О  П   Р   Е   Д   Е   Л  Е   Н   И   Е 

 

                                  гр.Кюстендил, 30.03.2016г.

 

                           В    И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Кюстендилският окръжен съд,     наказателно отделение, в закритото

заседание на  тридесети март

през две хиляди и шестнадесета година, в състав

 

                                                  Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ                                             

                                                         Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА

                                                                         ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

 

при секретаря

като разгледа докладваното от съдия Братанова        НЧД № 357

по описа за 2014г. на КОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

                             

                  Производството е по реда на чл. 256, ал.2 вр. ал.1, т.2 НПК вр. чл. 341, ал.2 НПК.

                  М.П.В. и Я.П.В.,*** обжалват разпореждането на Дупнишкия районен съд от  03.02.2016г. по  НОХД № 1441/2015г. на същия съд, с което съдията- докладчик по посоченото дело при обсъждане на въпросите по чл.256 от НПК се е произнесъл относно мярката за неотклонение, взета по отношение на жалбоподателите. В жалбата се развиват оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт в посочената част, като се излагат и съображения за неподсъдност на делото на ДРС и се правят искания за прекратяване на наказателното производство поради липса на престъпление.  

                    КРП  не е изразила становище по жалбата.

                    КОС, след проверка на материалите по посоченото дело,  и като съобрази и допълненията към частната жалба, изпратени до КОС, намира, че същата е допустима, доколкото е предявена от надлежни страни в наказателния процес с  интерес от търсената защита. Разгледана по съществото, частната жалба е  неоснователна по следните съображения:

                     Наказателното производство по НОХД № 1441/2015г. на ДРС е образувано по обвинителен акт на КРП срещу двамата обвиняеми М.П.В. и Я.П.В. с повдигнато обвинение по  чл.270, ал.1 НК. Двамата се привлечени като обвиняеми с ППО от 06.11.2013г., като са им повдигнати и други обвинения, по отношение на които е налице постановление за частично прекратяване на НП. Разследващите органи за взели мерки за процесуална принуда и по отношение на двамата обвиняеми „подписка”.

                     Първоначално делото  е било внесено в Кюстендилския районен съд, но поради последвали отводи на всички съдии от този съд, ВКС е определил като местно  компетентен съд ДРС.

                     В разпоредително заседание по реда на чл.248 НПК, ДРС е обсъдил въпросите по чл.248, ал.2 НПК и  е преценил, че  следва да извърши подготвителни действия за разглеждане на същото в с.з. Изпълнил е процедурата по чл.254- ч.256 от НПК, като се произнесъл по мярката за неотклонение „подписка” (като я е потвърдил) и е насрочил делото в открито съдебно заседание.

                        Подсъдимите обжалват разпореждането за насрочване в частта, в която е потвърдена мярката им за процесуална принуда. Излагат доводи за неправилност на разпореждането  в тази му част,  тъй като не им била определена такава мярка, а и дори да им била определена била твърде тежка. Сочат още, че делото не е подсъдно на ДРС и искат прекратяване на НП поради липса на престъпление и изтичане на предвидената в закона давност.

                       КОС, в настоящия съдебен състав, намира постановеното разпореждане  за законосъобразно по следните съображения:

                Мерките за неотклонение представляват законово регламентирани мерки за процесуална принуда, които съобразно нормата на чл.57 НПК се налагат с цел да бъде осигурено нормалното протичане и довършване на развиващото се наказателно производство, респ. да се попречи на подсъдимия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждане в изпълнение на влязла в сила присъда.

                 В случая се атакува разпореждане на ДРС по реда на чл.256 от НПК,  с което съдът  е потвърдил взетата на ДП мярка за неотклонение „подписка” спрямо обвиняемите. С разпоредбата на чл.256, ал.2 НПК законодателят е предвидил възможност да бъде отправяно искане за промяна на изпълняваната спрямо подсъдимия мярка за неотклонение, както и задължение на съда да се произнесе своевременно по него.

                         В това производство съдът не се произнася за наличие на обосновано предположение за извършено престъпление, а единствено следва да се обсъди опасността обвиняемия да извърши друго престъпление  или да се укрие.

                         На първо място следва изрично да се подчертае, че твърдението на жалбоподателите за липса на взета мярка за неотклонение спрямо тях, е неоснователно. В ППО и на двамата обвиняеми от 06.11.2013г. изрично е посочено от разследващия орган, че спрямо тях  се взема мярка най- леката мярка за неотклонение „подписка”. В този аспект такава мярка за процесуална  принуда спрямо тях е налице, поради което това твърдение се отхвърля като несъстоятелно.                 

                         На следващо място при  обсъждане на посочените по- горе предпоставки, КОС намира, че е налице една от опасностите, предвидени в чл. 57 НПК- а именно- обвиняемите да се укрият. Този си извод КОС мотивира с процесуалното им поведение по време на ДП, свързано с трайна тенденция от тяхна страна към препятстване на работата на служителите, връчващи призовки и създаване на трудности за установяване на контакт с тях. Този извод впрочем се потвърждава и от  процесуалното им поведение на самото съдебно производство. При преглед на съдебните книжа се установява, че за първото си съдебно заседание за 18.02.2016г. и двамата обвиняеми са били нередовно призовани поради неоткриване на постоянния им адрес, което е наложило издирване и връчване на съобщенията за съдебно заседание чрез органите на ОЗ „Охрана” Кюстендил. В този аспект определянето на най- леката мярка за неотклонение „подписка” несъмнено съответства на целите на мерките за процесуална принуда и в никакъв случай не може да се приеме твърдението им за нарушение на правото им на лична свобода и неприкосновеност. Мярката за неотклонение „подписка” се състои в поемане на задължение на обвиняемия, че няма да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган – срвн. чл.60 НПК. Тази мярка обаче няма наказващ характер и не е свързана с  ограничаване на правото на свобода и сигурност по чл. 5 §1 (b) от ЕКПЧ и никакъв начин не се засяга свободното придвижване на обвиняемите. С нея единствено се ограничава правото им да променят по свое желание и без изрично разрешение за това своя адрес. В този аспект доводите за необходимостта от преценка на обществена опасност на обвиняемите на този етап, са е неоснователни, тъй като при определянето на мярката за неотклонение налагащият я орган не се ръководи от тези мотиви, а единствено от преценка на опасностите по чл.57 от НПК.

               Останалите доводи в частната жалба също са неоснователни. Те по същество касаят други въпроси, по които съдът не следва да се произнася в производството по чл.256, ал.2 НПК- относно подсъдността на делото и относно липсата на престъпление. Само следва да се подчертае, че местната подсъдност на делото е определена от ВКС, а по въпроса – е ли налице престъпление или не, съдът дължи отговор при обсъждане на въпросите по  чл.301 от НПК.

               В постъпилото междувременно допълнение към частната жалба  се излагат доводи за липса на доказателства  в ДП и се представят такива. По въпроса за тяхната относимост и допустимост  компетентен да се произнесе е ДРС при разглеждане на делото, поради което КОС няма да ги коментира.

               По тези съображения разпореждането на ДРС в частта, в която  този съд която е потвърдил  мярката за неотклонение, взета по отношение на обвиняемите  М.П.В. и Я.П.В., следва да се потвърди като обосновано и законосъборазно.

              Водим от гореизложеното и на осн.чл.345 НПК вр.чл.256, ал.2 НПК, съдът

              

                                       О    П    Р    Е   Д   Е   Л   И  :

 

 

                      ПОТВЪРЖДАВА разпореждането на Дупнишкия районен съд от  03.02.2016г. по  НОХД № 1441/2015г. на същия съд в частта, в която съдията- докладчик по посоченото дело при обсъждане на въпросите по чл.256 от НПК е потвърдил мярката за неотклонение „подписка”, взета по отношение на подсъдимите М.П.В. и  Я.П.В..

                    Определението не подлежи на обжалване.

 

        

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

        

                    

                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.