О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.Кюстендил, 02.06.2016 г.

КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение , ІІ въззивен състав, в закрито заседание на втори юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ Г.

СВЕТОСЛАВ ПИРОНЕВ

при участието на секретар……………….

в присъствието на прокурор……………………

като разгледа докладваното от съдия Г. ВЧНД № 235/2016 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 6 и 7 НПК.

Образувано е по частен протест от Кюстендилска районна прокуратура срещу ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 28.03.2016 г., постановено по ч.н.д. № 469/2016 г. по описа на Кюстендилски районен съд.

С определението е отменено постановление от 02.03.2016 г. по ДП № 1268/2015 г. по описа на Кюстендилска районна прокуратура (КРП) за спиране на наказателното производство по делото, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.1 б”б” вр. с чл.343, ал.1 от НК, като незаконосъобразно, и е ВЪРНАТО делото на КРП за допълнително разследване с указания за правилното приложение на закона.

В протеста се твърди, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е неясно, немотивирано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че указанието за „пълно и всестранно разследване по делото” се явява недопустимо вмешателство на съда във вътрешното убеждение на прокурора, в качеството му на ръководно-решаващ орган в досъдебното производство. Поддържа се, че обжалваното постановление е законосъобразно, че е изготвено след извършено разследване по делото и преценка на събраните доказателства и че е съобразено с искането на пострадалата по чл.343, ал.2 от НК за прекратяване на наказателното производство, поради което не се налага по-нататъшни действия по разследването. Прави се искане за отмяна на протестираното определение, като неправилно и незаконосъобразно. .

КОС, след преценка на доводите в процесуално- допустимия протест и служебна проверка на протестирания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл.243, ал.4 от НПК, приложим съгл.чл. 46, ал.2 от Закона за нормативните актове, намира протеста за неоснователен, а протестираното с него определение за законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Съображенията за това са следните:

Досъдебното производство е образувано с постановление на КРП от 06.11.2015 г. срещу неизвестен извършител, за това, че на 31.08.2015 г. в село Копиловци, при управление на МПС поради нарушаване на правила за движение по пътищата по непредпазливост причинил средна телесна повреда на К.Г.К. от гр.София- престъпление по чл.343, ал.1, б.„б” вр с чл.343, ал. 1 НК.

По досъд.п-во са събрани писмени доказателства и е разпитана на 15.12.2015 г. като свидетел пострадалата К.Г.К.. По време на разпита й тя заявила, че е запозната с разпоредбата на чл.343, ал.2 от НПК и че желае наказателното производство да бъде прекратено на осн.чл.24, ал.1, т.9 от НПК.

С отмененото от КРС постановление (от 02.03.2016 г. по пр.№2083/2015 г., ДП № 1268/2015 г. по описа на КРП, ДП № 1226/2015 г. по описа на РУ-Кюстендил), на осн.чл.243, ал.1 от НПК е прекратено наказателното производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.1 б”б” вр. с чл.342, ал.1 от НК. Постановлението съдържа единствено фактически обстоятелства и възпроизвеждане на заявлението на св.К. за прекратяване на наказателното производство. Липсва посочване на доказателствата въз основа на които са установени фактическите обстоятелства и правни съображения за квалификация на деянието като престъпление. При това положение следва да се приеме, че липсват мотиви на постановлението, каквито то следва да съдържа. И от соченото правно основание за прекратяване на наказателното производство не става ясно, коя от хипотезите по чл.243, ал.1 от НПК е налице. Ако прокурорът е прекратил наказателното производство на осн. т.1 от чл.243, ал.1 в случая на чл.24, ал.1, т.9 от НПК е бил длъжен да постанови постановление, отговарящо на изискванията по чл.199, ал.2 от НПК, т.е. да има мотиви. Задължително е следвало да отговори на въпросите, дали деянието е престъпление, кой го е извършил, има ли и какви са вредите от деянието. Липсата на правни съображения в прекратителното прокурорско постановление относно тези въпроси обуславя незаконосъобразността на същото, тъй като е издадено при съществено процесуално нарушение.

Съдът в производството по чл.243, ал.4 от НПК проверява постановлението за законосъобразност (в т.ч. процесуална и материална) и обоснованост. Процесуална незаконосъобразност е налице, когато по време на досъдебното производство е допуснато съществено процесуално нарушение. Такова ще има винаги, когато на досъд.п-во са нарушени основните принципи, регламентирани в гл.ІІ от НПК, сред които и тези по чл.13 (принципа за разкриване на обективната истина) и чл.14 от НПК (принципа за вземане на решение по вътрешно убеждение), както и когато постановлението на прокурора не съдържа задължителните за него реквизити по чл.199, ал.2 от НПК..

Според настоящия въззивен състав, прекратяване на наказателното производство на осн.чл.243, ал.1, т.1 в сл.на чл.24, ал.1, т.9 от НПК е допустимо при наличие на две предпоставки –първата-да има престъпление по чл.343, ал.1, б”а” или „б” НК и втората-да има искане по чл.343, ал.2 от НК от пострадалото лице за прекратяване на наказателното производство. Или искането по чл.343, ал.2 от НК е допустимо само при престъпление по чл.343, ал.1, б”а” или б”б” от НК. Ако доказателствата по делото не установяват извършено престъпление, то образуваното досъд.п-во следва да се прекрати на осн.чл.243, ал.1, т.1 в сл.на чл.24, ал.1 от НПК.

Немотивираното прокурорско постановление подлежи на отмяна, тъй като не позволява осъществяване на съдебен контрол за неговата незаконосъобразност и необоснованост.

Предвид горното правилно е отменено постановлението на КРП и делото е върнато за допълнително разследване. КОС изцяло споделя съображенията на КРС за процесуална незаконосъобразност на постановлението. При изготвяне на ново постановление от прокурора от КРП, то ще следва да отговаря на изискваният на чл.199, ал.2 от НПК. Едва при констатация за извършено престъпление, се дължи преценка относно основателността на направеното искане по чл.343, ал.2 от НПК.

С оглед на изложените съображения определението на КРС следва да бъде потвърдено, като законосъобразно.

Воден от горното и на основание чл. 243, ал.7, вр. с ал. 5, т. от НПК, КОС

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.03.2016 г., постановено по ч.н.д. № 469/2016 г. по описа на Кюстендилски районен съд, като законосъобразно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: