МОТИВИ към присъда №25   на КОС по ВНОХД  №354/2010г. от 16.12.2010г.

 

              Производството е по реда на  част IV, глава XХІ НПК-  “Въззивно производство”.  

              С присъда № 60, постановена на 07.06.2010г. от Кюстендилскиия районен съд по  НОХД № 126/ 2010г. по описа на същия съд, КРС е признал подсъдимия В.Д.Н. *** за невиновен в извършване на престъпление по  чл. 325, ал.1 НК - затова, че на  22.10.2007г. в гр. Кюстендил, в сградата на телевизия „Колор” на ул. „Любен Каравелов” № 10 е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи явно неуважение към обществото и отличаващи се с изключителен цинизъм, като на осн. чл. 304 НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление от общ характер по чл. 325, ал.2 НК вр. ал.1 НК.

               Присъдата се протестира  от Галина Стоймирова- прокурор при Районна прокуратура гр. Кюстендил. Релевирани са доводи за неправилност на присъдата. Твърди се, чеп КРС е извършил неправилна преценка на доказателствения материал и въз основа на това е стигнал и до неправилни доводи относно правната квалификация на деянието. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която Н. се признае за виновен по повдигнатото обвинение и му се наложи  справедливо наказание.

             Пред окръжния съд  представителят на  КОП поддържа протеста и иска отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова, осъдителна присъда. Развити са съображения за неправилна преценка на доказателствения материал по делото и за доказаност на обвинението.

             Защитникът на подсъдимия Н.- адв. Д.Д. изразява становище за неоснователност на протеста на КРП и се пледира за потвърждаване на оправдателната присъда.

              Подсъдимият В.Д.Н. пред въззивния съд твърди, че е невинен и иска  потвърждаване на оправдателната  присъда на КРС.

               Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен материал, като прецени доводите и становищата на страните, и при пределите на въззивната проверка, установени от чл. 314 НПК, намира протеста за допустим, доколкото е предявен от надлежна страна  с право и интерес от търсената защита и  в срока по чл. 319 НПК. Разгледан по същество, протестът е основателен по следните съображения:

               КРС е събрал необходимите доказателства по делото за изясняването му от фактическа и правна страна, но при тълкуването на релевантните по делото  факти, доказателствените материали са били неправилно интерпретирани и  не са  оценени в тяхната взаимна връзка и последователност, в резултат на което КРС е направил е неточни и неправилни правни изводи относно деянието от обективна страна и субективна страна. При преценката от страна на въззивния съд на събрания доказателствен материал и в съответствие  с правомощията си по чл. 314 от НПК,  КОС приема следната

 

                 фактическа обстановка

 

                  Подс. В.Н. е неосъждан, женен, българин, български гражданин, с висше образование, адвокат, живущ ***.

                  През м. октомври 2007г. телевизия „Колор” в гр. Кюстендил излъчила поредица репортажи във връзка  с провежданата в този период предизборна кампания за кмет и общински съветници. В тази връзка св. А., работеща като журналист и водеща на външно предаване по телевизията, подготвила предавания във връзка с облика на общинския съветник. В едно от предаванията се коментирали действията на подсъдимия, който по това време бил и общински съветник. В предаването се поставяли въпроси и към лицето Л.С.- тогава кмет на ***. Същото било излъчено на 19.10.2010г. Подсъдимият се обадил на св. Т. и поискал да се срещне с нея, като бил недоволен от факта, че заплатил на телевизията пари за отразяване на представляваната от него коалиция, а същевременно се почувствувал засегнат от предаването на  св. Т. Същата се съгласила и двамата се срещнали в кафе „АБС” в Кюстендил. Н. настоявал за право на отговор, като св. Т. му казала, че такова няма да му даде, тъй като поставените в предаването й въпроси били насочени не към него, а към Л.С.

                   На 22.10.2010г. свидетелката се намирала в предизборен щаб на една от предизборните коалиции, когато Н.  й се обадил по телефона. Близо до св. Т. се намирала и  св. Д.. По телефона подсъдимият отправил заплахи към Т. и нейното семейство. Същата пред св. Д. му казала да не я заплашва, след което звъннала по телефона на  директора на полицията и му обяснила случая. Той я посъветвал да предяви жалба  в РПУ, което тя сторила. В полицията се срещнал с началника на РПУ Г.Джоглев. Докато била  там,  й било съобщено от униформен служител, че Н. в момента се намира в телевизията и прави скандал.

                 Междувременно към 17,00 в офиса на телевизия „Колор”, на ул. „Л.Каравелов” № 10, находящ се на последния етаж се подготвяли новините за излъчване в 19,00 часа. Този етаж се ползувал от телевизията и до него външни лица влизали чрез позвъняване. Едно от помещенията се ползувало като студио, където се снимали новините, а друго- като апаратно помещение. В студиото се намирали оператора св. Р.Д., и говорителите св.Г. и св. Й., които подготвяли новините на запис, като камерата била включена. В репортерската стая се намирали св. А.-редактор на телевизията и св. С.И., която пишела на компютър. Към 17,00 часа Н. се обадил по телефона на св. В. А. и й обяснил, че има иска среща  със св. И.С., управител на телевизията, като й заявил, че идва  в офиса. Там дошъл почти веднага, като поради ограничения отвътре достъп св. А. му отворила вратата.

                 Н. влязъл в коридора и с афектиран тон поискал да му бъдат върнати дадените за рекламата пари. А. обяснила, че тя лично никакви пари не е вземала и не знае за какво става въпрос. Разговорът се пренесъл в репортерската стая в присъствието на  св. И. В нейно присъствие Н. отново поставил въпроса за връщане  на дадената от неговата коалиция сума за излъчване на мероприятия, представляващи част от предизборната кампания на коалицията. Започнал да вика, като А. се опитала да го успокои с думите ”Н., успокой се, не разбирам за какво крещиш”. Подсъдимият продължавал с настояванията си за връщане на парите и започнал да псува „ ебах ви майката” и да удря по бюрото. Св. А. се изплашила и притеснила и му казала, че той на нея не й е давал никакви пари, но Н. продължавал. А. излязла от репортерската стая и тръгнала към студиото при св. Г. Д. и Й., а Н. вървял след нея и продължавал да псува и да вика. Св. И. останала в репортерската стая, като чула трясък на врати и виковете на подсъдимия.

                         А. влязла първа в студиото, в което се записвали новините и пред маса с микрофон стоели св. Й. и Г. В същото помещение, но отделено  с прозорец зад пулта, стял и  св. Д., който правел записа на новините. Н. нахлул след А. и продължил да крещи. Продъжавал да ругае, като отправял закани към екипа на телевизията, искал среща със св. Т. и С. и настоявал да му се върнат парите. Бутнал масата на водещите, на която се намирал микрофона и зад която стояли св. Й. и Г. и продължил да крещи и да тропа по масата. Четенето на новините се преустановило, а св. Д. продължил записа и заснел и поведението на Н., който влязъл в кадър. Продължил със заканите ”ебах ви майката, ще ви застрелям, ще видите кой е Н.”, отправял заплахи към „оня горе”, който свидетели възприели, че е св. С. Намиращите се вътре свидетели Г., Й. и Д., както и А. изпаднали  шок и стрес и възприели поведението му като адресирано към всички присъствуващи. Св. А. правила опити да го успокоява, но Н. продължавал с псувните си и с настояванията си да му се върнат парите. Това му поведение продължило около 15-20 минути. Св. А. се обадила в полицията и съобщила, че подсъдимият предизвиква скандал. Скоро след това Н. се успокоил и седнал в коридора отвън.

                    Скоро след това дошъл полицейският инспектор св. Г., който заварил седящия отвън Н., а вътре служителите продължили работата си. Били снети обяснения от присъствуващите, като на св. Г. било обяснено, че подсъдимият се държал грубо, отправял заплахи и вдигнал скандал. Бил съставен акт на подсъдимия.                     Впоследствие този случай придобил широка гласност.

                     КРС е приел, че посочената фактическа обстановка се установява от пок. на посочените свидетели и ги е кредитирал в частта относно начина на протичане на инцидента. Същевременно КРС неправилно е преценил тези показания, като е приел, че Н. не бил отправи обиди към тях, а към управителя на телевизията св. С. Показанията на всички свидетели са безпротиворечиви в частта, в която същият е крещял и викал „ ебах ви майката, ще ви застрелям, ще видите кой е Н.”, както и  че е отправял думи към св. А. „В., върнете ми парите”. Неправилно КРС е счел, че след като св. А. му е отворила вратата, същият бил влязъл спокойно в репортерската стая. Всички свидетели безпротиворечиво сочат, че същият , след като е влязъл в телевизията е започнал да крещи- първо в репортерската стая в присъствието на св. И., а впоследствие – в студиото в присъствието на св. А., Г., Д. и Й. Тези свидетели напълно последователно сочат, че той е  нахлул вътре, че е бил афектиран, че е викал, блъскал вратите, бутал и удрял масата, псувал- поведение,  което субективно е квалифицирано от тях като „нахлуване”, „вихрене”, „положението стана неудържимо”. КРС е  обсъдил и противоречивия от събраните доказателствени материали факт относно обстоятелството- дали Н. или св. А. са влезли първо в студиото, като е обосновал приетия за установен факт, че  св. А. била влязла в студиото първа. В този аспект КРС е дал отговор на въпроса кои доказателствени материали приема и защо, респ. в тази насока е спазил изискванията на чл.305, ал.3, изр.3 НПК. При тази идентична фактическа обстановка, приета и от страна на КОС, този съд е приел, че  деянието е несъставомерно и че подс. Н. е осъществил фактическия състав на адм. нарушение по чл.1, ал.2 от УБДХ. Изложени са мотиви за липсата на доказателства досежно деянието от обективна и субективна страна, като въз основа на тях Н. е оправан по повдигнатото обвинение.

                 КОС, като обсъди внимателно събрания гласен доказателствен материал поотделно и в съвкупност, като намира, че КРС е допуснал логически грешки при тълкуването на доказателствената съвкупност и е обосновал изводите си върху изопаченото им възприемане. Обсъждането на взаимна последователност и логична връзка на приетите за установени доказателства навеждат до единствения възможен и категоричен извод за доказаност на авторството на деянието- по чл. 325, ал.1 НК. В този аспект настоящана инстанция прави следните изводи

 

                   по правната квалификация

 

                  КОС счита, че подс. Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по  чл. 325, ал.1 НК. Същото е включено  в глава X НК- “Престъпления против реда и общественото спокойствие” и има за родов обект нормалния обществен живот на гражданите. Този вид престъпления накърняват интересите както на обществото като цяло, така и на отделни негови членове. Същото се обособява  в подгрупата на престъпленията, водещи до нарушаване на общественото спокойствие на гражданите.

                         . За да е осъществен фактическия състав на  разпоредбата на  чл. 325, ал.1 НК  следва да е налице от обективна страна осъществяване на изпълнителното деяние чрез действие- „извършване на непристойни действия”, представляващи грубо нарушаване на обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Това деяние има оценъчен характер от страна на законодателя, който сочи възможното разнообразие от действия, стига същите да са непристойни. Такова е всяко неприлично, безсрамно действие, което явно противоречи на възприетия морал. В настоящия случай според въззивния съдебен съста несъмнено осъществените от Н. действия  имат неприличен и безсрамен характер. Влизането в сградата на кабелна телевизия с ясното намерение са саморазправа, обективирано във викове, крясъщи, блъскане на врати, отправяне на псувни, удряне на маси, отправяне на закани както към присъствуващите, така и към отсъствуващи лица ( св. С. и св. Т.) безспорно имат хулигански характер. Тези действия имат безпардонен и безсрамен характер  и са довели до чувство на притеснение, възмущение и скандализиране на присъстувващите в телевзията работещи, които не са очаквали такова арогантно и безсрамно поведение от страна на подсъдимия (който е бил и общински съветник, респ. публична и обществена фигура) и чиято работа по подготовка на новините е била прекратена. Същевременно тези действия са станали известни и на св. Т. и на св. С., на представители на полицията, съответно случаят е придобил широка гражданственост.

             За да се осъществи фактическия състав на хулиганството по  чл. 325,у ал.1 НК, непристойните действия следва кумулативно да притежават два признака- да представляват грубо нарушаване на обществения ред и да изразяват явно неуважение към обществото. КОС се солидаризира  с извода на КРС, че поведението на подсъдимия представлява брутална демонстрация против установения обществен ред. Не се приема извода на КРС обаче, че  неговото поведение не засяга нормите на нравствеността, доколкото не било насочено  като цяло срещу установения ред, а само срещу установени лица. Да се приемат тези действия като приемливи срещу присъствуващите лица е изцяло несъстоятелно.

               В този аспект следва да се отбележи, че КРС неправилно е тълкувал разпоредбите на ППВС№2/ 29.06.1974г., като е приел, че поведението на подсъдимия не било адресирано към установения ред, а към определени лица, с които подсъдимият имал финансови отношения. В посоченото  ППВС  изрично е посочено, че хулиганските действия могат да бъдат обособени  в няколко групи, както следва: като хулигански действия на обществени места, свързани с посегателство на интересите върху много хора; такива, свързани с посегателства върху личността, нанасяне на обида или телесна повреда; действия против морала, такива, свързани с повреда или унищожаване на имущество, дейстивя, създаващи тревожна обстановка в предприятия и пр. В настоящия случай КОС квалифицира поведението на подсъдимия като хулигански действия, свързани  с нанасяне на обиди (спрямо личността на присъствуващите в телевизията служители) и като такива насочени срещу морала (изразяващи се в крясъци, викове, блъскане на маси и пр.) и нормалната работа на работещите в телевизията. КОС не споделя извода на КРС, че мотива на Н. за скандала бил личен- намерението му да изясни  свои финансови въпроси с управителя на  кабелната телевизия както и  други лица, от чиито предавания се бил почувствувал засегнат. Несъмнено същият е бил наясно, че претендирания от него въпрос не е в компетенциите на намиращите се в сградата на телевизията служители, доколкото управителя на телевизията св. С. не се е намирал там и доколкото  е установил неговата липса. Посоченият довод на КРС не е съобразен и с безспорно установения по делото факт, че около 1-2 часа преди скандала същият е заплашвал по телефона св. Т., което обстоятелство се преценява като съда именно като мотив за саморазправа. Съдържанието на отправените  в присъствието на работещите  в телевизията служители е от такова естество (обиди, крясъци, псувни, блъскане на маси и врати), че не може в никакъв случай да се приеме,  че мотивът му е бил продиктуван от твърдяното намерение за уреждането на твърдения финансов въпрос. Този въпрос е бил само повода за започване на скандала, доколкото  с действията си Н. е целял именно да скандализира работещите в сградата. Не може и да се приеме извода на КРС, че поведението на подсъдимия не било адресирано към тях, а към други лица. Подсъдимият още  в влизането си в телевизията е видял, че търсените от него лица не са се намирали там, поради което и твърденият мотив за действията му се отхвърля от настоящата инстанция като несъстоятелен. Този мотив изцяло противоречи на обективираните закани към всички  служители на телевизията „ ще ви застрелям”, ще ви еба  майката”, към настояванията „върнете ми парите”.

              Тези действия на подсъдимия освен, че представляват грубо нарушение на обществения ред, представляват и явно неуважение към обществото, т.е. налице е вторият кумулативен признак от фактическия състав на  чл. 325, ал.1 НК. Такова явно неуважение на обществото е налице, когато чрез дейстивята подсъдимия изразява открито висока степен на неуважение към личността. Безспорно отправените псувни към служителите в телевизията и адресираните към тях закани „ ще ви застрелям”  представляват ярка демонстрация  и изключително висока степен на незачитане на личността им. КОС отново подчертава, че извода на КРС, че посочените закани и псувни не били персонални, е напълно несъстоятелен. Присъствуващите в телевизията служители са възприели  поведението на подсъдимия именно като незачитане на установените в обществото правила на поведение и общуване между хората; същите са били притеснени, изплашени и възмутени от същото. Толерирането на подобно поведение е напълно неприемливо от гледна точна на обществения морал и ред. Подсъдимият е демонстрирал, че не се смята за обвързан от съществуващите социални норми на поведение, че стои над тях и се отнася пренебрежително към тях. И дори да се приеме, че  е налице личен мотив за тези действия, то несъменено същите имат хилугански характер именно доколкото са съпроводени с грубо нарушаване на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото.

                       От субективна страна деянието  е извършено при пряк умисъл. Следва да се подчертае, че субективната страна на престъплението не се определя само от мотива или целта на дееца, а от съдържанието на умисъла. Н. е съзнавал общественоопасния характер на деянието- неговата противоправност, запретеност и наказуемост. Съзнавал е общественоопасните последици, които деянието причинява в обективната действителност и  желаел тяхното настъпване, искайки негативния резултат. Той е съзнавал хулиганския характер на извършените от него действия и независимо от това е направил всичко възможно за постигане на престъпния резултат.

                       Не се споделя  довода, изразен в защитната пледоария на защитника на подсъдимия, че дори да се приеме, че действията били непристойни, то същите не били хулигански, тъй като не били на обществено място. На този въпрос ВС в цитираното постановление е дал задължително разрешение, което не подлежи на дебат- а именно не  е необходимо хулиганските действия да бъдат извършени на публично място. И това е така, доколкото законът не е  въздигнал публичността като елемент от фактическия състав на престъплението. Хулиганство има и когато действията не са извършени на такова място, но скандалните действия трябва да бъдат обективно годни да станат достояние и на други лица. Настоящият случай е именно такъв, доколкото за същия са научили освен присъствуващите  в телевизията,и представители на полицията и обществеността. Не се споделя и релевирания довод, че състава на чл.325 от НК не е осъществен, тъй като Н. изобщо не бил споменал в изявленията си обществото или органите на местното самоуправление. За да се осъществи фактическия състав на хулиганството е необходимо обективните действия да са с такова естество, че именно чрез тях да се изразява брутална демонстрация против установения ред, като антиобществения характер се съзнава както от дееца, така и от другите лица, на които са станали достояние.В случая това е налице.

                Същевременно КОС споделя извода на КРС, че не е налице квалифицирания състав на разп. на чл. 325, ал.2 НК- деянието не е извършено с изключителен цинизъм и в тази част потвърждава постановената оправдателна присъда. С ППВС № 281974г. ВС е дал задължително тълкуване  на този квалифициращ елемент от фактическия състав на деянието- такъв е налице, когато хулиганските действия са особено нагли и безсрамни, грубо нарушават нравствените принципи и чувства на гражданите, както и правилата за приличие. За да е налице този признак, действията трябва да са проява на особена наглост  с безцеремонно погазване на човешките ценности.  В настоящия случай действията на  Н. не се  отличават особено съществено от обикновените хулигански действия, за да се приеме, че се характеризират с изключителен цинизъм. Изложените в тази насока доводи  на КРС се споделят от въззивния състав.

                Не се споделя довода на КРС, че действията на Н. представлявали административно нарушение по УБДХ. За да е едно деяние такова, то трябва да представлява непристойна проява и да се характеризира с по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите деяния от този вид. Под проява следва да се има предвид еднократно действие, което също е укоримо, но поради по- ниската си степен на обществена опасност не представлява престъпление по НК. Настоящият случай не е такъв, действията на Н. не представляват еднократна проява, а са продължили съвсем целенасочено в рамките на около 15-20 минути и чрез тях грубо е нарушен установения ред и е изразено явно неуважение към обществото. Деянието му се характеризира с висока степен на обществена опасност и затова КОС отхвърля този довод на КРС.

               Съобразявайки гореизложеното, КОС призна подсъдимия Н. за виновен в извършване на престъпление от общ характер по чл.325, ал.1 НК, като потвърди оправдателната присъда на КРС за престъплението по чл. 325, ал.2 НК.

            

              по наказанието

 

              При определяне вида и размера на наказанието съдът съобрази всички обстоятелства, обуславящи отговорността на подсъдимия, взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и  целите на наказателната репресия по чл.36 НК.

              Степента на обществена опасност на деянието е висока. Засегнати са обществени отношения, свързани с  охраната и защитата на реда, установен в страната и общественото спокойствие. Засегнати са отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хората в живота.                                                                                                  

                Степента на обществена опасност на подсъдимия е ниска предвид липсата на други осъждания.

 Същевременно КОС счете, че по отношение не подсъдимия са налице условията на  чл. 78А от НК- за умишленото престъпление по  чл. 325, ал.1 НК  законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок до 2 години или пробация, Н. не е осъждан за престъпление от общ характер,  не е освобождаван от нак. отговорност по реда на раздел ІIV, глава  VII от НК и от деянието не се причинени имуществени вреди. С оглед наличието на предпоставките, визирани в тази разпоредба, КОС приложи същата и след като призна подсъдимия за виновен в извършване на перстъплението по  чл. 325, ал.1 НК, го освободи от наказателна отговорност и му наложи администартивно наказание „глоба” в полза на държавата. По отношение на размера на  адм. наказание глоба в полза на държавата КОС определи същото в размер на 2 000 лева. Определянето на наказанието е над минималния размер като е съобразено с факта, че хулиганското десйтвие  е извършено от човек с висше образование, адвокат и общински съветник, което обстоятелство сочи на особена укоримост спрямо деянието. Същевременно подсъдимият е в трудоспособна възраст и  така определеният размер на наказанието е съобразен с материалните му възможности.

Разноски по делото не се сторени и не следва да се присъждат  на осн. чл. 189, ал.3 НПК.

                      По тези съображения съдът постанови присъдата си.

 

   

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                       ЧЛЕНОВЕ:                         1.                                  2.