М  О  Т  И  В  И 

 

                           към присъдата на КОС по нохд № 287/2009

 

 

                Софийска градска прокуратура е внесла в Кюстендилския окръжен съд обвинителен акт против П.Б.Г., А.Х. ***, А.В.Ч., В.А.А., К.В. ***, Г.К. *** и Г.В. *** за  извършване на престъпления от общ характер, както следва:

 

           -  П.Б.Г. – по чл.321 ал.3 т.1 във вр. с ал.1 от НК; по чл.214 ал.2 т.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.213а ал.3 т.2 и т.3 във вр. с чл.20 ал.2 от НК; по чл.214 ал.2 т.2 във  вр. с ал.1 във вр. с чл. 213а ал. 3 т.2 и т.3 във вр. с чл.20, ал.2 от НК; по чл. 321а ал.1 от НК; по чл.129 ал.2  във вр. с ал.1 във вр. с чл. 20 ал.3 от НК; по чл. 321а ал.1 от НК и по чл. 143 ал. 1 във вр. с чл.20 ал.3 във вр. с ал.1 от НК.

 

          - А.Х.Х. - по чл. 321а ал.1 от НК; по чл.214 ал.2 т.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 213а ал.3 т.2 и т.3 във вр. с чл. 20 ал.2 от НК;  по чл. 214 ал.2 т.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.213а ал.3, т.2 и т.3 във вр. с чл.20 ал.2 от НК; по чл.321а ал.1 от НК; по чл. 321 ал.3 т.2 във вр. с ал.2 във вр. с ал.1 от НК и по чл. 321 ал.3 т.1 във вр. с ал.1 от НК

 

          - А.В.Ч. - по чл.321а ал.2 във вр. с ал.1 от НК;   по чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 20 ал.3 от НК; по чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 20 ал.2 от НК; по чл.214 ал.2 т.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 213а ал.3 т.2 и т.3 във вр. с чл.20 ал.2 от НК; по чл.321а ал.2  във вр. с ал.1 от НК и по чл. 321 ал.3 т.2 във  вр. с ал. 2 във вр. ал.1  от НК.

 

          - В.А.А. - по чл.214 ал.2 т.2  във вр. с ал.1 във вр. с чл.213а ал. 3 т.2 и т.3 във вр. с чл. 20 ал.2 от НК; по чл.321 ал.3 т.2  във  вр. с ал.2 във вр.ал.1 от НК; по чл.321а ал.2 във вр. с ал.1 от НК и по чл. 339 ал.1 от НК.

 

          - К.В.О. - по чл. чл. 143 ал.1 във вр. с чл. 20 ал.2 вр. ал.1 във  вр. с чл. 18 ал.1  от НК;

 

         - Г.К.Г. - по чл.325 ал.2 във вр.ал.1 от НК;

 

          - Г.В.Б. - по чл.321а ал.2 вр. ал.1 от НК; по чл.131 ал.1 т.12 във вр. чл.129 ал.2 пр.6 вр.ал.1 от НК и по чл. 325   ал.1 от НК,

     

          при фактическа и правна обстановка, изложени в обвинителния акт.      

  

          Представителите на прокуратурата поддържат повдигнатите обвинения, като изразяват становище, че подсъдимите следва да бъдат признати за виновни в извършване на престъпленията, визирани в обвинителния акт, с налагане на наказания „лишаване от свобода”, както следва :

  -  по отношение на подсъдимия П.Г. – общо най – тежко наказание за срок от 8 години, което да бъде изтърпяно ефективно;

  -  по отношение на подсъдимия А.Х. – общо най – тежко наказание за срок от 8 години, което да бъде изтърпяно ефективно;

  -  по отношение на подсъдимия А.Ч. – общо най – тежко наказание за срок от 6 години, което да бъде изтърпяно ефективно;

  -  по отношение на подсъдимия В.А. – общо най – тежко наказание за срок от 6 години, което да бъде изтърпяно ефективно;

  -  по отношение на подсъдимия Г.Б. – общо най – тежко наказание за срок от 4 години, което да бъде изтърпяно ефективно;

  -  по отношение на подсъдимия К.О. – наказание за срок от 6 месеца, чието изтърпяване се отложи по реда на чл.66 НК за изпитателен срок от 3 години;

  -  по отношение на подсъдимия Г.Г. – наказание за срок от 2 години, чието изтърпяване се отложи по реда на чл.66 НК за изпитателен срок от 3 години.

        Против подсъдимите са предявени граждански искове, както следва:

         - предявен от Л.Л.П. срещу подсъдимите П.Г.,  К.О., Г.Г. и В.А., за заплащане на сума от 150 000 лв, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди;

          - предявен от И.В.П. срещу подсъдимите П.Г., К.О., Г.Г. и В.А., за заплащане на сума от 150 000 лв, ведно със законната лихва,  считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди;

         - предявен от Р.Р.Н. против подсъдимия Г.Г. за заплащане на сума от 15 000 лв,  представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,  ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане;

          - предявен от С.И.Т.  срещу подсъдимия Г.Б. за заплащане на сума от  10 000 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 24.08.2008 г. до окончателното изплащане;

            -  предявен от С.И.Т. срещу подсъдимите  П.Г., А.Х., А.Ч. и Г.Б. за заплащане на сума от 14 750 лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди;

          - предявен от С.И.Т. срещу подсъдимите  П.Г., А.Х., А.Ч. и Г.Б. за заплащане на сума от 120 000 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 23.09.2009 г. до окончателното изплащане;

            - предявен от С.И.Т. срещу подсъдимия Г.Б. за заплащане на сума от 3 000 лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, свързани с направени разходи за медицинско лечение;

             - предявен от П.Д.М. срещу подсъдимите  П.Г., А.Х., В.А. и А.Ч. за заплащане на сума от 200 000 лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и на сума от 1 000 000 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди;

         - предявен от И.В.И. срещу подсъдимия А.Ч. за заплащане на сума от 20 000 лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и на сума от 50 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди;

         - предявен от А. Е. Я. срещу подсъдимите  П.Г., К.О., Г.Г. и В.А. за заплащане на сума от 180 000 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считана от датата на увреждането до окончателното изплащане.

          Исковете, с изключение на един от тях - предявен от С.И.Т. срещу подсъдимия Г.Б. за заплащане на сума от 3 000 лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, са приети за съвместно разглеждане в наказателното производство,  като Л.П., И.П., Р.Н. и С.Т. са конституирани в процеса в качеството на граждански ищци и частни обвинители, а П.М., И.И. и А.Я. – в качеството на граждански ищци. Адв.А.С. – повереник на П., П., М., И. и Я. изразява становище, че подсъдимите следва да бъдат признати за виновни по повдигнатите обвинения с уважаване на предявените граждански искове в пълен размер. Гражданските ищци и частни обвинители Р.Н. и С.Т. изразяват становище, че гражданските искове следва да бъдат уважени в пълен размер, а подсъдимите – признати за виновни по повдигнатите обвинения. 

            Становището на прокуратурата по отношение на предявените граждански искове е, че същите следва да бъдат уважени в пълен размер. 

              Подсъдимите се възползват от правото си да  дадат обяснения по реда на чл.277 НПК и не се признават за виновни по повдигнатите срещу тях обвинения.

              Защитата на подсъдимите Г. и Х. в лицето на адв.В. пледира за постановяване на оправдателна присъда с отхвърляне на предявените срещу двамата граждански искове.

              Защитата на подсъдимия А.Ч. в лицето на адв.С. пледира за постановяване на оправдателна присъда с отхвърляне на предявените срещу него граждански искове, включително и с оглед изтичане на 5-годишна погасителна давност.

               Защитата на подсъдимия В.А. в лицето на адв.Р. пледира за постановяване на оправдателна присъда с отхвърляне на предявените срещу него граждански искове.

               Защитата на подсъдимия Г.Б. в лицето на адв.Г. пледира за постановяване на оправдателна присъда по отношение на повдигнатите срещу втория обвинения, като изразява алтернативно становище за извършване на престъпление от общ характер по чл.129 НК, за което на Б. да бъде наложено наказание „пробация” с уважаване на гражданския иск в минимален размер и отхвърляне на останалите предявени граждански искове.

              Защитата на подсъдимия К.О. в лицето на адв.Х. пледира за постановяване на оправдателна присъда с отхвърляне на предявените срещу него граждански искове.

              Защитата на подсъдимия Г.Г. в лицето на адв.В. пледира за постановяване на оправдателна присъда, като изразява алтернативно становище за извършване на престъпление от общ характер по чл.325 ал.1 НК, за което да бъде наложено наказание при условията на чл.55 НК.

             В съдебно заседание от 01.12.2009г. по искане на прокуратурата със съгласието на страните са заличени в качеството на свидетели А.Д., Е.М., Г.Г. и Б. М., посочени в приложението към обвинителния акт относно лицата за призоваване. В съдебно заседание от 29.01.2010г. е заличена К.А., а от 21.09.2010г. – Д.А..

           В съдебно заседание от 27.04.2010г. по искане на прокуратурата със съгласието на страните са заличени част от вещите лица,  посочени в приложението към обвинителния акт относно лицата за призоваване. 

            Освен лицата за призоваване, посочени в приложението на обвинителния акт, в хода на съдебното следствие от страна на съда са допуснати и разпитани в качеството на свидетели, както следва :

-   по искане на прокуратурата : В.Ч.;

-  по искане на адв.В., защитник на подсъдимите Г. и Х. : Е.Л.,***, Ф.Ф. и В.Т.;

- по искане на адв.Р., защитник на подсъдимия  А. : К.И., П.Д., Р.Д., Б.П., К.Й.К., С.И., Й.Й., В.Б. и К.Г.К.;

 - по искане на адв.С., защитник на подсъдимия Ч. : Ю.С., В.О., Т.С., К.К., З.Б., В.С. и К.С.. Впоследствие защитата се отказва от К.С. и след заличаването му на негово място са допуснати К.Х. и Б.Д.;

-  по искане на адв.Г., защитник на подсъдимия Г.Б. : К.А.К..

          Кюстендилският окръжен съд, след преценка на събраните в хода на делото доказателства, приема за установено следното:

       

         ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :

 

         Подсъдимият П.Б.Г. е на 42 години, собственик и управител на търговски дружества. Живее в с.Р., обл.К..

        Подсъдимият А.Х.Х. е на 41 години, собственик и управител на търговски дружества, в някои от които – съвместно с подсъдимия Г..***.

        Подсъдимият А.В.Ч. е на 33 години, работи в охранителна фирма „Асо Сигма” АД гр.София. Живее в гр.Д..

        Подсъдимия В.А.А. е на 43 години, съсобственик на „Сити транс” ООД гр.Д.. Живее в гр.Д..

        Подсъдимият К.В.О. е на 32 години, собственик и управител на търговски дружества, в някои от тях - съвместно с подсъдимите Г. ***.

        Подсъдимият Г.К.Г. е на 28 години, работи в охранителна фирма „Асо Сигма” АД гр.София. Живее в с.С., обл.К..

         Подсъдимият Г.В.Б. е на 24 години, безработен. Живее в гр.Д..

        Всички подсъдими са неосъждани, видно от справки за съдимост – л.92 – 106 от т.ХХVІ от досъдебното производство.

        Видно от справки, изготвени от РУ МВР гр.Дупница – л.141 от т.ХХІ на досъдебното производство и л.85 от т.ХХVІ на досъдебното производство, подсъдимите П.Г. и А.Х. са притежавали ловно и късоцевно огнестрелно оръжие до м.март 2008г., като разрешенията им за дейност с тях са били валидни до 31.03.2009г. Подсъдимият В.А. е притежавал ловно и късоцевно оръжие, като разрешението за дейности с тях /с валидност до 08.03.2011г./, както и оръжията са отнети със заповед от 12.11.2008г. на  началника на РУ МВР гр.Дупница.

         Подсъдимият А.Ч. е притежавал ловно и късоцевно огнестрелно оръжие, като разрешението за дейности с тях /с валидност до 31.03.2009г./, както и оръжията са отнети със заповед на началника на РУ МВР гр.Дупница. Подсъдимият Г.Б. притежава ловно и късоцевно огнестрелно оръжие, като разрешението за дейности с тях е с валидност до 18.08.2011г. Подсъдимият Г.Г. е притежавал ловно и късоцевно огнестрелно оръжие, като разрешението за дейности с тях, както и оръжията са отнети със заповед на началника на РУ МВР гр.Дупница. Подсъдимият К.О. не притежава огнестрелни оръжия.

  На 01.02.2002г. подсъдимият А.Ч. бил назначен на длъжността „шофьор” във фирма „Пи Ей Джи Норд Адамс Лимитед – Клон” ООД, представлявано от управителя в лицето подсъдимия А.Х. / л.603 от т.ІV на нохд 287/2009г./.

   На 27.06.2003г. в гр.София между „Пи Ей Джи Норд Адамс Лимитед – клон” ООД, представлявано от управителя в лицето на подсъдимия Г., като възложител и Агенция за сигурност и охрана „Сигма” АД гр.София, представлявана от св.Д.М. и К.М., съответно председател на борда на директорите и изпълнителен директор, като изпълнител, бил сключен договор за охрана – л.171 и следващи от т.ХХІІІ на досъдебното производство. В съответствие с неговите клаузи АСО „Сигма” АД поела задължението да осигурява персонална охрана на ръководството и служителите на дружеството. Видно от показанията на св.М. и М./01.12.2009г./, служителите за осъществяване на персонална охрана са подбирани в гр.Дупница предимно измежду младежи, посещаващи зали за фитнес. С кандидатите било провеждано обучение и съответно лицензиране.

 На 30.06.2003г. подсъдимият Ч. бил назначен на длъжността охранител в АСО „Сигма” АД гр.София въз основа на трудов договор № 380/30.06.2003г. – л.144 от т.ХХІІІ на досъдебното производство. Впоследствие бил определен за отговорник на персоналната охрана. Видно от списък на охранителите в дружеството – л.3 от т.ХХІІІ на досъдебното производство, освен него персонална охрана осъществявали и други лица, сред които св.Я.Я. и подсъдимия Г.. Други лица, сред които св.Р.М. и Д.Д., осъществявали т.нар. обектова охрана.

 

          І.ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА  досежно повдигнати обвинения, както следва:

 

- по отношение на подсъдимия П.Г. - за извършване на престъпление от общ характер по чл.321а ал.1 НК;

 

- по отношение на подсъдимият А.Х. - за извършване на престъпление от общ характер по чл.321а ал.1 НК;

 

- по отношение на подсъдимия А.Ч. - за извършване на престъпления от общ характер по чл.321а ал.2 вр.ал.1 НК и по чл.129 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.3 НК;

 

- по отношение на  подсъдимия В.А. - за извършване на престъпление от общ характер по чл.321а ал.2 вр.ал.1 НК ;

 

          Св.А.Я. ***, като след завършване на средно образование продължил да следва в гр.Благоевград. По време на следването работил като таксиметров шофьор, като след завършването на обучението си останал да живее в същия град. В края на м.юли  1998г. сключил граждански брак и заедно със съпругата си се преместил да живее в гр.Дупница. Няколко дни след сватбата, починала майката на Я.. Той и съпругата му започнали да търсят работа около месец след погребението, но не успял да си намери такава по специалността. Проверил за работа и в няколко фирми, извършващи таксиметров превоз на пътници, но не получил предложение. Посетил и по – малка фирма, в която таксиметровите автомобили били собственост на водачите. Един от тях му обяснил, че трябва да поработи известно време, за да видят как се справя. Я. набавил необходимите документи за извършване на таксиметрова дейност и след седмица започнал работа към тази фирма.

          През есента на 1997г. подсъдимият А.Ч. отбил военната си служба и отишъл да живее при дядо си по майчина линия в с.С., община Ха., област Б. Познавал св.К. *** заедно с него започнали търговия с дървен материал, без да регистрират фирма. До края на 1999г. този подсъдим живял при дядо си, а в гр.Дупница се прибирал единствено по празниците.

         В началото на 2000г. Ч. пострадал при пътнотранспортно произшествие и бил приет в болница в гр.Дупница в тежко състояние. Тъй като състоянието му не се подобрило, от страна на завеждащия  хирургично отделение била поканена св.Б.Д. – републикански консултант и ръководител на Клиника за остра дихателна недостатъчност при Александровска болница гр.София. Същата посетила гр.Дупница и прегледала подсъдимия Ч.. Констатирала, че е в безсъзнание и в тежко състояние след операция по повод получена множествена травма. Преценила, че състоянието му не позволява адекватно лечение в гр.Дупница, поради което съвместно с лекуващите лекари било решено пациентът да бъде транспортиран до клиниката в гр.София. Лечението на Ч. *** продължило няколко месеца, като след приключването му от страна на Д. била изготвена съответна епикриза / л.112 от т.ХІІІ на досъдебното производство/. В нея е отразено, че подсъдимият е постъпил на 30.01.2000г. и е изписан на 10.03.2000г. След изписването му, Ч. продължил за известен период от време на идва на контролни прегледи, а възстановяването му протекло през продължителен период от време.       

         През лятото на 2002г. св.З.Б. се пенсионирал като служител на МВР и решил да работи като таксиметров шофьор към едноличната фирма на своя син. Използвал собствения си лек автомобил, като в началото на тази си дейност срещал големи трудности, тъй като имало проблеми при спирането му на таксиметровите стоянки. В тези случаи от шофьорите му било обяснявано, че те са за определени хора и Б. се премествал. Впоследствие установил, че и на други места таксиметровите шофьори са се обособили и не допускат външни хора. От разговори с други таксиметрови шофьори научил, че на стоянката в близост до „Минчовия площад” също не може да се спира, защото там спират автомобили към фирмата на св.П.М.. Започнал да използва най – често таксиметровата стоянка в близост до „Развесена върба”.

            През 2002г. работа като таксиметров шофьор започнал и св.И.Б., първоначално към фирма „Хит такси”, а впоследствие самостоятелно със собствен автомобил. Не спирал на стоянката при Минчовия площад, тъй като знаел че там спират автомобили към фирмата на М.. Не спирал и на тази при Автогарата, тъй като таксиметровите шофьори го гонели. Основно използвал стоянката в близост до „Развесена върба”, на която спирали и други шофьори, сред които и св.А.Я., И.Б. и В.С.. Тъй като на тази стоянка спирали както таксиметрови шофьори - еднолични търговци, така и работещи към таксиметрови фирми, имало известно напрежение. През лятото на 2004г. А.Я. предложил на своите колеги, сред които  Б. и С., да му дават по 50 лв на месец, а той щял да направи така, че други таксиметрови автомобили  да не спират на стоянката. Първоначално не му обърнали внимание, но Я. отново повторил предложението си. Останалите се съгласили и започнали да му предават по 50 лв на месец.

         Впоследствие към тях се присъединил и св.Б., който също започнал да дава на Я. по 50 лв на месец. Общо групата била от 10 таксиметрови автомобили, тъй като мястото не позволявало да спират повече. Другите водачи престанали да спират и на стоянката останали единствено таксиметровите автомобили на хората, плащащи на Я. по 50 лв месечно. Гражданският ищец не им обяснявал какво прави с парите, които събирал в края на всеки месец. Единствено споменал пред св.Б., „че има много силни хора в гр.Благоевград”. По този повод Б. се усъмнил относно предназначението на парите, а Б. предложил на Я. да му предават сумите срещу подпис. Независимо от съмненията на част от шофьорите, разписки за получаваните суми Я. не издавал.

           През м.юли 2004г. на св.К.К. *** - В. Г., като го поздравил с раждането на дъщеря. Попитал го дали познава подсъдимия Ч. и дали може да му уговори среща с него. К. отговорил, че го познава и ще го потърси. След няколко дни отишъл в заведение „Империал” и намерил Ч.. Попитал го дали е съгласен да се срещне с неговия познат и подсъдимият се съгласил, като уточнил че всеки ден след 17 часа е в заведението. К. се обадил на Г., който го уведомил, че не може да дойде лично, но ще изпрати двама човека. Свидетелят го попитал за какво става въпрос, а неговият познат обяснил, че става въпрос за таксиметров шофьор и спиране на таксиметрова стоянка. Вечерта на мобилния телефон на К. се обадил непознат от името на Г., като се разбрали да се срещнат на бензиностанция OMV в гр.Дупница. На уговореното място дошли двама мъже лек автомобил. Представили се на К., като споменали че се казват „В.” и „К.”. С автомобила на свидетеля тримата потеглили към „Империал”, като по пътя един от двамата се обадил по телефона и предал на човека отсреща да ги чака пред заведението.

         Когато пристигнали, отпред ги чакал гражданският ищец А.Я., който се запознал с К.. Четиримата влезли в заведението и седнали на една от масите. След малко пристигнал подсъдимия Ч. и седнал при тях, а К. го запознал с Я. и дошлите  с него лица. Двете лица от гр.Благоевград обяснили на Ч., че според тяхна информация той охранява таксиметровата стоянка на П.М. и се интересуват дали е така, защото „едно тяхно момче” иска да спира на нея. Подсъдимият отвърнал, че е имал такива уговорки, но нещата „се провалили” и не извършва такава охрана. Четиримата си тръгнали.

         След известно време познатият на К. - В. Г. починал, а на свидетеля се обадил по телефона едно от лицата, посетили с Я. „Империал” - В.. Уговорили си среща на същата  бензиностанция, като  по време на нея К. научил, че търсят Я., защото им дължи пари. Свидетелят отвърнал, че напоследък не го е виждал и не може да се ангажира с това. Разделили се, като К. повече не бил потърсен.

          На 07.02.2005г. А.Я. отишъл при бирария, намираща се в центъра на гр.Дупница. Пред заведението имало охранители, а наблизо били паркирани автомобили, за които пострадалият знаел, че се използват от подсъдимия Г.. Охранителите попитали Я. къде отива и той отговорил, че Ч. го чака. След малко подсъдимият излязъл, кимнал с глава към останалите и казал : „Пребийте го!”. Нанесъл му удар, след което охранителите започнали да удрят гражданския ищец. Това продължило около 30 секунди, като Я. усетил, че устата му се пълни с кръв.  

            След нанасянето на удари, пострадалият посетил св.В.К., който го прегледал и издал медицинско направление, в което отразил констатираните телесни увреждания. Впоследствие го лекувал в продължение на месец. Няколко дни след нанасянето на побоя, Я. се заснел у дома си с  любителска видеокамера, като направил видеозаписи на 10, 11 и 12 февруари 2005г.   

            След около месец, здравословното състояние на Я. се подобрило и по съвет на свои близки продължил лечението си в гр.София. Там му били правени изследвания, сред които и такива от андролог, който му обяснил че вследствие на нанесения побой няма да може да има деца. Престоял известно време при роднини в столицата, като през това време имал оплаквания – получавал задух и му се виел свят. След няколко месеца отишъл в Испания при съпругата си, но престоял само 2 месеца. Започнал работа, но на втората седмица отново започнало да му става лошо. Прегледан бил от лекар, който му заявил че има много наранявания и трябва да се лекува. Съпругата му заявила, че не е в състояние да намери необходимите средства за лечение в чужбина и Я. се прибрал в България. Познати и приятели го съветвали да не се връща в Дупница, тъй като там за него „живот няма”. Отишъл в гр.Благоевград при приятели, които знаели какво се е случило и го приютили. Потърсил работа, но никой не искал да го наеме заради това, че живее в гр.Дупница.  Близък роднина – вуйчо, му дал съвет да си промени адресната регистрация, което и Я. сторил. Сменил си личните документите с нов адрес в гр.Благоевград и веднага си намерил работа като таксиметров шофьор.

         Св.Б. научил, че  на Я. е нанесен побой, както и че по – късно е заминал за Испания. След преустановяване на таксиметровата дейност на гражданския ищец, останалите таксиметрови шофьори продължили да използват таксиметровата стоянка, без да събират и заплащат пари. 

         Св.М.Г. познавал подсъдимия П.Г. като клиент от времето, когато работел като сервитьор в заведение. Познавал и гражданския ищец А.Я.. На 1 март 2009г. Г. стоял до късно в служебния си офис в гр.Дупница. След като приключил работа, повикал такси и потеглил към дома си. Слязъл пред къщата и в този момент го осветили фаровете на лек автомобил. Видял, че това е таксиметров автомобил, управляван от А.Я., когото познавал, но не бил виждал от 5 години. Г. влязъл в автомобила, а Я. го попитал дали знае какво става с „Г.”, както и че се водят съдебни дела. Допълнил, че те ще му плащат пари и ще има съдебен процес, като държавата „ще ги осъди”. Г. му отговорил, че е запознат с публикациите, а гражданският ищец споменал, че със съпругата си много го уважават. Поискал от Г. да му даде номера на мобилния си телефон, за да могат да му се обадят. Г. се съгласил и дал номера на Я.. Впоследствие Г. споделил с майка си, че познава А.Я., за „когото се пише по вестниците”. Я. и съпругата му не се обадили по телефона на Г., като след известно време това сторили полицаи.

  В съдебно заседание от 01.12.2009г. са разпитани св.Д.Д., В.К. и Я.Я.. Д. и Я. посочват в своите показания, че работят в АСО „Сигма” АД гр.София като охранители и охраняват персонално подсъдимия П.Г.. Д. постъпил на работа, след като видял обява, залепена на фитнес-зала, а знаел, че там работят и неговите приятели С.В. и В.К.. Отричат да познават гражданския ищец А.Я. и да са присъствали на инцидент, свързан с него. К. посочва, че е работил в Агенцията като охранител и през този период е охранявал персонално подсъдимия Г..

         В съдебно заседание от 21.09.2010г. е разпитан св. Т.С., който твърди в своите показания следното: познава подсъдимия Ч., както и гражданския ищец Я.. Преди няколко години през зимата се намирал в пункт на „Еврофутбол” в гр.Дупница заедно с подсъдимия и техен познат. Дошъл Я. и попитал Ч. дали може да говори с него. Лицето на гражданския ищец било в синини и подутини и подсъдимият го попитал кой го е бил. Я. отвърнал, че има големи проблеми и дължи пари на хора, които заплашват да го убият. Помолил Ч. да му помогне, като поиска пари на заем от П.Г., които Я. ще върне по – късно. Подсъдимият му казал сам да говори с Г., но Я. отвърнал, че не може да иска пари от него лично, тъй като никога не е говорил с него. Ч. отново му казал сам да говори с П.Г., който щял да прецени. Я. бил притеснен и излязъл от пункта.

         В съдебно заседание от 28.05.2010г. е разпитана св.Д.Г.. Същата твърди, че познава гражданския ищец А.Я., както и бившата му съпруга, която работела като сервитьорка. Бащата на Я. починал в момент, когато пострадалият бил болен с висока температура и в тежко състояние. Към края на м.януари разбрала, че Я. е бит и заедно с него отишла при св.К..

         В съдебно заседание от 26.10.2009г. е проведена очна ставка между св.И.Б. и А.Я., предвид наличие на противоречия в депозираните от тях пред съда показания, а в съдебно заседание от 07.06.2010г. – между св.К.К. и А.Я.. Всеки от свидетелите държи на своите показания и настоява, че те отговарят на истината.  

 В съдебно заседание от 08.10.2010г. от страна на адв.В. и С. са представени многобройни писмени доказателства, сред които и решения на ОбС гр.Дупница за определяне на таксиметрови местостоянки на територията на града.

         Видно от експертно заключение на в.л.Е.А. и Н.С./ л.16 от т.ХІІІ на досъдебното производство/, прието от съда по реда на чл.282 ал.3 НПК, след извършените преглед и изследвания на А.Я., у него е установена азооспермия, дължаща се на вродено заболяване – синдром на Клайфелтер.

         Видно от съдебномедицинска експертиза № 44/2009г. на в.л.А.М./ л.87 от т.ХІІІ на досъдебното производство/, изготвена въз основа на приложени на досъдебното производство доказателства, на А.Я. вследствие нанесения побой са били причинени следните увреждания : разкъсно - контузна рана на дясна буза, травматично  избиване на втори горен десен зъб, кървене на алвеоли на четвърти горен ляв зъб, както и на четвърти и пети долни десни зъби. Избитият  втори горен десен зъб е такъв, без който се затруднява дъвченето и говоренето. Останалите увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

         След образуване на досъдебното производство, А.Я. предал видеокасетата заедно с изготвения от него през м.февруари 2005г. запис. Видеокасетата била изследвана от в.л.М.М., който въз основа на записа изготвил техническа справка №331 и съответен фотоалбум/ л.3 – 8 от т.ХV на досъдебното производство/.

         Видно от съдебноикономическа експертиза на в.л.П.Ц./л.3 от т.ХІV на досъдебното производство/, изготвена въз основа на данни от показанията на св.Я., депозирани пред органа на досъдебното производство, за периода м.август 1998г. – м.януари 2005г. от негова страна  е предадена обща сума от 38 900 лв, като лично неговият дял от нея възлиза на 3 850 лв. за периода м.август 1998г. – м.декември 2004г.

          С постановление на органа на досъдебното производство от 22.04.2009г. подсъдимият П.Г. бил привлечен в качеството на обвиняем за извършване на престъпления от общ характер, сред които и такова по чл.321а ал.1 НК / л.6 от т.VІІ на досъдебното производство/. С постановление на органа на досъдебното производство от 15.04.2009г. подсъдимият А.Х. бил привлечен в качеството на обвиняем за извършване на престъпления от общ характер сред които и такова по чл.321а ал.1 НК / л.48 от т.VІІ на досъдебното производство/.

   С постановление от 13.04.2009г. подсъдимият А.Ч. бил привлечен в качеството на обвиняем за извършване на престъпления от общ характер, сред които и такива по чл.321а ал.2 вр.ал.1 НК и по чл.129 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.3 НК /л.80 от т.VІІ на досъдебното производство/.

    С постановление от 29.04.2009г. подсъдимият В.А. бил привлечен в качеството на обвиняем за извършване на престъпления от общ характер, сред които и такова по чл.321а ал.2 вр.ал.1 НК /л.80 от т.VІІ на досъдебното производство/.

 

ОТНОСНО СЪБРАНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА : 

 

        Гореописаната фактическа обстановка в тази й част се установява по несъмнен и безспорен начин от обясненията на подсъдимите П.Г., А.Х. и В.А./19.10.2010г./, от показанията на свидетелите В.К./26.10.2009г./, Д.Д./01.12.2009г./, В.К./01.12.2009г./, Я.Я./01.12.2009г./, М.Г./29.01.2010г./, К.К./07.06.2010г./, В.С./07.06.2010г./ и З.Б./28.06.2010г./, от описаните по – горе писмени доказателствени средства, приложени в досъдебното производство, съответно представени пред съда и приети от него, от експертните заключения на в.л.Е.А., Н.С., А.М., от изготвените от в.л.М.М. техническа справка и фотоалбум,  отчасти от обясненията на подсъдимия А.Ч./19.10.2010г./, както и частично от показанията на св.А.Я./26.10.2009г./, И.Б./26.10.2009г./, Д.Г./28.05.2010г./ и Т.С./21.09.2010г./.

   На първо място, съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия Ч. в частта им, в която се твърди че в началото на 2005г. се е срещал с А.Я. в пункт на „Еврофутбол” в присъствието на св.Т.С., както и че това е единствената му среща с него в този период от време. Съдът приема, че такава среща изобщо не се е провеждала, съответно не дава вяра и на показанията на св.С.. Наистина, обясненията на Ч. и показанията на С. по отношение на това обстоятелство се подкрепят и допълват взаимно, разкривайки един и същ начин на протичане на срещата. Но Окръжният съд намира за достоверни твърденията на А.Я., че единствената му среща през 2005г. с подсъдимия А.Ч. е била проведена на 07.02. и по време на нея подсъдимият е наредил на неустановени по делото лица да нанесат побой на пострадалия. Показанията на Я. по отношение на тези факти са логични, последователни и непротиворечиви и не на последно място – подкрепят се и от  други, събрани в хода на досъдебното производство и проверени от съда доказателства - експертното заключение на в.л.А.М., както и изготвения от в.л.М.М. фотоалбум.  

  Съдът не дава вяра и на показанията на св.И.Б. в частта им, в която твърди, че предложението на Я. за „разчистване” на стоянката от други автомобили е направено през лятото на 2003г., съответно от този период на време е започнал да му предава по 50 лв месечно. Съответно, това твърди и по време на проведената с Я. очна ставка. Съдът приема за достоверни по отношение на това обстоятелство показанията на св.З.Б., а именно - че предложението е сторено през лятото на 2004г., като сумите са предавани на Я. няколко месеца до началото на 2005г. Показанията на Б. относно този факт са по – последователни и по – категорични, сравнени с тези на Б., поради което съдът прие показанията на първия от тях като обективни и достоверни.

         От друга страна, Окръжният съд не дава вяра и на част от показанията на св.А.Я.. В своите показания пред съда той твърди следното:

          След като започнал работа като таксиметров шофьор, през първия си работен ден спрял на таксиметрова стоянка, разположена в близост до Автогарата в гр.Дупница. Там имало паркирани и други таксиметрови автомобили, като водачите им подхвърлили на Я., че тук не трябва да спира. Гражданският ищец се учудил, но се наредил и зачакал клиенти. След 10 - 15 минути до автомобила на свидетеля спрял черен джип, показал се непознат за него млад мъж и му казал, че няма право да спира там. Я. попитал  защо да не спира и му било отговорено, че тази пиаца е частна собственост. Това му се видяло странно и обяснил, че за първи път чува за такова нещо. Младият мъж му „изръмжал” да изчезва или ще си има проблеми. Тъй като в автомобила имало още няколко човека, Я. решил да се премести, като останал с впечатлението, че някой е закупил въпросната таксиметрова стоянка. В града по това време в центъра имало още няколко стоянки и гражданският ищец се насочил към една от тях – в близост до Младежкия дом. Там също имало спрели таксиметрови автомобили, като водачите им се учудили, че Я. спира при тях.

         След около половин час до автомобила на Я. *** със затъмнени стъкла и от него излязъл непознат за него мъж с къса коса, видимо враждебно настроен. В автомобила имало още няколко души, а мъжът заявил на свидетеля, че тук няма право да спира. Я. обяснил, че е изгонен от Автогарата, попитал какви са тези работи и забелязал, че един от пътници понечил да слезе. Друг ударил страничното огледало на автомобила му и гражданския ищец се уплашил. Запалил двигателя на автомобила и се прибрал у дома, като разказал на съпругата си за случилото се. Съпругата му се изненадала и го посъветвала да отидат в полицията. На следващия ден отишли в полицейското управление в гр.Дупница и били посрещнати от дежурния служител. Започнали да му обясняват за случилото се, но той се засмял и отговорил, че гледат много филми и в града не се случват такива неща. Попитал Я. дали е видял хората, които са го изгонили, както и дали има свидетели. Посъветвал го да не говори „глупости”, след като няма свидетели, и да се прибере, без да си създава главоболия. Съпругата му допълнила, че искат да говорят с някой от началниците, но били отпрати от служителя.

         Я. продължил да опитва да спира на таксиметровите стоянки, но шофьорите му обяснявали, че не може да спира, защото те плащат. Установил, че безпроблемно може да спира на две стоянки в покрайнините на града. Поразпитал колеги и от тях научил, че трябва да намери човек на име Г., който е в състояние да „ му намери работа”. Обяснили му, че може да го намери в заведение „Империал”, а Я. се досетил, че става въпрос за подсъдимия П.Г., с когото  били съученици. От роднини успял да намери негов телефонен номер и му се обадил. Подсъдимият Г. го познал, припомнил си, че прякора на Я. в училище бил „Ц.” и му казал да се обади.

          На следващия ден гражданският ищец решил да си види с подсъдимия Г. и отишъл при „Империал”, като се наложило да чака подсъдимия почти до вечерта. Забелязал, че отвън се намират същите хора, които го гонели от таксиметровите стоянки. Подсъдимият се появил късно вечерта и двамата провели разговор. Я. му разказал за своите проблеми, обяснил му, че го преследват и не му позволяват да работи. Споделил, че са му казали да търси Г. и затова е отишъл при него. Подсъдимият се изненадал от разказаното и обяснил, че за пръв път чува за такива нещо. Заявил, че е бизнесмен, че не се занимава с глупости и препоръчал на Я. да „намери Т., да говори с него и да вършат работа”. Допълнил да не се занимава с него. 

            На сутринта Я. решил да потърси лицето с прякор „Т.”. Попитал свой колега как може да го намери и той му отвърнал, че „го познава и ще го намери”. Последвала уговорка, като след няколко дни гражданският ищец отишъл пред заведение „Червило”. Отпред стояли няколко човека от тези, които го гонели от стоянките. По някое време дошъл подсъдимия А.Ч. заедно с лице, което Я. помнел като свой съученик с прякор „К.”. Ч. обяснил на свидетеля, че за да работи като таксиметров шофьор, трябва да плаща за стоянка, тъй като всички са заети. Предложил му да използва паркинг в близост до заведението, да събере 10 таксиметрови автомобили, да му   плаща и няма да има проблем. Я. попитал как ще събере 10 таксиметрови автомобили, но подсъдимият го успокоил че след като „вземе пиацата, хората сами ще дойдат”. Гражданският ищец попитал какви са условията и Ч. отвърнал, че след като се съберат таксиметровите водачи, Я. трябва да събира по 50 лв за автомобил и в края на месеца да ги дава на подсъдимия или на изпратен от него човек. Гражданският ищец се замислил и казал на Ч., че иска да се посъветва със съпругата си.

         След като се прибрал, обяснил на своята съпруга за разговора с подсъдимия. Двамата били уплашени и в траур, тъй като непосредствено след сватбата починала майката на Я.. Гражданският ищец преценил, че няма избор и трябва да работи, за да се препитава. След няколко дни се обадил на подсъдимия Ч. и му съобщил, че е съгласен. Подсъдимият му казал да отиде с таксиметровия си автомобил на паркинга, за който са говорили, а той ще се обади по телефона „където трябва” и повече никой няма да спира на мястото, освен Я. и другите водачи. Ч. предположил, че десетина автомобили ще се съберат за около месец. Я. започвал да използва мястото и до края на месеца дошли още няколко таксиметрови водачи, като всеки бил отделен едноличен търговец. Обяснили му, че са разбрали, че е ”взел пиацата от Т.” и искат да работят. До края на втория месец се събрали общо 10 таксиметрови водачи, като Я. се уговорил с подсъдимия Ч. по какъв начин на става плащането. Събирал от останалите водачи по 50 лв месечно и в края на месеца ги давал заедно с негови 50 лв на подсъдимия, както и на други, изпратени от него лица. За предаваните суми не му били давани документи.

           Свидетелят работил по този начин до началото на 2005г., като през този период нито той, нито неговите колеги имали проблеми с полиция, ДАИ или други институции. Знаело се, че тези таксиметрови автомобили са „на П.Г.”. Когато някой водач преустановявал таксиметрова дейност, на негово място идвал друг. Един от новодошлите споменал на Я., че му е по – изгодно да плаща 50 лв, отколкото 150 лв в по – големите таксиметрови фирми. Първоначално мястото не било обозначено като таксиметрова стоянка и Я. се оплакал на Ч., че ги подминават клиенти поради тази причина. След време бил поставен съответен пътен знак, указващ наличието на таксиметрова стоянка. През периода 2003 - 2004г. Ч. често отсъствал и изпращал други хора да получават сумите от Я.. По този повод свидетелят го попитал дали не е ли редно да плаща само на него, но подсъдимият отвърнал, че се плаща на този, който той праща. 

          През всичките години, когато работил като таксиметров шофьор в гр.Дупница, Я. не потърсил повече подсъдимия Г.. Срещу заплащаната сума от 50 лв Я. и неговите колеги получили сигурността, че на тяхната стоянка няма да спират други таксиметрови автомобили, съответно те също не спирали на други. Гражданският ищец и част от колегите му се страхували от охранителите на подсъдимите Г. и Х., които винаги били въоръжени и демонстративно го показвали. За П.Г.Я. смятал, че „не е лош човек”, че  „ на никой нищо на никой не е направил”, но намирал охраната му за „нещо страшно”. По този повод на няколко пъти искал да говори с подсъдимия Г. и споменал за това на Ч., който отвръщал, „че много говори”. Когато се срещал случайно с подсъдимия Г. по улиците на града, двамата се поздравявали. Не познавал подсъдимия А.Х., който „се бил появил последните 2 – 3 години”. Познавал по лице и подсъдимия В.А., с когото били съученици, но не го виждал в компанията на Г.. Не знаел дали подсъдимия Ч. взима парите за себе си или действа под нечие давление, но предполагал че нарежданията се дават от Г. и Х., защото единствено те били  охранявани и „нямало кой друг да е”.

           През 2004г. съпругата на Я. започнала работа като сервитьорка в заведение, посещавано от подсъдимите Г. и Х. в присъствието на охранители. Разказвала му, че двамата подсъдими са богати хора и бизнесмени, правещи големи сметки. Когато охранителите идвали сами, ставали големи проблеми. Тъй като често ставали сбивания, се преместила да работи в друго заведение, но там ситуацията била още по – лоша. В края на 2004г. съпругата му напуснала работа и заминала за Испания, където живеел нейния брат. Я. също искал да замине при нея, но трябвало да се грижи за своя баща, който бил във влошено здравословно състояние. Обяснил на съпругата си, че плаща пари и ако се махне, ще има проблеми.

             На 21.01.2005г. бащата на Я. починал внезапно, а свидетелят се обадил на своя приятелка – Д.А., и я помолил да остане при него за известно време. Непосредствено след погребението Я. се разболял и постъпил в болница. Тъй като трябвало да плаща по 30 лв на ден, стоял само 3 - 4 дни за изследвания, след което напуснал лечебното заведение въпреки несъгласието на лекуващия лекар. Имал уговорка с Ч. да плати сумата за месеца в размер на 500 лв на 25.01. При погребението гражданският ищец направил разходи, като използвал и 50 лв от сумата, предадена му от таксиметровите шофьори. Обадил се по телефона на Ч., който му обяснил, че вместо него ще дойде лице на име „С.”. След като изпратеното лице дошло, гражданският ищец му обяснил, че е бил в болница и не е работил две седмици , поради което ще му даде 400 лв, а следващия месец ще плати остатъка с лихва. Лицето взело парите, без да ги брои, и си тръгнало. След тази среща Я. не ходил на работа, тъй като бил у дома на легло, а за него се грижела А.. След около седмица, около 23.00ч. по телефона му се обадил подсъдимия Ч. и му казал, че трябва непременно за дойде в офиса „за справка”. Гражданският ищец казал, че е много зле, но подсъдимият отвърнал, че трябва да поговорят и може да изпрати хора, които да го вземат. Допълнил, че ще бъде в бирария, намираща се в близост до центъра на града.

           Я. обяснил на своята приятелка, че е споменавал в разговори, че ще се ходи в Испания и няма кой да плаща като се махне. Предчувствал, че може да се случи „нещо лошо” по време на срещата, но се облякъл и повикал такси. След като слязъл от автомобила, отишъл при заведението. Пред него имало десетина човека, част от които  Я. познавал като охраняващи Г., а други по лице. На някои от тях бил предавал паричните суми при отсъствие на Ч.. Сред присъстващите лица били св.Я.Я., Д.Д., В.К. с прякор „К.” и Й.С., когото Я. познавал под прякора „М.” След малко подсъдимият излязъл, придружен от лицето, получило от гражданския ищец сумата от 400 лв. Охранителите наобиколили свидетеля и той видял, че са въоръжени. Ч. го попитал защо не е дал  на неговия познат цялата сума и Я. обяснил защо не го е сторил, както и че е обяснил кога ще плати остатъка. Подсъдимият Ч. кимнал с глава към останалите и казал : „Пребийте го!”. Нанесъл му удар, след което охранителите започнали да го бият. Изпаднал в безсъзнание и не разбрал как се е прибрал у дома. Бил в тежко състояние, лежал у дома няколко дни. Впоследствие негови приятели го отвели при стоматолог, която отказала да го лекува, тъй като един от приятелите му й споменал, че е бит „от Г.”. Тогава посетил св.В.К., който го приел и лекувал в продължение на месец. Гражданският ищец се изненадал, тъй като имал информация, че К. е личен лекар на П.Г.. Няколко дни след нанасянето на побоя, се заснел у дома с любителската си видеокамера.

           Така изложени, на пръв поглед показанията на А.Я. звучат логично и последователно. Но след като ги съпостави с други, събрани в хода на съдебното следствие доказателства, съдът намери че те не следва да бъдат приемани безкритично. Не само защото като граждански ищец и частен обвинител е пряко заинтересован от изхода на делото, но и заради явните несъответствия и противоречия с останалите доказателства.

           На първо място, съдът не дава вяра на твърденията на Я., в частта, в която твърди, че през 1998г. е провел разговор с подсъдимия Г., който го препратил към подсъдимия Ч., както и че след уговорка с втория подсъдим е започнал да му предава ежемесечно парични суми за периода до  началото на 2005г. Напротив, установява се по категоричен начин в хода на съдебното следствие, че през периода от 1997 до края на 1999г. А.Ч. ***, както и че едва през 2002г. е започнал работа във фирма на подсъдимите Г. и Х.. През първите няколко месеца на 2000г. А.Ч. е бил настанен в болнично заведение в изключително тежко здравословно състояние. Възстановяването му от претърпените травматични увреждания е продължило повече от година. Ако твърденията на Я. отговарят на истината, то неминуемо е следвало да му направи впечатление, че този подсъдим продължително отсъства от гр.Дупница. Действително, Я. посочва че е имало период от време, когато Ч. е отсъствал и е изпращал други лица, но твърди, че това е ставало през 2003 – 2004г.

          Противно на тези му твърдения, установява се от показанията на  свидетелите И.Б. и З.Б., че на таксиметровите стоянки е имало проблеми и разправии между шофьорите, като това положение на тази при „Развесена върба”, използвана и от Я., е продължило до лятото на 2004г. С изключение на горепосоченото несъответствие / началният момент на събиране на сумите от страна на Я./, съдът намери показанията на Б., както и тези на Б., за обективни и достоверни. Действително, в съдебно заседание от 26.10.2009г. св.Б. посочва, че познава подсъдимия Г. от 15 години, както и че 2 – 3 седмици преди датата на това заседание се е возел заедно с него и подсъдимия Х. в един автомобил. Св.Б. е призован и разпитан по искане на защитника на подсъдимия А.Ч.. Но тези обстоятелства не разколебаха съда в преценката му относно показанията на двамата свидетели. Наистина, установи се по несъмнен начин, че за няколко месеца от тогава до началото на 2005г. останалите таксиметрови шофьори са предавали на гражданския ищец по 50 лв месечно, както и че през този период от време други водачи не са спирали на стоянката. Но не могат да бъдат приети за достоверни твърденията на Я., че сумите са събирани и предавани от него за периода след 1998г. и то на подсъдимия Ч.. Още повече, нелогично е през целия този период от време заплащаната „такса” да не се променя и от началото до края да е все 50 лв на автомобил месечно.

          От друга страна, съдът не приема за достоверни част от показанията на Я., свързани с обстоятелствата относно нанесената му средна телесна повреда. Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че към 07.02.2005г. Ч. и Я. са се познавали от няколко месеца по повод проведен разговор в заведение „Империал”, както и че на тази дата подсъдимият е подбудил неустановени по делото лица да причинят на пострадалия средна телесна повреда. Съдът споделя напълно извода на прокуратурата, че причиняването на тази телесна повреда е станало именно на 07.02.2005г., както и че това е сторено от лица с неустановена самоличност. Наистина, конкретната причина за действията на Ч. и нареждането му Я. да бъде бит, не бе установена по несъмнен и безспорен начин. Но е очевидно, че версията на гражданския ищец това да е сторено заради забавено заплащане на 100 лв е нелогична. Сумата от 100 лв е нищожна на фона на годишната такава от 6 000 лв, предавана според Я. за период от 6 години. Нелогични са и твърденията му, че е лежал няколко дни вкъщи след нанесения побой, след което е отишъл при д-р К.. Съдът приема, че гражданският ищец е посетил кабинета на св.К. непосредствено след причиняването на телесните увреждания, тъй като именно на 07.02.2005г. на Я. е издадено медицинско направление / експертно заключение на в.л.А.М. - л.95 от т.ХІІІ на досъдебното производство/. В тази връзка и по същата причина не дава вяра и на твърдението на св.Д.Г., че побоят на Я. ***.

          В съдебно заседание от 26.10.2009г. е проведена очна ставка между св.И.Б. и А.Я., предвид наличие на противоречия в депозираните от тях пред съда показания, а в съдебно заседание от 07.06.2010г. – такава между св.К.К. и А.Я.. Всеки от свидетелите държи на своите показания и настоява, че те отговарят на истината. По отношение на проведените очни ставки, съдът дава вяра именно на показанията на св. Б. и К., защото са логични, последователни, а твърденията на Б. в една или друга степен се потвърждават и от показанията на св.Б..

 

          ОТ ПРАВНА СТРАНА :

 

С оглед анализа на събраните доказателства досежно тази част от повдигнатите и поддържани обвинения, съдът намери, че действията на подсъдимия А.Ч. осъществяват от обективна и субективна страна признаците на престъпление от общ характер по чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр.чл.20 ал.3 НК. От обективна страна е налице подбуждане на неустановени по делото лица да причинят другиму / А.Я. / средна телесна повреда - избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето. От субективна страна е налице пряк умисъл – Ч. е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и го е искал. Този подсъдим с действията си - кимване на глава и използване на репликата „Пребийте го!”, умишлено е склонил други лица да нанесат удари в лицето и по тялото на гражданския ищец. Същевременно е съзнавал много добре, не само че ги мотивира към извършването на такива действия, както и че това неминуемо ще доведе до причиняване на телесни увреждания, включително и до реални причинените на Я., сред които и избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето.

 

         ОТНОСНО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЯТА :

 

         При определяне на наказанието на подсъдимия Ч. се взеха предвид всички обстоятелства, имащи значение за отговорността му, както и целите по чл.36 НК. Степента на обществена опасност на деянието не е ниска, като са увредени  обществените отношения, свързани с телесната неприкосновеност и здравето на човека. Степента на обществена опасност на подсъдимия е ниска от друга страна - същият е неосъждан.

           При значителен превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия А.Ч. наказание „лишаване от свобода” в размер под средния, предвиден в закона, а именно „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 4 месеца. При определяне на това наказание съдът взе предвид и разпоредбата на чл.2 НК, доколкото след извършване на престъплението е последвала редакция на чл.129 НК с ДВ бр.26 от 2010г., с която размера на предвиденото наказание „лишаване от свобода” е увеличен от 5 на 6 години, като счете, че предишната редакция е по - благоприятна за дееца. Намери, че с определяне на такъв размер на наказанието ще се постигнат целите по чл.36 НК, ще се въздейства възпитателно и предупредително както върху Ч., така и върху останалите членове на обществото.

 

           ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ :  

 

          Със своите действия Ч. не само е осъществил престъпния състав по чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр.чл.20 ал.3 НК, но и е причинил на А.Я.  неимуществени вреди. Те се изразяват в претърпените болки и страдания от нанесените телесни увреждания, продължили през един, сравнително продължителен период от време. Молбата на А.Я. за предявяване на граждански иск е депозирана в съдебно заседание от 23.09.2009г./л.93 от т.І на нохд 287/2009г./, като съдът се е произнесъл с определение и е допуснал за съвместно разглеждане граждански иск за заплащане на сума от 180 000 лв, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, предявен срещу подсъдимите П.Г., К.О., Г.Г. и В.А..  Преди постановяване на присъдата съдът констатира, че на молбата на Я. ръкописно е дописано и името на подсъдимия А.Ч., което е извършено след постановяване на горепосоченото определение за допускане на гражданския иск. С оглед на липсата на предявен и допуснат за съвместно разглеждане граждански иск срещу подсъдимия Ч., вредите на Я. не могат да бъдат репарирани в рамките на настоящото производство.

 

          ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

   На второ място, с оглед на събраните и анализирани в хода на съдебното следствие доказателства досежно тази част от повдигнатите и поддържани обвинения, съдът намери че подсъдимите П.Г. и А.Х. не са извършили визираните в обвинителния акт престъпления от общ характер по чл.321а ал.1 НК, а подсъдимите А.Ч. и В.А. не са извършили  визираните в обвинителния акт престъпления от общ характер по чл.321а ал.2 вр.ал.1 НК.

        Подсъдимите Г. и Х. са обвинени за това, че през периода от месец януари 1998г. до 07.02.2005г. в гр. Дупница с участвали в ръководството на група с участници подсъдимите Ч. и А., която чрез внушаване на страх у А.Я. / реална възможност от физическо насилие, както и невъзможност за осъществяване на стопанска дейност – таксиметрови услуги, като му заявили, че не може да работи, ако не плаща на ръководената от Г. и  Х. група/,  извличала облаги - за периода от месец август 1998г. до месец януари 2005г. облаги в размер на обща сума от 38 900 лв, представляваща месечни вноски  в размер на 500 лева за десет  таксиметрови автомобила/ по 50 лева за автомобил на месец/, предавана от Я.,  а именно: от  месец август 1998г. до месец декември 2004г. – 77 месеца по 500 лева месечно или сума от 38 500 лв и за месец януари 2005г. сума от 400 лева - престъпления от общ характер по чл.321а ал.1 от НК.

Съответно подсъдимите Ч. и А. са обвинени в това, че през този период от време   в гр. Дупница са участвали в група, ръководена от подсъдимите Г. и Х., която чрез внушаване на страх у Я.  извличала облаги в размер на обща сума от 38 900 лв.  - престъпления от общ характер по чл.321а ал.2 вр.ал.1 НК.

        На първо място, установява се по безспорен начин от събраните и проверени от съда доказателства, че от страна на четиримата подсъдими не са извършвани каквито и да било действия, насочени към внушаване на страх у А.Я. и към мотивирането му да предприеме определено поведение против своята воля – в случая да заплаща ежемесечно парични суми. Що се отнася до контактите между тези четирима подсъдими, както и взаимоотношенията им с А.Я., в хода на съдебното следствие се установява следното :

        Подсъдимият А.Ч. е работил през 2002г. като шофьор във фирма, в която към този момент подсъдимите Г. и Х. са управители. Впоследствие Ч. е бил служител на АСО „Сигма” АД, охранявал е персонално Г. и Х. и е бил определен за началник на персоналната охрана. Подсъдимите Г. и Х. се познават от 1990г. от съвместната им работа в структури на МВР, съдружници са в търговски дружества и живеят на един и същ адрес, като Г. е кум на Х. и кръстник на децата му. В.А. е съученик на П.Г..

          Но всички тези обстоятелства не могат да обосноват и подкрепят извода на прокуратурата, че в конкретния случай е била налице група от четири лица, двама от които ръководители – П.Г. и А.Х., която чрез внушаване на страх у А.Я. да е извличала облаги. Както бе посочено по – горе в изложението, не се установява от страна на тези подсъдимите - Г., Х., Ч. и А., да са извършвани действия, които да внушават страх  у Я., да го мотивират да предприема действия против своята воля.

           Макар и в чл.93 НК да липсва легално определение на понятията „организация” и „група”, посочени в чл.321а НК, то за да е налице група, тя следва да е формирана от не по – малко от 2 лица, обединени от обща цел. В тази връзка следва да се отбележи следното – никъде в показанията на св.А.Я., депозирани пред съда – и в приетата им от съда за обективна и достоверна част, и в неприетата, не се съдържат данни за  извършени конкретни активни действия от страна на който да е от четиримата подсъдими, изразяващи се във внушаване на страх у пострадалия Я.. Внушаването на страх е психическа принуда и следва да е обективирана в конкретни активни действия. Тези действия следва да са от естество  да застрашават жертвата  с бъдещо деяние, което е с характер да изложи на опасност живота, здравето или имота на жертвата или друго близко нему лице. В случая от доказателствата по делото, в това число и от показанията на св.А.Я. – както в приетата от съда като обективна и достоверна част от тях, така и в неприетата, по никакъв начин не се установява наличието на такива действия върху него, активно изразени от страна на подсъдимите Г., Х., Ч. и А..

           Гражданският ищец Я. твърди в неприетата от съда част от своите показания, че през 1998г. таксиметровите шофьори в гр.Дупница са му обяснявали, че не може да спира на стоянките при тях, а непознати лица го гонели „защото там нямал право да спира”. Впоследствие научил, че подсъдимия П.Г. „може да му намери работа” и провел разговор с него в заведение. Пред заведението стояли същите хора, които го заплашвали. По време на кратък разговор Г. го препратил към подсъдимия Ч. с думите : „ Аз съм бизнесмен, не се занимавам с глупости, намери Т. и говори с него и вършете работа. С мен не се занимавай”. Впоследствие Ч. предложил Я. да събира и да предава сума от 50 лв месечно на таксиметров автомобил срещу обещанието подсъдимия „да направи така”, че други таксиметрови шофьори да не спират на стоянката. Гражданският ищец се бил съгласил и предавал на Ч. или на изпратени от него лица сума от 500 лв месечно за 10 таксиметрови автомобили за периода от лятото на 1998г. до началото на 2005г. Тогава бил пребит по нареждане на Ч., тъй като внесъл не цялата сума, а със 100 лв по – малко.

           Съображенията на съда за неприемане на част от показанията на гражданския ищец А.Я., включително и изложените току що твърдения, бяха посочени по – горе и не следва да бъдат преповтаряни. Контактите на Я. с подсъдимите Х. и А., както и впечатленията му за тях, са повече от скромни - подсъдимият А.Х. се бил „появил последните 2 – 3 години” и Я. „не можел да каже нищо лошо за него”, а В.А. „му бил съученик, но не е разговарял с него”. Наистина, предполагал че П.Г. и А.Х. давали нарежданията, защото те „са винаги с охрана и няма кой да е друг”. Подсъдимият А. „се движил сам винаги, другите се движили сами, само тези двамата ги охранявали”.

           За да е налице осъществяване на престъпления от общ характер по чл.321а ал.1 и ал.2 НК в конкретния случай, то следва да бъде установено по безспорен и несъмнен начин : съществуването на задружна дейност между не по – малко от двама подсъдими, които под съответното ръководство, действат целенасочено към извличане на облаги чрез внушаване на страх, както и какви са взаимоотношенията между членовете на тази група, включително и по отношение на получаването на облаги. Още повече, доколкото двама от подсъдимите са обвинени, че участват в ръководството на тази група, то следва да бъдат налице убедителни и несъмнени доказателства, че целенасочените действия са в резултат именно на техни разпореждания, включително внушаването на страх и получаването на облаги. Такива в хода на съдебното следствие не бяха събрани, съответно това не е сторено и по време на досъдебното производство. Още повече, с оглед характера на нужните за тази цел доказателства – информация от член на групата по реда на чл.321а ал.4 НК, такива, събрани по реда на ЗСРС, показания на свидетели, които да са очевидци именно на тези взаимоотношения в групата и др. подобни, възможностите за събирането им на съдебното следствие са ограничени.

         Не може да не бъде отбелязано, че дори и в неприетата за достоверна от страна на съда част от показанията на Я., се разкрива информация за действия единствено на двама от подсъдимите – Г. и Ч.. При това, приписаните действия на Г. се ограничават до препращането му към Ч., а приписаните на втория подсъдим – в предложение срещу заплащане на определена парична сума да не допуска използването на таксиметрова стоянка от други таксиметрови водачи. Наистина, Я. твърди в тази част също, че е гонен от таксиметровите стоянки от непознати хора с обяснението, че няма право да спира там, както и че същите тези хора стояли пред заведението, в което се срещнал с подсъдимия Г.. Но „тези хора” не присъстват в групата от четиримата подсъдими, посочена в обвинителния акт, нито може да се направи категоричен извод от неприетите за достоверни твърдения на Я. каква е връзката им с четиримата подсъдими.

             Не на последно място, в тази неприета от съда част от показанията на Я. се твърди, че действията на непознатите са насочени към недопускането му на определени таксиметрови стоянки, но не и към внушаване у него на страх с цел извличане на облаги от страна на конкретни лица, в случая подсъдимите Г., Х., Ч. и А..

            Очевидно е, че с оглед на събраните по делото доказателства, не може да бъде споделен изводът на прокуратурата за наличие на група от четири лица, която чрез внушаване на страх да е извличала облаги през периода 1998г. – 2005г. Наистина, Ч. е подбудил група лица да причинят на Я. средна телесна повреда. Но дори това обстоятелство не променя извода на съда, че в конкретния случай действията на Г. и Ч., още по – малко тези на Х. и А., осъществяват от обективна и субективна страна престъпния състав на престъпления по 321а ал.1 НК и по чл.321а ал.2 вр.ал.1 НК.

          С оглед на всичко това, съдът призна П.Г. и А.Х. за невиновни в извършване на гореописаните престъпления от общ характер по чл.321а ал.1 НК, както и подсъдимите А.Ч. и В.А. за невиновни в извършване на гореописаните престъпления от общ характер по чл.321а ал.2 вр.ал.1 НК.

 

        ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ :  

 

        С оглед признаването на подсъдимите П.Г. и В.А. за невиновни в извършване на тези престъпления, като и предвид обстоятелството че срещу подсъдимите К.О. и Г.Г. не са повдигани обвинения, свързани с А.Я., Окръжният съд отхвърли като неоснователен предявеният от А.Я. против тези четирима подсъдими граждански иск за заплащане на сума от 180 000 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

 

         ІІ.ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА  досежно повдигнати обвинения, както следва:

 

- по отношение на подсъдимия П.Г. - за извършване на престъпления от общ характер по чл.321 ал.3 т.1 вр.ал.1 НК, две по чл.214 ал. 2 т.2 вр. ал.1 вр. чл.213а ал. 3 т.2 и т.3 вр. чл. 20 ал. 2 от НК и по чл.129 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.3 НК;

 

- по отношение на подсъдимия А.Х. - за извършване на престъпления от общ характер по чл.321 ал.3 т.1 вр.ал.1 НК, по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 вр.ал.1 НК, две по чл.214 ал. 2 т.2 вр. ал.1 вр. чл.213а ал. 3 т.2 и т.3 вр. чл. 20 ал. 2 от НК;

 

- по отношение на подсъдимия А.Ч. - за извършване на престъпления от общ характер по чл.129 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК, по чл.214 ал. 2 т.2 вр. ал.1 вр. чл.213а ал. 3 т.2 и т.3 вр. чл. 20 ал. 2 от НК и по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 вр.ал.1 НК;

 

- по отношение на подсъдимия В.А. - за извършване на престъпления от общ характер по чл.214 ал. 2 т.2 вр. ал.1 вр. чл.213а ал. 3 т.2 и т.3 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 вр.ал.1 НК и по чл.339 ал.1 НК ;

 

         Св.П. *** и през 1999г. започнал търговска дейност като ЕТ „П.М. – С.” с основен предмет на дейност диспечерски услуги за таксиметров превоз на пътници с леки автомобили, както и извършването на такъв таксиметров превоз. Повечето от таксиметровите автомобили не били собственост на фирмата, а на еднолични търговци, като водачите им използвали радиостанция и диспечерския пункт, срещу което заплащали месечна такса. По този начин функционирала и фирма на св.С.В., която осъществявала превоз на пътници с 4 таксиметрови автомобили с използване диспечерските услуги на М. срещу заплащане на такса. Таксата за използване на радиостанция постепенно се увеличавала с течение на времето, като през 2000г. била 50 лв, а през 2009г. – 180 лв. Автомобилите били обозначени с лепенки „С. такси”. Таксиметровите шофьори, сред които и св.В.С., Б.М., О.К., Х.Д., Б.Н., А.М., К.В., И.Н., заплащали таксата в офиса на фирмата и това бил единственият им пряк контакт с П.М. или с негови служители. От време на време М. провеждал събрания с таксиметровите шофьори, на които били обсъждани въпроси, свързани с дейността - увеличаването размера на заплащаната такса и други подобни. При започване на работа към фирмата, на таксиметровите шофьори било обяснявано от страна на М. и диспечерките във фирмата на кои таксиметрови стоянки да спират. Такива указания били дадени и на св.Б.М., Х.Д., Б.Н., както и на С.В.. До св.В. по това време достигали слухове, според които в гр.Дупница таксиметровите шофьори на определени стоянки „плащали на  П.Г.”.

          През 2004г. св.И.И. работил като таксиметров шофьор и използвал диспечерските услуги на ЕТ „П.М. – С. – Е. – за 1 лев такси”. Съпругата му – св.П.И., работила в питейно заведение, намиращо се в сградата на Автогара гр.Дупница. Докато бил на работа, И. посещавал заведението, обичайно сутрин и на обяд. В близост до сградата на автогарата имало таксиметрова стоянка, но св.И. не спирал на нея. Там били паркирани таксиметрови автомобили на отделни еднолични търговци, които извършвали превози с по – високи тарифи. От разговори със свои колеги И.И. научил, че тези таксиметрови шофьори, както и  използващите таксиметровата стоянка при „Развесена върба”, плащат на „хората на П.Г.”. Според тяхната информация сумата била 50 лв на автомобил.

        През м.юни 2004г. И. управлявал таксиметров автомобил м.”Ауди” и превозвал пътник. На кръстовище в близост до сградата на полицейското управление гр.Дупница не спазил пътен знак Б2 /т.нар знак „стоп”/ и отнел предимството на лек автомобил „Ауди”, в който се возели трима души, сред които подсъдимия Ч. и св.С.В.. За да избегне удара с автомобила на И., водачът завил и се насочил срещу лек автомобил „Мерцедес”, управляван от св.Ю.С.. Последният променил посоката на движение, като се ударил в бордюра. Излязъл от автомобила и установил, че една от джантите на автомобила му е счупена, а гумата – спукана. По другите два автомобила не настъпили повреди, но возещите се в тях хора слезли. И.И. бил притеснен и помолил да не се викат служители на КАТ Дупница, тъй като е употребил алкохол. Обяснил също така, че вози пътник и след като го остави на адрес, ще се върне, за да се разберат за щетите. Водачите на другите два автомобила се съгласили и останали да го чакат, като С. се запознал с Ч. и неговите спътници. Свидетелят преместил автомобила си в близка пресечка, за да може да смени повредената джанта. 

          След като изминал половин час и И. не се появил, Ч. и С. си разменили номерата на мобилните телефони, като подсъдимият поел ангажимент да му помогне при възстановяването на джантата. Свидетелят потеглил за К., а Ч. и другите двама решили да потърсят И.И.. Забелязали го да излиза от сградата на Автогарата и слезли от автомобила. Тримата – Ч., В. и техен познат, когото И. познавал под прякора „М.”, се приближили към И. и го попитали защо не се е върнал. Възникнал скандал, в хода на който подсъдимият ударил И. с метален предмет в лицето, последният паднал на земята, а тримата започнали да го ритат. Нанасянето на удари било забелязано от таксиметровите шофьори на стоянката. Един от тях – св.В.О., познавал И.И., А.Ч. и С.В. и се намесил. Тримата нападатели се качили в автомобила и потеглили, а двама от таксиметровите шофьори помогнали на И. да стане и го завели при съпругата му.

         Св.И. видяла, че съпругът й е окървавен и се уплашила. И. се измил, а неговите колеги го завели в ЦСМП, където му била оказана медицинска помощ. Впоследствие бил прегледан и от стоматолог – св.В.К.. По време на прегледа К. констатирал, че на И. са причинени разкъсна рана на устната, избиване на първи и втори зъб вляво и разклащане на други два зъба. Попитал свидетеля дали желае да му бъде издадено медицинско свидетелство, но гражданския ищец отказал. К. поставил временни шини за укрепване на разклатените зъби.

           Междувременно, между таксиметровите шофьори в гр.Дупница се разпространила новината, че техен колега е набит. Събрали се с автомобилите си пред сградата на полицейското управление, като между тях били и св.О.К., С.В., Х.Д., работещи към фирмите на П.М., такива от други фирми, както и еднолични търговци – св.В.Т., В.С. и др. Според достигнали до св.В. и Д. слухове, причината за инцидента е спор за клиент на Автогарата, а Т. и С. разбрали, че причината за нанасянето на побой е инцидент на пътя. Споменавало се и името на подсъдимия Ч. като замесен в случая.

            По същото време на подсъдимия П.Г. се обадил негов познат таксиметров шофьор – В.Р.. Уведомил го, че пред полицейското управление има стачка на таксиметровите шофьори заради набит техен колега. Споменал също така, че побоят е нанесен от хора от неговата охрана. Подсъдимият се обадил на Ч. и го попитал дали знае нещо за инцидент с таксиметров шофьор. Подсъдимият Ч. потвърдил за такъв инцидент и двамата се уговорили да се срещнат в кафе „Империал”. По време на срещата Ч. обяснил на другия подсъдим, че е станало произшествие на пътя и това е било причината за възникване на скандал и нанасяне на побой на таксиметровия шофьор. Г. провел повторен разговор с В.Р. и от него научил за името на таксиметровия шофьор, фирмата, към която работи, както и че живее в с.С.. Подсъдимият се обадил на свой роднина от с.С. и го помолил да му уреди среща с пострадалия.

            Св.П.И. ***, веднага след инцидента, а след няколко часа се прибрал и гражданския ищец. Разказал й какво се е случило, като обяснил, че е ударен с пистолет в лицето, при което са му избити зъби, и легнал да почива. След малко в дома му дошъл подсъдимият Г.Г.,***, и му предал, че П.Г. го вика в заведение „Империал”. Гражданският ищец се облякъл и заедно с Г. отишъл в заведението. Там били подсъдимите Г. и Х., като първият от тях го поканил да седне. И. приел поканата и обяснил какво се е случило. Подсъдимият Г. заявил, че след като знае кой го е бил, да подаде жалба и да си извади медицинско свидетелство. И.И. си тръгнал, като Г. го превозил до дома му.

           По – късно И. научил за провеждащия се протест и отишъл при своите колеги пред полицията, като искал да запознае с обстоятелствата около нанесения му побой св.И.Д., към този момент началник на полицейското управление. Д. бил уведомен от дежурния служител за събралите се хора и излязъл пред сградата. Забелязал, че са се събрали повече от 50 лица и движението около управлението е блокирано. Видял, че И.И. е окървавен и се приближил към него. Познавал го като бивш полицай и го попитал какво се е случило. Пострадалият отвърнал : „Виж какво ме направиха”, като допълнил че ще се оправя сам, отхвърляйки предложенията на Д. за оказване на помощ и медицинско освидетелстване.

           По същото време св.П.М. бил уведомен за нанесения побой на един от таксиметровите шофьори – И., както и за провеждащия се протест пред сградата на полицейското управление. М. веднага отишъл на място при протестиращите. Видял, че са се събрали много таксиметрови шофьори, включително и от друга фирма – „Х. т.”. Разговарял с И.И., както и с И.Д.. Последният настоял шофьорите да преустановят протестите, а М. отвърнал, че това е и неговото желание и за това е дошъл. Обадил се по една станцията в офиса и наредил на една от служителките - св.Ц.Р., да дойде пред полицейското управление. Свидетелят знаел, че същата се ползва с добро име и има влияние сред шофьорите и я помолил да му окаже съдействие при преустановяване на протеста. Двамата успели постепенно да успокоят шофьорите, които започнали да се разотиват един по един. От шофьорите Р. научила, че повода за нанасяне на побой е настъпването на пътен инцидент.

       След като научил подробности относно нанесения побой на И.И., подсъдимият Г. се обадил по телефона на св.Р., която познавал като сестра на свой познат и за която знаел, че работи във фирмата на пострадалия шофьор. Помолил я да му уреди среща с П.М. в „Империал”. След като му предала поканата, М. се съгласил и я поканил да дойде с него. Двамата отишли в заведението, където се срещнали с подсъдимите П.Г. и А.Х.. Срещата продължила около 20 минути, като Г. им съобщил, че е разговарял с пострадалия шофьор, както и какво е било съдържанието на разговора. Заявил на М., че като фирма също могат да подадат жалба, ако имат претенции към извършителите. След като разговора приключил, М. и Р. си тръгнали заедно.

        Известно време след инцидента с И., Ч. и Ю.С. *** в пицария „Наполи”. Ч. обяснил на свидетеля С., че са открили И.И. след пътното произшествие и след скандал са му нанесли побой.    

        След инцидента, И.И. преустановил дейността си като таксиметров шофьор. След няколко години отново се върнал на тази работа, отново използвайки диспечерските услуги на П.М..

         В този период от време на едно от събранията с таксиметровите шофьори, сред които и св.О.К. и Б.Н., М. им съобщил, че месечната такса за използване на радиостанция трябва да се увеличи, тъй като вече ще имат охрана. Не уточнил от кого ще се извършва тази охрана, но обяснил че при проблеми – неплащане на сметки от клиенти и др.подобни, трябва да се обаждат на диспечерките, които имали телефон за такива случаи.         

           През този период от време сред таксиметровите шофьори от гр.Дупница, които работели самостоятелно, се разчуло че на таксиметровата стоянка при църквата не може да се спира, тъй като използващите я таксита на „С. т.” заплащат такса на църковния храм. По идентична причина не я използвал и св.В.Т., освен в случаите, когато нямало автомобили. Свидетелят обикновено използвал стоянката при банка ДСК. Известно време след инцидента с И. и протеста пред полицейското управление, св.В.С. дочул слух, според фирма на подсъдимия П.Г. ще охранява таксиметровата фирма на П.М.. По същото време св.Т. научил от свои познати шофьори, че подсъдимия Ч. „бил в преговори” с П.М., за да охранява две таксиметрови стоянки. Т. познавал подсъдимия П.Г. и знаел, че Ч. е сред неговите охранители. Обадил се по мобилния телефон на Г. и си уговорил среща с него. По време на нея Т. обяснил какви слухове се носят, както и че се интересува дали Ч. може да охранява и стоянката при ДСК, която използва със своите колеги. Г. се изненадал и повикал Ч., който бил наблизо. Пред Т. го попитал го дали има нещо вярно в слуховете, че ще охранява стоянки, използвани от таксиметровите шофьори към фирмите на П.М.. Ч. потвърдил, че преговаря с М., след което Г. му поставил условие – или да продължи да бъде негов охранител, или да охранява други фирми.

           На 15.11.2006г. в гр.Дупница било проведено Общо събрание на съдружниците на „С. т.” ООД гр.Дупница / протокол  - л.56 от т.V на досъдебното производство/. ОС взело решения за приемане на нови съдружници – св.М. и неговия баща – св.Д.М., освобождаване на старите такива, които да прехвърлят дяловете си на двамата нови. С Решение на Кюстендилски окръжен съд от 16.11.2006г./  л.72 от т.V на досъдебното производство/ промените били вписани в регистъра на търговските дружества, а Д.М. – вписан като управител. Към този момент Д.М. не бил добре със здравето, поради което упълномощил своя син да го представлява при дейността на търговското дружество.

            В края на 2006г. св.Б.П. и Р.Д. се намирали в клона на банка „Пиреос” в гр.Дупница, където срещнали П.М.. Гражданският ищец и П. провели разговор, като първият предложил вторият да му прехвърли собствеността върху дяловете на фирма „С. т.”. Б.П. отказал, след което разказал за предложението на Д., който бил служител в неговата фирма.

            В началото на 2007г. счетоводното обслужване на фирмите на П.М. започнало да се върши от св.Р.Н., работеща в счетоводна къща „Плюс минус финанси” гр.Дупница. След около месец и половина св. М. взел документите на две от фирмите - ЕТ „П.М. – С.” и „С. т.” ООД, като Н. продължила да обслужва други две – „П.” и „Д.”.

            С документите на първите две фирми М. отишъл при св.Х.А. – съдружник в счетоводна къща „Кей Ейч” гр.Дупница. Двамата се познавали от 1995г., като наскоро М. я бил посетил във връзка с изготвяне на проект на договор за извършване на диспечерски услуги. Втори съдружник в „Кей Ейч” бил св.К.С., като във фирмата счетоводно били обслужвани 30 фирми, сред които и такива на подсъдимите П.Г., А.Х. и К.О.. На А.М. обяснил, че освен счетоводното обслужване на двете фирми желае да му бъдат изготвени и документи за приемане на нов съдружник в „Сити транс” ООД – подсъдимия В.А.. Свидетелката изготвила необходимите документи и ги предала на М..

            На 12.03.2007г. в Кюстендилски окръжен съд постъпило заявление/ л.76 от т.V на досъдебното производство/ от гражданския ищец  М. и подсъдимия А. за вписване на промени, към което били приложени необходими документи – молба, покана, протоколи, договор за продажба на дружествени дялове, дружествен договор, декларации, спесимен / л. 78 – 94 от т.V на досъдебното производство/, квитанция за внесена държавна такса. Според клаузите на договор от 05.03.2007г. П.М. продава на подсъдимия А. 25 дяла от капитала на дружеството, състоящ се общо от 50 такива. Документите били внесени от П.М., който собственоръчно подписал и квитанцията за внесена държавна такса/ л.243 от т.І на нохд 287/32009г./, издадена от каса №3 на „Алианц Банк България” АД, находяща се в сградата на Съдебна палата гр.К./ писмо изх.№1103 – 16290/18.10.2010г. на Алианц Банк България, прието от съда в съдебно заседание от 01.11.2010г./. С решение на КОС от 15.03.2007г. / л.96 от т.V на досъдебното производство/ в регистъра на търговските дружества били вписани промени относно „Сити транс” ООД, изразяващи се прехвърляне дялово участие на  нов съдружник – подсъдимия А. и вписването на двама управители – А. и П.М..

          През същия месец се провела нова среща между М. и св.Б.П., като първият предложил да бъдат обединени диспечерските пунктове на таксиметровите им фирми. За П. това предложение било изгодно, тъй като централата на гражданския ищец работела добре. Към този момент имал няколко таксиметрови автомобила, които отдавал под наем. Разпоредил на св.Р.Д. да извърши техническата подготовка, което било сторено. Автомобилите били оборудвани със станции на П.М. и за известен период от време работели към неговата централа. Впоследствие шофьорите напуснали работа, а автомобилите били изтеглени за ремонт. М. и П. продължили контактите си и след това, като обсъждали и други форми на сътрудничество – оборудване на автомобилите с GPS системи, експлоатация на маршрутни таксита в посока на курорт „Паничище” и др. 

          През този период от време подобна покана от страна на М. било отправена и към св.П.Д. - управител транспортна дейност към фирма „Дарт Трейт” АД гр.Дупница. Д. отказал. След известно време се срещнал в едно от градските кафенета с подсъдимия А., който споменал, че е станал съдружник на М.. Повторил поканата за обединяване на централите на двете фирми, но Д. отново отказал.       

          След вписването на А. за съдружник, било проведено събрание на таксиметровите шофьори, използващи диспечерската централа на М.. Гражданският ищец обявил пред шофьорите – св.Х.Д., А.М., К.В. и др.техни колеги, че  подсъдимият А. е приет за съдружник във фирмата. Обяснил им, че ако имат проблеми, могат вече да се обаждат не само на него, но и на „В.”. Това обстоятелство – приемането на нов съдружник, станало достояние не само на таксиметровите шофьори, така и на служителките, работещи в диспечерната, намираща се в бл.2 на жк „Дупница” – св.Т.Д., Г.Н., С.М., В.Г., Т.Г.. М. не споделил със служителките каква е причината във фирмата да влезе нов съдружник, но от разговор с него Н. останала с впечатлението, че гражданският ищец не е доволен от това обстоятелство, тъй като нищо в работата не се променило. Таксиметровите шофьори заплащали таксите за използване на радиостанция на 1-во и 15-то число на месеца, изготвяли се отчети, след което половината от печалбата се изплащала на подсъдимия В.А.. Същият идвал в офиса, като парите му били предавани както от М., така и от служителките, които работели на смени по две – една телефонистка и една диспечерка. На няколко пъти сумите били предавани от М. не на подсъдимия, а на негов познат – св.К.И.. Двамата свидетели се срещали, като гражданският ищец посочвал размера на сумата, а И. я  преброявал. Към парите не били прилагани описи, отчети или други документи.

         След като М. посетил „Кей Ейч”, св.Х.А.  и св.С. решили заплащането на счетоводните услуги за двете фирми да бъде в размер на 500 лв. Изготвили проекто – договор за счетоводно обслужване и се обадили на М.. Гражданският ищец отишъл в офиса и провел разговор със С. и А. относно заплащането на счетоводните услуги. В края на разговора дошъл и подсъдимия А., като свидетелката отишла в съседно помещение, за да коригира договора. Подсъдимият и М. се заговорили относно закупуване на радиостанции и друга техника за фирмата, А. извадил 3 пачки от по 50 лв и пред С. ги предал на гражданския ищец. Подканил го да ги преброи, но М. се засмял и ги прибрал.          

           В края на 2007г. подсъдимият В.А. посетил св.К.Й.К. в клона на Пощенска банка в гр.Дупница, чийто управител бил. Споменал, че е влязъл в съдружие и се интересувал от възможностите за получаване на кредит от 50 000 лв. Обяснил, че има нужда от средства за закупуването на моторни превозни средства, с които да бъде експлоатирана маршрутна линия между гр.Сапарева баня и курорт „Паничище”. В този период от време А. посетил и св.Й.Х.Й. ***. Обяснил му, че с неговия съдружник имат намерение да осъществяват таксиметрова дейност с маршрутни таксита на територията на Община Дупница и се интересува от нормативните изисквания. Уговорили се да се срещнат след няколко дни и по време на втората среща Й. му обяснил какви са изискванията за осъществяване на такава дейност. Подсъдимият се срещнал и със св.С.И. *** , като по време на разговора му обяснил, че със своя съдружник имат интерес от осъществяване на таксиметрова дейност с маршрутни автомобили по направленията гр.Дупница – гр.Сапарева баня, както и гр.Сапарева баня – х.”Пионерска”. И. му обяснил, че е необходимо решение на ОбС, което няма как да бъде взето преди приключване на строителството на лифта в курорта.

          Малко преди края на годината, подсъдимия А. и св. М. ***. Посрещнал ги св.В.Б., който заедно със свой колега бил собственик на част от изложените автомобили. Двамата му обяснили, че търсят пътнически микробуси за маршрутна дейност и посочили какви изисквания имат. В обекта нямало такива превозни средства и Б. решил да се обади на своя колега – св.К.Г.К.. Уговорил се с А. и М. да дойдат отново на следващия ден, като подсъдимият оставил номера на мобилния си телефон. Б. и К. изготвили писмени оферти, които предали на А. и М.. Двамата пристигнали с лек автомобил „Ауди”, управляван от подсъдимия. Четиримата провели кратък разговор относно качествата на автомобилите, след което подсъдимия и гражданския ищец си тръгнали.

          При счетоводното обслужване на „Сити Транс” ООД и ЕТ „П.М.” св.Х.А. се сблъскала с няколко проблеми. В края на 2007г. били й предоставен фактури за парични вноски по продажба на леки автомобили, които не били собственост на фирмите. В началото 2008г. се срещнала с П.М., който й обяснил че става въпрос за закупени 4 автомобила м.„Дачия”, които са препродадени на таксиметрови шофьори с изплащане на части. А. му обърнала внимание, че паричния поток не се засича, тъй като има приходи в едната фирма от около 30 000 лв. плащания, а разходите са в размер на 50 000лв. Гражданският ищец споменал, че е  внесъл допълнителна вноска в ЕТ „П.М.”, а подсъдимия А. - в „Сити Транс” ООД. По – късно А. осчетоводила тези парични вноски. През есента на 2008г. свидетелката прочела във в.„Струма” съобщение, че една от фирмите извършва продажба на телефонни услуги. По – късно й направило впечатление, че според документацията двете фирми имат големи разходи за телефонни услуги, без да са осчетоводени приходи от тази дейност.

          През периода 2007 – 2008г. М. притежавал парцел заедно с изграден в него бетонов възел. Съседен на неговия имот бил собственост на фирма, в която съдружници били подсъдимите Г., Х. и св.Ф.Ф. – „Инфра Асет”, като прехвърлянето на дружествени дялове от третия на първите двама било вписано с решение на Пернишки ОС от 11.07.2007г. / л.637 от т.ІV на нохд 287/2009г./. В този свой парцел тримата започнали да изграждат бетонов възел, като предварително М. свързал Ф. с продавачи на необходимите съоръжения от гр.Нова Загора. При изграждането на възела участвал и П.М., като давал съвети при строителството. За своето участие не получавал възнаграждение. След известно време Ф. научил, че имота на М. се продава заедно с изградения в него бетонов възел. Обадил се на подсъдимия Г. и по – късно през деня се срещнал с него в заведение в гр.Дупница, като там бил и подсъдимия Х.. Г. се обадил на М. и последният също отишъл в заведението. Провели разговор с М., като предложил те да закупят имота на гражданския ищец. Уговорили се да проведат още една среща, като М. споменал, че има желаещ да закупи имота.

           След известно време четиримата се срещнали отново в същото заведение. М. посочил, че цената на имота е 600 000 лв и пожелал да бъде сключен предварителен договор за покупко – продажба. Г. отвърнал, че няма нужда да сключват такъв договор, тъй като се познават отдавна. Уговорили се Ф. и М. да подготвят документите за прехвърлянето на собствеността. След известно време гражданският ищец се обадил на свидетеля по телефона и двамата се уговорили да се срещнат  в гр. Перник. М. отишъл на уговореното място и показал на Ф. нотариалния акт на имота. Последният констатирал, че в нотариалния акт е отразен единствено терена. Отишъл в с.Р. при подсъдимия Г. и му обяснил, че липсват документи за бетоновия възел. Подсъдимият се обадил на М. и след малко той дошъл при тях. Обяснили му, че не могат да купят имота при това положение. Гражданският ищец се засегнал и посочил, че вече е имал клиент за имота. След няколко дни М. се обадил по телефона на Ф. и го попитал дали подсъдимия Г. е направил така, че сделката между него и купувача от София да не се състои.           

        През м.ноември 2008г. на подсъдимия А. се обадил служител на РУ МВР гр.Дупница, когото познавал. Уведомил го, че трябва да донесе в управлението всички притежавани от него огнестрелни оръжия. Подсъдимият отнесъл огнестрелните си оръжия в полицейското управление, където му била връчена заповед от 12.11.2008г. на началника на РУ МВР. С нея разрешението му за дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси, със срок на валидност до 08.03.2011г., било отнето. Боеприпаси за оръжията останали в дома на подсъдимия, но той не ги предал, тъй като „не виждал повод”.

        През м.януари 2009г. по реда на чл.15 вр.чл.13 ЗСРС по отношение на подсъдимите А.Ч. и В.А. било разрешено използване на специални разузнавателни средства чрез способ „подслушване” и прилагане по отношение на разговорите, провеждани от двамата на мобилните им телефон /л.4 от папка №5, л.4 от папка №7, секретен т.І от досъдебното производство/. По същото време по реда на чл.12 ал.2 ЗСРС  било разрешено използване на специални разузнавателни средства чрез способи „подслушване”, „наблюдение”,  „проследяване” и „белязване” по отношение на П.М. / папки №1, 2, 3 и 4 от секретен т.І от досъдебното производство/.

       Във връзка с дадените разрешения за прилагане на СРС по отношение на П.М.,***, били монтирани оперативно-технически средства за осъществяване на видео- и звукозапис, както и било извършено белязване на банкноти със специално химическо вещество.

        На 20.01.2009г. в 17.11ч. П.М. се обадил на мобилния телефон на подсъдимия А., като двамата се поздравили. Свидетелят предложил да се видят, А. се съгласил, като уточнил че има среща и след малко ще се обади. След половин час  подсъдимият се обадил на гражданския ищец и го попитал къде е. М. отвърнал, че е в диспечерната при колежките, а подсъдимия добавил, че ще дойде да го види. / Протокол за изготвяне на ВДС – л.7 от папка №7, секретен т.І от досъдебното производство/. По същото време на работа били няколко служителки на П.М., сред които и  св.В.Г. и Т.Г..   

        След като влязъл в офиса, подсъдимият поздравил Т.Г. и друга служителка и заедно с М. се преместили в съседно помещение. Двамата провели разговор, продължил от 17.37ч. до 17.47г. / Протокол за изготвяне на ВДС – л.2 - 6 от папка №3, секретен т.І от досъдебното производство/.  В началото на разговора А. попитал М. дали е имал пари или дали е теглил кредити през 2003г. Обяснил му, че му трябват хора с пари, защото има нужда от документ, от който да е видно че през 2003г. е получил в заем сума от 120 000 лв. Допълнил, че може да са няколко заема и за по – дребни суми – 10 000, 20 000 лв., както и че веднага ще се изготви разписка, че заетата сума е върната през 2006г. Подсъдимият уточнил, че всичко е „само документ”, но да е от някой, който има пари.

         В този момент М. обяснил на А., че е приготвил сума, част от която е за текущия месец, а остатъка – за м.декември 2008г. Предал му парична сума, поставена в найлонов плик, която А. взел и сложил в джоба на якето си. М. посочил също така, че подсъдимия трябва да подпише два протокола, с които дава съгласието си за продажба на лек автомобил „Пежо”. След това гражданския ищец се върнал на темата за фиктивните заеми и споменал, че ще говори с някой за това. Подсъдимият обяснил, че има срок от 1 седмица да представи тези документи.

           П.М. споменал на подсъдимия, че е дал на техен общ познат -  „В.”, сума от 1 000 в заем, която не е върната. Добавил, че е „завлечен” от неплащани сметки за телефони, които е раздал, като общата сума е 20 000 лв. Подсъдимият се изненадал и отвърнал, че е останал с впечатление, че М. „има далавера” от това. Допълнил, че вече го е предупредил за евентуални проблеми с „онези измамници” и го попитал към кого са дълговете. Гражданският ищец уточнил, че дълговете са към „Глобул” и „Вивател” и предложил да „отложи плащането поне за едната фирма за някой месец”, като по - късно ще навакса. Предложил на А. да му „даде една кола вместо пари”. Подсъдимият отвърнал, че това не е за него. М. поискал от А. да му даде телефонен номер на „Г.”, за да му звънне, да се срещнат и да коментират, тъй като „П. сега не може да решава нещата”. Подсъдимият го попитал колко пари му трябват, а  М. отвърнал че към „Глобул” и „Вивател” общата сума е 10 900 лв.

         А. попитал дали не може да се заведат дела срещу хората, които дължат пари на М., но последният отвърнал, че това е абсурдно. Допълнил, че „ако се навие”, да му отложи плащането с няколко месеца. Гражданският ищец посочил, че от едната фирма „идват месечно 2 – 3 000лв”, пресметнал че за три месеца това са 9 000 лв и допълнил, че после „ще им дава повече”. Споделил също така, че в момента е обявил за продан свои автомобил в Интернет. Подсъдимият отвърнал, че трябва да оправи своя проблем със заемите, а хората, които дължат пари на М. трябва да се натиснат, за да върнат сумите. Гражданският ищец заявил, че не може да натиска хора за 5 -10лв и отново попитал за телефонния номер на „Г.”. Подсъдимият отвърнал, че той няма да му вдигне, а М. предложил А. да говори с него. Подсъдимият отново насочил разговора към това за коя фирма да бъде забавено плащането, а М. уточнил, че неплатените суми ще бъдат записвани, добавил че „го е закъсал яко с тези работи”. Заявил, че нещата ще се наваксат и оправят впоследствие. Подсъдимият отвърнал, че е съгласен и разговорът приключил.

         След като излязъл от служебния офис, подсъдимият А. бил задържан от служители на ДА „НС”. След задържането му бил и обискиран в бл.2 на жк „Дупница” от следовател при НСлС гр.София, като бил съставен съответен протокол /л.6 от т.VІ на досъдебното производство/. В хода на обиска у А. били открити и иззети движими вещи, подробно описани в горепосочения протокол. Във вътрешен джоб на якето му била открита сума от 3907 лв, поставена в найлонов плик, заедно с изписан на листове хартия сбор от цифри с крайна сума 3 721.09 лв. В джоб на панталоните му била открита и друга сума в лв, както и банкнота от 20 евро и такава от 50 щатски долари.

         След извършването на обиска, била извършено и облъчване на паричните суми с ултравиолетова светлина, под чието въздействие част от банкнотите се оцветили в жълто. Били иззети натривки от ръцете на подсъдимия А., както и от банкнотите. Изготвен бил констативен протокол за извършването на тези действия /л.9 от т.ХVІ на досъдебното производство/.

         Впоследствие, за времето от 20.40ч. до 21.40ч. било извършено претърсване на лекия автомобил на подсъдимия А. *** с ДК№ КН 44 55 АВ. В хода на претърсване на купето били открити въздушен пистолет и две разгъваеми метални палки, които били иззети. Изготвен бил съответен протокол – л.15 от т.ХVІ на досъдебното производство. Автомобилът бил транспортиран за съхранение до двора на РУ МВР гр.Дупница.  

         Същата вечер за времето от 20.45 до 23.40ч. от следовател при НСЛС и служители на ДА „НС” било извършено претърсване в офиса на „Кей Ейч” ООД в гр.Дупница. Присъствала и св.Х.А., която доброволно предала намиращите се в счетоводната къща документи на „Сити транс” ООД и ЕТ”П.М. – С.”. Била извършена проверка на съдържанието на файлове в компютърни конфигурации, но не била открита информация, свързана с двете фирма. Предадените документи от А., писмени обороти и графици на двете фирми за 2007г., както и компютърни дискети и дискове били иззети, като бил съставен съответен протокол / л.21 от т.ХVІ на досъдебното производство/.

          По същото време за периода от 21.30ч. до 0.45ч. на следващия ден претърсване било извършване и в дома на подсъдимия А.. В хода на неговото извършване били открити и иззети многобройни движими вещи, сред които и 57 бр. патрони. Същите били подробно описани в изготвения протокол / л.44 от т.ХVІ на досъдебното производство/, като сред тях били и част от подписка „Дупница не се страхува и подкрепя П.Г.” и решението на КОС от 15.03.2007г. за вписване на промени в „Сити транс” ООД / л.54 и 55 от т.ХVІ на досъдебното производство/.  

          С определения на СГС от 21.01.2009г./ л.5, 12 и 20 от т.ХVІ на досъдебното производство/ горепосочените протоколи за оглед и претърсване били одобрени по реда на чл.161 ал.2 НПК.

          Няколко дни след задържането на подсъдимия А., св.Т.Г. била на работа със своя колежка на име Емилия. П.М. я помолил да излязат навън и провел разговор с нея. Обяснил на Г., че „животът му виси на косъм” и поискал от нея да се яви пред следовател и да даде показания, че „е бил притискан от П.Г. и А.Х.”. Г. отвърнала, че такова обстоятелство не й е известно и не желае да я забърква в такива неща. Гражданският ищец заявил, че трябва да го разбере и да му помогне, като й дал срок  да си помисли. След 2 - 3 дни я попитал какво е решила, Г. отказала и посочила, че решението й е окончателно. М. й казал „ да си направи сметка занапред как ще работи”. Впоследствие отношенията между двамата се влошили, гражданският ищец започнал да й прави забележки относно начина на работа. На 03.02.2009г. Т.Г. напуснала работа.       

           През м.март 2009г. автомобилът на подсъдимия А. бил превозен с платформа до сервиз „Ауди”, находящ се на бул. „Европа” в гр.София. На 27.03.2009г. от следователи при НСлС гр.София в присъствието на съпругата на подсъдимия А. – К.А., бил извършен оглед на автомобила. В хода на неговото извършване, в малка черна чанта в багажника били открити 16 бр.патрони. Съставен бил и протокол за оглед на веществени доказателства / л.64 от т.ХVІ на досъдебното производство/.

    По отношение на подсъдимия В.А. е изготвена  характеристична справка от полицейски служител -  приложена на л.6 от т.ХХVІ на досъдебното производство.

           Видно от съдебномедицинска експертиза № 44/2009г. на в.л.А.М./ л.87 от т.ХІІІ на досъдебното производство/, изготвена въз основа на приложени на досъдебното производство доказателства, на И.И. са били причинени следните увреждания : разкъсно - контузна рана на горна устна, избиване на първи и втори горни леви зъби със счупване на алвеоларните им израстъци и разклащане на третите зъби на горната челюст. Избитите два горни леви зъби са такива, без които се затруднява дъвченето и говоренето. Останалите увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

            Видно от експертно заключение №09/ФЗХ – 102 от 16.02.1009г. на в.л.Р.П./л.59 от т.ХІV на досъдебното производство, по отривките от двете ръце на подсъдимия А., както и от тези от част от намерените у него банкноти се съдържа химическо вещество, което съвпада с това от сравнителната проба.

            Видно от експертни заключения № 09/БАЛ – 38 от 10.02.1009г./л.38 от т.ХІV на досъдебното производство/ и №09/БАЛ – 96 от 17.04.2009г./л.106 от т.ХІV на досъдебното производство/ на в.л.З.З., откритите у дома на подсъдимия В.А. 57 броя патрони / 43 броя патрони калибър 5,6 мм., 4 броя патрони калибър 7,62 мм., 1 брой патрон калибър 9 мм., 1 брой патрон калибър 22 Магнум, 2 броя патрони калибър 9х19 мм., 2 броя патрони калибър 6,35 мм. и 4 броя револверни патрони калибър 357 Магнум/, както и откритите в лекия му автомобил 16 броя патрони / 10 броя патрони калибър 357 Магнум, 5 броя патрони калибър 9х19 мм. и 1 брой патрон калибър 38 специал/ са годни за употреба по предназначение.    

          Видно от съдебноикономическа експертиза на в.л.П.Ц./л.3 от т.ХІV на досъдебното производство/, изготвена въз основа на данни от показанията на св.М., депозирани пред органа на досъдебното производство, за периода 2004г. – 2006г. от негова страна  е предадена обща сума от 27 000 лв, а за периода 2007 -2008г. е предадена сума, не по – малка от 76 000 лв.     

          С постановление на органа на досъдебното производство от 22.04.2009г. подсъдимият П.Г. бил привлечен в качеството на обвиняем за извършване на престъпления от общ характер, сред които и едно по чл.321 ал.3 т.1 вр.ал.1 НК, две такива по чл.214 ал. 2 т.2 вр. ал.1 вр. чл.213а ал. 3 т.2 и т.3 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, както и такова по чл.129 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.3 НК / л.6 от т.VІІ на досъдебното производство/. С постановление на органа на досъдебното производство от 15.04.2009г. подсъдимият А.Х. бил привлечен в качеството на обвиняем за извършване на престъпления от общ характер сред които и едно по чл.321 ал.3 т.1 вр.ал.1 НК, едно по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 вр.ал.1 НК, както и две такива по чл.214 ал. 2 т.2 вр. ал.1 вр. чл.213а ал. 3 т.2 и т.3 вр. чл. 20 ал. 2 от НК / л.48 от т.VІІ на досъдебното производство/.

   С постановление от 13.04.2009г. подсъдимият А.Ч. бил привлечен в качеството на обвиняем за извършване на престъпления от общ характер, сред които и такива по чл.129 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК, по чл.214 ал. 2 т.2 вр. ал.1 вр. чл.213а ал. 3 т.2 и т.3 вр. чл. 20 ал. 2 от НК и по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 вр.ал.1 НК /л.80 от т.VІІ на досъдебното производство/. С постановление от 29.04.2009г. подсъдимият В.А. бил привлечен в качеството на обвиняем за извършване на престъпления от общ характер, сред които и такива по чл.214 ал. 2 т.2 вр. ал.1 вр. чл.213а ал. 3 т.2 и т.3 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 вр.ал.1 НК и по чл.339 ал.1 НК /л.80 от т.VІІ на досъдебното производство/.

 С определение на Софийски градски съд от 23.01.2009г./л.73 от т.ХІХ на досъдебното производство/ било уважено искането на СГП за вземане по отношение на подсъдимия В.А. на мярка за неотклонение „задържане под стража”. С определение на Софийски апелативен съд от 29.01.2009г./л.83 от т.ХІХ на досъдебното производство/ това на СГС било потвърдено. Впоследствие, с разпореждане на Софийски апелативен съд от 18.05.2010г., мярката за неотклонение на А. била изменена в „парична гаранция”, като същият бил освободен на 20.05.2010г./л.398 от т.ІІІ на нохд 287/09.

    В съдебно заседание от 26.10.2009г. са прочетени от съда по реда на чл.281 ал.1 т.1 НПК част от показанията на св.М., дадени от него на 14.01.2009г. пред съдия от СГС – л.12 и 13 от т.ІХ на досъдебното производство. След прочитането им свидетелят твърди, че са „малко поукрасени”, съответно не поддържа записаното в тях изявление на подсъдимите Г. и Х. : „Искаш ли да направим една обща фирма, в която ще обединим всички таксита и ще делим печалбата на две”. Твърди, че точният израз е бил : „Решили сме да направим една обща фирма”.

     В съдебно заседание от 27.04.2010г. е разпитан св.Й.С., който посочва в своите показания, че в гр.Дупница е известен с прякора „М.”. Твърди, че познава подсъдимия Ч. и св.С.В.. Отрича да е участвал в сбиване в района на Автогарата в гр.Дупница, съответно да е имал проблем с друг автомобил в този район.

     В съдебно заседание от 26.10.2009г. е проведена очна ставка между св.П.М. и К.С., а в съдебно заседание от 07.06.2010г. - между св.Ю.С. и И.И., предвид наличие на противоречия в депозираните от тях пред съда показания. Всеки от свидетелите държи на своите показания и настоява, че те отговарят на истината.  

 

ОТНОСНО СЪБРАНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА : 

 

        Гореописаната фактическа обстановка в тази й част се установява по несъмнен и безспорен начин от обясненията на подсъдимите П.Г., А.Х. и В.А./19.10.2010г./, от показанията на свидетелите К.В./01.12.2009г./, И.Н./01.12.2009г./, В.С./26.10.2009г./, Б.М./26.10.2009г./, О.К./26.10.2009г./, С.В./26.10.2009г./, Х.Д./26.10.2009г./, Б.Н./26.10.2009г./, А.М./26.10.2009г./, Г.Н./26.10.2009г./, С.М./26.10.2009г./, В.Г./26.10.2009г./, Т.Г./26.10.2009г./, Р.Н./26.10.2009г./, К.С./26.10.2009г./, Х.А./01.12.2009г./, В.К./26.10.2009г./, Т.Д./26.10.2009г./, Ц.Р./28.05.2010г./, В.Т./28.05.2010г./, П.Д. /28.05.2010г./, Б.П./28.05.2010г./, Й.Й./28.05.2010г./, В.Б./28.05.2010г./, Ю.С./07.06.2010г./, В.С./07.06.2010г./, К.Г.К./28.06.2010г./, Ф.Ф./21.09.2010г./, К.Й.К./21.09.2010г./, Р.Д./21.09.2010г./, К.И./21.09.2010г./, от описаните по – горе писмени доказателствени средства, приложени в досъдебното производство и приети от съда, от съдебномедицинската експертиза на в.л.А.М., отчасти от обясненията на подсъдимия А.Ч./19.10.2010г./, както и частично от показанията на св.П.М./26.10.2009г./, И.И./26.10.2009г./, П.И./26.10.2009г./, С.В./01.12.2009г./, Й.С./27.04.2010г./ и В.О./07.06.2010г./.

   На първо място, съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия Ч. в частта им, в която се твърди, че нанесените от негова страна удари на И.И. са се изразявали в ритници по гърба, както и че третият участник в спречкването с И. е било лице на име П., към настоящия момент покойник. Съответно не дава вяра и на тази част от показанията на св.С.В. и В.О.. Тези им твърдения се опровергават от показанията на св.И. и П. Иванови, които твърдят че третият участник е лице с прякор „М.”. Наистина, съдът не дава вяра и на част от показанията на П.И., а именно -  че лично е видяла нанасянето на удари от страна на тримата. Напротив, приема за достоверни депозираните от нея показания пред органа на досъдебното производство, прочетени от съда по реда на чл.281 ал.3 НПК/ред. ДВ бр.86/2005г./ в съдебно заседание от 26.10.2009г. Очевидно е, че тези твърдения на Ч. и В. са недостоверни и са депозирани с цел укриване самоличността на третия участник в сбиването, съответно неангажиране на наказателната му отговорност при наличие на съответни действия в тази посока. Що се отнася до показанията на св.С., съдът приема че именно той е участвал в нанасянето на побой на И., доколкото се установи познанството му с Ч. и В., както и че има прякор - „М.”. Това обстоятелство – участието на С. заедно с подсъдимия Ч. и св.В. категорично се установява от последователните в тази им част показания на св. И.И.. Съответно, не дава вяра на твърденията на С., че не е участвал в инцидент, свързан с таксиметров шофьор, по съображения, идентични с посочените по отношение твърденията на Ч. и В..

  От друга страна, Окръжният съд не дава вяра и на част от показанията на св.И.И. и П.М..

  В своите показания пред съда И.И. твърди следното:

         След като излязъл от заведението, в което работила неговата съпруга, потеглил с таксиметровия си автомобил и се насочил към главната улица. В този момент към него се насочила жена, слизаща от пристигнал автобус. Попитала го дали е свободен, свидетелят отговорил утвърдително и пътничката се качила в автомобила. Към автомобила на И. се приближили таксиметрови шофьори и го попитали защо им „взима клиентите”. Жената се намесила в разговора, заявила, че е от града и знае какви са тарифите за превоз. Таксиметровите шофьори казали на И.И.  да се върне, а той потеглил в посока на градския хлебозавод. След като оставил клиентката, свидетелят се върнал обратно и паркирал в близост до сградата. Постоял известно време, след което потеглил с автомобила в посока на стоянката, която обичайно използвал – намираща се в близост до Минчовия площад.

        В този момент бил спрян от два леки автомобила „Ауди” които му препречили пътя. И. излязъл от автомобила, същото сторили и хора от другите превозни средства. Към свидетеля се приближили трима души, които той познавал по физиономия – подсъдимия А.Ч., св.С.В. и мъж, на когото знаел само прякора – „М.”. Подсъдимият Ч. го попитал какво става и И. му разказал за спречкването с другите таксиметрови шофьори. Подсъдимият се отдалечил, извадил мобилния си телефон и набрал  телефонен номер. След като разговорът започнал, Ч. се приближил до И., подал му телефона и го подканил да проведе разговор с подсъдимия П.Г..

          И. познавал Г. отпреди това, познавал и неговата съпруга, с която били земляци. По мобилния телефон на Ч. провел разговор с Г. и отново разказал за спречкването с другите шофьори. След като приключил, подсъдимият Г. му казал да върне телефона на Ч.. Последният се отдалечил и довършил разговора. Върнал се обратно при И. и с железен предмет го ударил в лицето. Свидетелят паднал на земята, а Ч. започнал да го рита. Присъединили се и другите двама, които също започнали да му нанасят удари. След като побоят приключил, двама от таксиметровите шофьори помогнали на И. да стане и го завели при съпругата му.

          След като се прибрал у дома си в с.С., И. разказал на съпругата си какво се е случило и легнал да почива. Впоследствие бил повикан от подсъдимия Г. и с него отишъл да се срещне с П.Г. в заведение „Империал”. Там бил и подсъдимия Х., като И. заявил на Г. : „Виж какво стана за 1 лв”. Подсъдимият Г. отвърнал : „Може нещо да са сбъркали” и допълнил, че е свободен.

           Макар и твърденията на този свидетел като цяло да звучат логично и последователно, същите не следва да бъдат приемани безусловно от страна на съда. При това не само защото И. е граждански ищец и като такъв е пряко заинтересован от изхода на делото. На първо място, съдът не приема за достоверни твърденията му относно причината за  спречкването между него и трите лица – подсъдимият Ч. и  св.В. и С.. Те се опровергават по категоричен начин от показанията на св.Ю.С., които са убедителни и непротиворечиви. Наистина този свидетел е допуснат до разпит в качеството на такъв по искане на защитника на подсъдимия Ч.. Но това обстоятелство не може да доведе автоматично до игнориране на неговите показания, а както и по отношение на останалите свидетели - до преценяването им на фона на всички останали доказателства. След  съпоставянето на показанията на тези двама свидетели - И.И. и Ю.С. / включително и относно проведената между двамата очна ставка/, съдът намери че следва да се даде вяра именно на твърденията на втория от тях. Показанията на св. С. са логични, последователни и безпротиворечиви и затова съдът ги кредитира, още повече този свидетел не е заинтересован от изхода на делото. Затова Окръжният съд приема, че причината за побоя над св. И. е именно възникналото ПТП с негово участие, а не конфликт за  използване на чужда стоянка.

             От друга страна, съдът не дава вяра на твърденията на св.И., в които посочва, че е провел телефонен разговор с подсъдимия Г. от мобилния апарат на Ч.. В хода на наказателното производство не са събрани справки от мобилни оператори за провеждани разговори от телефоните на двамата подсъдими през м.юни 2004г. Наистина, това е и невъзможно, доколкото според разпоредбите на Закона за електронните съобщения такава информация се съхранява за срок от 12 месеца.

Освен това, повече от нелогична е версията на И.И., защото според нея към този момент – м.юни 2004г. , подсъдимият Г. не само е „изпращал” подсъдимия Ч. и други лица да следят дали таксиметровите водачи в гр.Дупница спират на определената им стоянка, но и е държал да разговаря лично по телефона на Ч. с всеки от „нарушителите”.

          Не дава вяра на показанията на И.И. и в частта им, в която се обяснява по какъв начин е протекла срещата му с подсъдимите Г. и Х.. Тези му твърдения се опровергават, макар и по косвен начин, от показанията на св.Ц.Р., която описва пред съда какво е научила от подсъдимия Г. относно срещата на И. с двамата подсъдими.

  В своите показания пред съда св.П.М.  твърди следното:

         Не бил уведомен нито за нанесения побой на един от таксиметровите шофьори – И., нито за провеждащия се протест пред сградата на полицейското управление. В този момент получил обаждане на мобилния си телефон от подсъдимия П.Г., който се представил. М. познавал Г. отпреди това, но нямал представа, че има номера на мобилния му телефон. Подсъдимият уведомил гражданския ищец, че има инцидент с негов таксиметров шофьор. Казал му да прекрати протеста на таксиметровите шофьори пред полицейското управление и го заплашил, че ако това не бъде сторено, то ще го пребие, М. ще пикае кръв и бизнеса му ще бъде съсипан. Гражданският ищец приел на сериозно заплахите на подсъдимия и веднага отишъл на място при протестиращите. Успял постепенно да успокои шофьорите, които започнали да се разотиват един по един.

        П.М. решил да проведе среща с подсъдимия Г., за да може фирмата да работи безпроблемно. Знаел, че една от неговите служителки – св.Ц.Р., познава Г.. Р. се обадила по мобилния телефон и уговорила среща. Двамата с М. отишли в заведение „Империал”, където се срещнали с подсъдимия Г.. Последният не бил сам и около него имало и други хора, един от които бил подсъдимия А.Ч.. Г. и М. разговаряли в присъствието на Р., като подсъдимият изразил мнение, че „такива неща” не трябва да се случват. М. обяснил, че диспечерските услуги в неговата фирма се използват от около 100 човека с 80 автомобила и е невъзможно да отговаря за действията на всеки един.  Подсъдимият Г. отвърнал, че има изход от ситуацията – по-буйните шофьори да бъдат „махнати” от фирмата, а М.  и да се свърже с Ч., който да определи сума, срещу която да охранява таксиметровите шофьори. Обяснил също така, че не трябва да стигат до пререкания, а да се „разберат с Т. така, че да работят заедно и да нямат проблем”. Ч. кимнал с глава, М. получил номера на мобилния му телефон и срещата приключила.

         След известно време М. се обадил на Ч. и двамата се срещнали. Подсъдимият Ч. предложил на М. да заплаща месечно твърда сума от 1 500 лв, но гражданския ищец не се съгласил. Уговорили се сумата на бъде 17 лв на автомобил, като общата месечна сума  да варира в зависимост от броя на таксиметровите автомобили.

         М. организирал среща, на която събрал шофьорите, използващи диспечерските услуги на фирмата. Съобщил им, че се налага да се вдигне таксата, която всеки един от тях заплаща за радиостанция – 70 лв месечно. Уведомил ги, че трябва да се заплащат за охрана по 17 лв на автомобил, за да нямат проблеми. Обяснил им също така, че ще се плаща за охрана на „Галеви”, без да уточнява на кого точно.    

          М. променил името на фирмата си на ЕТ „П.М. – С. – Е. – за 1 лв такси”, както и лепенките с които били обозначени таксиметровите автомобили, а именно – „Е. такси”. Успял да се освободи и от шофьорите, за които знаел че са по-буйни. Започнал да заплаща месечно по 17 лв на таксиметров автомобил, като общата сума била в порядъка от около 1 500 лв. За себе си М. приел, че това е такса „спокойствие”, която му позволява да работи нормално. Сумите предавал лично на Ч., а понякога и на други лица. Това продължило до неустановена дата през 2006г., когато му се обадил подсъдимия Г. и му казал да дойде при него.

           Двамата се срещнали и провели разговор, в хода на който подсъдимият го уведомил, че не могат повече да го охраняват, няма да плаща повече за охрана и спират тези взаимоотношения. След тази среща М. преустановил плащането на парични суми, но не уведомил за това обстоятелство таксиметровите шофьори, като заплащаната от тях такса за използване на радиостанция не била намалена.

           В началото на 2007г. подсъдимият Г. се обадил по телефона на П.М. и го попитал дали може да се видят в дома му в с.Р.. Свидетелят се съгласил и отишъл до селото, като на срещата освен тях двамата присъствал и подсъдимия А.Х.. По време на проведения разговор говорил предимно подсъдимия Г., а Х. доуточнявал нещата. М. се поинтересувал за какво става въпрос и Г. го уведомил, че са решили да направят обща фирма, която да обедини всички таксита в града, като делят печалбата поравно. Обяснили му, че ще направят така, че другите таксиметрови автомобили да преминат към неговата фирма, а в замяна ще „изпратят техен човек” за съдружник. М. отвърнал, че като идея е добре, защото няма какво да загуби, добавил че така ще бъде, щом са го решили. Същевременно, М. не искал да им противоречи, защото  го било страх за него и за семейството му и не искал да се противопоставя на тяхното желание по никакъв начин. Казал им „Добре, щом сте решили, ще го направим”.  За себе си останал с впечатлението, че не са налице преговори, а на него му се поставя условие – двамата подсъдими да съберат таксиметровите автомобили в неговата фирма, а той да прехвърли дружествени дялове и всеки месец да отделя половината от печалбата.

           Подсъдимият Г. му казал, че документално промените ще се оформят от св.Х.А. – съдружник във фирма „Кей ейч” гр.Дупница, с предмет на дейност извършване на счетоводни услуги. Във фирмата имало втори съдружник - св.К.С..

           Към този момент М. използвал като счетоводител за нуждите на своите фирми св.Р.Н., работеща в счетоводна къща „Плюс минус финанси” гр.Дупница. Взел документите на двете фирми и отишъл при А.. След няколко дни научил, че негов съдружник ще бъде подсъдимия В.А.. От страна на А. били изготвени необходими документи за промени в собствеността на капитала на „Сити транс” ООД, които били съответно подписани от П.М. и В.А..

           След вписването на А. за съдружник, не се получило уговореното окрупняване на таксиметровите услуги в гр.Дупница, като диспечерските услуги на М. започнали да използват 4 таксиметрови автомобили от фирма „Сити такси”, собственост на св.Б.П.. След известно време три от тях преустановили дейността си. М. започнал да отделя половината от печалбите на двете фирми, като предавал сумите на подсъдимия А., съответно в началото и в средата на всеки месец. Две от неговите служителки – св.Т.Д. и Г.Н. изготвяли сметки, от които се изчислявала месечната печалба. М. се обаждал на А. предварително по телефона и подсъдимият идвал в офиса, където се помещавал диспечерския пункт. Парите понякога били предавани на подсъдимия и от служители в офиса. А. и С. определили сума от 1 000 лв месечно за счетоводните услуги, но гражданския ищец не се съгласил. Впоследствие сумата била намалена на 500 лв след разговор между него и П.Г.. Таксиметровите автомобили, използващи диспечерските услуги на М., започнали да спират и на стоянка в близост до църквата, срещу което от страна на гражданския ищец била заплащана сума от 600 лв месечно в полза на Църковното настоятелство. М. провел разговор с Г. относно заплащането на тази сума, но му било отговорено, че църквата трябва да бъде спонсорирана.  

         М. провел още няколко срещи с П.Г., в хода на които обяснил на подсъдимия, че фирмите имат парични затруднения. Казал му, че не е честно два пъти да плаща за едно и също нещо и да не получава нищо. П.Г. го успокоил да не се притеснява, тъй като са съученици и няма да го излъже, както и че ще бъде изграден бетонов възел, с който да го компенсира. М. участвал при изграждането на въпросния възел, като организирал дейността, без да получава заплащане. Със свои пари доставил пясък, който не му бил заплатен, поради което преустановил участието си в тази дейност.

Показанията на този свидетел не следва да бъдат приемани от съда безусловно и безкритично и то не само защото е М. е конституиран в процеса като частен обвинител и граждански ищец и като такъв е пряко заинтересован от изхода на делото. Освен това П.М. е имал бизнес взаимоотношения с подсъдимите Г. и Х., от които е останал неудовлетворен в една или друга степен, съответно не е бил доволен и от съдружието си с подсъдимия А.. Впоследствие, след задържането на подсъдимите Г., Х., Ч. и А., се е опитал да въздейства върху своя служителка/ св.Т.Г./ с цел депозиране от нейна страна на показания, подкрепяйки неговите по отношение действия на подсъдимите Г. и Х.. Твърденията на този граждански ищец по отношение на отделни факти и обстоятелства, с важно значение за изясняване на фактическата обстановка във връзка с повдигнатите  срещу подсъдимите обвинения, се опровергават по категоричен и недвусмислен начин от показанията на други свидетели.

На първо място, съдът не приема за достоверни твърденията на М., свързани със събитията около нанасянето на побой на св.И.И. и провеждането на протест от страна на таксиметрови водачи пред полицейското управление в гр.Дупница, а именно – че не е знаел за тези две обстоятелства и е научил за тях едва след обаждане от подсъдимия Г. по телефона, както и че на проведена по – късно през деня среща в присъствието на Ц.Р. подсъдимият Г. му е казал да се свърже с подсъдимия Ч., който да определи сума, срещу която да охранява таксиметровите шофьори. Показанията на гражданския ищец в тази им част се опровергават по несъмнен и категоричен начин от показанията на св.Ц.Р.. Показанията й са логични, последователни и непротиворечиви, като съдът намери че именно те следва да бъдат приети за обективни и достоверни. От тях се установява по безспорен начин не само конкретното съдържание на проведения разговор, а също чия е била инициативата за неговото провеждане, както и присъствието на него на подсъдимия А.Х..

  КОС не дава вяра на показанията на М. и в частта им, в която твърди следните обстоятелства - че след проведен разговор с Ч. е започнал да му предава месечно сума от около 1 500 лв, като това продължило до неустановена дата през 2006г., когато провел разговор с подсъдимия Г., както и че по време на този разговор подсъдимият му обявил, че повече няма да плаща, защото имат проблеми и не могат да го охраняват. От една страна, от показанията на св.Р. е видно, че в нейно присъствие не са водени никакви разговори за извършване на охрана и за заплащане на парични суми за това. От друга – повече от нелогична е версията на М., че подсъдимият Г. по собствена инициатива го „освободил от задължението” да плаща за охрана, тъй като по собствените му твърдения срещу заплащаните суми от страна на подсъдимите не е вършено нищо. Не на последно място, за „преустановеното” заплащане на „такса охрана” не са научили таксиметровите шофьори, доколкото таксата им за използване на станция към фирмите на П.М. е останала непроменена. 

 Също така КОС не дава вяра на показанията на М. и в частта им относно фактите и обстоятелствата, свързани с приемането на подсъдимия В.А. за съдружник в „Сити транс” ООД и дейността на последния при осъществяване дейността на дружеството, а именно – провеждане на разговор с подсъдимия Г. в присъствието на подсъдимия Х., с последващо приемане на подсъдимия А. за съдружник. На първо място, твърденията му в една или друга степен се опровергават от показанията на св.К.С. и Х.А., а относно съвместната му дейност с подсъдимия А. – и от показанията на св.В.Б. и К.Г.К.. Съдът намери, че следва да се приемат като обективни и достоверни показанията именно на тези свидетели – С., А., Б. и К., включително и относно проведената очна ставка между С. и М.. Твърденията на С. и А. са логични, последователни и в синхрон помежду си, като същото може да бъде отбелязано и по отношение на показанията на Б. и К.. Освен това, показанията на тези свидетели относно действията на подсъдимия А. като съдружник на М. в една или друга степен се подкрепят и от показанията на св.К.Й.К., Й.Х.Й. и С.И..

Показателно в тази насока е и обръщението „колега”, използвано от подсъдимия А. по отношение на М. в телефонните разговори, проведени между двамата на 20.01.2009г. / Протокол за изготвяне на ВДС – л.7 от папка №7, секретен т.І от досъдебното производство/. Това обстоятелство, както и показанията на горепосочените свидетели/ К.С., Х.А., В.Б., К.Г.К., К.Й.К., Й.Х.Й. и С.И./ не само опровергават версията на П.М., но и подкрепят твърденията на подсъдимия В.А., че е поканен за съдружник в дружеството именно от гражданския ищец.

  Действително, служителките в централата на „Сити транс” ООД – св. Т.Д. и Г.Н., твърдят че дейността на дружеството не се е променила след приемането на подсъдимия А. за съдружник, както и че П.М. не бил доволен, тъй като тази дейност не се подобрила. Но това обстоятелство – липсата на видим за служителите ефект от приемането на нов съдружник в търговско дружество, не означава автоматично че той предварително е бил нежелан. В тази връзка следва да се отбележи и следното – обстоятелството, че подсъдимият А. е получавал половината от печалбата и на едноличната фирма на П.М., в ни най – малка степен не променя изводите на съда относно описаната по – горе и приета за достоверна фактическа обстановка. Очевидно е, че в търговския оборот участието на едно лице/ юридическо или физическо/  в дейността на търговец, съответно в разпределението на печалбата, може да бъде реално и без да е налице вписването на това участие по съответния ред. От значение са единствено уговорките между лицата в това отношение.  

  Не на последно място, не следва да бъде приемана безкритично и безусловно информацията от последния разговор между М. и подсъдимия А., проведен на 20.01.2009г., по отношение на който е изготвен видео- и звукозапис по реда на ЗСРС. Към този момент св.П.М. е знаел, че се прилагат способи по този закон, съответно че разговорът се записва. Това проличава и от отделни негови изрази – например иска от А. да му даде телефонен номер на „Г.”, за да му звънне, да се срещнат и да коментират, тъй като „П. сега не може да решава нещата”, предлага на А. да отложи „плащания”, а после „ще им дава повече”. Още повече, М. е имал и конкретно решение за своята позиция по отношение на подсъдимите Г. и Х. и това проличава от опитите му за въздействие по отношение на св.Т.Г. след задържането на подсъдимите.

От друга страна, подсъдимите П.Г. и А.Ч.,  както и част от свидетелите – П.М., Ц.Р., В.Т., В.К. и И.Д. твърдят в хода на съдебното следствие, че нанасянето на удари на И., както и проведеният протест пред полицейското управление в гр.Дупница са се случили през м.юни 2003г. Такъв период от време е посочен и в медицинската експертиза на в.л. А.М./ л.95 от т.ХІІІ на досъдебното производство/. Съдът намира за правилен извода на прокуратурата, че тези събития са настъпили именно през м.юни 2004г., най – вече защото това е първоначалното твърдение не само на М., но и на пострадалия И.И.. Съответно не приема за достоверни и изключва по отношение на това обстоятелство частта от обясненията на тези двама подсъдими и от показанията на горепосочените петима свидетели.

 

          ОТ ПРАВНА СТРАНА :

 

С оглед анализа на събраните доказателства досежно тази част от повдигнатите и поддържани обвинения, съдът намери, че действията на подсъдимия А.Ч. осъществяват от обективна и субективна страна признаците на престъпление от общ характер по чл.129 ал.2 вр. ал.1 НК. От обективна страна е налице причиняване другиму/ И.И./ средна телесна повреда - избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето. Вследствие нанесените от страна на подсъдимия Ч. в областта на главата по отношение на св.И.И., последният е получил телесни увреждания, сред които и избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, което има характер на средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 НК. Това увреждане е довело до затрудняване на дъвченето и говоренето за един продължителен период до възстановяване на зъбите, като е очевидно е, че то не може да стане в първоначалния им вид, независимо от качеството на стоматологичната помощ.

 От субективна страна е налице пряк умисъл – Ч. е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и го е искал. Съзнавал е, че с нанасянето на удари в лицето и по тялото на гражданския ищец неминуемо му причинява телесни увреждания, включително и избиването на зъби. Участието при извършване на деянието и на други две лица – В. и С., по никакъв начин не се отразява на този извод на съда, съответно не влияе на наказателната отговорност на Ч..

 

         ОТНОСНО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЯТА :

 

         При определяне на наказанието на подсъдимия Ч. се взеха предвид всички обстоятелства, имащи значение за отговорността му, както и целите по чл.36 НК. Степента на обществена опасност на деянието не е ниска, като са увредени  обществените отношения, свързани с телесната неприкосновеност и здравето на личността. Степента на обществена опасност на подсъдимия е ниска, от друга страна - същият е неосъждан, прави известни самопризнания. Като смекчаващо отговорността обстоятелство  КОС отчита именно чистото му съдебно минало и  частичното самопризнание, а като отегчаващо такова – нанасянето на телесната повреда е станало на публично място пред очите на и на други лица. С оглед на това наказанието на Ч. бе определено при значителен превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства,  като съдът наложи на този подсъдим наказание „лишаване от свобода” в размер под средния, предвиден в закона, а именно „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 4 месеца. При определяне на това наказание съдът взе предвид и разпоредбата на чл.2 НК, доколкото след извършване на престъплението е последвала редакция на чл.129 НК с ДВ бр.26 от 2010г., с която размера на предвиденото наказание „лишаване от свобода” е увеличен от 5 на 6 години. Предишната  редакция на чл.129 ал.2 НК се явява по - благоприятна за дееца поради по - ниския максимум на предвиденото наказание и с оглед на това се приложи именно действащата към момента на деянието разпоредба.

           На основание чл.23 ал.1 НК  Окръжният съд наложи на този подсъдим най – тежкото измежду това наказание и определеното му за извършване на горепосоченото престъпление по отношение на А.Я. – по чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.3 НК, а именно „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 4 месеца. Намери, че с оглед постигане целите на наказанието по чл.36 НК изтърпяването на това наказание не следва да бъде отлагано по реда на чл.66 ал.1 НК, като на основание чл.61 т.3 вр.чл.59 ал.1 ЗИНЗС определи първоначален режим на изтърпяване „общ” с първоначално настаняване в затвор от открит тип. Прецени, че по този начин ще се въздейства възпитателно и предупредително както върху Ч., така и върху останалите членове на обществото. На основание чл.59 ал.1 НК приспадна времето, през което Ч. е бил задържан, считано от 21.01.2009г. до 20.05.2010г.

 

           ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ :  

 

          Със своите действия Ч. не само е осъществил престъпния състав по чл.129 ал.2 вр. ал.1 НК, но и е причинил на И.И. неимуществени вреди. Те се изразяват в претърпените болки и страдания от нанесените телесни увреждания, продължили през един, сравнително продължителен период от време. Въпреки това, съдът намери че предявените от И. против Ч. граждански искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Против подсъдимия са предявени два иска от страна на И. – за сума от 20 000 лв, обезщетение за имуществени вреди, както и за сума от 50 000 лв, обезщетение за претърпени неимуществени вреди. На първо място, от страна на гражданският ищец не се доказа от престъплението на Ч. за него да са настъпили имуществени вреди, съответно какъв е техния размер. От друга страна, деянието е извършено през м.юни 2004г., а исковете са предявени по реда на чл.85 ал.2 пр.1 НПК в съдебно заседание от 23.09.2009г. В конкретния случай е изтекла погасителната давност по чл.110 ЗЗД и с оглед направеното  възражение в тази насока от страна на защитника - адв.С.,  КОС отхвърли и двата иска като неоснователни.

 

          ОТ ПРАВНА СТРАНА :

 

           На второ място, с оглед анализа на събраните доказателства досежно тази част от повдигнатите и поддържани обвинения, съдът намери, че действията на подсъдимия В.А. осъществяват от обективна и субективна страна признаците на престъпление от общ характер по чл.339 ал.1 НК. От обективна страна е налице държане на боеприпаси /73 бр. патрони/, без да има за това надлежно разрешение. Изпълнителното деяние „държане” е осъществено, доколкото подсъдимият е упражнявал трайна фактическа власт върху процесните  боеприпаси, без да има съответното разрешително по ЗКВВОБ.  От субективна страна е налице пряк умисъл – А. е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и го е искал. Съзнавал е, че след отнемането на разрешението му за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси със заповед от 12.11.2008г. на  началника на РУ МВР гр.Дупница, е следвало да предаде на компетентните органи не само оръжията си, но и всички боеприпаси. Съзнавал е също така, че държи в дома си и в автомобила си различни по вид патрони, както и че няма разрешение за това.

 

         ОТНОСНО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЯТА :

 

         При определяне на наказанието на подсъдимия А.  се взеха предвид всички обстоятелства, имащи значение за отговорността му, както и целите по чл.36 НК. Степента на обществена опасност на деянието не е ниска, като са увредени  обществените отношения, свързани с безопасното използване и съхранение на взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите. Степента на обществена опасност на подсъдимия е ниска, от друга страна - същият е неосъждан, прави известни самопризнания. Като смекчаващи отговорността обстоятелства  КОС отчете именно чистото му съдебно минало и  частичното самопризнание, а отегчаващи - не са налице. Наказанието бе определено при значителен  превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства,  като съдът наложи на подсъдимия В.А. наказание „лишаване от свобода” в размер под средния, предвиден в закона, а именно „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 4 месеца. При определяне на това наказание съдът взе предвид и разпоредбата на чл.2 НК, доколкото след извършване на престъплението е последвала редакция на чл.339 ал.1 НК с ДВ бр.26 от 2010г., с която размера на предвиденото наказание „лишаване от свобода” е увеличен, като вместо размер до 6 години се предвижда такъв от 2 до 8 години. Предишната  редакция на чл.339 ал.1 НК се явява по - благоприятна за дееца поради по – ниските минимум и максимум на предвиденото наказание и с оглед на това се приложи именно действащата към момента на деянието разпоредба.

Намери, че с оглед постигане целите на наказанието по чл.36 НК изтърпяването на същото не следва да бъде отлагано по реда на чл.66 ал.1 НК, като на основание чл.61 т.3 вр.чл.59 ал.1 ЗИНЗС определи първоначален режим на изтърпяване „общ” с първоначално настаняване в затвор от открит тип. КОС прецени, че по този начин ще се въздейства възпитателно и предупредително както върху А., така и върху останалите членове на обществото. На основание чл.59 ал.1 НК приспадна времето, през което този подсъдим е бил задържан, считано от 21.01.2009г. до 20.05.2010г.

 

          ОТ ПРАВНА СТРАНА :

 

         От друга страна, с оглед на събраните и анализирани в хода на съдебното следствие доказателства досежно тази част от повдигнатите и поддържани обвинения, съдът намери следното :  подсъдимият П.Г. не е извършил визираните в обвинителния акт престъпления от общ характер - едно по чл.321 ал.3 т.1 вр.ал.1 НК, две такива по чл.214 ал. 2 т.2 вр. ал.1 вр. чл.213а ал. 3 т.2 и т.3 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, както и такова по чл.129 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.3 НК ; подсъдимият А.Х. не е извършил визираните в обвинителния акт престъпления от общ характер - едно по чл.321 ал.3 т.1 вр.ал.1, едно по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 вр.ал.1 НК, както и две такива по чл.214 ал. 2 т.2 вр. ал.1 вр. чл.213а ал. 3 т.2 и т.3 вр. чл. 20 ал. 2 от НК  ; подсъдимият А.Ч. не е извършил визираните в обвинителния акт престъпления от общ характер - по чл.129 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК/ извършено с подсъдимия П.Г. като подбудител/, по чл.214 ал. 2 т.2 вр. ал.1 вр. чл.213а ал. 3 т.2 и т.3 вр. чл. 20 ал. 2 от НК и по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 вр.ал.1 НК ; подсъдимият В.А. не е извършил визираните в обвинителния акт престъпления от общ характер по чл.214 ал. 2 т.2 вр. ал.1 вр. чл.213а ал. 3 т.2 и т.3 вр. чл. 20 ал. 2 от НК и по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 вр.ал.1 НК.

На първо място, подсъдимият Г. е обвинен за това, че през месец юни 2004г. в гр. Дупница е подбудил /наредил по телефона/ А.Ч. да нанесе побой на И.И., вследствие на който му е причинена средна телесна повреда - избиване на първи и втори горни леви зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето - престъпление от общ характер по чл. 129 ал.2  вр. ал. 1 вр. с чл.20 ал.3 от НК. Съответно подсъдимият Ч. е обвинен за това, че през месец юни 2004г. в гр. Дупница като извършител в съучастие Г. /като подбудител/ е нанесъл побой на И.В.И., вследствие на който му е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на първи и втори горни леви зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето - престъпление от общ характер по чл.129 ал.2 вр. с ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК.

        От събраните по делото и приети от съда за обективни и достоверни доказателства не се установява пострадалият И.И. да е провеждал телефонен разговор с подсъдимия Г. непосредствено преди нанасянето му на удари от страна на Ч. и двамата свидетели, както и да е провеждан такъв между двамата подсъдими. Съображенията на съда за неприемане на показанията на св.И. в тази им част бяха изложени по – горе. Но дори и в тази неприета част от показанията му се твърди единствено, че Ч. е продължил разговора с Г., без пострадалият да е чул репликите на първия подсъдим, още по – малко тези на втория. Не на последно място, конкретното съдържание на телефонен разговор между две  или повече лица,  може да бъде установено по несъмнен и безспорен начин единствено чрез използване на специални разузнавателни средства и обективиране на събраната информация по съответния законоустановен начин. В настоящия случай доказателства за провеждане на такъв разговор и неговото съдържание по делото не бяха ангажирани, като съображенията за отхвърляне показанията на св.И.И. в тази им част бяха изложени по – горе.  

         Предвид това, Окръжният съд призна Г. и Ч. за невиновни и ги оправда по тези, повдигнати срещу тях обвинения, като призна Ч. за виновен единствено в извършване на престъпление от общ характер по чл.129 ал.2 вр.ал.1 НК. Изводът на прокуратурата, че Г. е подбудил Ч. по време на този телефонен разговор да причини средна телесна повреда на И., както и че Ч. е бил подбуден от Г. да причини увреждането на св. И., не бе споделен от съда по гореизложените съображения. 

         На второ място, подсъдимите П.Г., А.Х. и А.Ч. са обвинени в това, че през периода от месец юни 2004г. до месец декември 2005г. в гр. Дупница в съучастие като съизвършители, с цел да набавят за себе си имотна облага, са принудили П.Д.М. чрез сила / А.Ч. по поръчение на П.Г. нанесъл на публично място средна телесна повреда на И.В.И. – таксиметров шофьор, работещ към радиостанцията и диспечерския номератор на ЕТ „П.М. – С.”, управлявана от П.М., с което  са вселили страх във всички таксиметрови шофьори в гр.Дупница/ и заплашване с посегателство срещу живота и здравето на П.М. / при протеста на таксиметровите шофьори пред полицията в гр. Дупница в защита на пребития И.В.И., П.Г. заявил на П.М., че, ще го пребие, ще го смачка, ще пикае кръв, че не знае какво може да му се случи и че ще му приключи бизнеса в гр. Дупница/ да извърши нещо противно на волята му – да им предава сума от 1 500 лв месечно за периода месец юли 2004г. - месец декември 2005г., и с това са му причинили имотна вреда в размер на 27 000 лв, като с деянието са причинени значителни имуществени вреди и същото е извършено от група - престъпления от общ характер по чл.214 ал. 2 т.2 вр. ал.1 вр. чл.213а ал. 3 т.2 и т.3 вр. чл. 20 ал. 2 от НК.

          Установява се от  събраните по делото и приети от съда за обективни и достоверни доказателства, че причината за нанасянето на средна телесна повреда на И.И. е пътен инцидент. От друга страна, не се установява да е провеждан телефонен разговор между подсъдимия Г. и св.П.М. по повод на провеждащия се протест от таксиметрови шофьори пред сградата на полицейското управление в гр.Дупница. На проведена по – късно среща от страна на подсъдимите Г. и Х. не са отправяни каквито и да са заплахи по отношение на гражданския ищец. Съображенията на съда за неприемане показанията на св.И.И. и П.М. в тази им част бяха изложени по – горе. Съдът намира за необходимо да отбележи и следното – дори и при пълно и безусловно приемане на показанията на И. и М. за обективни и достоверни, наказателната отговорност на тримата подсъдими не би могла да бъде ангажирана с оглед характера на повдигнатите срещу тях обвинения, доколкото действията на Г., Х. и Ч., описани и в тази, неприета от съда, част от показанията на двамата свидетели, не осъществяват признаците на престъплението „изнудване”.

         Твърди се в тази неприета за достоверна част от показанията на П.М., че по време на телефонен разговор подсъдимият П.Г. е отправил към него закани. Твърди се в неприетата част от показанията на И.И., че му е нанесен побой от страна на Ч. и двамата свидетели заради качване на пътник от стоянка, използвана от други таксиметрови шофьори. В този аспект КОС намира за необходимо да отбележи следното: характерно за престъплението „изнудване” по чл.214 НК е, че деецът принуждава другиго да извърши, пропусне или  претърпи нещо, противно на волята му, с цел  набавяне на имотна облага – за себе си или за другиго, като способите за това са сила и/или заплашване. Изпълнителното деяние по  чл. 214 НК, включително и когато това е извършено при условията на чл.213а ал.3 НК, се осъществява само чрез действие и се изразява в престъпно мотивиране на пострадалия да предприеме определено поведение против своята воля, като деецът използува сила или заплашване.

        Това деяние включва два елемента - упражняване на принудата/ сила или заплашване/, както и довеждане до знанието на пострадалия какво деецът иска от последния.  При принудата  чрез използване на сила е деецът упражнява пряко физическо въздействие върху личността на пострадалия. Това деяние се осъществява само чрез действие. За принудата чрез заплашване е характерно, че субектът упражнява психично въздействие, като застрашава жертвата с бъдещо деяние, което е от естество да изложи на опасност живота, здравето, честта или имота на заплашения или на друго лице, към което пострадалия има положителни чувства. За да е осъществено деянието по чл. 214, ал.1 НК следва да е налице и е специфичната  цел - „ набавяне за себе си или другиго на имотна облага”.

               В повдигнатите от прокуратурата обвинения срещу Г., Х. и Ч. като форма на принудата са посочени елементите от фактическия състав, а именно - използване на „сила” – нанасяне на телесна повреда на И. от Ч. по поръчение на Г., както и „заплашване” – отправените от Г. закани по отношение на М., а именно : че  „ще го пребие, ще пикае кръв, ще съсипе бизнеса му”.  На първо място, при така твърдяната от двамата свидетели фактическа обстановка, макар и неприета от съда за достоверна, нанасянето на телесна повреда на И. не може да се разглежда като нещо сторено с цел мотивиране на М. да извърши нещо противно на волята си, в конкретния случай – да предава на Г., Х. и Ч. месечни суми. Приписваните действия на Ч. и двамата му спътници – В. и С., могат да бъдат възприети  единствено и само като своеобразно „наказание” за И., доколкото е качил пътник от таксиметрова стоянка, използвана от други негови колеги. От друга страна – приписваното на Г. отправяне на заплахи също не може да се разглежда като  извършено с такава цел – мотивиране на М. да им предава месечни суми. Според неприетата за достоверна част от показанията на този свидетел, отправянето на закани е било сторено с една единствена цел – да го накара „да махне” таксиметровите шофьори, участващи в протеста пред полицейското управление.

          Що се отнася до подсъдимия А.Х., неговото единствено участие по отношение на събитията през м.юни 2004г. е присъствието му на срещата на подсъдимия Г. с И.И., както и на друга такава, проведена с участието отново на П.Г., както и на П.М. и Ц.Р.. И по отношение на този подсъдим не бе установено да е имал каквото и и да е активно поведение, насочено към св. М., имащо за цел да го мотивира да извърши нещо противно на волята му.

             Подсъдимите П.Г., А.Х. и В.А. са обвинени за това, че през периода от месец февруари 2007г. до 20.01.2009г. в гр. Дупница, в съучастие като съизвършители и с цел да набавят за себе си имотна облага са принудили М. чрез заплашване с посегателство срещу живота и здравето му, както и с възпрепятстване на бизнеса му, да извърши нещо противно на волята му - да прехвърли собствеността на 50% от дружествените дялове на фирма „Сити Транс” ООД на А., с което са причинили имотна вреда на него и съдружника му Д.М. в размер на 2 500 лв, както и да им предава  ежемесечно сума в размер на половината от месечната печалба на „Сити Транс” ООД и от ЕТ „П.М. – С. - Е. - за 1 лев такси” и с това  са причинили имотна вреда на него и съдружника му Д.М. в размер на 79 907 лв, като общата стойност на причинените имуществени вреди е 82 407  лв, с деянието са причинени значителни имуществени вреди и същото е извършено от група - престъпления от общ характер по чл.214 ал.2 т.2 вр. ал.1 вр. чл.213а ал.3 т.2 и т.3 вр. чл.20 ал.2 от НК.

           Не се установява се от  събраните по делото и приети от съда за обективни и достоверни доказателства, между подсъдимите Г. и Х., от една страна, и П.М. - от друга, да е провеждан разговор относно окрупняване на таксиметровите услуги в гр.Дупница и прехвърляне на дружествени дялове. Тези твърдения на М. бяха обсъдени от съда и съображенията за тяхното неприемане вече бяха изложени. И тук, както бе посочено по – горе и по отношение на други обвинения, дори и при пълно и безусловно приемане на показанията на П.М. за обективни и достоверни, наказателната отговорност на тримата подсъдими не би могла да бъде ангажирана, доколкото действията на Г., Х. и А., описани в тази, също неприета за достоверна от съда, част от показанията на М., отново не осъществяват признаците на престъплението „изнудване”.

         Твърди се в тази част от показанията на П.М., че по време на проведена в началото на 2007г. среща подсъдимите Г. и Х. са му заявили, че „ са решили да съберат на едно място всички таксита от гр.Дупница”, срещу което свидетелят да приеме за съдружник „техен човек”. Съответно, в показанията си, депозирани пред съдия на досъдебното производство/ прочетени от Окръжния съд в съдебно заседание от 26.10.2009г./, М. твърди, че двамата подсъдими са го попитали дали „иска да направят една обща фирма, в която ще обединят всички таксита и ще делят печалбата на две”. В повдигнатите от прокуратурата обвинения срещу Г., Х. и А. е формулирано използване на заплашване – посегателство срещу живота и здравето му, както и с възпрепятстване на бизнеса му. Никъде обаче в показанията на М. – и в приетата от съда като обективна и достоверна част от тях, и в неприетата, не се посочва подсъдимите Г. и Х. да са отправяли към М. изрази или да са извършвали действия, които да са годни да внушат у него страх за здравето, живота му или неговия бизнес. Липсват данни за техни действия, които да са от естество  да застрашат П.М. с бъдещо деяние, което да изложи на опасност живота, здравето или имота му, или пък тези на други, близки нему лица.

         Наистина, М. твърди в тази, неприета от съда, част от своите показания, че го е „било страх за него и за семейството му” и затова „не се противопоставил на тяхното решение по никакъв начин”. Пострадалият обаче не посочва каквито и да е данни за осъществен тормоз от страна на двамата. В  развитата от него и приета за недостоверна от съда теза се съдържат данни единствено за бизнес уговорки относно развиване на търговска дейност и приемане на фиктивен съдружник в дружеството, срещу което той  нито се противопоставил, нито е изразил по какъвто и да е начин нежеланието си за тези действия. Напротив, твърди че реакцията му е била следната – отвърнал, „че като идея е добре”.     

         Във връзка с депозирани пред органа на досъдебното производство показания на св.П.М., срещу подсъдимите Г., Х., Ч. и А. са повдигнати и други обвинения, както следва:

          П.Г. е обвинен за това, че през периода от началото на месец юни 2004г. до 05.12.2008г. в гр. Дупница е образувал и ръководил организирана престъпна група с участници Х., Ч. и А., съставена с цел  да върши престъпления в страната, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага / престъпление по чл. 214 от НК/, като групата е въоръжена - престъпление от общ характер по чл.321 ал.3 т. 1 вр. ал. 1 от НК.

   А.Х. е обвинен за това , че през периода от началото на месец юни 2004г. до 05.12.2008г. в гр. Дупница е участвал в организирана престъпна група, ръководена от Г., с участници Ч. и А., съставена с цел да върши престъпления в страната, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага / престъпления по чл.214 от НК/, като групата е въоръжена - престъпление от общ характер по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал. 2 вр. ал.1 от НК, както и за това, че през периода от 05.12.2008 г. до 20.01.2009 г. в гр. Дупница е ръководил организирана престъпна група с участници Ч. и А., съставена с цел да върши престъпления в страната, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години  и чрез които се цели да се набави имотна облага / престъпления по чл.214 от НК/, като групата е въоръжена - престъпление от общ характер по чл.321 ал.3 т.1 вр. ал. 1 от НК.

            А.Ч. и В.А. са обвинени в това, че през периода от началото на месец юни 2004г. до 20.01.2009г. в гр. Дупница са участвали в организирана престъпна група, ръководена  от  П.Б.Г. /до 05.12.2008 г./, с участник и А.Х. /от 05.12.2008г. до 20.01.2009 г.  ръководител на групата/, съставена с цел да върши престъпления в страната, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага /престъпления по чл.214 от НК/, като групата е въоръжена - престъпления от общ характер по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 вр. ал. 1  от НК.

           Анализирайки тези обвинения, повдигнати срещу четиримата подсъдими, в светлината на установената по делото фактическа обстановка, съдът намери че изводът на прокуратурата за наличие на организирана въоръжена престъпна група от четиримата подсъдими, един от които  – П.Г., я е образувал и ръководил до момента на задържането си под стража, след което тя е ръководена от друг член -  А.Х., не може да бъде споделен. Следва да се отбележи, на първо място, че от страна на органите на досъдебното производство при формулиране на тези обвинения ненужно са добавени елементи от понятието по чл.93 т.20 НК и от престъпния състав по чл.321 ал.6 НК – „съставена с цел да върши престъпления в страната, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага /престъпления по чл.214 от НК/”, без това да се отразява съществено на процесуалната им годност.

           Наистина, четиримата подсъдими през периода 2004 – 2008г. са притежавали огнестрелни оръжия и боеприпаси, въз основа на издадени по съответния ред разрешения. Подсъдимият Ч. е охранявал персонално Г. и Х. и е бил определен от ръководството на агенцията за началник на охраната. Подсъдимите Г. и Х. са съдружници в търговски дружества, живеят на един и същ адрес, а Г. е кум на Х. и кръстник на децата му. Подсъдимият А. е съученик на П.Г. и в дома му са открити документи, свързващи го по един или друг начин с него – документи от подписка в защита на Г. и др. А. е бил и съдружник на П.М. в „Сити транс” ООД, като е получавал всеки месец половината от печалбите на фирмите му. Г., Х. и техен съдружник/св.Ф./ са имали и бизнес отношения с М., свързани с изграждането на бетонов възел, водили са и разговори за закупуване на негов такъв.

            Но наличието единствено на тези факти не може да подкрепи и обоснове  извода на прокуратурата, че в конкретния случай е била налице организирана престъпна група от четири лица, които са изпълнявали обща воля и са преследвали обща цел. Съответно,  двама от които през последователни периоди от време са били нейни ръководители – П.Г./ който я и образувал/ и А.Х., като е съставена с цел на върши престъпления в страната, в случая – такива по чл.214 НК, и е въоръжена. Както бе посочено по – горе в изложението, не се установява да са извършвани действия от страна на който й да е от подсъдимите, изразяващи се в престъпно мотивиране чрез сила и/или заплашване  на П.М. за предприемане на действия против неговата воля. Такива биха били налице, ако от страна на Г., Х. или другите двама подсъдими по отношение на гражданския ищец е използвана сила или са отправени заплахи, чрез които се цели  предприемане на определени действия – в случая прехвърляне на дружествени дялове и заплащане на парични суми. На второ място, не се събраха каквито и да е доказателства, че именно подсъдимия П.Г. е образувал тази организирана престъпна група – да е извършвал активна дейност  по създаването й, да е дал началото на това престъпно сдружение с неговото консолидиране, съгласуване и конструиране, че той именно е съгласувал волята на останалите подсъдими, за да създаде трайно взаимоотношение между тях, насочено към извършване на посочените в чл.93 т.20 НК престъпления.

          От друга страна, не се установява в хода на наказателното производство съществуването на задружна дейност между подсъдимите Г., Х., Ч. и А., които през инкриминирания период от време под ръководството на първия от тях, впоследствие – на втория, да действат целенасочено към извършване на престъпления по чл.214 НК. Както бе посочено по – горе в изложението по отношение на повдигнатите обвинения по чл. 321а НК досежно показанията на св.А.Я., за да е налице извършване на престъпления от общ характер по чл.321 ал.3 т.1 вр.ал. 1 и по чл. 321 ал.3 т.2 вр. ал.2 вр. ал. 1  от НК, в хода на съдебното следствие по несъмнен и безспорен начин следва да бъдат установени : съществуването на задружна дейност между не по – малко от трима подсъдими, които не само да са въоръжени, но и да действат целенасочено към извършване на престъпления по чл.214 НК; какви са конкретните разпореждания на ръководителя и въобще взаимоотношенията между членовете на тази група. Още повече, доколкото двама от подсъдимите са обвинени, че са участвали последователно в ръководството на тази организирана престъпна група, а един от тях – П.Г., я е и образувал, то следва да бъдат налице убедителни и несъмнени доказателства и по отношение на тези обстоятелства.

             Ръководство на ОПГ е налице тогава, когато деецът нарежда на един или повече от членовете на групата, когато им възлага общи или конкретни задачи или им дава указания за постигане на зададените цели. Съществено е съответното волеизявление да изхожда от ръководителя на групата, както и да е свързано с осъществяване на предварителни цели - реализация на деянията, за чието извършване е създадена престъпната организация. За да е осъществено това деяние, са необходими категорични  доказателства, че водачът на групата ( в случая  Г. и впоследствие - Х.) са отправяли съответните нареждания, че тези указания са стигнали до член на групата, който се е съгласил да го реализира.Такива в хода на съдебното следствие не бяха събрани, съответно това не е сторено и по време на досъдебното производство. Отново следва да се посочи -  с оглед характера на нужните за тази цел доказателства – информация от член на групата по реда на чл.321 ал.4 и 5 НК, такива, събрани по реда на ЗСРС, показания на свидетели, които да са очевидци именно на тези взаимоотношения вътре в групата и др. подобни, възможностите за събирането им на съдебното следствие са ограничени.

         С оглед на всичко това, съдът призна подсъдимите  за невиновни в извършване на гореописаните престъпления от общ характер, както следва : подсъдимият П.Г. - едно по чл.321 ал.3 т.1 вр.ал.1 НК, две такива по чл.214 ал. 2 т.2 вр. ал.1 вр. чл.213а ал. 3 т.2 и т.3 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, както и такова по чл.129 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.3 НК ; подсъдимият А.Х. - едно по чл.321 ал.3 т.1 вр.ал.1, едно по чл.321 ал.3 т.1 вр.ал.2 вр.ал.1 НК, както и две такива по чл.214 ал. 2 т.2 вр. ал.1 вр. чл.213а ал. 3 т.2 и т.3 вр. чл. 20 ал. 2 от НК  ; подсъдимият А.Ч. - по чл.129 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК, по чл.214 ал. 2 т.2 вр. ал.1 вр. чл.213а ал. 3 т.2 и т.3 вр. чл. 20 ал. 2 от НК и по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 вр.ал.1 НК ; подсъдимият В.А. - по чл.214 ал. 2 т.2 вр. ал.1 вр. чл.213а ал. 3 т.2 и т.3 вр. чл. 20 ал. 2 от НК и по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 вр.ал.1 НК. По отношение на повдигнатите обвинения по чл.214 ал. 2 т.2 вр. ал.1 вр. чл.213а ал. 3 т.2 и т.3 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, Окръжният съд намери, че с оглед на горепосочените доказателства не се установи от страна на подсъдимите да е извършвано изнудване по отношение на св.М., с деянието да са причинени значителни имуществени вреди, както и същото да е извършено от група.

 

        ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ :  

 

        С оглед признаването на подсъдимите Г., Х., Ч. и А. за невиновни в извършване на тези престъпления, Окръжният съд отхвърли като неоснователни предявените от П.Д.М. граждански искове срещу подсъдимите  П.Г., А.Х., В.А. и А.Ч., съответно за заплащане на сума от 200 000 лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и на сума от 1 000 000 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

                                 

         ІІІ.ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА  досежно повдигнати обвинения, както следва:

 

- по отношение на подсъдимия П.Г. – за извършване на престъпление от общ характер по чл.321а ал.1 НК;

 

- по отношение на подсъдимия А.Х. – за извършване на престъпление от общ характер по чл.321а ал.1 НК;

 

- по отношение на подсъдимия А.Ч.  – за извършване на престъпление от общ характер по чл.321а ал.2 вр.ал.1 НК;

 

 - по отношение на подсъдимия Г.Б. - за извършване на престъпления от общ характер по чл.321а ал.2 вр.ал.1 НК, по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.129 ал.2 пр.6 вр.ал.1 НК и по чл.325 ал.1 НК;

 

          Свидетелят С.Т. *** и през определени периоди от време бил едноличен търговец, както и собственик на дялове от търговски дружества. През м.декември 2007г. заедно със свой съдружник – св.Д.К. започнали да стопанисват в гр.Дупница дискотека „Енигма”, а впоследствие и втора такава в същия град - „Браво”. Помещението за първата дискотека било ползвано след сключване на договор за наем с читалището. „Браво” представлявала лятна дискотека с открит купол, като била част от комплекс, собственост на св.Д.М.. Започнала да функционира през м.юни 2008г., като М. сключила договор за наем с Т. и К.. При стопанисването на дискотеките задълженията били разпределени между двамата съдружници, като Т. бил управител и водил счетоводството. В тази си дейност бил подпомаган от своята сестра и нейния съпруг – св.Г.Х.. Последният по същото време стопанисвал ресторант, намиращ се в близост до дискотека „Браво”.

          През есента  2007г., преди да започне дейността на дискотека „Енигма”, Т. се свързал по телефона с подсъдимия А.Ч., с прякор „Т.”, когото познавал. Обяснил му, че заедно с К. ще отварят заведение и имат нужда от охрана. Уговорили се да се срещнат, което и сторили. По време на разговора подсъдимия го попитал какво ще бъде заведението и кога ще започне да функционира. След като разбрал, че ще бъде дискотека, Ч. отговорил, че конкретна сума за охрана ще може да посочи след започване на дейността. След като „Енигма” започнала да функционира, Ч. и Т. отново се срещнали. Подсъдимият Ч. заявил, че охраната ще струва 1 500 лв на месец, като Т. се съгласил. Писмен договор за охрана между двамата не бил сключван.

          По време на функциониране на дискотеката гражданският ищец Т. предавал уговорените сума лично на подсъдимия Ч., като с плащанията бил запознат и К., който отговарял и за паричния оборот. Всяка вечер в заведението започнали да идват лица, които Т. познавал – Н. „О.”, подсъдимия Г.Б., Н. „О.” и др., общо около 8 човека. Знаел, че ги изпраща Ч., за да охраняват дискотеката. Същите се намесвали в случаи на възникнали проблеми с пияни посетители, скандали и други подобни. Освен това, един от тях стоял на входа и проверявал посетителите за държане на оръжие.   

           След като Т. и К. започнали да стопанисват и  „Браво”, Ч. определил размера на месечната сума за охрана в размер на 2 000 лв на месец. Сумата била заплащана от Т. на Ч.. През лятото на 2008г. Т. и К.  преустановили дейността на първата от дискотеките и продължила да функционира единствено „Браво”. На 23.08.2008г. вечерта двамата съдружници се намирали в дискотеката, като гражданският ищец бил със счупен крак. Счупването наложило гипсиране на крайника, поради което гражданският ищец се придвижвал с патерици. На входа се намирали приятели на Т. – св.И.Г. и С.Б., които събирали входна такса от посетителите. Вътре в близост до бара имало и други негови приятели – св.Б.К., И.Ш. и др.

          Около 23.30ч. в дискотеката пристигнали за извършване на комплексна проверка св.К.Ш.–П. - старши инспектор в Комисията за защита на потребителите, придружавана от служители на РУ МВР гр.Дупница – св.И.Д., С.М., К.И., Й.К., М.Д., В.С., А.В. и С.К.. Повод за нейното извършване бил постъпил сигнал в Комисията, а целта била да се установи дали обектът функционира в съответствие с изискванията на Закона за туризма. Проверяващите били посрещнати от С.Т., като съдействие им оказал и К.. Проверката продължила 40 минути, като полицаите проверили личните документи на посетителите, които били около 30. След като приключили, П. и полицаите отишли в съответното заведение – стопанисваният от Г.Х. ресторант.

            След полунощ в заведението пристигнала дъщерята на подсъдимия Г., придружавана от К.А.К. – охранител и шофьор във фирма АСО „Сигма”. Към този момент същата била приятелка на подсъдимия Г.Б.. Тъй като на Т., а понякога и на К. , често се обаждали подсъдимите Ч. и О., за да запазват маси за дъщерята и за приятелката на подсъдимия Г., в „Браво” била установена практиката две от масите да са постоянно запазени, като на тях имало бележки със съответното име. Дъщерята на П.Г. седнала не на запазената за нея маса, а на другата, тъй като бележките с имената били разменени от св.М.Ш.. Т. отишъл при момичето  и го помолил да се премести на съответната маса. То отказало да го стори, поради което гражданският ищец се обърнал към един от неговите охранители. Бил посъветван да се обади на подсъдимия К.О., което и сторил. Излязъл на външната алея и се обадил на подсъдимия. О. му казал, че ще дойде след малко.

          Свидетелят решил да се обади и на подсъдимия Ч. за възникналия проблем. По това време подсъдимият бил в КК „Слънчев бряг” заедно с подсъдимия Г.. В 0.52ч.Т. се обадил по телефона и на  Ч., като му обяснил за случилото се. Разговорът между двамата продължил 21 секунди. Непосредствено след приключване на този разговор,  Ч. се обадил на подсъдимия О., а в 0.55 ч – на Т.. В 0.59ч. Ч. провел кратък разговор и с подсъдимия Б., като за времето до 1.15ч. провел още по два кратки разговора с Т. и Б.. Последователността и продължителността на тези разговори се установява от справка за абонати и ползватели на мобилни телефони / л.12 от папка №8, находяща се в секретен т.І/, както и от разпечатка на проведени телефонни разговори/ л.17 от папка №8/.

          След като приключил разговорите с подсъдимите О. и Ч., до Т. се приближила неговата приятелка – св.В.Ц., и го попитала какво става. Гражданският ищец й обяснил за размяната на масите, както и че се е обадил на О. и Ч..  В този момент към тях се приближили няколко души, един от които бил подсъдимия Г.Б.. Нападнал Т. и го ударил в гръб, а гражданският ищец паднал. Към този момент гражданският ищец притежавал разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие – пистолет м.”Глок 19”/ л.21 от т.VІ на досъдебното производство/, който носил у себе си тази вечер. Т. усетил, че някой му взима личното оръжие, след което Б. продължил да му нанася удари, включително и такива с крак в главата. По същото време К. и Ш. забелязали побоя, опитали да се намесят, но придружителите на Б. не им позволили. Друг приятел на Т. – И.Р., също се опитвал да му помогне. По някое време подсъдимият престанал да го удря и Т. се изправил, като Ц. му подала патериците. Насочили се към паркиран отвън автомобил, като Б. го ударил още няколко пъти. Последният удар бил в главата, в близост до Г. и Б., които тръгнали към Т.. Били пресрещнати от лице с прякор „О.”, което им нанесло по един удар. Друг от придружителите на Б. на име В. ударил И.Р., който паднал.

          С.Т. се качил в автомобила, но лице от кампанията на Б. му казало да се връща обратно в дискотеката. Гражданският ищец отишъл в склада и там видял, че няколко човека нанасят побой на св.М.Ш., питайки я кой е объркал бележките на масите. Свидетелката първоначално отричала, но впоследствие признала, че го е сторила. Т. бил освободен и заедно с Ц. и своите приятели отишъл в болницата в гр.Дупница. Бил приет по спешност в лечебното заведение, като след малко при него дошъл и Д.К.. Впоследствие го посетил подсъдимия О. и попитал  какво се е случило. Т. обяснил, че му е счупена челюстта. Подсъдимият си тръгнал, а гражданският ищец решил да продължи лечението си в гр.София, тъй като не останал доволен от оказваната му медицинска помощ. Заедно със св. В.Ц., И.Р. и Б.К. бил транспортиран до столицата, където постъпил за лечение.

         На сутринта Т. *** от своя брат – св.Г.Т., като му обяснил какво се е случило. Говорел трудно, заради счупената долна челюст. На следващата сутрин Г.Т. се обадил по телефона на подсъдимия О., който му обяснил, че не знае какво точно се е случило. Т. пожелал О. да му уговори среща с подсъдимия П.Г., но такава не била проведена. 

          Междувременно, на 24.08.2008г. сутринта св.Б.Х. посетил ресторанта на своя брат – св.Г.Х., и бил уведомен от хора на персонала, че на бара е оставен пистолета на Т.. Не му съобщили от кого е оставено оръжието. Пистолетът бил м.”Глок”, като Б.Х. се обадил на брата на гражданския ищец – св.Г.Т., за да му го предаде.

          След завръщането си в гр.Дупница, С.Т. отново посетил местната болница, като престоял в нея около седмица. Впоследствие се срещнал с Д.К., който го уведомил, че Ч. „им наложил глоба” от 3 500 лв за разменените маси. Съобщил му също така, че изплатил сумата от оборота на заведението, както и че го е страх и не иска повече да се занимава с дискотеки. Споменал му, че иска да отстъпят дискотеката на Г.Х.. Т. се съгласил дружеството да бъде продадено, като процедурата приключила след два месеца. В този период от време Д.К. се срещнал с Г.Т. и му съобщил за наложената „глоба” от 3 500 лв. Обяснил му също така, че не е заплатена месечната сума от 2 000 лв. Помолил го да я предаде на Ч., тъй като го било страх. Г.Т. се срещнал подсъдимия Ч. и му предал сумата, като го попитал защо е бит брат му. Ч. обяснил, че е заради разменените маси и споменал, че не е трябвало така да става, както и че би дал пари за операциите на С.Т.. Споменал също така, че е трябвало да бъде набит и подсъдимия О..

          За нанесения на С.Т. побой научили и други негови познати и приятели, сред които и св.В.К..***. от 27.04.2010г., св.Н.Р. посочва в своите показания, че е приятел със С.Т. и е запознат с дейността му относно стопанисването на двете дискотеки. Твърди, че след започване на дейността на първата от тях е потърсен от Т. с въпроса дали може да му услужи с паричен заем. Уточнил, че става въпрос за сума от 3 000 – 4 000лв. Тъй като Р. нямал такава възможност, го свързал с подсъдимия Ч.. Подсъдимият и Т. се срещнали в спортна зала, но свидетелят не присъствал на разговора. След няколко дни срещнал гражданския ищец, който му обяснил, че „всичко е точно”.

          Видно от изготвена епикриза/л.9 от т.ХІІІ на досъдебното производство/, С.Т. постъпил за лечение в СБАЛ по лицево – челюстна хирургия гр.София, на 24.08.2008г., като бил изписан на 01.09.2009г. На 11.09.2008г. гражданският ищец бил прегледан от лекар от Клиника по съдебна медицина и деонтология, който издал медицинско удостоверение №1166/2008г. – л.3 от т.ХІІІ на досъдебното производство.

          Видно от съдебномедицинска експертиза № П-56/2009г. на в.л.З.К./ л.3 от т.ХІІІ на досъдебното производство/, на С.Т. са били причинени следните увреждания : контузии в областта на лицето двустранно, такива и по гръдния кош, както и счупване на долната челюст в областта на двата й ъгъла. Контузиите по лицето и гръдния кош са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, със срок на възстановяване 15 – 20 дни. Счупването на долната челюст е причинило затрудняване на дъвченето и говоренето, със срок за възстановяване 40 – 50 дни.       

       Видно от съдебноикономическа експертиза на в.л.П.Ц./л.3 от т.ХІV на досъдебното производство/, изготвена въз основа на данни от показанията на св.Т., депозирани пред органа на досъдебното производство, за периода 15.12.2007г. – 31.08.2008г. от негова страна на Ч. е предадена обща сума от 14 750 лв, от които 9 750 лв за дискотека „Енигма” и 5 000 лв – за „Браво”. 

  По отношение на подсъдимите Ч. и Б. са изготвени  характеристични справки от полицейски служител -  приложени на л.5 и 7 от т.ХХVІ на досъдебното производство.

  С постановления на органа на досъдебното производство от 22.04.2009г. и 15.04.2009г. подсъдимите П.Г. и А.Х. били привлечени в качеството на обвиняеми за извършване на престъпления от общ характер, сред които и такива по чл.321а ал.1 НК / л.6 и 48 от т.VІІ на досъдебното производство/. С постановление от 13.04.2009г. подсъдимият А.Ч. бил привлечен в качеството на обвиняем за извършване на престъпления от общ характер, сред които и такова по чл.321а ал.2 вр.ал.1 НК /л.80 от т.VІІ на досъдебното производство/. С постановление от 06.04.2009г. подсъдимият Г.Б. бил привлечен в качеството на обвиняем за извършване на престъпления от общ характер по чл.321а ал.2 вр.ал.1 НК, по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.129 ал.2 пр.6 вр.ал.1 НК и по чл.325 ал.1 НК /л.123 от т.VІІ на досъдебното производство/. По отношение на него била взета мярка за неотклонение „парична гаранция”.

 С определение на Софийски градски съд от 23.01.2009г./л.73 от т.ХІХ на досъдебното производство/ било уважено искането на СГП за вземане по отношение на подсъдимите А.Х. и А.Ч. на мярка за неотклонение „задържане под стража”. С определение на Софийски апелативен съд от 29.01.2009г./л.83 от т.ХІХ на досъдебното производство/ това на СГС било потвърдено. Впоследствие, с разпореждане на КОС от 16.06.2009г. и на Софийски апелативен съд от 18.05.2010г., мярката за неотклонение на подсъдимите Х. и Ч. била изменена в „парична гаранция”, като подсъдимите били освободени съответно на 16.06.2009г. /л.47 от нохд 212/09/ и 20.05.2010г./л.396 от т.ІІІ на нохд 287/09.

 

ОТНОСНО СЪБРАНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА : 

 

        Гореописаната фактическа обстановка в тази й част се установява по несъмнен и безспорен начин от показанията на свидетелите И.Г./27.10.2009г./, С.Б./27.10.2009г./, Г.Т./27.10.2009г./, Б.К./27.10.2009г./ Д.М./27.10.2009г./, И.Ш./27.10.2009г./, Б.Х./27.10.2009г./, Г.Х./01.12.2009г./, К.Ш. – П./27.10.2009г./, И.Д./27.10.2009г./, С.М./27.10.2009г./, К.И./27.10.2009г./, Й.К./27.10.2009г./, М.Д./27.10.2009г./, В. С. /27.10.2009г./, А.В./27.10.2009г./, С.К./27.10.2009г./ и В.К./26.04.2010г./, от описаните по – горе писмени доказателствени средства, приложени в досъдебното производство и приети от съда, от съдебномедицинската експертиза на в.л.З.К., от експертно заключение на в.л.П.Ц.,  отчасти от обясненията на подсъдимите А.Ч./19.10.2010г./ и Г.Б./19.10.2010г./, отчасти от показанията на св.С.Т./27.10.2009г./, В.Ц./27.10.2009г./, И.Р./27.10.2009г./, Д.К./01.12.2010г./, М.Ш./01.12.2009г./, В.М./27.04.2010г./, Н.Р./27.04.2010г./ и К.А.К./21.09.2010г./.

   На първо място, съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия Ч. в частта им, в която се твърди, че не е извършвал охрана на заведенията на Т., както и че не е получавал суми за тази дейност. Тези му твърдения се опровергават по категоричен начин от показанията на св.С. и Г.Т..

  Съдът намери също така, че не следва да се приемат за достоверни и част от показанията на св.Д.К., а именно – че не е запознат със заплащането на месечни суми за охрана, както и че след излизането на Т. от болницата му е споменал, че е заплатил на св.Д.М. 3 000 лв наем от оборота на заведението. Противното се установява от показанията на св.С. и Г.Т., а именно – заплащане на месечни вноски на Ч.. Що се отнася до версията на К., разказана на гражданския ищец – за заплатена от него „глоба” в размер на 3 500 лв, то съдът намира че същата е недостоверна и нелогична. Нелогично е К. да предава на Ч. определена сума, същевременно да моли Г.Т. да предава на подсъдимия друга такава, тъй като се страхува. Още повече, съмнения относно налагането на такава „глоба” излагат и С.Т., и неговият брат.

   От друга страна, Окръжният съд не дава вяра на обясненията на подсъдимия Б. в по – голямата им част. В тях се развива следната теза : 

    Двамата със С.Т. били приятели, но отношението на гражданския ищец към подсъдимия се променило, след като Б. се сближил с дъщерята на подсъдимия Г.. Т. започнал да коментира пред общи познати, че Б. е станал „големец” и вече се вози в джипове. Заяждал се с подсъдимия, като не му запазвал удобна маса в дискотеката.

 На 23.08.2008г. се уговорил със своята приятелка да посетят дискотека „Браво”, поради което се обадил по телефона на Т., за да им запази маса. Гражданският ищец отвърнал, че имат запазена маса. Вечерта двамата, придружени от св.К.А.К. – шофьор в АСО „Сигма” АД, отишли в дискотеката. Сервитьорката уведомила Б., че няма запазена маса на негово име. Подсъдимият потърсил Т., който се държал предизвикателно и използвал по негов адрес циничен израз. Подразнен от случващото се, Б. му нанесъл удар с юмрук в лицето. К. се намесил, отвел го настрана и заедно с дъщерята на Г. отишли в друго заведение. След известно време подсъдимият се върнал в дискотеката и научил, че Т. е в болница. Учудил се, тъй като бил нанесъл един единствен удар. Срещнал в заведението подсъдимия О., когото познавал покрай бащата на своята приятелка – подсъдимия Г., и за когото знаел, че познава много лекари. Притеснен за състоянието на гражданския ищец, Б. разказал на О. какво се е случило и го помолил да отидат заедно до болницата, за да видят какво се е случило.

Така изложената от Б. версия се подкрепя в различна степен от показанията на св.К.А.К. /относно предизвикателното държане на Т./, В.М. и Н.Р. /относно промяната в отношението на гражданския ищец към подсъдимия/. Въпреки това, съдът намери че така изложените обяснения на подсъдимия Б., както и показанията на тези свидетели в тази им част, не следва да се приемат от съда за достоверни. Причините за това са следните :

Те се опровергават по категоричен и несъмнен начин от показанията на св.С.Т., В.Ц., И.Г., С.Б., Б.К., И.Ш. и И.Р., както и от съдебномедицинската експертиза на в.л. З.К.. Всички тези свидетели по категоричен начин подкрепят показанията на Т. в една или друга степен, включително и относно многократното му удряне от страна на Б.. Това обстоятелство се потвърждава и от характера на телесните му увреждания, описани в експертното заключение на в.л.З.К.. Посочените показания, разгледани в тяхната взаимна връзка са последователни, безпротиворечиви и логични и се кредитират от настоящия съдебен състав. Същите опровергават по категоричен начин обясненията на подсъдимия Б., поради което КОС отхвърля същите в тази им част и ги приема за естествен израз на защитната му позиция.

Що се отнася до експертното заключение на в.л.П.Ц., следва да се отбележи че то е изготвено единствено въз основа на показанията на С.Т., депозирани на досъдебното производство, като вещото лице е сумирало посочените суми с периода на тяхното заплащане.

Съпоставяйки обясненията на подсъдимите Ч. и Б., както и показанията на посочените в тази част на изложението свидетели, съдът намери, че показанията на св.С.Т., с изключение на едно обстоятелство, са обективни и достоверни. Намира, че на същите не следва да се дава вяра единствено в частта, в която се твърди, че по време на нанасянето на удари от подсъдимия Б., покрай тях са преминали служители на РУП гр.Дупница. Показанията му в тази им част се опровергават по несъмнен начин от тези на св.К.Ш. – П., както и на присъствалите на проверката св.И.Д. и останалите свидетели - негови колеги. По идентични причини не дава вяра и на частта от показанията на св.В.Ц. относно същото обстоятелство. Логично звучат твърденията на разпитаните служители на РУП гр.Дупница, че е невъзможно да преминат покрай биещи се хора, без да се намесят. Още повече – показанията им се подкрепят и от тези на св.Б.К., който посочва че полицаите са напуснали дискотеката в по – ранен момент. С изключение на това твърдение, показанията на Т. са логични, последователни и КОС им дава вяра и ги включва в доказателствения материал.

Налице е още едно незначително несъответствие – твърдението на Т., че е нападнат от Б. непосредствено след приключване на разговорите с О. и Ч.. С оглед на съдържащата се информация за проведени разговори по мобилни телефони, съдът приема че Т. е нападнат от Б. след приключване на последния разговор между него и подсъдимия Ч., проведен в 1.15ч. Така или иначе това несъответствие не се отразява на преценката на съда относно достоверността като цяло на показанията на гражданският ищец. Наистина, този свидетел, подобно на  св.А.Я., И.И., П.М. и Л.П. е конституиран в процеса в качеството на граждански ищец и частен обвинител и е пряко заинтересован от изхода на делото. Но неговите показания не само са последователни, а и се подкрепят в значителна степен и от такива на посочените по-горе свидетели (В.Ц., И.Г., С.Б., Б.К., И.Ш. и И.Р. ), макар това да са все негови близки хора – приятели, брат, приятелка. Не на последно място, информацията за провежданите в нощта на 23 срещу 24.08.2008г. разговори на мобилния телефон на подсъдимия Ч. не само подкрепя показанията на този свидетел, но и обяснява намесата на подсъдимия Б..

Наистина, по делото бяха събрани доказателства, които в една или друга степен хвърлят сянка на съмнение върху голяма част от твърденията на С.Т.. На първо място, предаването на парични суми на подсъдимия Ч. и техният размер се сочи  единствено и само в показанията на двамата братя Т.. Независимо от  липсата на писмени доказателства за размера на сумите и начина на предаването им, КОС намери тези факти за безспорно установени, именно въз основа показанията на тези двама свидетели. Наистина, св.К.  изрично твърди че суми за охрана не са плащани и такава дейност не е осъществявана, при това именно той е отговарял за финансовите въпроси и счетоводството на двете дискотеки. Съображенията на съда за неприемане на част от показанията на К.  бяха изложени по – горе и не следва да бъдат преповтаряни. От друга страна, св.Ш. отрича в нощта на инцидента с Т. да са й нанасяни удари. Част от показанията на свидетелите - К.А.К., В.М. и Н.Р., подкрепят твърденията на подсъдимия Б. относно причината за нанасяне удари на гражданския ищец. Но твърденията на тези свидетели не хвърлят сянка на съмнение върху достоверността на  показанията на С.Т., поради което в тази им част КОС не им дава вяра. Още повече – присъствието на хора, охраняващи дискотеката и предотвратяващи сбивания и други инциденти се установява и от показанията на св.И.Г. и С.Б..

 Съдът не дава вяра и на част от показанията на св.И.Р. и М.Ш.. На първо място, не приема за достоверно твърдението на Р., че не е удрян, доколкото противното се установява от показанията на С.Т. и И.Г.. Не дава вяра и на показанията на св.М. в частта им, в която се твърди че не са й нанасяни удари във вечерта на инцидента с Т., доколкото това е видно от тези на гражданския ищец Ст.Т..

  Що се отнася до твърденията на подсъдимия Ч., както и тези на св.Н.Р. и Д.К. относно даване на парична сума в заем от страна на този подсъдим на С.Т., то съдът ги приема за достоверни. При все това, те не се отразяват по никакъв начин на установеното обстоятелство относно извършването на нелицензирана охранителна дейност и заплащането на месечни суми за това.

 

        ОТ ПРАВНА СТРАНА :

 

       С оглед анализа на събраните доказателства досежно тази част от повдигнатите и поддържани обвинения, съдът намери че действията на подсъдимия Г.Б. осъществяват от обективна и субективна страна признаците на престъпления от общ характер по чл.129 ал.2 пр. 6  вр. ал.1 и по чл.325 ал.1 НК. От обективна страна е налице, на първо място, причиняване другиму/ С.Т./ средна телесна повреда - счупване на долната челюст, както и извършване на непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Вследствие нанесените от страна на подсъдимия  Б. удари в областта на главата с ръце и крак по отношение на св.Т., последният е получил телесни увреждания, сред които и счупване на челюст, което има характер на средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 НК. Това увреждане е довело до затрудняване на функциите на челюстта, а именно на дъвченето и говоренето  за един немалък период от време – около два месеца. Същевременно подсъдимият Б. е осъществил от обективна страна и състава на престъплението по чл.325 ал.1 НК. Този подсъдим е извършил хулигански действия от категорията на такива на обществени места и свързани с посегателство върху личността. Несъмнено нанасянето на побой на св.Т., който в този момент е бил с две патерици и счупен крак, на публично място – алея до открита дискотека, в присъствие на около 10 души, представляват и непристойни действия по смисъла на чл.325 ал.1 НК. Тази неприлична и безсрамна проява е скандализирала очевидците на случилото се. Действията на подсъдимият Б. изразяват брутална демонстрация против установения обществен ред, доколкото чрез тях съществено  се засягат общоприетите нравствени норми. Тези действия  изразяват и явно неуважение към обществото, доколкото чрез тях подсъдимият е изразил висока степен на неуважение както към личността на пострадалия Т., така и по отношение на другите свидетели на инцидента. С деянието си той е извършил  две престъпления при условията на идеална съвкупност – такива по чл.129 ал.2 пр.6 вр.ал.1 и по чл.325 ал.1 НК.              

        От субективна страна е налице пряк умисъл – Б. е съзнавал общественоопасния характер на своите деяния, предвиждал е настъпването на общественоопасните им последици и го е искал. Съзнавал е, от една страна, че с нанасянето на удари с ръка и крак по тялото и главата на гражданския ищец неминуемо му причинява телесни увреждания, включително и счупване  на челюстта. Съзнавал е също така, че нанесените от негова страна  многобройни удари на Т. на обществено място – входна алея на питейно заведение, в присъствието на множество лица – св. В.Ц., И.Г., С.Б., Б.К., И.Ш., И.Р. и др., грубо нарушават обществения ред и изразяват неуважение към създадените порядки в обществото. Още повече, в този момент пострадалият е бил във влошено здравословно състояние – със счупен крак, придвижващ се с патерици.

        Същевременно съдът намери, че първото от горепосочените деяния на Б. – причиняване на средна телесна повреда, не е извършено по хулигански подбуди. Този извод на прокуратурата е неоснователен – в конкретния случай с нанасянето на удари подсъдимият не е целял да изрази неуважение към установените норми и порядки. Тези му действия са били мотивирани от смяната на запазените маси, като идентична е била причината за нанасяне на удари и на св.М.Ш.. Подсъдимият е бил уведомен за възникнал проблем със запазената маса на своята приятелка и е решил да го „разреши” по свое усмотрение. Поводът за нанасяне удари на Т. и Ш. е повече от дребен, но това не може да обуслови наличието на хулигански подбуди за причиняване на средната телесна повреда. С оглед на това, Окръжният съд призна подсъдимия Б. за невиновен и го оправда по повдигнатото срещу него обвинение за извършване на престъпление от общ характер по чл. 131 ал.1 т.12  вр. чл.129 ал.2 пр.6 вр.ал.1 от НК.

 

         ОТНОСНО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЯТА :

 

         При определяне наказанията на подсъдимия Г.Б.  се взеха предвид всички обстоятелства, имащи значение за отговорността му, както и целите по чл.36 НК. Степента на обществена опасност на първото от двете деяния – по чл.129 ал.2 пр.6 вр.ал.1 НК не е ниска, като са увредени  обществените отношения, свързани с телесната неприкосновеност и здравето на личността. Тази на второто от тях – по чл.325 ал.1 НК е сравнително ниска, като са засегнати обществените отношения, свързани със спазване на установения обществения ред и спокойствие.  Степента на обществена опасност на подсъдимия е ниска, от друга страна - същият е неосъждан, прави известни самопризнания.

          При значителен превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, както и с оглед неприложимостта на чл.78а НК при множество престъпления, съдът наложи на подсъдимия Б. наказания „лишаване от свобода” в размери под средните и клонящи към минималните, предвидени в закона, както следва : „лишаване от свобода” за срок от 1 година за извършване на престъплението по чл.129 ал.2 пр.6 вр.ал.1 НК и за срок от 6 месеца – за извършване на престъплението по  чл.325 ал.1 НК. При определяне на първото от двете наказания съдът взе предвид и разпоредбата на чл.2 НК, доколкото след извършване на престъплението е последвала редакция на чл.129 НК с ДВ бр.26 от 2010г., с която размера на предвиденото наказание „лишаване от свобода” е увеличен от 5 на 6 години. Предишната  редакция на чл.129 ал.2 НК се явява по - благоприятна за дееца поради по - ниския максимум на предвиденото наказание и с оглед на това се приложи именно действащата към момента на деянието разпоредба.

На основание чл.23 ал.1 от НК Окръжният съд наложи на този подсъдим най – тежкото измежду така определените наказания, а именно - „лишаване от свобода” за срок от 1 година. Намери, че с оглед постигане целите на наказанието по чл.36 НК изтърпяването на това наказание следва да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 НК, като определи изпитателен срок в размер на 3 години. Предпоставките, предвидени в тази разпоредба са налице – подсъдимият Б. е неосъждан, наложеното наказание лишаване от свобода е в размер на 1 година и целите на наказателната репресия по чл. 36 от НК ще се постигнат по този начин. КОС намери, че именно по този начин ще се въздейства възпитателно и предупредително както върху Б., така и върху останалите членове на обществото, ще се изпълнят целите на специалната и генералната превенция, обективирани  в посочения текст.

 

           ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ :  

 

          Със своите действия Б. не само е осъществил престъпните състави по чл.129 ал.2 пр.6 вр.ал.1 и по чл.325 ал.1 НК, но и е причинил на С.Т. неимуществени вреди. Те се изразяват в претърпените болки и страдания от нанесените телесни увреждания, продължили през един, сравнително продължителен период от време, а именно около два месеца. Счупването на долната челюст е причинило на гражданския ищец не само болки и страдания, но и значителни неудобства от различно естество в ежедневието. Тези вреди следва да бъдат репарирани от подсъдимия Б.. В съответствие с принципа за справедливо репариране на вредите по чл.52 ЗЗД, съдът се произнесе по предявения от Т. граждански иск, като осъди този подсъдим да му заплати сума от 7 000 лв, ведно със законната лихва, считано от 23.08.2008г. до окончателното изплащане. Съдът отхвърли като неоснователен този  иск за разликата до пълния претендиран размер от 10 000 лв.

 

          ОТ ПРАВНА СТРАНА :

 

   На второ място, с оглед на събраните и анализирани в хода на съдебното следствие доказателства досежно тази част от повдигнатите и поддържани обвинения, съдът намери че подсъдимите П.Г. и А.Х. не са извършили визираните в обвинителния акт престъпления от общ характер по чл.321а ал.1 НК, а подсъдимите А.Ч. и Г.Б. не са извършили  визираните в обвинителния акт престъпления от общ характер по чл.321а ал.2 вр.ал.1 НК.

  Подсъдимите Г. и Х. са обвинени за това, че през периода от месец декември 2007г. до месец септември 2008г. в гр. Дупница са участвали в ръководството на група с  участници подсъдимите Ч. и Б., която чрез внушаване на страх у С.Т./реална възможност от физическо насилие, както и икономически и административни пречки при осъществяване на стопанската дейност  на  ръководените от него  дискотеки „Енигма” и „Браво” в град Дупница/ извличали облаги - събирали месечни вноски в размер на сума от 14 750  лв, както следва: за дискотека „Енигма” , за периода от  15.12.2007г. до 30.06.2008г. общо сума от 9 750 - по 1 500 лв за месец, и за дискотека „Браво” за  периода от 15.06.2008 г. до 31.08.2008 г., общо сума от  5 000 лв - по 2 000 лв на месец - престъпления от общ характер по чл.321а ал.1 НК.

Съответно подсъдимите Ч. и Б. са обвинени в това, че през този период от време са участвали в група, ръководена от подсъдимите Г. и Х., която чрез внушаване на страх у С.Т. е извличала облаги в размер на сума от 14 750  лв - престъпления от общ характер по чл.321а ал.2 вр.ал.1 НК.

        На първо място, от страна на подсъдимия Ч. не са извършвани каквито и да било конкретни действия, които да внушават страх у С.Т.. Този свидетел и граждански ищец е потърсил по телефона подсъдимия Ч. и е уговорил среща с него. По време на нея му е обяснил, че има нужда от охрана на дискотека, която ще започне да функционира след време. Съответно, след като заведението е било отворено, от страна на Ч. са изпращани лица, които са присъствали и са осъществявали такава дейност – проверка на посетителите за носене на оръжие и други опасни предмети, предотвратяване на сбивания и др.подобни.

          Наистина, не се установява от събраните по делото доказателства подсъдимият Ч. да е притежавал фирма за извършване на охранителна дейност, лицензирана по реда на Закона за частната охранителна дейност. Между него и Т. не е сключван писмен договор за охрана и заплащаните суми не са били осчетоводявани. Сумите са получавани лично от Ч. и това е единственият безспорно установен факт относно движението на парите. От друга страна, в своите показания пред съда Т. заявява следното: „Като решихме да направим дискотека, просто знаехме, че без охрана не може да е, а охрана в този град единствено имаше само П.Г., за която отговаряше „Т.”. Аз това го знаех, целия град го знаеше, и най-вече защото брат ми преди това държеше другата дискотека, преди 1 – 2 години, и той също плащаше за охрана. Аз оттам го знам, и знам, че по принцип и от други случаи такива, дето без тяхна охрана просто заведението не може да работи нормално…Не данъчните, но постоянно има проблеми, побоища, полиция, актове, проверки, които се натрупват малко или много, актове и те така направят, че да фалираш и да затвориш”. Но всичко това разкрива единствено и само вътрешното убеждение на С.Т., че ако дискотеката е без такава охрана, то „ще има проблеми и няма да може да работи нормално”. Нито едно от събраните в хода на наказателното производство доказателства не установява от страна на подсъдимия Ч. да са извършвани активни действия, които обективно да са били годни да внушат страх у гражданския ищец, да изградят такова вътрешно убеждение, съответно да го мотивират да предприеме определено поведение против своята воля – в случая да заплаща „месечни вноски”.

         Не се установява такива активни действия да са извършвани и от страна на другите трима подсъдими. Що се отнася до контактите между тези четирима подсъдими, както и взаимоотношенията им със С.Т., в хода на съдебното следствие се установява следното :

        Подсъдимият Г.Б. е бил един от хората, които са изпращани от Ч. да извършват дейността по охрана, същевременно е бил приятел на дъщерята на подсъдимия Г.. Наистина, дали Б. е получавал заплащане за тази си дейност  и от кого, в хода на съдебното следствие не бе установено.     Подсъдимият Ч. е получавал от Т. месечни суми за осигуряването на охрана на двете дискотеки. Към 23.08.2008г. в „Браво” е била установена практика постоянно да са запазени две маси, съответно за приятелката и дъщерята на подсъдимия Г.. Подсъдимият О. е съдружник на Г. и Х. в търговски дружества, а на някои от тях е и управител. Посещавал е дискотека „Браво”, съответно в нощта на инцидента, пострадалият Т. му се е обадил по телефона във връзка със запазени маси. Подсъдимият Ч. е бил служител на АСО „Сигма” АД, охранявал е персонално Г. и Х. и е бил определен за началник на персоналната охрана, съответно често е забелязван около двамата подсъдими, включително и при появяването им на обществени места. Подсъдимите Г. и Х. се познават от 1990г. от съвместната им работа в структури на МВР, съдружници са в търговски дружества и живеят на един и същ адрес, като Г. е кум на Х. и кръстник на децата му. Св.И.Г. заявява в своите показания по отношение на хората, осъществяващи охраната в дискотеката : „Доколкото знам, тези момчета работят за П. и за Г., но фирмата коя е, не знам. Виждал съм го и А.Ч. в дискотеката. Идваше там, май като посетител. Не знам от кой беше осигурена тази охрана, не знам кой е искал да има охрана. Те си идваха.”.

         Но всички тези обстоятелства не могат да обосноват и подкрепят извода на прокуратурата, че в конкретния случай е била налице група от четири лица, двама от които ръководители – П.Г. и А.Х., която чрез внушаване на страх у С.Т. да е извличала облаги. Както бе посочено по – горе в изложението, не се установява да са извършвани действия, изразяващи се в престъпно мотивиране на пострадалия да предприеме действия против своята воля. Не се установява също така друго лице, с изключение на А.Ч., да се е ползвало от получаваните суми.

         А такива действия биха били налице например, ако инициативата за срещата е била не на Т., а на Ч., съответно по време на разговора подсъдимият трябва да е внушил страх у Т.. А именно – да е налице психическа принуда относно мотивиране на гражданския ищец за предприемане на определени действия – в случая заплащане на парични суми, без извършването на което дискотеката не би функционирала нормално. Тази психическа принуда неминуемо следва  да бъде обективирана в конкретни активни действия. Действия, които са от  естество  да застрашават жертвата  с бъдещо деяние, с характер да изложи на опасност живота, здравето или имота на жертвата или друго близко нему лице. В случая от доказателствата по делото, в това число и от показанията на св.С.Т., по никакъв начин не се установява наличието на такива действия върху него, активно изразени от страна на подсъдимите Ч. и Б., още по – малко от страна на подсъдимите Г. и Х..

         Както бе посочено по – горе в изложението в частта относно гражданския ищец А.Я., макар и в чл.93 НК да липсва легално определение на понятията „организация” и „група”, посочени в чл.321а НК, то за да е налице група, тя следва да е формирана от не по – малко от 2 лица, обединени от обща цел. В тази връзка, дори и при наличието на такива действия от страна на едно лице – внушаване на страх, за да е налице осъществяване на престъпление по чл.321а НК в конкретния случай, то следва да бъде установено по безспорен и несъмнен начин и : съществуването на задружна дейност между всички подсъдими, които под съответното ръководство, действат целенасочено към извличане на облаги чрез внушаване на страх, както и какви са взаимоотношенията между членовете на тази група, включително и относно разпределението на получаваните облаги. Още повече, доколкото двама от подсъдимите са обвинени, че участват в ръководството на тази група, то следва да бъдат налице и доказателства, че целенасочените действия са в резултат именно на техни разпореждания, включително внушаването на страх и извличането на облаги. Такива в хода на съдебното следствие и по време на досъдебното производство не бяха събрани. Както вече бе посочено по - горе, с оглед характера на нужните за тази цел доказателства – информация от член на групата по реда на чл.321а ал.4 НК, такива, събрани по реда на ЗСРС, показания на свидетели, които да са очевидци именно на тези взаимоотношения вътре в групата и др. подобни, възможностите за събирането им на съдебното следствие са ограничени.

         Не на последно място, от страна на прокуратурата е конкретизирано и в какво се е изразявало внушаването на страх у С.Т. - „реална възможност от физическо насилие, както и икономически и административни пречки при осъществяване на стопанската дейност  на  ръководените от него дискотеки „Енигма” и „Браво” в град Дупница”. На първо място, в показанията на гражданския ищец въобще не се посочва наличието на заплаха за физическо насилие по негов адрес. В тях се разкрива единствено вътрешното му убеждение, че ако заведението не е охранявано, то постоянно би имало „проблеми, побоища, полиция, актове, проверки, които се натрупват малко или много, актове и те така направят, че да фалираш и да затвориш”. Очевидно, показанията на Т. в тази насока са довели органите на досъдебното производство до извода, че група с участници подсъдимите Г., Х., Ч. и Б. е внушила у него страх за създаване на „икономически пречки” чрез организиране на непрекъснати проверки на заведенията от страна на служители на НАП и МВР или по друг начин. По силата на тази логика, то в тази група е следвало да участват и ръководителите  на териториалните подразделения на НАП и МВР, от които реално е зависело извършването на такива проверки.

         Действително, С.Т. посочва в своите показания, че по време на такава проверка е попитан дали в дискотеката има охрана. Отвърнал, че „охрана му е Т.”, при което повече въпроси не му били задавани. Но дори това обстоятелство да бъде прието безспорно установено, то не променя извода на съда, че в конкретния случай действията на Ч. и Б., още по – малко тези на Г. и Х., осъществяват от обективна и субективна страна престъпния състав на съответно на чл.321а ал.2 вр.ал.1 и на чл.321а ал.1 НК.

          С оглед на всичко това, съдът призна П.Г. и А.Х. за невиновни в извършване на гореописаните престъпления от общ характер по чл.321а ал.1 НК, както и подсъдимите А.Ч. и Г.Б. за невиновни в извършване на гореописаните престъпления от общ характер по чл.321а ал.2 вр.ал.1 НК.

 

        ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ :  

 

        С оглед признаването на подсъдимите Г., Х., Ч. и Б. за невиновни в извършване на тези престъпления, Окръжният съд отхвърли като неоснователни предявените от С.Т. против тези четирима подсъдими граждански искове, както следва - за заплащане на сума от 14 750 лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и за заплащане на сума от 120 000 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Действително, установи се в хода на съдебното следствие, че един от подсъдимите – А.Ч., е получавал от гражданския ищец парични суми. Доколкото обаче от страна на подсъдимия не е извършено престъпление, то исковете и в частта им по отношение на него следва да бъдат отхвърлени. С.Т. по своя преценка може да предяви претенциите си по реда на ГПК.

 

         ІV.ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА  досежно повдигнати обвинения, както следва:

 

- по отношение на подсъдимия П.Г. – за извършване на престъпление от общ характер по чл.143 ал.1 вр.чл.20 ал.3 вр.ал.1 НК;

 

- по отношение на подсъдимия К.О. – за извършване на престъпление от общ характер по чл.143 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.18 ал.1 НК;

 

- по отношение на подсъдимия Г.Г. – за извършване на престъпление от общ характер по чл.325 ал.2 вр.ал.1 НК;

 

        В началото на м.ноември 2008г. по реда на чл.15 вр.чл.13 ЗСРС по отношение на подсъдимия К.О. било разрешено използване на специални разузнавателни средства чрез способ „подслушване” и прилагане по отношение на разговорите, провеждани на мобилния му телефон /л.3 от т.ІІІ на досъдебното производство/.

         На 07.11.2008г. св.И.П. *** и през деня посетил кафе-аперитив, където изпил няколко бири. След 19.00ч. с познати отишъл на гости у свой приятел. По-късно вечерта – около 23.00ч., цялата компания се преместила в дискотека „Фейсис”. Заведението било собственост на майката на св.С.С., който бил него управител. В това заведение през голям период от функционирането му барман бил св.Н.Д., а същата вечер на бара работела св.С.З.. На входа на дискотеката приятел на С. - св.Г.Н., проверявал личните карти на посетителите. Същата вечер сред посетителите били св.Д.Т. със свои познати, както и св.М.Х. и Д.О..

       Компанията на И.П. се настанила на маса в близост до входа, а той продължил да пие бира. Малко след полунощ в заведението дошъл и св.Р.Н. заедно със свой приятел, като употребил известно количество алкохол. Около 01.30ч. Н. се насочил към бара, за да си поръча питие, по същата причина натам поел и П.. По това време на бара със свои познати се намирал и подсъдимия Г.Г.. Към този период от време Г. бил служител на АСО „Сигма” АД и изпълнявал задачи като шофьор на семейството на подсъдимия А.Х.. Н. и П. се видели и заприказвали. В един момент първият от тях неволно съборил с ръка таблата на преминаваща сервитьорка – св.А.М.. Носените от нея чаши с напитки паднали на пода, при което били напръскани маратонките на Г.. Същият веднага се обърнал към сервитьорката и попитал кой го е сторил. М. се притеснила и посочила Н.. Последният се приближил към подсъдимия, за да му обясни какво се е случило и получил шамар по лицето. И.П. видял нанасянето на удар от страна на подсъдимия и решил да се намеси.

         Застанал между двамата и заявил на Г., когото познавал по физиономия и с прякора „К.”, че не иска проблеми. Подсъдимият нанесъл още един удар по лицето на Н., след което шамар получил и П.. Последният получил още един удар от подсъдимия в областта на лявото ухо и паднал на пода. П. останал да лежи на земята, поради което  Н. му помогнал да стане и заедно с човек от персонала на заведението го извел навън. П. повърнал и тъй като не можел да се държи на крака, Н. го сложил да седне на пейка. Н. изчакал П. да се съвземе и го качил на таксиметров автомобил.

           Междувременно Г. напуснал заведението, като на изхода срещнал подсъдимия К.О. и му разказал за инцидента. О. влязъл в дискотеката, постоял малко и я напуснал.

          П. се прибрал у дома, където го посрещнала  неговата майка - св.Л.П., репортер във в.”Струма”. Обяснил й, че е пребит от бодигард на подсъдимите П.Г. и А.Х. с прякор „К.”. П. уведомила по телефона дежурния в РУП МВР гр.Дупница, че две деца са пребити от бодигард на Г. и Х.. Дежурният я уведомил, че трябва да се подадат жалби в управлението. Свидетелката отвърнала, че се чувстват застрашени и помолила да бъде изпратен полицейски автомобил. Дежурният се свързал с полицейски патрул – св.Й.К. и неговия колега К., като се разпоредил да отидат на домашния адрес на П. и да окажат съдействие. Полицаите пристигнали на адреса и изчакали няколко минути, докато двамата слязат. К. забелязал, че П. носи тефтер и фотоапарат, а И.П. е във видимо нетрезво състояние, с неадекватни и некоординирани движения. Свидетелката обяснила на двамата полицаи за случилото се, след което с П. се качили в патрулния автомобил и потеглили към дискотека „Фейсис”. По пътя П. казала на полицаите, че ако не открият лицето в дискотеката, ще отидат в друго заведение – „Континентал”. К. отвърнал, че са автопатрул, а не таксиметров автомобил, и имат нареждания, които ще изпълнят. Тогава П. им заявила : „Вие знаете ли коя съм? Знаете ли, че съм журналистка и имам влиятелни познати в К., вие ще бъдете уволнени, ще ви съсипя”. Настояла при това положение да я оставят пред заведението, като споменала че ще направи снимки за в.”Струма”, както и че сама ще намери извършителя.

        По време на пътуването П. на няколко пъти издавал нечленоразделни звуци, които К. възприел като мучене. След спирането на автомобила П. със затруднение успял да излезе от автомобила и полицаят усетил дъх на алкохол. К., П. и П. влезли във „Фейсис”, а К. останал навън. Вътре свидетелката започнала да прави снимки с фотоапарата и да разпитва персонала и посетителите какво се е случило и къде е Г.. Решила да се обади от мобилния си телефон на подсъдимия П.Г., когото познавала и с когото към този момент била в добри отношения. Позвънила не само на него, но и на подсъдимия К.О., когото познавала като негов доверен човек. Двамата не отговорили на повикванията. Тъй като подсъдимият Г. не бил установен в заведението, тримата излезли навън и П. отново настояла да посетят и „Континентал”.  Полицаите отказали и в съответствие с получените разпореждания отвели П. и нейния син в управлението, където ги чакал дежурния офицер. На П. била предоставена възможност да подаде жалба, а майка му се обадила по мобилния си телефонен на своя бивш съпруг – св.В.П., като му обяснила накратко какво се е случило със сина им. В.П. веднага се насочил към полицейското управление, където научил подробности от своя син. Научавайки, че е пострадал и Р.Н., когото познавал, решил да се срещне с него. Насочил се към неговия дом, като по пътя взел и своя брат. Двамата се срещнали с Р.Н. и провели с него разговор, като го убеждавали да отиде в полицейското управление. Н. отказал с мотива, че и друг път е бит.  В.П. се върнал обратно в управлението, взел бившата си съпруга и своя син и ги отвел до дома им. Междувременно от страна на И.П. била изготвена и подадена жалба, заведена по съответния ред.

        На сутринта П. била събудена от Началника на „Тежки престъпления” при РУП МВР гр.Дупница и поканена в управлението заедно със сина й. Двамата отишли и депозирали писмени обяснения.              

        По същото време О. посетил дома на подсъдимия Г. ***, за да уточни с него подробности относно празнуването на имен ден. Тъй като вече имал информация, че едно от пострадалите момчета е син на Л.П., която и двамата познавали като репортер, решил да му съобщи. Заварил подсъдимия в компанията на св.М. и им разказал каквото знаел за случилото се. Подсъдимият Г. се досетил за какво е търсен по телефона през нощта от П. и казал на О. да й предаде, че не е бавачка на Г., П. да подава жалба и да прави, каквото намери за добре. Подсъдимият О. ***.

        В 10.57ч. Г. се обадил на мобилния телефон на О. и му напомнил – „Виж Л. там”/ Протокол за изготвяне на ВДС – л.40 от т.ІІІ на досъдебното производство/. Вторият се обадил по мобилния телефон на П. , която му съобщила, че се намира в полицията. / Протокол за изготвяне на ВДС – л.40 от т.ІІІ на досъдебното производство/. След няколко минути между двамата бил проведен втори кратък телефонен разговор, като отново позвънял О.. П. му обяснила, че сега не могат да се срещнат. / Протокол за изготвяне на ВДС – л.41 от т.ІІІ на досъдебното производство/. След като приключили в управлението, П. и И.П. излезли навън заедно с посрещналия ги полицай и седнали в близко заведение. Свидетелката се обадила по мобилния телефон на Р.Н. и го помолила да дойде при тях. Н. пристигнал след малко и тримата отишли в Центъра за Спешна медицинска помощ в гр.Дупница. По пътя И.П. съобщил на майка си, че не чува с едното ухо.

        По това време в Центъра дежурни лекари били св.Н.А. и нейна колежка. Тримата били приети от св.Н.Е. – медицинска сестра, която била попитана от П. дали е лекар. Е. обяснила, че е медицинска сестра и влязла в съседно помещение. Появила се д-р А., като П. й заявила, че иска да бъдат издадени медицински свидетелства на двете момчета, които са пострадали от побой. Едно от тях – Р.Н., било с насинено око, а другото – И.П., било без видими белези. Научила от П., че второто е със спукано тъпанче. А. обяснила, че в Спешния център медицински свидетелства не се издават и посочила където това може да бъде сторено. Преценила, че не се налага извършването на прегледи, доколкото било поискано издаването на медицински свидетелства. Разговорът между А. и П. бил на висок тон, като Е. се върнала обратно, за да види какво става. Заварила П. с двете момчета, като същата й обяснила че дежурния лекар не ги е записала в медицинския журнал.

        Е. ги поканила в манипулационната, направило й впечатление че П. е „емоционално превъзбудена”. Записала двете момчета в журнала по имена и години, за което съобщила на А. в съседното помещение. А. вписала констатираната синина у Н. и съобщения здравословен проблем у П., като помолила Е. да предаде на П. да отидат на специалисти – очен и ушен лекар. На излизане от Центъра П. заявила на А., че ще им „разкаже играта по вестниците”.

         По това време завеждащ на Спешния медицински център бил св.З.В.. Получил телефонно обаждане от св.П., която го уведомила, че на две лица е отказана медицинска помощ. В. се обадил до Центъра и разговарял с А., която му обяснила за случая.  

         Междувременно, в 11.42ч. О. позвънил на П. и двамата се уговорили да се срещнат пред клон на СИБанк. / Протокол за изготвяне на веществено доказателствено средство /ВДС/ – л.44 от т.ІІІ на досъдебното производство/. По време на срещата О. предал на свидетелката казаното от подсъдимия Г..

         Впоследствие П. посетила кабинетите на двама лекари със специалност УНГ – д-р Г. и д-р Б.С., като на втория предварително се бил обадил св.В.П.. Двамата лекари установили, че се касае за спукано тъпанче. Д-р С. издал след прегледа и медицинско свидетелство №404/08.11.2008г. – л.8 от т.І на досъдебното производство, в което отразил 65 % загуба на слуха на лявото ухо. 

           В 12.40ч. П. се обадила по телефона на О. и му съобщила, че става въпрос за спукано тъпанче и че това „не е шега работа”. Подсъдимият отвърнал : „ Още не съм го видял и не ми вдига, но след като го видя, веднага ще му обясня всичко.” / Протокол за изготвяне на ВДС – л.46 от т.ІІІ на досъдебното производство/.

         В 14.44ч. подсъдимият О. се обадил по мобилния телефон на св.П.. / Протокол за изготвяне на ВДС – л.47 – 50 от т.ІІІ на досъдебното производство/. Тя го уведомила, че според двама лекари е налице перфорация на тъпанчето, изписани са съответните лекарства и в момента отива към аптеката. Предложила му да дойде да „погледне за какво става въпрос” и уточнила че възможността за провеждане на операция е 50%. О. отвърнал, че  е „свел всичко до знанието на човека”. П. съобщила, че сина й е паднал на земята, след което е бил в безсъзнание, както и че у него и Р.Н. няма агресивност или заядливост. Подсъдимият отвърнал : „Казах му аз на човека всичко. Той каза, вика, както реши така да прави, вика, сега какво да направим?”. Св.П. заявила: „Добре, ми какво да правя? Ще се съдиме. Това е средна телесна повреда и аз съм си събрала всичките документи, доказателства и свидетели, и медицински, и абсолютно всичко. Не съм спала от снощи до сега. Не съм спряла и така, а в Спешния център може награда да изпратите на докторката. Опита се да не запише децата и да ги изгони. Но аз ще я съдя и нея. Ще дам сега жалба в Прокуратурата за нейното поведение.”.

      О. отвърнал : „Какво, те па ще изкарат, че сина ти е наркоман и такива работи. А бе, както и да е, няма значение.”. П. попитала : „Кой ще изкара, че сина ми е наркоман?”. О. отвърнал, че няма проблеми и отново споменал, че „човекът” е казал тя да направи, каквото прецени.

       П. заявила : „Аз знам какво да направя, просто знам. Благодари му и му кажи, Л. ти благодари за всичко, което си направил, и исках да знам един коментар от него дали това ще продължава в нашия град. Докога ще продължава това? Е това е, нека ми направи един такъв коментар, щото аз сега ще призова всичките тука бити, знам кои са. Всички ще мина и ще ги запиша, и ще ги покажа, и ще извикам всичките медии. И ще покажа всичките тия хора, и зад мене ще застанат много, щом като толкова много ми съчувства П. и е такова пренебрежително отношението му към един инцидент”. Отново повторила поканата си към О. да дойде и да види колко е дълъг списъка на лекарствата, тъй като отива към аптеката. Подсъдимият отказал и двамата приключили разговора.          

          П. споменала на сина си за проведените среща и телефонни разговори с подсъдимия О.. Обяснила му, че О. действа от името на подсъдимия Г., както и че ако предприемат съдебни действия, двамата подсъдими „ще го изкарат наркоман”. И.П. се притеснил, помислил си че ще му бъде подхвърлен наркотик или ще бъде отвлечен. Свидетелката се обадила по мобилния си телефон на св.К.И. – главен редактор на в.”Струма”. Разказала му за случилото се с нейния син, както и че е заплашвана от подсъдимите О. и Г.. И. й обяснил, че за вестника относно този инцидент тя е полезна както като журналист, така и като майка. Поръчал й да разговаря лично с П.Г., за да научи неговото мнение.

 По – късно през деня П. се обадила на няколко пъти по телефона на бившия си съпруг и му обяснила, че нападателят се казва Г.Г. с прякор „К.”, който бил „човек на П.Г.” и първи братовчед на неговата съпруга Е.Г.. Споменала, че на няколко пъти е търсила подсъдимия Г. по телефона, но той не отговарял. Разказала му също така за срещата и разговорите с К.О., който й бил заявил : „Ние знаем, че сина ти е наркоман и това нещо ще го посочим”. Св.В.П. изготвил жалба от името на сина си, в която било поискано от страна на Прокуратурата и извършването на тест за наличие на наркотици в кръвта му. Посъветвал също така П. да не търси повече подсъдимия Г. по телефона, а ще  търсят правата си по законов ред.

  Информация за инцидента в дискотека „Фейсис” била изнесена в местния печат и станала достояние на познати и съученици на И.П., сред които и св.Г.С..

  Видно от показанията на св.К.И., през лятото на 2007г. се намирал в болница в гр.Дупница, тъй като детето му било прието в педиатрично отделение. Видял, че в болничното заведение приемат момче, което буйствало и псувало хората. Свидетелят предположил, че е възможно това да се дължи на употребата на наркотични вещества. Държането на пациента било причина да бъдат повикани служители на полицията, а от намиращи се в заведението хора И. научил, че момчето е син на „журналистката Л.П.”. Впоследствие разказал за тази случка на подсъдимия О.. 

  На 10.11.2008г.  И.П. подал жалба до Районна прокуратура гр.Дупница срещу подсъдимия Г., като въз основа на нея било образувано досъдебно производство №744/2008г. На същата дата от служител на РУП МВР гр.Дупница била изготвена докладна записка – л.14 от т.І на досъдебното производство, в която било отразено че подсъдимия Г. е обявен за местно издирване на 08.11.2008г., а на 10.11.2008г. се явил в управлението, придружен от адвокат.

  На 12.11.2008г. от прокурор във Върховна касационна прокуратура бил изготвен доклад до Главния прокурор на РБ – л.51 - 52 от т.І на досъдебното производство, в който се предлагало наблюдението и ръководството на ДП №744/2008г. по описа на ДРП да бъде възложено на прокурор от друга прокуратура. С постановление от същата дата Главният прокурор на РБ по реда на чл.195 ал.4 НПК разрешил досъдебното производство да се извърши в друг район – този на Софийска районна прокуратура.

 На 20.11.2008г. Л.П. била разпитана в качеството на свидетел в гр.София от прокурор при СРП, а на 01.12.2008г. – и пред съдия от Софийски районен съд по реда на чл.233 ал.1 НПК / л.57-58 от т.І на досъдебното производство/. По време на този разпит пред съдия заявила : „Втори път ми се обади отново О. и ми заяви : ”Началникът каза да ти предам, че ще изкара сина ти наркоман”.”. Показанията в тази им част са прочетени от Окръжния съд по реда на чл.281 ал.1 НПК в съдебно заседание от 19.10.2009г.

  С постановления на органа на досъдебното производство от 04.12.2008г. подсъдимия П.Г. бил привлечен в качеството на обвиняем за извършване на престъпление от общ характер по чл.143 ал.1 вр.чл.20 ал.3 вр.ал.1 НК, подсъдимия К.О. - по чл.143 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.18 ал.1 НК и подсъдимия Г.Г. – по чл.325 ал.2 вр.ал.1 НК/ постановления – л.138, 143 и 148 от т.І на досъдебното производство/.

  С определение на Софийски районен съд от 06.12.2008г./л.188 от т.І на досъдебното производство/ било уважено искането на СРП за вземане по отношение на подсъдимите Г., О. и Г. мярка за неотклонение „задържане под стража”. С определение на Софийски градски съд от 12.12.2008г./л.197 от т.І на досъдебното производство/ това на СРС било потвърдено. Впоследствие, с постановление на СГП от 04.02.2009г. – л.45 от т.VІ на досъдебното производство, мярката за неотклонение на Г. била отменена, с вземане на нова такава - „подписка”. Тези на Г. и О. били изменени в „парична гаранция” с разпореждане на КОС от 16.06.2009г. по нохд 212/09 и с определение от 23.09.2009г. по нохд 287/09, като подсъдимите били освободени съответно на 16.06.2009г./л.40 от нохд 212/09/ и 15.10.2009г./л.159 от т.І на нохд 287/09/.

   На 02.05.2007г. Г. бил назначен на длъжността охранител във фирма Агенция за сигурност и охрана „Сигма” АД гр.София въз основа на трудов договор № 1045/02.05.2007г. – л.104 от т.ХХІV на досъдебното производство.

  По отношение на подсъдимия Г. са изготвени две характеристики, изготвени от полицейски служител и съседка, приложени на л.8 и 9 от т.ХХVІ на досъдебното производство.

 

         ОТНОСНО СЪБРАНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА : 

 

Гореописаната фактическа обстановка в тази й част се установява по несъмнен и безспорен начин от обясненията на подсъдимите П.Г./19.10.2010г. - досежно повдигнато обвинение за извършено на 08.11.2008г. престъпление по чл.143 ал.1 НК/ и К.О./08.10.2010г./, от показанията на свидетелите И.П./19.10.2009г./, Р.Н./19.10.2009г./, Д.О./19.10.2009г./, З.В./19.10.2009г./, Г.С./19.10.2009г./, М.Х./19.10.2009г./, Г.Н./19.10.2009г./, С.С./19.10.2009г./, С.З./19.10.2009г./, В.П./01.12.2009г./, Д.Т./01.12.2009г./, А.М./01.12.2009г./, Й.К./01.12.2009г./, Н.А./19.10.2009г./, Н.Е./01.12.2009г./, Н.Д./27.04.2010г./, К.М./26.04.2010г./ и К.И./21.09.2010г./, от описаните по – горе писмени и веществени доказателствени средства, приложени в досъдебното производство и приети от съда, отчасти от обясненията на подсъдимия Г.Г./08.10.2010г./ и от показанията на св.Л.П./19.10.2009г./.

На първо място, съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия Г. в частта им, в която твърди че не е нанасял удари на И.П. и Р.Н., а единствено е блъснал първия от тях, след като е бил залят с напитка. Тези му твърдения се опровергават по категоричен начин от показанията на тези двама свидетели, както и от показанията на други такива, установяващи наличието на телесни увреждания у П. и Н. – Л.П., В.П. и Н.А., от приложената медицинска документация.

       От друга страна, не дава вяра и на част от показанията на св.П., както следва : дадени от нея пред съдия от СРС на 01.12.2008г. и прочетени от Окръжния съд в с.з. от 19.10.2009г., съответно потвърдени от П. – в частта им, в която се твърди, че по време на телефонен разговор подсъдимия О. й е заявил : ”Началникът каза да ти предам, че ще изкара сина ти наркоман”; както и дадени от нея пред Окръжен съд К. в съдебно заседание от 19.10.2009г. в частта им, в която се твърди, че по време на проведен с нея телефонен разговор подсъдимият О. е заявил :  „Началника каза, че ще изкараме сина ти наркоман”, както и че по време на този разговор е чула подсъдимия Г. да подсказва на О. : „Кажи й, кажи й, че ще го изкараме наркоман”, съответно О. й съобщил, че подсъдимия Г. „ е тук, но не иска да говори с теб”.  

Тези й твърдения се опровергават по категоричен и несъмнен начин от обясненията на подсъдимите Г. и О., от показанията на св.К.М., но най – вече от записите на телефонните разговори, провеждани от мобилния телефон на втория подсъдим през периода 04.11.2008г. - 28.11.2008г., съответно обективирани в протокол за изготвяне на ВДС /л.5 от т.І на досъдебното производство/. В съдебно заседание от 19.10.2009г. в присъствието на страните и свидетелката бе възпроизведен от страна съда звуков файл № 0d631efe, съдържащ телефонен разговор, проведен на 08.11.2008 г. в 14.44 часа, за който е изготвен протокол № 47,  намиращ се в том ІІІ от досъдебното производство  - л.47 - л.50. След възпроизвеждането на записа, съдът констатира пълно съвпадение на звукозаписа с изготвения протокол №47, а П. потвърди изрично че това е телефонният разговор, по време на който е отправена заплаха, че синът й ще бъде изкаран наркоман. Впоследствие, в съдебно заседание от 08.10.2010г. този звуков файл бе възпроизведен повторно по искане на адв.С., повереник на част от гражданските ищци.

 

       ОТ ПРАВНА СТРАНА :

 

       На първо място, с оглед анализа на събраните доказателства досежно тази част от повдигнатите и поддържани обвинения, съдът намери, че действията на подсъдимия Г.Г. осъществяват от обективна и субективна страна признаците на престъпление от общ характер по чл.325 ал.1 НК.

          От обективна страна е налице извършване на непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Деянието е осъществено чрез действия - Г. без съществена причина, на публично място е нанесъл удари  в лицата на пострадалите св. Н. и П.. Тези  действия несъмнено имат непристоен характер и представляват грубо нарушение на обществения ред, чрез тях е изразена демонстрация против установените порядки. Същевременно изразяват явно неуважение към обществото, в случая и към личността на двама негови членове. От субективна страна е налице пряк умисъл – Г. е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и го е искал. Подразнен от неволното разливане на напитки и употребения алкохол, този подсъдим е нанесъл няколко удара в лицата на св.Р.Н. и И.П., на обществено място – питейно заведение, в присъствието на хора от персонала и случайни посетители. Съзнавал е, че тези му действия грубо нарушават обществения ред и изразяват явно неуважение към създадените порядки в обществото. Хулиганските му действия са били насочени към посегателство срещу личността на двамата пострадали, с нанасянето им на удари, причинили леки телесни повреди.

        Същевременно съдът намери, че деянието на Г. не е извършено с изключителна дързост. Този извод на прокуратурата не може да бъде споделен – в конкретния случай липсва засягане интересите на обществото или на отделната личност в много тежка форма, което да води до скандализиране, грубо нахалство или тежко оскърбление. С оглед на това, Окръжният съд призна подсъдимия Г. за невиновен и го оправда по повдигнатото срещу него обвинение за извършване на престъпление от общ характер по чл.325 ал.2 вр.ал.1 от НК.

      

         ОТНОСНО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЯТА :

 

         При определяне на неговото наказание се взеха предвид всички обстоятелства, имащи значение за отговорността му, както и целите по чл.36 НК. Степента на обществена опасност на деянието е ниска  – макар и да са увредени обществените отношения, свързани с обществения ред и спокойствие, то интензитета на хулиганските действия в конкретния случай е незначителен и минимален.  Степента на обществена опасност на подсъдимия е ниска, от друга страна - същият е неосъждан, има добри характеристични данни, полага труд.

          При значителен превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия Г. наказание „пробация” в минимален, предвиден в закона размер. На основание чл.42а ал.2 НК определи  следните пробационни мерки : задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца, с периодичност три пъти седмично, както и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца, по график, но не по – малко от веднъж на месец. Намери, че по този начин в най – пълна степен ще бъдат постигнати целите на наказанието.

По реда на чл.59 ал.1 от НК приспадна времето, през което този подсъдим е бил задържан, считано от 04.12.2008г. до 04.02.2009г. -  при изпълнение на наказанието „пробация”, при съотношение един ден задържане за три дни пробация.

                  

          ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ :  

 

          Със своите действия Г. не само е осъществил престъпния състав по чл.325 ал.1 НК, но и е причинил на Р.Н. и И.П. неимуществени вреди. Те се изразяват както в засегнатите им нравствени принципи и чувства, така и в претърпените болки и страдания, доколкото  непристойните действия на подсъдимия са се изразили именно в нанасяне на телесни повреди. Тези вреди следва да бъдат репарирани именно от Г.. В съответствие с принципа за справедливо репариране на вредите по чл.52 ЗЗД, съдът се произнесе по предявените от П. и Н. срещу Г.  граждански искове. Осъди последният да им заплати суми от по 500 лв, ведно със законната лихва, считано от 08.11.2008г. до окончателното изплащане, както и сторени разноски в размер на 1 000 лв. по отношение на първия от тях.

       Съдът отхвърли като неоснователни предявените против Г. искове за разликите до пълните претендирани размери.

 

       ОТ ПРАВНА СТРАНА :

 

       На второ място, с оглед на събраните доказателства досежно тази част от повдигнатите и поддържани обвинения, съдът намери че подсъдимите П.Г. и К.О. не са извършили визираните в обвинителния акт престъпления от общ характер, съответно по чл.143 ал.1 вр.чл.20 ал.3 вр.ал.1 НК за първия от тях и по чл.143 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.18 ал.1 НК – за втория.

       Подсъдимият Г. е обвинен за това, че на че на 08.11.2008 г. в гр. Дупница, в съучастие като подбудител с К.О. - извършител,  го е подбудил да принуди Л.П. да извърши нещо противно на волята й, а именно - да убеди сина си И.П. да оттегли жалбата си до РУ МВР, и да убеди Р.Н. да не дава обяснения пред служител от РУ гр. Дупница във връзка с нанесения им побой от Г., в резултат на което вторият подсъдим е направил опит да принуди П. да извърши нещо противно на волята си - да убеди сина си И.П. да оттегли жалбата си до РУ МВР – гр.Дупница и да убеди Р.Н. да не дава обяснение пред служител на РУ МВР - гр.Дупница във връзка с нанесеният им побой от Г., като употребил за това заплашване – казал на Л.П., че ще изкарат сина й И.П. наркоман, като опитът е останал недовършен поради независещи от дееца причини, тъй като П. отказала да убеди сина си да оттегли жалбата си, както и да убеди Н. да не дава обяснения пред полицейски служител - престъпление от общ характер  по чл.143 ал.1 вр.чл.20 ал.3 вр.ал.1 НК.

        Съответно, подсъдимият О. е обвинен в това, че на 08.11.2008 год. в гр. Дупница, в съучастие с Г.  - подбудител, е направил гореописаният опит за принуда по отношение на Л.П.. Наказателната отговорност на двамата по чл.143 НК е ангажирана след депозиране на свидетелски показания от страна на П., в които се твърди за отправяне на заплаха от страна на Г. и О., че „ще изкарат сина й наркоман” - престъпление от общ характер по чл.143 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.18 ал.1 НК.

         По несъмнен и категоричен начин се установява от събраните в наказателното производство доказателства, най - вече тези по реда на ЗСРС, че такова заплашване не е извършвано. Наистина, думата „наркоман” е използвана от подсъдимия О. в телефонния разговор със свидетелката. Но тя е изречена в отговор на изразено от П. намерение да предяви съдебен иск срещу лекари от Центъра за спешна медицинска помощ и именно тях е имал предвид подсъдимия, използвайки местоимението „те”. А причина за изказване на това, макар и неуместно предположение, е информацията, предадена му преди време от св.К.И. относно приемането на И.П. в болнично заведение.

         Изрази като : ”Началникът каза да ти предам, че ще изкара сина ти наркоман”,  „Началника каза, че ще изкараме сина ти наркоман”, не са използвани от подсъдимия О., нито се установява от записа на телефонния разговор другия подсъдим да е бил по това време наблизо и да е подсказвал : „Кажи й, кажи й, че ще го изкараме наркоман”. Напротив, конкретно и повече от ясно е било за П. посланието на О. :  „Казах му аз на човека всичко. Той каза, вика, както реши така да прави, вика, сега какво да направим?”. Последователни са били и действията на подсъдимия Г. – казал е на О. да предаде на свидетелката, че не може да отговаря за действията на други хора и същата да прави каквото намери за добре. Впоследствие се е обадил на мобилния телефон на О., напомняйки му – „Виж Л. …”.

           Използването на това умалително име по адрес на свидетелката от страна на Г., както и използваното от П. в разговора с О. име „П.” недвусмислено говорят в подкрепа на извода, че подсъдимият Г. и свидетелката не само са се познавали добре, но и са били в близки отношения към този момент. А че това обаждане към О. е именно от телефона на подсъдимия Г., се установява от показанията на св.П./19.10.2009г./ - в частта им, в която уточнява кои са номерата на мобилния й телефон, както и тези на подсъдимите Г. и О..

         П. е разказала за това въображаемо заплашване не само на своите син и бивш съпруг, но и пред орган на досъдебното производство в качеството си на свидетел. Съответно, тезата е поддържана от нея и пред Окръжния съд по време на разглеждане на делото. От цитирания по - горе протокол за изготвяне на ВДС, чието съдържание не  е оспорено от никоя от страните, включително и от страна на гражданския ищец и частен обвинител Л.П., категорично се установява, че съдържанието на разговора е коренно различно от твърдяното до този момент от нея, както на досъдебното производство, така и по време на съдебното следствие. Очевидно е, че показанията на свидетелката в тази им част се опровергават по категоричен начин  от данните, събрани по реда на ЗСРС, недостоверни са и не следва да бъдат приемани от съда.

          С оглед на всичко това, съдът призна П.Г. и К.О. за невиновни в извършване на гореописаните престъпления от общ характер съответно по чл.143 ал.1 вр.чл.20 ал.3 вр.ал.1 НК и по чл.143 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.18 ал.1 НК.

      

        ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ :  

 

        С оглед признаването на подсъдимите Г. и О. за невиновни в извършване на тези престъпления, Окръжният съд отхвърли като неоснователни предявените против тези двама подсъдими граждански искове, съответно от Л.П. и И.П..

 

            ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :

 

      Освен гореописаните доказателства, по искане на страните в хода на съдебното производство по нохд 287/2009г. по описа на Кюстендилския окръжен съд бяха разпитани множество допълнителни свидетели, както посочени в приложението към обвинителния акт, така и допуснати по искане на защитници. Съответно е прието и експертно заключение на в.л.

        На първо място, в съдебно заседание от 21.09.2010г. е прието експертно заключение на вещите лица М.Д. и И.Ч., обективирано в протокол № 09/БТМ- 132/17.02.2009 г. / л.78 от т.ХІV на досъдебното производство/. Обектът на изследване и описаните в експертизата резултати не са свързани с което и да е от обвиненията, описани в обвинителния акт, поради което съдът намира, че те не следва да бъдат обсъждани.

         По делото са разпитани и св.К.Д./19.10.20109г./, А.С./01.12.2009г./ Н.И./01.12.2009г./, К.У./01.12.2009г./, К.В./29.01.2010г./, В.К./29.01.2010г./,  М. oПетров/09.03.2010г./, А.Ч./ 09.03.2010г./, С.Ш./09.03.2010г./, С.С./26.04.2010г./, Б.Б./26.04.2010г./, С.К./26.04.2010г./, С.С./26.04.2010г./, А.Т./26.04.2010г./, А.Ц./26.04.2010г./, К.И./26.04.2010г./, И.А./27.04.2010г./, И.К./28.05.2010г./, Б.Й./28.05.2010г./ и Е.Л./28.06.2010г./, които в своите показания не посочват обстоятелства, имащи значение за разкриване на фактическата обстановка по делото. С оглед на това съдът намира, че показанията на тези свидетели не следва да бъдат излагани и обсъждани.

         На 28.06.2010г. в гр.К. по реда на чл.280 ал.5 вр.чл.141 НПК е разпитан свидетел със скрита самоличност и с идентификационен №1/ л.536 и 537 от т.ІІІ на нохд 287/2009г. по описа на КОС. Доколкото в неговите показания не се посочват обстоятелства, имащи значение за разкриване на фактическата обстановка по делото, съдът намира, че те не следва да бъдат излагани и обсъждани.

         В съдебно заседание от 09.03.2010г. е разпитан св.П.Б., работил през периода 1985г. – м.ноември 2001г. на различни длъжности в структурата на ОД Полиция гр.К., включително и като Началник на РУП гр.Дупница. Посочва в своите показания, че през този период от време, включително и когато е заемал длъжността „Началник на РУП гр.Дупница”, до него не са постъпвали сигнали за извършване на престъпления от страна на подсъдимите. В съдебни заседания от 19.10.2009г. и 26.04.2010г. са разпитани св.Е.С. и Б.З.,***. С. посочва в своите показания, че подсъдимите П.Г. и А.Х. не са били „оперативно интересни” за РЗ „БОП” гр.К.. Св.З. твърди, че за времето, през което е заемал длъжността „Началник на ОД Полиция гр.К.”, единственият сигнал срещу двамата подсъдими е постъпил във връзка настъпило ПТП, при което приближено до тях лице е причинило увреждания на възрастна жена. По този повод и по инициатива на Общинския съвет, в гр.Дупница пристигнал тогавашният вътрешен министър, придружен от З..     

         В съдебно заседание от 29.01.2010г. са разпитани св.Н.Г. и Л.С., а в съдебно заседание от 28.05.2010г. – Д.Г.. Г. и С. посочват в своите показания, че преди 7 – 8 години посетили заедно със свой приятел заведение в гр.Дупница – „Галерията”. Тримата се почерпили, заплатили сметката си и при напускане на заведението били нападнати от непознати лица, които им нанесли удари. След инцидента не подали жалби, тъй като такава „била ситуацията”. Няколко години след това  майката на Г. – св.Д.Г., запознала сина си със св.Д.Д. и той го разпознал като един от нападателите. Научил, че Д. работи „към П.Г. и А.Х.”, поради което останал с впечатлението, че нападателите са били „техни хора”.

          Д.Г. твърди в своите показания, че през 2004г. празнувала заедно с роднини и приятели рождения си ден в заведение в гр.Дупница в близост до „Развесена върба”. Сервитьорка в заведението била бившата съпруга на гражданския ищец А.Я., като сметката на компанията била надписана с 50 лв. Г. и нейния съпруг оспорили сметката, като заплатили само това, което са консумирали. От заведението се обадили на „момчетата на П.Г.”. Пристигнали св.Д.Д. и В.К., подсъдимите А.Ч. и В.А. и още двама непознати. Лицата нападнали компанията на Г., започнали да ритат леките им автомобили, както и да нанасят удари на двама от мъжете. Казали им, че трябва да платят цялата сметка, съпругът на Г. се върнал и доплатил 50 лв. На следващия ден отишли в полицията, откъдето им обяснили, че не могат да пускат жалби, след като не са ги уведомили непосредствено след случилото се. 

            Твърди също така, че на сина й е нанесен побой в заведение „Галерия” от „същите хора”. Познавала П.Г. и А.Х. и била техен застъпник на последните местни избори в гр.Дупница. Често разговаряла с тях и смятала, че с подкрепата им за кандидата за кмет ще направят много за града, но се разочаровала от това, което ставало в общината и в църквата. Опитала се да посети кмета на общината за решаване на спешен въпрос, но била спряна от въоръжена охрана. Откакто подсъдимите Г. и Х. били избрани в църковното настоятелство, не ги била виждала в храма. Направено било некачествено позлатяване на кубета, развалени били гробове в църквата „Св. Г.”, а в двора й на празници била допускана търговия от сергии.

          В съдебно заседание от 26.04.2010г. е разпитан св.Г.Н., а в съдебно заседание от 27.04.2010г. – св.И.Х., Г.П., М.К. и Б.С..

           Св.Н. посочва в своите показания, че подсъдимите Г. и Х. са членове в църковното настоятелство на храм „Св.Г.”*** с четиригодишен мандат. Присъствал е на среща между членове на настоятелството и свещеници по повод извършена ревизия и спорове на свещеници с архиерейския наместник на Дупнишката духовна околия - св.П.. Св.Х., К., С. и П. са свещеници, като първите трима твърдят в своите показания, че по инициатива на Г. и Х. като членове на настоятелството са повикани на помирителна среща с П., поради изпратен от тях сигнал до Патриаршията в гр.София. Срещата се провела извън града в във фирмен офис на св.А.Я., който впоследствие бил избран за  кмет на  Община Дупница. Присъствали и четирима представители от гр.София, а К. твърди, че пред офиса са стояли въоръжени охранители на двамата подсъдими. Св.П. твърди, че останалите са подали срещу него донос за злоупотреби поради несъгласие със заповед за носене на служебно облекло по канон.

          В съдебно заседание от 26.04.2010г. са разпитани свидетелите А.М., С.М., Е.К. и И.Х., а в съдебно заседание от 28.05.2010г. – св.Г.П.. М. и М. са съпрузи и твърдят, че  втората от тях е подала документи за участие в търг, обявен от Община Дупница за продажба на недвижим имот. По този повод съпругът й М. *** от св.Г.П., който го заплашил да не участват в търга, защото ще бъдат „размазани”. М. не била допусната до участие от комисията, тъй като документите й били преценени като нередовни. В този търг участвали и Е.К. и И.Х., като вторият от тях посочва, че с Г.П. са имали общи интереси относно закупуване на обявения имот. След приключване на процедурата по наддаване, за победител бил обявен друг участник. Впоследствие проведеният търг бил отменен.

           Св.Г.П. твърди в своите показания, че е съученик на подсъдимия П.Г.. Участвал преди години в тръжна процедура чрез фирмата на И.Х., но не успели да я спечелят. Посочва, че е член на Консултативния съвет към кмета на Община Дупница, в който бил поканен заради познанията си по инженерство.

           В съдебно заседание от 29.01.2010г. са разпитани св.П.Д. и М.П., в съдебно заседание от 09.03.2010г. - св.Г.Б., П.С. и М.С., а в съдебно заседание от 07.06.2010г. – св.О.В..

             Св.П.Д. *** през периода 2003 – 2007г., твърди в своите показания следното :  познава подсъдимите Г. и Х. от 2003г. като съграждани. Покрай подготовката и кампанията за местните избори в Общината като председател на местната организация на БСП в Дупница бил уведомен от членове и симпатизанти на партията, че тези двама подсъдими са хора с влияние в обществото и непреодолим фактор при избори, с възможности да влияят върху изборните резултати. Твърди, че с решение на ОбС не може да се прави разпределение на таксиметровите стоянки между фирмите за таксиметрови услуги, но неофициално в гр.Дупница имало такова разпределение, като автомобили на фирма „Централ” използвали паркинг до медицински център „Асклепий, такива на частни еднолични търговци - до автогарата, тези на фирма „Е.” - на стоянка при църквата. Не е имало проблеми по този повод, с няколко  изключения, като един от инцидентите бил по времето на неговия предшественик П.. За извършваните таксиметрови услуги на Общината се заплащали такси, но като слух до него достигнала  информация, че на стоянките се плаща.

         Докато бил кмет, се стремял да поддържа диалог с Г. и Х., тъй като от тях зависели много неща в обществен план, имали много силно влияние и по негова инициатива били канени в кметството. По време на срещите идвали придружени от охранители,  сред които и подсъдимия Ч.. След избирането на св.А.Я. за кмет, Д. бил избран за общински съветник. Виждал по предавания на местна телевизия как подсъдимите Г. и Х. влизат в сградата на Общината и дават пресконференции пред кабинета на кмета. В преддверието на кабинета виждал да стои подсъдимия Ч. като охрана. Когато посещавал сградата на Общината, виждал и подсъдимите Г. и О..

         Д. познавал подсъдимия В.А. и нямал впечатление той да е развивал самостоятелен бизнес. Знаел, че този подсъдим на публични места се обръщал към П.Г. с обръщението „шефа” и поради това останал с впечатление, че А. няма самостоятелен бизнес извън „тясното обкръжение” на подсъдимите Г. и Х.. Уточнява, че знае кои хора са в това обкръжение, тъй като Дупница е малък град и е видно „кой с кого си пие кафето всеки ден”, а именно – подсъдимите Ч., А.  и О.. Твърди, че О. носел на Г. кореспонденция във връзка с местните избори през 2007г., както и  че бил свързан с печатане на бюлетини. О. лично му предал обръщение, подписано от подсъдимия П.Г..

         Д. твърди също така, че влиянието на подсъдимите Г. и Х., и особено на първия от тях, в обществено - политическия живот на Дупница се дължи на няколко обстоятелства. Двамата участвали в църковно настоятелство, подкрепяли инвалиди и хора в неравностойно положение, участвали в  дарителски кампании. По време на мандата му като кмет му се налагало да се съобразява с Г. и Х. заради „тяхното влияние в общинския съвет” във връзка с продажбата на недвижими имоти, собственост на общината. Това им влияние продължило и при настоящия кмет, като в местния бизнес и местната власт влиянието на подсъдимите било „осезателно”. Останал с впечатление, че според дупничани в града не може да се случи нещо различно от това, „което са казали те”.

         Св.Г.Б. посочва в своите показания, че познава подсъдимите Г. и Х. от 1994г. , когато събирал помощи като председател на сдружение „Надежда и милосърдие”. Твърди, че двамата подпомагали сдружението, а след като през 2003г.  станал председател на дружеството на инвалидите в гр.Дупница, била проведена среща във връзка с проблемите на хората с увреждания. Присъствали двамата подсъдими и почти цялото ръководство на сдружението. Впоследствие станали членове на ръководството на сдружението и го подпомагали финансово, както и финансирали купуването на лекарства за нуждаещи се от специализирано лечение лица.

          Св.П.С. *** през периода 1997 – 1999г., твърди в своите показания, че познава подсъдимите Г. и Х. от 1992 -1993г., когато работил като лекар.           Докато бил кмет, „базата” на Г. и Х. била в заведение, намиращо се в сградата на автогарата. Посетили го водачи на автобуси и се оплакали, че пред заведението спират автомобили. Като кмет издал заповед, забраняваща достъпа на леки автомобили до паркинга на автогарата и по този повод бил посетен в къщата му в Сапарева баня от подсъдимия Г. и няколко човека. Попитали го защо като кмет на общината „тръгва да воюва с тях”, а С. обяснил, че това е опит да има правила.

         Свидетелят твърди, че от периода 1992 – 1993г. „въпросните господа” се опитвали да изземват функциите на кмета и на общинския съвет. Бил канен на срещи в заведение „Империал”, като на една от тях му били предлагани пари за избиране на определено лице в общинско дружество. Впоследствие сам поискал да се срещне с подсъдимия Г., като по време на срещата му казал, че трябва да се смени председателя на общинския съвет. През м.юни 1999г. в двора му в гр.Дупница било взривено устройство, като след години подсъдимите Г. и Х. по време на пресконференция предположили, че С. сам го е сторил. На последната му среща с Г., подсъдимият му обяснил, че двамата с Х. нямат нищо общо с взрива.

         Твърди, че в гр.Дупница не е имало възможност да се развива спокойно частен бизнес, без това да е съгласувано с „тях”, като в това се убедил лично. Притежава фирма за трудова медицина, като имал сключени множество договори с фирми в градовете Дупница, Пловдив, София и др. Няколко фирми в гр.Дупница едновременно му изпратили уведомителни писма за едностранно прекратяване на договорите. Някои от собствениците на тези фирми били „честни и доблестни” и му казали, че са имали среща с  „господата” и трябвало С. да бъде притиснат икономически, „за да не говори излишно”.

         Св.О.В. посочва в своите показания, че през периода 2003 – 2005г. бил избран за съветник в ОбС гр.Дупница, след което работил като заместник областен управител. Докато бил общински съветник, до него не достигали оплаквания срещу подсъдимите Г. и Х. или срещу свързани с тях лица. Впоследствие, след назначаването му за заместник областен управител, на няколко пъти бил посещаван от граждани, които споделяли, че са притеснявани от „хора на П.Г.” по различни поводи.  Във връзка с тези оплаквания не сигнализирал компетентни държавни органи, тъй като посетителите не посочвали конкретни имена, а обяснявали че „може би са техни хора”.

         Свидетелите М.П. и М.С. посочват в своите показания, че са съветници в ОбС гр.Дупница за мандат 2007 - 2011г., като са избрани от листата на партия „Атака”. Познават подсъдимите П.Г. и А.Х., като са подали срещу тях тъжба за нанасяне на обида по време на дебат, когато били наречени „идиоти”.

          Св.М.П. *** 2008г. е внесъл докладна записка за насрочване на конкурс за управител на „В и К” Дупница. Деловодителката го помолила да отиде в кабинета на кмета. При влизането му П. видял, че в кабинета са св.А.Я. и Я.Т., както и подсъдимия Г.. Съобщил им за предложението си относно провеждане на конкурс, а подсъдимият му предложил направо да посочи нов управител, вместо да се провежда конкурс. Впоследствие на сесията докладната на свидетеля била подкрепена от съветниците. Твърди също така, че подсъдимите Г. и Х. са идвали в Общината, придружени от „свои подчинени” – подсъдимите Ч. и А., както св.Г.П., който бил управител на охранителна фирма „БОДУ СОТ”. След избора на А.Я. за кмет, Общината сключила договори за охрана на общински обекти с дружеството. За В.А. знаел, че има договор с Общината относно автогарата в гр.Дупница.

        Св.М.С. твърди, няколко месеца след местните избори в гр.Дупница бил създаден консултативен съвет, чрез който подсъдимите Г. и Х. участвали активно при взимане на решения в Общината. По повод на функционирането на този съвет възникнал скандал, поради което се наложило ОбС да го гласува година след създаването му. Твърди, че по повод на жалба е влязъл в  кабинета на кмета, в преддверието имало охрана, а докато говорил със секретарката, подсъдимият Г. дошъл и приемал граждани. Когато новият ОбС трябвало да се обсъжда бюджета на общината, присъствали и двамата подсъдими. Г. и Х. често идвали в Общината и активно участвали в управлението на града. Познавал обкръжението на двамата по прякори - „Т.”, „С.”, но не бил контактувал лично с тях.

        Според С. жителите на града нямали доверие на местната власт, а единствената опозиция в Общинския съвет били те двамата с П. и П.Д..

          В съдебно заседание от 09.03.2011г. са разпитани св.В.Х., С.Ш. и В.Б., а в съдебно заседание от 27.04.2010г. – В.Ч..

          Св.В.Х. посочва в своите показания, че през м.ноември 2006г. започнал работа във „ВиК” гр.Дупница като ръководител на отдел„Реализация”. На следващата година участвал в местните избори като кандидат за кмет на Община Дупница. Твърди, че в началото на м.февруари 2008г. бил извикан в кабинета на управителя на дружеството – св.В.Б.. Тя го уведомила, че ще му се връчи заповед за уволнение от длъжността поради неизпълнение на служебните задължения. Х. възразил и не подписал заповедта, но очаквал уволнението си заради участието в местните избори. Във връзка с изготвената заповед, свидетелят решил да уведоми ОбС и неговия председател, като принципал на дружеството. Изготвил отворено писмо до кмета, председателя на ОбС и съветниците, в което отразил позицията си. Впоследствие срещнал подсъдимия П.Г. в Общината, който го уведомил че консултативния съвет „ е разпоредил на Б. да го уволни”. Провел и разговор с кмета на Общината, като последният се обадил по телефона на св.Б. и се разпоредил заповедта за уволнение да бъде променена, като трудовото правоотношение с Х. се прекрати по взаимно съгласие.

          Св.С.Ш. посочва в своите показания, че е работил като технически ръководител във „ВиК” гр.Дупница през периода 2006 - 2009г. Твърди, че месец преди местните избори в Община Дупница през 2007г. е потърсен по телефона от св.Л.П.. Като журналист във в.”Струма” искала да знае позицията на партия ДСБ – Дупница, в чието ръководство бил, относно кандидатурата на св.А.Я. за кмет. Посочил, че не могат да подкрепят тази кандидатура и позицията била отразена след няколко дни във вестника. Месец и половина след избора на св.Я. за кмет, Ш. бил извикан от управителя на дружеството – св.Б.. Тя му заявила, че идва от кметския кабинет, където й е поставено условие да бъде махнат от работа, но поела гаранция, че Ш.  няма да се занимава „с политика и с бизнес”.

          Св.В.Б.  посочва в своите показания, че е управител на „ВиК” гр.Дупница от м. януари 2006г. Твърди, че не е получавала нареждания от подсъдимите Г. и Х., както и от кмета на Общината, във връзка с работата си, включително и относно бившите й подчинени В.Х. и С.Ш..

          Св.В.Ч. посочва в своите показания, че е работила като младши специалист в отдел „Култура на Община Дупница. Твърди, че е назначена на длъжността месец след избора на св.А.Я. за кмет. След завършване на образованието си подготвяла дипломна работа и била поканена на работа в Общината от заместник кмет С. В.. За длъжността й бил обявен конкурс, на който се явила и спечелила. Считала, че е одобрена за работа от кмета и консултативния съвет, тъй като била роднина на „техен приближен”. Впоследствие излязла в дълъг отпуск по болест и била отстранена от работа. Твърди, че докато е била на работа в Общината, работата на консултативния съвет се вършела от „двама човека”, останалите членове не била виждала. Имала известна свобода в работата си от ресорния заместник кмет, но това рядко се рядко се случвало, Не можела дори да преценява каква музика да звучи на градския площад, това се решавало от подсъдимия Г..

          Охраната на Г. и Х. притеснявала нея и колежките й. Впоследствие била подразнена от коментар на кмета, който твърдял че й помагал във връзка със заболяването, без това да отговаряло на истината. За изказването на кмета прочела във в.”Струма”, а същевременно й научила, че той споделил пред общински съветници, че „болни хора не му трябват”.

          В съдебно заседание от 09.03.2010г. са разпитани св.А. *** и Я.Т. – председател на Общинския съвет.

           Св.А.Я. твърди, че познава подсъдимите Г. и Х. от времето, когато са били служители на МВР. След избирането му за кмет на Общината, към него бил създаден консултативен съвет от около 45 човека, сред които и двамата подсъдими. Членове били също така съученици на Я., архитекти, научни работници, общественици, като общото между тях било че са известни дупничани. Такъв съвет присъствал в структурата на Община и при неговия предшественик, като след гласуването от страна на Общинския съвет бил длъжен да го създаде. Като кмет имал нужда от съвети и консултации, като членовете на съвета идвали при него и изразявали своето становище. Крайните решения били негови, защото „отговарял за всичко” в тази община.

         Преди местните избори заедно с Г., Х. и други членове на съвета съставили  предизборна програма, която след спечелването на изборите започнали да изпълняват. Двамата подсъдими идвали в Общината като граждани, макар и придружени от охрана, като Я. виждал най – често Ч.. Освен това, ежедневно обикалял и проверявал общинските обекти, като понякога го придружавали председателя на ОбС. Случвало се да бъде придружаван по време на обиколките и от  подсъдимите Г. и Х.. Понякога двамата го посрещали на самите общински обекти, като и други член на съвета – св.С.Ч..

        Решенията в работата ги взимал сам, включително и по повод назначаване и уволняване на общински служители. Познавал  В.А. още от времето, когато подсъдимия работил като полицай. Поради познанията на А. като бивш служител на МВР, го назначил на работа, свързана с нормалното функциониране на новата автогара в града.

         Св.Я.Т. твърди в своите показания, че консултативния съвет към кмета е съществувал като структура от предходното общинско управление. Членовете в него са поканени след избирането на А.Я. за кмет, като са участвали на доброволни начала. Членовете на съвета давали съвети по различни поводи - изграждането на ученически столове, на програми за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Подсъдимите Г. и Х. давали съвети по различни въпроси и били използвани от негова страна с многобройните си контакти, включително и с потенциални инвеститори. Свидетелят твърди, че всички решения във връзка с дейността на Общината са вземани от кмета от Общинския съвет.

         В съдебно заседание от 09.03.2010г. е разпитан св.С.Ч., в съдебно заседание от 27.04.2010г. – св.К.А. и в съдебно заседание от 28.06.2010г. – св.Ч.М..

          Св.К.А. твърди в своите показания, че консултативния съвет е създаден по предложение на кмета Я. и познава част от неговите членове като уважавани граждани на Св.С.Ч. посочва в своите показания, че е сред първите членове на консултативния съвет, като на учредителното събрание присъствали около 15 човека. Лично бил поканен да участва от кмета Я. и като бивш ръководител на учебно заведение давал съвети за образованието и културата. Познавал подсъдимите Г. и Х. като членове на съвета, които със своите бизнес познания помогнали за развитието на града и за обновяване на детски градини и учебните заведения.

        Св.Ч.М. посочва в своите показания, че е член на консултативния съвет към кмета Я., с когото е приятел. Бил поканен да участва от подсъдимите Г. и Х., като имал две висши образование с познания и опит в областта на химическата промишленост и на външната търговия. Помагал със съвети и с информация в тези области.

 

                 ОТНОСНО СЪБРАНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА : 

 

         Показанията на тези свидетели, отразени в последната част на   изложението от фактическа страна - П.Б., Е.С., Б.З., Н.Г., Л.С., Д.Г., Г.Н., И.Х., Г.П., М.К., Б.С., А.М., С.М., Е.К., И.Х., Г.П., П.Д., М.П., Г.Б., П.С., М.С., О.В., В.Х., С.Ш.,   В.Б., В.Ч., А. Я., Я.Т., С.Ч., К.А. и Ч.М., съдържат факти и обстоятелства, които в една или друга степен са свързани с подсъдимите, съответно с фактическата обстановка по делото. 

        Но доколкото тези факти и обстоятелства не са свързани пряко с естеството на повдигнатите срещу подсъдимите обвинения,  съдът намери, че показанията на тази група свидетели не следва да бъдат обсъждани подробно, съответно да бъдат съпоставяни с излагане на съображения кои от тях се приемат за обективни и достоверни, и кои – не.

 

               ОТ ПРАВНА СТРАНА :

 

        Съдът намира, че с оглед на своите решения по повдигнатите срещу подсъдимите П.Г., А.Х., А.Ч., В.А., К.О., Г.Г., и Г.Б. обвинения, посочени в обвинителния акт, следва да изложи и следното:

        От показанията на част от последната група свидетели се установява, че подсъдимите П.Г. и А.Х. имат значително влияние в обществено - политическия и икономическия живот на Община Дупница, според един от тях дори са били „непреодолим фактор” при провеждане на местни избори в тази община. Двамата са участвали в изготвянето на предизборната платформа на един от кандидатите за кмет през 2007г. - А.Я., който впоследствие е бил и избран. Г. и Х. участват също така в учреден към Я. консултативен съвет с видима за гражданите на Общината тяхна активност. Съответно често посещават сградата на Общината, придружени от охрана, както и съвместно с А.Я. обикалят общински обекти. Но всички тези обстоятелства, както и изложените в показанията на последната група свидетели, не са от естество да бъдат взети предвид при решаване на въпросите по чл.301 ал.1 НПК по отношение на внесения в Кюстендилския окръжен съд обвинителен акт -  има ли извършени деяния от страна на подсъдимите, съставляват ли те престъпления, какви наказания да бъдат определени и т.н.

           Обстоятелствата например дали подсъдимия П.Г. определя по един или друг начин каква музика да свири на площада в гр.Дупница, съответно - кой да бъде назначен на работа в Общината или уволнен, независимо дали отговарят на истината или не, са укорими от морално естество, но не осъществяват признаци на престъпления по НК.

            С оглед на събраните по делото доказателства, по несъмнен начин се установи, че всички подсъдими се познават помежду си и са в определени връзки, по една или друга причина, като подробности в това отношения бяха изложени във връзка с конкретните повдигнати обвинения. В хода на съдебното следствие на няколко пъти от страна на преставителите на прокуратурата бяха задавани въпроси на свидетели по делото относно йерархичните взаимоотношения между подсъдимите в светлината на повдигнатите обвинения, съответно кой е давал нарежданията и кой ги изпълнявал. На подобен въпрос един от тези свидетели - А.Я., изложи предположението си защо смята, че нарежданията са дело на подсъдимите П.Г. и А.Х.. Очевидно е, че тези отговори в крайна сметка следва да бъдат дадени от органите на досъдебното производство и от съда, при условията на чл.303 ал.2 НПК.

         Освен изложени предположения от част от свидетелите за взаимоотношенията между подсъдимите в светлината на повдигнатите обвинения по чл.321 и 321а НК, безспорни и несъмнени доказателства в хода на съдебното следствие не бяха ангажирани. Не са налице категорични доказателства, установяващи по безспорен начин, че подсъдимите Г., Х., Ч., А. и Б. в различни комбинации помежду им, са формирали обща воля и са се подчинили на такава - да вършат определена категория престъпления или чрез внушаване на страх да извличат облаги. Не се установява между тях да е било постигнато съгласие или уговорка за извършване престъпления. Предназначението на групата - да послужи за извършване на определени престъпления, да има организационна форма за вършене на такива, трябва да не е само субективно целено от участниците, но следва и да е обективно уговорено от тях. Доколкото се касае за съгласувана дейност на две или повече лица / респективно за три или повече лица/ в извършване на престъпления, следва да се докаже и предварителния умисъл на участниците, че се сдружават предварително. В настоящия случай не се събраха каквито и да е доказателства за наличието на посочените организационни форми, както и за предварително сдружаване на участниците. Възпроизвеждането на слухове в показанията на част от свидетелите, излагането на субективни мнения и предположения, не представляват доказателства по смисъла на чл.104 НПК.

           При постановяване на присъдата Окръжният съд реши и въпросите, свързани с веществените доказателства и разноските по делото.

          На първо място, отне в полза на държавата по реда на чл.53 ал.2 б.а НК боеприпасите, иззети от дома и автомобила на подсъдимия А.. Постанови унищожаване на обтривките от ръце и от банкноти, както и връщане на следните веществени доказателства, както следва : банкноти на обща стойност 3 907 лв – на „Сити Транс” ООД гр.Дупница; веществени доказателства, съдържащи се и описани в кашон №1 - на собствениците, съответно на лицата;  веществените доказателства, съдържащи се и описани в кашон №2 - на  П.М..

 Произнесе се по отношение на сторените в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие деловодни разноски по реда и при условията на чл.189 и 190 НПК, като осъди подсъдимите А.Ч., В.А., Г.Г. и Г.Б. да заплатят разноските, направени по обвиненията, за които са признати за виновни. Останалите сторени деловодни разноски остават за сметка на държавата, съответно на лицата, които са ги сторили.

          По така изложените съображения Окръжният съд постанови своята присъда.

 

 

 

                                                       Председател: