М  О  Т  И  В  И 

 

 - към присъдата на КОС по внохд 363/2013 -

 

 

        Прокурор при ДРП протестира присъда от 23.05.2013г. по нохд 960/2011г. по описа на ДРС, с която подсъдимите В.К.П. и Х.К.П.,***, са признати за невиновни и оправдани в извършване на престъпления от общ характер по чл.216 ал.5 пр.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 НК, като са уважени предявени срещу тях от гражданските ищци искове за обща сума от 8 883 лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди. Изразява се становище за неправилност на присъдата в частта й за оправдаване на двамата подсъдими, като се иска отменянето й в тази част и постановяване на нова такава, с която П. да бъдат признати за виновни и осъдени по повдигнатите им обвинения.

        Присъдата е обжалвана и от адв.А.Р., защитник на подсъдимите В. и Х. П., в частта й относно уважените граждански искове. Изразява становище за неправилност на присъдата в тази й част, като се иска отменянето й и отхвърляне на предявените граждански искове.

        Представителят на КОП поддържа подадения протест. Изразява становище, че на съдебното производство пред първата инстанция е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване правата на подсъдимите, с оглед на което присъдата следва да бъде отменена, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

        Подсъдимите пледират за постановяване на оправдателна присъда.

        Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен материал, го обсъди поотделно и в съвкупност. От събраните по делото доказателства Окръжният съд  приема за установено следното:  

          Въз основа на удостоверения от 30.03.1981г. на ОНС гр.Станке Димитров, на  Л.М.Л., В. А. П. и И. К. П било предоставено правото на ползване върху съседни земеделски имоти, находящи  се в местността ***, землището на с.О., общ.С.. Всеки от имотите бил с площ от 500 м2, като ползвателите извършили редица облагородявания и подобрения – изнасяне на скали и камъни, подравняване, изграждане на врати, огради, скелета, засаждане на трайни насаждения. След 1989г. от тяхна страна били предприети стъпки за закупуване на имотите от Община Сапарева баня. Процедурите приключили, като тримата се

снабдили с констативни нотариални актове, както следва :  Л.Л. – нотариален акт от 27.01.1998г., В. П. – нотариален акт от 24.02.1998г. и И. П. – нотариален акт от 02.06.1998г., всички на нотариус при ДРС.

             С решение № 1521 от 15.03.1993 г. ПК Сапарева баня се произнесла по заявление на К. Н. П. от 15.01.1992г., като възстановила правото му на собственост в реални граници по отношение на 11 земеделски имоти, сред които и ниви от 2 и 4 дка, находящи се в м.”***”, землището на с.О.. В решението било посочено, че тези имоти попадат в терен по &4 ЗСПЗЗ. 

              Видно от Удостоверение за наследници № ***/2006г. на Община Сапарева баня, К. П. починал на 06.04.19***г., като двамата подсъдими са негови синове. Видно от Удостоверение за наследници № ***/2003г. на Община Дупница, И. П. починала на 11.09.***г., като оставила наследници в лицето на П. В. – съпруг, М. и Ч.В. - синове.

              На 01.05.2006г. следобяд двамата подсъдими заедно с няколко други неустановени лица отишли в м.”***”, като носели със себе си  моторен трион. Насочили се към имотите на Л., П. и В., като най – напред изпочупили циментовите огради, вратите и коловете. Впоследствие започнали да изрязват всички трайни насаждения, засадени в имотите. В имота на Л.Л. били отрязани 5 бр. ябълки, 6 бр. череши; 4 бр. вишни, 3 бр. круши, 5 бр. сливи, 2 бр. дюли и 2 бр. лози/ асми/. В имота на В. П. били отрязани 5 бр. череши, 4 бр. вишни, 3 бр. ябълки, 4 бр. сливи, 3 бр. круши , 3 бр. дюли, 3 бр. мушмули и 1 бр. черница. В имота на В. били отрязани 2 бр. орехи, 8 бр. сливи, 4 бр. череши, 3 бр. вишни,  4 бр. ябълки,  1 бр. круша, 6 бр. кайсии  и 6 бр. лози /асми/.

             Действията на подсъдимите били наблюдавани от св.С., чиято съпруга била в родствена връзка с двамата братя. Шумът от моторния трион бил чут и от св.Г., който забелязал няколко човека в съседните имоти на Л., П. и В.. След малко покрай неговата ограда минал подсъдимия Х.П. и свидетелят го попитал : „Какво става?”. Подсъдимият отвърнал : „Стой там настрана” и рязането на дървета продължило. Впоследствие Г. се обадил на свой познат по телефона – св.Т., като му заръчал да се обади на П. и В. и да им предаде да отидат при имотите си. Късно следобяд П. В. отишъл на място и видял, че оградата на имота му е разрушена, а всички дървета и лози – отрязани.

 

Срещнал св.Г. и го попитал какво е станало. Свидетелят отвърнал, че братя П. са изрязали дърветата.

             На 03.05.2006г. Л., П. и В. подали жалба до ДРП, като впоследствие било образувано досъдебно производство срещу двамата подсъдими. На 11.07.2006г. в ДРС постъпила искова молба от наследниците на К.П. срещу Л., П. и П. с предмет на иска чл.108 ЗС, като било образувано гр.д. № 1063/2006г.  С влязло в сила решение по делото искът бил частично уважен – досежно имот от 350 м2 по отношение на Л., имот от 340 м2 по отношение на П. и имот от 310м2 по отношение на В..

              Видно от експертните заключения, общата стойност  на унищожените вещи в трите имоти възлиза  на 8 883 лв.

               Така описаната фактическа обстановка не се различава съществено от приетата от първоинстанционния съд. Тя се установява от събраните в хода на досъдебното и съдебно производство доказателства – свидетелски показания, писмени документи, експертни заключения. Участието на двамата подсъдими се разкрива най – вече от показанията на св.С., депозирани от него на 06.03.2009г. по нохд по нохд 1296/2006 на ДРС / прочетени и приети от съда на 23.05.2012г. по нохд 960/2011г./, както и от показанията на св.Г..     

     За да постанови атакуваната присъда, Районният съд е приел, че действията на двамата подсъдими осъществяват не състава на престъпление по чл. 216 от НК, а на такова по чл.323 ал.1 НК. Доколкото такова обвинение не е повдигано, то първоинстанционния съд е признал за невиновни П. в извършване на престъпления по чл.216 ал.5 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 НК, като ги е оправдал.

      С оглед на установената фактическа обстановка Окръжен съд Кюстендил намери, че този извод на Районния съд е неправилен. Изложените в протеста на ДРП съображения са основателни и законосъобразни. Със своите действия подсъдимите В.К.П. и Х.К.П. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер по чл.216 ал.5 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК. От обективна страна е налице противозаконно унищожаване на чужди недвижими вещи – огради, врати и трайни насаждения, от страна на двамата подсъдими в съучастие като съизвършители, като са причинени значителни вреди на стойност 8 883 лв. От субективна страна е налице пряк умисъл – подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на своето деяние, предвиждали са настъпването на общественоопасните последици и са го искали.

               Двамата са съзнавали много добре, че със своите действия унищожават чужди недвижими вещи, както и че това унищожаване е противозаконно, доколкото е в нарушение на установения правов ред. Действително, в тези им действия има своеобразен самоуправен

елемент, доколкото по отношение на техния праводател е възстановено правото на собственост върху земеделски имот, границите на който частично се покриват с тези на имотите на гражданските ищци. Но целта на двамата братя не е била самоволно осъществяване правото си на собственост, а именно унищожаване на вещите в имотите на Л., П. и В.. Изводите на Районния съд в тази насока са неправилни – правото на собственост на П. върху земеделския имот не е оспорвана по никакъв начин от гражданските ищци. Преди подаване на исковата молба до ДРС те не са били уведомявани, съответно не са могли да научат както за възстановеното право на собственост на праводателя на двамата подсъдими, така и за претенции на двамата подсъдими в тази насока. Не се установява също така подсъдимите да са идвали на място преди 01.05.2006г. и да са заявявали по какъвто и да било начин намерения относно реализиране правото на собственост.

            Предвид гореизложеното, с оглед на повдигнатото срещу подсъдимите обвинение въззивният съд се възползва от правомощията си по чл.334 т.2 вр.чл.337 ал.1 т.2 пр.1 НПК, като отмени присъдата на ДРС частта, с която подсъдимите В. и Х. П. са признати за невиновни в извършване на престъпления от общ характер по чл.216 ал.5 пр.1 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК и постанови нова такава, с която ги призна за виновни в извършване именно на тези престъпления.

            При определяне наказанията на подсъдимите се взеха предвид всички обстоятелства, имащи значение за отговорността им. Обществената опасност на деянията е висока – увредени са обществените отношения, свързани с правото на собственост и с упражняването му в съответствие с установения правов ред. От страна на двамата подсъдими са проявени дързост и арогантност. От друга страна – двамата са неосъждани, от извършване на деянията е изтекъл значителен период от време, без двамата да са възпрепятствали наказателното производство. При превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства съдът намери, че за извършването на престъпленията на двамата подсъдими следва да бъдат наложени наказания “лишаване от свобода” за срокове от по 2 години. Прецени също така, че изтърпяването на тези наказания следва да се отложи за изпитателни срокове от по 4 години, най – вече с цел превъзпитанието на подсъдимите.

           От друга страна, жалбата на адв.Р. срещу частта от присъдата на ДРС, с която са уважени в различна степен

 

предявените срещу подсъдимите граждански искове, се явява неоснователна. Безспорно се установява, че гражданските ищци са претърпели значителни имуществени вреди, както и че тези вреди са  пряка и непосредствена последица от действията на подсъдимите. Правилно и законосъобразно гражданските искове са уважени в съответствие с реално претърпените вреди, съобразени с експертните заключения.

           Освен това, Окръжният съд намери, че в конкретния случай не е налице хипотезата на чл.26 ал.1 НК, доколкото всеки от подсъдимите е извършил едно единствено деяние – противозаконно унищожаване на множество вещи, собственост на различни лица. Предвид това, потвърди присъдата в останалата й част – неприлагане на чл.26 ал.1 НК, уважаване на предявените граждански искове в съответствие със заключенията на в.л., заплащане на сторените деловодни разноски.

             Не на последно място, на досъдебното производство и при разглеждане на делото от страна на ДРС не са допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на първоинстанционната присъда.     

              По тези съображения Окръжния съд постанови присъдата си.

 

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ: