

    В протеста и мотивите към него са изложени мотивирания оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата, изразяващи се в неправилно изключване от доказателствения материал на веществените доказателства, изготвени въз основа на СРС, считайки този способ за неприложим, като съществуват и други доказателства по делото, обуславящи съставомерност на двете обвинения, с цитирана съдебна практика. Поради това според прокурора съдът е формирал неправилни изводи за несъставомерност на двете обвинения. Доказателствени искания не са направени в протеста. Моли се за отмяна на оправдателната присъда и признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатите му обвинения.

     В о.с.з. протестът се поддържа от Окръжна прокуратура, чийто представител пледира за отмяна на оправдателната присъда ДРС на осн.чл.336 ал.1 т.2 НПК и за постановяване на нова осъдителна присъда с налагане на справедливо наказание по съображения за доказаност по категоричен начин и на двете обвинения от обективната и субективната им страна.

    Защитникът на подсъдимия адв.Р. намира протеста за необоснован и недоказан и противоречащ на основни постулати на правото, а присъдата на ДРС – за правилна и законосъобразна и моли за потвърждаването й. Акцентът в пледоарията му беше насочен към субективната несъставомерност на престъплението по чл.316 във вр. с чл.308 ал.2 НК и на престъплението по чл.345 НК и на невъзможността да се ползват СРС-тата като годни доказателства по делото, тъй като нормата на чл.316 НК не е включена в обхвата на изчерпателното изброяване в  чл.172 ал.4 НПК, а други доказващи виновността на подсъдимия доказателства според него не са събрани.

   Вторият защитник на подсъдимия адвокат Ал.Р. намира присъдата на ДРС за правилна и законосъобразна и споделя доводите на адв. Р., поради което моли за потвърждаване присъдата на ДРС. Той също пледира за невъзможност да се ползват СРС под формата на представените по делото ВДС, тъй като двата текста на обвинението не попадат в изрично визираните възможни текстове на чл.172 ал.4 НПК, за които престъпления могат да се ползват СРС и че изключвайки тези СРС-та, не са събрани други доказателства, доказващи, че подсъдимият е извършил престъпленията, за които е обвинен. В тази връзка адв.Р. поддържа, че действително в АУАН-а е записано, че подсъдимият е представил молдовско свидетелство за управление на ЧПС, но той е имал и испанско такова, което било отбелязано в Докладната записка на разпитания и от въззивния съд автоконтрольор св. К. и че ползването на две различни свидетелства от различни държави, едната от които не е членка на ЕС, не е забранено.

   Като последна дума подсъдимият поиска от съда да се потвърди присъдата на ДРС.

   КОС, след преценяване доводите и възраженията на страните и след запознаване със събрания в І-инстанционното производство доказателствен материал, както и с новите доказателства, събрани във въззивното производство - разпит на св. В.К., представения АУАН № 2896/на л.35 от настоящото дело/ и  Писмо с вх.№ 3455/3.05.2016 г. на ОД МВР – Силистра/на л.43 от настоящото дело/, както и обясненията на подсъдимия пред въззивния съд,  намери така постановената присъда в оправдателната й част за незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон. Затова на осн.чл.336 ал.1 т.2 във вр. с чл.334 т.2 НПК я отмени и постанови нова осъдителна присъда в тази част, като призна подсъдимия Л.В.К. за виновен по повдигнатите му обвинения и му наложи наказание”Глоба” в размер на 300 лв. за престъплението по чл.345 НК и за престъплението по чл.316 във вр. с чл.308 ал.2 НК – „лишаване от свобода” за срок от 1 година, чието изпълнение на осн.чл.66 ал.1 НК отложи за изпитателен срок от 3 години, като  на осн.чл.23 ал.3 НК присъедини към него изцяло наложеното наказание „глоба” в размер на 300 лв. В останалата част –за отнемането на веществените доказателства в полза на държавата - въззивният съд потвърди присъдата на ДРС като правилна и законосъобразна Съображенията за постановения въззивен съдебен акт са следните:

       ДРП е повдигнала обвинение с ОА срещу Л.В.К. за две престъпления – по чл.345 НК и по чл.316 във вр. с чл.308 ал.2   НК, извършени на 22.10.2013 г. за това, че :

   = че на 22.10.2013 г. на първокласен път Е 79 при километър 336+400/ в района на бистро „Пако”/ в землището на с.Джерман, община Дупница, обл.Кюстендил/ си е служил с контролни знаци/два броя регистрационни табели с номер  CLS866 – молдовски образец, издадени за друго МПС – лек автомобил марка „***” с номер на рама ***, регистриран на територията на Р Молдова/ - престъпление по чл.345 НК;

    = че по същото време и на същото място съзнателно се е ползвал пред автоконтрольор В.К. и мл. автоконтрольор Светозар Спасов – служители при РУ на МВР – гр.Дупница, от неистински документ – свидетелство за регистрация на МПС № 136600565 – молдовски образец, на което е придаден вид, че е издадено официално от компетентните органи на Р Молдова, като от К. за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316 във вр. с чл.308 ал.2 НК.

       По делото е установена следната фактическа обстановка:

       Подсъдимият е роден на *** г. в гр.Силистра, живее в този град и е неосъждан, безработен е и е със средно образование..

       На 18.07.2013 г. от черноморския ни курорт”Св.Влас” противозаконно бил отнет лек автомобил джип***”, собственост на руския гражданин А. Е., за което той подал сигнал до българската полиция на същата дата в 13,08 часа. Автомобилът със следните идентификационни признаци: лек автомобил, националност – Руска федерация, рама № ***, марка ***а, цвят черен, рег.№ *** бил обявен за международно издирване, видно от Справката на л.37 според номерацията в долната част на листа от том 1 на ДП.

      След отнемането на автомобила била извършена интервенция върху рамата му, като механично е бил премахнат оригиналния й номер и бил набит нов номер ***

      В началото на м.септември 2013 г. този автомобил бил управляван от лице, представящо се с името Й.Т., молдовски  гражданин,  като тогава този същият автомобил бил с гръцки номера. През м. септември 2013 г. в м.”Кайсиева градина” край Варна подсъдимият, който по това време  търсел да си закупи луксозна кола, видял този автомобил и го харесал. Подсъдимият се познавал с лицето с името Т. Т.бил молдованец, който подсъдимият познавал отдавна -  от едно казино в гр.Кишинев. Подсъдимият се познавал още с лицата „***”, които според него са сериозни продавачи на коли и с които той е разговарял по повод именно на процесния джип. Подсъдимият и Й.Т. се уговорили Т.да му предостави ползването на автомобила с пълномощно срещу сумата 15 000 евро и впоследствие подсъдимият да си го закупи.

   Подсъдимият се съгласил, но поставил на лицето с името Т. условие – да се смени регистрацията, както той сам е заявил в обясненията си пред ДРС:”Казах: уредете това нещо, сложете ми нови номера и тогава ще се договаряме.” Подсъдимият не искал да даде парите, след като колата е с гръцки номера и с гръцки документи. Според него трябвало да сложат на джипа”оригинални номера”, той не искал да вземе джипа с гръцки номера, след като молдовците са собственици. За новите документи подсъдимият заплатил 300 евро :”Аз казах, че ще си заплатя за документите, щом искам да карам хубава кола, ще си платя…Искам да пътувам и затова документите ми трябва да са редовни. За да вляза в Гърция и Румъния, трябва да са ми редовни документите”/ вж л.30-31 от делото на ДРС/.  Подсъдимият в разпита си като обвиняем в ДП е заявил:”Даже нарочно накарах молдованците да изкарат молдовски документи на джипа, защото в Молдова контролът е много по-голям отколкото в България”/вж л.44-гърба от том 1 на ДП/.

    Подсъдимият не си спомня на кого точно е поръчал новите документи за автомобила – дали на Т. или на неговия колега В.. Подсъдимият поръчал документи и табели за джипа, защото знаел, че в България ако не е регистриран редовно и няма табели един автомобил, няма да може да го кара. Документите подсъдимият изпратил по електронна поща, която била отворена от лицето с името Т., наричан навсякъде по делото от подсъдимия”Т.”. На подсъдимия посочените лица му казвали  какво да прави и той го правел. Подсъдимият е пояснил в обяснението си, че „папира” значи хартия, т.е. при поръчването им той е искал документите да бъдат на хартиен носител. Някои от документите били на пластмасови дискети

    Документите за джипа били донесени на подсъдимия от лицето с името Т., като последният предоставил на подсъдимия процесния джип вече с молдовски регистрационни табели и молдовско свидетелство за регистрация. В свидетелството за регистрация на автомобила като негов собственик бил вписан лицето Й. Т. Т.предоставил на подсъдимия и Пълномощно № 9176/12.09.2013 г., нотариално заверено от нотариус М. Д. в Р Молдова, с което пълномощно Ткачи упълномощава подсъдимия да управлява и да се разпорежда с автомобила, със срок на пълномощното 3 години/вж л.83-84 от том 1 на ДП/. В това пълномощно е посочен адрес на постоянен адрес на подсъдимия в Р Молдова, община Кишинев ул.****** ап.***..

   На 22.10.2013 г. около 16,50 часа подсъдимият се движил с управлявания от него автомобил-джип ***”, с номер на рамата  ***, черен на цвят, регистрационни табели с номер  *** по главен път Е-79 в посока гр. София между селата Крайни дол и Джерман, които се намират в област Кюстендил. Там той извършил маневра”изпреварване” при непрекъсната пътна лента, за което нарушение бил спрян за проверка от св.В.К. и С. С. служители на КАТ – гр.Дупница. Свидетелите извършили проверка на автомобила и при нея установили, че джипът е марка”***”, модел „***”, последен модел за момента. Молдовската му регистрация първоначално св.К. и С. установили по регистрационните табели, поставени на него. Подсъдимият като водач на МПС-то представил на св.К. и молдовско свидетелство за регистрация на МПС, като първоначално започнал да говори на руски език на проверяващите. Те също му отговорили на руски, като помислили, че е молдовски гражданин. Когато обаче подсъдимият представил личната си карта те разбрали, че той е българин и продължили разговора на български език.  Най-напред св. К. установил, че автомобилът е с пренабита рама с видими интервенции по нея, заради което автомобилът бил закаран в РУП – Дупница за допълнителна проверка от служител на НТЛ и там се потвърдил този факт. У св.К. и С. имало съмнение, че представените документи за автомобила са фалшиви, както и че автомобилът е нередовен и започнали проверка и на регистрационните табели, обяснили това на подсъдимия и уведомили дежурния прокурор. Междувременно била направена справка в информационните масиви на МВР, в които св.К. и С. намерили изображения на молдовски свидетелства за регистрация на МПС, които били коренно различни от представеното от подсъдимия молдовско свидетелство за регистрация на управлявания от него автомобил.

    Всички извършени действия и констатации от тази проверка са отразени в съставената от св.К. Докладна записка на л.19 от том 1 на ДП. Св.К. е абсолютно сигурен, че подсъдимият е имал молдовско свидетелство за управление на МПС, което те иззели, но впоследствие по нареждане на дежурния прокурор върнали на подсъдимия и след проверката фактически било иззето само свидетелството за регистрация на МПС, а автомобилът останал в РУП – Дупница, като бил предаден от подсъдимия с Протокол за доброволно предаване. По време на проверката подсъдимият се държал коректно, с уважение към полицейските служители и бил абсолютно спокоен.

    За нарушението на ЗДвП, по повод на което подсъдимият бил спрян, му бил съставен АУАН № 2896/22.10.2013 г. и впоследствие и НП № 2896/13 от 1.11.2013 г. , което подсъдимият не е обжалвал. В АУАН-а на съответното за това място е описан номера на свидетелството за управление, което подсъдимият представил на проверяващите и това е СУ № ****, за категории D + Е , съставено от Р.Б. Молдова.

      След задържането на джипа била извършена проверка за неговата регистрация, както и на пълномощното от 12.09.2013 г., предоставено на подсъдимия от лицето с имената Й. Т. В изпълнение на поръчката, изпратена от ДРП до компетентните органи на Р Молдова, е отговорено с Писмо № 30/16.06.2014 г./на л.61 според номерацията в долната част на листа от том 2 на ДП/, че в Регистъра на нотариалните актове на публичния нотариус Д. М., с район на действие в община Кишинев, на 12.09.2013 г. с № 9176 няма регистрация на пълномощно или на друг документ.

    По искане на разследващите органи е направено запитване до „***”ЕООД – гр. София.С Писмо № 117/8.11.2013 г./ на л.35 според номерацията в долната част на листа  от том 1 на ДП/ за задържания лек автомобил с описаните идентифициращи го признаци  относно монтираните на него въздушни възглавници, за коя страна е бил произведен и наличните данни за въпросния автомобил. С Писмо № 117/8.11.2013 г./ на л.18 от том 1 на ДП/  е отговорено следното: Въздушната възглавница с посочения номер ****е фабрично вградена в автомобил марка *** с рама № ***, произведен е на 23.06.2008 г. и е предназначен за Русия, като по-нататък в писмото се съдържат техническите характеристика на автомобила.

   Относно посочения в пълномощното от 12.09.2013 г. постоянен адрес на подсъдимия в Р Молдова, гр.Кишинев, ул. ***  **ап.*** е установено /вж л.63 според номерацията в долната част на листа от том 2 на ДП/, че  съгласно Протокол за установени документи на л.64 според номерацията в долната част на листа от том 2 на ДП , по данни на лицето В.В.Г., живуща на този адрес заедно със семейството си от около 24 години, Й.Т. също никога не е живял на този адрес. На посочения адрес  повече 20 години гражданинът Жалба П.. С Писмо№о 3990/702/ІІ-52015 на Главната прокуратура към ВКС на Румъния /на л.69според номерацията в долната част на листа от том 2 на ДП/   на база направена проверка на базата данни относно румънските граждани и на онези бази данни, в които са регистрирани чуждестранните граждани, живеещи в Румъния, не е могло да се идентифицира лице с имената Й.Т.T. I..

    По запитване българските разследващи органи  относно регистрацията в Молдова на автомобил с ДК № *** и номер на рама ***, Интерпол Кишинев е отговорил така: лек автомобил марка *** с рама № *** не е регистриран на територията на Р Молдова. Регистрационните табели № *** са били издадени за лек автомобил  *** с рама № ***, регистриран на територията на Р Молдова на 22.07.2007 г., свидетелство за регистрация № 077101622, издадено на името на ***. Заверено ксерокопие от регистрационния талон на л.а. Форд е представено на л.39 от том 2 на ДП. Свидетелство за регистрация № 136600565 е било издадено на 11.07.2013 г. на територията на Р Молдова за лек автомобил марка VAZ с рама № 1160303/вж Писмо рег.№ А-25635/28.10.2013 г. на МВР - Дирекция „Международно оперативно сътрудничество” на л.40 според номерацията в долната част на листа  от том 1 на ДП/.

   Също със съдебно поръчка по поредно запитване на българските разследващи органи относно регистрацията и регистрационните табели на управлявания от подсъдимия автомобил е отговорено с Писмо № 03/50 от 8.07.2014 г. от Министерство на информационните технологии и комуникации на Р Молдова, държавно предприятие”Център на държавни информационни ресурси”Регистру”, Управление”регистрация на превозни средства и квалификации на водачите /на л.66 според номерацията в долната част на листа от том 2 на ДП/, че според информацията от Държавния регистър за превозни средства към 8.07.2014 г. автомобилът *** с номер на рама *** въобще не фигурира. В същото писмо е казано, че не може да бъде предоставен препис от свидетелството за регистрация № 077101622, издадено за превозно средство *** с регистрационен номер *** двигател № ***, ******, произведено 2003 г. и регистрирано на 14.02.2007 г. на име ***, тъй като собственикът го е получил на 22.07.2007 г. и във свидетелството е впечатана холограма № 5192503 и притежава статут действително. В същото писмо се сочи още, че румънските власти нямат възможност да предоставят на българските разследващи органи свидетелство за регистрация № 136600565, издадено за превозно средство ***  регистрационен номер ***, двигател № ***, ******, произведено през 1981 г. и регистрирано на 21.06.2013 г. на име *** , тъй като собственикът го е получил на 11.07.2013 г., с впечатана в него холограма № 479634 и притежава статут”действително”. Т.е. номера на свидетелството за регистрация на управлявания от подсъдимия л.а. ****** отговаря на легално свидетелство за регистрация със същия номер, което е издадено за друг автомобил – ВАЗ 2103 с регистрационен номер ОСАА874, двигател № 5109176, произведено 1981 г. и регистрирано на 21.06.2013 г. на А. А. Я..

     От СТЕ, обективирана в Протокол за извършена експертиза № 15/ДОК-20 от 6.02.2015 г. /на л.59-63 от том 1 на ДП/, изпълнена от в.л. Т. К.от НИКК-МВР София е установено, че бланката на представеното за изследване молдовско свидетелство за регистрация на МПС с № 136600565 за л.а. *** , с № на рама *** е неистинска, т.е. документът не е издаден от компетентните органи на Р Молдова, като не са установени признаци за извършени преправки в съдържанието на документа.

    На л.86 от том 1 на ДП е приложено Пълномощното 7.11.2013 г., заверено от нотариус З. Н.от гр. Силистра, за което в обясненията си пред въззивния съд говори подсъдимия и с което Й.Т. гражданин на Р Молдова, упълномощава подсъдимия да извършва всички действия от негово име във връзка с получаването на задържания за проверка негов личен автомобил модел „***, каросерия ***, година на производство 2008 г., с рег.№ ***, черен на цвят.

   В ДП са положени усилия за издирване местонахождението на Й.Т. и на Г. Х.. От Писмо рег.№ 2063/17.01.2014 г. на ОД МВР група”Миграция”/н ал.88 от том 1 на ДП/  е установено, че и двете лица с тези имена  нямат и не са имали статут на постоянно или продължително пребиваващи в България чужденци и поради това нямат настоящ и постоянен адрес в България. За Г. Х. има данни, че е напуснал страната ни на 16.07.2011 г. и до датата на писмото няма данни за обратното му влизане. Аналогична информация за Й.Т. е представена и с Писмо УРИ 53:6700-67  от 10.03.2015 г.

     От представеното пред въззивния съд служебно изискано Писмо № УРИ342000-4103/27.04.2016 г. от ОД МВР-Силистра/ на л.43 от настоящото дело/се установи, че на подсъдимия от ОД МВР-Силистра е издадено СУМПС № 281242714/13.12.2011 г., валидно до 13.12.2021 г., кат А, Tkt, M, B, C,D, BE CE, DE и че свидетелството е със статус”унищожен” от 14.06.2012 г. по причина подмяна/замяна в чужбина – кралство Испания.

      Подсъдимият е неосъждан, видно от справката му за съдимост.

    

                         По доказателствата:

  

      Горната фактическа обстановка се установи и доказа по несъмнен начин от описаните в хода на горното изложение писмени доказателства, от фотоалбума за автомобила, както и от кредитираните изцяло от съда гласни доказателства – показанията на св.К. и Спасов и частично – от обясненията на подсъдимия от ДП и от СП - тези пред ДРС и пред КОС. Показанията на двамата полицейски служители К. и С., първият преразпитан и от въззивния съд, се кредитират изцяло като обективни и безпристрастни, тъй като изнесените с тези показания факти се подкрепят напълно от всички останали доказателства по делото – както от писмените доказателства, изпратени от Р Молдова и отнасящи се до установеното от св.К. пренабиване на рамата на автомобила, така и до това, че регистрационните табели на процесния автомобил са предназначени за друг автомобил, така и до установеното от тях след справки в информационните масиви на МВР, че свидетелството за регистрация на автомобила е неистинско, безспорно установено със специални знания – заключението на СТЕ на в.л. Т. К.. Изнесените от двамата свидетели факти относно причината за спиране на подсъдимия с управлявания от него автомобил и това, че е представил молдовско СУМПС се потвърждава напълно от представения АУАН от 22.20.2013 г., както и от категоричните относно това обстоятелство показания на св.К..

   Обясненията на подсъдимия съдът кредитира само в тези им части, в които се подкрепят от останалите описани по делото доказателства и това са обяснеинята му относно извършените от него дейности преди „покупката” на автомобила – поръчването от него на документи и табели за автомобила, който бил с гръцки номера; плащането от 300 евро за това; причините, поради които е поръчал точно молдовски документи; познанствата с лицата Й.Т. и обкръжението му М., Р., В.. В останалата им част обясненията на подсъдимия се възприемат като защитна теза поради опровергаването им от кредитираните доказателство по делото – напр. в частта им, че не е знаел, че табелите и регистрационния талон на автомобила са фалшиви/талонът е неистински/; че бил представил на св.К. и Спасов испанското СУМПС, а не молдовското, което категорично се опроверга от записаното в АУАН-а за административното нарушение и от категоричните показания на св. К.; че заплатените 300 евро са били за зелена карта и в крайна сметка, че той не бил знаел , че свидетелството за регистрация на автомобила е неистинско, както и че регистрационните табели не са за управлявания от подсъдимия автомобил.

        При установяване на безспорните факти по делото, изложени подробно по-горе, съдът изключи от доказателствения материал: намиращите се в том 1 от ДП показания на разпитания по делегация свидетел Х., тъй като това доказателство не е събрано от решаващия съд съгласно основния принцип на НПК за непосредствено събиране на гласните доказателства и се налага извода, че тези показания не са събрани по правилата на НПК, поради което следва да бъдат изключени от доказателствения материал. От доказателствения материал се изключиха и протоколите за разпит от ДП на подсъдимия, дадени тогава в качеството му на свидетел поради невъзможността им да се приобщят към доказателствения материал и следователно и да се ползват като годни доказателствени средства по НПК.

          Съдът изключи от доказателствения материал и не обсъжда първата експертиза на в.л.Т. Х./на л.69-71 от том 1 на ДП по причина, че тя не дава отговор на поставените въпроси поради липса на образец за сравнение на изследвания обект-свидетелството за регистрация на МПС, представено от подсъдимия.

     Съдът изключи от доказателствения материал и приложените по делото секретни материали – ВДС, обективирани в протоколи на хартиен носител вследствие на разрешено използване на СРС, по следните съображения: Използването на СРС е било надлежно разрешено по ДП, образувано пред Окръжна прокуратура – Силистра за престъпление по чл.249 ал.4 НПК. Систематичното място на този текст от НК е в глава VІ, раздел четвърти. Глава VІ от НК обаче не попада в изрично изброените в чл.172 ал.2 НПК глави и раздели от особената част на НК относно допустимото използване на СРС за разследване на тежки умишлени престъпления. Процесните престъпления, за които подсъдимият е бил привлечен като обвиняем и за които му е повдигнатото с ОА обвинение, са по чл.345 НК и по чл.316 във вр. с чл.308 ал.2 НК. Съгласно изчерпателното изброяване в чл.172 ал.2 НПК и на отделни текстове от НК, за които е допустимо използване на СРС при разследване на тежки умишлени престъпления, престъпленията по чл.345 НК и по чл.316 във вр. с чл.308 ал.2 НК не попадат там. Престъплението по чл.308 ал.2 НК попада в това изброяване, но не и престъплението по чл.316 НК, който текст препраща само към наказанието по чл.308 ал.2 НК, но не и към обективните и субективни признаци на престъплението по чл.308 ал.2 НК. По тези съображения съдът изключи от доказателствения материал и по тази причина не обсъжда при възприемане на фактическата обстановка ВДС по делото като негодни доказателствени средства.

 

                                    По правната квалификация:

    

     

1.      За престъплението по чл.345 НК.

 

     От така установената по несъмнен начин фактическа обстановка се налага извода за обективна и субективна съставомерност на това престъпление.

    От обективна страна се установи, че управляваният от подсъдимия К. автомобил  200, с № на рама ***черен на цвят, с рег.№ ***в момента на спирането му за проверка от св.К. и С. на 22.109.2013 г. е  бил с контролни знаци - регистрационни табели, издадени за друго МПС. Регистрационните табели №***– 2 бр.  са били издадени за лек автомобил  ***, с рама № ***, регистриран на територията на Р Молдова на 22.07.2007 г. със свидетелство за регистрация № ***, издадено на името на Г. Х./H.G. I.i/. Заверено ксерокопие от регистрационния талон на л.а. ***, за когото са били предназначени официалните табели, е представено на л.39 според номерацията в долната част на листа от том 2 на ДП. Поради всичко това съдът приема, че подсъдимият от обективна страна е осъществи изпълнителното деяние на чл.345 НК – при управлението на джипа ***, който не е регистриран на територията на Р Молодва, си е служил с контролни знаци, издадени за друго МПС, което е регистрирано на територията на Р Молдова.

    От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при форма на вината пряк умисъл. За субективната страна на всяко престъпление се преценява по обективно извършените от подсъдимия действия. В случая въззивният съд приема, че обективно извършените от подсъдимия К. последователни действия по снабдяване с документи, респ. и с табели за джипа красноречиво сочат на знание от негова страна, че регистрационните табели са предназначени не за този джип, а за друго МПС. И това е така, защото самият подсъдим е заявил в кредитираната от съда част от обясненията му от ДП:”Даже  нарочно накарах молдованците да изкарат молдовски документи на джипа, защото в Молдова контролът е много по-голям отколкото в България” и  тези от СП пред ДРС, че не искал да даде парите след като колата е с гръцки номера и с гръцки документи, според него трябвало да сложат на джипа”оригинални номера” Според него трябвало да сложат на джипа”оригинални номера”, той не искал да вземе джипа с гръцки номера, след като молдовците са собственици. Той самият е заявил пред ДРС, пък и пред въззивния съд, че не искал да вземе джипа с гръцки номера, след като молдовците са собственици. За новите документи подсъдимият заплатил 300 евро:”Аз казах, че ще си заплатя за документите, щом искам да карам хубава кола, ще си платя.” Той е доста добре информиран относно регистрационните табели на автомобилите, видно от дадените пред ДРС обяснения:”…в България ако не е регистриран редовно и няма табели, няма да мога да го карам. Може да ми дадат и временни регистрационни табели, но истински, защото има истински и неистински”. Т.е. той самият достатъчно ясно е заявил , че му е известно че има истински и неистински регистрационни табели и при тези си задълбочени познания няма как да не е знаел, че регистрационните табели на  управлявания от него джип са били предназначени за друг автомобил..

    Но от всички събрани доказателства по делото въззивният съд извежда единствено правилният извод: Подсъдимият много добре е знаел, че относно собствеността на автомобила има нещо нередно. А според въззивния съд събраните по делото доказателства сочат, че управляваният от подсъдимия автомобил е именно откраднатият такъв от курорта „Св.Влас” на 18.07.2013 г., който е бил обявен за международно издирване. Подсъдимият е знаел, че гръцките табели са неистински и е решил, че като поръча молдовски табели и молдовски документи за джипа, ще бъде по-малко подозрително управлението му в България по причина, че в региона, в който живее – гр.Силистра и който е граничен с Румъния и Молдова, няма да направят впечатление молдовските регистрационни табели на крадения руски джип.

     Идентичността на откраднатия руски джип от ”Св.Влас” на 18.07.2013 г. с управлявания такъв от подсъдимия на инкриминираната дата съдът извежда от следните факти: марката, модела и цвета на автомобила съвпадат; за управляваната от подсъдимия Тойота с пренабитата рама  е отговорено от представителството на фирмата в София, че е произведена 2008 г. и е предназначена за Русия; рамата на управлявания от подсъдимия автомобил е безспорно установено, че е пренабита и при сравнение между тази пренабита рама и рамата на обявения за издирване откраднат от „Св.Влас” джип има съвпадение на някои букви и цифри; въздушната възглавница с посочения номер ***и намираща се в управлявания от подсъдимия автомобил, задържан в РУП-Дупница, е фабрично вградена в автомобил марка *** с рама № ***, произведен е на 23.06.2008 г. и предназначен за Русия. Освен това според съда изобщо не е било необходимо, ако със собствеността на автомобила няма нищо нередно, подсъдимият като”купувач” за сумата от 15 000 евро да си поръчва документите и табелите за него. Това би трябвало да е задължение на собственика, което е още един довод в полза на възприетото от съда, че като е поръчал  точно молдовски документи и табели за управлявания джип, подсъдимият е бил с ясното съзнание, че регистрационните табели в момента на проверката са били предназначени за друг автомобил. И все в тази връзка, за по-голяма убедителност в молдовската принадлежност на управлявания от подсъдимия автомобил, той е представил на св. К. и С. именно молдовско СУМПС, а не испанското такова, както той твърди в некредитираната от съда част от обясненията му. За да е убедителен молдовският произход на автомобила и регистрационните му табели, подсъдимият дори е разговарял на руски език със св.К. и С. и едва след като те установили от личната му карта, че е българин, комуникацията продължила на български език.

     Индиция за това, че подсъдимият е знаел, че използваните регистрационни табели са предназначени за друг автомобил е и безспорно установения факт, че в Регистъра на нотариалните актове на публичния нотариус Д.М., с район на действие в община Кишинев, на 12.09.2013 г. с № 9176 няма регистрация на пълномощно или на друг документ. Т.е. подсъдимият е управлявал МПС-то с това пълномощно, което освен че не е било никъде регистрирано, от данните в него е истинско само името и ЕГН-то на подсъдимия. На посоченият в него адрес на подсъдимия в гр.Кишинев, както се установи безспорно, повече от 20 години живеят други лица. Този факт няма как подсъдимият да не е знаел.

     Така преценени в тяхната съвкупност описаните безспорно установени по делото обективни факти мотивират категоричното убеждение у настоящия състав, че подсъдимият е знаел, че си служи с регистрационни табели, предназначени за друг автомобил. Т.е. подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието – че засяга обществени отношения, свързани с транспорта , предвиждал е общественоопасните последици от него и въпреки това е искал настъпването им.

 

 

                          2. За престъплението по чл.316 във вр. с чл.308 ал.2 НК.

 

     От така установената по несъмнен начин фактическа обстановка се налага извода за обективна и субективна съставомерност и на това престъпление.

    От обективна страна се установи по несъмнен начин от СТЕ на в.л. Т. К., че  бланката на представеното за изследване молдовско свидетелство за регистрация на МПС с № ***а л.а. ***, с № на рама *** е неистинска, т.е. документът не е издаден от компетентните органи на Р Молдова, като не са установени признаци за извършени преправки в съдържанието на документа.

    Също безспорно се установи от  Писмо № 03/50 от 8.07.2014 г. от Министерство на информационните технологии и комуникации на Р Молдова, държавно предприятие”Център на държавни информационни ресурси”Регистру”, Управление”регистрация на превозни средства и квалификации на водачите /на л.41 от том 2 на ДП/, че според информацията от Държавния регистър за превозни средства към 8.07.2014 г. автомобилът *** с номер на рама *** въобще не фигурира. В същото писмо е казано, че не може да бъде предоставен препис от свидетелството за регистрация № ****, издадено за превозно средство *** с регистрационен номер ***, двигател № ***, ******, произведено 2003 г. и регистрирано на 14.02.2007 г. на име Г.Ю.Х., тъй като собственикът го е получил на 22.07.2007 г. и във свидетелството е впечатана холограма № 5192503 и притежава статут действително. От компетентните органи на Р Молдова е издадено свидетелстов за регистрация с този номер - свидетелство за регистрация № ***, но то е издадено за превозно средство ВАЗ 2103с регистрационен номер ***, двигател № ***, *****, произведено през 1981 г. и регистрирано на 21.06.2013 г. на име Я. А.А., но тъй като собственикът го е получил на 11.07.2013 г., с впечатана в него холограма № 479634 и притежава статут”действително”, от не може да се предостави на българските власти.

     Следователно подсъдимият е осъществил фактическия състав на престъплението по чл.316 НК, като при проверката от св.К. и С. е представил неистински документ – молдовско свидетелство за регистрация  на управлявания от него автомобил-джип  ******, с който номер официално е издадено в Р Молдова такова свидетелство, но то е предназначено за друг автомобил с друг собственик. Подсъдимият е ползвал този документ пред надлежните органи на КАТ в България, като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност. Документът е неистински по см.на чл.93 т.6 НК, защото се установи от експертизата, че свидетелството за регистрация на управляваното от подсъдимия на 22.10.2013 г. МПС не е издадено от компетентните органи на Р Молдова. В експертизата подробно са посочени резултатите от изследването, формирали този извод. За извършване на изследването е бил изпратен на вещото лице спесимен от компетентните власти на Р Молдова, който е бил сравнен с обекта на изследване – представеното свидетелство за регистрация с № 136600565, което подсъдимият е представил при проверката на с.К. и С., наричан в експертизата”обектът”. По физически характеристики обектът съответства по размери, но се различава по дебелина. При изследване с микроскоп , видеоспектрален компоратор е репросет е установено, че бланката на представения за изследване документ се различава от спесимена по структурни белези на щрихите в отпечатаните реквизити, оптични свойства на мастилото, с което са отпечатани безцветните/УВ видими/ защитни елементи във фолиото, съдържание и начин на номериране на дифракционния оптически вариращ елемент/ДОВЕ/. В крайна сметка вещото лице е установило съществени разлики в:

   = структурата на отпечатаните по електро фотографски способ реквизити, видно от снимка 3 на стр.3 от заключението;

   =  размера на тонерните частици в отпечатаните по електрофотографски способ реквизити, видно от снимки 5-7;

    = цвета и интензитета на видимата флуоресценция на УВ видимите защитни елементи/диагонално разположените текстове”REPUBLIKA MOLDOVA във фолиото/сн.8-9/

     = съдържанието на ДОВЕ – в обекта липсват текстовете ”REPUBLIKA MOLDOVA”около герба и във фона/сн.10/;

     = начина на номериране на ДОВЕ и в размера и графичния рисунък на цифровите знаци/сн. 11/.

    Горните факти обосновават правния извод, че на свидетелството за регистрация на управлявания от подсъдимия автомобил е бил придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на официалните власти на Р Молдова, а не на това, което действително го е съставило. Същевременно това свидетелство представлява официален документ по см.на чл.93 т.5 НК, защото този вид документи легално се издават по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му.

    От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл.  За субективната страна на всяко престъпление се преценява по обективно извършените от подсъдимия действия. И въпреки че действията на подсъдимия по снабдяване с документи за джипа и с регистрационни табели са взаимносвързани, на настоящото място от изложението ще се проследяват извършените от него действия относно документите за джипа. В случая въззивният съд приема, че обективно извършените от подсъдимия К. последователни действия по снабдяване с документ за регистрацията на джипа красноречиво сочат на знание от негова страна, че ползваният в момента на проверката от св.К. и Спасов документ е неистински. И това е така, защото и самият подсъдим е заявил в кредитираната от съда част от обясненията му от ДП:”Даже  нарочно накарах молдованците да изкарат молдовски документи на джипа, защото в Молдова контролът е много по-голям отколкото в България”. За новите документи подсъдимият заплатил 300 евро:”Аз казах, че ще си заплатя за документите, щом искам да карам хубава кола, ще си платя.”

     От всички събрани доказателства по делото въззивният съд извежда единствено правилният извод, който е посоочен по-горе, но е относим и към това престъпление и затова ще се повтори отново: Подсъдимият много добре най-малкото е знаел ,че има нещо нередно със собствеността на  автомобила, тъй като събраните по делото доказателства сочат, че управляваният от подсъдимия автомобил е именно откраднатият такъв от курорта св.Влас, на 18.07.2013 г., който е бил обявен за международно издирване. Подсъдимият е знаел, че като поръча молдовски документи за джипа, ще бъде по-малко подозрително управлението му в България по причина, че в региона, в който живее – гр.Силистра и който е граничен с Румъния и Молдова, няма да направят впечатление молдовските регистрационни табели на руския джип, като безспорно за изчезването на руския джип от „Св.Влас” в никакъв случай не може да се търси отговорност от подсъдимия.  

    Идентичността на откраднатия джип от курорта „Св.Влас” с управлявания такъв от подсъдимия на инкриминираната дата съдът извежда  от следните факти: марката, модела и цвета на автомобила съвпадат; за управляваната от подсъдимия Тойота с пренабитата рама  е отговорено от представителството на фирмата”Тойота” в София, че автомобилът е произведена 2008 г. и е предназначена за Русия; рамата на управлявания от подсъдимия автомобил е безспорно установено, че е пренабита и при сравнение между тази пренабита рама и рамата на обявения за издирване изчезнал от „Св.Влас” джип има съвпадение на някои букви и цифри; въздушната възглавница с посочения номер 7АОА71508АВW и намираща се в управлявания от подсъдимия автомобил, задържан в РУП-Дупница, е фабрично вградена в автомобил марка *** с рама № ***, произведен е на 23.06.2008 г. и предназначен за Русия.. Според съда изобщо не е било необходимо, ако със собствеността на автомобила няма нищо нередно, подсъдимият да си поръчва документите за него. Това би трябвало да е задължение на собственика, което е още едно доказателство за знанието на подсъдимия относно статута на документа за регистрация на управлявания от него джип. И все в тази връзка, за по-голяма убедителност в молдовската принадлежност на управлявания от подсъдимия автомобил, той е представил на св. К. и Спасов именно молдовско СУМПС, което е и отбелязано в АУАН, а не испанското такова, както той твърди в некредитираната от съда част от обясненията му. Т.е. подсъдимият е разполагал с няколко свидетелства за управление на МПС и по преценка според случая е представял това от тях, което намери за добре. Той дори отначало при спирането за проверка е говорил на руски, за да направи по-убедително пред проверяващите молдовската принадлежност на автомобила. Дори първи проверяващите предвид видната на пръв поглед регистрация на автомобила да са го заговорили на руски, подсъдимият е продължил с тях комуникацията на този език с цел създаване на убеждението, че автомобилът действително е молдовски. И едва когато е представил българската си лична карта и св.К. е разбрал, че той е българин, разговорът продължил на български. Затова е и представил молдовското свидетелство за управление на МПС № 136600565, а не испанското такова, както твърди в опроверганите му обяснения. А се установи безспорно, че според информацията от Държавния регистър за превозни средства към 8.07.2014 г. автомобилът *** с номер на рама *** въобще не фигурира и подсъдимият много добре е знаел това. Именно затова той си е поръчал молдовските документи за него, за които е платил  300 евро.

    Индиция за съзнателното използване на неистинския официален документ от подсъдимия е и безспорно установения факт, че в Регистъра на нотариалните актове на публичния нотариус Д. М., с район на действие в община Кишинев, на 12.09.2013 г. с № 9176 няма регистрация на пълномощно или на друг документ. Т.е. подсъдимият е управлявал МПС-то с това пълномощно, което освен че не е било никъде регистрирано, от данните в е истинско само името и личните данни на подсъдимия. На посоченият в него адрес на подсъдимия в гр.Кишинев, както се посочи вече, повече от 20 години живеят други лица. Този факт няма как подсъдимият да не е знаел.

     Така преценени в тяхната съвкупност,  описаните безспорно установени по делото обективни факти мотивират категоричното убеждение у настоящия състав, че подсъдимият съзнателно се е ползвал от неистински преправен документ, какъвто категорично се установи да е свидетелството за регистрация на МПС № 136600565 и че той прекрасно е знаел, че този документ е неистински., защото го е поръчал на частни лица, а би трябвало този вид документи да се издават легално от длъжностни лица в кръга на службата им, по установен ред и форма, а не чрез поръчката им, и то с определена насоченост”молдовски документи, защото контролът там бил по-строг”. Това създава у съда убеждението, че подсъдимият е в състояние да си поръча каквито по вид и с каквато националност желае документи за регистрация на лек автомобил на лицето Т. и неговото обкръжение. Затова и съдът приема, че подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието – че засяга обществени отношения, свързани с надлежното издаване от компетентните органи на официални документи, в случая за регистрация на МПС, предвиждал  е общественоопасните последици от него и въпреки това е искал настъпването им.

 

        По възраженията на защитата:

 

    С гореизложената установена по несъмнен начин фактическа обстановка от събраните в двете съдебни инстанции доказателства и с изложените правни съображения за съставомерността и на двете престъпления и най-вече за субективната им съставомерност до голяма степен въззивният съд отговори на възраженията на защитата за недоказаност на обвиненията по отношение на подс. Л.К..

    Що се отнася до обективността на показанията на преразпитания свидетел В.К. относно вживяването му като експерт за регистрационния талон на автомобила той заяви, а е и установено от материалите в кориците на делото, че те са имали само съмнение за истинността на този документ предвид безспорно установеното пренабиване на рамата на автомобила. Да, първата експертиза не е могла да даде отговор за истинността на представеното от подсъдимия регистрационен талон № 136600565, но не заради друго, а защото не е имало образец за сравнение, с когото да го съпостави. След изпращането на такъв обаче от компетентните власти на Р Молдова от втората експертиза е безспорно установено, че този документ е неистински и обосновано и задълбочено вещото лице е посочила по кои признаци между оригинално издаден документ и процесното свидетелство за регистрация има различия. Така че този въпрос - за неистинността на свидетелството за управление на МПС като официален документ - е доказан по безспорен начин, а това обуславя по също такъв безспорен начин обективната съставомерност на обвинението по чл.316 във вр. с чл.308 ал.2 НК.

    Що се отнася до съществуването на лицето Й. Т., то се установи по делото, че лице с такова име и известни по делото лични данни няма. Така че според съда това лице действително е възможно да е било в контакт с подсъдимия, но тази му самоличност, известна по делото, е била фалшива. Безследното изчезване на това лице и невъзможността да бъде открит обаче не променят изводите за обективната и субективна съставомерност и на двете обвинения. Опита на защитата да докаже, че подсъдимият е бил подведен и че той не е знаел нито за неистинския документ за регистрация на управлявания от него джип, нито за това че регистрационните му табели са за друг автомобил, се опровергаха категорично от събраните по делото доказателства, вкл. и от тези във въззивната инстанция, дори от самите обяснения на подсъдимия - за поръчването на документите и табелите, понеже той не е искал да управлява автомобила с гръцки номера, което е безспорна индиция за съда, че подсъдимият К. е знаел за статута на този автомобил; за извършеното за тях плащане от него на 300 евро за тях, за връзката му със съмнителните лица Й.Т. и неговото обкръжение – лица с имената Р., В. др.п., с които подсъдимият е поддържал връзка относно документите на автомобила. Съдът кредитира обясненията на подсъдимия, че действително второто пълномощно, изходящо от лицето с имена Й.Т.–това за освобождаването на автомобила от полицията в Дупница, е било заверено от стриктния нотариус З. Н. в Силистра. Да, съществувало е такова лице, но името и самоличността му са били фалшиви и това по никакъв начин не е случайно. Извършените от подсъдимия предхождащи по време преди 22.10.2013 г. действия подкрепят в пълна степен съставомерността на обвиненията и от субективната им страна по гореизложените правни съображения.

    Що се отнася до невъзможността да се ползват наличните по делото СРС-та, съдът изложи подробните си съображения по-горе. Но същевременно и без тези доказателствени средства обвиненията се доказаха по несъмнен начин и от субективната им страна, в каквато насока са главните възражения на защитата.

   Съдът намери за неоснователен довода на защитата относно отбелязването в докладната записка на св.К., че подсъдимият е имал и испанско СУМПС, освен представеното молдовско такова. Такова отбелязване няма в докладната записка. А съдът установи по несъмнен начин от изисканото от КАТ-Силистра писмо, че подсъдимият е имал и испанско свидетелство за управление на МПС, който довод също не разколебава доказаността на двете обвинения. Да, няма забрана едно лице да има няколко свидетелства за управление на МПС. Само че, разполагайки с няколко СУМПС, подсъдимият  е използвал съзнателно като неистински документ едното от тях, а наличносттта на истинското използва за алиби. С отбелязването в АУАН-а от 22.10.2013 г., че подсъдимият е представил молдовското СУМПС и от категоричните показания на св.К. остана недоказан твърденият от защитата и от подсъдимия факт, че той бил показал испанското СУМПС. А този факт, преценен на база всички останали обективно доказани факти, свързани с предшестващата деянията деятелност на подсъдимия, по несъмнен начин доказват знанието му за неистинността на това свидетелство, което самият той е поръчал и за което е заплатил на лица от обкръжението на лицето с името Й.Т..

    Съдът споделя довода на адв.Р. за несъстоятелност на тезата в протеста на ДРП, че подсъдимият следвало да бъде осъден за престъпление по чл.308 ал.2 във вр. с чл.20 ал.3 НК, при кредитиране на веществените доказателства, събрани чрез СРС. Това е така, защото подбудителството и извършителството са различни форми на престъпна дейност. Освен това при подбудителството трябва да е ясна личността на лицето, което се подбужда към престъпление, което в случая е невъзможно да се изясни и е неизяснено по делото. Но неправилността на този довод съдът изрази чрез постановената осъдителна присъда по изложените съображения за престъпленията по ОА, без използването на СРС-та.

 

 

 

          По наказанието:

 

     1.За престъплението по чл. 345 НК.

   За това престъпление законодателят е предвидил наказание ”лишаване от свобода” до 1 година или глоба от 100 до 300 лв.

    Преценявайки обществената опасност на деянието предвид степента на засегнатите обществени отношения и на дееца предвид чистото му съдебно минало, при спазване разпоредбата на чл.54 НК съдът прие, че в най-пълна степен  целите на специалната и генерална превенции биха се изпълнили чрез налагане на наказание”глоба” за това престъпление. Глобата съдът определи в максималния й размер от 300 лв., като взе предвид цената, която подсъдимият заяви да е платил за управлявания автомобил – 15 000 евро. И въпреки че е безработен, той си е позволил да плати тази сума, тъй като го издържали богатите му жени, както той самият заяви пред съда. И затова съдът прие, че сумата от 300 лв. глоба няма да го затрудни финансово въпреки официалния му статут на безработен.

     2.За престъплението по чл.316 във вр. с чл.308 ал.2 НК.

     За това престъпление в българския НК е предвидено наказание съгласно препращащата норма на чл.316 към чл.308 ал.2 НК „лишаване от свобода” до 8 години.

     След преценка и за това престъпление на неговата обществена опасност, изхождайки от степента на засегнатите обществени отношения и обществена опасност на дееца, който е неосъждан и съобразявайки разпоредбата на чл.54 НК, съдът прие, че едно наказание”лишаване от свобода” за срок от 1 година в най-пълна степен би изпълнило целите на специалната и генерална превенции. Предвид обаче чистото съдебно минало на подсъдимия това наказание не би следвало да се изтърпява ефективно.Целите на специалната превенция според съда биха се изпълнили без подсъдимият да бъде изолиран от обществото в пенитенциарно заведение, поради което при наличие условията на чл.66 ал.1 НК съдът отложи изпълнението на това наказание за изпитателен срок от 3години. Съдът определи този минимален размер на изпитателния срок предвид чистото съдебни минало на подсъдимия.

   По отношение и на двете престъпления съдът не намери основание да определи наказанията за тях при условията на чл.55 НК. Не са налице нито многобройни, нито изключителни обстоятелства, които да смекчават наказателната отговорност на подсъдимия. Единственото смекчаващо обстоятелство е чистото му съдебно минало, което съдът взе предвид при определяне вида и размера  и на двете наказания.

    Доколкото двете престъпления са извършени в условията на реална съвкупност и за тях се наложиха са различни по вид наказания на подсъдимия, съгласно разп.на чл. 23 ал.3 НК съдът към наказанието”лишаване от свобода” присъедини изцяло наказанието”глоба”, съобразявайки целите на специалната и генерална превенции.

   В оправдателната присъда на ДРС правилно и законосъобразно е произнасянето за веществените доказателства -  регистрационните табели, свидетелството за регистрация на МПС-молдовски образец и спесимена, изпратен от компетентните власти на Р Молдова,  които следва да се унищожат след влизане на присъдата в сила, поради което в тази част присъдата беше потвърдена с настоящата въззивна присъда.

   Разноски в съдебното производство не са направени. Предвид постановената осъдителна присъда на основание чл.189 ал.3 НПК с присъдата си съдът постанови подсъдимият К. да заплати разноските от ДП в размер на 512,15 лв. по сметка на РУ МВР – Дупница.

   По горните съображения съдът постанови присъдата си.

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: