М   О   Т   И   В   И

 

                              По Присъда № 14/21.06.2016 г.,

                         постановена по ВНОХД № 324/2015 г.

                      по описа на Кюстендилския окръжен съд

 

 

        Производството по делото е по реда на глава ХХІ НПК и е образувано по ПРОТЕСТ на ДРП срещу Присъда №  8/2.02.2015 г. на КРС, постановена по НОХД № 312/2013 г. по описа на съда,  с която подсъдимия Х.Й.Ш.,***  е признат за невиновен в извършването на престъпление по чл. 310 ал.1 във вр. с чл.308 ал.1 пр.ІІ-ро НК.   

      В протеста са маркирани оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата. Моли се за отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова осъдителна такава съобразно доказателствата по делото. Доказателствени искания не са направени в протеста

     В о.с.з. протестът се поддържа от Окръжна прокуратура, чийто представител пледира за отмяна на оправдателната присъда ДРС на осн.чл.336 ал.1 т.2 НПК и за постановяване на нова осъдителна присъда с налагане на справедливо наказание по подробно развити мотивирани съображения за доказаност по категоричен начин на обвинението от обективната и субективната им страна.

    Защитникът на подсъдимия адв.Р. намира присъдата на КРС за правилна и законосъобразна, поради което моли за потвърждаване присъдата на ДРС. Той пледира за невъзможност да се ползват СРС под формата на представените по делото ВДС, тъй като текста на обвинението – чл.310 ал.1 НК не попада в изрично визираните възможни текстове на чл.172 ал.4 НПК, за които престъпления могат да се ползват СРС и че изключвайки тези СРС-та, не са събрани други доказателства, доказващи, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е обвинен. В тази връзка адв.Р. поддържа, че   единственото безспорно установено по делото обстоятелство е манипулиране на конкретните изпитни тестове. Но отговор на въпросите: Кой?Кога? По какъв начин и защо -  от материалите по делото не е получен. В тази връзка адв.Р. намира за порочен начина на разсъждение на държавното обвинение, че относно авторството се основава на метода на изключването – понеже няма кой друг да е, значи е Ш. и че е невярно твърдението единствено Ш. да е имал достъп до изпитните тестове. Поради това обвинението според него не е доказано по несъмнен начин, тъй като не е доказано авторството на престъплението.

     Като последна дума подсъдимият заяви, че се присъединява към казаното от адвоката му.

   КОС, след преценяване доводите и възраженията на страните и след запознаване със събрания по делото  доказателствен материал,  намери така постановената присъда за незаконосъобразна и необоснована. Затова на осн.чл.336 ал.1 т.2 във вр. с чл.334 т.2 НПК я отмени и постанови нова осъдителна присъда, с която призна подсъдимия Х.Ш. за виновен по повдигнатото му обвинение и му наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, чието изпълнение на осн.чл.66 ал.1 НК отложи за изпитателен срок от 3 години, както и на основание чл.37 ал.1 т.6 НК му наложи наказание” лишаване от право да бъде служител в Изпълнителна агенция”Автомобилна администрация” за срок от 3 години, считано от влизане в сила на присъдата. Подсъдимия беше осъден с присъдата да заплати и сторените в ДП и СП разноски в размер на 230,70 лв. по сметка на ОслО при ОП - Кюстендил и 190,32 лв. по сметка на КОС.

      Съображенията за постановения въззивен съдебен акт са следните:

       КРП е повдигнала обвинение с ОА срещу Х.Й.Ш.  за това, че на 8.08.2011 г. в качеството си на длъжностно лице – „главен инспектор при Областен отдел”контролна дейност ДАИ” – гр. Кюстендил, в кръга на службата си - като член на комисия за провеждане на теоретичен изпит за придобиване правоспособност за управление на МПС от категория „С”- Протокол № 130/8.08.2011 г. за определяне на председатели на изпитни комисия, е преправил съдържанието на официален документ –изпитен тест № А067664 за придобиване правоспособност за управление на МПС категория С на кандидата В. П. П., от с.Големо село, обл. Кюстендил, като е заличил по химичен начин първоначално изписания знак”Х”, с който били отбелязани грешните отговори на въпроси № 1 вариант ІІІ, въпрос № 7,вариант І и въпрос № 15 вариант І, след което е маркирал верните отговори на тези въпроси: на въпрос № 1 вариант І, на въпрос № 7 вариант ІІ и на въпрос № 15 вариант ІІІ;

  Както и че е преправил съдържанието на официален документ – изпитен тест № Б 065502 за придобиване на правоспособност правоспособност за управление на МПС категория „С” – превози на товари, на кандидата В. П. П., от с. Големо село,обл. Кюстендил, като е заличил по химичен начин знака”Х”, с който били отбелязани грешните отговори на въпроси № 2 вариант ІІ, на въпрос № 5 вариант ІІ, на въпрос № 11 вариант ІІІ,

след което е маркирал верните отговори  на тези въпроси: на въпрос№ 2 вариант І, на въпрос № 5 вариант І, на въпрос № 11 вариант ІІ,

   като поправките/знаците”Х”/ са изпълнени с пишещо средство /писалка или химикалка тип”Roler”/, което е различно от пишещото средство, с което са маркирани останалите отговори в изпитните тестове,

   с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тези обстоятелства и на 8.08.2011 г. В. П. П. е получил оценка”да” на теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „С” с Протокол № 597/8.08.2011 г.  – престъпление по чл.310 ал.1 във вр. с чл.308 ал.1 предл.ІІ-ро НК.

    Производството по делото пред І-инстанционния съд е проведено по чл.371 т.1 НПК. Изразено е от подсъдимия и защитата му съгласие да не се разпитват всички свидетели и вещите лица П. и Х. и това съгласие е одобрено от съда/вж л.94 от делото на КРС/.

    По делото е установена следната фактическа обстановка:

    Подсъдимият Ш. е неосъждан. Той на основание Трудов договор № 340/28.06.2010 г. е заемал длъжността”главен специалист-инспектор с място на работа Областен отдел „Контролна дейност – Държавна автомобилна инспекция/ДАИ/ гр.Кюстендил. ” С допълнително споразумение № 686/22.12.2010 г. на осн.чл.67 ал.1 т.1 КТ, считано от 29.12.2010 г., трудовият договор е станал безсрочен/вж писмото на л.85 от том 1 от ДП/. Според йерархията на длъжностите в ДАИ заеманата от подсъдимия длъжност е на трето ниво на подчиненост и това се установява от представената длъжностна характеристика на л.86-87 ДП.

  На 8.08.20011 г. е проведен теоретичен изпит за придобиване правоспособност за управление на МПС от категория „С” и за  придобиване правоспособност за управление на МПС от категория „С – превоз на товари.

  Съгласно Писмо № 10-08-17-46/16.11.2012 г. /на л.153 от том 1 на ДП/ комисията за провеждане на този изпит е определена чрез жребий в залата за провеждане на изпита на самата дата 8.08.2011 г. пред включена система за видеонаблюдение и видеозапис на провеждането на теоретичните изпити, като жребият е изтеглен от представител на един от учебните центрове, които представят кандидати на изпит в същия ден. Това е документирано и в Протокол № 130/8.08.2011 г. Този протокол  е приложен на л.154 от том 1 на ДП и от него е видно, че представител на учебен център”Автошкола Н.”ЕООД – Н. Н. е изтеглил за квестор при провеждане на теоретичните изпити лицето Г. С. М., а за проверяващ резултатите от изпита – подсъдимия Хр. Ш.. Подсъдимият е проверил изпитните тестове, като последният факт е съобщен в цитираното писмо на началника на Областен отдел”Контролна дейност-ДАИ” – Кюстендил.

    Кандидатите за участие в теоретичния изпит на 8.08.2011 г. били 12 на брой, като списъкът им е приложен на л.155 от том 1 на ДП. Под № 6 в този списък е вписан кандидатът В. П. П., който живеел в с.Големо село и  който преди тази дата имал 4 неуспешни явявания. Той бил курсист за придобиване на категория „С” за управление на МПС от автошкола”***.”ЕООД, с управител св.П. И. и с инструктор св. В. В.. В. П. е допуснат до теоретичен изпит с Удостоверение № Т 75/22.04.2011 г./вж л.31 от том 1 на ДП/.

    Мобилният телефон, ползван от св.В. П. през лятото на 2011 г., е 0897 345 541, който се води на името на сестра му И. П. П. според неговите показания,дадени пред съдия/вж л.56 от том 1 на ДП/.Служебният телефон на „***.”ЕООД е ***, който телефон според показанията на св.В. е ползван от него. Мобилният телефон на подсъдимия към момента на деянието е ***.

    Преди да тръгне към гр.Кюстендил за явяване на изпита на 8.08.2011 г. св. В. П. се срещнал с инструктора си-  св. В., който му дал два химикала.

     На процесната дата 8.08.2011 г. са проведени 4 разговора по мобилни телефони, както следва:  

   На 8.08.2011 г. в 13,31 часа е проведен разговор между св. В.В. и подсъдимия. Св.В. позвънил от телефон № *** на подсъдимия на неговия мобилен телефон с № *** и му казал, че е дал на момчето два химикала и че единия ще го даде на него, т.е. на подсъдимия. Св.В. след това казал:”Само да му изтриеш отговорите. И да ги попълниш”, на което подсъдимият отговорил:”Добре”. След това св.В. казал: „В. П.”, на което подсъдимият отново отговорил:”Добре”. След това св. В. попитал подсъдимия дали да даде на В. П. номера на подсъдимия  да му звънне и подсъдимият отговорил:”Може”.

   В 15,33 часа на 8.08.2011 г. е проведен разговор между подсъдимия и св.В. П.. В. П. от телефона си с № 0897 345 541 позвънил на телефона на подсъдимия с номер ***. Първоначално по телефона се обадил колега на подсъдимия, но впоследствие предал телефона на подсъдимия, понеже той бил търсен. Разговорът между подсъдимия и св.В. П. по-нататък протекъл така:”
 Ало, И.. В. се обажда. Аа на В. там, дет ти тва”. Подсъдимият отговорил:”Слушам те”. След това св. В. П. казал:” Ела да се видиме некъде” и подсъдимият го попитал:”Ти къде се?” В. П. отговорил:”Отвънка съм”. На това подсъдимият отговорил:”Е са че доем/Т.е. ей сега ще дойда/. Застани една секунда”.

  В 16,45 часа на 8.08.2011 г. подсъдимият от телефона си 0878 599 445 позвънил  на телефона на автошкола „***.” с № 0882 646 472, който бил ползван от св.В., което самият той е заявил в показанията си. Подсъдимият попитал автоинструктора св.  В.:”Как беше името?”, на което св. В. отговорил:”В., пе. С. В. П.”, след което уточнил:”В. П. пе…” и връзката прекъснала.

   Четвъртият телефонен разговор е проведен в 16,54 часа на 8.08.2011 г. Подсъдимият от телефона си 0878599445 се обадил на телефона на автошкола”***.” на св. В. и му казал:А работа съм свършил, ама чуй се там с П., нещо да ти каже”. И по-нататък подсъдимият казал:”Що требе, що требе да напраи човеко”, на което св.В. отговорил:”Да бе раз, тва е пределно ясно”. И подсъдимият отново повторил:”Свършил съм работа. Край!”.

    По време на изпита св.В.  П. попълнил тестовете, чийто оригинал е приложен в том 2 на ДП и отново допуснал грешки. Със знака ”Х” той маркирал следните грешни отговори: в изпитен тест № А 067663  - на въпроси №№ 1,7 и 15 и в изпитен тест № Б 065502 – на въпроси №№ 2,5 и 11.

    Изпитните тестове на всички курсисти били проверени от подсъдимия, който е положил подписа си под всеки от тях.

    Методиката на проверка на изпитните тестове според началника ОО”КД-ДАИ” гр.Кюстендил свидетеля М.Й. е следната: Един служител преглежда документите на кандидатите и подготвя изпитните листове, които се затварят в метална каса.  В деня на изпита се тегли жребий от представители на школите – кой ще е квестор и кой от инспекторите ще проверява след това изпитните тестове. Проверяващият не би трябвало ад знае коя от работите на кой кандидат е. Той трябва първо да съпостави отговорите със шаблона и след това да разпечата малкия плик и тогава ад разбере на кого е проверяваната работа. Ако има корекции по текста, те са персонална отговорност на проверяващия, е заявил свидетелят М. Й.,***.

    Процедурата по провеждане на теоретичните изпити е уредена от подзаконов нормативен документ /в редакцията му към момента на извършване на престъплението/ и това е Инструкция № 3/17.10.2008 г. за организиране и провеждане на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС, издадена от министъра на транспорта, действала към 8.08.2011 г./обн.ДВ бр. 97/11.11.2008 г., изм.бр.104/5.12.2008 г. , изм. и доп. Бр.18/5.03.2010 г., в частност раздел ІІ от нея/. Релевантни за делото са разпоредбите на чл.21 и следващите от Инструкцията.

   Съгласно чл.21 ал.3 от Инструкцията след обявяване края на изпита от провеждащия изпита/в случая това е било лицето Х. М./ кандидатите напускат кабинета, в който се провежда изпита след като и последният изпитван предаде изпитния си тест, тестовете на всички кандидати се поставят в голям плик , в който се поставят и протокола от изпита и малкият плик с бланките, като лицето, провело изпита, се подписва върху мястото на затваряне на плика.

     След това големият плик се предава на началника на Областния отдел „Контролна дейност ДАИ”, който лично или определеното от него лице предава плика от проведения изпит на лицето, определено чрез жребий за проверка и оценяване на тестовете. В случая това лице е подсъдимият. В присъствие на лицето, провело изпита, пликът се отваря и се попълва Приемо-предавателния протокол.

   Съгласно чл.22 ал.3 от Инструкцията на лицето, определено за проверка и оценка на резултатите, се предоставят само изпитните листа и шаблоните. Изпитните тестове се проверяват с помощта на шаблоните, като при неправилен отговор верният отговор се отбелязва с кръгче с червен химикал и след това се попълва таблицата за броя на грешните отговори на последната страница и се вписва оценката”да” или”не”. След проверката шаблонът на изпитния тест се прилага към него.

  След проверка на всички тестове началникът предоставя на лицето, определено за проверка и оценяване и плика с бланките с нанесените данни за кандидатите и тогава проверяващият нанася оценката на кандидатите в изпитните протоколи, като използва за ориентир номерата върху изпитните листа и съответните номера от бланките с данните на кандидатите.

     Когато теоретичният изпит е проведен в учебния център, съгласно чл.22 ал.8 от Инструкцията изпитните протоколи с нанесените резултати от изпита се публикуват на специално табло в Областния отдел „Контролна дейност ДАИ” и на електронната страница на администрацията не по-късно от 24 часа от провеждане на изпита.

     При детайлното изследване на двата изпитна тестове А и В на курсиста В. Пл. П. от техническата експертиза/ на л.69-71 от том 1 на ДП/, изпълнена от в.л. Й. Х., е установено следното:

    = В изпитен тест № А 067663-  в графа за отговор на въпрос № 1 пред вариант за отговор”да осигурят плътно отваряне и затваряне на клапаните”, в графа за отговор на въпрос № 7 пред вариант за отговор”спирачна уредба с пневматично задвижване”, в графа за отговор на въпрос № 15 пред вариант за отговор ”безвредни за човека”;

  = В изпитен тест № Б 065502 -  в графа за отговор на въпрос № 2 пред вариант за отговор” минимум 9 последователни часа”, в графа за отговор на въпрос № 5 пред вариант за отговор”не по-малко от 2 държавни граници”и в графа за отговор на въпрос № 11 пред вариант за отговор”превозвача”

    има извършени подправки, изразяващи се в заличаване по химически начин на първоначалното съдържание на документа чрез използване на химически реактив за обезцветяване багрилото на щрихите.

     Първоначалното съдържание на документа е било с попълвания знак” Х”по диагонал, нанесени ръкописно, със син цвят на химическа паста в двата теста, както следва:

    = в изпитен тест № А 067663: в графа за отговор на въпрос № 1 пред вариант за отговор”да осигурят плътно затваряне и отваряне на клапаните”, в графа за отговор на въпрос № 7 пред вариант за отговор”спирачна уредба с пневматично задвижване” и в графа за отговор на въпрос № 15 пред вариант за отговор”безвредни за човека”

    = в изпитен тест № Б 065502 -  в графа за отговор на въпрос № 2 пред вариант за отговор” минимум 9 последователни часа”, в графа за отговор на въпрос № 5 пред вариант за отговор”не по-малко от 2 държавни граници”и в графа за отговор на въпрос № 11 пред вариант за отговор”превозвача.”

    След заличаване на първоначалното съдържание на текста по химически начин са нанесени съществуващите знаци ”Х” за отговор в графите на описаните по-горе въпроси в двата теста.

   Тези изводи са доразвити и допълнени със снимков материал от повторната техническа експертиза на в.л.С. П. от НИКК, обективирана в Протокол № 12/ДОК-534 от 25.10.2012 г./ на л.7883 от том 1 на ДП/. При изследване на двата изпитни теста - изпитен тест № А 067663 и изпитен тест № Б 065502 на св. В. П. в.л.П. е установила следи от заличаване на първоначално маркирани грешни варианти на отговор  на въпроси, както следва:

   = в първия тест  А първоначално изписания знак”Х”, с който е бил отбелязан грешен отговор на въпроси №№ 1,7 и 15 е заличен, след което е маркиран верния вариант;

   = във втория тест В знакът”Х”, с който е бил отбелязан грешен вариант на отговор на въпроси №№ 2, 5 и 11 е заличен, след което е маркиран верния отговор.

   В подкрепа на тази констатация е приложен снимков материал/вж л.79-82 от заключението/, на който със стрелки са показани участъците с поправките на тестовете при изследване с „VSC 5000 във видима светлина/снимките вляво на л.79-80/ и в режим на инфрачервена луминесценция знаци, в който режим се проявяват заличени знаци”х”/ вж снимките вдясно на л.79-80/.

   От тези снимки се вижда ясно, че в изпитен тест А като отговор на въпрос № 1 първоначално е бил маркиран вариант ІІІ, на въпрос № 7 – вариант І, на въпрос № 15 – вариант І. След заличаването на тези грешни отговори са били маркирани верните отговори на горните въпроси – съответно това са варианти І, вариант ІІ и вариант ІІІ.

    В изпитен тест В като отговор на въпрос № 2 първоначално е бил маркиран вариант ІІ, на въпрос № 5 – вариант ІІ, на въпрос № 11 – вариант ІІІ. След заличаването на тези грешни отговори са били маркирани верните отговори на горните въпроси – съответно това са варианти І, вариант І и вариант ІІ.

    И според тази експертиза заличаването е извършено по химичен начин, като при изследването се наблюдават остатъчни щрихи от първоначално изписаните знаци”Х”; слабо видими петна от зацапване с мастила и хартиената повърхност е слабо нарушена. Поради отсъствието на методика не може да се определи реактивът, използван за заличаването на знаците.

   При проведеното недеструктивно сравнително изследване  на мастилата, с които имената и данните в бележка и са изписани знаците”х” в двата теста/ с комбинация от светофилтри за визуално цветоразличаване с ваксимуми на пропускане  при 350 и 7050 нм и с помощта на видеоспектрален компаратар„VSC 5000 в режим на инфрачервена луминесценция и отразени ИЧ лъчи/ е установено следното: Мастилото, с което са дописаните знаци „Х” при  въпроси №№ при въпроси №№ 1,7,15 в изпитен тест А   и въпроси в  изпитен тест В с №№ 2,5 и 11 се различава по оптично-физични свойства/цвят и нюанс на синия цвят , цветовете при наблюдение през светлофилтри за цветоразличаване, интензитет на ИЧ луминесценция, абсорбционна способност при изследване в режим на ИЧ лъчи/ от мастилото, с което са изписани ръкописните текстове в бележката и знаците”х” при отговорите на въпросите, в които няма поправка. За илюстрация на тези констатации е приложеният снимков материал на л.81-82 от том 1 на ДП.

  Така констатираните различия в оптично-физичните свойства дават основание да се приеме, че дописаните знаци”Х” са изпълнени с пишещо средство/писалка или химикалка тип”ROLLER/, различно от пишещото средство, с което са изпълнение останалите отговори в двата теста.

    Като заключение в.л.П. е обобщила в заключението си, че в двата посочени теста на св. В. П. има поправки, които в изпитен тест А са на въпроси №№ 1,7 и 15 и в изпитен тест Б – на въпроси 2,5 и 11. По химичен начин са заличени първоначално маркираните грешни отговори на така посочените въпроси, след което са отбелязани/дописани/ верните отговори. Поправките са изпълнени/дописани/ изпълнени с пишещо средство/писалка или химикалка тип”ROLLER/, различно от пишещото средство, с което са изпълнение останалите отговори в двата теста.

    След извършване на тези поправки от подсъдимия и заменените от него грешни с верни отговори на посочените въпроси в теста на курсиста св.В. П. подсъдимият е поставил оценка”да” за издържал теоретичния изпит.

   След приключване на теоретичния изпит е съставен Протокол № 597/8.08.2011 г. за провеждане на теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС категория „С”/ на л.33 от том 1 на ДП/, в който са отразени оценките на кандидатите от проверените им от подсъдимия Ш. изпитни тестове. Курсистът В. П. фигурира под № 6 в този протокол с оценка”да”.

    Въз основа на оценките от Протокол № 597/8.08.2011 г. издържалите го кандидати са допуснати до практически изпит. За проведения практическия изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „С” е съставен  Протокол № 624/16.08.2011 г./приложен на л. 32 от том 1 на ДП/ , от който е видно, че курсистът В. П. е издържал този изпит.

   В хода на досъдебното производство по отношение на подсъдимия са били използвани СРС по Искане рег. № RB 202204-001-04/17 КН 268 от 25.07.2011 г. по описа на сектор БОП-гр.Кюстендил и Разрешение рег.№ 1572/29.07.2011 г. по описа на Кюст. окръжен съд, както и Разрешение за продължаване срока на СРС рег.№ 1644 от 6.10.2011 г. на КОС/вж писмото на л.89 от том 1 на ДП/. От Писмо изх.№ 135/13.06.2016 г., издадено от Кюст-.окръжен съд и представено в последното с.з. от Окръжна прокуратура/ на л. 74 от настоящото дело/ се установи, че така посоченото разрешение за използване на СРС е дадено с оглед разкриване на тежко умишлено престъпление по чл. 282 НК.

   Горната фактическа обстановка е доказана по безспорен начин от кредитираните доказателства, събрани по делото: показанията на св. В.В./частично кредитирани/, М. Й., ***.ен П., В. П./частично кредитирани/; Писмо рег. № 16 595/6.08.2012 г. на Виваком - директор дирекция”Сигурност”/на л.88 от том 1 на ДП/;  Писмо изх. № 21061/12.11.2011 г. на МТел/л.64 от настоящото дело/; Оригиналните изпитни тестове на всички курсисти, вкл. и на св.В. П.; Протокол за изготвени ВДС ”звукозапис” от прилагане на специално разузнавателно средство рег. № RB202010-001-05/0309-04-9 от 8.05.2012 г., както и от писмените доказателства, посочени в хода на горното изложение.

         По доказателствата:

    Показанията на св.В.В. и на св. В. П., дадени пред съдия в ДП и приобщени към доказателствеиня материал по реда на чл.371 т.1 НПК,  се кредитират само в тези им части, в които се подкрепят от доказателствата по делото – напр. относно номера на ползвания от св. В. телефон, тъй като заявеното от него се потвърждава от Писмото на Мтел; относно номера на ползвания от св.В. П. мобилен телефон и това, че до 8.08.2011 г. има 4 неуспешен явявания на теоретичен изпит, както и това, че се е срещнал с инструктора си да му даде химикал преди изпита. Предвид категоричното посочване в кредитираните писма на мобилните оператори за титулярите на телефони с № 0878599 445 и ***, съпоставени с посочените номера, от които са водени 4-те разговора на 8.08.2011 г., посочени във ВДС, съдът възприема, че са били проведени от една страна разговорите  между подсъдимия и св.В.В. и от друга – между подсъдимия и св.- курсист В. П..  Показанията на тези свидетели не се кредитират в останалата им част - че св.П. не е разговарял с подсъдимия и че не му е звънял по телефона, защото в тази им част те се опровергават категорично от ВДС, кредитирани изцяло в релевантните им посочени 4 части за проведените разговори в различни часове на 8.08.2011 г. , както и че св. В. не бил предавал химикал на В. П., а се срещнали случайно и че по принцип след изпит се обаждал на изпитващия да пита за резултатите от изпита и по друг повод не бил се обаждал на подсъдимия. Тези показания категорично ес опровергават от кредитираните ВДС, от които е видно, че св.В. е звънял 2 пъти

     Съдът възприема като годно доказателствено средство ВДС по делото, по следните съображения: Няма пречка резултатите от прилагането на СРС да се ползват при постановяване на осъдителна присъда, ако даденото разрешение е било за разследване на някое от посочените в  чл. 172, ал. 2 НПК престъпления, но впоследствие /след преустановяване на прилагането на СРС/, възникне необходимост да се приложи закон за друго престъпление, за чието разследване ползването на СРС е забранено, какъвто безспорно е настоящият случай. Обстоятелството, че проведените впоследствие допълнителни действия по разследването са довели до невъзможност за привличане на обвиняем за престъплението,  подведено под тази правна квалификация, обуславяща по-тежката наказуемост на деянията, не означава невъзможност за ползване на доказателствата с оглед забраната на  чл. 172, ал. 2 от НПК при осъждането на подсъдимия по обвинението по чл. 310, ал. 1 НК. Данните от СРС са били използвани за доказване на тежко умишлено престъпление, като е отделен въпроса, че то е останало недоказано съобразно първоначалната правна квалификация, което е последващ използването им момент, неотносим към тяхната допустимост. Още повече, че с издаването на съответно разрешение въпросът за необходимостта от използването на СРС е решен окончателно. Съдът, който разглежда делото по същество, не може да го пререшава, за да изключи от доказателствените материали резултатите от надлежно разрешените и съответно приложени СРС-та, в каквато насока и съдебната практика е абсолютно непротиворечива.

    От писмото на КОС, представено в последното с.з. се установи, че разрешението за използване на СРС е дадено с оглед разкриване на престъпление по чл.282 НК. Такова не е било разкрито и ВДС са приложени по настоящото дело с предмет на обвинението по чл.310 ал.1 във вр. с чл. 308 ал.1 предл.ІІ-ро НК. Чл.172 ал.2 НПК съдържа изчерпателно изброяване  престъпленията, посочени по глави и раздели, както и по  отделни текстове от НК, за които е допустимо използване на СРС при разследване на тежки умишлени престъпления. В случая разрешението е дадено за престъпление по чл.282 НК, чието систематично място в НК е в глава VІІІ, раздел ІІ от нея. Глава VІІІ от НК се съдържа в изчерпателното изброяване на чл.172 ал.2 НК и следователно изготвените ВДС за разследване на престъпление по чл. 282 НК без колебание могат да се ползват в настоящото производство като годно доказателствено средство. Разбира се, при условностите на чл.172 алтернатива предпоследна НПК – че съответните обстоятелства, касаещи авторството на деянието, не могат да се установят по друг начин.

   Кредитираните ВДС съдът възприе в съвкупност с останалите доказателства по делото. Данните от проведените 4 телефонни разговора на 8.08.2011 г., съпоставени с кредитираните гласни доказателства, очертават възприетата фактическа обстановка.

   Преценени по съдържанието им разговорите между подсъдимия и свидетелите В. и В. П. с показанията на самите свидетели, и цитираните по-горе изречени от подсъдимия и посочените свидетели реплики в телефонните разговори се подкрепят от останалите кредитирани доказателства по делото. Съдът съпоставя установените от тези доказателствени средства факти и с показанията на св.М. Й., с установения ред за провеждане на теоретичния изпит и безспорното значение на чл.22 ал.2 и 3 от Инструкцията – че последен достъп до изпитните тестове и до малките пликове е имал само и единствено подсъдимият. А той е имал и пишещата химикалка тип”Ролекс”, с която е извършил поправката на изпитните тестове при петото явяване на св.В. П. и която му е била предадена от него след проведения между тях разговор, като се кредитират изреченията от разговора между подсъдимия и св. В. от 8.08.2011 г.

     

 

 

 

Съдът не кредитира показанията на св.В. П. и ги намира за твърде наивни и недостоверни в останалата им част – че срещнал случайно св.В. и той  му дал химикал, защото си го бил забравил. Той съвсем спокойно е могъл да си закупи химикал, в случай че действително го е забравил, но не го е сторил.А дадените му от св.В. 2 химикала, установено от съдържанието на телефонните разговори, е било с предварително определена цел – да се извърши поправка на евентуалните грешни отговори в тестовете на В.П..

  Съдът не кредитира и заключенията на фоноскопните експертизи, които не могли да установят дали гласът от проведените телефонни разговори принадлежи на подсъдимия поради изречените от него кратки реплики  и ги приема за недостоверни и необективни. Те се опровергаха от обясненията на самия подсъдим, който със заявеното от него в последното заседание, че е ползвал мобилен телефон през 2011 г. на Вивател с номер 0878 599 445. А в тази част отговорът му се подкрепя и от първото кредитирано писмо на Виваком. Затова съдът приема, че лицето, посочено с името”Х.” и посочения телефонен номер 0878 599 445, от който той е разговарял в 4-те релевантни за делото разговора на 8.08.2011 г. категорично е подсъдимият. И това убедително е така по още едно допълнително съобржение: когато при разговора по инициатива на св. В. П. отначало на телефона се е обадил не подсъдимият, а колегата му, който е казал”не е И…сега ще му дам телефона”, което е и сторил, тогава вече е безспорно, че подсъдимият е провел разговора със св.В. П., както и последващия такъв със св.В., когато му е заявил:”Свършил съм работа”. Отделно от това съдът не намира, че изречените от подсъдимия думи са кратки и е невъзможно да се идентифицира гласа му. А номерът на ползвания от св. В. П. мобилен телефон е установен освен от неговите показания и от писмото от мобилния оператор по делото ,чието съдържание съвпада с показанията му.  

   Но дори и без заключенията на фоноскопните експертизи, на база кредитираните ВДС и останалите кредитирани доказателства, вкл. и писмата от мобилните оператори, по горепосочените съображения по безспорен начин се установи, че именно подсъдимият е провел разговорите от своя мобилен телефон с № *** – и тези по негова инициатива, и тези, при които е бил търсен от св.П. и В.. След като изготвените ВДС са по дадено разрешение за използване на СРС за престъпление по чл.282 НК, което попада в изчерпателното изброяване за възможност от използването на СРС-та , но СРС-то не е било използвано по това престъпление, намиращо се в глава VІІІ на НК, то няма пречка изготвените ВДС да се приложат и използват по настоящото дело.

    Съдът не кредитира постъпилото в хода на въззивното производство писмо от „Виваком”, в което се сочи като ползвател на телефон с № 0878 559 445 други лице – Е. Т., различно от подсъдимия. Защото съдържанието на писмото се опроверга от съдържанието на първото писмо на Виваком от ДП, както и от самото обяснение на подсъдимия в последното заседание пред въззивния съд, че през 2011 г. той е  ползвал само мобилен телефон с № ***.

    Останалите доказателства - приложените НП, АУАН, както и показанията на св.Б., на св.М. съдът намери за неотносими към предмета на обвинението и поради това не ги обсъжда.

 

              По правната квалификация:

 

     При така установеното от фактическа страна се налага неоспоримия извод за обективна и субективна съставомерност на инкриминираното обвинение, както и за безспорна доказаност на неговото авторство.

     Субект на престъплението по чл.310 ал.1 НК  е длъжностно лице, каквото подсъдимият безспорно е бил към 8.08.2011 г. Той на основание Трудов договор № 340/28.06.2010 г. е заемал длъжността”главен специалист-инспектор с място на работа Областен отдел „Контролна дейност – Държавна автомобилна инспекция/ДАИ/ гр.Кюстендил. ” С допълнително споразумение № 686/22.12.2010 г. на осн.чл.67 ал.1 т.1 КТ, считано от 29.12.2010 г., трудовият договор е безсрочен/вж писмото на л.85 от том 1 от ДП/. Според йерархията на длъжностите в ДАИ заеманата от подсъдимия длъжност е на трето ниво на подчиненост,  установено от представената длъжностна характеристика на л.86-87 ДП. Следователно той е длъжностно лице по см.на чл.93 ал.1 б.”а” НК. В проведения на 8.08.2011 г. теоретичен изпит за придобиване правоспособност  за управление на МПС от категория „С” той е бил определен за проверяващ резултатите от изпита чрез теглене на жребий.  От Протокол № 130/8.08.2011 г. /на л.154 от том 1 на ДП/ е установено, че представител на учебен център”Автошкола ***”ЕООД – Н. Н. е изтеглил за квестор при провеждане на теоретичните изпити лицето Г. С. М., а за проверяващ на резултатите – подсъдимия Хр. Ш.. Подсъдимият е проверил изпитните тестове, като последният факт е установен от Писмо на началника на Областен отдел”Контролна дейност-ДАИ” – Кюстендил и като такъв последен и единствен е имал достъп до тях.

    Разпоредбата на чл.310 ал.1 НК препраща към разпоредбата на чл.308 ал.1 НК относно обективните и субективни признаци на документното престъпление, в случая преправяне съдържанието на официален документ.

    От обективна страна се установи безспорно, че подсъдимият в качеството си на длъжностно лице - ”главен специалист-инспектор с място на работа Областен отдел „Контролна дейност – Държавна автомобилна инспекция/ДАИ/ гр.Кюстендил , в кръга на службата си – като член на изпитна комисия за провеждане на теоретичен изпит за придобиване правоспособност  за управление на МПС от категория „С” и проверяващ резултатите от изпитните тестове, е преправил съдържанието на официален документ –  по три въпроса от изпитен тест А и от изпитен тест Б на кандидата за придобиване   правоспособност  за управление на МПС от категория „С” В. П. П. от с. Големо село, обл. Кюстендил.

   От двете технически експертизи се установиха безспорно следните обективни факти:

     = В изпитен тест № А 067663-  в графа за отговор на въпрос № 1 пред вариант за отговор”да осигурят плътно отваряне и затваряне на клапаните”, в графа за отговор на въпрос № 7 пред вариант за отговор”спирачна уредба с пневматично задвижване”, в графа за отговор на въпрос № 15 пред вариант за отговор ”безвредни за човека”;

  = В изпитен тест № Б 065502 -  в графа за отговор на въпрос № 2 пред вариант за отговор” минимум 9 последователни часа”, в графа за отговор на въпрос № 5 пред вариант за отговор”не по-малко от 2 държавни граници”и в графа за отговор на въпрос № 11 пред вариант за отговор”превозвача”

    има извършени подправки, изразяващи се в заличаване по химически начин на първоначалното съдържание на документа чрез използване на химически реактив за обезцветяване багрилото на щрихите.

     Първоначалното съдържание на документа е било с попълвания знак” Х”по диагонал, нанесени ръкописно, със син цвят на химическа паста в двата теста, както следва:

    = в изпитен тест № А 067663: в графа за отговор на въпрос № 1 пред вариант за отговор”да осигурят плътно затваряне и отваряне на клапаните”, в графа за отговор на въпрос № 7 пред вариант за отговор”спирачна уредба с пневматично задвижване” и в графа за отговор на въпрос № 15 пред вариант за отговор”безвредни за човека”

    = в изпитен тест № Б 065502 -  в графа за отговор на въпрос № 2 пред вариант за отговор” минимум 9 последователни часа”, в графа за отговор на въпрос № 5 пред вариант за отговор”не по-малко от 2 държавни граници”и в графа за отговор на въпрос № 11 пред вариант за отговор”превозвача.”

    След заличаване на първоначалното съдържание на текста по химически начин са нанесени съществуващите знаци ”Х” за отговор в графите на описаните по-горе въпроси в двата теста.

    В.л.П. е установила следи от заличаване на първоначално маркирани грешни варианти на отговор  на въпроси, както следва:

   = в първия тест първоначално изписания знак”х”, с който е бил отбелязан грешен отговор на въпроси №№ 1,7 и 15 е заличен, след което е маркиран верния вариант;

   = във втория тест знакът”х”, с който е бил отбелязан грешен вариант на отговор на въпроси №№ 2,5 и 11 е заличен, след което е маркиран верния отговор.

   От това заключение е установявено безспорно, че:

   В изпитен тест А като отговор на въпрос № 1 първоначално е бил маркиран вариант ІІІ, на въпрос № 7 – вариант І, на въпрос № 15 – вариант І. След заличаването на тези грешни отговори са били маркирани верните отговори на горните въпроси – съответно това са варианти І, вариант ІІ и вариант ІІІ.

    В изпитен тест В като отговор на въпрос № 2 първоначално е бил маркиран вариант ІІ, на въпрос № 5 – вариант ІІ, на въпрос № 11 – вариант ІІІ. След заличаването на тези грешни отговори са били маркирани верните отговори на горните въпроси – съответно това са варианти І, вариант І и вариант ІІ.

    И според тази експертиза заличаването е извършено по химичен начин, като при изследването се наблюдават остатъчни щрихи от първоначално изписаните знаци”Х”; слабо видими петна от зацапване с мастила и хартиената повърхност е слабо нарушена. Поради отсъствието на методика не може да се определи реактивът, използван за заличаването на знаците.

   При проведеното недеструктивно сравнително изследване  на мастилата, с които имената и данните в бележка и са изписани знаците”х” в двата теста/ с комбинация от светофилтри за визуално цветоразличаване с максимуми на пропускане  при 350 и 7050 нм и с помощта на видеоспектрален компаратар„VSC 5000 в режим на инфрачервена луминесценция и отразени ИЧ лъчи/ е установено следното: Мастилото, с което са дописаните знаци „Х” при  въпроси №№ при въпроси №№ 1,7,15 в изпитен тест А   и въпроси в  изпитен тест В с №№ 2,5 и 11 се различава по оптично-физични свойства/цвят и нюанс на синия цвят , цветовете при наблюдение през светлофилтри за цветоразличаване, интензитет на ИЧ луминесценция, абсорбционна способност при изследване в режим на ИЧ лъчи/ от мастилото, с което са изписани ръкописните текстове в бележката и знаците”х” при отговорите на въпросите, в които няма поправка. За илюстрация на тези констатации е приложеният снимков материал на л.81-82 от том 1 на ДП.

  Така констатираните различия в оптично-физичните свойства дават основание да се приеме, че дописаните знаци”Х” са изпълнени с пишещо средство/писалка или химикалка тип”ROLLER/, различно от пишещото средство, с което са изпълнение останалите отговори в двата теста.

    Като заключение в.л.П. е обобщила в заключението си, че в двата посочени теста има поправки, които в изпитен тест А са на въпроси №№ 1,7 и 15 и в изпитен тест Б – на въпроси 2,5 и 11. по химичен начин са заличени първоначално маркираните грешни отговори на така посочените въпроси, след което са отбелязани/дописани/ верните отговори. Поправките са изпълнени/дописани/ изпълнени с пишещо средство/писалка или химикалка тип”ROLLER/, различно от пишещото средство, с което са изпълнение останалите отговори в двата теста.

    Така установените по безспорен начин обективни факти , съпоставени с установеното от кредитираните ВДС от 4-те проведени телефонни разговора на 8.08.2011 г. между подсъдимия и св. В. и между подсъдимия и курсиста В. П. , чиито грешни отговори от двата изпитни теста са били преправени, както и от кредитираните показания на свидетелите В., Й., В.П., вземайки предвид и кредитираните писма от мобилните оператори Мтел и Виваком, се налага безспорния извод, че горепосочената преправка на съдържанието на изпитните тестове на курсиста В. П. е извършена именно от подсъдимия Ш. в качеството му на проверяващ изпитните тестове. Защото в това му качество той единствен и последен е имал достъп до тях, което се потвърждава и от горецитираната нормативна уредба за функциите на проверяващия изпитните тестове по Инструкция № 13.

   А е безспорно, че изпитните тестове представляват официални документи по см.на чл.93 т.5 НК, защото са издадени легално по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му. Те представляват типови бланки и съдържат точно определени трайно установени реквизити. Всички изпитни тестове от 8.08.2011 г.  са приложени в т.2 на ДП. 

   Безспорно се установи по делото, че преправените официални документи - изпитните тестове са били използвани, за да получи въз основа на тях с поставената от подсъдимия оценка”да” на този пети път на явяването му на теоретичния изпит курсистът В. П. възможност да се яви на последващия практически изпит и в крайна сметка да придобие правоспособност за управление на МПС категория „С”. Въз основа на тази оценка”да” той се е явил на практическия изпит и е придобил правоспособност за управление на МПС категория „С” , видно от Протокол№ 624 от 16.08.2011 г. на л.32 от том 1 на ДП.

    От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при форма на вината пряк умисъл. За намерението на дееца се съди по обективно извършените от него действия. Подсъдимият, като е преправил съдържанието на двата изпитни теста, заличавайки по химичен начин във всеки от тях грешните отговори на курсиста П. на по три въпроса във всеки от тестовете и след това поставяйки знака”Х” срещу верните отговори на същите тези въпроси,  е действал с ясната цел, че  тези преправени официални документи ще бъдат използвани  по следния начин: въз основа на поставения от него отговор”да” за издържал теоретичния изпит  курсиста В. П. на този пети път от явяването си да  бъде допуснат и до практическия изпит и в крайна сметка да придобие правоспособност за управление на МПС ”категория „С”. Този извод се извежда от добре обмислените предварително и целенасочено извършени  действия на подсъдимия. Видно от проведените 4 разговора от 8.08.2011 г. от подсъдимия със св.В. и самия В. П. е, че единият от двата химикала, които инструкторът В. е дал на курсиста В. П., е предаден на подсъдимия, за да извърши той преправката точно с този химикал, след  като преди това в  проведените телефонни разговори е било уточнено името на курсиста. А след извършване на преправката подсъдимият „се е отчел” на св.В., че е „ свършил работа”.  При тези безспорни факти е несериозно да се твърди, че авторството на деянието не е доказано и че подсъдимият не е извършил всички тези целенасочени действия умишлено.

     Така преценени в тяхната съвкупност,  описаните безспорно установени по делото обективни факти мотивират категоричното убеждение у настоящия състав, че подсъдимият е извършил преправяне съдържанието на официален документ - изпитните тестове, като прекрасно е съзнавал какво върши, но го е извършил с цел  курсиста В. П. да получи на този пети път от явяването си за придобиване правоспособност за управление на МПС ”категория „С” оценка”да”, което да му даде възможност да се яви и на последващия практически изпит и в крайна сметка да придобие правоспособност за управление на МПС ”категория „С”.

   Затова и съдът приема, че подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието – че засяга обществени отношения, свързани със съдържанието на официален документ, в случая преправяне съдържанието на официален документ, предвиждал  е общественоопасните последици от него  и въпреки това е искал настъпването им.

 

        По възраженията на защитата:

 

    С гореизложената установена по несъмнен начин фактическа обстановка от събраните в двете съдебни инстанции доказателства и с изложените правни съображения за съставомерността и на престъплението и за безспорна доказаност на неговото авторство до голяма степен въззивният съд отговори на възраженията на защитата за недоказаност на обвиненията по отношение на подс. Х.Ш.. Въпреки това към вече изложеното ще допълни и следното:

    По основното възражение на защитата – за недоказаност авторството на деянието и недопустимост на ВДС съдът отговори подробно в горното изложение, като посочи основанията си за кредитиране на това годно доказателствено средство, преценено на база всички останали събрани по делото подкрепящи го доказателства.  В тази връзка съдът споделя довода на адв.Р.,че за престъплението по чл.310 ал.1 НК е недопустимо да се използват СРС, тъй като този текст не е в изрично посочените в чл.172 ал.2 НПК. Но се установи безспорно, че разрешението за ползване на СРС е било дадено за провеждане на разследване за престъпление по чл.282 НК, което попада в посочената в чл.172 ал.2 НПК глава осма за допустимост от ползване на СРС. А както се посочи вече, няма пречка резултатите от прилагането на СРС да се ползват при постановяване на осъдителна присъда, ако даденото разрешение е било за разследване на някое от посочените в  чл. 172, ал. 2 НПК престъпления, но впоследствие /след преустановяване на прилагането на СРС/, възникне необходимост да се приложи закон за друго престъпление, за чието разследване ползването на СРС е забранено, какъвто безспорно е настоящият случай. Така че основанието за възприемането на СРС като годно доказателствено средство е именно това, че разрешението за използването им е дадено за престъпление по глава осма от НК.  Затова е неоснователно възражението, че съдът е следвало да изключи от доказателствената маса по делото събраните чрез специални разузнавателни средства данни, тъй като същите са получени в противоречие с изискването на  чл. 172, ал. 2 НПК.

      Съдът не споделя и довода на защитата, че авторството на престъплението не е безспорно доказано и че не е установено кой и кога е манипулирал тестовете, както и че не е вярно, че само подсъдимият е имал достъп до тях и че понеже нямало кой друг да е, затова е Ш..  Да, достъп до тестовете е имал и квесторът, но само до събирането им и до поставянето им в големия плик. След това този запечатан плик, съгласно Инструкция № 13- чл…..от нея, е следвало да е предаден на началника  св.Й.. А св.Й., съгласно чл…..от Инструкцията, е предал големия плик с тестовете на подсъдимия. Следователно – подсъдимият последен е имал достъп до изпитните тестове, които съгласно показанията и на св.Й., пък и самият подсъдим не оспори, е проверил. Също така той последен, предвид разпоредбата на чл…..от Инструкцията е имал достъп и до малките пликове, в които са имената на курсистите. Така че той е имал възможността да знае кой тест на кой курсист принадлежи. И предвид предварителната уговорка по телефона за курсиста В. П. той е преправил неговите тестове, като е заличил грешните отговори в тях и с дадения му химикал е нанесъл със знака”Х” верните отговори.

    Съдът счита, че с всички тези съображения е отговорено в пълна степен на въпросите на защитата: Кой? Кога? По какъв начин? Защо? е подправил изпитните тестове на курсиста В. П., като е преправил съдържанието им.

 

         По наказанието:

     

    За това документно престъпление -  преправяне съдържанието на официален документ с цел да бъде използван по чл.308 ал.1 НК, извършено от длъжностно лице в кръга на службата му, в българския НК е предвидено наказание „лишаване от свобода” до 5 години.

   След преценка на неговата обществена опасност, изхождайки от степента на засегнатите обществени отношения и обществена опасност на дееца, който е неосъждан и съобразявайки разпоредбата на чл.54 НК, съдът прие, че едно наказание”лишаване от свобода” за срок от 1 година в най-пълна степен би изпълнило целите на специалната и генерална превенции. Предвид обаче чистото съдебно минало на подсъдимия това наказание не би следвало да се изтърпява ефективно. Целите на специалната превенция според съда биха се изпълнили без подсъдимият да бъде изолиран от обществото в пенитенциарно заведение, поради което при наличие условията на чл.66 ал.1 НК съдът отложи изпълнението на това наказание за изпитателен срок от 3 години. Съдът определи този минимален размер на изпитателния срок предвид чистото съдебни минало на подсъдимия.

   Съдът не намери основание да определи наказанието при условията на чл.55 НК. Не са налице нито многобройни, нито изключителни обстоятелства, които да смекчават наказателната отговорност на подсъдимия. Единственото смекчаващо обстоятелство е чистото му съдебно минало, което съдът взе предвид при определяне вида, размера  и начина на изтърпяването на наложеното наказание.

   С оглед целите на специалната и генерална превенции съдът прие, че следва да наложи на подсъдимия  и съпътстващото наказание „ лишаване от право” по чл. 37 ал.1 т.6 НК, въпреки че налагането на това наказание е предоставено на преценката на съда.  Съдът прие за необходимо налагането и на това наказание, изхождайки от вида на заеманата длъжност като конкретна такава и систематичното й място в системата, в която се намира тази длъжност, както и че престъплението е извършено от него именно в качеството му на длъжностно лице. Затова с присъдата си  съдът, при спазване разпоредбата на чл.37 ал.1 т.6 и чл.49 ал.2 НК, постанови по отношение на подсъдимия и наказанието: „лишаване от право да бъде служител в Изпълнителна агенция автомобилна администрация” за срок от 3 години, считано от влизане в сила на присъдата.

   Предвид постановената осъдителна присъда съдът на осн.чл.189 ал.3 НПК осъди подсъдимия да заплати разноските по делото, както следва: по сметка на Окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура – Кюстендил  - сумата от 230,70 лв. и 190,32 лв. по сметка на КОС за изпълнената във въззивното производство фоноскопна експертиза.

  По горните съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: