М   О   Т   И   В   И

по Присъда № 13/10.06.2016 г.,

постановена по НОХД № 85/2015 г.

по описа на Кюстендилския окръжен съд

 

 

Кюстендилска окръжна прокуратура е внесла ОА против П.В.М., ЕГН **********,*** за престъпления по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1,  вр. с чл. 26, ал. 1 от НК – за това, че за периода 14.02.2007 г. до 14.12.2010 г. в гр.Кюстендил, при условията на продължавано престъпление, през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината като физическо лице е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 167 156,75 лв., като не подал 47 бр. справки-декларации за данък добавена стойност, които се изискват ежемесечно на основание чл.125 ЗДДС пред ТД на НАП – офис Кюстендил и предхождащото ги заявление за регистрация по чл. 96 ал.1 ЗДДС .

Прокурорът поддържа обвинението и пледира за постановяване на присъда, с която подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, което е доказано в съдебното производство от обективната и субективната му страна. Доказани по безспорен начин според представителя на обвинението са извършените от подсъдимия прехвърлителни сделки с недвижими имоти между свързани лица с облагаемата стойност съгласно оценителната експертиза  104  299 лв., върху която се дължи ДДС в размер на 8 681,64 лв.; извършени покупко-продажби на 20 бр.недвижими имоти, представляващи облагаеми доставки с оценка по пазарни цени съгласно оценителната експертиза 614  580,95 лв. и с дължим върху тази сума ДДС 51 215,11 лв., както и отдаване под наем от него на недвижими имоти, от което е реализирал доходи и която дейност представлява облагаеми доставки с определен ДДС, както следва: за 2007 г. – в размер на 4 531,11 лв.;  за 2008 г. -  в размер на 10 448,08 лв.; за 2009 г. – в размер на 18 303,93 лв. и за 2010 г. – в размер на 9 420,16 лв. Според държавното обвинение към 31.12.2006 г. подсъдимият е формирал облагаем оборот от 99 886 лв. и с акт на данъчен орган от 27.10.2010 г., връчен му на 26.11.2010 г., е бил регистриран по ЗДДС. Въз основа пазарната стойност на обектите, предмет на прехвърлителните сделки и отдаването под наем, определена от съдебно-оценителната експертиза на 774 560 лв.,  от СЧЕ е определен размера на дължимия ДДС за инкриминирания период в размер на 167 156,75 лв. Този размер обосновава квалифициращия признак”особено големи размери”. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като  подсъдимият е имал представата и ясното съзнание за всички обективни елементи от състава на престъплението – че е получавал суми в резултат на извършени прехвърлителни сделки и от отдаване на недвижимо имущество под наем и че тези суми не ги е декларирал, както и че е следвало да се регистрира по ЗДДС като данъчно задължено лице предвид натрупания оборот. С тези си действия според държавното обвинение подсъдимият е целял реализиране на преследваната специална цел – осуетяване установяването и заплащането на данъчни задължения. Доколкото справките-декларации са дължими всеки месец, е налице продължавано престъпление за инкриминирания период при еднородност на механизма на извършване на деянието, както и на вината. По всички тези съображения прокурорът моли съда подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да му се наложи справедливо наказание над средния размер, предвиден в закона, като  се уважи предявения граждански иск от държавата в пълния му размер.

Представителят на държавата, чрез МФ гл. ю.к. И. пледира подсъдимия да бъде признат за виновен в извършване на инкриминираното с ОА продължавано престъпление и да бъдат присъдени в полза на държавата, явяваща се ощетено ЮЛ, претендираната като обезщетение за имуществени вреди сума от 167 156,75 лв. , представляваща размера на дължимия и неплатен от подсъдимия ДДС. Престъплението по чл.255 НК съставлява и деликт по чл.45 ЗЗД и са налице всички елементи от състава му. Ю.к.И. акцентира на факта, че ревизионният акт/РА/ за установяване на данъците, предмет на престъпното деяние по реда на ДОПК, не е пречка за уважаване на гражданския иск на държавата, защото основанията са различни. Основанието на РА е същестуващо по силата на данъчния закон вземане на държавата, т.е. административно задължение, а процесният граждански иск представлява обезвреда за вреди от престъпление, деликт, който е предмет на обвинението и в този смисъл не е налице конкуренция между РА и гражданския иск. Развиха се подробни и мотивирани съображения за обективната съставомерност на обвинението поради следното: Извършваните от подсъдимия прехвърлителни сделки и отдаване под наем на недвижими имоти представляват независима икономическа дейност, която подлежи на облагане с данък. По тази причина подсъдимият е следвало да се регистрира по ЗДДС в предвидения в чл.96 ал.1 и 2 т.1 ЗДДС срок. От тази независима икономическа дейност подсъдимият е реализирал оборот над 50 000 лв. – 99 886 лв. към 31.12.2006 г. и е следвало да подаде в 14-дневен срок в ТД на НАП – офис Кюстендил заявление за регистрация по ЗДДС. Оценката на имуществото е извършена от в.л. по предвидените в § 1 т.16 от ЗДДС методи и тези в Наредба № Н 9/14.08.2006 г.на МФ. Ю.к.И. очерта и субективната съставомерност на обвинението, като счита защитната теза относно неподаване на заявлението за регистрация да води до избягване на данъчни задължения за несъстоятелна, като посочи същността на това заявление  съгласно чл.101 ал.4 ЗДДС, допълнено от чл.74 ал.2 от Правилника за прилагане на ЗДДС - че към подаденото заявление се подава справка за реализирания оборот. Несъстоятелно е според ю.к.И. твърдението на защитата, че понеже подсъдимият не познавал данъчните закони, не се е регистрирал и защото свидетелят адв.К.Р. му е дал съвет да не се регистрира, не се е регистрирал по ЗДДС. А като е бил регистриран служебно и е бил уведомен за това с писмо от 22.11.2010 г., изтъкна ю.к.И., той отново не е подал дължимите справки-декларации с цел да избегне установяване и плащане на данъчни задължения. От друга страна, продължава ю.к.И., още на 30.09.2004 г. според показанията на св. В. подсъдимият е достигнал оборот над 50 000 лв. и е следвало да се регистрира по ЗДДС още на 14.10.2004 г., но не го е сторил. По тези съображения се моли за уважаване на гражданския иск.

Защитата на подсъдимия в лицето на адв.Д.Д. пледира за постановяване на оправдателна присъда по подробно развити съображения. Според адв. Д. текстът на чл. 255 НК не криминализира неподаването на заявление за регистрация по ЗДДС, а изпълнителното деяние е „избягване установяване и плащане на данъчни задължения” и поради това заявлението за регистрация не е декларация по см.на чл. 255 НК. Следователно е безспорно, че не следват конкретни данъчни задължения, а внасянето на данъци се дължи единствено и само въз основа на справка-декларации/СД/ и доколкото заявлението не е елемент от обективната страна на престъплението по чл.255 НК, то деянието е несъставомерно от обективна страна. И защита е задала въпрос: При положение, че през инкриминирания период подсъдимият не е подал заявление за регистрация по ЗДДС, дължал ли е подаване на СД през всеки един от посочените в ОА данъчни периоди и допустимо ли е било въобще такива СД да бъдат подадени? И адв. Д. сам  си  отговори на този въпрос отрицателно. Защитата поддържа още, че правния ефект на задължаването на М. с ДДС е настъпил едва след служебното му регистриране по ЗДДС. А относно субективната страна на обвинението според защитата няма събрани доказателства М. да е знаел за общественоопасните последици от деянието си и въпреки това да ги е преследвал умишлено, в подкрепа на който довод са посочени показанията на св.адв.К.Р.. Като за неюрист у подсъдимия била налице пълна неяснота по въпроса дали физическо лице може да извършва самостоятелна икономическа дейност, без да е регистрирано като търговец. Защитникът на подсъдимия възрази и срещу размера на определения ДДС, тъй като оценителната експертиза проявявала субективизъм при оценката и не се била позовала на аналогични имоти. Предвид всичко това защитата счита за безспорно доказан извода за недоказаност на обвинението по несъмнен и безспорен начин, както изисква чл.303 НПК, предвид и заключението на в.л.П. и допълнението към него в о.с.з. При условията на евентуалност, като поддържа категорично невиновност на подсъдимия,  защитата пледира в случай на установяване на вина наказанието да се определи при условията на чл. 55 НК , за което били установени по делото многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото съдебно минало, стриктното му процесуално поведение и влошеното му здравословно състояние. По отношение на гражданския иск адв.Д. поддържа становището си за неговата недопустимост поради наличие на РА за същото задължение..

 В последната си дума подсъдимият заяви, че не е искал да печели от ДДС, като е извършвал тези продажби не е целял да печели и че ако е бил регистриран, е могъл да спести ДДС, доверил се е на адв.Р., който никога не го е консултирал неправилно и помоли съда за снизходителност.

 

1.               По фактическата обстановка.

 

         Подсъдимият П.В.М. е неосъждан,/реабилитиран/, със средно техническо образование, пенсионер по болест, роден е на *** ***.

 На подсъдимия като физическо лице е била извършена обща ревизия за периода 1.01.2004 г. – 31.12.2008 г., приключила с издаден ревизионен акт.

 Със Заповед за възлагане на ревизия/ЗВР/ № 1100128/05.01.2011 г., изменена със ЗВР № 1104828/19.04.2011 г., издадени от началник сектор „Ревизии" в дирекция „Контрол" при ТД на НАП София М.Г.Р., оправомощена със Заповед № РД-01 -6/04.01.2010 г. на директора на ТД на НАП – София, която заповед е изменена със ЗВР № 1105942/19.05.2011 г. на основание Заповед № ЦУ-196/16.05.2011 г на директора за удължаване на срока с оглед изискването на чл. 114, ал. 4 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на подсъдимия  П.В.М. с цел определяне на задълженията по Закона за данък върху добавената стойност / ЗДДС/ за периода от 15.01.2007 г. до 30.11.2010 г. Повод за тази ревизия е било установеното извършване на независима икономическа дейност от подсъдимия.

Извършването на ревизията е възложено на св.В.В.В. - старши инспектор по приходите - ръководител екип и св. Й.И.В. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП -София.

За резултатите от извършената ревизия е бил съставен от св.В. ревизионен доклад /РД/ № 1105948/04.10.2011 г., връчен на ревизираното лице на 10.11.2011 г.

Ревизията е приключила с издаване на Ревизионен акт/РА/ №1011105948/08.12.2011 г., издаден от св. В.В. на длъжност „Главен инспектор по приходите” при ТД НАП – гр. София. РА е бил обжалван от подсъдимия, но с Решение № 4095/18.06.2013 г. на АССГ, постановено по дело № 7787/2012 г.,  жалбата му е отхвърлена.

През ревизирания период подсъдимият е осъществявал следните дейности: бил е общински съветник в Община Кюстендил, извършвал е покупко-продажба и отдаване под наем на недвижими имоти.

Преди започване на ревизията ревизионният екип изискал от подсъдимия да представи конкретно посочени от тях документи.  На 1.02.2011 г. в ТД на НАП-София, офис Витоша е получено уведомление от подсъдимия, че отказва да представи документи и писмени доказателства с мотива, че не е водил счетоводство и не може да представи първични и вторични счетоводни документи, като всички останали документи и данни са представени на ТД на НАП София, а относно останалите обстоятелства всички те са били обект деклариране и изследване  в рамките на вече извършената обща ревизия..

След този отказ на подсъдимия му е било връчено ново ИПДПОЗЛ  № 1744-00-56/9.05.2011 г.  и с него са били изискани от св.В. и св. В. договорите за отдаване под наем на помещения и приложенията към тях за ревизирания период, но до 14.09.2011 г. от подсъдимия като ревизирано лице не са представени никакви документи, необходими за определяне на задълженията му по ЗДДС за ревизирания период.

 Тогава ревизиращият орган служебно е изискал всички относими към извършваната ревизия документи. На първо място това са документите от извършената вече ревизия на подсъдимия като физическо лице за периода 1.01.2004 г.-31.12.2008 г. от ТД на НАП - София, офис Изток, която ревизия е била приключена с ревизионен акт и с констатация, че заради достигнат оборот над 50 000 лв. трябва да се регистрира по ЗДДС,  както и годишните данъчни декларации на подсъдимия за ревизирания период от ТД на НАП-офис Кюстендил. При извършване на ревизията са ползвани още служебно изисканата информация от ЦУ на Агенция по вписванията – гр.София, съдържаща информация относно изповядани сделки от подсъдимия, в т.ч. под формата на ипотеки за него и съпругата му и извършените вписвания. Тези документи са описани в 4 приложения към ревизионния доклад. Относно наемните договори са били извършени насрещни проверки.

В хода ревизията е установено, съобщават свидетелите В. и В., че подсъдимият. П.М. е формирал облагаем оборот от отдаване под наем на недвижимо имущество и прехвърляне правото на собственост върху недвижими имоти, изискващ регистрация по ЗДДС по смисъла на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. За отдаваните под наем имоти св.В. и В. са направили насрещна проверка, като са изискали и са им били представени от наемателите – останалите свидетели по делото- всички платежни документи и наемни договори с подсъдимия, доказващи наемното правоотношение и редовното плащане в повечето случаи по банков път на наемната цена, в резултат на което подсъдимият е реализирал доходи, представляващи независима икономическа дейност по см.на чл.3 ЗДДС.

Ревизиращият екип от св.В. и В. е направил анализ на всички извършени за ревизирания период сделки с недвижимо имущество и е разграничил освободените от облагаемите доставки по см.на чл.45 ЗДДС, което е регламентирано в чл.45 ал.1- 4 ЗДДС.

Установено е безспорно, че подсъдимият е формирал облагаем оборот в размер на 99 886.00 лева към 31.12.2006 г. и съгласно разпоредбите на чл. 96 ЗДДС до 14.01.2007 г. е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. Въз основа на събраните и приобщени писмени документи относно предходната ревизия св.В. заяви пред съда, а това е отразено и в съставения от него РА относно  направена констатация, че подсъдимият  е следвало да се регистрира по ЗДДС до 14.10.2004 г., тъй като към 30.09.2004 г. е достигнал оборот за задължителна регистрация по чл.108  ЗДДС от 114 473лв., представляващ ½ ид.ч. от придобитите доходи продажба на недвижими имоти в режим на СИО.

За извършените сделки в инкриминирания период от подсъдимия  е установено, че представляват облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС. Въз основа на всички доказателства, събрани по делото се установява, че обв. М. е извършил продажба на недвижими имоти, представляващи облагаеми доставки по смисъла на чл. 45, ал. 5 от ЗДДС, обособени в четири групи както следва:

І. Прехвърлени имоти от подсъдимия на сина му П.П.М..

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 30/25.11.2010 г., том 3, peг. № 3624, дело № 314/2010 г. обв. П.В.М., дарява на сина си П.П.М. следните съсобствени недвижими имоти, както следва:

а/ Самостоятелен обект в сграда, пл.№ 913, парцел 3, площ по документи 302.000 кв. м., находящ се в гр.Кюстендил, кв. 270, ул. Първи Май № 14, подземен етаж;

б/ Самостоятелен обект в сграда, площ по документи 50.000 кв.м., находящ се в гр.Кюстендил, ул. Първи Май № 14, 4 етаж;

в/ Самостоятелен обект в сграда, площ по документи 87.000 кв. м., находяща се в гр.Кюстендил, ул. Първи Май № 14, 3 етаж;

г/ Самостоятелен обект в сграда, , пл.№ 913, парцел 3, площ по документи 290.000 кв. м., находящ се в гр.Кюстендил, ул. Първи Май № 14, етаж представляващ магазин за промишлени стоки;

д/ Самостоятелен обект в сграда, пл.№ 912, парцел 1, площ по документи 142.000 кв. м., находящ се в гр.Кюстендил, ул. Първи Май № 14, със складово предназначение;

е/ Самостоятелен обект в сграда,   площ по документи 87.000 кв. м., находящ се в гр. Кюстендил, ул. Първи Май № 14, 2 етаж;

ж/ Самостоятелен обект в сграда, пл.сн. № 913, парцел 3, площ по документи 115.000 кв. м., находящ се в гр.Кюстендил, ул. Първи Май № 14, 0 етаж.

Извършена е облагаема доставка - дарение на недвижими имоти между дарителите подсъдимият и съпругата му Е. М. и надарения-техния син П.М., като надареното лице се явява свързано лице с дарителите по см.на §1 т.3 от ДР на ДОПК.

Тези сделки с гореописаните имоти се явяват прехвърлителни сделки със сгради между свързани лица, които сгради са нови по см. на § 1, т. 5 и 6 от ДПР на ЗДДС, поради което тяхната облагаема стойност по ЗДДС  с оглед изискванията на чл.27 ал.3 т.1 ЗДДС/в приложимата редакция ДВ. 108/2006 г. в сила от 01.01.2007 г./ е определена въз основа съдебно-оценителна експертиза за пазарната им цена. Пазарната цена на всички прехвърлени имоти в гореописания нотариален акт е в размер на 774 560,00 лв., въз основа на която е определен дължим ДДС в размер на 64 546.67 лв.

Прехвърлените сгради са нови съгласно горепосочените нормативни разпоредби, тъй като за обектите с административен обект гр. Кюстендил, ул. „Първи май” № 12 и 14 има издадени удостоверения за въвеждане в експлоатация с номера както следва: № 46/12.08.2005 г. за обект бизнес център, находящ се в УПИ-1-912 кв. 270 по плана на гр. Кюстендил; №32/24.07.200 6г. за обект кафе, находящ се в УПИ-Ш-913 кв. 270 по плана на гр. Кюстендил и №3/15.01.2007 г. за обект „3 броя лекарски, 3 броя стоматологични кабинета- преустройство на офиси”.

 

 ІІ. Прехвърлени имоти от подсъдимия на „Макена М”ЕООД с едноличен собственик на капитала подсъдимият П. В.М..

С Нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за изплащане на дълг № 13/17.11.2010 г., том III, per. № 3481, дело № 298/2010 г. обв. П.В.М., прехвърля на дружеството „Макена М" ЕООД с едноличен собственик на капитала П.В.М., правото на собственост на следните свои собствени недвижими имоти:

а/ Самостоятелен обект в сграда, предназначение - Гараж в сграда, площ по док. - 21.600 кв. м..находящ се в гр. Кюстендил, ул. Цар Освободител № 210, ет.2, ап.14;

б/ Самостоятелен обект в сграда, предназначение - Гараж в сграда, площ по док. - 18.000 кв. м, находящ се в гр. Кюстендил, ул. Цар Освободител № 210, ет.2, ап. 21;

в/ Самостоятелен обект в сграда, предназначение - Гараж в сграда, площ по док. - 20.100 кв. м, находящ се в гр. Кюстендил, ул. Цар Освободител № 210;

г/ Самостоятелен обект в сграда, предназначение - Гараж в сграда, площ по док. -19.690 кв. м, находящ се в гр. Кюстендил, ул. Цар Освободител N 210,ет.2, an. 1;

д/ Самостоятелен обект в сграда, предназначение - Гараж в сграда, площ по док. -16.500 кв. м, находящ се в гр. Кюстендил, ул. Цар Освободител № 210, ет.2, an. 6;

е/ Самостоятелен обект в сграда, предназначение - Гараж в сграда, площ по док. - 24.970 кв. м., находящ се в гр. Кюстендил, ул. Цар Освободител № 210, ет.2, ап. 4;

ж/ Самостоятелен обект в сграда, предназначение - Гараж в сграда, площ по док. -19.860 кв. м, находящ се в гр. Кюстендил, ул. Цар Освободител № 210, ет.2, ап. 22;

з/ Самостоятелен обект в сграда, предназначение - Гараж в сграда, площ по док. -19 800 кв. м находящ се в гр. Кюстендил, ул. Цар Освободител № 210, ет.2, ап. 2;

и/ Самостоятелен обект в сграда, предназначение - Гараж в сграда, площ по док. - 18.210 кв. м находящ се в гр. Кюстендил, ул. Цар Освободител № 210, ет.2, ап. 5;

й/ Самостоятелен обект в сграда, предназначение - Гараж в сграда, площ по док. - 19.800 кв. м., находящ се в гр. Кюстендил, ул. Цар Освободител № 210,ет.2, ап. 7;

к/ Самостоятелен обект в сграда, предназначение - Гараж в сграда, площ по док. - 21.600 кв. м находящ се в гр. Кюстендил, ул. Цар Освободител № 210, ет.2, ап.15

л/ Самостоятелен обект в сграда, предназначение - Гараж в сграда, площ по док. - 19.800 кв. м находящ се в гр.Кюстендил, ул. Цар Освободител № 210, ет.2, ап. 3;

м/ Самостоятелен обект в сграда, предназначение - Гараж в сграда, площ по док. - 21.480 кв. м., находящ се в гр.Кюстендил, ул. Цар Освободител № 210, ет 2, aп 13.

Тази сделка с гореописаните имоти също представлява облагаема доставка -   прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за изплащане на дълг между П. и Е.М. като продавачи и „Макена М”ЕООД с едноличен собственик на капитала му подсъдимият П.М. и дружеството се явява свързано лице по см. на § 1 т.3 от ДР на ДОПК.

За определяне на данъчната основа  по тези облагаеми доставки между свързани лица при спазване изискванията на чл.27 ал.3 т.1 ЗДДС/в приложимата редакция ДВ. 108/2006 г. в сила от 01.01.2007 г ,т.е. за определяне облагаемата стойност по ЗДДС е изпълнена съдебно-оценителна експертиза за определяне на пазарната цена на имотите. Пазарната цена на всички прехвърлени имоти в гореописания нотариален акт е в размер на 104  299 лв., въз основа на която пазарна цена е определен дължим ДДС в размер на 8 681,64 лв.

ІІІ. 20 прехвърлителни сделки –покупко-продажба на обекти от сграда на ул.Цар Освободител № 210 в гр.Кюстендил:

1. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 10/17.11.2010 г., том III, peг. № 3471, дело № 297/2010 г. обв.П.В.М., прехвърля на Т. Т. Я., правото на собственост на следния свой собствен недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в страда с предназначение гараж с площ по документи 21.600 кв. м., находящ се в гр.Кюстендил, ул. Цар Освободител № 210, ет. 2, an.17. Общата стойност на имота по нотариален акт е 8 841,70 лв., въз основа на което е начислен в размер на 736,81 лв.

2. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 104/21.10.2010 г., обв. П.В.М., прехвърля правото на собственост на следния свой собствен недвижим имот, а именно самостоятелен обект в сграда, пл.№ 538 512, парцел 1, площ по документи 55.010 кв. м., гр.София, местност Манастирски ливади, ул. България № 98, вид на имота апартамент, ведно с мазе № 4Б. Общата стойност на имота по нотариален акт е 69 000 лв., въз основа на което е изчислен ДДС в размер на 5 750,00 лв.

3. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 199/23.05.2008 г., том III, peг. N 6254, дело № 519/2008 г. обв. П.В.М., прехвърля правото на собственост на следните свои собствени недвижими имоти, находящи се в кв. 318 А, гр. Кюстендил, а именно:

а/ Поземлен имот, гараж N 16 с площ 21.60 кв.м., находящ се в подземния етаж на западната гаражна клетка.

б/ Поземлен имот, гараж № 17 с площ 21.60 кв.м., находящ в подземния етаж на западната гаражна клетка

в/ Поземлен имот, гараж № 18 с площ 21.60 кв.м., находящ в подземния етаж на западната гаражна клетка.

Общата стойност на имота по нотариален акт е 10 500 лв. въз основа на което е начислен е начислил ДДС в размер на 875,00 лв.

4. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 141/13.05.2008 г., том III, peг. № 5764, дело N 468/2008 г. обв. П.В.М., прехвърля правото на собственост на следния свой собствен недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда - гараж № 20 с площ от 36.05 кв.м., находящ се в кв. 318 А, гр. Кюстендил. Общата стойност на имота по нотариален акт е 5 000 лв., въз основа на което е начислен ДДС в размер на 416,67 лв.

5. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 7/21.12.2007 г. обв. П.В.М., прехвърля правото на собственост на следния свой собствен недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с предназначение гараж № 9 с площ 19.80 кв.м. находящ се в УПИ 5, кв. 318 А, гр. Кюстендил. Общата стойност на имота по нотариален акт е 5 000 лв., въз основа на което е начислен ДДС в размер на 416,67 лв.

6. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 149/17.11.2007 г„ том VIII, peг. № 15035, дело № 1393/2010 г. обв. П.В.М., прехвърля правото на собственост на следния свой собствен недвижим имот, представляващ поземлен имот, ап. 19, ет. 4-мансарден, с площ 75.18 кв.м. ведно с мазе № 34 и гараж № 8, находящ се в УПИ 5, кв. 318 А, гр. Кюстендил. Общата стойност на имота по нотариален акт е 33 000 лв. въз основа на което е начислен ДДС в размер на 2 750,00 лв.

7. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №180/12.11.2007 г., том VII, peг. № 13478, дело № 1241/2007 г. обв.  П.В.М., прехвърля правото на собственост на следния свой собствен недвижим имот, представпяващ самостоятелен обект в сграда с предназначение гараж №19, с площ 20.60 кв.м,
находящ се на ул. Цар Освободител” № 210, гр. Кюстендил. Общата стойност на имота по нотариален акт е 5 000 лв. въз основа на което е начислен ДДС в размер на 416,67 лв.

8. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 157/06.11.2007 г., том VII, peг. N» 13231, дело № 1220/2007 г. обв. П.В.М., прехвърля правото на собственост на следния свой собствен недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с предназначение гараж № 10, със площ 19.80 кв.м., находящ се УПИ 5, кв. 318 А, гр. Кюстендил. Общата стойност на имота по нотариален акт е 5 000 лв. въз основа на което е начислен ДДС в размер на 416,67 лв.

9. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 102/25.10.2007 г., том VII, peг. № 12714, дело № 1168/2017 г. съпрузите П.В.М., прехвърля правото на собственост на следния свой собствен недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда, ап. 20 на 4-то мансарден етаж, с площ 122.04 кв.м., ведно с мазе № 35, находящ се в кв. 318 А, гр. Кюстендил. Общата стойност на имота по нотариален акт е 27 000 лв., въз основа на което е начислен ДДС в размер на 2250,00 лв.

10.С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 197/26.09.2007 г„ том VI, peг. № 11570, обв. П.В.М., прехвърля правото на собственост на следния свой собствен недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда ап. № 4, с площ от 70,13 кв.м., ведно с мазе № 19 и гараж № 11, находящи се на ул. Цар Освободител № 210, гр. Кюстендил. Общата стойност на имота по нотариален акт е 35 000 лв. въз основа на което е начислен ДДС в размер на 2 916,67лв.

11. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 109/05.09.2007 г., том VI, peг. № 10876, дело № 992/2007 г., обв.  П.В.М., прехвърля правото на собственост на следния свой собствен недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда an. № 6, с площ от 122,62 кв.м., ведно с изба № 21, находящи се на ул. Цар Освободител № 210, гр. Кюстендил. Общата стойност на имота по нотариален акт е 53 550,00 лв. въз основа на което е начислен ДДС в размер на 4 462,50 лв.

12. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти N 152/31.08.2007 г., том VI, peг. № 6622, дело № 1034/2007 г., обв. П.В.М., прехвърля правото на собственост на следния свой собствен недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда ап. № 9, с площ от 75,14 кв.м., ведно с мазе № 32,         находящи се на ул. Цар Освободител № 210, гр.Кюстендил. Общата стойност на имота по нотариален акт е 45 000 лв. въз основа на което е начислен ДДС в размер на 3 750,00 лв.

13.         С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 63/29.08.2007 г., том VI, per. № 10601, дело № 950/2007 г., обв. П.В.М., прехвърля правото на собственост на следния свой собствен недвижим имот,представляващ самостоятелен обект в сграда ап. № 14, с площ от 75,14 кв.м., ведно с мазе N 33,         находящи се на ул. Цар Освободител № 210, гр.Кюстендил. Общата стойност на имота по нотариален акт е 38 138,68 лв, въз основа на което е начислен  ДДС в размер на 3 178,22 лв.

14. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 26/23.08.2007 г., том VI, peг. № 10353, дело № 918/2007 г., обв. П.В.М., прехвърля правото на собственост на следния свой собствен недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда aп. № 3, с площ от 74,07 кв.м., ведно с мазе № 18, находящи се на ул. Цар Освободител № 210, гр. Кюстендил. Общата стойност на имота по нотариален акт е 30 000 лв. въз основа на което е начислен ДДС в размер на 2 500,00 лв.

15. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 24/23.08.2007 г., том VI, peг. № 10351, дело № 916/2007 г., обв. П.В.М., прехвърля правото на собственост на следния свой собствен недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда an. N 8, с площ от 74,77 кв.м., ведно със зимн. Помещение № 23, находящи се на ул. Цар Освободител № 210, гр. Кюстендил. Общата стойност на имота по нотариален акт е 35 204,94 лв. въз основа на което е начислен ДДС в размер на 2 933,75 лв.

16. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 71/17.08,2007 г., том VI, peг. N 6174, дело № 962/2007 г., обв. П.В.М., прехвърля правото на собственост на следния свой собствен недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда an. № 5, с площ от 114,62 кв.м., ведно с мазе № 20, находящи се на ул. Цар Освободител № 210, гр. Кюстендил. Общата стойност на имота по нотариален акт е 63 046,18 лв. въз основа на което е начислен ДДС в размер на 5 253,85 лв.

17. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 136/07.05.2007 г., том III, peг. № 5848, дело № 475/2007 г., обв. П.В.М., прехвърля правото на собственост на следния свой собствен недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с предназначение гараж № 26, с площ 21.60 кв.м., находящ се в кв. 318 А, гр. Кюстендил. Общата стойност на имота по нотариален акт е 6 000 лв. въз основа на което е начислен ДДС в размер на 500,00 лв.

18. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 51/19.04.2007 г„ том III, peг. № 4803, дело № 402/2007 г., обв. П.В.М., прехвърля правото на собственост на следния свой собствен недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда ап. № 10, с площ от 117,91 кв.м., ведно с мазе № 25 и гараж № 29, находящ се в УПИ 5, кв. 318, гр. Кюстендил. Общата стойност на имота по нотариален акт е 65 000 лв. въз основа на което е начислен ДДС в размер на 5 416,67 лв.

19.         С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 81/16.03.2007 г., том II, peг. № 2099, дело № 275/2007 г., обв. П.В.М., прехвърля правото на собственост на следния свой собствен недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда ап. № 15, с площ от 117,91 кв.м., ведно с мазе № 28 и гаражи № 27 и № 28, находящи се в УПИ 5, кв. 318, гр. Кюстендил. Общата стойност на имота по нотариален акт е 32 271,19 лв. въз основа на което е начислен  ДДС в размер на 2 689,27 лв.

20. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 87/08.03.2007 г., том I, peг. № 1677, дело № 87/2007 г., обв. П.В.М., прехвърля правото на собственост на следния свой собствен недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда ап. № 2, с площ от 112,47 кв.м., ведно със зимнично помещение № 17, находящ се в УПИ 5, кв.318, гр. Кюстендил. Общата стойност на имота по нотариален акт е 43 028,26 лв. въз основа на което е начислен ДДС в размер на 3 585,69 лв.

Тези сделки с гореописаните имоти се явяват прехвърлителни сделки със сгради между свързани лица, които сгради са нови съгласно § 1, т. 5 и 6 от ДР на ЗДДС, поради което тяхната облагаема стойност по ЗДДС е определена въз основа на оценителна експертиза съгласно чл. 27 ал. 3, т. 1 от ЗДДС /в приложимата редакция ДВ. 108/2006 г. в сила от 01.01.2007 г./за определяне на пазарната им цена.

Пазарната цена на прехвърлените имоти в гореописания нотариален акт е в размер на 614 580,95 лв., въз основа на която пазарна цена е определен дължим ДДС в размер на 51 215,11 лв..

Съдебно-оценителна експертиза/ на л.128-135 от том 1 на ДП/ е  изготвила пазарна оценка на всички недвижими имоти – обект на прехвърлителни сделки между свързани лица. Обектите са подробно описани от експерта в.л.инж.Л.В.  в заключението му като площ, предназначение и пазарна цена. В заключението си инж.В. е посочил изрично, че справедливата пазарна цена на недвижимите имоти е определена съгласно изискванията на оценителното производство при използване на два методаметод на пазарния аналог и метод на възстановителната/ вещна/ стойност.

Същността на метода на пазарния аналог  се основава на ползване на информация за реално извършени сделки в последните3-6 месеца към датата, към която се извършва оценката. В случая в.л. е ползвал офертни цени в агенции за недвижими имоти:” Феникс имоти”, ”Авангард”, Кадем”, „Престиж”, „С. Д”, дадени за процесния период във в.”Наблюдател”, както и информация от строителни фирми. Използван е т.нар.коефициент на офертни цени, с който се отчита вероятната склонност на собствениците да обявяват първоначално по-високи цени на продаваните имоти, като стойността му е 0,90-0,80. Изхождайки от местоположението на обектите, вида, състоянието им, търсенето и предлагането и предназначението на отделните имоти, в.л.инж. В. е приел средна пазарна цена на единица натурален показател, както следва: 780 лв.кв./м за обектите за здравни и социални услуги; 960 лв./кв.м за обектите за търговска дейност; 460 лв.кв./м за складовете, предмет на н.а. № 30/25.11.2010 г. и 410 лв. кв./м за гаражите, предмет на н.а. № 13/17.11.2010 г.

Методът на възстановителната/вещна/ стойност се основава на реално направените разходи за изграждането на обектите, като условно е прието, че тяхното изграждане се извършва към момента на оценката. Тези разходи са отнесени за изграждането на единица строителна продукция в лв./кв.м, като са използвани уедрени показатели на „Стрлойексперт-СЕК” ООД-София и”Строителен надзор”, по формула/вж л.133 от том 1 на ДП/, съгласно която се взема:
      = РЗП на сградите;

      =единична възпроизводствена стойност;

      = коефициент К1, отчитащ физическото овехтяване.В него се включват възраст на сградата и общата експлоатационна годност на сградата. В.л.В. е приел К 1 за обектите от нот.акт № № 30/25.11.2010 г. равен на 0,9 и за обектите от нот.акт № 13/17.11.2010 г. – равен на 0,86.

    = коефициент К2 -  коефициент за строителната годност на обекта съгласно съвременните строителни изисквания. В случая той е приет за 1/единица/ за обектите, предмет на нот.кт.№ 30/25.11.2010 г. и 0,90 за обектите, предмет на нот.акт № 30/17.11.2010 г.

   = коефициент К3 –коефициент на стопанското съответствие, който се формира в зависимост от степента на изградената инфраструктура, наличието на комуникации, пазарната конюнктура и продаваемост на обекта и др.п. Този коефициент е изчислен по таблица/на л.133 от том 1 на ДП/. При направените изчисления с посочените коефициенти и цената на 1 кв.м за обектите, предмет на но.акт № 30/25.11.2010 г., инж. В. е определил на 760 лв./кв.м, а за обектите, предмет на нот. акт № 13/17.11.2010 г. -  на 388 лв.

    Като е взел предвид получените резултати от двата метода и съобразно целта на оценката и значението на методите, в.л.инж.В. е приел коефициенти за тежестно участие съответно0,5 и 0,5.

   Въз основа на използваните два метода от в.л.инж.В. той е определил крайната пазарна цена на недвижимите имоти към датата на прехвърлителните сделки, посочена в нотариалните актове. Получената крайна оценка на недвижимите имоти е проследена в таблици с посочване поотделно цената на всеки обект/вж л. 134-135 от том 1 на ДП/.  За обектите,  находящи се на адрес ул.”Първи май” № 14, описани в нот.акт № 30/25.11.201 г., е дадена обща пазарна стойност в размер на 774 560 лв., а за обектите, находящи се на ул.”Цар Освободител” № 210,описани в нот.акт № 13/17.11.2010 г. тя е в размер на 104 299 лв.

 

      ІV. Отдаване под наем от подсъдимия на недвижими имоти.

   Освен гореописаните разпоредителни сделки с недвижимо имущество по делото се установи безспорно, че през инкриминирания период подсъдимият  е отдавал под наем недвижими имоти, които по смисъла на ЗДДС също съставляват облагаеми доставки и същите следва да се обложат с ДДС.

Подсъдимият е получавал доходи от наемни отношения в периода 2007 г. – 2010 г. със следните наематели-юридически лица: Държавен фонд „Земеделие“, „Кафта“ ООД; „Булмаркет“ ЕООД; „Кимимпекс –Търговия и лизинг“ ЕООД; ЕТ „Н.П.“; .Витал Дене 2002“ ЕООД; „Уърлд Гейм“ ООД; „Алта Map“ ООД; ДЗЗД”Орлови”; „Тонита 93“ ЕООД; „Ла Фиеста Интернешънъл” ООД и „БТК“ АД, както и с физически лица – напр.”ЕТ Н.О.”. Дължимите от наемателите наемни суми са били превеждани редовно от наемателите по банков път и те заявиха пред съда, че отношенията им с подсъдимия като наемодател са били коректни. Всички сключени наемни договори са били за период повече от 1 година. Наемодател  по всички тях е бил подсъдимият М.

При извършената ревизия св.В. и св. В. са извършили насрещни проверки на други задължени лица, явяващи се наемателите на обектите. Наемателят „Алматар” ООД е плащал по банков път месечен наем 1600 евро с включен в тази сума ДДС, което е изрично записано в договора, като преводите са извършвани от св. Б.С., главен счетоводител на дружеството-наемател. Св.В.С., управител на”Кафта” ЕООД-София за наетия от него магазин в гр.Кюстендил е плащал на подсъдимия месечен наем по 1500 лв. за периода от м.07.2007 г. до края на 2009 г. Св.К.Е. е плащал чрез редовни преводи в Банка”Алианц” месечен наем на подсъдимия  по 600 евро или по 1 173, 50 лв.  Св. И.К. за наеманата игрална зала е плащал от 24.08.2008 г. до 1.07.2009 г. на подсъдимия месечен наем от 1500 евро/2 934 лв./, а от 1.07.2009 г. – по 2 543 лв. месечен наем. Св. Р.Л. за наетия зъболекарски кабинет е плащал по 300 лв. месечен наем на подсъдимия. Св.Н.О. е плащала на подсъдимия за наетото от нея магазинно помещение първоначално месечен наем по 1200 евро, след това – по 110 евро и след това – по 1000 евро, като тя и към настоящия момент е наемател на това помещение. Наемните договори с посочените свидетели са приложени в том 2 на ДП и от тях се установява периода на наемното правоотношение и размера на заплащаната наемна цена. Платежните документи по банков път от наемателите са приложени в том 2 на ДП, като във всички тях за получател фигурира името на подсъдимия..

    От заключението на СЧЕ с вх.№ 19/14 от 27.05.2014 г. на в.л.И.П./на л.150-167 от том 1 на ДП/  се установява, че за периода от 01.01.2007 г. до 30.12.2010 г. дължимия от подсъдимия ДДС от всички облагаеми доставки: отдаване под наем, извършени продажби , дарения и други прехвърляния на недвижими имоти , е в общ размер на 167 156.75 лв. Размерът на минималната работна заплата/МРЗ/ за отделните години от инкриминирания период е, както следва: за 2007 г. -180 лв.; за 2008 г. -220 лв.; за 2009 г. – 240 лв. и за 2010 г. - 240 лв.

Експертизата е посочила ежемесечно дължимият размер на ДДС и вида на облагаемата доставка, на основание която той се дължи. За извършените покупко-продажби на недвижимите имоти, описани по-горе,  този размер е обобщен по отделните години, както следва:

= за 2007г. дължимият ДДС от отдаване под наем и извършени продажби на недвижими имоти е в размер на 47 967, 74 лв.

= за 2008 г. дължимият ДДС от отдаване под наем и извършени продажби на недвижими имоти е в размер на 11 739,75 лв.

= за 2009 г. от отдаване под наем на недвижими имоти е в размер на 18 303,96 лв.

= за 2010 г.- до 30.11.2010 г. от отдаване под наем, извършени дарения и прехвърляния на недвижими имоти е в размер на 89 145,30 лв.

От всички отдавани под наем имоти, дължимият ДДС от обвиняемия по облагаемите доставки за периода от 14.01.2007 г. до 14.12.2010 г. е определен както следва:

- за 2007 г. е определен ДДС в общ размер на 4 531,11 лв.

-за 2008 г. е определен ДДС в общ размер на 10 448,08 лв.

-за 2009 г. е определен ДДС в общ размер на 18 303,96 лв.

-за 2010 г. е определен ДДС в общ размер на 9 420,16 лв.

Към заключението са приложени таблици-приложения, в които е посочен поотделно дължимия ДДС за извършените сделки и от отдадените под наем обекти.

Отделните данъчни едномесечни данъчни периоди и така формираният общ размер на дължимия ДДС подробно е посочен по-долу в изложението, при характеристиката на обективната съставомерност на деянието.

По-нататък в СЧЕ сочи, че подсъдимият към 31.12.2006 г. е реализирал облагаем оборот в размер на 99 886 лв. и на осн.чл.96 ал.1 ЗДДС е бил длъжен в 14-дневен срок  - до 14.01.2007 г. да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. При това положение подсъдимият на осн.чл.86 ал.1 и ал.2 и чл.89 ал.1 и ал.2 ЗДДС първоначално е бил длъжен да начисли ДДС и да го внесе до 14.02.2007 г.

Безспорно се установи по делото, че подсъдимият не се е регистрирал в този законово дължимия срок, а е регистриран по ЗДДС по инициатива на данъчен орган при хипотезата на чл.102 ал.3 ЗДДС с Акт за регистрация № 100421000020223/27.10.2010 г.

Актът за регистрация е връчен  на подсъдимия  на 26.11.2010 г., на която дата на основание чл. 103 от ЗДДС се счита, че обвиняемият е регистриран по ЗДДС. Този акт не е бил обжалван и е влязъл в сила.

    Необходимо е да се посочи, че в.л.П. е определил и размера на лихвата върху така посочения дължим ДДС. Но тъй като обвинението е само за главницата от 167 156,75 лв., съдът не обсъжда тази част от заключението като ирелевантна за предмета на обвинението.

    Горната фактическа обстановка се установи по безспорен начин от доказателствата по делото: показанията  на свидетелите: Й.И.В. – участвала в извършването на ревизията и съставила Ревизионния доклад и В.В.В. – участвал в извършването на ревизията и съставил ревизионния акт/РА/  ; свидетелите-наематели на отдаваните от подсъдимия под наем недвижими имоти, представляващи помещения за магазини: Н.Д.П., св. С.А.М., Н.В.О., К.П.Е., Р.Д.Л. , Г.М.Г., Б.В.С., И.К.К., В.И.С. /, съдебно – оценителна експертиза /т.1 л. 128-137/, съдебно – счетоводна експертиза /т. 1 л. 150-161/, Справка за съдимост, копия от горепосочените нотариални актове /л. 140-147 и л.197-249 от том 1 на ДП/, наемни договори/ основно в том 2 на ДП/; заверени копия от  РА и РД; Справка за задълженията  / в том 3 от ДП/; справка от Агенцията по вписванията за придобитите и прехвърлени от подсъдимия имоти.

   Съдът кредитира като обективни и безпристрастни показанията на св.В. и В., извършили данъчната ревизия за инкриминирания с ОА акт период и съставили съответно РД и РА., приобщени чрез прочитането им. Въпреки това им качество изнесените от тези свидетели факти за извършени по занятие прехвърлителни сделки с недвижими имоти се потвърждават от другите доказателства по делото - описаните нот.актове, Справката на Агенцията по вписванията, съобщенията за уведомяване на подсъдимия да представи необходимите за ревизията документи, както и уведомлението за служебната му регистрация по ЗДДС. А относно извършваната също по занятие дейност по отдаване под наем на недвижими имоти, за което тези свидетели съобщиха и което са отразили като констатация в изготвените от тях документи, този факт се потвърди и от показанията на самите наематели на тези обекти – св.С.М., Н.П., К.Е., р.Л., И.К., Б.С., Г.Г. и това е основанието на съда да ги възприема като обективни и безпристрастни. А констатациите в РД и РА са правилни и законосъобразни, който извод е изведен в решението на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на подсъдимия срещу ревизионния акт.

Показанията на посочените в предния абзац свидетели-наематели на помещения от подсъдимия, също приобщени чрез прочитането им към доказателствения материал, също се кредитират изцяло като обективни, безпристрастни и верни, защото се подкрепят от наличните по делото писмени документи: договори за наем, сключени между всеки от тях, като представител на търговско дружество или като ЕТ с подсъдимия и от платежните документи, представени по делото за редовното заплащане от тях на дължимите наеми.

Показанията на св.Р. съдът кредитира частично. Съдът не кредитира показанията на св.адв.К.Р. от ДП и СП, който е предоставял правни услуги подсъдимия за периода 1995-2005 г., в частта им, че той дал правен съвет на подсъдимия, че не дължи ДДС, тъй като за сделката покупка, с която той от публична продан е купил „ен блок” цялата секция от сградата на ул.Цар Освободител № 210, не се начислява ДДС  и че след това извършените продажби от подсъдимия не били сделки по занятие, тъй като са прехвърляни обекти от една сграда. А  към момента на разговора им според св.Р. подсъдимият имал намерение да задържи имотите и да ги отдава под наем, заради което не се дължи ДДС. Само че и отдаваните под наем имоти представляват облагаема доставка и за тях се дължи ДДС, ако реализираният доход е над 50 000 лв., сочи чл.96 ал.1 ЗДДС. Единичната покупка не е предмет на делото, а предмет на обвинението са последващите извършени множество продажби, описани в горното изложение. Такива показания от юрист с класата на адв.Р. звучат несериозно. Да, безспорно е, че еднократно извършена сделка не представлява независима икономическа дейност по см.на чл.3 ЗДДС и не подлежи на облагане с ДДС , но това не се отнася до множеството извършени от подсъдимия сделки и сключените наемни договори. Колкото и с некредитираната част от показанията си да се стремеше да услужи на подсъдимия, целейки оневиняването му, св.Р. на въпрос на прокурора отговори, че в начален вид идеята на подсъдимия била да закупи апартаментите и гаражите от секцията на ул.Цар Освободител № 210, след това да ги довърши до степен, обичайна за продаване на нови жилища до степен”шпакловка и замазка”. Т.е. дори и св.Р. заяви обективираното пред него намерение на подсъдимия да продава закупените апартаменти в сградата на „Цар Освободител” № 210, което се подкрепя и от представените и описани по-горе нот.актове и затова в тази им част показанията на св.Р. се кредитират като обективни поради подкрепянето им от доказателствата по делото. Т.е. дори от тези показания се установи намерението на подсъдимия да извършва продажби на закупените от публичния търг жилища и да ги отдава под наем, което впоследствие и той е сторил и което е потвърдено и от сключените наемни договори. .

  Показанията на св.Е.А. съдът изключи от доказателствения материал поради това, че съобщените от нея факти не допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото и са извън предмета на обвинението.

Съдът на осн.чл.154 ал.1 и 2 НПК изключи от доказателствения материал и затова и не обсъжда допълнителната съдебно – счетоводна експертиза на в.л.П.,/на л. 299-301 от том 1 на ДП/, тъй като това заключение/така са били поставени задачите на в.л. в ДП/ не съдържа специални знания по см.на чл.144 ал.1 НПК, а дава отговор на правни въпроси, което е в компентността на съда.

Относно обясненията на подсъдимия в СП следва да се посочи следното: Обясненията на подсъдимия имат двояка функция в наказателния процес. Те могат да бъдат годно доказателствено средство и средство за защита. Годно доказателствено средство обясненията са тогава, когато се подкрепят от събрания по делото  доказателствен материал. По настоящото дело обясненията на подсъдимия се възприемат само и единствено като средство за защита, защото се опровергават от доказателствения материал по делото. В тях подсъдимият изложи позицията си, че не знаел необходимостта от подаване на заявление за регистрация по ЗДДС и респективно – и за справки-декларации по този закон, тъй като адв.Р. лично му е казал че не трябва да се регистрира по ЗДДС и затова той не го е направил, понеже не е юрист и му се е доверил като на специалист в областта на правото. В обясненията си подсъдимият посочи, че  той дори е загубил, като не се е регистрирал по ЗДДС, защото е щял да ползва облекчения по ДДС и че ако адв.Р. му е казал, е щял да се регистрира. В обясненията си подсъдимият заяви, че към 2006 г. дори и счетоводителите не били чули за такъв член – че други лица с оборот над 50 000 лв. трябва да се регистрират по ЗДДС. Но подсъдимият спести в обясненията си пред съда една съществена подробност. Предходната му обща ревизия като на физическо лице за периода 2004-2008 г. е завършила с ревизионен акт и констатациите от него са преповторени в в депозираните от св.В.В. и от св.В. пред съда свидетелски показания , а именно: че още към 31.12.2004 г. подсъдимият като физическо лице е следвало да се регистрира по ЗДДС, защото още тогава той е реализирал доход над 50 000 лв. Следователно подсъдимият много добре е знаел за задължението си да се регистрира по ЗДДС към м.януари 2007 г., но с обясненията си цели оневиняването си по посочения опроверган от всички доказателства – писмени и гласни – начин.

 

   2. По правната квалификация.

 

При така установено по безспорен начин от фактическа страна се налага обоснования правен извод  за съставомерност на инкриминираното деяние от неговата обективна и субективна страна.

             Субект на престъплението по чл.255 НК  е всяко физическо лице, представляващо по закон данъчно задължено лице, определено от законодателя с формулировката”който”. Субект на престъплението  е подсъдимият М., който е неосъждан и поради този факт обществената му опасност като извършител  съдът възприема за невисока.

              Обществената опасност на деянието обаче е висока, тъй като с избягване установяването и плащането на данъчни задължения се ощетява сериозно държавния бюджет.

.    За да е съставомерно от обективна страна престъплението по основния състав на чл.255 ал.1 т. 1 НК – избягване установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери, е необходимо да не е подадена сътветната декларация.В случая тази декларация е ежемесечната справка-декларация по чл.125 ЗДДС.

   Съставомерността на деянието от обективна страна се изразява в проявеното от подсъдимия М. бездействие – неподаване на декларация като данъчно задължено лице по ЗДДС. Данъчно задължено лице по см.на чл.3 ал.1 ЗДДС е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност.

    Установи се безспорно, че подсъдимият е осъществявал независима икономическа дейност по см. на чл.3 ал.2 изр.ІІ-ро ЗДДС, осъществяването на която обуславя качеството му на данъчно задължено лице по смисъла на чл.3 ал.1 ЗДДС, тъй като е извършил множество прехвърлителни сделки с недвижими имоти, както и е отдал под наем помещения за магазини, зъболекарски кабинет, игрална зала и то за период от време, по-дълъг от 1 година, от наемателите на които е получавал редовно ежемесечен наем. Тези дейности предвид вида и характера им са извършвани от подсъдимия редовно с цел получаване на редовен доход, което безспорно се установи по делото.

Извършването на разпоредителни сделки с недвижими имоти не би представлявала независима икономическа дейност по смисъла на ЗДДС, в случай че се извършва еднократно, а не редовно или по занятие и само при такава хипотеза няма да възникне задължение за начисляване на ДДС. По делото безспорно е установено, че подс. М. е извършвал системно покупко-продажба и отдаване под наем на недвижими имоти, като само за инкриминирания период са осъществени над 35 продажби на недвижими имоти, подробно описани по-горе. Наред с това отдаването под наем на недвижимо имущество също е икономическа дейност по своята същност, от която подс.. М. е получавал редовно доходи. Налице са повтарящи се действия, материализирани в множество сделки с цел реализиране на приходи. Поради това извършваната дейност от обв. М. представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, и приходите от тази дейност представляват облагаем оборот за регистрация по ЗДДС.

    Красноречиво доказателство за това е фактът, че в годишните данъчни декларации за инкриминирания период – от 2007 г. до 2010 г., подадени от подсъдимия като физическо лице са декларирани доходи от отдаване под наем на недвижимо имущество. С оглед на това е напълно лишено от смисъл възражението, че отдаването под наем на недвижими имоти и тяхната продажба от доставчик-физическо лице не са извършени по занятие и не представляват независима икономическа дейност.

    По делото е безспорно установено, че към 31.12.2006 г.  подсъдимият е реализирал оборот в размер на 99 886 лв. Облагаем оборот по смисъла на ЗДДС е сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки с изключение на облагаемите със ставка нула. Съгласно чл.96 ал.1 ЗДДС всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот над 50 000 лв. или повече за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеци преди текущия месец, е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е реализирало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Следователно до 14.01.2007 г. подсъдимият е бил длъжен  да подаде заявление за регистрация по този закон и не е сторил това.

Безспорно е по делото, че подсъдимият е регистриран по ЗДДС по инициатива на данъчен орган при хипотезата на чл.102 ал.3 ЗДДС с Акт за регистрация № 100421000020223/27.10.2010 г., който му е връчен на 26.11.2010 г., на която дата на основание чл. 103 от ЗДДС се счита, че обвиняемият е регистриран по ЗДДС. Този акт не е бил обжалван и е влязъл в сила.

          В този случай, когато данъчно задълженото лице не е подало в срока по чл.96 ал.1 ЗДДС заявление за регистрация по ЗДДС, се прилага разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС /в приложимата към момента на деянието редакция ДВ бр.108/2006 г., в сила от .01.2007 г./. Съгласно нея е прието, че за определяне на данъчните задължения на подсъдимия в случаите, когато е бил длъжен, но не е подал заявление за регистрация в срок, той дължи данък добавена стойност за извършените от него облагаеми доставки.

     А извършените от подсъдимия сделки с недвижими имоти представляват облагаеми доставки на стока по изричната формулировка на чл.6 ал.2 т.2 ЗДДС. Дефиницията на облагаема доставка се съдържа в чл.12 ЗДДС, съгласно която облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по см.на чл.6 , когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната. А чл.25 ЗДДС дефинира понятието”данъчно събитие”, което по см.на ЗДДС е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчнозадължено лице. Съгласно този текст данъчното събитие възниква от датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. За настоящия казус е приложима първата алтернатива – т.е. данъчното събитие за всяка сделка, представляваща облагаема доставка, е възникнало от датата на извършването на сделката.

     Чл.45 ЗДДС урежда доставките със земя и сгради и посочва изчерпателно кои доставки са „освободени доставки”. Извършените от подсъдимия сделки с недвижими имоти  не попадат в освободените доставки. Това е така, защото се установи безспорно, че за обектите с административен обект гр. Кюстендил, ул. „Първи май” № 12 и 14 има издадени удостоверения за въвеждане в експлоатация с номера както следва: № 46/12.08.2005 г. за обект бизнес център, находящ се в УПИ-1-912 кв. 270 по плана на гр. Кюстендил; №32/24.07.200 6г. за обект кафе, находящ се в УПИ-Ш-913 кв. 270 по плана на гр. Кюстендил и №3/15.01.2007 г. за обект „3 броя лекарски, 3 броя стоматологични кабинета- преустройство на офиси”. Предвид тези издадени строителни книжа тези сделки не попадат в изключенията на чл.45 ал.2-4 ЗДДС, тъй като представляват нови сгради по см.на §1 т.5 от ДР на ЗДДС. Същото важи и за сградата на ул.Цар Освободител № 210. Освен това, както подробно се посочи по-горе и не се налага преповтарянето му на това място от изложението,  тези сделки представляват сделки между свързани лица по см. на т.34 ПР на ЗДДС във вр. с дефиницията на §1 т.3 ДР на ДОПК. Затова и е безспорно, че извършените от подсъдимия сделки с недвижими имоти представляват облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС. Въз основа на всички доказателства, събрани по делото се установява, че подс. М. е извършил продажба на недвижими имоти, представляващи облагаеми доставки по смисъла на чл. 45, ал. 5 от ЗДДС.

     Предвид изложеното, поради безспорното извършваната от подсъдимия независима икономическа дейност, представляваща облагаеми доставки по см.на ЗДДС, съгласно чл.86 ал.2 ЗДДС подсъдимият е дължал ДДС за извършваните облагаеми доставки за посочения в ОА период. Съгласно чл.86 ал.2 ЗДДС данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчния документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по  този закон за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.

       В такъв случай е безспорно, че данъкът – ДДС е станал изискуем на 14.01.2007 г., когато е крайният срок за подаване на заявлението за регистрация. Задължението за регистрация по ЗДДС възниква обективно по силата на закона и е неоснователно възражението на жалбоподателя в тази насока, че той всяка година си декларирал доходите в ГДД и за неподаване на заявлението за регистрация по ЗДДС били виновни данъчните служители. И въпреки че подсъдимият не е подал заявление за регистрация по ЗДДС и е бил регистриран по-късно с акт на органа по приходите, фактът на неподаване на заявление за регистрация не го освобождава от дължимостта на ДДС.

   Съгласно чл.125 ЗДДС  за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация и този данъчен период според ЗДДС е 1 месец. За определяне дължимостта на данъчните задължения на подсъдимия, доколкото той сам не се е регистрирал по ЗДДС, е приложима нормата на чл.102 ал.3 т.1 ЗДДС. Тя гласи, че за определяне данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок , се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден акта за регистрация, ако лицето е подало заявление за регистрация в срок до датата, на която е регистрирано от органа по приходите. А както се посочи па-горе данъчното събитие за всяка сделка, представляваща облагаема доставка, е възникнало от датата на извършването на сделката. Данъчните задължения съгласно чл.102 ал.4 ЗДДС/в редакцията, приложима за процесния период 2007-2010 г./се определят с Ревизионен акт по реда на ДОПК, както е процедирано в процесния случай.

   Констатациите за данъчния период и размера на дължимия неустановен по надлежния ред и съответно и незаплатен ДДС се установиха безспорно от кредитираната СЧЕ на в.л.П., чиито изводи напълно съвпадат с констатациите в РА. Чл.102 ал.3 ЗДДС като материалноправна норма има обратно действие и позволява да се начислява ДДС и за отминал период, след като е бил дължим вследствие извършени в случая облагаеми доставки. Размерът на данъка е определен на база посочената пазарна цена на имотите от оценителната експертиза на в.л.инж. В. при спазване изискването на чл.27 ЗДДС, тъй като сделките за прехвърлените имоти са извършени между свързани лица по см. на § 1 т.3 ПР на ДОПК и техен обект са нови сгради по см.на §1 т.5 ПР на ЗДДС.

    С тези изводи, основани на цитираните по-горе разпоредби от данъчния закон-ЗДДС- категорично се оборва защитната теза, че след като не е подал заявление за регистрация по ЗДДС, подсъдимият не дължал заплащане на ДДС и респ. – подаване на ежемесечни справки-декларации. Защото, след като не е подал заявление за регистрация, дори да е подал справки-декларации, те нямало да бъдат приети, понеже не е регистриран по ЗДДС. Както се посочи вече, неподаването от данъчнозадълженото лице на заявление за регистрация по закона не го освобождава от дължимостта на ДДС, след като е извършил облагаеми доставки и е приложима  нормата на чл.102 ал.3 ЗДДС.

За съставомерността на престъплението по чл. 255, ал. 3 от НК и за довършването му е необходимо и достатъчно да е извършено едно от алтернативните действия или бездействия, в резултат  на което данъчно задълженото лице да е избегнато установяването или плащането на данъчни задължения в особено големи размери и на следващо място да са изтекли предвидените затова  в закона срокове.

Преценявайки установената фактическа обстановка с така цитираните разпоредби от ЗДДС, съдът извежда категоричния си правен извод, че от обективна страна подсъдимият е осъществил и двете изпълнителни едяния от фактическия състав на престъплението по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като през периода 14.02.2007 г. до 14.12.2010 г. в гр.Кюстендил, при условията на продължавано престъпление, като физическо лице е избегнал и установяването, и плащането на данъчни задължения в особено големи размери -167 156.75 лв./сто шестдесет и седем хиляди сто петдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/ данък добавена стойност/ДДС/, като не е подал 47 бр. справки-декларации за данък добавена стойност, които се изискват ежемесечно по реда на ЗДДС пред ТД на НАП офис-Кюстендил на основание чл. 125 от ЗДДС, както и предхождащото го заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал.1 от ЗДДС. Следователно престъплението е извършен от подсъдимия чрез бездействие - той по силата на закона е бил длъжен да подава СД по ЗДДС ежемесечно, но не го е сторил, като не е подал и предхождащото ги заявление за регистрация по ЗДДС, като с проследното оправдава престъпното си бездействие.

Размерът на дължимия ДДС е определен от кредитираната СЧЕ на в.л. П.. Експертизата е посочила ежемесечно дължимият размер на ДДС и вида на облагаемата доставка, на основание която той се дължи –отдаване под наем, покупко-продажба и този размер е обобщен по отделни години

Основната характеристика на данъците  е тяхната законоустановеност по основание, размер и субекти. В настоящия случай относимия към момента на деяниято ЗДДС регламентира конкретните задължения за данъчни субекти, които се осъществяват по определен ред и в определени срокове и които конкретни негови норми се посочиха в горното изложение. С изтичането на всеки отделен данъчен период данъчно задълженото лице  дължи определено поведение по съобщаване на правно значими за съответния данъчен фактически състав обстоятелства и това се реализира чрез подаване на справка – декларация по ЗДДС. През инкриминирания период подс. М. многократно е нарушавал законоустановените си задължения към фиска, като е осъществявал през известни периоди от време един и същ състав на престъпление за постигането на един и същ престъпен резултат, а именно избягване както установяването, така и заплащането на данък добавена стойност. В този смисъл е налице еднородност на механизма на извършване и обвързаност по време и начин на извършване деяние , осъществено  чрез бездействие, както и еднородност на вината, което по своя смисъл е характерно за института на продължаваното престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК, условията на които са изпълнени с деятелността на подсъдимия М. през периода 14.02.2007 г.-31.12.2010 г.

Налице са по делото извършени от подсъдимия повече от 2 еднородни деяния, данъчните задължения са в особено големи размери, дължими са през непродължителни периоди - ежемесечно и от един и същи деец  и всяко от отделните деяния от общата продължавана престъпна дейност се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващите/ в този смисъл е ТР № 1/7.05.2009 г. по тълк.д.№ 1/2009 г ОСНК/ , както следва:

1.       За данъчният период от 15.01.2007 г. до 31.01.2007 г. от отдаване на имоти под наем дължимият ДДС е 25.00 лв., Дължимият ДДС е следвало да бъде внесен до 14.02.2007 г.

2.       За данъчният период от 01.02. до 28.02.2007 г. от отдаване на имоти под наем дължимият ДДС е 25.00 лв., Дължимият ДДС е следвало да бъде внесен до 14.03.2007 г.

3.       За данъчният период от 01.03. до 31.03.2007 г. от отдаване под наем и извършени продажби на недвижими имоти дължимия ДДС е 6 619.07 лв.. Дължимият ДДС е следвало да бъде внесен до 14.04.2007 г.

4.       За данъчният период 01.04. до 30.04. 2007 г. от отдаване под наем и извършени продажби на недвижими имоти дължимия ДДС е 5 760.78 лв., Дължимият ДДС е следвало да бъде внесен до 14.05.2007 г.

5.       За данъчният период от 01.05. до 31.05.2007 г. от отдаване под наем и извършени продажби на недвижими имоти дължимия ДДС е 844.11 лв., Дължимият ДДС е следвало да бъде внесен до 14.06.2007 г.

6.       За данъчният период от 01.06. до 30.06.2007 г. от отдаване под наем дължимия ДДС е 344.11 лв., Дължимият ДДС е следвало да бъде внесен до 14.07.2007 г.

7.       За данъчния период от 01.07. до 31.07.2007 г. от отдаване под наем дължимия ДДС е 469.11 лв., Дължимият ДДС е следвало да бъде внесен до 14.08.2007 г.

8.       За данъчният период от 01.08. до 31.08.2007 г. от отдаване под наем и извършени продажби на недвижими имоти дължимия ДДС е 18 084.93 лв., Дължимият ДДС е следвало да бъде внесен до 14.09.2007 г.

9.       За данъчният период от 01.09. до 31.09.2007 г. от отдаване под наем и извършени продажби на недвижими имоти дължимия ДДС е 7 848.28 лв., Дължимият ДДС е следвало да бъде внесен до 14.10.2007 г.

10.   За данъчният период от 01.10. до 31.10.2007 г. от отдаване под наем и извършени продажби на недвижими имоти дължимия ДДС е 2 815.78 лв, Дължимият ДДС е следвало да бъде внесен до 14.11.2007 г.

11.  За данъчния период от 01.11. до 30.11.2007 г. от отдаване под наем и извършени продажби на недвижими имоти дължимия ДДС е 1 399.12 лв., Дължимият ДДС е следвало да бъде внесен до 14.12.2007 г.

12.  За данъчният период от 01.12. до 31.12.2007 г. от отдаване под наем и извършени продажби на недвижими имоти дължимия ДДС е 3 732.45 лв., Дължимият ДДС е следвало да бъде внесен до 14.01.2008 г.

За 2007 г. дължимия ДДС от отдаване под наем и извършени продажби на недвижими имоти е в размер на 47 967.74 лв.

1. За данъчният период от 01.01. до 31.01.2008 г. от отдаване под наем на недвижими имоти дължимия ДДС е 565.78 лв., Дължимият ДДС е следвало да бъде внесен до 14.02.2008 г.

2.      За данъчният период от 01.02. до 29.02.2008 г. от отдаване под наем на недвижими имоти дължимия ДДС е 594.11 лв., Дължимият ДДС е следвало да бъде внесен до 14.03.2008 г.

3.      За данъчният период от 01.03. до 31.03.2008 г. от отдаване под наем на недвижими имоти дължимия ДДС е 565.78 лв., Дължимият ДДС е следвало да бъде внесен до 14.04.2008 г.

4.      За данъчният период от 01.04. до 30.04.2008 г. от отдаване под наем на недвижими имоти дължимият ДДС е 594.11 лв., Дължимият ДДС е следвало да бъде внесен до 14.05.2008 г.

5.      За данъчният период от 01.05. до 31.05.2008 г. от отдаване под наем и извършени продажби на недвижими имоти дължимия ДДС е 2 118.23 лв, Дължимият ДДС е следвало да бъде внесен до 14.06.2008 г.

6.      За данъчният период от 01.06. до 30.06.2008 г. от отдаване под наем на недвижими имоти дължимия ДДС е 826.56 лв, Дължимият ДДС е следвало да бъде внесен до 14.07.2008 г.

7.      За данъчният период от 01.07. до 31.07.2008 г. от отдаване под наем на недвижими имоти дължимия ДДС е 826.56 лв, Дължимият ДДС е следвало да бъде внесен до 14.08.2008 г.

8.      За данъчният период от 01.08. до 31.08.2008 г. от отдаване под наем на недвижими имоти дължимия ДДС е 826.56 лв., Дължимият ДДС е следвало да бъде внесен до 14.09.2008 г.

9.      За данъчният период от 01.09. до 30.09.2008 г. от отдаване под наем на недвижими имоти дължимия ДДС е 1 022.14 лв., Дължимият ДДС е следвало да бъде внесен до 14.10.2008 г.

10.     За данъчният период от 01.10. до 31.10.2008 г. от отдаване под наем на недвижими имоти дължимия ДДС е 1 266.64 лв., Дължимият ДДС е следвало да бъде внесен до 14.11.2008 г.

11.     За данъчният период от 01.11. до 30.11.2008 г. от отдаване под наем на недвижими имоти дължимия ДДС е 1 266.64 лв., Дължимият ДДС е следвало да бъде внесен до 14.12.2008 г.

12.     За данъчният период от 01.12. до 31.12.2008 г. от отдаване под наем на недвижими имоти дължимия ДДС е 1 266.64 лв., Дължимият ДДС е следвало да бъде внесен до 14.01.2009 г.

За 2008 г. дължимия ДДС от отдаване под наем и извършени продажби на недвижими имоти е в размер на 11 739.75 лв..

1.  За данъчният период от 01.01. до 31.01.2009 г. от отдаване под наем на недвижими имоти дължимия ДДС е 1 339.25 лв., Дължимият ДДС е следвало да бъде внесен до 14.02.2009 г.

2.  За данъчният период от 01.02. до 28.02.2009 г. от отдаване под наем на недвижими имоти дължимия ДДС е 1 583.72 лв., Дължимият ДДС е следвало да бъде внесен до 14.03.2009 г.

3.  За данъчният период от 01.03. до 31.03.2009 г. от отдаване под наем на недвижими имоти дължимия ДДС е 1 551.13 лв., Дължимият ДДС е следвало да бъде внесен до 14.04.2009 г.

4. За данъчният период от 01.04. до 30.04.2009 г. от отдаване под наем на недвижими имоти дължимия ДДС е 1 551.13 лв., Дължимият ДДС е следвало да бъде внесен до 14.05.2009 г.

5.    За данъчният период от 01.05. до 31.05.2009 г. от отдаване под наем на недвижими имоти дължимия ДДС е 1 551.13 лв., Дължимият ДДС е следвало да бъде внесен до 14.06.2009 г.

6.    За данъчният период от 01.06. до 30.06.2009 г. от отдаване под наем на недвижими имоти дължимия ДДС е 1 551.13 лв., Дължимият ДДС е следвало да бъде внесен до 14.07.2009 г.

7.    За данъчният период от 01.07. до 31.07.2009 г. от отдаване под наем на недвижими имоти дължимия ДДС е 1 518.54 лв.,  Дължимият ДДС е следвало да бъде внесен до 14.08.2009 г.

8.    За данъчният период от 01.08. до 31.08.2009 г. от отдаване под наем на недвижими имоти дължимия ДДС е 1 502.25 лв., Дължимият ДДС е следвало да бъде внесен до 14.09.2009 г.

9.    За данъчният период от 01.09. до 30.09.2009 г. от отдаване под наем на недвижими имоти дължимия ДДС 1 502.25 .лв.,   Дължимият ДДС е следвало да бъде внесен до 14.10.2009 г.

10. За данъчният период от 01.10. до 31.10.2009 г. от отдаване под наем на недвижими имоти дължимия ДДС е 1 502.25 лв., Дължимият ДДС е следвало да бъде внесен до 14.11.2009 г.

11. За данъчният период от 01.11. до 30.11.2009 г. от отдаване под наем на недвижими имоти дължимия ДДС е 1 502.25 лв., Дължимият ДДС е следвало да бъде внесен до 14.12.2009 г.

12. За данъчният период от 01.12. до 31.12.2009 г. от отдаването под наем на недвижими имоти дължимия ДДС е 1 648.93 лв., Дължимият ДДС е следвало да бъде внесен до 14.01.2010 г.

За 2009 г. дължимия ДДС от отдаване под наем на недвижими имоти е в размер на 18 303.96 лв ..

1.             За данъчният период от 01.01. до 31.01.2010 г. от отдаване под наем на недвижими имоти дължимия ДДС е 1 229.97 лв., Дължимият ДДС е следвало да бъде внесен до 14.02.2010 г.

2.             За данъчният период 01.02. до 28.02.20101 г. от отдаване под наем на недвижими имоти дължимия ДДС 1 132.18 лв., Дължимият ДДС е следвало да бъде внесен до 14.03.2010 г.

3. За данъчният период от 01.03. до 31.03.2010 г. от отдаване под наем на недвижими имоти дължимия ДДС е 1 132.18 лв., Дължимият ДДС е следвало да бъде внесен до 14.04.2010 г.

4.  За данъчния период от 01.04. до 30.04.2010 г. от отдаване под наем на недвижими имоти дължимия ДДС е 1 132.18 лв., Дължимият ДДС е следвало да бъде внесен до 14.05.20101 г.

5.  За данъчния период от 01.05. до 31.05.2010 г. от отдаване под наем на недвижими имоти дължимия ДДС е 1 115.88 лв., Дължимият ДДС е следвало да бъде внесен до 14.06.2010 г.

6.  За данъчния период от 01.06. до 30.06.2010 г. от отдаване под наем на недвижими имоти дължимия ДДС е 1 115.88 лв., Дължимият ДДС е следвало да бъде внесен до 14.07.2010 г.

7.  За данъчния период от 01.07. до 31.07.2010 г. от отдаване под наем на недвижими имоти дължимия ДДС е 755.05 лв., Дължимият ДДС е следвало да бъде внесен до 14.08.2010 г.

8.  За данъчният период от 01.08.до 31.08.2010 г. от отдаване под наем на недвижими имоти дължимия ДДС е 692.12 лв., Дължимият ДДС е следвало да бъде внесен до 14.09.2010 г.

9.  За данъчния период от 01.09. до 30.09.2010 г. от отдавани под наем на недвижими имоти дължимия ДДС е 447.64 лв., а начислената лихва е в размер на 166.19 лв. Дължимият ДДС е следвало да бъде внесен до 14.10.2010 г.

10.                      За данъчният период от 01.10. до 31.10.2010 г. от отдаване под наем и извършена продажба на недвижими имоти дължимия ДДС е 6 197.64 лв., Дължимият ДДС е следвало да бъде внесен до 14.11.2010 г.

11.                      За данъчният период от 01.11. до 30.11.2010 г. от отдаване под наем и извършени дарения и прехвърляне на недвижими имоти дължимия ДДС е 74 194.58 лв., Дължимият ДДС е следвало да бъде преведен до 14.12.2010 г.

За 2010 г. дължимия ДДС от отдаване под наем и извършени дарения и прехвърляния на недвижими имоти е в размер на 89 145.30 лв.

От така изложеното следва обобщения извод, че общо за периода от 01.01.2007 г. до 30.11.2010 г. подсъдимият, чрез неподаване на изискващите се от чл.125 ЗДДС ежемесечни справки-декларации и на предхождащото ги заявление за регистрация по чл.96 ал.1 ЗДДС, е избегнал както установяването, така и плащането на данъчни задължения- данък добавена стойност в общ размер на 167 156,75 лв. от извършена през този период независима икономическа дейност - отдаване под наем, извършени продажби, дарения и други прехвърляния на недвижими имоти, представляваща облагаеми доставки по см.на чл.45 ЗДДС и с тази сума е ощетил държавния бюджет. С оглед периода от време, в който подсъдимият не е подавал тези справки-декларации, е налице и квалификацията по чл. 26, ал.1 от НК

     От субективна страна подсъдимият П.М. е действал при форма на вината пряк умисъл  по см.на чл.11 ал.2 предл.І-во НК. Той е съзнавал е общественоопасния характер на деянието, което извършва -  че не е подал 47 бр. СД и предхождащото ги заявление за регистрация по ЗДДС и че по този начин е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения-данък добавена стойност в особено големи размери - 167 156,75 лв. . Той е предвиждал общественоопасните последици от деянието си – съзнавал,  е, че като избегне установяването и плащането на данъчните си задължения, ощетява държавния бюджет с размера на неплатения данък и въпреки това е искал настъпването им.

       Субективната страна на престъплението се извлича от обективно извършените, респ.  неизвършени действия от подсъдимия. В случая чрез осъщественото от подсъдимия престъпно бездействие - неподаване на справки-декларации по ЗДДС подсъдимият е целял  обогатяването си  със значителна сума вследствие на собственото му  неправомерно поведение. В подкрепа на този извод е фактът, че  още при извършената му обща ревизия, предхождаща периода на инкриминираното престъпление, която е за периода 2004-2008 г. , той е имал задължение за регистрация по ЗДДС, тъй като към 31.12.2004 г. е реализирал оборот над 100 000 лв. Т.е. – още след тази ревизия той много добре е знаел кога се дължи ДДС. А че е знаел за резултатите от тази ревизия, се установява от изпратеното от него на 1.02.2011 г. уведомление до офис Витоша в ТД на НАП-София по повод на исканите му от св. В. и св.В. счетоводни документи и наемни договори, с което той е заявил, че всички документи са представени на данъчните органи при тази предишна ревизия.

При осъществяване на инкриминираните  си деяния, съставляващи продължаваното престъпление, подсъдимият М. е имал ясна представа за всички обективни елементи от състава на престъплението - че е получавал суми в резултат на извършените прехвърлителни сделки на недвижимо имущество, преобладаващата част от които са извършени между свързани лица, както и получаване на суми от отдаване под наем на недвижимо имущество,  които действия представляват независима икономическа дейност по чл.3 ЗДДС.

       От субективна страна деецът трябва да осъществи престъплението по чл. 255, ал.1, т.1 НК с пряк умисъл - да съзнава, че има приходи или доходи, които подлежат на деклариране, че следва да декларира настъпило събитие, че подаването на декларацията трябва да стане до изтичането на определен в съответния данъчен закон срок, но бездейства, като съзнава и че по този начин постига съставомерния престъпен резултат - избягването на установяването и плащането на данъчно задължение в големи размери.Обяснението на подсъдимия, че не е знаел, че трябва да подава заявление за регистрация по чл.96 абл.1 ЗДДС, не може да го освободи от наказателна отговорност. 

    Подсъдимият е бил длъжен в 14-дневен срок  от достигане на облагаем оборот над 50 000 лв. да подаде заявление за регистриране по ЗДДС – т.е. до 14.01.2007 г., но не го е сторил.  като по този начин е осъществил състава на чл. 255, ал.1 пр.1, т.1 от НК, тъй като е избегнал установяването на данъчни задължения чрез неподаването на изискуемата по чл. 125 ЗДДС ежемесечни справки- декларации – съгласно която за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация. Тези задължения са били в особено големи размери, съгласно чл. 93, т.14 от НК,  което е установено от заключението на съдебно-счетоводната експертиза.

    Красноречиво доказателство за съзнаването от  подсъдимия, че извършва независима икономическа дейност е фактът, че в годишните данъчни декларации за инкриминирания период – от 2007 г. до 2010 г., подадени  от него като физическо лице, са декларирани доходи от отдаване под наем на недвижимо имущество. С оглед на това е напълно лишено от смисъл възражението му, че отдаването под наем на недвижими имоти и тяхната продажба от доставчик-физическо лице не били извършени по занятие и не представляват независима икономическа дейност.

    Прави впечатление също, че в преобладаващата част от договорите за наем, в клаузата, в която е посочена дължимата наемна цена, е посочено след съответната цифра” с включен ДДС”, напр. в договора за наем с ДФ”Земеделие и с „Алматар”ООД,  или”без ДДС”. Следователно – във всеки от договорите в посочената наемна цена е изрично посочено дали в нея е включен или не ДДС. Всички тези договори са подписани от подсъдимия като наемодател.  И именно затова съдът счита, че е невъзможно подсъдимият да не е знаел, че щом в определената наемна цена е включено или не ДДС и това е изрично записано в по-голямата част от  договорите в съответната клауза, посочваща наемната цена, той да не е знаел, че получаваният от него глобален доход от отдаденото под наем недвижимо имущество също подлежи на облагане с ДДС. И след като тази дейност по отдаване под наем е извършвана от подсъдимия системно и подлежи на облагане с ДДС, няма как той да не е знаел, че това важи и за прехвърлителните сделки с недвижими имоти между свързани лица, извършени от него и представляващи независима икономическа дейност.

     На следващо място, след като е декларирал в ГДД  дохода от наемите, което е доказателство за извършваната от него независима икономическа дейност като физическо лице съдът приема, че подсъдимият умишлено не е подал заявление за регистрация по ЗДДС, с цел да избегне както установяването, така и плащането на дължимия за извършените от него облагаеми доставки ДДС. Действително неподаването на заявлението за регистрация по ЗДДС не е криминализирано от чл.255 НК. Но съдът го разглежда като действие, неразривно свързано с установяването и заплащането на дължим ДДС -  с подаването на ежемесечно дължимите 47 бр.СД, които подсъдимият не е подал. Това обективно осъществено от подсъдимия бездействие - неподаване на заявление за регистрация по ЗДДС се възприема от съда като абсолютно  целенасочено извършено. С неподаването на заявлението за регистрация по чл.96 ал.1 ЗДДС подсъдимият затваря поддържания от него омагьосан кръг, че след като не е подал заявление за регистрация, той няма как да подаде справки-декларации защото нямало да му ги приемат, понеже не бил регистриран по ЗДДС. А не бил подал заявление, защото св.Р. му казал, че не трябва да подава такова. Самият факт, че той е потърсил правна консултация дали дължи ДДС сочи на извода, че той е знаел за задължението си да се регистрира по ЗДДС при реализиран оборот над 50 000 лв. Но умишлено не го е сторил, за да му служи липсата на регистрация по ЗДДС като алиби, като добре аргументирано оправдание за целения от него престъпен резултат – избягване както установяването, така  и плащането  на дължимия от него ДДС. Но тези му твърдения се опровергават категорично от  разпоредбата на чл.102 ал.3 ЗДДС, чиято същност подробно се анализира по-горе.

    С неподаването на заявление за регистрация по ЗДДС подсъдимият сам виновно е създал условия, при които да избегне задължителната регистрация по ЗДДС. Като последица от това избегнал и подаването на задължителните по чл. 125 от ЗДДС ежемесечни справки декларации, като по този начин е постигнал целения резултат- избягване установяването и плащането на данъчни задължения.

 

3. По възраженията на защитата.

 

   С развитите по-горе правни съображения за обективната и субективна съставомерност на обвинението съдът отговори на основното възражение на защитата – изпълнителното деяние на престъплението по чл.255 НК е „избягване установяване и плащане на данъчни задължения”. Съдът споделя довода, че заявлението за регистрация по ЗДДС не представлява декларация по см.на чл.255 НК и че от този законов текст е безпорно, че внасянето на данъци се дължи само и единствено въз основа на СД, а заявлението за регистрация не е елемент от състава на чл.255 НК. Въпреки това и на това място от изложението съдът намира за необходимо да посочи,  че това бездействие на подсъдимия- неподаване на заявлението за регистрация по чл.96 ал.1 ЗДДС,  следва да се разглежда неразривно свързано със задължението му за подаване на СД по ЗДДС, което вече се субсимира от основния състав на чл.255 ал.1 т.1 НК. И това е така, защото към заявлението за регистрация според чл.96 ЗДДС се подава и справка-декларация за реализирания оборот съгласно разпоредбата на чл.74 ЗДДС. В случая това виновно обективно бездействие на подсъдимия, с което е нарушил този текст, както се посочи по-горе, е използвано целенасочено от него за оправдаване на вече престъпното му бездействие, изразило се в неподаване на ежемесечните 47 бр. Справки-декларация/СД/ за дължимия ДДС за процесния период. Както се посочи вече, съдът възприема това му бездействие като съвсем премислено и целенасочено извършено, за да оправдае  извършеното престъпление „избягване установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери”.

     Това твърдение се опроверга категорично от разп.на чл.86 ал.2 ЗДДС, както и от разпоредбата на чл.102 ал.3 т.1 ЗДДС, съгласно която ДДС се дължи и от лице, което не е подало в срок заявление за регистрация по закона и това е подробно развито в горното изложение.

   Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че след като не е регистриран по ДДС за него не съществувало задължение да подава ежемесечна справка декларация по чл. 125 от ЗДДС. По силата на чл. 94, ал. 3 от ЗДДС, регистрацията по този закон е задължителна или по избор. Подсъдимият в качеството на физическо лице е избрал да не се регистрира по ЗДДС, но този негов избор е правно значим до момента, когато съгласно чл. 96, ал. 1 ЗДДС облагаемият му оборот достигне 50 000 лв. или повече, за период не по-дълъг от последните последователни дванадесет месеца преди текущия. Тогава за данъчно задълженото лице настъпва задължение, в 14-дневен срок от изтичане на периода, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон, т.е регистрацията се превръща в задължителна по силата на закона. Един от основните принципи в правото е, че никой не може да черпи права от виновното си поведение. Ето защо, подсъдимият В., след като не е водил подробна счетоводна отчетност, която да е достатъчна за установяване на задълженията му от органите по приходите, сам, виновно е създал условия, при които да избегне задължителната регистрация по ЗДДС. Като последица от това избегнал и подаването на задължителните по чл. 125 от ЗДДС ежемесечни справки декларации като по този начин е постигнал целения резултат- избягване установяването и плащането на данъчни задължения .

Данъчно задължени лица са тези, които следва в предвидените от закона срокове да изготвят и подадат данъчни декларации с вярно съдържание. Характерно за данъчното правоотношение е и това, че прилагането на данъчноправната норма се осъществява в някои случаи именно от данъчно задълженото лице, напр.-чрез подаване на данъчна декларация при облагане с корпоративен данък по ЗКПО, с данък върху дохода по ЗДДФЛ, чрез подаване на периодични справки декларации при облагане с данък върху добавената стойност и др. Това е дейност на гражданите и съответните лица от търговските дружества, а не на данъчните органи. В резултат на бездействието на подсъдимия е настъпил посочения в нормата на чл. 255 НК престъпен резултат-избягване установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, които резултат настъпва с изтичането на предвидения в съответния данъчен закон срок за внасяне на дължимия данък.

  Неподаването на заявление за регистрация е довело до непровеждане на процедурата по регистрация и по този начин е създадена предпоставка формално да не са налице условията за подаване на изискуемите се от закона СД, което не оневинява подсъдимия.  Неговото възражение се опроверга категорично от разп.на чл.86 ал.2 ЗДДС. Безспорната дължимост на ДДС от подсъдимия въпреки неподаденото от него в срок заявление за регистрация по ЗДДС намира законовото си основание в разпоредбата на чл.102 ал.3 т.1 ЗДДС, в която насока са изложени съображения и по-горе..

Неоснователни са възраженията на защитата и относно субективната неставомерност на обвинението по изложените по-горе съображения за това.

     Съдът намери за неоснователно и възражението на защитата относно размера на определения ДДС, тъй като оценителната експертиза била проявила субективизъм и не се е позовала на аналогични имоти. Както се посочи вече, сделките, описани в горепосочените нотариалните актове, се явяват прехвърлителни сделки със сгради между свързани лица, които са за нови сгради, поради което всичките са облагаеми и данъчната основа се определя съгласно чл. 27 ал. 3, т. 1 от ЗДДС /в приложимата редакция ДВ. 108/2006 г. в сила от 01.01.2007 г./. Именно в изпълнение на тази разпоредба по делото е назначена и изпълнена съдебно-оценителна експертиза/ на л.128-135 от том 1 на ДП/ , която е  изготвила пазарна оценка на всички недвижими имоти – обект на прехвърлителни сделки между свързани лица. Методите за определяне на пазарната цена СА изчерпателно изброени в т.10 от ПР на ДОПК и СА на брой пет. При изготвяне на експертизата си в.л.инж.В. е използвал на два метода, което е задължително условиеспоред правилата за оценяване  да се използват най-малко два методаметод на пазарния аналог и метод на възстановителната/ вещна/ стойност.  Той подробно е посочил в какво се изразява същността на всеки един от методите, както и  какви коефициенти е използвал, как е комбинирал двата метода, за да определи посочената в заключението пазарна цена поотделно на всеки от имотите, което подробно е развито по-горе при описание на фактическата обстановка и не следва да се преповтаря на това място от изложението.

Що се отнася до кредитираната СЧЕ на в.л.П., тя посочва размера на дължимия ДДС и нейните изводи съвпадат с констатациите от РА, поради което тя доказва по несъмнен начин обвинението от обективната му страна. А допълнителната СЧЕ предвид характера на поставените въпроси и отговорите на тях от в.л.съдът не кредитира и посочи причините за това по-горе -  че тя съдържа правни изводи в нарушение на чл.144 ал.1 НПК. А  безспорната дължимост на ДДС от подсъдимия въпреки неподаденото от него в срок заявление за регистрация по ЗДДС намира законовото си основание в разпоредбата на чл.102 ал.3 т.1 ЗДДС.

Съдът не споделя доводите на защитата за наличие и на многобройни, и на изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства за определяне наказанието по чл.55 НК. Единственото смекчаващо обстоятелство е чистото съдебно минало на подсъдимия. Подробни съображения за това са изложени в съответното  място от мотивите на присъдата/ т. 4 от нея/.

 Неоснователно е и становището на защитата за недопустимост на гражданския иск предвид изложените в настоящите мотиви съображения и при спазване на съдебната практика със задължителен характер – ТР №4/2016 г. ОСНК на ВКС, за което подробни съображения са изложени в това място от мотивите, касаещи гражданската част на присъдата/ т.5 от нея/.

 

 

 

 

4. По наказанието.

     

    Инкриминираното деяние – избягване плащането на данъчни задължения е насочено към увреждане данъчната и финансовата системи на страната, уврежда нормалното функциониране на данъчната администрация и финансовата стабилност на приходите в държавния бюджет. Избегнато е установяване и плащане на данъчни задължения -  данък добавена стойност в особено големи размери по см.на чл.93 т.14 НК – в размер на  167 156,75 лв., което обуславя правната квалификация на деянието по квалифицирания състав на ал.3 на чл.255 НК. Следователно степента на обществената опасност на деянието е висока предвид характера на увредените с него обществени отношения.

    Степента на обществена опасност на подсъдимия съдът прецени като невисока, доколкото той  е с чисто съдебно минало.

Разп.на чл.255 ал.3 НК предвижда две наказания: наказание”лишаване от свобода” от 3 до 8 години и наказание”конфискация ” на част или на цялото имущество на виновния.

    Съобразявайки обществената опасност на деянието и тази на подсъдимия, както и извършване от него и на двете форми на  изпълнителното деяние -  избягване на установяване и плащане на данъчни задължения, с целите на генералната и специална превенции на наказанието и съобразно законовите възможности за това, определени от разп.на чл.255 ал.3 НК, при условията на чл.54 НК съставът на съда прие, че наказанието на подсъдимия следва да се наложи при баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

    Съдът не намери основания за приложение на чл.55 НК поради липса както на изключителни, така и на многобройни смекчаваищ вината обстоятелства. Единственото смекчаващо обстоятелство е чистото съдебно минало на подсъдимия. Що се отнася до стриктното му процесуално поведение съдът не споделя този довод на защитата, тъй като в началото на съдебното следствие делото се отлагаше поради отсъствие по здравословни причини на подсъдимия, доказателства за което обаче не по всички отлагания бяха представяни своевременно, което е видно от съдържанието на съответните протоколи. А влошеното здравословно състояние на подсъдимия предвид констатираната в медицинските документи диагноза не сочи на нищо повече от налично сърдечно заболяване с поддържащо медикаментозно и при необходимост болнично лечение.

Предвид всичко това съдът намери за най-съответно на тежестта на извършеното престъпление и на целите на специалната и генерална превенции едно наказание „лишаване от свобода” в минимално определения законов размер от 3 години. За постигане превъзпитанието на дееца и поради наличие условията на чл.66 ал.1 НК съдът прие, че наказанието не следва да се търпи ефективно с откъсването на подсъдимия от нормалната му социална среда. Но съобразно целите на наказанието в чл.36 НК съдът определи изпитателен срок в размер на 4 години.

     Квалифицираният състав на чл.255 ал.3 НК предвижда и кумулативното наказание „частична или пълна конфискация на имущество”. Предвид събраните доказателства за  малкото налично на подсъдимия недвижимо имущество към настоящия момент, тъй като той е отчуждил многобройните придобити от него недвижими имоти, съдът, съобразявайки и размера на данъчното задължение, наложи на подсъдимия наказание”частична конфискация” на един недвижим имот: ½ ид.ч. от поземлен имот, представляващ търговски обект с площ от 97 кв.м – бивш магазин от 1001 стоки, представляващ едноетажна постройка, състояща се от 4 магазина в гр.Кюстендил на ул.Цар Освободител № 107. Доколкото този имот е придобит по време на брака на подсъдимия със съпругата му Е. М. и е в режим на СИО, конфискацията се отнася само до принадлежащата на подсъдимия  1/2 ид.ч. в тази съсобственост. С конфискацията на този имот, който служи за осъществяване на търговска дейност съдът прие, че в най-пълна степен ще се реализират целите на този вид наказание, представляващо справедлива имуществена санкция за извършеното престъпление.

 

5. По гражданския иск

 

        Съдът намери за допустим предявения от държавата против подсъдимия граждански иск за имуществени вреди с правно основание чл.45 ЗЗД. Когато за данъчните задължения – предмет на обвинението, има влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК, с който са установени идентични по вид, размер, период и данъчно задължено лице данъчни задължения с тези по обвинението, гражданският иск на основание чл. 45 от ЗЗД за причинени имуществени вреди, предявен от държавата чрез министъра на финансите за съвместно разглеждане в наказателното производство, е допустим, разпорежда  ТР № 4/12.03.2016 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. ОСНК на ВКС.

      Следователно претенцията на държавата с предявения граждански иск срещу субекта на престъплението – искане за обезвреда, е различна по своята правна характеристика от претенцията, основана на влезлия в сила ревизионен акт срещу данъчно задълженото лице – вземане за данък. Различни са и правните основания – задължение, произтичащо от деликт, и административно задължение.

Затова възможността държавата да предяви граждански иск в рамките на наказателното производство е самостоятелен процесуален път за защита на права и законни интереси от нарушението на въведената обща забрана да не се вреди другиму по чл. 45 от ЗЗД. Той не се конкурира с предвидения в специалното данъчно производство и единият не замества другия. Позиция за автономност на наказателното и данъчното производство е възприета още с Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС.

По делото не се представиха доказателства да е заплатена от подсъдимия дължимата по РА сума. И поради всичко това съдът приема гражданския иск с ищец държавата за допустим.

Разгледан по същество, искът за непозволено увреждане с правно основание чл.45 ЗЗД е основателен.  

          Извършеното от подсъдимия престъпление е лишило държавния бюджет от приход от данъчно задължение в особено големи размери – 167 156,75 лв., колкото е размера на невнесения от него данък добавена стойност от облагаеми доставки, представляваищ независима икономическа дейност.

        Налице е причинен от престъплението деликт на държавата, респ. на държавния бюджет с всички елементи от фактическия му състав: извършено деяние, което е непозволено увреждане – избягване установяване/ размерът е установен с РА/ и плащане на данъчно задължение- данък добавена стойност; деянието е извършено виновно, с пряк умисъл. Налице е причинна връзка между виновното поведение на подсъдимия и причиненият вредоносен резултат. Той е избегнал установяването и плащането на посоченото данъчно задължение с бездействие, като не е подал дължимите 47 бр.справки-декларации за дължим ДДС от извършените облагаеми доставки по занятие и предхождащото ги заявление за регистрация по ЗДДС. Вредоносният резултат – ощетяване на държавния бюджет с неплатения данък добавена стойност от 167 156,75 лв. е пряка и непосредствена последица от извършеното престъпление - избягване установяването и плащане на данъчно задължение в особено големи размери.

         Ето защо съдът уважи изцяло гражданския иск и осъди подсъдимия да заплати исковата сума на държавата, както и да заплати д.т. по сметка на КОС съразмерно уважената част на иска в размер на 6 686,27 лв.

        На осн.чл.189 ал.3 НПК подсъдимия следва да заплати и разноските в наказателното производство, както следва: по сметка на ОСлО към ОП-Кюстендил – сумата от 435 лв. и по сметка на КОС – сумата от 60 лв.

     С присъдата се отмениха и наложените глоби на свидетелите Р.Л., И.К. и Е.А. за неявяване в с.з. без уважителни причини по съображения, че глобата изигра дисциплиниращия си ефект – свидетелите се явиха за разпит и устно заявиха пред съда обективна невъзможност за явяване в с.з., когато им се наложи тази глоба, поради което съдът уважи молбите им за отмяната й..     

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: