М   О   Т   И   В   И

 

по въззивна Присъда №     /3.10.2013 г.,

постановена по ВНОХД № 171/2013 г. по описа на съда

 

 

     Производството по делото е по реда на глава ХХІ НПК.                       

     Образувано е по ПРОТЕСТ на Дупнишката районна прокуратура срещу  Присъда № 10/31.01.2013 г. на ДРС, постановена по НОХД № 1616 /2011 г. по описа на този съд, с която подсъдимия С.С.С., ЕГН **********, от гр.   Дупница е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.  195 ал.1 т. 2 т.4 предл.І-во и ІІ-ро и т.5 във вр. с чл.18 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 НК . В протеста са релевирани доводи за незаконосъобразност и неправилност на присъдата, изразяващи се в неправилното игнориране на свидетелските показания на св. К.Н., С.С., К. К., В. А. и В.Д., както и на Протокола за доброволно предаване и установеното по НОХД № 1547/2011 г. на ДРС с одобреното споразумение по делото, с което останалите двама съучастници на С. – М. Д. и Л. Д. са се признали за виновни  и им е наложено наказание.  Моли се за отмяна на присъдата и постановяване на нова осъдителна такава, с която подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Доказателствени искания в протеста не са направени.

     Становището на Окръжна прокуратура е за отмяна на оправдателната присъда и за постановяване на нова осъдителна такава, с която подсъдимия С. бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение поради неговата доказаност ,с налагане на съответното на престъплението наказание.

    Служебният защитник на подсъдимия адв.И.А. пледира за потвърждаване на присъдата като правилна и законосъобразна.

     В последната си дума подсъдимия не изрази конкретно становище, а предостави на съда да решава делото.

     Въззивният съд, след собствена преценка на събрания по делото доказателствен материал в рамките на визираните му от разпоредбата на чл.314 и сл.НПК правомощия и на осн.чл.334 т.2 във вр. с чл.301,303 и 305 ал.1-4 НПК, прие следното от фактическа и правна страна:

      Районна прокуратура-гр.Дупница е повдигнала обвинение против С.С.С., ЕГН **********, от гр.   Дупница за това, че на 9.07.2011 г.около 10 часа в м. Злево над Гробищния парк в гр.Дупница, сговаряйки се предварително и в съучастие с М. М. Д., ЕГН ********** и Л. В. Д., ЕГН **********/ по отношение на които е одобрено Споразумение от 14.12.2011 г. по НОХД № 1547/2011 г. на ДРС/ е направил опит да отнеме метална водопроводна тръба Ф 800 с дължина 150 см и дебелина на стената 10 мм на стойност 269,31 лв., която не е била под постоянен надзор, от владението на министерството на регионалното развитие и благоустройството, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като за извършване на кражбата е използвано МПС л.а. „***” КН *** собственост на „КВН-Виктория”ЕООД и технически средства /резак с газова и кислородна бутилки, кирка, лопати, чук и кози крак – престъпление по чл.195 ал.1 т.2, т.4, пр.І-во и ІІ-ро и т.5 във вр. с чл.18 ал.1 и във вр. с чл.20 ал.2 НК.

      При условията на чл.316 НПК настоящият съдебен състав прие за установена следната фактическа обстановка: Подсъдимият С. и св. Л. Д. и св. М. Д.се познавали, тъй като живеят в съседни блокове в гр.Дупница, кв.***, на ул.***. Те знаели, че над Гробищния парк в гр.Дупница има положени тръби за изграждане на водопровод отпреди 25 години, която не се ползвала от никой и затова решили да я отрежат.  Процесната метална водопроводна тръба с размери Ф 800 мм и дължина 150 см е част от незавършен национален обект”Водохващане река рилска за гр.Дупница”/вж писмото на л.19 от ДП/.

      В началото на м.юли 2011 г. тримата видели процесната метална тръба и доколкото тя не била под постоянен надзор, решили да се възползват от  този факт и да отрежат части от нея, които впоследствие да предадат на пункт за вторични суровини като старо желязо.

      В изпълнение на замисъла си на 9.07.2011 г. сутринта подсъдимият С. заедно със свидетелите М. и Л. Д.с управлявания от М. Д. товарен автомобил „***” КН ***/собственост на КВН Виктория”ЕООД, с управител и собственик св.К. С./ отишли до стария водопровод в м.Злево , като натоварили в микробуса кислородна и газова бутилки, резак,  кирка, 2 бр.лопати, чук и кози крак. Отишли на мястото и видели, че местността била разкопана от багер. Тримата се възползвали и от този факт  и с помощта на кирките и лопатите успели да открият тръбата, след което с резака с газовата и кислородна бутилки успели да отрежат парче от нея с дължина 150 см.

     В момента, когато тръбата била отрязана и парчетата още пушели, на мястото по сигнал пристигнали св.С. и Д.,***, автопатрул 0 44. Когато пристигнали на място, св.С. и Д. установили 3 лица, едното от които бил подсъдимият С., които стояли до изкоп и при тях се намирали газова и кислородна бутилки, маркучи и резак,а в близост до тях бил паркиран бял  товарен автомобил ”***” с ДК № ***. В изкопания ров се намирала метална тръба с диаметър Ф 800, от която били отрязани парчета, намиращи се все още върху нея. Отрязаното парче тръба било с размери 150 см, дебелина 10 мм, оценено впоследствие от в.л.М.на стойност 269,31 лв.  Тогава св.Д. и С. провели разговор с тримата извършители, единият от които е подсъдимият С./останалите двама били св.М. и Л.Д. за които има приложено за констатация по делото одобрено Споразумение на ДРС от 14.12.2011 г. по НОХД № 1745/2011 г./ и те заявили, че тръбата не се използва от никой и затова рязали от нея.  Тогава свVд. и С. уведомили ОДЧ, като запазили местопроизшествието и на място след това пристигнал дежурният по произшествия през деня св.К.Н. А св.Д. и С. си тръгнали след пристигането на Николов, тъй като станало ПТП и те били извикани заради него, а предстояло и инструктаж за предстоящ мотосъбор.

   След пристигането си  в РУП - Дупница от мястото на престъплението св.Д. веднага изготвил саморъчно написаната Докладна записка от 9.07.2011 г./ който факт той заяви пред въззивния съд в последното с.з., приложена на л.8 от ДП/, в която посочил така описаните факти.

     На мястото на престъплението, след си тръгнали свидетелите Д. и С., останал св. К. Н., който лично видял паркирания в близост до тримата автомобил с посочени по-горе идентификационни признаци и в близост до подсъдимия С. и св.Димитрови видял разпънати маркучи за газови бутилки.  Св. Н. бил уведомен от ОД, че  на място ще дойдат негови колеги от група ПИмП при РУП-Дупница за предприемане на по-нататъшни действия относно установяване на извършено престъпление, след което пристигнали на място св. К.К. и В.А. продължили работата по случая. При отиването си на място   св. К. и А. видели лично издълбан трап с дълбочина около 1,5 м, в чийто край видели отрязана тръба/ръждясала/. Извършили проверка на намиращия се в близост до тримата  товарен автомобил/идентифициран по-горе/ и установили намиращите се в багажното му отделение вещи според тях: 1 бр. кислородна бутилка, с размери около 1,5 м; 1 бр.кирка; 2 бр.лопати; 1 бр.голям чук и 2 бр.инструменти-кози крак и ел.удължител, газов котлон, както и работни дрехи. Били изготвени заповеди за задържане на трите лица и тогава и от св.К.и А. била установена тяхната самоличност, а именно- подсъдимият С. и двамата свидетели Д.. Тримата били закарани в РУП-Дупница, където били снети  от тях писмени обяснения и бил съставен от св.К. Протокол за доброволно предаване/на л.12 от ДП/ от водача на автомобила - св.М.Д.  на самия товарен автомобил и на вещите в него, описани по-горе и съвпадащи с описаните в показанията на К.и А. вещи.

    Процесната метална тръба е оценена от в.л.М. на 269,31 лв. към момента на извършване на деянието. При отиването си на място в.л. е заварил само тръбата с дължина 1,5 м, други парчета тогава не е имало.

    Горната фактическа обстановка се установява и доказва от следните доказателствени средства: показанията на св.С. и Д., приобщени към доказателствения материал от въззивния съд чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.2 НПК; Протокол за доброволно предаване от 9.07.2011 г.; показанията на св.К. С.; показанията на св. А. и К.частично/ и частично от показанията на св. К.Н.; както и от експертизата на в.л.Д..М. и от писмените доказателства: Писмо рег.№ 110-5988/25.07.2011 г. Справка за съдимост на подсъдимия С.; и Бюлетините за съдимост на същия; Справка-характеристика на подсъдимия  от РУП-Дупница.

     Съдът кредитира изцяло като обективни и незаинтересовани показанията на св.Д. и С., приобщени от въззивния съд чрез прочитането им. В с.з.пред въззивния съд тези свидетели заявиха, че дадените показанията на ДП от тях са по-пълни, защото са дадени в момент скоро след случая и затова и са по-пълни и подробни. По-кратките им показания пред ДРС, също приобщени чрез прочитането им от въззивния съд, не противоречат на първите показания на тези свидетели, но са по-кратки именно поради отминалия по-дълъг период от време.  Съдът кредитира изцяло показанията на тези именно двама свидетели, защото Д. и С. са първите, които са пристигнали на местопрестъплението и единствено те са заварили подсъдимия и двамата св.Д. в момент, когато е била от току-що отрязана от тях процесната тръба, от която все още е излизал пушек от рязането. Те са единствените очевидци както на”пушека” от рязането, така и на цялото снаряжение от инструменти, с които били оборудвани подс.С. и св.Димитрови, за да осъществят  заявеното и пред св.Д. и С. намерение – да режат от тръбата, защото не се ползва от никой.  Именно тези двама свидетели първи и единствени и са видели около подсъдимия С. и двамата му приятели всички инструменти, необходими за рязане на метал, вкл. и резак с газовата и кислородна бутилки. Те са категорични, че са видели в близост до тримата тези инструменти, вкл. и резака и те са единствените, които са отишли непосредствено след като тръбата, все още пушеща, е била отрязана.  Тези си непосредствени впечатления от местопроизшествието те са отразили в Докладната записка от 9.07.2011 г., изготвена от св.Д. веднага след отиването им от местопрестъплението в РУП-Дупница. И въпреки че докладната записка не е годно доказателство по НПК, доколкото не е изготвена по предвидения в него процесуален ред, съдът намери за необходимо с оглед преценка достоверността на показанията на св.Д. да спомене, че в тази докладна записка е записано, че при трите лица е имало резак с газова и кислородна бутилка. Достоверността на свидетелските показания на тези двама свидетели за наличие на резак непосредствено до подсъдимия С. и до св.Д., т.е. извън автомобила,   според съда изобщо не подлежи на съмнение поради факта, че св.Д. и С. първи са отишли на местопрестъплението и напускайки го, с отиването си в РУП св.Д. е изготвил докладната записка и в нея е описал намерените от тях на място вещи, между които и резака. Т.е. отразените в съставената непосредствено след посещението им на местопрестъплението факит в докладната записка се потвърдиха изцяло от дадените пред въззивния съд показания на св.Д.. Затова показанията на тези свидетели съдът кредитира изцяло - и в частта им, че при разговор с трите установени на място лица, единият от които е подсъдимият С., тези лица заявили, че са рязали от тръбата, защото тя не се използва от никой и в частта им за наличните непосредствено до тримата инструменти-технически средства, между които и резак.

   Затова и показанията на всички впоследствие пристигнали полицейски служители - на св.Н., К.и А. съдът кредитира в частта им, в която те се подкрепят именно от показанията на св.С. и Д. и не ги кредитира в останалата им част – че трите лица заявили пред тримата свидетели, че са отишли да събират сливи в района. Защото най-напред в началото на м.юли още няма узрели сливи-обичайното време за узряването им е от месец август и след него. А и при събиране на сливи, дори и да е имало узрели такива, едва ли се ходи с  такива инструменти от рода на изброените от св.Д. и С., както и от К., А. и Н.. Фактът, че тримата извършители са дали именно такива обяснения според съда се дължи на факта, че когато св.Д. и С. са пристигнали, подсъдимите ас били изненадани и не са могли да съчинят защитна версия, затова са заявили че никой не използва тръбата и затова режат от нея. А вече впосле9дствие те са се окопитили и пред следващите групи полицейски служители са заявили защитната си версия, която междувпрочем и подсъдимият С. продължава да поддържа неуспешно и в дадените обяснения пред въззивния съд.

   В тази връзка съдът намери за необходимо да посочи още, че доколкото св.Н. е отишъл на местопрестъплението след св.Д. и С., е възможно да е заварил подсъдимия С. да чете вестник и св.Д. в съобщеното от него положение. Но и този свидетел е казал, че е видял близо до тях”разпънати маркучи и газови бутилки”. Освен това в началото на дадените от него показания е заявил, че „в РУП-Дупница е получен сигнал за забелязани над гробищния парк лица, които разкопават канал и режат металните тръби в канала”. Съпоставени и кредитирани в тази им част така дадените показания от св. Николов с показанията на св. Д. и С., те взаимно се допълват и създават цялостна картина на инкриминираното с ОА престъпление.

    А св.К. и А. са отишли на местопрестъплението след св.Н., т.е.те са били третата група полицейски служители, пристигнали на място. Тогава вече гореописаните инструменти са били пренесени в багажното отделение на автомобила и именно там са били заварени от тях и описаните по-горе такива, доброволно предадени от св.М.Димитров с изготвения от св.К. Протокол за доброволно предаване. И двамата свидетели обаче в началната част на показанията си, която съдът кредитира,  са заявили, че  са били изпратени „ в м.Злево във връзка с постъпил сигнал и установени три лица от колегите от АП 0 44 в момент на извършване на кражба на метална тръба от промишлен водопровод” и след това са съобщили за лично възприетото от тях при отиването им на място.

   Фактът, че инструментът”резак” не фигурира между доброволно предадените вещи, но вече намиращи се в товарния автомобил, съдът обяснява с факта, че инструментите са били пренесени от мястото на изкопа,където първоначално са били и между които тогава е имало резак, за което св.С. и Д. са категорични,  в наблизо паркирания товарен автомобил и при процеса на пренасянето, волно или неволно, резакът просто не е бил пренесен в микробуса. Но всички останали инструменти са били пренесени в автомобила и са се намирали в него и при откарването  му в РУП-Дупница управляващият автомобила св.М.Д.ги е предал доброволно.

     Съдът не кредитира и показанията на двамата съучастници на подс.С., имащи процесуалното качество на свидетели в настоящото наказателно производство -  на св.М.и Л. Д., по отношение на които има влязло в сила Споразумение на ДРС от 14.12.2011 г. по  НОХД № 1745/2011 г. Тези показания, дадени в качеството им на свидетели, са необективни и заинтересовани и целят оневиняването на подс. Станков, доколкото изцяло противоречат на показанията на св.Д. и С.. А защо не кредитира тези показания в частта им досежно факта, че били отишли да събират сливи в този момент на годината и с доброволно предадените от св.М.Д. инструменти, съдът изложи съображенията си в предходния абзац. И на последно място, тези показания са неверни и само поради факта, че по отношение и на двамата за същото деяние има влязло в сила одобрено споразумение още на 14.12.2011 г. от ДРС.

   Обясненията на подсъдимия С., дадени пред въззивния съд/доколкото І-инстанционното производство за него е било задочно/ съдът не кредитира, тъй като те са в противоречие с показанията на основните свидетели-очевидци Д. и С. и напълно се опровергават от тях. Поради това съдът възприе обясненията на подсъдимия единствено като средство за защита, целящо оневиняването му – както че са отишли да събират сливи, така и че не са рязали от тръбата, доколкото тези обяснения не опровергаха обективните и кредитирани от съда показания на св. Д. и С., отишли първи на местопрестъплението и изненадали подсъдимия и неговите съучастници, поради окято причина престъплението е останало недовършено.

    Всички останали намиращи се по делото писмени документи, вкл. и докладните записки и саморъчно написаните обяснения на подс.С. съдът изключи от доказателствения материал и не обсъжда, доколкото те не са събрани по реда на НПК и представляват в този смисъл негодни доказателствени средства.

   От така установената фактическа обстановка  въззивният съд прие че инкриминираното с ОА обвинение против С. е доказано по несъмнен начин от неговата обективна и субективна страна.   

     От обективна страна               подсъдимият е осъществил фактическия състав на квалифицирана кражба по чл.195 ал.1 .т.2,т.4 пр.І-во и ІІ-ро и т.5 Нк, която е останала във фазата на опита по независещи от него причини. Подсъдимият заедно със съучастниците си, след като са се уговорили и подготвили предварително и при хипотезата на съизвършителство, е осъществил изпълнителното деяние на кражбата - отнемане на металната водопроводна тръба Ф 800 с дължина 150 см и дебелина на стената 10 мм на стойност 269,31 лв. чрез рязане. Подс.С. и св.Димитрови, окито били добри познати общували помежду си, предварително знаели, че в  м.Злево има стар недовършен и неизползван от никого водопровод и решили да се възползват от този факт. Те добре обмислили как да отнемат тръбата, като се подготвили и откъм технически средства, с които да я отрежат, и как да ги  транспортират до мястото – с товарния автомобил, управляван от св.М.Д.. И на 9.07.2011 г. пристигнали там с автомобила, разтоварили от него техническите средства-инструментите /резак с газова и кислородна бутилки, кирка, лопати, чук и кози крак/ и пристъпили към извършване на изпълнителното деяние на  кражбата-отнемането на тръбата. Най-напред извършили подготвителни действия за отнемането - с помощта на кирките и лопатите успели да открият тръбата, след което с резака с газовата и кислородна бутилки успели да отрежат парче от нея с дължина 150 см.

     В момента, когато тръбата била отрязана и парчетата още пушели, на мястото по сигнал пристигнали св.С. и Д.,***, автопатрул 0 44. Когато пристигнали на място, св.С. и Д. установили 3 лица, едното от които бил подсъдимият С., които стояли до изкоп и при тях се намирали газова и кислородна бутилки, маркучи и резак,кирка и лопати, а в близост до тях бил паркиран бял  товарен автомобил ”***” с ДК № ***. В изкопания ров се намирала метална тръба с диаметър Ф 800, от която били отрязани парчета, намиращи се все още върху нея. Отрязаното парче тръба било с размери 150 см, дебелина 10 мм, оценено впоследствие от в.л.М. на стойност 269,31 лв.  Тогава св.Д. и С. провели разговор с тримата извършители, единият от които е подсъдимият С./останалите двама били св.М. и Л. Д., за които има приложено за констатация по делото одобрено Споразумение на ДРС от 14.12.2011 г. по НОХД № 1745/2011 г./ и те заявили, че тръбата не се използва от никой и затова рязали от нея. 

     Установи се, че тръбата от незавършения водопровод е собственост на МРРБ и  не е била под постоянен надзор.  И отнемането е станало без съгласието на собственика. Деянието е останало в сферата на опита  и е недовършено по причини извън волята на подсъдимия и съучастниците му, тъй като непосредствено след отрязването на тръбата на мястото са пристигнали по подаден сигнал св.Д. и С.. Безспорно е, че за извършването на кражбата е било използвано МПС -  товарен автомобил „***” с ДК № ***, собственост на „КВН-Виктория”ЕООД, с управител и собственик св.К. С. и което МПС е било дадено на св.М.Д. да го управлява с тенденция впоследствие да го закупи, но към момента на деянието покупката не е била извършена. Използани са били за отнемането на тръбата чрез рязане и транспортираните до мястото именно с този товарен автомобил технически средства - резак с газова и кислородна бутилки, кирка, лопати, чук и кози крак,с помощта на които най-напред тръбата е била открита, след което с помощта на резака и останалите инструменти и отрязана и от отрязаните парчета все още се е двигал пушек от рязането, когато пристигнали св.С. и Д.. И тогава действията на подсъдимия С. и съучастниците му били преустановени от идването на св.Д. и С. и деянието останало в сферата на опита по чл.18 ал.1 НК.

   Деянието е извършено от С. в съучастие със св.М.и Л. Д.при усл.на чл.20ал.2 НК , тъй като и тримата са взели участие в изпълнителното деяние”отнемане”, установено по несъмнен начин от показанията на свидетелите Д. и С.. Тези свидетели са заявили в показанията си, че при проведения разговор между тях и подсъдимия и съучастниците му непосредствено след пристигането им и тримата  заявили,че „тръбата е полагана от предприятие преди около 25 години, не се използва от никой и затова режат от нея”.

     От субективна страна С. е извършил престъплението при форма на вината пряк умисъл при общност на умисъла между С. и съучастниците му. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието – че отнема чужда вещ, част от незавършен водопровод, но въпреки това е желаел настъпването на общественоопасните последици от деянието – да отнеме вещта от действителния й собственик и да  се разпореди впоследствие като със своя с цел да се обогати, като я предаде заедно със съучастниците си  на пункт за желязо. Деянието е осъществено от С. при общност на умисъла за отнемане с останалите му съучастници-св.М. и Л. Д.. Тази общност на умисъла съдът извлече от обективно извършените действия от С. и съучастниците му, които всъщност са добре обмислени и предварително планирани. За отнеманетона тръбата те са се подготвили предварително. Използвано е МПС – предоставеният на св.М.Д. товарен автомобил, с който те са се придвижили до местонахождението на тръбата, което знаели предварително. С този автомобил те са превозили и техническите средства за осъществяване на деянието си и са осъществили намерението си, като слезли в изкопа, където е тръбата, изровили я и с резака и бутилките срязали тръбата.

     Като не е изяснил детайлно фактическата обстановка и е приел с протестираната присъда, че деянието е несъставомерно,  по съображения, че показанията на св.Д. и С., които са били автопатрул и нямат необходимата квалификация и именно поради това противоречат на останалите гласни доказателства и затова не ги е кредитирал, както и че в протокола за доброволно предаване липсвал да е предаден инструмента”резак”, ДРС е постановил една незаконосъобразна и необоснована присъда, правните изводи по която са основани на невярно възприети фактически положения, обуславящи наличие на отменителното основание на чл. 336 ал.1 т.2 НПК. Неправилно І-инстанционният съд е игнорирал показанията на св.Д. и С., които първи са отишли на местопрестъплението и са възприели непосредствено както току-що отрязаната и все още с пушек от рязането тръба в момента на отиването им, но и с разхвърляни подробно описаните по-горе технически средства – намиращите се около тръбата инструменти, вкл.резак. Настоящият съдебен състав изложи подробните си съображения в съответствие с изискването на чл.305 ал.3 НПК защо и кои доказателствени средства кредитира при установяване на изложената в настоящите мотиви фактическа обстановка. Затова при така възприетото от фактическа и правна страна и констатираното отменително основание въззивният съд отмени изцяло оправдателната присъда и произнесе нова осъдителна присъда, с която призна подсъдимия С. за виновен да е извършил в съучастие, сговаряйки се предварително и в съучастие със свидетелите М. и Л. Д.инкриминираното с ОА престъпление.  

   При така установената безспорна съставомерност на инкриминираното обвинение  въззивният съд прие, че наказанието, което следва да се наложи  на подс.С., се определи при условията на чл.54 НК, доколкото не са налице никакви нито многобройни, нито изключителни обстоятелства, обуславящи приложението на чл.55 НК. За процесното престъпление законодателят е предвидил наказание”лишаване от свобода” от 1 до 10 години.

    Като съобрази степента на засегнатите от деянието обществени отношения със степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и сравнително ниската стойност на вещта, съдът прие степента на обществена опасност на деянието за висока, доколкото засяга обществени отношения ,свързани с държавната собственост върху процесната тръба. Подсъдимият С. е осъждан, след което е реабилитиран, видно от свидетелството му за съдимост и приложените към него бюлетини/съгласно които последното му осъждане с приложение на чл.66 НК е било с влязла в сила присъда през 1999 г. и оттогава досега няма данни за извършване на други престъпления/, заради което обществената опасност на дееца съдът прие за сравнително ниска. Съобразявайки това с целите на специалната и генерална превенции,           съдът при определяне размера на наказанието прие, че тези цели в най-пълна степен биха се постигнали по отношение на подсъдимия С. с налагане на предвиденото от законодателя наказание ”лишаване от свобода” за инкриминираното престъпление в  размер на законовия минимум, а именно - за срок от 1 година. Съдът приложи разпоредбата на чл.66 ал.1 НК, като отложи изпълнението му за изпитателен срок от 3 години, считайки че не е необходимо с оглед превъзпитаването на дееца ефективното изтърпяване на наказанието.

    На осн.чл.189 ал.3 НПК съдът осъди с присъдата си подсъдимия С. ад заплати неговата съответна част от разноските, както следва: по сметка на РУП – Дупница – сумата от 16,70 лв./за експертизата, доколкото в ДП обвиняемите са били трима/; по сметка на ДРС – сумата от 15 лв./за вещо лице/ и по сметка на КОС – сумата от 10 лв./за разноски на свидетел/.

   По веществените доказателства с присъдата ис съдът не се произнесе, доколкото те са били отнети в полза на държавата с приложеното в кориците на делото с одобрено Споразумение от 14.12.2011 г. по НОХД № 1547/2011 г.на ДРС по отношение на останалите съучастници на С.-свидетелите М.Д. и Л. Д., имащи в настоящото производство качеството на свидетели.

    Собственикът на тръбата – МРРБ, което е пострадало ЮЛ, чрез процесуалния си представител изрично е заявило пред І-инстанционния съд, че не желае да се конституира като граждански ищец.

      По така изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

 

                                                              ЧЛЕНОВЕ: