О   П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                    гр.Кюстендил, 21.06.2016г.

 

                              В    И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Кюстендилският окръжен съд,   наказателно отделение, в закритото

заседание на двадесети и първи юни

през две хиляди и шестнадесета  година, в състав

 

 

                                            Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ

                                                     Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА

                                                                     СВЕТОСЛАВ ПИРОНЕВ 

 

при секретаря

като разгледа докладваното от съдия Братанова       ВЧНД    № 300

по описа за 2016 г. на КОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

              Производството е по реда на глава XХІІ от НПК- “Производство пред въззивната инстанция за проверка на определенията”- чл. 341-345 НПК.

              Адв.Др.Марков-служебен защитник на подсъдимия по НОХД № 260/2016г.  по описа на КРС К.Д.П. обжалва  определение на Кюстендилския районен съд от 09.06.2016г., постановено на основание  чл. 270 НПК, с което по отношение на същия е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”. Развити са доводи за незаконосъобразност на постановеното определение и се иска отмяна на същото.

               Районна прокуратура Кюстендил не е взела становище по постъпилата частна жалба.

              КОС, в настоящия съдебен състав счита намира частната жалба за допустима, доколкото е предявена от надлежна страна и  в срока по  чл. 342, ал.1 НПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна  по следните съображения:

                Срещу лицето К.Д.П. е било повдигнато обвинение  по чл.206, ал.1 НК.  Спрямо подс.П. мярка за процесуална принуда не е била взета.

                Делото е образувано  в КРС на 18.02.2016г. За датата на с.з. на 12.04.2016г. подс.П. не се е явил, поради което КРС на тази дата му е определил мярка за неотклонение „подписка” и е постановил принудителното му довеждане.

                На датата на следващото с.з. П. е бил доведен принудително  и е поискал допускането на правна помощ. За служебен защитник му е определен адв.Др.М..Подс.П. е бил редовно уведомен за датата на следващото с.з. 09.06.2016г.

                На тази дата подс.П. отново не се евил в с.з. и не е посочил уважителни причини за неявяването си.

                С атакуваното определение КРС е изменил мярката му за процесуална принуда от „подписка” в „задържане под стража”.

                 Срещу това е определение на 10.06.2016г. е постъпила частна жалба от служебния защитник на  подс.П.- адв.Марков, в която са развити доводи, че не са налице основания за промяната на мярката за процесуална принуда на подс.П., тъй като КРС не бил изследвал въпроса дали неявяването на подс.П. не се дължи на обективни здравословни причини.

                    ОС, в настоящия съдебен състав, намира постановеното определение за законосъобразно по следните съображения:

             Мерките за неотклонение представляват законово регламентирани мерки за процесуална принуда, които съобразно нормата на чл.57 НПК се налагат с цел да бъде осигурено нормалното протичане и довършване на развиващото се наказателно производство, респ. да се попречи на подсъдимия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждане в изпълнение на влязла в сила присъда.

              В разпоредбата на чл.270 НПК законодателят е предвидил възможност да бъде отправяно искане за промяна на изпълняваната спрямо подсъдимия мярка за неотклонение, както и задължение на съда да се произнесе своевременно по него.

                      Предявеното искане по чл.270 НПК е допустимо, доколкото такова може да се прави във всеки момент на съдебното производство. В това производство съдът не се произнася за наличие на обосновано предположение за извършено престъпление съгласно чл.270 ал.1 НПК, а единствено следва да се обсъди опасността обвиняемия да извърши друго престъпление  или да се укрие.

                       При обсъждане на тези предпоставки, КОС намира, че са налице и двете алтернативи, предвидени в този текст. Подс.П. е бил многократно осъждан, като последната му влязла в сила осъдителна присъда е влязла в сила на 03.01.2014г., като му е наложено наказание ЛС за срок от 3 месеца с приложение на чл.66 от НК.  Следователно опасността от извършване на друго престъпление от него е напълно реална, а не хипотетична. 

               Напълно реална е и опасността от укриване на подс.Йорданов. Съдът извежда този си извод от неговото процесуално поведение по делото. Същият е бил редовно уведомен както за последната дата на съдебното заседание, така и за предходно такова, на което отново не се е явил. За самата дата на с.з. на 09.06.2016г. за втори път е бил принудително доведен, което сочи на склонност към укриване от органите на правосъдието.

                Не се споделят доводите в жалбата, че КРС следвало да изследва въпроса относно наличието на уважителни причини за неявяването на подсъдимия. За съда не съществува такова задължение, а е в тежест на подсъдимия своевременно да ангажира доказателства  в случай на неявяването си пред съд. В случая той не е ангажирал такива- както пред КРС, така и  към момента на произнасянето от страна на КОС. В този аспект твърдението на защитата за евентуално наличие на уважителни причини за неявяването на подсъдимия пред КРС, е неоснователно.

                   Ето защо КОС счита, че е налице повишена опасност към настоящия момент от страна на подс.П.  да се укрие и да извърши престъпление, ако спрямо него се смекчи процесуалната репресия. Мярката за процесуална принуда, взета по отношение на подсъдимия, не  противоречи на целите на мерките по  чл. 57 НПК.  Преценката на ДРС за наличието на хипотезата на чл. 270, ал.1 НПК вр.чл.66 НПК е правилна, поради което атакуваното определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

                     Водим от гореизложеното и на осн.чл.345 НПК вр.чл.270 НПК вр. чл.66 от НПК, съдът

               

            

                                             О    П    Р    Е   Д   Е   Л   И  :

 

       

                        ПОТВЪРЖДАВА определение на Кюстендилския районен съд от 09.06.2016г по НОХД № 260/2016г.  по описа на КРС, постановено на основание  чл. 270 НПК, с което по отношение на подс.К.Д. П. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража.

                        Определението не подлежи на обжалване.

 

        

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

        

                    

                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.