Мотиви по НОХД № 258/2010 г. по описа на КОС

Кюстендилска окръжна прокуратура е повдигнала и предявила обвинения срещу подсъдимите, както следва:

1/Б.Д.И. за три престъпления:

1/ за това , че           на 25/26.06.2009 г в черешов масив, находящ се в м.“Грамаге“, землището на с.Шишковци, Кюстендилска област, в съучастие като съизвършител с Т.  А.И., А.Х.Р., С.С.А., А.Д.И., Б.А.Н., Г.Й.Н. и в съучастие с помагача А.Д.И., по особено мъчителен начин и с особена жестокост умишлено е умъртвил П.И.М. ЕГН:********** ***, Кюстендилска област, като убийството  представлява опасен рецидив - престъпление по  чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и 3 и т.12 пр.1, във вр.с чл.115, във вр.с чл.29 ал.1 б.“а“, във вр.с чл.20 ал.2 от НК

            2/ за това, че по същото време и на същото място,в съучастие като съизвършител с Т.А.И.,А.Х.Р.,С.С.А.,А.Д.И., Б.А.Н., Г.Й.Н., А.Д.И. и в съучастие с помагача А.Д.И. е причинил средна телесна повреда на К.С.В. ЕГН:********** ***, Кюстендилска област, изразяваща се в разстройство на здравето,временно опасно за живота вследствие  гръдна травма: фрактури на ребра, контузия на бял дроб, кръвоизлив в лява гръдна половина и навлизане на въздух в гръдната кухина, средностението и подкожието, както и трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник вследствие  счупването на костите на дясна предмишница и първите фаланги на ІV и V-ти пръсти на дясна ръка, както и трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник вследствие счупванията на трите дланни (метакарпални) кости на лява ръка,както и трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник вследствие  счупването на двете кости на лява подбедрица,както и  трайно затрудняване на движенията на десен долен  крайник вследствие  счупването на големия пищял (тибия) на дясна подбедрица,като  деянието  представлява опасен рецидив - престъпление по   чл.131а предл. 2 - ред. ДВ бр. 75/2006 г., в сила от 13.10.2006 г., във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с чл. 29, ал. 1, б.“а“, във вр. с чл. 20 ал. 2, във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК,

            3/за  това, че по същото време и на същото място  в съучастие като съизвършител с  помагача А.Д.И. е причинил средна телесна повреда на М.В.С. ЕГН:********** ***,Кюстендилска област, изразяваща се в  трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник вследствие  счупването на  големия пищял на лява подбедрица, като  деянието  представлява опасен рецидив - престъпление по чл.131а предл.2-ред.ДВ бр.75/2006, в сила от 13.10.2006г, във вр.с чл.129 ал.2, във вр.с чл.29 ал.1 б.“а“, във вр.с чл.20 ал.2, във вр.с чл.2 ал.2 от НК

 

2/Г.Й.Н.  за две престъпления :

1/затова че на 25/26.06.2009 г в черешов масив,находящ се в м.“Грамаге“, землището на с.Шишковци, Кюстендилска област, в съучастие като съизвършител с Т.  А.И., А.Х.Р., С.С.А., А.Д.И.,Б.А.Н., Б.Д.И.  и в съучастие с помагача А.Д.И., по особено мъчителен начин и с особена жестокост умишлено е умъртвил П.И.М. ЕГН:********** ***, Кюстендилска област, като убийството  представлява опасен рецидив - престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 и т. 12 пр. 1, във вр. с чл. 115, във вр. с чл. 29, ал. 1 б.“а“, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и

2/затова че по същото време и на същото място, в съучастие като съизвършител с Т.А.И., А.Х.Р., С.С.А., А.Д.И., Б.А.Н., Б.Д.И., А.Д.И. и в съучастие с помагача А.Д.И. е причинил средна телесна повреда на К.С.В. ЕГН:********** ***, Кюстендилска област, изразяваща се в  разстройство на здравето, временно опасно за живота вследствие  гръдна травма:фрактури на ребра, контузия на бял дроб,кръвоизлив в лява гръдна половина и навлизане на въздух в гръдната кухина, средностението и подкожието, както и трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник вследствие  счупването на костите на дясна предмишница и първите фаланги на ІV и V-ти пръсти на дясна ръка, както и трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник вследствие счупванията на трите дланни (метакарпални) кости на лява ръка,както и трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник вследствие  счупването на двете кости на лява подбедрица,както и  трайно затрудняване на движенията на десен долен  крайник вследствие  счупването на големия пищял (тибия) на дясна подбедрица,като  деянието  представлява опасен рецидив -престъпление по  чл.131а предл.2-ред.ДВ бр.75/2006, в сила от 13.10.2006 г., във вр.с чл. 129, ал.2, във вр.с чл.29 ал.1 б.“а“,във вр. с чл.20 ал.2, във вр.с чл.2 ал.2 от НК

            3/ С.С.А. ***  за две престъпления:

1/ затова че  на 25/26.06.2009 г в черешов масив, находящ се в м.“Грамаге“, землището на с.Шишковци, Кюстендилска област, в съучастие като съизвършител с Т.  А.И., А.Х.Р., Г.Й.Н., А.Д.И., Б.А.Н., Б.Д.И.  и в съучастие с помагача А.Д.И., по особено мъчителен начин и с особена жестокост умишлено е умъртвил П.И.М. ЕГН:********** ***, Кюстендилска област--престъпление по  чл.116, ал.1, т.6, пр. 2 и 3 във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и

2/ затова че по същото време и на същото място, в съучастие като съизвършител с Т.А.И., А.Х.Р., Г.Й.Н., А.Д.И., Б.А.Н., Б.Д.И.,А.Д.И. и в съучастие с помагача А.Д.И. е причинил средна телесна повреда на К.С.В. ЕГН:********** ***, Кюстендилска област, изразяваща се в  разстройство на здравето, временно опасно за живота вследствие  гръдна травма:фрактури на ребра, контузия на бял дроб, кръвоизлив в лява гръдна половина и навлизане на въздух в гръдната кухина, средностението и подкожието, както и трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник вследствие  счупването на костите на дясна предмишница и първите фаланги на ІV и V-ти пръсти на дясна ръка, както и трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник, вследствие счупванията на трите дланни (метакарпални) кости на лява ръка, както и трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник вследствие  счупването на двете кости на лява подбедрица,както и  трайно затрудняване на движенията на десен долен  крайник вследствие  счупването на големия пищял /тибия/ на дясна подбедрица-престъпление по  чл.129 ал.2 във вр.с ал.1-редакция ДВ бр.26/1968г,в сила от 1.05.1968 г,във вр.с чл.20 ал.2,във вр.с чл.2 ал.2 от НК

            4/Т.А.И. *** за 2 престъпления:

            1/ затова че  на 25/26.06.2009 г в черешов масив,находящ се в м.“Грамаге“,землището на с.Шишковци,Кюстендилска област,в съучастие като съизвършител със С.С.А., А.Х.Р., Г.Й.Н., А.Д.И., Б.А.Н., Б.Д.И.  и в съучастие с помагача А.Д.И., по особено мъчителен начин и с особена жестокост умишлено е умъртвил П.И.М. ЕГН:********** ***,Кюстендилска област-престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и 3 във вр.с чл.115 във вр.с чл.20 ал.2 от НК и

            2 / затова че по същото време и на същото място,в съучастие като съизвършител със С.С.А., А.Х.Р., Г.Й.Н., А.Д.И., Б.А.Н., Б.Д.И., А.Д.И. и в съучастие с помагача А.Д.И. е причинил средна телесна повреда на К.С.В. ЕГН:********** ***,Кюстендилска област, изразяваща се в  разстройство на здравето, временно опасно за живота вследствие  гръдна травма:фрактури на ребра, контузия на бял дроб, кръвоизлив в лява гръдна половина и навлизане на въздух в гръдната кухина, средностението и подкожието, както и трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник вследствие  счупването на костите на дясна предмишница и първите фаланги на ІV и V-ти пръсти на дясна ръка, както и трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник вследствие счупванията на трите дланни (метакарпални) кости на лява ръка, както и трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник вследствие  счупването на двете кости на лява подбедрица,както и  трайно затрудняване на движенията на десен долен  крайник вследствие  счупването на големия пищял /тибия/ на дясна подбедрица - престъпление по чл.129, ал.2 във вр.с ал.1-редакция ДВ бр.26/1968 г., в сила от 1.05.1968 г., във вр.с чл.20, ал.2, във вр.с чл. 2, ал. 2 от НК

            5/ А.Х. *** за 2 престъпления:

1/ затова че на 25/26.06.2009 г в черешов масив, находящ се в м.“Грамаге“, землището на с.Шишковци, Кюстендилска област, в съучастие като съизвършител със С.С.А., Т.А.И., Г.Й.Н., А.Д.И., Б.А.Н., Б.Д.И.  и в съучастие с помагача А.Д.И., по особено мъчителен начин и с особена жестокост умишлено е умъртвил П.И.М. ЕГН:********** ***, Кюстендилска област-престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и 3 във вр.с чл.115 във вр.с чл.20 ал.2 от НК и

2/ затова че по същото време и на същото място,в съучастие като съизвършител със С.С.А., Т.А.И.,Г.Й.Н., А.Д.И., Б.А.Н.,Б.Д.И., А.Д.И. и в съучастие с помагача А.Д.И. е причинил средна телесна повреда на К.С.В. ЕГН:********** ***, Кюстендилска област, изразяваща се в  разстройство на здравето, временно опасно за живота вследствие  гръдна травма:фрактури на ребра, контузия на бял дроб, кръвоизлив в лява гръдна половина и навлизане на въздух в гръдната кухина, средностението и подкожието, както и трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник вследствие  счупването на костите на дясна предмишница и първите фаланги на ІV и V-ти пръсти на дясна ръка, както и трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник вследствие счупванията на трите дланни (метакарпални) кости на лява ръка,както и трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник вследствие  счупването на двете кости на лява подбедрица,както и  трайно затрудняване на движенията на десен долен  крайник вследствие  счупването на големия пищял (тибия) на дясна подбедрица-престъпление по чл.129 ал.2 във вр.с ал.1-редакция ДВ бр.26/1968г,в сила от 1.05.1968 г,във вр.с чл.20 ал.2,във вр.с чл.2 ал.2 от НК

6/ Б. *** за две престъпления:

1/ затова че на 25/26.06.2009 г в черешов масив,находящ се в м.“Грамаге“,землището на с.Шишковци,Кюстендилска област,в съучастие като съизвършител със С.С.А., А.Х.Р., Г.Й.Н., А.Д.И.,Т.А.И.,Б.Д.И.  и в съучастие с помагача А.Д.И., по особено мъчителен начин и с особена жестокост умишлено е умъртвил П.И.М. ЕГН:********** ***, Кюстендилска област-престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и 3 във вр.с чл.115 във вр.с чл.20 ал.2 от НК и

2/ затова че по същото време и на същото място,в съучастие като съизвършител със С.С.А.,А.Х.Р., Г.Й.Н., А.Д.И., Т.А.И., Б.Д.И., А.Д.И. и в съучастие с помагача А.Д.И. е причинил средна телесна повреда на К.С.В. ЕГН:********** ***,Кюстендилска област, изразяваща се в  разстройство на здравето, временно опасно за живота вследствие  гръдна травма:фрактури на ребра, контузия на бял дроб, кръвоизлив в лява гръдна половина и навлизане на въздух в гръдната кухина, средностението и подкожието, както и трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник вследствие  счупването на костите на дясна предмишница и първите фаланги на ІV и V-ти пръсти на дясна ръка, както и трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник вследствие счупванията на трите дланни (метакарпални) кости на лява ръка,както и трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник вследствие  счупването на двете кости на лява подбедрица,както и  трайно затрудняване на движенията на десен долен  крайник вследствие  счупването на големия пищял /тибия/ на дясна подбедрица-престъпление по чл.129 ал.2 във вр.с ал.1-редакция ДВ бр.26/1968г,в сила от 1.05.1968 г,във вр.с чл.20 ал.2,във вр.с чл.2 ал.2 от НК

7/ А.Д. *** за две престъпления:

            1/ затова че на 25/26.06.2009 г в черешов масив, находящ се в м.“Грамаге“, землището на с.Шишковци, Кюстендилска област, в съучастие като съизвършител със С.С.А., А.Х.Р., Г.Й.Н., Т.А.И., Б.А.Н., Б.Д.И.  и в съучастие с помагача А.Д.И., по особено мъчителен начин и с особена жестокост умишлено е умъртвил П.И.М. ЕГН:********** ***, Кюстендилска област-престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и 3 във вр.с чл.115 във вр.с чл.20 ал.2 от НК и

            2/ затова че   по същото време и на същото място, в съучастие като съизвършител със С.С.А., А.Х.Р., Г.Й.Н., Т.А.И., Б.А.Н., Б.Д.И., А.Д.И. и в съучастие с помагача А.Д.И. е причинил средна телесна повреда на К.С.В. ЕГН:********** ***, Кюстендилска област, изразяваща се в  разстройство на здравето, временно опасно за живота вследствие  гръдна травма:фрактури на ребра, контузия на бял дроб, кръвоизлив в лява гръдна половина и навлизане на въздух в гръдната кухина, средностението и подкожието, както и трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник вследствие  счупването на костите на дясна предмишница и първите фаланги на ІV и V-ти пръсти на дясна ръка, както и трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник вследствие счупванията на трите дланни (метакарпални) кости на лява ръка, както и трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник вследствие  счупването на двете кости на лява подбедрица, както и  трайно затрудняване на движенията на десен долен  крайник вследствие  счупването на големия пищял (тибия) на дясна подбедрица-престъпление по чл.129 ал.2 във вр.с ал.1-редакция ДВ бр.26/1968г,в сила от 1.05.1968 г,във вр.с чл.20 ал.2,във вр.с чл.2 ал.2 от НК

8/ А.Д. *** за три престъпления:

1/затова че  на 25/26.06.2009 г в черешов масив, находящ се в м.“Грамаге“, землището на с.Шишковци, Кюстендилска област, в съучастие като помагач с извършителите  С.С.А., А.Х.Р., Г.Й.Н., А.Д.И., Б.А.Н., Б.Д.И. и Т.А.И.  умишлено е улеснил умъртвяването по особено мъчителен начин и с особена жестокост  на  П.И.М. ЕГН:********** ***, Кюстендилска област чрез отстраняване на спънки (осигуряване на наблюдение по време на извършване на деянието и е оказал помощ след приключването му)       -престъпление по   чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и 3 във вр.с чл.115 във вр.с чл.20 ал.4 пр.4 от НК;

2/ затова че по същото време и на същото място, в съучастие като помагач с извършителите С.С.А., А.Х.Р., Г.Й.Н., А.Д.И., Б.А.Н., Б.Д.И., А.Д.И. и Т.А.И.  умишлено е улеснил  причиняването на  средна телесна повреда на К.С.В. ЕГН:********** ***, Кюстендилска област, изразяваща се в  разстройство на здравето, временно опасно за живота вследствие  гръдна травма:фрактури на ребра, контузия на бял дроб, кръвоизлив в лява гръдна половина и навлизане на въздух в гръдната кухина, средностението и подкожието, както и трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник вследствие  счупването на костите на дясна предмишница и първите фаланги на ІV и V-ти пръсти на дясна ръка, както и трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник вследствие счупванията на трите дланни (метакарпални) кости на лява ръка, както и трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник вследствие  счупването на двете кости на лява подбедрица, както и  трайно затрудняване на движенията на десен долен  крайник вследствие счупването на големия пищял (тибия) на дясна подбедрица, чрез отстраняване на спънки (осигурил е наблюдение по време на извършване на деянието и е оказал помощ след приключването му)- престъпление по чл.129 ал.2 във вр.с ал.1-редакция ДВ бр.26/1968г,в сила от 1.05.1968 г,във вр.с чл.20 ал.4 пр.4, във вр.с чл.2 ал.2 от НК и

3/ затова че по същото време и на същото място  в съучастие като помагач с извършителя Б.Д.И. умишлено е улеснил причиняването на  средна телесна повреда на М.В.С. ЕГН:********** ***,Кюстендилска област, изразяваща се в  трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник вследствие  счупването на  големия пищял на лява подбедрица чрез отстраняване на спънки (осигурил е наблюдение по време на извършване на деянието и е оказал помощ след приключването му)-престъпление по  чл.129 ал.2 във вр.с ал.1-редакция ДВ бр.26/1968г, в сила от 1.05.1968 г,във вр.с чл.20 ал.4 пр.4,във вр.с чл.2 ал.2 от НК и

9/ А.Д. *** за едно престъпление:

            1/ затова че на 25/26.06.2009 г в черешов масив,находящ се в м.“Грамаге“, землището на с.Шишковци, Кюстендилска област, в съучастие като съизвършител с Т.А.И., А.Х.Р., С.С.А., А.Д.И., Б.А.Н., Г.Й.Н. и Б.Д.И.  и в съучастие с помагача А.Д.И. е причинил средна телесна повреда на К.С.В. ЕГН:********** ***, Кюстендилска област, изразяваща се в  разстройство на здравето, временно опасно за живота вследствие  гръдна травма:фрактури на ребра, контузия на бял дроб, кръвоизлив в лява гръдна половина и навлизане на въздух в гръдната кухина, средностението и подкожието, както и трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник вследствие  счупването на костите на дясна предмишница и първите фаланги на ІV и V-ти пръсти на дясна ръка, както и трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник, вследствие счупванията на трите дланни (метакарпални) кости на лява ръка, както и трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник вследствие  счупването на двете кости на лява подбедрица, както и  трайно затрудняване на движенията на десен долен  крайник вследствие  счупването на големия пищял (тибия) на дясна подбедрица,като  деянието  представлява опасен рецидив -престъпление по чл.131а предл.2-ред.ДВ бр.75/2006, в сила от 13.10.2006г, във вр.с чл.129 ал.2, във вр.с чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ , във вр.с чл.20 ал.2, във вр.с чл.2 ал.2 от НК

С протоколно определение от 08.09.2010 г. са допуснати за съвместно разглеждане в съдебното производство предявените от Т.П.М. с ЕГН **********,  Г.П.М.  с ЕГН ********** и В.Г.М. с ЕГН **********, като наследници  на починалия пострадал П.И.М. с ЕГН **********-баща на Т. и Г. и съпруг на  В.М.,  срещу подсъдимите Б.Д.И., Г.Й.Н., С.С.А., Т.А.И., А.Х.Р., Б.А.Н., А.Д.И. и А.Д.И. граждански искове, с правно основание по чл.45 вр. с чл.52 ЗЗД, за сумите , както следва: от по 100 000 лв., претендирани от  Г. и Т. П. М.  и    200 000 лв., претендирани от В.Г. М., представляващи обезщетение за претърпени от същите неимуществени вреди, изразили се страД.я в резултат на смъртта на П.М., причинена с престъплението,  претендирани ведно със законната лихва от датата на деянието до плащането.

 Като граждански ищци са конституирани В.Г.М.,  Т. и Г. П. М.. Същите са конституирани  и като частни обвинители   

            По време на съдебните прения представителят на КОП е поддържала предявените обвинения срещу подсъдимите. Изложила е фактически обстоятелства, за които е посочила , че са установени от събраните по делото доказателства. Последните е анализирала детайлно, поотделно и в съвкупност,  и е преценила като  доказващи по несъмнен и категоричен начин извършването от всеки от подсъдимите на престъпленията, за които е  обвинен с обвинителния акт.  Пледирала е за осъдителна присъда, с която подсъдимите   бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения и при усл.на чл.54 НК  им се наложат   наказания  лишаване от свобода, посочени по размер за всеки подсъдим, като на осн.чл.59, ал.1 НК  се приспадне времето, през което подсъдимите са задържани под стража. Изразила е становище за уважаване на предявените граждански искове.

            Адв.К.Д., като повереник на частната обвинителна В.М. е поддържал обвинението срещу подсъдимите за престъпление по чл.116 НК по отношение на П.М.. Заявил е, че изцяло споделя и се присъединява към направения анализ от прокурора на събраните по делото доказателства, които  водят до безспорния извод за виновно извършване на престъплението. Молил е за осъдителна присъда и налагане на предложените от прокурора наказания.

Адв.К.Д., като повереник на гражданската ищца В.М. е поддържал предявения граждански иск, който е молил да бъде уважен изцяло, като доказан по основание и размер от събраните по делото доказателства.

            Адв.П.Д., като повереник на частните обвинители Т. и Г. П. М. е поддържал обвинението срещу подсъдимите за престъпление по чл.116 НК по отношение на П.М., което е заявил, че счита за доказано от събраните по делото доказателства.

Адв.П.Д., като повереник на гражданските ищци Т. и Г. М. е поддържал и предявените от двамата граждански искове срещу подсъдимите. Пледирал е за  уважаването им , тъй като е установено по делото, че  гражданските ищци са претърпели болки и страД.я поради смъртта на техния баща, настъпила в резултат  на извършеното престъпление от подсъдимите.

Адв.М.М., адв.Е.В. и адв.Х., като защитници на подс. А.Д.И. са пледирали за оправдателна присъда по отношение на същия, тъй като повдигнатите срещу него обвинения не са доказани от събраните по делото доказателства.

Адв.М. е изложил съображения за изключване от доказателствения материал на показанията на свидетелите,  ВДС и писмени доказателства-разпечатки от мобилен оператор, уличаващи подзащитния му в извършване на престъпленията, за които е обвинен.  Обсъдил е и свидетелските показания, установяващи алиби на подсъдимия и е изразил становище за кредитирането им като достоверни. Твърдял е, че   в обв. акт липсват фактически обстоятелства   за наличието на умисъл у подзащитния му за извършване на  престъпление по чл.116 НК,  както и че не са събрани доказателства, установяващи участието му като помагач в извършване на такова. В заключение е посочил, че по делото е налИ. доказано алиби, категорично опровергано обвинение и юридически несъстоятелна теза, която е в противоречие на закона, поради което е молил за постановяване на оправдателна присъда досежно подзащитния му, тъй като в противен случай би била допусната  т.нар „съдебна грешка”. 

Адв.В. е заявил, че се  присъединява към пледоарията на адв.М.М., относно анализа на доказателствата и искането за оправдателна присъда. Изложил е и съображения за несъответствие на обвинителния акт с изискванията на чл.246, ал.2 и ал.3 НПК,   на първо място,  поради несъответствие между изложените в него фактически обстоятелства  и правната квалификация на деянието по чл.116 НК, предвид  липсата на факти за умисъл у подсъдимите за извършване на убийство, на второ място, поради липса на фактически обстоятелства относно  престъпната дейност на всеки от подсъдимите, респ. и за подзащитният му като помагач. В останалата си част от пледоарията е навеждал доводи за несъставомерност на деянието на подзащитния му  като помагач за престъпление по чл.116 НК, тъй като не са събрани доказателства, установяващи извършването му от обективна и субективна страна. Твърдял е, че според фактическите обстоятелства в обвинителния акт и събраните по делото доказателства правната квалификация на деянието е  за причиняване на смърт, вследствие на нанесена телесна повреда. В тази насока е моли, евентуално, съдът да формира правния си извод относно повдигнатото обвинение    срещу подзащитния му за участието му като помагач в престъпление по чл.116 НК.

Адв.Х., в контекста на съображенията и аргументите, изложени от адв.М.М. и адв.В., е молил за отхвърляне на предявените граждански искове, без да обосновава искането си.

 Адвокати Д.М. и А.П., като защитници на подсъдимия Т.А.И. са пледирали за оправдателна присъда по отношение на същия, поради недоказаност на обвиненията по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства. Последните аргументирано, задълбочено и обстойно са анализирани от защитата и са прецени като абсолютно недостатъчни  и необосноваващи  ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия по повдигнатите му обвинения . Предвид на това и адв.П. е молила   за отхвърляне на предявените граждански искове, като неоснователни и недоказани.

Адв. К.С., като служебен защитник на подс.Б.Д.И.  е заявил, че подзащитният му не е участвал в извършване на престъплението по чл.116 НК, че това му обвинение  абсолютно не е доказано по безспорен начин, поради което е молил да бъде оправдан по него. Не е оспорвал авторството на подзащитния му   в останалите две обвиненията за престъпления по чл.131а НК по отношение на К.В.  и М.С., тъй като те са доказани от обясненията му и от останалите   доказателства. Молил е да бъде признат за виновен по тези две престъпления, като се имат предвид направените пълни самопризнания от подсъдимия.

Адв.С., като защитник на подсъдимия Г.Й.Н. е пледирала за оправдаването му по обвинението за престъпление по чл.116 НК и признаването му за виновен за престъпление по чл.124, ал.3 НК, тъй като извършването на последното е установено от събраните по делото доказателства, в т.ч. и обясненията на подсъдимия, които подробно е анализирала. По второто обвинение е молила да бъде признат за невиновен и оправдан, тъй като не е доказано участието му в него от събраните по делото доказателства.  При евентуалното признаване на подсъдимия по повдигнатите му обвинение е изразено становище за определяне на наказанията при усл.на чл.54 НК, при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината и наказателната отговорност обстоятелства, като за смекчаващи се отчетат проявената критичност  и разкаяние към стореното, тежко семейно положение и необходимостта да се грижи за болната му майка и малолетен син. Гражданските искове е молила да бъдат отхвърлени като неоснователни, поради недоказаността им, алтернативно-уважени по справедливост, като се има предвид, че са прекомерно завишени.

Адв.К., като защитник на подсъдимия С.С.А.  също е пледирал за оправдателна присъда досежно подзащитният му, тъй като повдигнатите срещу него обвинения не са доказани по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Изложил е подробни съображения за непотвърждаване от доказателствата на изложените в обв.акт фактически обстоятелства. Категорично е изключил участието на подзащитният му като съизвършител в престъпленията, за които е обвинен, тъй като не бил на местопрестъплението. Посочил е, че не е установено да е участвал в престъпленията евентуално като помагач. Молил е за постановяване на оправдателна присъда и отхвърляне на предявените граждански искове, като неоснователни.

Адв.Б., като защитник на подсъдимия А.Х.Р.  е пледирала за оправдателна присъда по обвинението за престъпление по чл.116 НК, тъй като от събраните по делото доказателства  не е установено участието на подзащитният ю в причиняване на телесните повреди и настъпилата в резултат на това смърт на пострадалия М.. В подкрепа на искането е направен последователен анализ и обсъждане на   доказателствата по делото и най-вече –гласните, които са преценени като изключващи участието на подс.Р. в повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.116 НК. Посочила е, че според събраните доказателства правилната квалификация на деянието по отношение на пострадалия М. е по чл.124 вр.  129 НК и е доказано извършването му от  2-3 от подсъдимите, между които не е бил подзащитният й, които са действали с пряк умисъл  по отношение на причинените средни и леки телесни повреди на М.  и по непредпазливост по отношение на настъпилата смърт на същия.  Не е оспорвано участието на подсъдимия в престъплението по чл.129 НК по отношение на К.В.. Молила е за налагане на наказанието при превес на смекчаващите вината и наказателната отговорност обстоятелства, като каквито се отчетат добрите характеристични данни за подсъдимия. Относно гражданските искове е изразено становище за недоказаността им по размер, поради което се явяват силно завишени.

Адв.В.П., като защитник на подсъдимия Б.А.Н. е  пледирала за оправдателна присъда по отношение на подзащитният й и останалите подсъдими, тъй като събраните по делото доказателства не установявали    конкретните действия на подсъдимите по отношение на пострадалите, както и необосновавали  виновността на всички подсъдими в извършване на престъпленията, както са обвинени. Молила е за отхвърляне на предявените граждански искове, като неоснователни, поради недоказаността им.

Адв.А., като защитник на подс.А.Д.И. е пледирала за оправдателна присъда, тъй като не е осъществил престъпленията, за които е обвинен и за отхвърляне на предявените граждански искове.. Молила е да бъдат кредитирани обясненията на подсъдимия, изключващи авторството му в престъпленията, евентуално с постановената присъда да се приеме, че не е бил налице. умисъл за извършване на убийство.   

Адв.И., като защитник на подс.А.Д.И.  е пледирал за оправдателна присъда поради недоказване на повдигнатото срещу подзащитният му обвинение от събраните поделото доказателства.

Подсъдимият Б.И.  е дал обяснения, признал се е за виновен по обвиненията по чл.131а НК за причиняване на телесни повреди на К.В. и М. В.. Изразил е  съжаление за стореното. Молил е за справедлива присъда.

Подсъдимият Г.Н. е дал обяснения, заявил е, че се признава за виновен за побоя на П.М.  и не се признала за виновен по другото обвинение . Изразил е съжаление за настъпилия престъпен резултат. Молил е за милост.

Останалите подсъдими не са се признали за виновни по повдигнатите им обвинения, а подс. А.И. по обвинението му, като са заявили, че не са били на местопрестъплението и не са участвали в извършване на престъпленията са. Молили са да бъдат оправдани.

Окръжният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, ведно с доводите и  възраженията на страните, при усл.на чл.13 и 14 НПК, прие за установено следното:

 

По фактическата обстановка:

            Подсъдимият Б.Д.И., с прякор „Б.” е роден на *** ***,   живущ ***, българин, български гражданин, без образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН ********** 

Подсъдимият Г.Й.Н., с прякор „Г.” е роден на *** ***,   живущ ***, българин, български гражданин, без образование, безработен, женен, осъждан, ЕГН **********

Подсъдимият С.С.А., с прякор „С. или Т.” е   роден на *** ***,   живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, с непостоянна работа, неженен, осъждан, ЕГН **********

Подсъдимият Т.А.И., роден на *** ***,   живущ ***, българин,  български гражданин, с основно образование, с непостоянна работа, съжителстващ на съпружески начала , неосъждан, ЕГН **********

Подсъдимият А.Х.Р., с прякор „Х.” е   роден на *** ***,   живущ ***, българин, български гражданин, без образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********

Подсъдимият Б.А.Н. с прякор „Л.” е – роден на *** ***,   живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, безработен, женен, осъждан, ЕГН **********

Подсъдимият А.Д.И. с прякори „К., К. и др.”   е роден на *** ***,   живущ ***, българин, български гражданин, без образование, безработен, съжителстващ на съпружески начала без граждански брак, осъждан, ЕГН **********

Подсъдимият А.Д.И.,    с прякор „Г.”е,  роден на *** ***,   живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, работещ, съжителстващ на съпружески начала без граждански брак, неосъждан (реабилитиран), ЕГН **********.

 Подсъдимият А.Д.И., с прякор „П.” е роден на *** ***,   живущ ***,,  български гражданин, циганин,  без образование, безработен, съжителстващ на съпружески начала без граждански брак, осъждан, ЕГН **********

Подсъдимите се познавали и често общували помежду си. Подсъдимите Б., А. и А. и заличеният св. В.Д.И.  са братя и братовчеди с подсъдимите А.Д.И., С.С.А.  и Т.А.И. и  заличеният св.Ю.А.И. (брат на подс.Т.И.)*** и околията като принадлежащи към рода  на „Г.”, ползващ се с недобро име в обществото, поради незачитане на закона, правата и интересите на други лица. Всички  подсъдими и горепосочените свидетели  живеели в гр.Кюстендил, в кв.”И.”, а подсъдимите от рода на „Г.”, без подс.А.И.,***-„С.” , както следва: на № ***-подсъдимите А. и Б. и заличения св. В.И., на № ***-подс.А.Р., на № ***-подс.Г.Н., на № ***-подс.С.А.  , на №***-подс.Т.И..

  Към 25.06.2009 г. местността „Грамаге”, находяща се в землището на   с.Шишковци се разпростирала на  около 10 км.  от квартала на подсъдимите. В нея А.А.-съпруга на св.Д.А.  притежавала черешов масив около 20 дка и тухлена постройка-къщичка, състояща се от стая и коридор  с дължина 2.60 м. (заснета  на снимки №1 до №6 от фотоалбум, на л-14 до 16,   том І от досъд.п-во). В коридора на къщичката се влизало през входна врата  от западната й страна, откъм която имало бетонова площадка с размери 4.17 м. и дължина 2.99 м..  От коридора   през друга врата се влизало в единствената стая.  Последната била с два прозореца- еднокрилен от северната страна на къщата (сн.№ 3 от фотоалбума) и двукрилен от южната страна (сн.№4). Черешовият масив  се намирал на около 2 км от селото, на баир. Под него  минавал  черен път за МПС, водещ от към селото и продължаващ към други черешови масиви и градини. Достъпът на хора до масива бил възможен по стръмна пътека, която започвала  от пътя под масива и завършвала в него, до къщичката ( като отстоянието на началото на пътеката до масива било на около 150 метра, според обясненията на обв.Г.Н. –л.731 от съд.п-во и на около 300 м, според св.П. –л.437 от съд.п-во) .  От мястото, на което се свързвали пътеката и пътя нямало видимост към черешовия масив. От  масива можело да се наблюдава част от пътя, както и обратното, от част от пътя-част от масива.  За пазач на масива св.Д.А. през 2006 г. наел св.К.В., по прякор „К.”. За да изпълнява задълженията си като такъв, а и за да има къде да живее, св.Д.А. му предоставил да ползва  къщичката. Последната св.В. обитавал с приятелката му- св.М. В.. Често при тях оставал да пренощува и починалия пострадал П.М.-приятел на св.В. и съсед на св.Д.А. ***.

   На 25.06.2009 г., около обяд, подс. Г.Н., подс.Б.Д.И., В.Д.И., с прякор „П.”, св.Ю.Ю. , Ю.А.И. и К.К. пристигнали в  местността „Грамаге”, за да крадат череши. До там подс.Б.И., св.Ю. Ю. и подс.Г.Н. стигнали с каруца, а К.К.,  В. Д.И. и Ю.А.И., се придвижили с ползвания и управляван от последния лек автомобил, марка „Опел”, модел „Астра”, червен на цвят. Пътуващите с каруцата я оставили на пътя, до пътеката към масива на Алексова   и навлезли в него. Там се срещнали и с пристигналите с лекия автомобил и с други неустановени по делото лица. Всички започнали да берат череши и да ги пълнят в кофи. По това време в къщичката  св.В. и св.С.   спели. Към 13.30 часа  се събудили, малко след което св.В. чул лая на вързаното пред къщичката куче.  Двамата излезли пред къщичката  и видели в  масива лица от ромски произход.  Сред тях св.В. разпознал  подсъдимия Г.Н., с който преди години в една килия в  Затвора-гр.Бобов дол  изтърпявали наказание лишаване от свобода.    Подс.Н. също видял св.В. и  го познал. Подс.Г.Н. и В.И. пренасяли кофи с череши към каруцата, когато св.В. се провикнал към Н., питайки го „Знае ли чий череши берат?”, а подс.Н. му отговорил, че се махат. Броят на циганите в масива притеснил св.В., който решил да съобщи за случилото се на св.Д.А..  Казал на св.С. да влезе в къщичката и да я заключи, след което тръгнал  по пътеката към колелото си,  което криел в близост до пътя, за да стигне с него до селото.  Като слязъл по пътеката до пътя, в дясно от нея, видял  каруца с два кафеза с череши. Качил се на колелото и го спуснал към селото. Св.С. пък влязла в къщичката и наблюдавала, как ромите си тръгвали, докато в масива не останал никой от тях.  

Към 14.00 часа св.В. намерил св.Д.А.  в дома му и   го уведомил, че роми берат черешите му. По това време на улицата бил и П.М., на който св.В. също разказал за случилото се в масива. Св.Д.А. съобщил на дежурния полицай в РУП на МВР-Кюстендил за извършваната кражба в черешовия му масив. После взел ловната си пушка и се качил в джипа си заедно със св.В. и П.М., за да се придвижат до масива, с цел да намерят циганите и да си вземе откраднатите му от тях череши.  Св.Д.А. забелязал, че П.М. видимо е употребил алкохол,   но не възразил срещу изразеното от него желание да му укаже необходимото съдействие. Като приближили масива видели св.С. да стои в най-високата му част.  Тя им показала посоките, в които били тръгнали циганите, а именно- част от тях - по пътя пред тях, а останалата част- в друга посока, някъде „нагоре” из масивите. С каруцата пътували  подсъдимите Б.И. и Г.Н., а останалите се придвижвали пеш. Св.Д.А. продължил с джипа по пътя,   търсейки каруцата с черешите, за да си вземе  обраните от масива череши. Не след дълго, към 15.00 часа, пред тях видели двама цигани-св.Ю. и В.Д.И., който св.В. разпознал. Тръгнали с джипа след  тях, а те побягнали. Св.Ю.  скочил в храстите в страни от пътя, а пред джипа останал да тича В.И..  Св.Д.А. спрял джипа и от него скочили св.В. и П.М., като веднага тръгнали към В.И.. Последният  се върнал към джипа  и с носената от него тояга   ударил П.М.. Виждайки това  св.В. се нахвърлил върху него,  но В.И. го блъснал и той паднал. Тогава св.Д.А. произвел изстрел с пушката и В.И.  скочил в дол до пътя и хвърлил  дървото. Св.Д.А. тръгнал след него и видял още лица от ромски произход, които побягнали към моста към с.Скриняно. Св.Д.А., св.В. и П.М. се качили в джипа и продължили след тях. Стигнали до язовирната стена, където св.Д.А. *** и уведомил дежурния, че 4-5 човека са тръгнали към с.Скриняно, а той обещал да бъдат предприети действия от колегите му.     После отново тръгнал с джипа по пътя, за да търсят каруцата.  След около 1 км. направил завой и се върнал по обратния път. Видял В.И.  да тича на друг баир по посока към с.Соволяно и тръгнал към него. Като го приближил му свирнал с клаксона и В.И. спрял. Тримата слезли от джипа. Св.Д.А.  и П.М.  нанесли побой на В.И., а св.В. извадил гумено уплътнение от прозорец, с което искал да върже ръцете му, за да не избяга, но не успял, тъй като И. се съпротивлявал. Св.Д.А. питал И. за каруцата с черешите и той обещал да ги заведе до нея.  За да не избяга св.Д.А. увил около врата му единия край на въже, а другия  дал на П.М.. Последният държейки въжето се качил отзад в  джипа, след което св.Д.А. бавно потеглил с джипа, а след него с примка на врата от въже  вървял В.И., за да им покаже, откъде е минала каруцата.  Два-три  пъти сочел различни посоки, по която уж била минала каруцата, но нея все я нямало. След около 200 метра св.Д.А. спрял джипа и отново го попитал, къде са черешите. В.И. му отговорил, че ако го пусне, по-късно  ще му върне черешите, а ако са продадени- ще му ги плати. След това обещание св.Д.А. го пуснал да си върви. В.И. се насочил направо към дома си,  прибрал се и разказал на роднините си за нанесения му побой, след което тръгнал към болницата, в която бил настанен за лечение на пневмония. Братята му-подсъдимите А., Б., и А. се събрали към 17.00 часа, извикали и останалите подсъдими и започнали да коментират нанесения побой на В., след което всеки си тръгнал. Докато  обсъждали случилото се с брат им, св.Д.А., св.В. и П.М. обикаляли с джипа и търсели каруцата с черешите.  Минали през с.Скриняно, с. Соволяно и към 17.30-18.00 часа се прибрали в с.Шишковци, без да  я намерят. В селото била пристигнала и св.С., тъй като така й бил казал св.В.. Там тримата-св.В., св.С. и П.М. пили по една мастика, купили си бутилка вино, св.В. взел фенер от св.Д.А.,  оставил ползвания от него и св.В. мобилен телефон в дома му и тръгнали към масива, за да пазят черешите.  

Около 20.00 часа св.С., св.В. и М. пристигнали в черешовия масив и започнали да се приготвят за вечеря.  По същото време в двора на В.И. отново се събрали братята му-подс. подс.А., А. и Б. И. и започнали да обсъждат случилото се с него. Постепенно назряла мисълта за отмъщение, поради което започнали да търсят,  викат  и да идват при тях и останалите подсъдими, докато се събрали всички. Дошли и св.Ю., който бил извикан от подс.А.И.,  Ю.А.И. и св.с идент. №  1. Подс.А.И. предложил да набият „пазачите”, т.е. св.В. и П.М.. Подкрепили го  подс.Г.Н. и Б.И.. Тримата, и най-вече подс.А.И., били най-ентусиазирани за изпълнение на този замисъл. Подсъдимият Т.И. не искал да тръгне, тъй като не бил съгласен с предложението, но се присъединили към останалите, след като получили упрек от  подсъдимите А.  и Б. И. (последният му заявил „Плашите се , тренирате, а се плашите. …….л-46, том І от сек.материали от досъд.п-во). Подс.А.И. също не бил съгласен да нанасят побой и се опитал да ги разубеди, но не успял.  И св.Ю.  не бил съгласен да тръгва, но след като подс.А.И. му казал, че как е ходил да краде череши през деня, така ще ходи и сега,   се присъединил към останалите.  Подсъдимите се снабдили със средства за нанасяне на удари- дървени дръжки (държалета) от лопати, копач и др. подобни, вилар, секири.  Подс.А.И. носел  вилар, подс.Г.Н. и подс.А.-  носели секири , а почти всички останали-дървени дръжки (държалета) и започнали да се организират за пътуване до масива, за да набият св.В. и П.М.. С тях тръгнали и свидетелите  Ю., св. с идент. №1, заличения св.Ю.И. .  Разпределили се в три леки автомобила – марка, „Опел- Астра”, *** , ползван и управляван от Ю.А.И.,   марка „Форд Сиера”, ***, ползван  и управляван от  подсъдимия С.А.  и   марка „ ВАЗ”, модел „ 2105” с ***, ползван  и управляван от подсъдимия Т.И.. В лекия автомобил „Опел Астра” се качили: подсъдимия А.Р., подс. Б.Н., подс. А.И., свидетел с идентиф. № 1 и Ю.И.. В Лекия автомобил „Лада” се качили подс. А.И., подс. Б.И., подс. Г.И., подс. Т.И. и свид. Ю..  В автомобилите подсъдимите натоварили  и носените от тях средства за нанасяне на побой-дръжки и др..  

Към черешовия масив първи потеглил с автомобила си Ю.А.И., тъй като знаел пътя. Последвали го с автомобилите си подс.Т.И. и подс. С.А..***, минали през с.Скриняно и по черни пътища стигнали до м.”Грамаге”, в зем. на с.Шишковци. В близост до с. Скриняно в л.а. на подс. С.А. се качили подс. А.И. и свидетеля Ц., до където двамата били стигнали с лекия автомобил на св.Ц..

Около 21.00 часа, на сумрак, подсъдимите стигнали до пътеката  към черешовия масив на А.А.. При автомобилите останал подс. А.И., за да наблюдава пътя, водещ до масива и около него и евентуално да предупреди намиращите се в самия масив подсъдими за поява на други лица. В автомобила на подс.С.А. останал свид. Ц., за да чака подс.А.И., с който по-късно същата вечер имали среща в гр.Кюстендил. Останалите подсъдими и свидетели Ю., с идент.№1 и заличения св.Ю.И. се насочили към черешовия масив, за да нанесат побой на свид. В. и П.М. . Подс. С.А. преди да тръгне по пътеката към масива казал на подс.А.И.  да се погрижи св.Ц. да не научи за причината за посещението на масива от останалите. Първи вървели подс. Г.Н.  и А.И., които водели групата. Следвали ги подс. Б.И., подс.А.Р., подс.А.И., подс.Б.Н., подс.С.А.,  подс.Т.И., Ю.И., св. Ю., св.с идент. № 1. Подсъдимият А.И. носел вилар, подс.А.И.-секира, а останалите подсъдими, без подс.С.А. и Т.И. –носели дървени дръжки (държалета), с различна дължина и дебелина. По това време в къщичката били св. В., св.С. и М..

Към 21:15 ч  вързаното в близост до входната врата на къщичката куче започнало да ръмжи и лае. Св.С. излязла навън  и отишла при кучето, а св.В. и М. останали в стаята да лежат. Внезапно откъм намиращите се до къщичката кошери един след друг започнали да навлизат в черешовия масив подсъдимите. Първите двама , единият от които бил подс. Н.,  св.С. попитала  „Кои са”, а св.Н. й отговорил „Свои сме, како. Свои сме.”. Постепенно подсъдимите се събрали пред къщичката и се насочили към нея. Подс.Г.Н. търсел св.В., за да се разбере с него. Виждайки, че се насочват към къщичката  св.С. изпищяла. Св.В. останал в стаята, а П.М. скочил от леглото, излязъл  от стаята, оставяйки   вратата й отворена и тръгнал по коридора към отворената входна врата, за да излезе навън. В коридора, преди входната врата, го пресрещнали 2-3-ма от подсъдимите, които започнали да го удрят и ритат, а той да охка и така го измъкнали навън   пред вратата. Пред нея,  на циментовата площадка,   се били струпали  и останалите подсъдими, сред които през отворените врати св.В. видял, че са и подс.Г. Н. и подс.Б.Н.. След като М. бил извлечен пред вратата,  подс.А.И.  му нанесъл удар по главата с дръжка от лопата, след който  М. се свлякъл на циментовата площадка и паднал.  Безразборни удари  с дървени дръжки по цялото тяло, главата и краката  на М.  започнали да   нанасят и подсъдимите Б.И.,  Н. и Н.. През  това време св.В. продължавал да стои в стаята, от където чувал нанасянето на  ударите.  Някой влязъл в коридора и започнал да   удря по пода и стените   с предмети. През леко открехната врата на стаята  св.В. видял   тояга и  секира. За да    прогони  влезлите в коридора  ударил  с тесла по касата на вратата на стаята в областта на бравата, след което ударите в коридора спрели, тъй като нанасящите ги излезли навън, където подсъдимите удряли М..  Последният  първоначално охкал от болка и казвал, че имат грешка, после спрял да говори.

 Св.С. тръгнала към вратата на къщичката, но неустановено лице. от дошлите (младо момче с карирана риза, слабо и по-високо от нея, според показанията й от досъд.п-во) я хванало за ръцете и й казало, че тя няма да влиза вътре. Поискал  мобилния й телефон, какъвто отговорила, че няма. Държана на разстояние около 1 м от М. св.В. наблюдавала,  нанасяния му побой от подсъдимите, влизането й излизането на други от тях в къщата, придвижването им зад и пред нея. По това време св. В.  стоял в стаята, паникьосан от страх и мислел само как да се спаси. Решил да скочи през прозореца и да опита да избяга към близката гора, където да се скрие. Отворил малкия прозорец, но отвън някой ударил по стъклото му и то се счупило. Веднага се насочил към другия прозорец и започнал да отваря крилата му. Подс.А.И.  влязъл в коридора на къщичката и започнал да вика св.В. да излезе навън, казвайки му „К., К., ела навън да излезем”.  Св. В. взел една тесла, скочил от прозореца и побягнал към гората. Близо до прозореца бил подс.А.Р., който с тояга в ръка се затичал след него. Веднага след подс.Р. към св.В. един след друг се затичали и подсъдимите Г.Н. и Б.И. .  Тичайки св.В. погледнал назад и установил, че двама мъже го следват. Като усетил, че го доближават хвърлил носената от него тесла настрани, за да не го удрят с нея. Св.В. бил стигнал  между 5 и 6 черешов ред (на  30 метра от къщичката) когато двама от подсъдимите, единият от които – Р.  го застигнали и заобиколили от двете му страни. Подсъдимият Р. му нанесъл два удара с дървена дръжка в главата, в областта на лявото ухо, в резултат на които св.В. бил зашеметен и започнал да се свлича към земята. Преди да падне, на дясната си страна, видял силуета на подс.Р., след което усетил друг удар с дърво от другата страна на главата му и  паднал на земята.   Тогава при него дотичали и подс. А.И., подс.Б.Н. и подс.А.И. и  започнали да му нанасят удари  по  главата, краката и тялото. Подс.А.И. нанасял удари с вилара, подс.А.И. – със секира, а всички останали подсъдими –с дървени дръжки. Подсъдимият А.И. удрял св.В., като казвал на другите да не го удрят по главата, а по краката и да го оставят на него  . Ударите му били много силни, тъй като след тях се чувало изпращяване от чупещите се кости на св.В.. Последният загубил съзнание след първите удари по тялото му. В близост до нанасящите побой  на св.В. подсъдими идвали и подсъдимите Т.И. и св.С.А., които наблюдавали случващото се, от което на подс.С.А. се гадело. Като решили, че достатъчно са набили св. В. подсъдимите  го оставили    да лежи на земята, окървавен и в безсъзнание и започнали да се отдалечават от него. Когато св.В. се съвзел  усетил, че му тече кръв. Боляло го  цялото тяло и    неможел да се изправи. Бил сам и чувал  в далечината гласовете на подсъдимите, които се връщали  към къщичката, пред която, докато бил нанасян побой над св.В., били останали  св. с иден.№1, св.С.,  неустановеното лице., което държало ръцете й и М.. След като биещите го подсъдими го оставили, за да се включат в побоя над св.В., М. останал да лежи на земята със силно окървавена глава и безжизнен.  Св.с идент. №1 го  напръскал с вода,  намерена от него в леген до къщата, след което той  се посъвзел. Свидетелят с идент. № 1 го повдигнал и сложил да седне на стъпало до циментовата площадка,   сипал вода в шепите му, с която той си измил окървавеното лице., понамокрил се и казал „Имате грешка”.  В този момент отново започнали да пристигат на циментовата площадка пред къщата подсъдимите, които се връщали след нанесения побой на св.В.. Подс.С.А. търсел телефона на М., който той бил оставил на масата в стаята, в калъф. Подс.А. го намерил и взел, извадил  го от калъфа му, който хвърлил на земята, на около 9.60 метра от бетоновата плоча, а телефона –взел. На плочата  подпрян на едната си страна седял М.. Покрай него минали и влезли в къщичката подс.А. и подс.Б.Н., за да търсят пушка. Отново до М. се приближил подс.А.И. и му нанесъл еднократен силен удар по гърба с вилара, след който  М. извикал силно „Оу” и казал „Имате грешка, имате грешка” . Св. с иден. №1 казал на подс.А.И., да не го удря, че човека може да умре, а подс. А.И. отговорил „ Да умре, той, как бие” и отишъл по посока зад къщата, след като му се скарал, че се обърнал към него с личното му име. Дошъл откъм задната част на къщата и подс.Н. и сам започнал да  удря  М. с дървена дръжка   по цялото тяло,  главата и краката. И него св. с иден. №1  се опитал да възпре да не го удря повече, казвайки му „Гоше, седи мирно, човека че умре”, след което подс.Н. му казал „Да умре бе, те как биха В.”  и продължил да го удря.  Отново се присъединил и подс.А.И., който заедно с подс.Н. (а само според защитения свидетел- и с подсъдимите С.А. и А.Р.) продължили да го удрят, докато подс.А.И. излязъл от къщичката и им казал  „Искате  да го убиете ли. Да вземете по 20 години” , а те му отговорили „Ама те, как биха  „П.”. Веднага след това   всички  се  отдръпнали  от М., който останал да лежи неподвижен на земята, поради което за миг помислили, че  е умрял.

По същото време   пред къщичката се върнал и  подс.Б.И., приближил до св.С. и я ударил по главата. Тя започнала да вика „помощ, помощ”. Подсъдимият й нанесъл силен удар с дървена дръжка   по  левия крак, след който от болка св.С.  припаднала.   После  подсъдимите и свидетелите започнали да си тръгват към колите. Подсъдимите носели и поставили в автомобилите предметите, с които нанасяли ударите.  Последни  от масива си тръгнали подсъдимите А.И., С.А., Г.Н. и Б.И.. Останалите били вече при автомобилите, а те все още не идвали, поради което подс.А.И. казал на подс.А.И., да извика към останалите бързо да идват, тъй като си има работа.  Изчакали пристигането от  масива и на последните подсъдими. Подс.А.И. казал на подс.А.И., че единият от битите може да умре, след което, според защитения свидетел „А. им се скарал и казал да се качват в колите и да тръгват”. После всички се качили в автомобилите и с тях се насочили към жилищния им квартал. Подс.А.И. и св.Ц. ***, а останалите подсъдими се прибрали в домовете им. Боят продължил около 15-20 минути

Същата вечер подс.Г.Н. ***, на около 30 м от ул.”Банска” и река „Банщица” две от използваните при нанасяне на ударите над пострадалите дървени дръжки, едната с размери –дължина 114 см и диаметър 4 см, а другата -с дължина 54 см и диаметър 4 см. (показани от него на разследващия полицай  и иззети на  27.06.2010 г. по време на оглед на мястото, на което ги бил изхвърлил). Подс.А.И. прибрал вилара в дома си, измил го  и наредил на съпругата на подс.А.И.  да бъде укрит за известно време. Другите предмети, с които подсъдимите нанасяли ударите по М., св.В. и св.С. и мобилния телефон на М. били укрити на неустановени по делото места.

 След нанесения им побой св.В., М. и св.С. не можели да ходят, а единствено да се влачат по земята. По този начин св.В. стигнал до коридора на къщичката, непосредствено до входната врата, а М. успял да се придвижи  до прага на входната врата и останал да лежи отвън на циментовата площадка.  Св.С. влачейки се по земята влязла в стаята, взела завивки  и по същия начин ги занесла на св.В. и М.. Тримата останали без телефонна връзка ( след отнемане от подс.С.А. на   мобилния телефон на М.)  и възможност за търсене и оказване  на необходимата им медицинска помощ. М. докато можел да говори казал на св.В., че мъжете, които са ги били са от „Г.”. После състоянието му се влошило и загубил способността си да говори. Св.В. го окуражавал да издържи още малко, но към 05.30-06.00 го чул, че изтропал по вратата, след което установил, че е умрял и започнал да плаче.  

 Към 10.00 часа на 26.06.2009 г. св.Д.А.  и св.Р.М. отишли в масива, за да берат череши. На бетоновата площадка намерили трупа на М., окървавен  и в локва кръв. Св.В. и св.С. били седнали в коридора и разказали на св.А. и св.Р.М. за случилото им се предходната вечер. Св.Д.А. ***, че има смъртен случай, а св. М. започнал да звъни в Спешния център за медицинска помощ. Първи на местопрестъплението от полицейските служител от  РУП-Кюстендил пристигнал св.П., а след него и др. Пристигнала и линейка с медицински лица. Била констатирана смъртта на М. и транспортиран в МБАЛ „Д-р Никола Василиев” АД-гр.Кюстендил, в която му била извършена аутопсия от д-р Н.. Св.В. и св.С. били  хоспитализирани и лекувани в същата болница.

На 26.06.2010 г., преди да започне огледа на местопрестъплението завалял „обилен”  дъжд, който според св.П.  „успял да поизмие кръвта от плочата”. В 12.35 часа започнал оглед на запазеното местопрестъпление, при слънчево време, дневна светлина и добра видимост, по време на който били иззети като веществени доказателства, както следва:1/ част от счупена дървена дръжка с дължина-38-40 см, зацапана  в счупения й край с червена течност, наподобяваща кръв (дръжка от копач, според св.П.), намерена на около 20 см. от десния ръб на  циментовата плоча, откъм входната врата (заснета на сн.№25 , на л-22 г., том І от досъд.п-во от фотоалбума); 2/ част от дървена дръжка, намерена между 5 и 6 ред от черешовата градина, на около 35 м от къщата (заснета на сн.№30 и 32,приложени на л-21г и л-22 от същия фотоалбум); 3/ тесла, намерена до обект № 5 (сн.№31, №33 и № 34 на л-22 от фотоалбума), както и следи от червена течност, наподобяваща кръв, иззети, както следва: от камък, намерен на около 20 см. от десния ръб на плочата ( заснет на сн.№25 от фотоалбума, намиращ се до счупената дръжка от копач); от стена в коридора на постройката  (сн.№ 14 и № 15 от фотоалбума) и от стаята на същата (сн.№ 19). Горепосочените  следи и предмети, както и множество други предмети, иззети като веществени доказателства от леки автомобили, жилищни сгради и прилежащите им части, обитавани от подсъдимите,  са били обект на съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства, обективирана в Протокол № 09/БТМ-462, изготвена от в.л. Г.С. и в.л. М.Д., неоспорена от страните и приета от съда по надлежния ред. Според заключителната част на експертизата  по теслата, камъка, стената в коридора на тухлената постройка, стаята от същата, по иззетите от М. черни маратонки, сиви гащета, тъмносиня спортна дреха с цип и жълти кантове, слип и къси чорапи е доказана човешка кръв с А аглутиноген, съдържащ се в кръвта на лица от кръвна група А (Бета) и заедно с В аглутиногени в кръвта на лица от кръвна група АВ /0/. По иззетите от св.В. дрехи - анцуг, потник, фланела с къси ръкави, плетена блуза и иззетата от М. блуза с къс ръкав-сива с черна яка е доказана човешка кръв от кръвна група А /Бета/. Човешката кръв по горепосочените обекти, според вещите лица, може да произхожда от св.В. (с кръвногрупова принадлежност А /бета/ , св.С. (с кръвногрупова принадлежност АВ /0/) и М. (с кръвногрупова принадлежност А /бета/). Установена е от вещите лица и наличие на човешка кръв по дървените дръжки, намерени в близост до река „Банщица”, изхвърлени там от подс.Г.Н., без да може да се определи от кое лице./а е, поради недостатъчност на количеството материал за следващи изследвания. По останалите иззети  и изследвани вещи не е установена кръв. 

За установяване на уврежданията на св.В., св.С. и М. и механизма на причиняването им по делото са назначени и изслушани съдебно-медицински експертизи, изготвени от в.л. д-р Н..

Според заключителната част на съдебно-медицинската експертиза  на труп, под №36/2009г., изг. на 27.06.2009 г., върху трупа на П.И.М., след проведен оглед, аутопсия  и проведени изследвания, е установена МНОЖЕСТВЕНА ТРАВМА: фрактури на носни кости, дясна лопатка, пет леви и четири десни ребра, лъчева кост на дясна предмишница, втора дланна кост и първа фаланга на втори пръст на дясна ръка, капачката на дясно коляно, двете кости на лява подбедрица и големия пищял на дясна подбедрица с масивни кръвонасядания и частични разкъсвания и смачквания на меки тъкани около счупванията; разкъсване и контузия на ляв бял дроб; левостранен пневмоторакс и двустранен хемоторакс (въздух и кръвоизлив в гръдната кухина); разкъсно-контузни рани по главата и крайниците; кръвонасядания и охлузвания по кожата и в дълбоките меки тъкани на главата, тялото и крайниците. Леко изразена мастна емболия в белия дроб. Остра кръвозагуба. Мозъчен и белодробен оток. Тъмна течна кръв.

 Според заключението смъртта на П.М. е настъпила в резултат на множество травматични увреждания (гръдна травма с разкъсване и контузия на бял дроб и последващ хемопневмоторакс; фрактури на кости и смачкване на мастна тъкан с последваща мастна емболия в бял дроб; кръвозагуба от кръвоизливи в гръдна кухина, от раните и множеството кръвонасядания в меките тъкани и др.), довели до тежки нарушения на дихателната и сърдечната дейност с последващото им спиране. В.л. е посочило: че установените по трупа травматични увреждания са причинени по механизма на удари с или  върху твърди тъпи /тъпоръбести предмети с различна форма и големина на удрящата повърхност, за повечето от уврежданията и със сравнително по-голяма сила; че повечето от уврежданията (лентовидни и по-обширни  слети кръвонасядания, рани и счупвания на подлежащи кости) съответстват  да са причинени от предмет с продълговата удряща повърхност и сравнително по-голяма маса и добре отговарят да са получени по време и начин, за които се съобщава в предварителните сведения-нанесен побой с по-масивни дървени предмети-дръжки на по-големи инструменти (лопати, брадви и др.подобни) или други подобни тъпи предмети (възможно и метални); че останалите по-малки увреждания са получени при удари с крайни части на продълговат предмет, юмруци, ритници и др.подобни, някои от тях е възможно да са получени и при падане на пострадалия на земната повърхност по време на побоя и че не са установени специфични характеристики на уврежданията,които да позволяват определяне на конкретно действал предмет /предмети. Според в.л. уврежданията са причинени приживе и от множество (над 20 удара), без възможност за категорично определяне на последователността им, като предвид разположението на уврежданията (предимно долни крайници отпред и отзад, глава отзад, по гърба и др.), вероятно първоначално са нанесени удари по долните крайници, възможно и други области, при изправено положение на пострадалия, а последни са нанесени повечето от ударите по гърба при паднал на земята пострадал. Уврежданията в областите на двете ръце и лактите, според в.л., могат да бъдат приети за „защитни“ -получени при опит да се предпази главата и др. В.л. е посочило още, че  пострадалият не е могъл да си причини сам всички установени увреждания-например при самостоятелни падания,удари в околни предмети или други; че след получаване на уврежданията същият е могъл за известен период от време да извършва по-ограничени активни действия-да говори, да се придвижи (припълзи) на някакво разстояние; че смъртта е настъпила сравнително по-бавно-възможно и до няколко часа след получаването на уврежданията, като състоянието на трупа към момента на аутопсията  отговаря на смърт от около първо-второ денонощие. Преценени като медикобиологични признаци  на телесни повреди установените травматични увреждания според в.л. причиняват, както следва:Разкъсването и контузията на белия дроб с последващ хемопневмоторакс, мастната емболия и кръвозагубата - разстройство на здравето, временно опасно за живота, тъй като при тези увреждания без оказване на своевременна специализирана медицинска помощ е налице. реална опасност от настъпване на смърт (каквато в случая е и настъпила); Счупвания на дясна лопатка и деветте ребра – трайно затрудняване на движенията на снагата; Счупвания на лъчевата кост на дясна предмишница и счупването на дланната кост и фалангата на пръста на дясна ръка – трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник; Счупването на двата пищяла на лява подбедрица и големия пищял на дясната подбедрица – трайно затрудняване на движението на двата долни крайника; Счупване на ностните кости и останалите мекотъканни увреждания – временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

   Видно от съдебномедицинска експертиза №113/2009  на св. К.В. са били причинени следните травматични увреждания: контузия на главата -разкъсно-контузна рана на лявото ухо,кръвонасядания и отоци по лицето със затваряне на очните цепки, гръдна травма-фрактури на пет леви ребра-от 7 до 11-то,контузии на ляв бял дроб, левостраненхемопневмоторакс, десностраненпневмоторакс, пневмомедиастинум, изразен подкожен емфизем в областта на гръдния кош и корема,  кръвонасядания на меки тъкани на гърба по гръден кош и лява поясна област, множество фрактури на кости на крайниците-на двете кости на лява подбедрица в областта на глезенната става, на големия пищял на дясна подбедрица, на костите на дясна предмишница и първите фаланги на ІV и V-ти пръсти на дясна ръка, на три дланни кости на лява ръка-ІІІ,ІV и V, мекотъканни наранявания на крайниците-кръвонасядания, отоци и др. Установените увреждания са причинени по механизма на удари с по-голяма сила с или върху твърд тъп предмет и отговарят да са получени по време и начин,за които се съобщава-нанесен побой с по-масивни дървени дръжки (държалета) на инструменти-лопати и др. ,възможно и удари с подобни метални предмети /пръти/ или тъпи метални части на предмети-секира,вилар или др.,както и удари с ръце и ритници. Така установената гръдна травма: фрактури на ребра,контузия на бял дроб,кръвоизлив в лява гръдна половина и навлизане на въздух в гръдната кухина, средностението и подкожието причинява  разстройство на здравето,временно опасно за живота. При тези увреждания без оказване на медицинска помощ е налице. реална опасност от смъртен изход. Преценени самостоятелно, фрактурите на петте леви ребра водят до трайно затрудняване  на движението на снагата.

   Счупването на костите на дясна предмишница и първите фаланги на ІV и V-ти пръсти на дясна ръка причиняват трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник.

   Счупванията на трите дланни /метакарпални/ кости на лява ръка  причинява трайно затрудняване  на движенията на ляв горен крайник.

   Счупването на двете кости на лява подбедрица причинява трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник.

   Счупването на големия пищял /тибия/ на дясна подбедрица причинява трайно затрудняване на движенията на десен долен  крайник.

   Срокът за възстановяване при благоприятно протичащ възстановителен процес е около 7-8 месеца.

   От заключението на съдебномедицинска експертиза №112/2009 е видно, че на  св. М.В.С. са били причинени следните травматични увреждания: фрактура (счупване) на големия пищял на лява подбедрица и разкъсно-контузна рана на лява подбедрица в областта на счупването.Установените увреждания (фрактура и рана) са причинени по механизма на удар с по-голяма сила  с или върху твърд тъп предмет и отговарят да са получени по време и начин, за които се съобщава-при нанесен удар или удари с дърво-по-масивна дръжка на инструмент-“държале“ или др.подобни. Счупването на големия пищял на лява подбедрица е причинило на пострадалата трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник. Срокът за възстановяване при благоприятно протичащ възстановителен процес е около 6-8 месеца.

Горецитираните три експертизи не са оспорени от страните и са приети от съда, като обективно и компетентно изготвени.

За изясняване на психическото и психологическо състояние на подс.С.А. към датата на деянието, доколкото са съществували данни за псих.разстройство и съмнение за вменяемостта му, респ. способността му правилно да възприема фактите, имащи значение за делото  и да дава достоверни обяснения за тях,  на досъд.п-во е назначена и изпълнена комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза, изготвена от в.л. д-р Р., д-р П. и пс.М.. Заключението  не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и компетентно изготвено. Според него подс.С.А. не страда от душевно заболяване в см. на психоза, липсват данни за понесено такова в миналото. В.л. са посочили, че мисленото на подсъдимия е на ниско ниво, ограничена е общата информираност; че към момента  на инкриминираното деяние липсват данни за качествено разстройство на съзнанието, което да го е лишило от базисните му психични годности тогава, поради което от мед.гл.точка е могъл разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си в см.на чл.33 от НК. В.л. са посочили и че подсъдимият е със запазена годност за участие във фазата на наказателния процес, като поведенческите прояви корелират с характеристиките на примитивно защитно поведение, което би могло да доведе до декомпенсативни прояви, в т.ч. и автоагресивни действия. Актуалното състояние на подсъдимия се характеризирало със симптоми от невротичния кръг, които не са проява на душевна болест, но могат да доведат до нарушаване на адаптивността на индивида , без да стигат нива на неадекватност. В.л. са препоръчали горепосочените личностовите особености на подсъдимия да се имат предвид  при налагане на ефективно наказание, като се има предвид разпоредбата на чл.40, ал.4 НК

Изложената фактическа обстановка се установява отчасти от показанията на св. В. (лист 360 гърба-364 и лист 695-696 от съд. п-во ), св. С. (лист 364-365г и лист 438г-440 от съд. п-во и лист 267-269, том ІІІ от досъд. п-во), св. Ю. (лист 357-360г, 365г от съд. п-во лист, лист 245-247, том ІІІ от досъд.п-во), св. с идент. №1 (лист 331-336 от съд. п-во, лист 218-220 и лист 230-232 том ІІІ от досъд. п-во), св. Д. А. (лист 255-257 от съд. п-во; лист 284-286, том ІІІ от досъд.п-во), св. Г. (лист 257 от съд. п-во; лист 287, том ІІІ от досъд. п-во), св. Р.Х. (лист 238-240г и лист 242г от съд. п-во), св. С. (лист 244-245 от съд. п-во), св. Ц. (лист 245-246г и лист 248г-250 от съд. п-во), св. Ц. (лист 247г-250 от съд. п-во; лист 276-278, том ІІІ от досъд. п-во), св. Е.А. (лист 432 от съд. п-во), св. Ц.А. (лист 246г-247 от съд. п-во), св. Р.М. (лист 434 от съд. п-во), св. П. (лист 436г-438г от съд.п-во), обясненията на подсъдимите Г.Н. (лист 241-242г, лист 695 и лист 731 от съд. п-во) и подс. Б.И. (лист 242г-244г и лист 695г от съд. п-во), ПРОТОКОЛ от 26.06.2009 г. за разпознаване на лица (разпознат подс.Г.Н.) от св.В.  (лист 296, том ІІІ от досъд.п-во) и фотоалбум към него (л-297 и 298,  том ІІІ от досъд.п-во) ; ПРОТОКОЛ от 22.10.2009 г. за разпознаване на лица по снимки (разпознат подс.А.Р.)  и фотоалбум към него (л.305-307, том ІІІ от досъд.п-ов); ПРОТОКОЛ от 26.06.2009 г. за оглед на местопроизшествие, представляващо черешов масив в м.”Грамаге”, (лист 10-12) и фотоалбум към същия (л. 24 до 23, том І от досъд.п-во) ; ПРОТОКОЛ от 27.06.2009 г.  за оглед на местопроизшествие, представляващо място, в близост до р.”Банщица” в гр.Кюстендил, ведно с фотоалбум от направени по време на него фотоснимки (л. 24 до 27, том І от досъд.п-во), ПРОТОКОЛ от 27.06.2009 г. за претърсване на  жилище и прилежащи постройки на адрес гр.Кюстендил, ул.”С.” *** и изземване на вилар и фотоалбум (л. 29-32, том І от досъд.п-во); ПРОТОКОЛ от 26.06.2009 г. за претърсване на жилищните и прилежащи сградил, находящи се на ул. „С.” *** в гр.Кюстендил (дома на подс.С.А.) и паркираните в двора три леки автомобила, с марка „Форд”, модел „Сиера”, с рег.***, марка „Фиат”, модел „Мареа” и марка „фиат”, модел „Типо” и изземване на вещи, описани в същия, и фотоалбум към него (л-42 до л.50, том І от досъд.п-во), ПРОТОКОЛ от 27.06.2009 г за претърсване на лек автомобил, марка „Форд”, модел” Сиера”, с рег. *** и изземване на същия, собственост на В.А.Х.,***(л.61, том І дос.п-во), ПРОТОКОЛ от 26.06.2009 г. за претърсване на жилище и прилежащи сгради и двор, находящи се на ул.”С.” *** (обитавани от В.И., подс.А.И. и подс.Б.И.) и изземване на описани в него вещи и фотоалбум  към протокола (л.55 до лист 58), ПРОТОКОЛ от 27.06.2009 г за претърсване на лек автомобил, марка „ВАЗ”, модел” 2105”, с рег. № КН 01 15 АХ и изземване на същия, собственост на Ц.А. *** (л.65 и 66, том І дос.п-во), ПРОТОКОЛ от 27.06.2009 г. за претърсване и изземване  на лек автомобил, марка „Опел Астра”, с *** и фотоалбум към същия (л.69 до 72), Протоколи за претърсване и изземване, приложени в т.І от досъд.п-во, Три съдебно-медицински експертизи, изготвени от вещото лице. д-р Н., първата - на труп (лист 309, том ІІІ от досъд. п-во), втората относно уврежданията на К.В. (лист 318, том ІІІ от досъдебно производство) и третата-относно уврежданията на св. М.С. (лист 322, том ІІІ от досъд.п-во), Съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства, обективирана в Протокол № 09/БТМ-462/29.07.2009 г., изготвена от в.л. С. и Д. (л-359-367, том ІV от досъд.п-во), Комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза от 14.01.2010 г., изготвена от в.л. д-р П., д-р Р. и психолога М. (л. 331 до 337, том ІV от досъд.п-во), Писма от мобилни оператори, съдържащи данни за ползватели на посочените телефони и разпечатки от мобилни телефони ( намиращи се лист 385-442 от том ІV и на лист 443-524 от том V); Протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 08.07.2009 г. и от 01.07.2009 г.; Протокол за доброволно предаване от 26.06.2009 г. (находящ се на лист 534, том V); Протокол  за вземане образни за сравнително изследване - 5 броя от 26.06.2009 г. и 9 бр. от 27.06.2009 г. (находящи се на лист 540-545, том V от досъд.п-во); Протокол за доброволно предаване от 26.06.2009 г., от 08.07.2009 г. и от 26.06.2009 г. ( лист 548 от том V);  Писма; Заповеди от Главна дирекция ”Изпълнение на наказанията” за изпращане на лечение на А.И. (л.775, том VІІ ) и на С.А. (л.804, том VІІІ); Справка относно характеристични данни за подсъдимите, изг. на 24.02.2010 г. от инсп.Е.А. (л.676-677, том VІІ от досъд.п-во), Писмо –уведомление от 25.01.2010 г. от ВРИД Началник ОСИН –Кюстендил до разследващия полицай при РУП-К-л за предизвикан палеж в килия № 6 от задържания Б.И. (л.888, том VІІІ), Справка относно ползвани телефони от 14.12.2009 г. (л.681, том VІІ), Удостоверение за родствени връзки на подсъдимите Г.Н., на А.И., на Б.Н., на А.И., на А.  И., на С.А.; (л.690 до 698, том VІІ от досъд.п-во); Удостоверение за наследници и  Препис-извлечение от акт за смърт на П.М. (л.686 и 687, том VІІ дос.п-во) ; Епикриза на А.И. (л.767, том VІІ), Епикризи на С.С.А. и медицински документи- Изследвания, Удостоверения,  Психологично изследване, издадени на същия ( лист 801 до 803 от том VІІІ); Заповед от гл. инспектор П. Василев;; Писмо от сектор „Изпълнение на наказанията”, относно Б.И.,*** изтърпява наказание „Лишаване от свобода”; Медицински документи относно П.И.М. ( лист 907 до 926, том VІІІ от досъд.п-во), Медицински документи относно уврежданията на К. В. и М.С. ( лист 928-946, том VІІІ дос.п-во), Заповеди за задържане  за срок от 24 часа по ЗМВР на А.И. (л.960, том ІХ) и на др. подсъдими, Постановления  на КОП за  задържане на подсъдимите за срок до 72 часа (том ІХ досъд.п-во) : ПРОТОКОЛ за изготвяне на веществени доказателствени средства (ВДС) ”звукозапис на разговори в помещение”, чрез прилагане на СРС, способ „подслушване” по отношение на подс.А.И. и Т.И., за периода от 01.07.2009 г. до 30.07.2009 г. и Превод на разговорите между подс.А.И., Т.  И. и С.А. (приложен на л-14 до л-90, том І от секретните материали от досъд.п-во),  ПРОТОКОЛ  за изготвяне на веществени доказателствени средства (ВДС) ”звукозапис на разговори в помещение”, чрез прилагане на СРС-подслушване по отношение на подс.А.И. за периода от 01.07.2009 г. до 30.07.2009 г. и Превод на разговорите между подс.А.И. и Мъж 2  (приложен на л.26 - л.69, том ІІ от секретните материали), Писмо от БАН, Национален институт по Метеорология и хидрология 10.11.2010 г ., Свидетелства за съдимост; Справка за съдимост и бюлетини относно подсъдимите (том ІХ от досъд.п-во). 

 Анализирайки горепосочените писмени, гласни и веществени доказателства, установени чрез надлежно събрани доказателствени средства,  съдът  приема за доказано  по несъмнен и категоричен начин:

1/ участието в престъплението  по отношение на умъртвения М. на подсъдимите подс.А.И., подс.Б.И., подс.Б.Н. и подс.Г.Н. (като съизвършители) и на подсъдимите С.А. и Т.И. (като помагачи), както и на подс.А.И. ( като помагач за престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 НК по отношение на умъртвения М.)

2/ участието в престъплението по отношение на св.В. на подсъдимите подс.А.И., подс.Б.И., подс.Б.Н.,  подс.Г.Н., А.Р. и подс.А.И. (като съизвършители) и на подс.С.А., подс.Т.И. и подс.А.И. (като помагачи)

3/ участието в престъплението срещу св.С. на подс.Б.И.

Тези изводи съдът прави, като  кредитира:

1/ показанията на:

            - св.В. от съдебното п-во, според които на 25.06.2010 г., около 21.15 часа, на площадката пред вратата на къщичката видял Г. с прякор „Г.” и Б. , с прякор „Б.” и че на около 30 метра от къщичката, е застигнат от двама, които го ударили с дърво по главата, в резултат на което бил зашеметен и паднал на земята, където му били нанасяни удари по тялото. Съдът е кредитирал и останалите му показания, дадени по време на съд.п-во с изключение на тези, според които не е сигурен дали посочения от него (а именно- подс.А.Р.) в полицията по време на разпознаване на лица е този, чийто силует е видял преди да падне на земята след нанесените му удари по главата, тъй като съображенията му за възникналото съмнение са несмислени, объркани и неясни, а и от други  доказателства по делото (показанията на св.Ю., на св. с идент. №1) е установено, че първите удари по главата му са нанесени от подс.Р., което дава основание на съда да приеме, че правилно св.В. е разпознал подс.Р., като автор на първите удари по главата му.  

            - св.С. от досъд.п-во (последните приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.2, алт.ІІ-ра НПК), според които на 25.06.2010 г., около 21.20 часа, на здрач, излязла навън и  видяла да наближават в двора един по един лица от ромски произход, млади на възраст и двора се напълнил с хора (може би 7-8 човека), като един от тях я хванал и държал за ръцете й , а друг я ударил с юмруци по лцето и с дърво (нещо като бухалка) по левия крак. Други лица нахлули в къщата , изкарали П.на двора и започнали да го бият  с юмруци, ритници и дърва (можи би бухалки) по цялото тяло, допълнила на повторния й разпит от 03.12.2010 г., че са го удряли и по главата и че и след като паднал на земята продължили да го удрят с дървета и с ръце, като той охкал. След 10-15 минути си тръгнали по същия път.

Съдът кредитира почти изцяло и показанията на св.С., дадени по  време на съд.п-во. Констатира  непоследователност  в същите относно начина на нанасяне на ударите от подсъдимите на М., доколкото на първия й разпит от 14.10.2010 г. е заявила, че бил ритан и блъскан; по време на очната ставка от 26.10.2010 г. (л-438г от съд.п-во)  е потвърдила да е казвала на св.П., че са били бити с тояги, дръжки и др.подобни, след което е посочила, че не си спомня дали М. е удрян с тояги ; на повторния й разпит от 26.10.2010 г. (л-439) е потвърдила прочетените й показания  от досъд.п-во, след което е заявила, че М. е удрян с пестници (юмруци) и ритници и че не е видяла да е удрян с дърво, а след повторното прочитане на показанията й от дос.п-во, в частта, в която сочи, че П.са го били с юмруци, ритници и дърва (можи би бухалки) по цялото тяло е заявила, че е вярно прочетеното й и двукратно е заявила, че е видяла П.да го удрят с дърва (л-439г, абзац 3 и 9).

Преценявайки горепосочените показания на св.С. съдът  кредитира дадените на досъд.п-во относно начина на нанасяне на ударите на М. (а именно и с дървета), тъй като споменът на свидетелката към 26.06.2010 г. и 03.12.2010 г. , на които дати е разпитана на досъд.п-во, е бил по- ясен, предвид по-малката отдалеченост във времето от възприемането на фактите до възпроизвеждането им. Освен това тези й показания се потвърждават и от показанията на св.Ю. (л-246 дос.п-во), защитения свидетел (л-243 дос.п-во и л.333 от съд.п-ов), обясненията на подс.Г.Н., съдебно-медицинската експертиза на труп, намерените на местопрестъплението веществени доказателства (части от дървени дръжки), от които се установява, че удари са нанасяни и с дървени дръжки.

 Съдът кредитира и показанията на св.С. по време на съд.п-во относно броя на биещите М., според които те са били не по- малко от двама и не повече от пет (л-439 от съд.п-во), доколкото е заявила „ Двама-трима са изкарали от коридора П.и 2-3-ма са го удряли… Двама ли, трима ли, може да са били и пет” . Същите, макар и недостатъчно конкретни относно броя на лицата, нанасяли удари на М., съдът приема, че допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото и за установяване на броя на лицата, нанасяли удари на М., а именно-не повече от петима. Този извод съдът прави и предвид останалите гласни доказателства относно броя на лицата, нанасяли удари на М., установени чрез показанията на св.Ю. от досъд.п-во (според които четирима човека-подс. подс.А.И., подс. Г.Н., подс.Б.И. и подс.Б.Н са нанасяли удари на М.), на защитения свидетел с идент. № 1 (посочил по време на съд.п-во, че четирима-подс.Р., подс.А.И., подс. Г.Н. и подс.С.А. едновременно и поотделно са нанасяли удари на М. ) и обясненията на подс.Г.Н., според които повече от двама заедно и поотделно са нанасяли удари на М... Очевидно е трудно и невъзможно на св.С. да конкретизира точния брой на нанасящите удари на М., но  от показанията й става ясно, че са повече от един и не- повече от 5. Съдът кредитира и останалите й показания от досъд-.п-во, тъй като се потвърждават отчасти от показанията на св.В., отчасти от показанията на св.Ю. и защитения свидетел, отчасти и от обясненията на подс.Г.Н. и подс.Б.И., всеки от който е възпроизвел факти и обстоятелства, възприети за кратък интервал от време и в различни моменти

   -св.Ю. от досъд.п-во, дадени пред съдия, според които към баира първи тръгнали А., Г. и Б.Д., че като вървели чули писък от жена, след това мъжки викове и шум, че все едно с дърво се удря човек;  Посочил е „Когато отидох горе видях мъжа с мустаците  (т.е. М.) в безсъзнание и беше на плочата. Видях, че А. го удря. Б.Д. и Г.  „Г.” го удряха с дървени прътове. Аз видях, че човека с мустаците го удрят Б., Б., Г. и А., а през това време този човек беше паднал на земята.

  „П.то”викаше „К., К., ела навън да излезем” и влезе в стаята. Тогава „К.то” скочи през прозореца и избяга и А. „Х.” тръгна по него и го удари 2 пъти с държалето по главата, след което „К.” падна. Б., Б., Г. „Г.” тръгнаха към „К.”, тръгнаха и Б. „Б.”, както и А. „Х. и другия Ю. (т.е. заличения св. Ю.А.И.). Заедно с тях отиде и А. „Каруцаря”. Той беше паднал на земята и те започнаха да го удрят по тялото. А. удряше с вилара „К.”

Жената беше при мъжа с мустаците. Жената започнаха да я удрят с дърво  накрая, след като свършиха с мъжете. Жената я удряше Б. „Б.”, като я удари един път с дървото по левия крак. Женичката викаше „Помощ, помощ”

Всичко продължи около 20 минути. Когато отидохме беше някъде около 9.30 часа вечерта,  ………”.

Съдът кредитира и показанията на св.Ю. от съд.п-во, според които подсъдимите и свидетелите са се събрали в двора на А.И., за да ходят да отмъщават за боя на В.; че А. е предложил да отмъщават и че лично го е накарал да ходи с тях.

Според съда липсват основания за изключване от доказателствения материал на кредитираните показания  на св.Ю., доколкото ги преценява като достоверни, тъй като са последователни, логични, потвърдени и допълнени или проверени от и чрез др.доказателства по делото. Показанията му, според които удари на М. са нанасяли подсъдимите А.И.,  Б.И. и Г. Н. се потвърждават от показанията на св.с идент. №1 и отчасти от обясненията на подс.Н., които съдът също кредитира изцяло.

При обсъждане и решаване на въпросите по чл.301, ал.1, т.1 и т.2 НПК при постановяване на присъдата съдът констатира, че показанията на св.Ю., според които подсъдимия  Б.Н. също е нанасял удари на М. не са потвърдени от др. гласни доказателства. Такива са събирани по време на досъд.п-во, чрез показанията на св.Ю.И., но поради заличаването му като свидетел, в резултат на отказа му  да свидетелства, тъй като е от кръга на лицата по чл.119 НПК, съдът е лишен от възможността да ги преценява. Всъщност непотвърждаването на тези показания на св.Ю. от др.гласни доказателства не прави показанията му недостоверни. Анализирайки ги поотделно и в цялост с останалите събрани по делото доказателства съдът не установява, те да се опровергават от др.доказателства или от хронологията на събитията. Същите са в хармония с останалите гласни доказателства, установяващи, че подс.Б.Н. е бил сред първите подсъдими на местопрестъплението, със средство-дръжка от лопата, нужно и годно за нанасяне на побой на конкретни лица, в случая-В. и М., мотивиран и ентусиазиран за това, за разлика от др.подсъдими и свидетели, които не са имали желание за саморазправа. Предвид на това за настоящия съдебен състав не съществува  съмнение относно истинността на обсъжданите показания на св.Ю.. Истинността на кредитираните показания, в случая, не се засяга и от евентуално упражнено насилие над свидетеля от полицейските органи преди разпита му пред съдия по време на досъд.п-во. Този извод съдът прави в контекста на изложените съображенията за кредитиране на показанията на свидетеля и заявеното от него самия пред съда, че въпреки нанесения му побой в полицията, е казал истината по делото. Съдът не може да одобри подобно отношение към свидетеля, но счита за неоснователно възражението на защитата в тази насока и  не може да игнорира свидетелските му показания (установяващи доказателствени факти относно извършените престъпления) поради предхождащи неправомерни действия на органи, различни от тези, които са събрали надлежните доказателства и пред които е извършено процесуалното действие разпит на свидетеля в присъствието на съдия от съответния първоинстанционен съд .

Съдът не кредитира показанията на св.Ю., дадени на съд.п-во, според които  подсъдимите Т.И. и  А. не са се качвали в масива, а са останали при колите, тъй като се опровергават от показанията на св.с идент. № 1, от показанията на св.Б.Ц. (заявил, че по време на проведена от него беседа с подс. С.А., същият посочил, че е бил в масива заедно с останалите от фамилията „Г.”) и от ВДС, възпроизвеждащи запис чрез СРС-подслушване, на разговори между  подсъдимите А.И. и Ал.И. и между  подс. А.И., Т. И. и А., от които се установява, че последните двама са транспортирали подсъдимите с автомобилите си в близост до местопрестъплението, били са и в  него, наблюдавали са нанасяния побой над тримата пострадали и заедно с подсъдимите и присъствалите на местопрестъплението свидетели са се оттеглили от местопрестъплението до автомобилите си, с които са превозили подсъдимите до домовете им .Съдът не кредитира и показанията на св.Ю. от съд.п-во, според които „Не е видял, кой нанася удари на човека, както и да е нанасял някой удари на човека, който починал; Не е видял, какво става отзад зад къщата.” , тъй като приема, че са дадени поради страх от подсъдимите и техните близки. Този извод съдът прави с оглед поведението на свидетеля (заявил, че го е страх) и подсъдимите в с.зала, характеристичните данни за подсъдимите и данните от СРС-та относно намерението им за саморазправа със свидетеля. Тези показания  противоречат съществено на показанията му от досъд.п-во, дадени пред съдия, поради което на осн.чл.281, ал.1, т.1 НПК са му прочетени и потвърдени от него, заявявайки,  че прочетеното е вярно и го поддържа. В тази част показанията му от досъд.п-во съдът изцяло кредитира, тъй като са дадени непосредствено след случая, при по-ясен спомен  и при липса на подбуждане на свидетеля към лъжесвидетелстване от близки на подсъдимите  с цел оневиняване на някои от тях, каквото съдът приема, че е осъществено по отношение на свидетеля от неустановени по делото лица

- св.с идент.№1 от досъд.п-во, дадени пред съдия на 26.06.2009 г. (л.218-220, том ІІІ от дос.п-во), приобщени към док.материал чрез прочитането им по  реда на чл.281, ал.1, т.1 НПК,  в частта им , в която е посочил, че на 25.06., около 17.00 часа,  братята  на „П.”-А., „П.то” и „Б.то” коментирали, че „П.” е бит от някакви хора в Шишковци; че снощи, на 25.06.2009 г., около  08.00 часа, А. Д.И. и Г.Й., които са от фамилия „Г.” са носили дървени дръжки от лопати и са искали да бъдат закарани до Шишковци да бият хората, защото „П.” е бил бит същия ден .

            Съдът дава вяра и на показанията на свидетеля с идентификационен  № 1 от досъд. производство, дадени пред съдия на 27.06.2009 г. (л. 230-232, том ІІІ от досъд. п-во), приобщени към док. материал чрез прочитането им на основание чл.281, ал.1, т.1 НПК в частта им , в която е заявил, че на 25.06.2009 г., с три леки а-ла, с марки „Опел-Астра”-комби, червен, управляван от Ю.И.,  „Лада”, зелена, управлявана от  Т., на Ю.- брат и трета, управлявана от  „Т.”, за с.Шишковци тръгнали А. И., „Х.”, Г „Г.”, „П.”, „Б.то”, Ю. „Л.”, Б. „Л.”, А. „Г.” и българин; че колите ги оставили на един черен път и че като слезли от колите някои взели дръжки за лопати; че при колите останал А. , а Г. ги повел нагоре и стигнали до къщичка, от която излезли  двама мъже и една жена; че  „Г.” казал: „Къде е този „К.” ?-да се оправя аз с него.” ; че „К.” побягнал, а Г. „Г.”, също „П.то”, Б. ”Л.” и Ю.

”Л.” го подгонили и след като го настигнали започнали да бият с дръжките за лопати „К.”, а той останал при къщичката, където А. ударил мъжа с мустаците по гърба или главата с дръжка от лопата и човека падна; че помислил, че човекът е умрял и му сипал вода от един леген и го дигнал. Дойде „Т.”, А. беше там, „Б.то” и „Х.”, като започнаха да го удрят човека с мустаците с дръжки от лопати. Най-много го удряха А. и „Х.”. Б.то „ удари жената с дърво по крака. „Т.” взе един телефон, не видях телефона, защото беше тъмно. „Т.” първо беше долу, а след това отиде горе и взе мобилния телефон, извади картата и го хвърли. Побоят продължи 10.15 минути. След като аз слязох, след 2-3 мин. слязоха и всички отгоре. А. обясняваше на А.”Г.”, че може да умре човека и А. им се скара и каза да се качваме в колите и да тръгваме. Качихме се в колите, минахме през центъра на с.Шишковци и се прибрахме в кв.”И.”. Докато биеха човека с мустаците, той им казваше, че имат грешка и да не го бият, но „Б.то” и А. му казваха, че няма грешка и продължаваха да го бият……..”.

Съдът кредитира и показанията на този свидетел по време на съд.п-во в частта им, в която е преповторил почти по идентичен начин горепосочените показания, като е конкретизирал последователността на нанасяне на ударите от подсъдимите на М. и на слизане от масива към автомобилите, както и относно заявените притеснения от подс.А. и Б., казвайки,  „Може да умре човекът” 

Горепосочените показания на защитения свидетел, съдът кредитира, тъй като се потвърждават отчасти от показанията на св.Ю., св.В., св.С., обясненията на подсъдимите Г.Н. и Б.И., съдебно-медицинските експертизи, намерените на местопрестъплението веществени  доказателства-части от счупени дървени дръжки и намерените в резултат на съдействието на подс.Н. дървени дръжки, представляващи средство за извършване на престъпленията, както и от ВДС -звукозапис на разговори между подс.А., С. и Т., проведени в помещение за времето от 03.07.2009 г. до 23.07.2009 г., на дати 03 до 06, 09 до 13, 22 и 23 и ВДС- звукозапис на разговори  на подс. А.И., проведени на 05, 10, 11, 12 и 22.07.2009 г., Протоколи за изготвяне на ВДС „Звукозапис на разговори в помещение” от прилагане на СРС и Превод на звукозаписите.

Съдът прецени достоверността на кредитираните показания на защитения свидетел имайки предвид, от една страна, стремежът му сам себе си да не уличи в извършване на престъпление и да изключи евентуално собствената си наказателна отговорност за извършените престъпления, от друга-страхът му от част от подсъдимите, принадлежащи към рода на „Г.” и от трета-липсата на ясен спомен за възприети обстоятелства и факти, предвид бързото развитие на събитията в масива. Отчитайки горните обстоятелства  и доказателствената сила  съгл.чл.124 НПК на показанията на свидетел с тайна самоличност, какъвто е св. с идент. № 1, анализирайки ги поотделно и в цялост с останалите доказателства, и най-вече-гласните, съдът дава вяра на кредитираните горепосочените показания, тъй като са логични, последователни, категорични, взаимно допълващи се от другите доказателства и отчасти потвърдени от същите.

Съдът не кредитира показанията на св. с идент. № 1 от съд.п-во, според които не е виждал „Т.” да взима телефон, когато били в масива и приема за достоверни показанията му от досъд.п-во в тази насока, по време на което е посочил : …. „Т.” взе един телефон. Не видях телефона, защото беше тъмно….”. Съдът не приема за достоверно, тъй като се опровергава от показанията на св.Ю., твърдението на защитения свидетел, че от св.Ю. бил научил, че „Т.” е взел телефона, а той сам не е виждал това. Съдът приема, че отчасти показанията на св. с идент. № 1 относно отнемането на телефона на М. от подс.С.А. се съдържат и във ВДС, звукозапис на разговори между подс.А., Т. и С.

Съдът  не дава вяра на показанията на св. с идент. № 1, дадени на досъд.п-во, по време на което е заявил ….”А. го видях да слага дървените дръжки в багажника на колата….., която не била „Мерцедес”,… че на шофьорското място седял А., а в нея се качили  Г. и А.,***, където живеел А.... „ Горецитираните показания съдът не приема за достоверни, тъй като истинността  им не се установява по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, а и не са потвърдени на съд.п-во от свидетеля, по време на което е посочил: „ За черешарника тръгнахме вечерта, след 20.00 часа………Имаше и трета кола……….Минахме покрай блока в кв.”И.” , където живееха „Г.”……. Колата незнам каква беше, но беше синя на цвят, мисля. Когато слязохме на черешарника там видях кои бяха в  колата: „Т.”, казва се С., я шофираше, А., едно или две българчета, незнам, които са били , тъй като стъклата на колата отзад са тъмни…..Видях само, че слезе „Т.” и те с А. си говореха на цигански, за да не разбере българина, какво си говорят.. Сигурен съм, че „Т. се качи в черешарника и беше с пистолет.. (л-332 от съд.п-во)…… А. си говореше с българчето, което беше с него. Инструментите са прибрани от „Г.”….” (л.335 от досъд.п-во) , като не е посочил причина за  заявената  неистина, а единствено, че не поддържа  показанията си, в частта, в която е заявил, че инструментите са прибрани от А.. Съпоставяйки всички показанията на св.с идент. № 1 (от досъд. и съд.п-во) с показанията на св.Ю. съдът приема, че третия автомобил е управляван от подс.С.А., с прякор „Т.”, поради което и кредитира показанията на св.с иден.№1, установяващи, че подс.А.И. не е управлявал лек автомобил, с който да е превозил подсъдимите до местопрестъплението и не е слагал в автомобил средства за извършване на престъплението, но е бил в близост до местопрестъплението, при автомобилите, с които са се придвижили до него и ги е чакал.

 Анализирайки показанията на свидетелите Ю. и защитения свидетел относно подсъдимите, които са удрялите М., съдът приема, че двамата са наблюдавали нанасяния побой на умъртвения в различни моменти, някои от които съвпадат по време и събития, а други са последващи или предхождащи възприятията на всеки от тях. Този извод съдът прави проследявайки хронологията на описаните събития от всеки от двамата свидетели. Така достига до извода, че св.Ю. е наблюдавал и пресъздал, чрез показанията си нанасяния побой на М. непосредствено след извличането му от коридора на къщичката до скачането на св.В. през прозореца и тръгването на подсъдимите един след друг след него, а св. с идент. №1 е депозирал показания, установяващи нанесения побой на М. в един последващ момент от установения от св.Ю., а именно –след нанасяне на побой на св.В. и завръщане на подсъдимите повторно пред входната врата на къщичката, където отново бил нанесен побой на М.. Така съдът си обяснява  липсата на пълно съответствие между посочените от двамата свидетели имена на подсъдимите, нанесли побой на М.. Съдът приема, че побоят над М. е прекъснат от един кратък момент (от около 5 минути), за което време е нанасян побой на св.В., след което отново са му нанесени удари от подс.А.И. и Г.И. (за която част от побоя приема, че се отнасят показанията на св.с иден.№1)

 Преценявайки горецитираните показания съдът приема за установено по несъмнен и категоричен начин по делото, че четирима от подсъдимите са нанасяли удари на М., а именно: подс.А.И., подс.Б.И., подс.Б.Н. и подс.Г.Н. (участието на който в побоя над М. и сам той не е отричал и се потвърждава от показанията на защитения свидетел и св.Ю.).  

Съдът кредитира и показанията на св. Р.Х. (Началник на Полицейски участък - кв.”И.” към РУ „П”-гр.Кюстендил), св.А.С. (мл.крим.разузнавач при ПУ „кв. И.”), св.Б.Ц. (мл.разузнавач, група „Тежки престъпления” при РУ „П”-Кюстендил), св.Ц.А. (мл.разузнавач към РУ „П”-Кюстендил), тъй като са последователни, категорични, логични, взаимно допълващи се помежду си и потвърдени от показанията на св.Ю. и св. с идент. № 1. Показанията на горепосочените свидетели съдът прецени като косвени доказателства, които допринасят  за изясняване на обстоятелствата по чл.102 НПК относно участието на подсъдимите в извършените престъпления.  Според кредитираните показания, в проведена  „беседа” с оперативни работници (св.Х., Ат.С. и Цв.А.) подс.Г.Н. е посочил имената на подсъдимите като участвали в престъплението, мястото, на което са изхвърлени средствата за извършване на престъплението, а именно-дървени дръжки и автомобилите с които са се придвижили подсъдимите до местопрестъплението.

Съдът изцяло кредитира и показанията на св. Цв.С., дадени по време на съд.п-во, според които пред него в  РУ „П”-Кюстендил подс.А.Р., след като е видял другите доведени лица във връзка с разследваните престъпления, извършени в масива в с.Шишковци, е заявил, че е присъствал на място в с.Шишковци. Съдът дава вяра на тези показания, тъй като съвпадат с показанията на св.Ю., св. с идент. № 1 и ВДС, събрани чрез СРС-подслушване на подс.А.И., С.А., Т.И., А.И. 

 Съдът кредитира показанията на св.Б.Ц., дадени по време на съд.п-во, според които на 26.06.2009 г. В.И., с прякор „П.” в болницата пред него заявил, че предишният ден, на 25.06.2010 г., сутринта, е имало сбиване (бой) в черешов масив, че пазачите са го били и той е пострадал, поради което е в болница (л-245 и 246 от съд.п-во). Съдът приема за достоверни и показанията на св.Ц., според които, по време на  „беседа”, проведена в негово присъствие в РУ „П”-К-л, подс. С. С.А., с прякор „Т.” или „С.” е заявил, че е бил в черешовия масив с останалите лица от фамилия „Г.” , които посочил по имена-А.И., Б.И., А.И., Т., Б. и А. и че в групата е имало лцие. от български произход, с татуировка на врата (установено от опер.работници, че това лице. е св.Х.Ц. -неправилно в протокола от с.з. от 08.09.2010 г. на места е записан с фамилия Цветанов) ; че св.Ц., по време на „беседа”  посочил, че на 25.06.2010  г., около 21.00 часа, по предварителна уговорка с подс.А.И., с автомобила си  го взел от кв. „И.” , тъй като имали среща в гр.Кюстендил във връзка с продажбата на зала „Перфето”  и тръгнали към с.Скриняно, като в района на изкачването двамата се качили в колата на  „С.” , марка ”Форд- сиера”, синя на цвят и докато пътували,  А. и С., с прякор „С.” провеждали разговори на ромски език по мобилните им телефони; че  св.Ц. показал на св.Ц. и св.Е.А. (Началник на група „Тежки престъпления” при РУ „П”-К-л ) пътя, по който са минали с А.И. вечерта на 25.06.2010 г.

Съдът изцяло дава вяра и на показанията на св.Е.А., дадени по време на съд.п-во (л-432), заявил „…….когато стана случая в с. Шишковци…..С.А. каза, че има интересна информация, че на мястото на произшествието е имало и българин-описа ми го, че има татуировка на врата и че е дошъл с А.И.………колегите установиха лицето и го докараха-казваше се Х.Ц., с прякор „М.”. Първоначално не искаше да говори за случая, тъй като се опасявал за сигурността си, но после каза, че се е прибирал от София и провел разговор с  А.И., с който са приятели.  Около 21.00 часа, може би е било, отишъл в кв.”И., пред блока. А. го е чакал и с колата на Х. е трябвало да отидат по някаква работа, …но се е получило телефонно обаждане на А., поради което са тръгнали към с.Скриняно, в което са се прехвърлили в колата , мисля че беше на С.А. *** към с.Шишковци са отишли в землището на селото, в един черешарник.  Там имало и още две коли……Отведе ни с колегата Б.Ц. и ни показа пътя, по който са минали…….”.

Съдът приема за достоверни показанията на св.Ц. и св.А., тъй като са последователни, взаимно допълващи се и потвърждаващи, категорични, поради което не будят съмнение относно истинността им. Предвид показанията на посочените двама свидетели и данните от телефонните разпечатки на ползвания от св.Ц. номер на мобилния му телефон, съдът не дава вяра на показанията на св.Ц., според които не се е отклонявал с подс.А.И. ***, а дадените показания в тази насока пред св.Ц.  са по данни на неизвестни лица от цигански произход, които една вечер го посетили в дома му и го заплашили, като му казали, да разкаже на полицаите това, което и казал на св.Ц. и да покаже пътя, по който завел св.Ц. и св.А..

Съдът не кредитира показанията на св.Ц., дадени по време на съд.п-во, когато е заявил  „………. Аз, не съм бил там. Бях насилен да кажа. Циганите, ми казаха, да кажа, че съм изкупувал там череши и че съм видял хора.  Заведох полицаите до мястото, на което циганите ми казаха  да кажа, че съм изкупувал череши, а след това полицаите продължиха нагоре с кола и се движехме още с полицейската кола и се объркахме. Те се объркаха  и ме отведоха до това място, където е станал случая. Не съм казвал, с кого съм изкупувал череши. Казал съм, че съм изкупувал череши, това което ми казаха циганите. Казах му на Б.Ц., марки коли, но не знам, какви марки са колите. Не мога да си спомня да съм казвал, че с А. и С. сме чакали при колите. Не мога да се сетя дали съм казвал. Не знам марките коли, не мога да се сетя марки за коли само казах, че са били 2 коли, но не зная марките. Циганите ми казаха, че е имало две коли, че е имало хора, които берат череши. Да кажа, циганите ми казаха, че е имало хора, които берат череши там, че е имало две коли. Вече не си спомням. Това казах на Б.Ц., това което ми казаха циганите, това казах на Б.Ц.. ………Циганите ми казаха да кажа, че съм бил там на този път и ако не кажа да съм си правил сметката. В къщи ме заплашваха..……....Истината е това което съм записал и подписал, Не съм се отклонявал за с.Скриняно и не съм се прехвърлял в друга кола с А.. В момента не се страхувам от никого.………

Анализирайки показанията на св.Ц., св.А. и св.Ц. съдът приема, че на 25.06.2009 г. към 21.00 часа св.Ц. е взел подс.А.И. *** и са тръгнали към с.Скриняно, в района на което са се присъединили към подсъдимите, като са се качили в автомобила на подс.С.А. ***”, в близост до местопрестъплението, от където са си тръгнали обратно за гр.Кюстендил около  21.45 часа и са отпътували и пристигнали в центъра на града, където са посетили различни заведения. Показанията на св.Ц., с които той изключва пътуването си с подсъдимия в близост до местопрестъплението, съдът приема, че са дадени под страх от подсъдимите, независимо  че свидетелят е заявил противното, и са неистински. Очевидно страха у свидетеля от подсъдимите е по-голям в сравнение с наказателната му отговорност за лъжесвидетелстване за престъпление по чл.290, ал.1 НК. А че св.Ц.  твърди неверни факти и обстоятелства, като изключва пътуване  на подс.А.И. *** по време, когато в същата са извършени престъпленията, за които е обвинен И., у съда няма никакво съмнение. Този извод следва от съображенията му за неистинност на заявеното пред св.Ц. и св.А., които са абсурдни, нелогични, опровергани от доказателствата по делото, установяващи присъствие на подс.А.И. в близост до местопрестъплението и участието му в извършените престъпления и представляват несполучлив опит за опровергаване на тези доказателствата или за всяване на съмнение в истинността им. При положение, че в действителност подс.А.И. не е присъствал на местопрестъплението и не е свързан по никакъв начин с извършване на престъпленията, нелогично е да се подбужда свидетеля Ц. към даване на показания, които могат да обосноват извод за връзка на подсъдимия с престъплението, каквито са депозираните от него показания пред св.Ц. и св.А.. Съдът приема, че св.Ц. наистина е заплашван с опасност за живота или здравето му от близки на подс.А.И. или и на др. от подсъдимите неустановени по делото лица и подбуждан за даване на лъжливи свидетелски показания, след като вече е бил разказал на св.Ц. и св.А. за пътуването си с подс.А.И. в близост до местопрестъплението, както и др.факти и обстоятелства, свързани с изясняване на обстоятелствата по делото. Предвид обстоятелствата, при които са извършени престъпленията и данните, които биха изградили алиби на подс.А.И., съдът приема, че св.Ц. е подбуждан за даване на показания, изключващи изобщо пребиваването на подс.А.И. до или в местопрестъплението. Или същият е следвало да установи, че подс.А.И. не е бил в местността „Грамаге”, не е пътувал до нея по време на извършване на престъпленията, а от жилищния му квартал е отпътувал направо за центъра на града, който е далече от местопрестъплението и с които показания по категоричен и несъмнен начин се изключва участието му в престъпленията, за които е обвинен. Такива и показания е заявил св.Ц. по време на съд.п-во, като е отричал всякакво пътуване на подс.А.И. в близост до местопрестъплението, а поддържаните от него показания, дадени по време на досъд.п-во установяват, че към 21. 20 часа  (когато са извършени престъпленията) подс.А.И. ***. Тези показания съдът не кредитира по изложените вече съображения, както и поради опровергаването им по категоричен начин от данните от разпечатка с клетки и проведени разговори от  номер № 0884/74 13 74 (л-392, том ІV от досъд.п-во), ползван от св.Ц. към 25-26.06.2009 г. , видно от която е, че на 25.06.2009 г., за времето от 20.59 ч до 22.20 часа,  св.Ц. е имал 3 разговора с номер 0884/23 35 15 и е получил съобщение от него  , ползван от св.Б., както следва: -в 20.59 часа,  когато се е намирал в района на с.Цървеняно;  в 21.14 часа и 21.44 часа, когато е бил в района на с.Соволяно (намиращо се около 7 км от центъра на гр.Кюстендил по данни на съда) и в 22.20 часа, когато е бил в гр.Кюстендил Разпечатката от проведените разговори от св.Ц. и св.Б., в конкретния казус, съдът приема, че установява по категоричен начин, че за времето 21.00 часа до 21.40 часа на 25.06.2010 г. св.Ц., респ. и подс.А.И., доколкото е бил с него, не са се намирали в центъра на гр.Кюстендил. 

Съдът не кредитира показанията на св.П. от съд.п-во (л.254г), според които на 25 срещу 26.06.2009 г., към 21.00-21.10 часа на алеята, пред заведение „Бакарди” в гр.Кюстендил видял да минават подс.А.И., заедно с Х. и  Д..

Съдът не кредитира и показанията на св.Ш., дадени по време на съд.п-во (л.254г), според които към 21.15-21.20 часа, със сигурност след 21.00 часа, със св.П. видели  да минават по алеята (центъра на гр.Кюстендил) А. (т.е. подсъдимия), И. и още едно момче.

Показанията на св.П. и св.Ш. съдът приема за недостоверни, тъй като са неубедителни относно часа, в който за първи път са видели подс.А.И. *** и се опровергават от данните за местонахождението на св.Ц. по времето, посочено от двамата, с който е бил и подс.А.И., от разпечатката за разговори от телефона на св.Ц., както и от показанията на св.Ю., св. с идент. №1, св.Ц., св.Е.А. и ВДС, събрани чрез СРС-та, подслушване и запис на разговори между подс.А. и Т. И. и А., от които се установява, че А. и Тр.И. са били на местопрестъплението, а А.И.-е бил в близост до него и като задържани в ареста са обсъждали кой, какви показания  и обяснения да даде, за да изключи личната им, а евентуално и на др. от подсъдимите отговорност за престъпленията.

 Съдът   кредитира показанията на св.П.,  св.Ш., св.Б., св.Ц. и обясненията на подс.А.И., според които около 22.00 часа подс.А.И., заедно със св.Ц. и св.Б. ***, тъй като взаимно се потвърждават и не се опровергават от другите, събрани по делото доказателства, поради което съдът изцяло ги приема за достоверни.

            Съдът не кредитира дадените по време на съд.п-во обяснения от  подс.А.И.  (л.689), подс. Т.И. (л.690 и л.729г), подс.С.А. (л.690),  подс.А.И. (л.692), подс.А.Р. (л.693г), подс.Б.Н. (л.693г), подс.А.И. (л.730 и 730г), според които не са били на местопрестъплението, не са участвали в престъпленията и нямат нищо общо със същите. Тези обяснения на подсъдимите съдът прецени като тяхна защитна теза и опит да се оневинят, тъй като се опровергават по категоричен и несъмнен начин от доказателствата, обсъдени по –горе.

            Обясненията на подс.Т.И. се опровергават и от  разпечатката  от „Мобил тел” ЕАД (приложена на л.385 до л.391, том ІV от досъд.п-во) относно движението на ползвания от него мобилен телефон с номер ***. От същата се установява, че към 12:39 часа на 25.06.2009 г подсъдимият е бил в гр. Самоков, към 21:07 часа е в гр. Кюстендил, а в периода от 21:35 до 21:41ч (периода на извършване на престъплението)   е провел четири разговора от клетки с №№ 284-01-07300-07840 и 284-01-07300-07841, обслужващи територията  на с. Шишковци, общ. Кюстендил.  Обясненията на подс.Т.И., според които през деня е бил в гр.Самоков заедно със  св. С.И. се потвърждава от ползвания от св.С.И. и от разпечатката от телефонните обаждания на свидетеля от телефон с № 0878402814, според която към 14:36 е бил в гр. Самоков, към 15:27 е в гр. Дупница и към 20:42 часа в гр. Кюстендил, в които часове е провеждал разговори, когато телефона му се е намирал в клетки, обслужващи посочените населени места.

            Съдът не кредитира обясненията на подс.Т.И., дадени по време на съд.п-во, според които на 25.06.2009 г. телефонът му бил взет от неговия брат-заличения св.Ю.И., който факт му станал известен на следващия ден. Тези обяснения съдът приема за  негова защитна теза, съответстваща на данните от разпечатката за местоположението на телефона му през деня и в часовете на извършване на престъплението, на което е бил брата на подсъдимия-Ю.И.. С тези обяснения подсъдимият Т.И. обяснява причината за местонахождението на телефона му на местопрестъплението, а именно-защото е носен от Ю.И., който факт не може да бъде проверен от съда чрез разпит на Ю.И., поради заличаването на последния като свидетел по негово искане, тъй като е налИ. хипотезата на чл.119 НПК. Достоверността на  тези му обяснения, обаче, се опровергава не само от показанията на анонимния свидетел, а и от ВДС, възпроизвеждащи запис чрез СРС на заявеното на подсъдимия по време на разговор с подс.А.И. и С.А., от което е видно, че е бил на местопрестъплението и е ползвал телефона си.

            Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия А.И., дадени по време на съд.п-во, с които изключва да е бил в близост до местопрестъплението, като обяснява  че през време на извършване на престъпленията, за които е обвинен, се е намирал в дома си, а после заедно със св.Ц. се е придвижил   след 21:05 часа на 25.06.2009 г от дома си към центъра на гр.Кюстендил, като са пътували по околовръстното шосе в гр.Кюстендил.  Тези показания съдът приема за негова защитна теза, тъй като се опровергават от показанията на защитения свидетел, от разговорите на подс.А.И. с подсъдимите Т. и С.А. по време на задържането им в ареста, записани чрез СРС и възпроизведени чрез ВДС, както и от разпечатките от обажданията от ползваните от него мобилни телефонни, намерени у него при извършен личен обиск по ЗМВР при задържането му за 24 часа на 27.06.2009 г., сред които и мобилен телефон марка "Самсунг" с IMEI: *** и телефонен № ***. Видно от информация относно телефон с IMEI: *** и телефонен № *** (л.427 и 428, том ІV) е, че в 21:11 часа, както и в 22:14 часа подсъдимият  е провел разговори от клетка № 15153, която съгласно справка от "БТК" ЕАД (л.-433,  том ІV) обслужва с. Шишковци, общ. Кюстендил.  

            Съдът не дава вяра и на обясненията на подс.С.А. по време на съд.п-во, според които по време на извършване на престъпленията си е бил в къщи, а не в черешовия масив. Съдът не е приобщил по реда на чл.279, ал.2 вр. с ал.1, т.3 НПК, тъй като е счел, че в конкретния случай е недопустимо прочитане на обясненията на подсъдимия от досъд.п-во по този ред, поради което и не следва да обсъжда противоречието между обясненията на досъд.п-во и съдебно п-во. Истинността им се опровергава , обаче, не само от показанията на защитения свидетел и от ВДС, възпроизвеждащи запис на разговори между подс.С.А., А.И. и Т.И., записани чрез СРС, а и от данните, съдържащи се  разпечатка относно движението на мобилен телефон, ползван от С.А., установен с приложения рапорт към ВДС по СРС. Видно от тази разпечатка от разговори на мобилен номер ***  (л.422 до л.424, том ІV дос.п-во) е , че в 21:52 часа е регистриран разговор от телефона на А., като по това време той е бил в клетка с наименование "ВТС, RRTS - Viden road Pernik - Kyustendil", която според информация от "Космо България Мобайл" ЕАД (л.-409, том ІV) осигурява обхвата на "Глобул" в района на с. Шишковци, общ. Кюстендил.  

Съдът не дава вяра и на обясненията на подсъдимите Г.Н. и Б.И., според които другите подсъдими освен тях не са били на местопрестъплението на 25.06.2009 г., тъй като се опровергават от  показанията на св.Ю., св. с идент. №1, св.Р.Х., св.С., св.Цв.А., св.П., св. В., св.С., св.Ц., св.Е.А., ВДС-СРС, дадени са с цел оневиняване на останалите подсъдими, но не съответстват на действително станалите  и възприети от двамата събития

Съдът не дава вяра на обясненията на подс.Г.Н., според които не е бил зад къщата в масива, където се е намирал св.В. и не му е нанасял удари, а е минал покрай нея и видял там само подс.Б.И., св.В. и една жена, от които подсъдимият и св.В. си говорели , тъй като истинността им е оборена от събраните по делото гласни   доказателства, обсъдени по-горе, а именно-от показанията на св.Ю., св. с идент.№1, отчасти от обясненията на подс.Боянов, ВДС-СРС -та

 Съдът не кредитира и обясненията на подс.Б.И., дадени по време на съд.п-во, според които не е участвал в побоя над М., тъй като се оборват от показанията на св.Ю. и св.с идент. №1, приети от съда за обективни.

 Съдът не дава вяра на обясненията на подс.Б.Н., депозирани по време на съд.п-во, тъй като истинността им се опровергава от показанията на св.Ю., св. с идент. №1, разговорите между подсъдимите  А.И., С.А. и Т.И. и между подс.А. и А. И., записани чрез СРС, възпроизведени посредством ВДС

Съдът не кредитира и показанията на свидетелите Р. и св.Г., според които на 25.06.2009 г.  за времето от 20.30 до 22.15 часа подс.С.А. е спал в дома си, находящ се в гр.Кюстендил, кв.”И.”, тъй като са неистински. Двамата свидетели може и да са възприели фактите и обстоятелствата, възпроизведени по време на разпита им пред съда и на досъд.п-во, но това или не е станало на 25.06.2009 г., за посоченото от  тях време или спящият не е бил подс.С.А., тъй като по несъмнен начин по делото е установено, че на 25.06.2009 г. за времето от 21.00 ч до 21.40 часа подсъдимият не е бил в дома си, а в м.”Грамаге”,  в землището на с.Шишковци, в черешовия масив на Алексова, заедно с останалите подсъдими, св.Ю., св.с идент. №1, заличения свидетел Ю.А. и е управлявал ползвания от него лек автомобил, марка „Форд-сиера”, с който е пътувал и подс.А.И. и св.Ц..

Съдът не кредитира и показанията на св.А.С. от досъд.п-во, според които подс.Т.И. и св.С.И. на 25.06.2009 г. са били в дома му в гр.Самоков до 21.00-21.30 часа, след което са си тръгнали. Тези показания са неубедителни, доколкото многократно по време на разпита на свидетеля от съда е променял часа на тръгване на подсъдимия и св.И. ***, а и истинността им е опровергана по категоричен начин от показанията на св.И. по време на съд.п-во, обясненията на подс.Т.И. по време на съд.п-во и от разпечатките от тел.разговори на ползваните от подсъдимия и св.И. мобилни телефони, от които се установява, че към 21.00-21.30 часа двамата вече са били в гр.Кюстендил.

 

 По правната квалификация на престъплението по чл.116 НК:

Действайки по описания по-горе начин подсъдимите А.И., Б.Н., Г.Н., Б.И.,  Т.И. и С.А.  са осъществили от обективна и субективна страна признаците на престъпление, описани в чл.115 НК, като са действали в съучастие в различни форми-подсъдимите Т.И. и А. като помагачи, а останалите четирима подсъдими, като съизвършители. Доколкото  убийството е извършено с особена жестокост и по особено мъчителен начин за пострадалия, а от подсъдимите Б.И. и Н. е извършено и при условията на опасен рецидив по см.на чл.29, ал.1 б”а” НК, деянието на подсъдимите следва да се квалифицира по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 във вр. с чл.115 и  вр. с чл.20, ал.2 НК за съизвършителите, а за подсъдимите Б.И. и Н. и вр. с т.12, пр.І-во вр. с чл.29, ал.1, б”а” НК  и по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 във вр. с чл.115, във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК за подсъдимите  Т.И. и  А.. Действайки по описания по-горе начин по отношение на М. подсъдимият  А.И. е осъществил от обективна и субективна страна, признаците на престъпление, описани в  чл.129, ал.2  вр. с ал.1 НК, (ред. ДВ бр. 26/1968 г. ,в сила от 1.05.1968 г.), във вр. с чл. 20, ал. 4, пр. 4 и чл.21, ал.2 НК, като помагач, доколкото е подпомогнал извършителите за извършване на телесна повреда, а не за убийство .

 Групов обект на престъпленията по глава ІІ от НК от Особената част на НК, в която са включени и престъпленията убийство и телесни повреди, са обществените отношения, свързани с личните права и законни свободи на гражданите на РБ, а конкретен обект са обществените отношения, свързани с физическата цялост-живота и здравето на гражданите. В конкретния казус обект на престъплението са обществените отношения, свързани със защитата неприкосновеността  на човешкия живот, регламентирани в гл.ІІ, раздел І от Особената част на НК на РБ.

Предмет на престъплението е живия човек-в случая пострадалият П.М., а средствата за извършване на престъплението са дървени дръжки и вилар

Изпълнителното деяние е осъществено чрез действия и се изразява в умъртвяване. Последното представлява въздействие върху организма на пострадалия, което е от естество да предизвика неговата биологична смърт. В случая въздействието върху пострадалия е физическо, като подсъдимите са му нанесли множество удари по жизненоважни органи, причинявайки му травматични увреждания.я, несъвместими с живота. Престъплението е резултатно и е довършено с умъртвяването на пострадалия, което е налице. с настъпване на биологичната смърт на пострадалия. Налице. е и причинна връзка между умъртвителното деяние и умъртвяването, като смъртта не е настъпила непосредствено след извършване на деянието (осъществено на 25.06.2009 г., към 21.20 часа), а по-късно- на 26.06.2009 г., към 06.00 часа. Смъртта се дължи на множеството травматични увреждания (гръдна травма с разкъсване и контузия на бял дроб и последващ хемопневмоторакс, фрактури на кости и смачкване на мастна тъкан с последваща мастна емболия в бял дроб;кръвозагуба от кръвоизлива в гръдна кухина, от раните и множеството кръвонасядания в меките тъкани и др.), довели до тежки нарушения на дихателната и сърдечната дейност  с последващото им спиране. Посочените увреждания са нанесени от подсъдимите и са причинили смъртта на М., поради невземане на своевременни медицински мерки за спасяване живота му, тъй като според СМЕ на труп  причинените травматични увреждания по принцип  не водят до летален изход при своевременно оказване на адекватна медицинска помощ. Въпреки това причинната връзка между умъртвителното деяние и настъпилата в резултат на това смърт не се изключва.

Престъплението е извършено в съучастие, като подсъдимите Б.И., Г.Н., Б.Н. и А.И. са действали като съизвършители по см.на чл.20, ал.2 НК, тъй като са участвали в самото изпълнително деяние на престъплението. Налице. е съучастие във формата на съизвършителство и общност на умисъла у подсъдимите, тъй като извършените действия  от всеки един от тях са част от изпълнителното деяние за осъществяване на общия престъпен резултат. Обективната невъзможност в случая да се установи, кой от подсъдимите е нанесъл смъртоносните удари не е от естество да изключи  наказателната отговорност на всеки от тях. В настоящия случай смъртта е настъпила в резултат на нанесени приживе множество удари (над 20 ), причинили посочените в СМЕ увреждания, без да може да се определи последователността им и кои от ударите са причинили увреждания, довели до летален изход. Както е прието в ППлВС №2/57 г., изм. и доп. С ППлВС № 7/87 г. , в случаите, когато няколко лица в съучастие и при общност на умисъла  нанасят удари на жертвата е налице. съизвършителство, независимо от обстоятелството, че последният е починал в резултат на един от ударите. Обстоятелството, че всеки един от подсъдимите е съзнавал, че осъществява побой над пострадалия съвместно с другите подсъдими сочи на общност на умисъла.

Подсъдимите Т.И. и С.А. са действали като помагачи по см.на чл.20, ал.4 НК, тъй като с поведението си обективно са допринесли за изпълнение на деянието, поради което стоят в причинна връзка с настъпилия престъпен резултат-смърт, който са могли да предвидят, доколкото са наблюдавали нанасяните удари на пострадалия и състоянието му в резултат на това. Двамата подсъдими са действали като помагачи, тъй като умишлено са улеснили извършването на престъплението чрез транспортиране на подсъдимите до местопрестъплението и от него, като престъплението са осъществили при наличие на общ умисъл за задружното му  осъществяване.

Подс.А.И. също е участвал в престъплението, като помагач, доколкото е стоял по време на извършване на престъплението в близост до местопрестъплението, на място, от което е възможно достъпа на хора към масива, като е наблюдавал евентуално за пристигане на др.лица, които биха могли да попречат на подсъдимите в масива да осъществят замисленото или да бъдат заловени или видени по време на извършване на престъплението. Тази му дейност съдът извлича от поведението му по време на извършване на престъплението, преди и след него. На него е била известна причината за посещаване на черешовия масив по това време, присъединил се е към всички подсъдими, изпратил ги е към масива и ги е чакал да се върнат всички, след което заедно с тях се е придвижил към гр.Кюстендил.

 Дейността на  подсъдимите Т.И., С.А. и А.И. е предшествала (а на подс.А.И. е и съпътствала) изпълнително деяние на непосредствените извършители, поради което и са участвали в престъплението, като помагачи. (в тази насока е и решение №101-70-І на ВКС). На извършителите на престъплението е било известно, че   при автомобилите остава подс.А.И., за да им осигури спокойно осъществяване на престъплението, тъй като при поява на др.лица би им телефонирал и би ги предупредил, както и че след извършване на престъплението бързо ще се отдалечат от местопрестъплението, чрез автомобилите на подс.Т.И. и  А., които двамата ще управляват. Помагачеството на подс.А.И. следва да се разпростре само за умишлено причиняване на телесна повреда, тъй като за това са се били уговорили подсъдимите преди извършване на престъплението-да набият, а не да убият, чрез побой. При положение, че по несъмнен и категоричен  начин не е доказано той също да е бил в масива и да е наблюдавал побоя, а е установено, че е бил в близост до местопрестъплението, без видимост към него по време на извършване на престъплението и възможност да научи за развитието на събитията там и за степента на нанесените увреждания на пострадалия, съдът счита, че не може да се ангажира отговорността му за престъпление по чл.116 НК, за което не са се уговаряли подсъдимите и за което подс.А.И. не е давал съгласие да помага при извършването му.  

Престъплението е квалифицирано по чл.116, ал.1, т.6, пр.ІІ-ро и пр.ІІІ-то НК, с оглед начина на извършването му от подсъдимите, а именно: извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост.Убийството е извършено по особено мъчителен начин за пострадалия , тъй като при извършването му , чрез нанасяне на множество удари с масивни дървени дръжки , са му причинени изключителни болки и страД.я, които значително са превишавали болките и страданията при едно обикновено убийство, като предсмъртните мъки са траели през един по-продължителен период-около 8 часа, докато пострадалия е лежал на циментова площадка, а за възглавница му е служел прага на входната врата на къщичката, без болките да са били облекчени по никакъв начин и с никакви средства.

Убийството е извършено едновременно и с особена жестокост, тъй като при осъществяването му подсъдимите са проявили изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност, коравосърдечие и безчовечност, характеризиращи ги като жестоки хора. Особена жестокост у подсъдимите е налице. предвид обстоятелствата, предхождащи и последващи  поведението на подсъдимите (снабдяването им с дебели дървени дръжки за нанасяне на побой с тях, съзнавайки, че с удар с подобно средство ще причинят на пострадалия силни болки в момента на удара и за немалък период след това, събирането на голям брой лица –над 10 млади, здрави и силни мъже, между които и трениращи силов спор, като подс.Т.И. и А.И.,  за нанасяне на побой на двама мъже, на по 41 и 46 години, с възможности за самоотбрана и физическа сила, характерна за присъщата им възраст, изоставяне на пострадалия извън населено място, на място (в градина с къщичка, пригодена само за подслон) и по време (вечерта-малко след 21.30 часа), почти без очакване за поява на хора, които да му окажат помощ или да го транспортират до болнично заведение; в състояние, налагащо незабавна  и животоспасяваща  медицинска помощ , без възможност за намиране на такава, предвид тежкото му състояние след побоя, непозволяващо придвижването му на него и останалите пострадали и отнемане на мобилния му телефон, чрез който би могъл да потърси помощ  ; броя на нанесените удари (около 20 на брой, според СМЕ на труп) и тяхната сила (очевидно голяма, с оглед причинените травматични увреждания), нечовешкото отношение към пострадалия, както и недобрите характеристични данни на подсъдимите, особено относно подсъдимите –съизвършители Г.Н., Б. и А. И. -многократно осъждани., незачитащи закона и телесната неприкосновеност на другите, скандални, нагли и конфликтни)

Престъплението за подсъдимите Б.И. и Г.Н. представлява опасен рецидив по см.на чл.29, ал.1, б”а”, НК, тъй като е извършено след като са били осъждани. за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода, не по-малко от 1 година, изпълнението на което не е било отложено на осн.чл.66 НК и от изтърпяване на наказанието по предишната присъда не са изтекли 5 години.

Осъждането на подс.Б.И. обуславящо рецидива е по НОХД №215/2004 г. по описа на КОС, по което с определение № 47/27.20.2006 г е одобрено споразумение за признаването му за виновен за тежко умишлено престъпление по чл.199 ал.1 т.3 и 4 от НК и налагане на наказанието за него три години ЛС-ефективно.

 Осъждането на подс.Н. обуславящо рецидива по смисъла на чл.29 ал.1 б.“а“ от НК е по НОХД №207/2001 г. по описа на Военен съд-Сливен, по което с влязла в сила на 12.02.2003 г присъда № 207/19.12.2001 г.му е наложено наказание 6 години лишаване от свобода за престъпление по чл.199 и чл.195 НК

 От субективна страна, деянието е извършено от подсъдимите при условията на евентуален умисъл по см.на чл.11, ал.2 НК,  тъй като са съзнавали общественоопасния му характер, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са допускали тяхното настъпване. Макар и пряко да не са целели умъртвяването на М., при нанасянето на жестокия побой подсъдимите са допускали настъпването на този престъпен резултат: неговата смърт. Подсъдимите са действали с общност  на визирания умисъл за постигане на престъпния резултат. До този извод съдът достига след изследване на намерението на подсъдимите в отделни времеви части в периода от тръгването им към местопрестъплението до нападението върху пострадалия М. в черешовия масив и приема наличие на т.нар. „ексцес на вина” поради ескалиране на първоначалното намерение да се причини телесна повреда, формирано при вземането на решение за нанасяне на побой и предприемане на действия по реализирането му, свеждащи се до пътуване до местопрестъплението, до следващия момент, в който подсъдимите-извършители започват нанасянето на удари на пострадалия с дървени дръжки и вилар, а подсъдимите-помагачи, са наблюдавали това и не са ги възпрели, съзнавайки, че от този побой е възможно пострадалият да умре.

Подсъдимите са съизвършители с общ умисъл, защото са нанесли побоя заедно - едновременно или последователно, или едните в отсъствие на другите, но с последващо продължение на съвместните действия, при което видът на пострадалия недвусмислено е показвал какво е сторено с него до този момент.

Подсъдимите –съизвършители (подс.Б. и А. И., Б.  Н. и Г.Н.) са съзнавали, че действат с особена жестокост и че причиняват на пострадалия особени страдания и изключителни физически болки. Това е било известно и на подсъдимите-помагачи-Т.И. и С.А., тъй като са могли да възприемат нанасяния побой и не са предприели действия за възпиране на подсъдимите-непосредствени извършители, за да не настъпи престъпния резултат-смърт

От субективна страна умисълът на подсъдимите-помагачи Т.И. и С.А. се е изразил в това, че всеки от тях е предвиждал извършването на престъплението и неговите общественоопасни последици, като съзнава, че деянието му улеснява извършителите. Във волево отношение всеки от помагачите е целял улесняването и извършването на престъплението, като е допускал и настъпването на престъпния резултат.

Съдът не  споделя становището на част от защитата на подсъдимите, според което подсъдимите са действали умишлено по отношение причиняване на телесна повреда (средна в конкретния случай) и по непредпазливост по отношение на причинения резултат-смъртта на М., т.е, че деянието им е съставомерно по чл.124, ал.1 НК, а не по чл.116 НК. В редица свои решения Върховния съд на РБ е дал отграничителни белези между престъпленията по чл.115 НК (респ.116) и чл.124 НК. Безспорно е, че когато деецът допуска, че наред с целения резултат (в случая-телесна повреда) може да настъпи и смъртта на пострадалия, но се е отнесъл с безразличие към нея, е налице. евентуален умисъл при осъществяване признаците на престъпление по чл.115 НК (в тази насока са т.3 от Постановление №2/57 г. на Пл.ВС, Постановление №14/63 г. на Пл.ВС). И в отделни свои решения ВКС на РБ непротиворечиво се е произнесъл по тези въпроси, напр.Р 172-73-І (евентуален умисъл е налице., когато в представното съдържание на дееца се включва и настъпване на смърт на пострадалия и извършителя се е съгласил с този резултат); Р 70-90-ІІ (съзнаването от подсъдимия  на общественоопасния характер на нанасянето на множество удари по жизненоважни части на тялото на пострадалия, предвиждането на общественоопасните последици на деянието и допускането на същите последици, указва за наличие на евентуален умисъл); Р 163-88-І (прието е, че в съзнанието на дееца се съдържат представи за причиняване на телесни повреди, несъвместими с живота, когато деецът причинява множество удари в жизненоважни центрове на тялото, от които настъпва смъртта).

 Предвид приетите за установени фактически обстоятелства и трайната константна практика на Върховния съд на РБ, намерила отражение в горецитираните постановления и  решения, отнасяща се и към конкретния казус, съдът приема, че подсъдимите са осъществили престъпление по чл.116 НК, при  евентуален умисъл. За да приеме тази форма на вина и квалификация на деянието, съдът изходи от съдържанието на умисъла в конкретния случай. За това че същият при извършване на престъплението е бил за умишлено убийство, а не за умишлена телесна повреда съдът съди по вида на средствата за извършване на престъплението (дървени дръжки, годни да причинят смърт при нанасяне на удари с тях), силата (значителна) и броя на ударите (около 20 пъти), разстоянието, от което са нанасяни ударите, тяхната насоченост към жизненоважни органи (в областта на главата и на гръдния кош) и причиняване на множество травматични увреждания, от които е настъпила смърт, състоянието на пострадалия по време на нанасяне на ударите, което явно е подсказвало за сериозността на уврежданията и за живота му, което е било забелязано и от подсъдимите и свидетелите, някои от които гласно предположили, че може да умре, от условията на времето, мястото и обстановката, при които е извършено престъплението. Начинът, по който е бил осъществен побоя изключва умисъл за нанасяне единствено на телесно увреждане. Не е било необходимо подсъдимите да имат специални знания относно травматични увреждания, които биха причинили смъртта на пострадалия. Присъщото ниво на знания  и социален опит, характерно за вменяемите лица, каквито подсъдимите са, е достатъчно, за да могат да направят заключение, че удрянето с дебели дървени дръжки по тялото на пострадалия, повечето от които са нанесени  когато е бил паднал, може да причини смъртта му.

Съдът приема, че престъплението не е извършено с пряк умисъл, предвид данните за отношението на подсъдимите към смъртта на пострадалия, сочещи, че не са целели да предизвикат смъртта му, а са допускали настъпването на този резултат. У същите е липсвало съзнание за неизбежното настъпване на смъртта на пострадалия, наличието на което ще е равнозначно на цел за нейното умъртвяване. Именно защото подсъдимите са целели да причинят на М. телесни повреди, но наред с това са съзнавали, че заедно с целения резултат е възможно да причинят и смъртта му е налице. евентуален умисъл за убийство.

            По изложените съображения съдът е признал подсъдимите:

ЗА ВИНОВНИ, както следва:

            1/подс.Б.И.- за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.ІІ и ІІІ-то и т.12, пр.І-во НК вр. с чл.29, ал.1, б" а” вр. с чл.20, ал.2 НК

            2/ подс.Г.Н.- за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.ІІ и ІІІ-то и т.12, пр.І-во НК вр. с чл.29, ал.1, б" а” НК вр. с чл.20, ал.2 НК

3/ подс.Б.  Н.-за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т. 6, пр. 2 и 3 във вр. с чл. 115, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК

4/ подс.А.И. –за извършено престъпление по чл.1 16, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 във вр. с чл. 115, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК

5/ подс.С.А.-за извършено престъпление по чл. чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 във вр. с чл.115, във вр. с чл. 20, ал. 4  от НК

6/ подс.Т.И. - за извършено престъпление по чл.   116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 във вр. с чл.115, във вр. с чл. 20, ал. 4  от НК

7/подс. А.И.- за извършено престъпление по чл.129, ал.2  вр. с ал.1 НК, (редакция ДВ бр. 26/1968 г. ,в сила от 1.05.1968 г.), във вр. с чл. 20, ал. 4, пр. 4 и чл.21, ал.2 НК  , във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК, а ЗА НЕВИНОВИ и на осн.чл.304 НПК са оправдани. по останалата част от повдигнатото им обвинение, а именно:

-подсъдимите Б.И., Г.Н., Б.Н. и А.И. - по първоначално повдигнатото обвинение за извършване на престъплението като съизвършители с Т.И., С.А. и А.Х.Р. (в смисъл, че подс.Б.И., Б.Н., Н. и А.И. не са извършили престъплението в съучастие с подс.Т.И., А. и Р., последните като съизвършители, доколкото подс.Т.И. и А. са опрадвани. по чл.20, ал.2 НК, а са признати за виновни по повдигнатото им обвинение по чл.116 НК …вр. с чл.20, ал.4 НК, т.е участвали са в престъплението като помагачи) и в съучастие с А.Д.И., като помагач за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3-то вр. с чл.115 НК.  

-подсъдимите Т.И. и С.А. - по първоначално повдигнатото им обвинение за извършване на престъплението в съучастие, като съизвършители по чл.20, ал.2 НК, и в  съучастие, като съизвършители с подс. А.Х.Р. и с А.Д.И., като помагач за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3-то  вр. с чл.115 НК, който оправдателен диспозитив е формулиран в диспозитива на присъдата по различен начин, но с цел да конкретизира оправдателната част от обвинението, а именно, че всеки от двамата подсъдими е оправдан да е извършвал престъплението като извършител и в съучастие с оправдания съизвършител Р. и А.И., като помагач  за престъпление по чл.116 НК

-подсъдимия А.Р.-по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.ІІ и ІІІ-то НК вр. с чл.115 вр. с чл.20, ал.2 НК и

-подс.А.И.-по първоначално повдигнатото обвинение за помагач за престъпление по чл.116 НК и в съучастие като помагач с извършителите Т.И., С.А. и подс.А.Р.

Оправдателната част на присъдата е постановена поради недоказване по категоричен начин на съставомерността на деянието на подсъдимите по горепосочените части от обвинението.

Липсват доказателства, установяващи подс.Т.И. да е участвал в изпълнителното деяние, само в който случай би участвал в престъплението като извършител. Единствените данни в тази насока се съдържат в показанията на св.с идент.№1, дадени по време на втория му разпит пред съдия на досъд.п-во, които по време на съд.п-во е оттеглил, заявявайки, че не ги поддържа. Но и да бяха те потвърдени от  свидетеля,  само въз основа на същите съдът не би могъл да постанови осъдителна присъда, тъй като доказателствената сила на показанията на свидетел с тайна самоличност е недостатъчна за обосноваване на осъдителна присъда.

Спорно е по делото, дали е бил на местопрестъплението подс.Т.И., като съдът приема, че е присъствал на него, без да е участвал непосредствено в нанасяния побой на пострадалия или да е имал друго поведение, което би дало основание за квалифициране на деянието му като съизвършител в престъпление по чл.116 НК. По убедителен и несъмнен начин е доказано, според настоящия съдебен състав участието на подсъдимия като помагач, поради което и за това е признат за виновен за участие в престъплението по чл.116, ал.1 НК като помагач и е оправдан по чл.20, ал.2 НК.

По същите съображения е оправдан и подс.С.А. по обвинението за участие в престъплението като извършител. Да е удрял пострадалия М. се твърди единствено от св.с идент.№1, само въз основа на показанията на който не може да бъде постановена осъдителна присъда, която забрана е прогласена в чл.124 от НК. И за него е спорно, дали е бил на местопрестъплението, като съдът въз основа на показанията на св.с идент.№1 и ВДС „звукозапис на разговори”, събрани чрез СРС, при използван способ „Подслушване” е приел, че е бил на местопрестъплението, до което е закарал подсъдимите с автомобил, а там е търсел телефона на пострадалия, намерил го е и взел, като е  наблюдавал и нанасяния побой на пострадалия М. и другите двама. Поради това съдът е приел, че е участвал в престъплението като помагач, като го е оправдал по чл.20, ал.2 НК.

 Недоказано по несъмнен и категоричен начин е  обвинението по чл.116 НК срещу подс.А.Р.. Авторството му в престъплението се установява само от показанията на свидетеля с тайна самоличност, който е посочил, че първият удар на подс.Р. с дървена дръжка е бил по краката на  М. и че най-жестоко от биещите М. са нанасяли удари Р. и А.И.. Липсват други доказателства, потвърждаващи тези показания на св. с идент.№ 1, поради което следва да намери приложение  забраната за постановяване на осъдителна присъда само въз основа на показанията на свидетел с тайна самоличност, прогласена в чл.124 НПК.

Съдът е счел, че не са налице. визираните в чл.123, ал.6 НПК предпоставки за отмяна на взетата защита по отношение на св.с идент. № 1. Доводите на защитата, според които по делото е ясно, че анонимният свидетел е К.К., поради което следва да се разсекрети самоличността му и се разпита като явен свидетел, са преценени като неоснователни и не са уважени. Съмнението относно самоличността на защитения свидетел, респ.узнаване на самоличността му не са сред предвидените в ал.6 на чл.123 НПК предпоставки за отмяна на   защитата на свидетел, взета по реда на чл.123 НПК. В конкретния случай са налице. достатъчно основания да се предполага, че в резултат на свидетелстването е възникнала реална опасност за живота или здравето на защитения свидетел, поради което не е отпаднала необходимостта от прилагането на взетата по отношение на същия временна незабавна защита по чл.123, ал.2,т.2 НПК. Сам защитения свидетел е заявил по време на съд.п-во, че се страхува от подсъдимите (поради което и по негова молба на досъд.п-во е взета мярка за защитата му по чл.123, ал.2, т.2 НПК), които в с.засеД.е са демонстрирали негативно отношение към него, което дава основание за основателното предположение за разправа с този свидетел, а не само за закани за саморазправа, каквито са отправени по делото към други свидетели, напр. св.Хр.Ц..

От друга страна не е безспорно и твърдението за идентичност между защитения свидетел и заличения св.К.К., която била установена след сравняване на броя на подсъдимите и на явните свидетели по делото с броя на лицата, пристигнали на местопрестъплението, за да нанесат побой на пазачите на черешовия масив и на останалите в близост до масива, в резултат на което било видно, че св.с идент № 1 е именно К.К., тъй като само той не бил привлечен като подсъдими, респ.разпитан като свидетел. Този подход за установяване на самоличността на защитения свидетел не води непременно до направения от защитата извод, предвид данните от разговорите между подс.А., Т. и С.А. и между подс.А. и А. И., записани чрез СРС, за присъствие на местопрестъплението и на др.неустановени по делото лица, посочени с лични имена Д. и М., които данни са преценявани от съда само и единствено с оглед исканата отмяна на защитата на св. с идент.№1 (срвн. заявеното от  подс.Т.И. на 03.07.2009 г. по време на записани чрез СРС, за което е изготвено ВДС, разговори между  подсъдимите А., Т. и С.А., според което: ….Казах, които бяха всички да дадат, защото всички ще влязат в кюпа. Не съм се качил горе, за да давам аз пари, аз съм заради тях затворен. Ще говоря аз с И., които бяхме всички приятелю, аз не съм против за парите-ходих”; заявеното от подс.С.А. (Мъж 2), според което:” Майка ми като влезе  я питах-Къде е И. , мамо?-На София е, поискали са му 25 000 лв.” и заявеното от подс.Т.И., според което „ Защо да се набутваме толкова пари, бе? Те всички върху нас хвърлят, аз знам. И., А. и Т. имат пари,….които бяхме там всички ще дадем  и това е-аз, ти, той, Д., Б., на И. сина, М.-/л.18 от Превод на разговори, съдържащи се във файловете, записани на оптичен носител за електронен запис с рег. №  RB202007-001-05/0309-47-27 от 15.09.2009 г., приложен в том І от секретните материали от досъд.п-во  и заявеното от подс. А.И. и А.И. по време на разговор между двамата на 10.07.2009 г. , записан чрез СРС-подслушване, по време на който подс.А.И. е казал : „….. На И. сина много го удари”., а подс.А.И. (отбелязан в превода като мъж 2)  казал: „Забрави това момче, направо го забравете, че е бил там. И Д. също. Забравете, че са били там. Направо не трябва да ти идва на акъла, че е било момчето……..” - л-47 от Превод на разговори, съдържащи се във файловете, записани на оптичен носител за електронен запис с рег. №  RB202007-001-05/0309-47-30 от 23.09.2009 г., приложен в том ІІ от секретните материали от досъд.п-во )

Поради изложените съображения настоящия съдебен състав не намери основание за отмяна на взетата по отношение на св.с идент. № 1 защита по чл.123, ал.2, т.2 НПК

Данни за участие на подс.Р. в престъплението се съдържат и в ВДС-СРС, но недостатъчно ясни и категорични, поради което съдът приема обвинението срещу него за недоказано по несъмнен и категоричен начин и доколкото присъдата не може да почива на предположение го призна за невиновен и го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 вр. с чл.115 вр. с чл.20, ал.2 НК

В контекста на изложеното са оправдани. и подсъдимите Б.И., Г.Н., Б.Н. и А.И. да са извършили престъплението по чл.116  НК в съучастие с подс.А.Р. , като съизвършител и в съучастие с подс.Т.И. и С.А., също като съизвършители, доколкото последните двама са признати за виновни по чл.20, ал.4 НК и са оправдани. по чл.20, ал.2 НК, както и по обвинението да са извършили същото в съучастие с подс.А.И., като помагач за престъпление по чл.116 НК, доколкото е признат за виновен като помагач за престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 НК, тъй като е установено, че е участвал  като помагач за извършване на това престъпление.

Подс.А.И. е оправдан по първоначалното му обвинение за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.ІІ и ІІІ вр. с чл.115 НК, тъй като не е извършил престъплението при общност на умисъл за престъпление умишлено убийство, а за умишлена телесна повреда. Безспорно е в практиката и теорията, че помагача отговаря само и в пределите на уговореното.В случая умисъла на подсъдимите преди започване на извършването на престъплението е за умишлена телесна повреда и само за помагач към това престъпление следва да отговаря подсъдимия.

Поради това и е признат за виновен като помагач за престъпление по чл.129, ал.2  вр. с ал.1 НК, (редакция ДВ бр. 26/1968 г. ,в сила от 1.05.1968 г.), във вр. с чл. 20, ал. 4, пр. 4 и чл.21, ал.2 НК  , във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК, а именно за причиняване на средни телесни повреди , изразяващи се в: разкъсване и контузия на белия дроб с последващ хемопневмоторакс, мастната емболия и кръвозагубата, представляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота, Счупвания на дясна лопатка и деветте ребра, представляващо трайно затрудняване на движенията на снагата; Счупвания на лъчевата кост на дясна предмишница и счупването на дланната кост и фалангата на пръста на дясна ръка, представляващо трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник; Счупване на двата пищяла на лява подбедрица и големия пищял на дясната подбедрица, представляващо трайно затрудняване на движението на двата долни крайника;   

Обект на престъплението по чл.129, ал.2 НК са общ. отношения осигуряващи неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността, а предмет на престъплението е пострадалия М.. Средствата за извършване на престъплението са дървени дръжки от лопати, копач и  подобни и вилар

В резултат на осъщественото от подсъдимите Н., Б. и А. И. и Б.Н. изп.деяние, описано в правните съображения за квалифициране на деянието им като престъпление по чл.116 НК, на М. са  причинени   травматични увреждания, а именно: разкъсване и контузия на белия дроб с последващ хемопневмоторакс, мастната емболия и кръвозагубата, представляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота,  Счупвания на дясна лопатка и девет ребра, представляващо трайно затрудняване на движенията на снагата; Счупвания на лъчевата кост на дясна предмишница и счупването на дланната кост и фалангата на пръста на дясна ръка, представляващо  трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник; Счупване на двата пищяла на лява подбедрица и големия пищял на дясната подбедрица, представляващо трайно затрудняване на движението на двата долни крайника. Тези изменения в здравословното състояние на М. са в причинна връзка с деянието на подсъдимите.

Престъплението, за което подс.А.И. следва да отговаря е резултатно увреждащо с настъпил престъпен резултат, изразил се в разстройство на здравето, временно опасно за живота и трайно затрудняване на движенията на долните  и десен горен крайници и снагата, които увреждания представляват 5 бр. средни телесни повреди по см. на чл.129, ал.2 НК. 

Телесната повреда  „Разстройство на здравето, временно опасно за живота” е налице., тъй като увреждането на белия дроб, с последващите хемопневмоторакс, мастната емболия и кръвозагубата, представляват болестно състояние, при което се поражда опасност за живота на пострадалия. Опасността трябва да е реална и в случая безспорно е била такава, предвид настъпилия летален изход за пострадалия.

Телесните повреди „Трайно затрудняване движението на   крайниците (долни и десен горен)” са налице., поради затрудняване, ограничаване възможността на крайниците да извършват нормални (основни) движения, като затрудняването е имало практическа стойност. Трайно затрудняване на движението на снагата е било налице., тъй като са били счупени повече от три ребра, а именно-9 бр.

Подс. А.И. е участвал като помагач по см.на чл.20, ал.4 НК в престъплението, което за него следва да се квалифицира като престъпление по чл.129, ал.2 НК,  тъй като умишлено е улеснил извършването на това престъпление, т.е също както останалите двама помагачи е създал условия, които в някаква степен са благоприятствали съизвършителите, като по този начин е допринесъл за осъществяване на престъплението. Помагаческите действия на подс.А.И. се отнасят към „отстраняване на спънки” из посочените в чл.20, ал.4 НК, тъй като се изразяват в наблюдение и евентуално предупреждение на непосредствените извършители за приближаващи др.лица или опасност от разкриването им като извършители или залавянето им на самото местопрестъплението по време на извършване на престъплението или непосредствено след това. Посочените помагачески действия са такива, поради това, че са  съпътствали изпълнителното деяние.

Следва да се има пред вид и обстоятелството, че побоят от останалите подсъдими е нанесен по начин, по който подсъдимият А.И. не е бил съгласен. Дори и самите извършители в момента на изпълнението на побоя са били предупредени от един от тях (подс.А.И.) да спрат, че могат да убият пострадалия, което сочи, че едва в момента на изпълнението тяхната дейност е прераснала от такава, насочена към  телесна повреда, към евентуален умисъл за убийство, за което подсъдимият А.И. няма отношение и не е предполагал, че ще стане. Подсъдимият  А.И. нито е искал, нито е допускал при конкретния случай, че извършителите ще извършат в повече от  това, за което са подбудени и взели решение и за което са подпомогнати, нито за прерастване на техния умисъл от побой към евентуален умисъл за убийство. Всеки един от съучастниците отговаря само в рамките на онова, което обхваща неговия умисъл. Законът изключва непредпазливо помагачество към умишлено престъпление. Законът не допуска да бъде държан деецът отговорен за чужди действия, които не се обхващат от умисъл му. Затова при  описаната фактическа обстановка крайният извод на съда е, че този подсъдим не следва да отговаря по чл. 116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 вр. с чл.115 НК, за което престъпление е обвинен, а само за това, за което е подпомогнал  извършителите, а именно към средна телесна повреда по чл. 129, ал.2 вр. с ал.1 НК във връзка с чл. 20,  ал. 4 НК вр. с чл.21, ал.2 НК , в какъвто смисъл е постановил присъдата си.

 От субективна страна подс.А.И. е действал с пряк умисъл по см.на чл.11, ал.2 НК, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и ги е искал.Съзнавал е , че деянието му улеснява непосредствените извършителите и че деянието се осъществява при общност на умисъла за причиняване на телесна повреда. Умисълът му е неопределен относно вида на телесната повреда, т.е. същият обхваща и трите вида телесни повреди, предвидени в чл.130, 128 и 129 НК. Във волево отношение е целял улесняването и извършването на престъплението, като е искал и настъпването на престъпния резултат-телесна повреда, която в случая е средна. За разлика от него, от субективна страна, подс.Т.И. и А. са действали с евентуален умисъл по см.на чл.11, ал.2 НК, тъй като са съзнавали общественоопасния характер на деянието, представляващо престъпление по чл.116 НК, предвиждали са настъпването на неговите общественоопасните последици и са  ги допускали

            По изложените съображения съдът  е постановил присъдата си по отношение на подс.А.И. за участието му в престъплението срещу М.

 

По правната квалификация относно престъплението, извършено с/у св.В.

Действайки по описания по-горе начин, както от обективна, така и от субективна страна, подсъдимите  Г.Н., Б., А. и А. И., А.Р. и Б.Н. са осъществили признаците от състава на  престъплението по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 (в ред. от ДВ., бр.26/68 г) от НК вр. с чл.20, ал.2 НК вр. с чл.2, ал.2 НК, а  подсъдимите Т. и А. И. и С.А. са осъществили състава на престъплението по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 (в ред. от ДВ., бр.26/68 г) вр. с чл.20, ал.4 НК вр. с чл.2, ал.2 НК. Доколкото деянието подсъдимите Б.И., Г.Н. и А.И. са извършили при усл.на опасен рецидив по см.на чл.29, ал.1, б”а” НК, а за подс.Ал.И. и по б”б” от цитираната разпоредба, то следва да се квалифицира като престъпление по чл.131а, пр.ІІ-ро (в ред.му от 2006 г.) вр. с чл.129, ал.2 вр. с чл.20, ал.2 вр. с чл.29, ал.1 , б „а” вр. с чл.2, ал.2 НК за подс.Б.И. и Г.Н., а за подс.Ал.И. –по чл.131а, пр.ІІ-ро (в ред.му от 2006 г.) вр. с чл.129, ал.2 вр. с чл.20, ал.2 вр. с чл.29, ал.1 , б „а” и б”б” вр. с чл.2, ал.2 НК

Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността, а предмет на престъплението е пострадалия В..

            Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимите Г.Н., Б., А. и А. И., Р. и Н. чрез действия, изразили се във въздействия върху организма на св.В. посредством нанасяне на удари с дървени дръжки, вилар и секира по главата, тялото и краката му, в резултат на което са  му причинили  травматични увреждания, които според СМЕ са:

             разстройство на здравето, временно опасно за живота, вследствие гръдна травма: фрактури на ребра, контузия на бял дроб, кръвоизлив в лява гръдна половина и навлизане на въздух в гръдната кухина, средностението и подкожието;

             трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник вследствие  счупването на костите на дясна предмишница и първите фаланги на ІV и V-ти пръсти на дясна ръка;

            трайно затрудняване на движенията на ляв горен (не долен, както е посочено в диспозитива на присъдата поради техническа грешка) крайник, вследствие счупванията на трите дланни (метакарпални) кости на лява ръка;

             трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник, вследствие счупването на двете кости на лява подбедрица и

             трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник, вследствие счупването на големия пищял (тибия) на дясна подбедрица,

  Тези изменения в здравословното състояние на пострадалия В. са в причинна връзка с деянието на подсъдимите. Престъплението е резултатно увреждащо с настъпил престъпен резултат, изразил се в разстройство на здравето, временно опасно за живота и трайно затрудняване на движенията на долните и горни крайници, представляващи 5 бр.средни телесни повреди по см. на чл.129, ал.2 НК. Телесните повреди са налице., поради изложените съображения при обсъждане на причинените телесни повреди на М.

Подсъдимите са извършили престъплението в съучастие, от които като  съизвършители по см.на чл.93, т.12 НК  вр. с чл.20, ал.2 НК са участвали подс. Б.И.,Н.,Р.,Н., А.И. и Ал.И., а като помагачи по см.на чл.20, ал.4 НК са участвали подс. А., Т. и А. И.. Налице. е съизвършителство, доколкото  в самото изпълнително деяние на престъплението са участвали повече от 2 лица. Съизвършителството е едновременно, тъй като съизвършителите са осъществили признаците от изпълнителното деяние по едно и също време, като са нанасяли заедно побой на св.В., по който начин са причинили престъпния резултат.

Престъплението подсъдимите Б.И. и  Н. са извършили при усл.на опасен рецидив, обусловен от горепосочените осъждания.я за всеки от двамата (цитирани в правните съображения относно престъплението по чл.116 НК).

            Престъплението подс.А.И. е осъществил при усл. на опасен рецидив по см.на чл.29, ал.1, б”а”  и б”б” НК,  предвид предишните му осъждания, със следните съдебни актове: 

            1/ с влязла в сила присъда на 28.09.2007 г. по НОХД №872/2005г по описа  на КОС за извършено на 10.02.2001 г., тежко умишлено престъпление по чл.199 ал.1 т.4 от НК  на лишаване от свобода, не по-малко от една година, а именно: две години, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК (което осъждане обуславя рецидива по чл.29, ал.1 б”а” НК)

            2/ -с определение по споразумение, влязло в сила на 29.11.2007 г. по НОХД № 932/2007 г. по описа на КРС, за извършено на 29.11.2007 г. престъпление по чл. 196 НК на 18 месеца „Лишаване от свобода” при „Строг” режим.

             -с влязло в сила определение на 12.05.2005 г., постановено по НОХД № 511/2003 г. по описа на КРС, за извършено на 21.08.2000 година, престъпление по чл. 198, ал.1 НК на 1 година 2 месеца „Лишаване от свобода при „Общ” режим.

            -с влязло в сила определение на 05.07.2005 г., постановено по НОХД № 514/2002 г. по описа на ДРС, за извършено на 14.06.1997 г., престъпление по чл. 195 НК на  3 месеца „Лишаване от свобода при „Общ” режим.

            -с влязло в сила определение на  08.05.2005 г., постановено по НОХД № 191/2004 г. по описа на КРС, за извършено на 20.03.2003 г., престъпление по чл. 197, ал.3 във вр. с чл. 195 НК на  1 година „Лишаване от свобода при „Общ” режим. 

             Осъжданията по горепосочените четири дела, описани в т.2 (а не посочените  в обв.акт осъждания по НОХД № 872/05 и НОХД № 932/04 г. , доколкото осъжданията.ята са за реална съвкупност от престъпления по см. чл.23, ал.1 НК и представляват едно осъждане, съгл.ППлВС №2/70 г.) обуславят наличие на опасен рецидив по чл. 29, ал.1, б.”б” НК за деянието по настоящото дело, тъй като последното е извършено от подсъдимия А.И. преди да е изтекъл 5-годишния срок по чл. 30, ал.1 НК от изтърпяване на наказанията наложени по тези дела (НОХД № 514, НОХД № 511, НОХД № 191 и НОХД № 872, от които престъпленията за които е осъден по НОХД № 514 и 511 и 191 са извършени при условията  на реална съвкупност и следва да се считат за едно осъждане), поради което престъплението по настоящото дело е извършено след като е бил осъждан два пъти на „Лишаване от свобода” за умишлени престъпления от общ характер, изпълнението на наказанието, за които не е отлагано по реда на чл. 66 НК.

            Като помагачи по см.на чл.20, ал.4 НК в престъплението са участвали подсъдимите Т.И., С.А. и А.И., тъй като умишлено са улеснили извършването на престъплението, т.е създали са условия, които в някаква степен са благоприятствали съизвършителите, като по този начин са допринесли за осъществяване на престъплението. В случая създадените  благоприятни условия за осъществяване на посегателството имат материален характер, предвид на което и помагачеството е физическо. Последното за подсъдимите Т.И. и С.А. се е изразило в превозване на съизвършителите в близост до местопрестъплението, а именно- до място, до което е достъпно придвижването с МПС , а за подс.А.И. то се е изразило в наблюдение и предупреждение при евентуално приближаване на трети лица Посочените помагачески действия на подсъдимите Т.И. и С.А. са такива, поради това, че са  предшествали изпълнителното деяние, а тези на подс.А.И. са предшествали и съпътствали изпълнителното деяние.

От субективна страна, подсъдимите са действали с пряк умисъл-те са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са настъпването на общественоопасните последици и са ги искали.

 Подсъдимите-съизвършители са съзнавали, че осъществяват всички елементи от състава на престъплението  при т.нар.”общност на умисъла” , т.е. всеки от подсъдимите е съзнавал, че участва в престъплението с другите умишлено действащи в тази насока  подсъдими.

От субективна страна умисълът на подсъдимите-помагачи  се е изразил в това, че всеки от тях е предвиждал извършването на престъплението и неговите общественоопасни последици, като съзнава, че деянието му улеснява извършителите. Във волево отношение всеки от помагачите е целял улесняването и извършването на престъплението, като е искал и настъпването на престъпния резултат.

            По изложените съображения съдът е признал подсъдимите за виновни, както следва: -подсъдимите Б.И. и  Г.Н. -за престъпление по чл.131а, пр.ІІ  (ред. ДВ. бр.75/2006, в сила от 13.10.2006 г.), във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с чл. 29, ал. 1, буква “а“, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК

            - подсъдимите А.Р., А.И., Б.Н.-за престъпление по  чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 (редакция ДВ бр.26/1968г, в сила от 1.05.1968 г.), във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 2, ал. 2 НК

            -подсъдимите Т.И. и С.А. –престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. с ал.1 (редакция Д.в.26/68 г.), във вр. с чл. 20, ал. 4, във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК

            -подс.А.И. –за престъпление по чл.129, ал.2  вр. с ал.1 НК, (редакция ДВ бр. 26/1968 г. ,в сила от 1.05.1968 г.), във вр. с чл. 20, ал. 4, пр. 4 и чл.21, ал.2 НК  , във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК , като на осн.чл.304 НПК всеки от подсъдимите е признат за невиновен и оправдани. по останалата част от повдигнатото му обвинение, както следва:

-всички подсъдими са оправдани. по обвинението за извършване на престъплението  на 26.06.2009 г.

-подсъдимите Б.И., Г.Н., А.Р., А.И. и Б.Н. са оправдани. по обвинението за извършване на престъплението в съучастие с Т. А.И. и С.С.А., последните двама, като съизвършители

-подсъдимите Т.И. и С.А. са оправдани. по чл.20, ал.2 НК

            -подсъдимият А.И. е оправдан по обвинението, че е извършил престъплението в съучастие   с  подсъдимите С.С.А. и Т.А.И., последните двама като съизвършители.

Оправдателната част на присъдите по отношение на подсъдимите е постановена след анализ на събраните по делото доказателства, които по безспорен и категоричен начин установяват, че престъплението е извършено  на 25.06.2009 г., за времето от около 21.15-21.20 ч до около  21.40-21.50 часа, а не на 25/26.06.2009 г., поради което подсъдимите са признати за невиновни и оправдани. по обвинението за извършване на престъплението на 26.06.2009 г.

Съдът оправда подсъдимите подс.Т.И. и С.А. по обвинението им по чл.20, ал.2 НК, тъй като  събраните по делото доказателства не установяват участието им в изп.деяние на престъплението. Съвкупният доказателствен материал, според настоящия съдебен състав, дава основание за категоричен извод относно участието им в престъплението като помагачи, поради което ги е признал за виновни по повдигнатото им обвинението, но вр. чл.20, ал.4 НК, т.е като помагачи, като ги е оправдал по чл.20, ал.2 НК, т.е. да са участвали в престъплението като съизвършители.

Предвид на това и са оправдани. останалите подсъдими-съизвършители и подс.А.И. по обвинението им за извършване на престъплението в съучастие с подс.Т.И. ***, като съизвършители, доколкото същите са участвали в престъплението като помагачи.

 

            По правната квалификация относно престъплението по чл. 131а, вр. с чл.129, ал. 2 във вр. с ал. 1 (ред. ДВ бр. 26/1968 г., в сила от 1.05.1968 г.,  извършено по отношение на св.С. 

Действайки по описания по-горе начин, както от обективна, така и от субективна страна, подсъдимият Б.И. е осъществил признаците от състава на  престъплението по чл.129, ал.2  вр. с ал.1 от НК. Доколкото деянието е извършено при усл.на опасен рецидив по см.на чл.29, ал.1, б”а” НК, то следва да се квалифицира по  чл.131 а, предл. 2- (ред. ДВ бр.75/2006 г. , в сила от 13.10.2006 г.), във вр. с чл.129, ал. 2, във вр. с чл. 29, ал. 1, буква“а“,   във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК

Правните съображения за квалифициране на това деяние като престъпление по цитираната разпоредба относно обекта на престъплението, обективната и субективна страна, са идентични са гореизложените относно същото престъпление, с характерите за конкретния случай специфики, относно предмета  на  престъплението, какъвто в случая е пострадалата С. и изп.деяние.

            Изпълнителното деяние е извършено чрез действие, изразило се в нанасяне на силен удар с дървена дръжка по левия   крак на св.С.. Престъпният резултат е фрактура (счупване) на големия пищял на лява подбедрица на св.С., представляваща средна телесна повреда по см.на чл.129, ал.2 НК, тъй като счупването е причинило трайно затрудняване на движението на левия крак.. Увреждането е трайно, тъй като затруднението на движението не е незначително и има практическа стойност, предвид продължителността му -6-8 месеца и е ограничило възможността на крайника да извършва движения в пълен обем. В този смисъл са и указанията, дадени в ППлВС №3/79 г..

             По изложените съображения съдът  призна подс.Б.И. за виновен по  обвинението за  извършено престъпление по чл.131 а, предл. 2- (ред. ДВ бр.75/2006 г. , в сила от 13.10.2006 г.), във вр. с чл.129, ал. 2, във вр. с чл. 29, ал. 1, буква“а“, във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК, като на осн.чл.304 НПК го е признал за невиновен и оправдал по обвинението за извършване на престъплението на 26.06.2009 г. и в съучастие, като извършител, с подс.А.И., като помагач. Съображенията за частичното оправдаване на подс.Б.И. относно датата на деянието са идентични с изложените по-горе относно извършеното от него престъпление със същата правна квалификация, но по отношение на св.В., а именно-установяване по делото по несъмнен и категоричен начин от доказателствения материал, че престъплението е извършено само на 25.06.2009 г., а не и срещу 26.06.2009 г. Според съда удачно е да се конкретизира датата на деянието като 25/26, ако довършването на престъплението беше около полунощ, малко преди и малко след 24.00часа, което в случая не е налице.. Безспорно е, че престъплението е довършено и престъпния резултат е настъпил на 25.06.2009 г. , преди 22.00 ч., което време не следва да се посочи като 25/26.06.2009 г.

    Подсъдимият А.И. е признат за невиновен и оправдан по обвинението му за извършено по отношение на св.С. престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 (редакция ДВ бр. 26/1968 г.), в сила от 1.05.1968 г., във вр. с чл. 20, ал. 4 пр. 4, във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК , тъй като не е осъществил престъплението от обективна и субективна страна.

Въз основа на приетите за установени фактически обстоятелства, съдът приема, че подс. А.И. не е имал умисъл за извършване на престъпление по отношение на св.С., а само спрямо М. и св.В., поради участието им в нанесения през деня побой на В.И.. Св.С. не е участвала във физическата саморазправа с В.И., поради което никой от подсъдимите не е имал мотив за отмъщаването й, чрез увреждането й. Този извод съдът прави и въз основа на поведението на подсъдимите по време на пребиваването им в масива. Св.С. е държана за ръцете от неустановено лице. (подсъдим или свидетел или трето лице.) по време на извършване на престъплението по отношение на М. и св.В., според съда, за да не пречи или осуети по някакъв начин осъществяването на престъплението. Според ВДС-СРС, подс.А.И. укорява нанесената телесна повреда на св.С., който факт потвърждава липсата му на вина, на представи за извършване на престъпление досежно същата. 

 Според съда доказателствата по делото сочат действително на едно помагачество от страна на подс.А.И., но само към нанасяне побой и причиняване на телесна повреда на св.В. и М..

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 НК помагачът отговарят само за това, за което умишлено е подпомогнал извършителя. Извършеното в повече от непосредствения извършител (в случая подс.Б.И.) от уговореното с помагача не може да даде отражение за помагача, тъй като резултатът е причинен от извършителя при ексцес.

Помагаческите действия са същите като посочените при обсъждане на правната квалификация на деянието на подсъдимия по чл.116 НК, поради което съдът не намира за необходимо да ги преповтарят.

Предвид на изложените съображения и подс.Б.И. е оправдан по обвинението му по чл.131а относно св.С. в частта му, в която е обвинен, че престъплението е извършил в съучастие с подс.А.И..

Причините за извършване на престъпленията се коренят в ниския оценъчен критерии на поведение у подсъдимите, незачитане на законите в страната, слаби морално-волеви задръжки, а мотивите са-отмъщение.

 

По определяне вида и размера на наказанието относно престъплението по чл.116, ал.1 НК, извършено по отношение на П.М.:

Касае се за индивидуализиране на наказание за тежко по см.на чл.93, т.7 НК престъпление, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

 При определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид посочените в чл.54, ал.1 НК, обстоятелства, а именно: степента на обществената опасност на деянието и дееца, причините за извършване на престъплението (отмъщение) и всички останали отегчаващи и смекчаващи вината и наказателната отговорност обстоятелства.

 Водейки се от разпоредбата на чл.54 НК, приложима по препращане съгл.чл.57 НК, съдът счита, че за извършеното престъпление най-подходяща е най-леката от алтернативно предвидените три санкции, каквато е наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Съдът приема, че това е наказанието, което най-пълно отговаря на характера и обществената опасност на извършеното престъпление, данните за личността на подсъдимите и целите, които то преследва, така както са посочени в чл.36 НК. Видът на наказанието е определен при лек превес на смекчаващите над отегчаващите вината и наказателната отговорност обстоятелства.

Като отегчаващи вината и наказателната отговорност обстоятелства съдът отчете вида на засегнатите обществени отношения ( свързани със защитата на най-ценното човешко благо-живота),характера на изпълнителното деяние, изразило се в нанасяне на множество силни удари с дървени дръжки от четири лица по жизненоважни органи на беззащитен човек, подпомогнати от трима помагачи, условията на време, място и обстановка на извършване на престъплението-нощно време, на безлюдно място, при предварителна подготовка за извършване на престъплението, личността на подсъдимите-недобрите характеристични данни за същите

 Като смекчаващи вината и наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени смекчаващите вината обстоятелства (евентуален умисъл, която е по-леката формата на умисъла) и  др.смекчаващи отговорността обстоятелства-трудова дейност, семейно и социално положение на подсъдимите, добрите характеристични данни за подсъдимите..

 Съдът определи размера на наказанието за това престъпление на всеки от подсъдимите при усл.на чл.54 НК, след преценка на посочените в цитираната разпоредба обстоятелства- степен на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на престъплението и др.смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Отчитайки горепосочените обстоятелства е наложил на всеки от подсъдимите посоченото  в диспозитива на присъдата наказание

При индивидуализиране на наказанието за всяко от престъпленията и определяне на общото такова съдът взе предвид следните обстоятелства, конкретно за всеки подсъдим

    ОТНОСНО подс.Б.И.

    Степента на обществена опасност на деянието, осъществено от подс.Б.И. е завишена, предвид вида на засегнатите обществени отношения, условията на време, място и обстановка на извършване на престъплението.

    Степента на обществена опасност на дееца е висока предвид многократните му осъждания – 13 пъти за различни престъпления от общ характер, предимно за престъпления против собствеността, извършени за периода 1996 – 2009 г., за които са му налагани ефективни наказания, без да бъдат постигнати целите на наказанието, вида на извършеното престъпление, участието му в същото, недобрите характеристични данни, установени от свидетелските показания на свид. Р.Х. по време на съдебното производство и от справка относно характеристични данни от 24.02.2010 г., изготвена от свид. Е.А., според които същият реализира трудови доходи предимно от кражби, известен е като агресивна личност и активно участващ при инциденти и конфликти между фамилиите в квартала, липса на критично отношение към стореното, с трайно усвоени престъпни навици, проявена упоритост в действията му за постигане на престъпния резултат, принос при намиране на съучастниците в престъплението  

    Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени формата на вина-евентуален умисъл и семейно положение

    Отчитайки горепосочените обстоятелства и подбудите за извършване на престъплението съдът определи наказанието при усл.на чл.54 НК и при превес на отегчаващите вината и наказателната отговорност над смекчаващите, като наложи на подс.Б.И. наказание в размер на 18 (осемнадесет) ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.

 

    ОТНОСНО подс.Г.Н.

    Степента на обществена опасност на деянието, осъществено от подсъдимия е завишена, предвид вида на засегнатите обществени отношения, условията на време, място и обстановка на извършване на престъплението, активното му участието в същото, чрез нанасяне с масивна дървена дръжка на множество удари по жизненоважни органи-глава и тяло и приноса му за причиняване на престъпния резултат, подготовката за извършване на престъплението чрез набавяне на средство за извършване на престъплението,завеждане на подсъдимите до местопрестъплението

    Степента на обществена опасност на дееца е висока предвид миналите му осъждания за престъпления по чл. 195 и чл. 199 НК, за които наложеното му наказание е 6 /шест/ години „Лишаване от свобода”, вида на извършеното престъпление, начина на извършването му, недобрите характеристични данни, проявена упоритост в действията му за постигане на престъпния резултат,.

    Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете изразеното съжаление за стореното, семейно положение, единствено полагащ грижи за болната му майка и неговия син, направени самопризнания пред съда, с които отчасти е съдействал за изясняване на обстоятелствата по делото, форма на вина-евентуален умисъл

    Отчитайки горепосочените обстоятелства и подбудите за извършване на престъплението съдът  определи наказанието при усл.на чл.54 НК и при превес на отегчаващите над смекчаващите вината и наказателната отговорност , като  наложи на подс.Г.Н. наказание в размер на 18 (осемнадесет) ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.

 

    ОТНОСНО подс.Б.Н.

    Степента на обществена опасност на деянието, осъществено от подсъдимия е завишена, предвид вида на засегнатите обществени отношения,   условията на време, място и обстановка на извършване на престъплението.

    Степента на обществена опасност на дееца е относително ниска, предвид чистото му съдебно минало ( доколкото е реабилитиран за предходни две осъждания, с влезли в сила присъди от 1987 г. и 2008 г.), участието му в същото, без данни то да е било активно, липса на критично отношение към стореното

    Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете семейно положение, полагащ грижи за  семейството му състоящо се от 3 деца, данни за трудолюбие, млад човек

    Отчитайки горепосочените обстоятелства и подбудите за извършване на престъплението – отмъщение за нанесен побой на негов познат съдът определи наказанието при усл.на чл.54 НК, при превес на смекчаващите вината и наказателната отговорност обстоятелства, като му наложи наказание в размер на 16 ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, което е ориентирано към минималния размер на наказанието лишаване от свобода, предвиден за престъплението  

 

    ОТНОСНО подс.А.И.

    Степента на обществена опасност на деянието, осъществено от подсъдимия е висока, предвид вида на засегнатите обществени отношения, активно участие в престъплението и значителен принос в причиняването на престъпния резултат-смъртта на М., поради нанасянето на силни удари по тялото, условията на време, място и обстановка на извършване на престъплението,   активно  участие в подготовката за извършване на престъплението му, чрез намиране на съучастници, мотивирането им и склоняването за участие в престъплението.

    Степента на обществена опасност на дееца е висока, предвид многократните му осъждания – 8 пъти за различни престъпления от общ характер, за които е изтърпявал и наказание „Лишаване от свобода” , които очевидно не са го превъзпитали, вида на извършеното престъпление, недобрите характеристични данни, установени от свидетелските показания на свид. Р.Х. по време на съдебното производство и от справка относно характеристични данни от 24.02.2010 г., изготвена от свид. Е.А. характеризиращи го като водещ престъпен начин на живот – активно участващ при възникнали инциденти във фамилията и вършещ силовата дейност във фамилията – сплашване или нанасяне на побой над определени лица, липса на критично отношение към стореното.

    Като смекчаващо вината и наказателната отговорност обстоятелства са преценени полаганите от подсъдимия грижи за семейството и децата му, недобро здравословно състояние, формата на умисъла-евентуален, трудолюбие и инициативност.

    Отчитайки горепосочените обстоятелства и подбудите за извършване на престъплението, съдът определи наказанието при усл.на чл.54 НК и при значителен превес на отегчаващите над смекчаващите вината и наказателната отговорност, като наложи на подс.А.И. наказание в размер на 19 (деветнадесет) ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, което е ориентирано към максималния размер на  наказанието ЛС , предвидено в закона

 

ОТНОСНО подс.Т.И.

Степента на обществена опасност на деянието, осъществено от подсъдимия е относителна ниска, предвид формата му на съучастие - помагач в престъплението и осъществените действия  - превозване на подсъдимите с МПС в близост до местопрестъплението, вида на извършеното престъпление, за което е  помагач, условията на време, място и обстановка на извършване на престъплението. 

Степента на обществена опасност на дееца  е относително ниска към завишена. Горният извод съдът прави на база събраните по делото характеристични данни относно личността на подсъдимия, които от една страна го определят като човек, с положително отношение към труда, грижовен към семейството си, осигурил му и целящ обезпечаването  постоянно на  добър стандарт за живеене, както на него, така и в личен план, занимаващ се със спортна дейност, контактен, предприемчив, с чисто съдебно минало, за разлика от всички останали подсъдими и част от разпитаните свидетели и заличените такива, който факт, предвид средата, в която живее, сочи на висок самоконтрол у подсъдимия Т.И. и липса на склонност към извършване на престъпления. Съдът отчете като смекчаващо вината обстоятелство и факта, че този подсъдим  не е желаел саморазправа с пострадалите и е заявил ясно  нежеланието си да участва в престъплението, като присъединяването му към останалите съучастници е било мотивирано от подс.А.И. и подс.Б.И., чрез обиди към него и упреци за слабост и дистанциране от него при евентуални негови конфликти в общността им, каквито възниквали нерязко между различните родове в жилищния им квартал. (данни в тази насока се съдържат във ВДС, събрани чрез СРС-та, на стр. 37, том ІІ от секретните материали от досъд.п-во, разговор от 10.07.2009 г. между подс.А. и Мъж 2 (т.е А., известен с прякор „П.”) по време на който подс.Ал.И. казва на подс.А.И. относно подс.Т.И. „Ти изяде на момчето главата, А. Момчето не искаше , а вие-страхливец, педераст, па некой ви е виновен…)

 Като отегчаващо вината и наказателната отговорност обстоятелство съдът отчита последващите му действия по мотивиране на други лица да дават неверни показания, за да се препятства доказването на авторството му в престъплението, предварителната подготовка и предумисъла за причиняване на телесно увреждане на пострадалите, които обстоятелства не са отчетени като съставомерни признаци на деянието и следва да бъдат ценени при реализацията на наказателната отговорност, както и данните по делото, характеризиращи подсъдимия  и като човек, склонен да засегне телесната неприкосновеност и живот и на др.лица (данни в тази насока се съдържат във ВДС-СРС (закани за саморазправа с лица, имащи връзка с настоящето дело , поради поведението им ), липса на заявено пред съда критично отношение към стореното, съжаление за участието в престъплението, единствено поради настъпилите негативни последици за него, свеждащи се до задържането му под стража и отделянето му от обичайната му среда

    Отчитайки горепосочените обстоятелства и подбудите за извършване на престъплението – отмъщение за нанесен побой на негов братовчед, съобразявайки се с разпоредбата на чл.58, „б” НК съдът определи наказанието на дееца при усл.на чл.55, ал.1, т.1 НК, предвид участието му в престъплението като помагач и малката степен на участие в същото, а и с оглед наличието на многобройни смекчаващи вината и наказателната отговорност обстоятелства, поради което и най-лекото предвидено в закона наказание (в случая 15 години ЛС) се явява несъразмерно тежко.

 

    Предвид на всичко изложено съдът е определил на подсъдимия наказание в размер на 7 (седем) ГОДИНИ  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  

 

 

ОТНОСНО подс.С.А..

Обстоятелствата, които съдът съобрази при определяне размера на наказанието на този подсъдим са почти сходни с отчетените такива относно подс.Т.И..

Степента на обществена опасност на деянието, осъществено от подсъдимия е относителна ниска, предвид формата му на съучастие - помагач в престъплението и осъществените действия - превозване на подсъдимите с МПС в близост до местопрестъплението, вида на извършеното престъпление, за което е помагач, условията на време, място и обстановка на извършване на престъплението и приноса му за настъпване на престъпния резултат, предвид отнемане на мобилния телефон на пострадалия и лишаването му от възможност за търсене на помощ за себе си и останалите пострадали. 

Степента на обществена опасност на дееца е завишена, предвид  отегчаващите и смекчаващи обстоятелства.

Като отегчаващи вината и наказателната отговорност обстоятелства съдът  отчита миналите осъждания на дееца, липсата на критично отношение към стореното, недоброто поведение и в с.з., предвид нарушаване реда в с.зала, с което е демонстрирал явно неуважение към реда и органите, свързани с осигуряването му,  последващите му действия по участие в обсъждане на варианти за мотивиране на други лица да дават неверни показания и обяснения, с цел оневиняването му по престъплението, предварителната подготовка и предумисъла за причиняване на телесно увреждане на пострадалите, които обстоятелства не са отчетени като съставомерни признаци на деянието и следва да бъдат ценени при реализацията на наказателната отговорност, както и недобрата характеристика относно личността му, според показанията на св.Х. и справка за характеристични данни, изготвена от св.Е.А., в качеството му на заеманата от него длъжност като полицай в РУП-К-л-описващи го като водещ престъпен начин на живот, организиращ и ръководещ същия в квартала.

Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства наличието и на д. характеристични данни относно личността на подсъдимия, според които е изключително грижовен и отговорен към семейството му,    здравословно  му състояние не е добро, формата на умисъла-евентуален, вида на помагаческите действия.

    Отчитайки горепосочените обстоятелства  и подбудите за извършване на престъплението,  съобразявайки се с разпоредбата на чл.58, „б” НК съдът определи наказанието на дееца при усл.на чл.55, ал.1, т.1 НК, предвид участието му в престъплението като помагач и вида на помагаческите действия , предвид на което и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко.

 Мотивиран от горните обстоятелства съдът му наложи наказание 7 (СЕДЕМ) ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА-ефективно, тъй като не са налице. материално-правните предпоставки за отлагане на изпълнението му при усл.на чл.66, ал.1 НК.

ОТНОСНО наказанието на подс.А.И. за участието му в престъплението по отношение на умъртвения М., за което е признат за виновен по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.4 НК

Степента на обществена опасност на деянието на подсъдимия е относително ниска, предвид вида на престъплението, за извършване на което е помагал (по чл.129, ал.2, а не за извършеното по чл.116, ал.1 НК), вида на помагаческите му действия, времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено престъплението, престъпния резултат като средни телесни повреди

Степента на обществена опасност на дееца е завишена. Този извод съдът прави след преценка на смекчаващите и отегчаващи вината и наказателната отговорност обстоятелства, а именно, от една страна- чистото му съдебно минало, с оглед реабилитирането му по право за 8 предишни осъждания за престъпления, предимно по чл.343в НК, които не са тежки по см.на закона, млад човек, семеен, отговорен и грижовен към семейството си, контактен, предприемчив, общителен, занимаващ се със спортна дейност, и от друга страна-недоброто му име в обществото, доколкото съществуват данни за престъпен начин на живот, липса на трудова заетост и данни за трудови доходи, въпреки което добър социален стандарт, активни последващи действия, посредством неустановени лица по мотивиране на свидетели и подсъдими да дават неверни показания, за да се препятства доказването на авторството му в престъплението, предварителната подготовка и предумисъла за причиняване на телесно увреждане на пострадалите, липсата на критично отношение към стореното

  Съвкупната преценка на горепосочените обстоятелства и подбудите за участие в престъплението, конкретните му обективни действия в извършеното престъпление са мотивирали съда да наложи на подс.А.И. наказание 2 ГОДИНИ И 6 МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, определено при баланс на смекчаващите и отегчаващи вината и наказателната отговорност обстоятелства съгл.чл.54 НК.

 

По определяне вида и размера на наказанията за извършеното престъпление по отношение на св.В.

Относно подсъдимите-съизвършители Б.И., Г.Н., Б.Н., А.И., А.И. и А.Р.

Степента на обществената опасност на деянието на посочените подсъдими е завишена, предвид условията на време, място, обстоятелства, при които е извършено престъплението, причинения престъпен резултат, вида и степента на засегнатите обществени отношения

Степента на обществена опасност на подсъдимите Б.И., Г.Н., А.И. и А.И. е висока. Този извод съдът прави за подсъдимите Г.Н. и Б.И., предвид изложените обстоятелства, при определяне на наказанието относно престъплението по чл. 116 НК.

Степента на обществена опасност на подсъдимия А.И., също е преценена като висока, предвид многократните му осъждания – 15 пъти за различни престъпления от общ характер – кражби и грабежи и непостигане целите на наказанието въпреки многократното изтърпяване на налаганите му ефективни наказания лишаване от свобода, недобрите характеристични данни, трайно усвоени престъпни навици, липса на трудова заетост, осъществяване на доходи по престъпен начин, значителния приносът за причиняване на престъпния резултат, с оглед нанасяне на силни удари със секира по св.В..

    Като смекчаващи вината и отговорността обстоятелства съдът отчете разкаянието на подсъдимия за участието в престъплението, което не е заявено по реда на чл. 115, ал.1 НПК чрез даване на обяснения, а е установено по делото от ВДС – СРС- подслушване на разговори между подсъдимия и подс. А.И. по време на задържането им в ареста при РУП гр.Кюстендил, младата възраст на подсъдимия, семейното му положение и полаганите грижи за семейството му, намесата му за приключване на побоя над П.М. и апелът му към останалите съизвършители на престъплението  за ненанасяне на удари по главата на свид.В., с цел  да не се причини смъртта му.

Преценявайки горните обстоятелства  и повода за извършване на престъплението, при усл.на чл.54 НК  съдът определи на подсъдимите А., А. и Б. И. и Г. Н., при превес на отегчаващите над смекчаващите обстоятелства вината и наказателната отговорност обстоятелства, поради което размерът на наказанието на всеки от тези подсъдими е ориентиран над средния предвиден за престъплението и е с продължителност, както следва: за подсъдимите А.И. и Г.Н. - по 7 (седем) години „Лишаване от свобода”, за подс. Б.И. – 6 /шест/ години „Лишаване от свобода” и за подс.А.И.-4 (четири) години лишаване от свобода

 

ОТНОСНО подсъдимите А.Р. и Б.Н..

Степента на обществената опасност на деянието на посочените подсъдими е завишена, с оглед условията на време, място, начин, обстановка на извършване на престъплението и вида на престъпните последици.

Степента на обществената опасност на подс.А.Р. е завишена. Този извод съдът прави отчитайки смекчаващите и отегчаващи вината и наказателната отговорност обстоятелства и подбудите за извършване на престъплението .

Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете активното участие на подсъдимия Р. при извършване на престъплението, предварителната подготовка за участие в него чрез снабдяване със средство, годно да причини сериозни телесни увреждания при нанасяне на удар с него, последващото поведение след престъплението изразило се в похвала пред останалите подсъдими и свидетели присъствали на местопрестъплението за нанесените удари с дървена дръжка по главата на пострадалия, съдебното минало на подсъдимият, съдържащо данни за едно осъждане през 2008 г. за престъпление по чл. 194, ал.3 на „Пробация”, липса на разкаяние за стореното.

Като смекчаващо обстоятелство съдът взе предвид семейното му положение, младата възраст, на която очевидно не е отчел ценностите в обществото, данните за осъществявана трудова дейност и за положително отношение към същия  

Предвид на изложените обстоятелства и подбудите за извършване на престъплението съдът определи наказанието на подсъдимия Р. при значителен превес на отегчаващите над смекчаващите вината и наказателната отговорност обстоятелства, като му наложи наказание 4 години 5 месеца „Лишаване от свобода” , което ориентирано към максималното предвидено за престъплението.

При определяне на наказанието на подс. Б.Н. за престъплението по чл.129, ал.2 извършено по отношение на свид.В. съдът съобрази обстоятелствата относно личността на подсъдимия, посочени при индивидуализиране на наказанието му за престъплението по чл. 116 НК.

Предвид данните за личността на подсъдимият и завишената степен на обществена опасност на деянието съдът му наложи наказание в размер на 4 /четири/ години „Лишаване от свобода”, определено при превес на отегчаващите над смекчаващите вината и наказателната отговорност обстоятелства.

 

ОТНОСНО подсъдимите Т.И., С.А. и А.И.

Степента на обществена опасност на деянието на горепосочените трима подсъдими е относително завишена, предвид вида на извършеното престъпление и по конкретно настъпилия престъпен резултат, вида на съучастническата им дейност – помагачество, последващо и предхождащо престъплението поведение, а именно подготовката и предумисъла за извършване на престъплението, липса на разкаяние за стореното.

При определяне на наказанието на подс. Т.И., С.А. и А.И. за престъплението по чл.129, ал.2 извършено по отношение на свид.В. съдът съобрази обстоятелствата относно личността на подсъдимите посочени при индивидуализиране на наказанието им за престъплението по отношение на пострадалия П.М..

 С оглед на изложените обстоятелства на подс.С.А. и подс.Т.И., съдът наложи наказание в размер на по 3 /ТРИ/ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, а на подс.А.И. – 2 (ДВЕ) ГОДИНИ И 6 (ШЕСТ) МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”,  определени при относителен баланс на отегчаващите над смекчаващите вината и наказателната отговорност обстоятелства, при условията на чл. 54 НК.

 

Относно наказанието на подс.Б.И. за престъплението срещу свид. С..

Степента на обществена опасност на деянието е относително завишена, с оглед вида на засегнатите обществени отношения, условията на време, място и обстановка на извършване на престъплението, настъпилия престъпен резултат.

Степента на обществена опасност на дееца е завишена, предвид многократните му осъждания, сочещи на трайно усвоени престъпни навици и недобрите характеристични данни.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете направените самопризнания, с които е съдействал за изясняване на обстоятелствата по делото, изразеното разкаяние за стореното, внезапния умисъл за извършване на престъплението

Предвид на горните обстоятелства и подбудите за извършване на престъплението, преценени в съвкупност и поотделно, съдът наложи на подсъдимия  наказание в размер на 4 (четири) ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, определено при усл.на чл.54 НК, при превес на смекчаващите над отегчаващите вината и наказателната отговорност обстоятелства.

 

При определяне на наказанието на подсъдимите, без А.И. и А.Р., съдът взе предвид и обстоятелството, че са извършили няколко отделни престъпления (-по две, а само подс.Б.И. – 3 ), преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, поради което съдът след като определи поотделно наказание за всяко от тях, съгл.чл.23, ал.1 НК наложи най-тежкото от тях, което за всеки подсъдим е както следва:

За подс.А.И.-19 години лишаване от свобода, което е най-тежкото измежду наложеното му наказание ЛС за срок от 19 години по чл.116 НК и ЛС за срок от 4 години за престъплението по чл.129, ал.2 НК

За подс. Г.И. – 18 години лишаване от свобода, което е най-тежкото измежду наложеното му наказание ЛС за срок от 18 години по чл.116 НК и ЛС за срок от 7 години за престъплението по чл.129, ал.2 НК

За подс.Б.Н.-16 години лишаване от свобода, което е най-тежкото измежду наложеното му наказание ЛС за срок от 16 години по чл.116 НК и ЛС за срок от 4 години за престъплението по чл.129, ал.2 НК

За подс.Т.И. и С.А.-по 7 години лишаване от свобода, което е най-тежкото измежду наложеното им наказание ЛС за срок от по 7 години по чл.116 НК и ЛС за срок от по 3 години за престъплението по чл.129, ал.2 НК

За подс.А.И.-2 години и 6 месеца  лишаване от свобода, което е най-тежкото измежду наложеното му наказание ЛС за срок от по 2 години и 6 месеца за две престъпления по чл.129, ал.2 НК

 За подс.Б.И. -18 години Лишаване от свобода, което е най-тежкото измежду наложените му наказания за престъплението по чл.116 НК-18 г ЛС, по чл.131а вр. с чл.129, ал.2 -6 год ЛС и по чл.131а вр. с чл.129, ал.2 НК-4 год. ЛС. На осн.чл.61, т.2 вр. с чл.60 ЗИНЗС съдът е постановил общото наказание да се изтърпи в затвор при първоначален режим „строг”.

Горепосоченото общо наказание за всеки подсъдим съдът счете, че не следва да увеличава на осн.чл.24 НК, предвид размера му, престъпленията за които са наложени, степента на обществена опасност на деянията и дееца, като приема, че такова по вид и размер наказание е достатъчно за постигане целите на специалната и генералната превенции, визирани в чл.36 НК

 От свидетелството за съдимост на подс.Б.И. се установява, че с определение № 107/24.06.2010 г., постановено по НОХД № 1588/09 г. по описа на КРС, на осн.чл.25 вр. с чл.23, ал.1 НК му е наложено общо наказание в размер на 1 г ЛС, което е най-тежко измежду наложените му наказания, както следва:

По НОХД №1650/2009 г., с присъда № 14/17.02.2010 г. по описа на РС Кюстендил, влязла в сила на 05.03.2010 г., за престъпление по чл. 196 НК, извършено на 08/09.05.2009 г. в размер на 1 /една/ година „Лишаване от свобода”, при първоначален режим на изтърпяване „Строг” и

 По НОХД № 1588/2009 г. по описа на РС -Кюстендил, с определение № 107/24.06.2010 година за извършено на 20.03.2008 г. престъпление по чл. 216, ал.1 НК,  в размер на  3 /три/ месеца „Лишаване от свобода”.

Според справка от 15.12.2010 г. за правното положение на подсъдимия Б.И., като лишен от свобода в Затвора-Бобов дол, общото наказание той изтърпява от  31.03.2010 г. и към 20.12.2011 г. е изтърпял фактически 8 месеца и 19 дни и от работа -4 дни.

Видно от изложеното е, че престъпленията за които подс.Б.И. е признат за виновен с настоящата присъда и за които му е наложено общо наказание на осн.чл.23, ал.1 НК и престъпленията, за които е осъден по горецитираните две дела, за които му е наложено общо наказание на осн.чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 НК, са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. При това положение е налице. съвкупност от присъди и от престъпления, в който случай съгл.чл.25, ал.1 НК намира приложение чл.23, ал.1 НК и за всички тези осъждания следва да се наложи най-тежкото наказание, а именно 18 години „Лишаване от свобода”. Това и е сторил съда с присъдата си

Съдът, с оглед  вида на престъпленията включени в съвкупността от такива, засегнатите обществени отношения и настъпилите престъпни последици, както и данните за личността на подсъдимия, неговата възраст и с оглед постигане целите на наказанието визирани в чл. 36 НК счете, че общото наказание не следва да бъде увеличавано съгласно чл. 24 НК, тъй като размерът му е достатъчен, за да въздейства по отношение на подсъдимия поправително – възпитателно и предупредително възпиращо, след което поправен да се върне в обществото.

Съгласно чл. 25, ал.2 НК съдът постанови  при изтърпяване на общото наказание  да се приспадне частично изтърпяното общо наказание, наложено с протоколно определение по НОХД № 1588/2009 г. по описа на КРС

Подсъдимите са извън кръга на лицата по чл.59, ал.1 ЗИНЗС, поради което мястото на което всеки от тях следва да изтърпи наказанието подлежи на определяне по реда на чл.60, ал.1 ЗИНЗС и е затвор или затворническо общежитие (заведение) от закрит тип. В случая съдът е определил по отношение на всеки от подсъдимите наказанието да се изтърпи в затвор. Мястото на изтърпяване на наказанието пък, съгл.чл.61 ЗИНЗС предопределя първоначалния режим за изтърпяване на наказанието , поради което за такъв  по отношение на всеки от подсъдимите съдът определи „строг” режим

Подсъдимите .А.Р. и А.И. следва да изтърпят наказанието си при същия режим и затворническо заведение, а именно - затвор, при първоначален строг режим

            На осн. чл.59,ал.1 НК съдът приспадна при изтърпяване на наложеното на всеки подсъдим наказание „лишаване от свобода” времето, през което  всеки от тях е бил задържан под стража по настоящото дело, както следва: за подсъдимите Г.Н., Б.И., Т.И., А.Р., А.И., А.И. и С.А., считано от 27.06.2009г. до влизане на присъдата в сила; за подс.Б.Н. , считано  от 28.06.2009 г., а за подс.А.И., считано от 05.07.2009 г. до влизане на присъдата в сила.

            Съдът приема, че такова по вид и размер наказание на всеки подсъдим  ще съдейства за постигане целите на специалната и генералната превенции, визирани в чл.36 НК и ще въздейства на всеки от подсъдимите поправително-възпитателно и предупредително-възпиращо, като в бъдеще няма да е субект на престъпление, а по отношение на останалите членове на обществото  определените наказанията ще имат предупредително-възпиращ ефект.

 Наложените наказания съдът счита за справедливи и съобразени със степента на обществена опасност на деянията и всеки от дейците.

С присъдата съдът е постановил, какво да стане с веществените доказателства по делото, като независимо от наказателната отговорност в съответствие с чл.53, ал.1, б”а” НК е отнел в полза на държавата принадлежащите на виновните подсъдими вещи, които  са послужили за извършване на престъплението За такива съдът е приел и е отнел следните веществени доказателства: част от дървена дръжка с дължина 38-40 см.,  част от дървена дръжка с дължина около 23 см,   дървена дръжка с дължина 114 см., дървена дръжка с дължина 54 см.,  вилар с дървена дръжка, брадва с дървена дръжка, гребло с дървена дръжка с дължина около 137 см.,   дървена дръжка с размер около 94 см.,  лопата с дължина около 34, 5 см.

 С веществените доказателства, които не принадлежат на виновните подсъдими, макар   и някои от тях да са средство за извършване на престъплението, като леките автомобили, съдът в съгласие с чл.111 НПК е постановил да се пазят до влизане на присъдата в сила, след което да се върнат на собствениците им, а за други, като , иззета кръв, поднокътни вещества, косми, материал за сравнително изследване,  3 бр. парчета балатум на жълто-кафяви квадрати иззети с протокол за оглед на веществени доказателства от 30.06.09 г. от пода на багажник на лек автомобил "Лада 2105" с ***оставен за съхранение на адрес ул. "Цар Освободител" № 12 в гр. Кюстендил, 1 бр. Мокет, бял парцал с ръждиви петна, е постановил- да се унищожат, след влизане на присъдата в сила

 

По гражданските искове:

В резултат от извършеното от подсъдимите на 25.06.2009г. престъпление по чл.116,ал.1,т.5,т.6,предл.2-ро и 3-то и т.9 НК, престъпния резултат от което е настъпил на 26.06.2009 г. гражданските ищци Г.П.М. и Т.П.М. (пълнолетни син и дъщеря на  починалия М.) и В.Г.М. (съпруга на пострадалия) са претърпели неимуществени вреди, за възстановяването на които са предявили против подсъдимите граждански искове в горепосочените размери.

Исковете намират правното си основание  в чл.45 от ЗЗД и задължението всеки е длъжен да репарира вредите, които виновно е причинил другиму.

Исковете  са предявени от правоимащи лица, а именно- съпругата В.М. и низходящите по закон на починалия, каквито са децата му-гр.ищци Г. и Т. М., които се отнасят към кръга от лицата, имащи право да претендират обезщетение за претърпените в резултат на престъплението неим.вреди. (срвн.ППВС № 4/61 година, р. III-ти, т 2, доп. с ППВС № 5/69г., абзац II-ри ).

За да прецени основателността на претенциите съдът взе предвид  установените по делото обстоятелства от св.Т., св.С. и св.В. относно отношенията между починалия М. и гражданските ищци и последиците за същите от смъртта на М..

Видно от показанията на свидетеля Климент Т. е, че починалият П.М. бил скромен, отзивчив, трудолюбив, отговорен,  помагал на всеки в селото, липсата му много се почувствала в семейството му.  Синът му – граж. ищец , не бил семеен към датата на смъртта му и преживял много тежко загубата му. Гр.ищца-Т.М. , според свидетеля, тъй като вече била семейна, малко по-леко преживяла смъртта на баща си. Св.Т. е посочил, че М. се разбирал със съпругата си-гр.ищца М., работеща от 3-4 години  в РБ, включително и към датата на деянието, а и след това, че с нея в РИталия бил и М., където работил около 1 година и 6 месеца, след което и скоро преди случая се върнал в РБългария, а съпругата му си идвала в РБ през около 3-4 месеца; че двамата осигурявали издръжката на семейството, преди М. да остане без работа, известно време преди убийството му.  

От показанията на св.С. се установява, че често М. оставал да спи при тях в къщичката в масива; че хубаво си говорел за семейството и не се е оплаквал от него. Според св.В.  пострадалият М. *** да пристигне съпругата му, за да плати „нещо” за колата. Посочил  е и „П.си беше със съпругата” и че спял при тях (т.е. в къщичката в масива).

Показанията на горепосочените свидетели съдът кредитира изцяло, като достоверни, тъй като са ясни, конкретни, не будят съмнение относно истинността им и не са опровергани от събраните по делото доказателства.

Преценявайки горните обстоятелства, от правна страна, съдът прие следното:

Безспорно в случая е налице фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД- престъплението, извършено от подсъдимите Г.Н., Б.Н.,С.А., Б., А., А. и Т. И., представлява противоправно деяние, осъществено виновно (при условията на евентуален умисъл), от което на гражданските ищци са причинени вреди от неимуществен характер, вследствие смъртта на техния баща, респ. съпруг. налице. е и причинна връзка между деянието на подсъдимите и настъпилия престъпен резултат-смъртта.

Предвид на изложеното гражданските искове са доказани по основание, но завишени по размер. Обсъждайки при условията на чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД, каква по размер сума би обезщетила претърпените от гр.ищци неим.вреди  настоящият състав  отчете доказаните вреди за пострадалите-гр.ищци.  В оценката на събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства в тази насока, съдът се съобрази със задължителните указания, дадени с ППВС №4/1968 година. В р. II-ри, изр. I-во на ППВС № 4 от 23.12.1968 година и в нормата на чл. 52 ЗЗД е посочено, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това понятие обаче не е абстрактно и е свързано с преценка на конкретни обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне на конкретното обезщетение (възраст на увредения, конкретни отношения между пострадал и увреден).

Съобразявайки горното и принципа, визиран в чл. 52, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗД и отчитайки конкретната неимуществена увреда , изразили се в страдания-мъка, скръб, болка поради смъртта на М., съдът намира, че гражданските искове са доказани по размер за сума от по 80 000 лева. за всеки от гр. ищци Г и Т.М. и в размер на 100 000 лв. за гр.ищца М. При определяне на размера на обезщетенията съдът взе предвид, че същите са, за да възмездят един човешки живот, който е най-голямата ценност в обществото ни, касае се за живота на бащата на гр.ищци М. и за живота на съпруга на гр.ищца В.М., отношенията на които с пострадалия са били близки, обичайни по степен с оглед родството, респ.съпружеските отношения. Починалият М. е живеел в едно домакинство с гр.ищец Г.М. *** В.М., отношенията между които са били нормални, основаващи се на взаимопомощ, уважение и разбирателство. Очевидно тежкото икономическо положение в страната ни и липсата на работа е мотивирало и гр.ищца В.М. да търси такава и да реализира доходи за прехрана и издръжка на семейството й извън РБ. Въпреки това отношенията между съпрузите не са били влошени, отчуждени, формални. Не са били разделени, в см.на фактическа раздяла.Установи се, че гр.ищца В.М. често е идвала в РБ, била е в д. отношения със съпруга си, помагала му е и се е грижела за него, от който факт съдът прави извода, че въпреки липсващите ежедневни контакти между двамата е съществувало уважение, доверие и взаимопомощ. Предвид на тези обстоятелства съдът приема, че смъртта на М. *** В.М. преживява тежко и й е причинила душевни болки и страдания.

Поради изложените съображения съдът е приел, че неим.вреди, причинени от престъплението на гр.ищци следва да се обезщетят от подсъдимите  Б.Д.И., Г.Й.Н., С.С.А., Т.А.И., Б.А.Н., А.Д.И. и А.Д.И.- причинили смъртта му, предвид на  което и са осъдени да заплатят солидарно сумата от 100 000 лв. на гр.ищца В.М. и сумата от по 80 000 лв. на гр.ищци Г. и Т. М., дължими ведно със законната лихва от датата на деянието до плащането, като исковете за разликата до пълните им  претендирани размери, съответно  200 000 лв. от гр.ищца В.М. *** Г. и Т. М.  и срещу подсъдимия А.Х.Р.,  като неоснователни са ОТХВЪРЛЕНИ.

По отношение на подс.Р. искът се явява неоснователен, тъй като съдът прие за недоказано да е участвал в причиняване смъртта на М., т.е . същият не е осъществил противоправно деяние, което да е в причинна връзка с настъпилия престъпен резултат, поради което и не следва да се ангажира деликтната му отговорност за претърпените от гр.ищци неим.вреди

Поради това и исковете  срещу подс.А.Р. са отхвърлени , като неоснователни, а са уважени отчасти и са осъдени подсъдимите Б.Д.И., Г.Й.Н., С.С.А., Т.А.И., Б.А.Н., А.Д.И. и А.Д.И. *** горепосочените парични суми, както и сторените от гр.ищци Т. и Г.М. разноски в съдебното производство, в размерът на сумата от по 2 000 лв, а на гр.ищца В.М. съдебни разноски в размер на сумата от 4 000 лв.  

             В съответствие с чл.189, ал.3 вр. с ал.2 НПК съдът осъди подсъдимите Б.Д.И., Г.Й.Н., С.С.А., Т.А.И., Б.А.Н., А.Д.И. и А.Д.И. да заплатят  сторените по делото разноски, както следва: сумата от 4 538 лв. по сметка на ОДП-Кюстендил, сумата от 288 лв. по сметка на КОС и сумата от 10 400 лв., представляваща държавна такса върху уважените граждански искове.

 По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                 ЧЛЕН- СЪДИЯ: