О П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                                                      

                                         гр. Кюстендил  31.03.2016 г.

                                    

                                       В   и м е т о   н а   н а р о д а

     

     Кюстендилският окръжен съд наказателна колегия в закрито заседание на тридесет и първи март  две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА

                                                                                 СВЕТОСЛАВ ПИРОНЕВ

 като разгледа докладваното от съдия Цекова ВЧНД № 150 по описа за 2016 г. и,   за да се произнесе взе предвид следното:

 Производството по делото е  образувано по ЧАСТНА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА  на М.С.Н., ЕГН **********, от с.Граница срещу Определението от 25.01.2016 г. на КРС, постановено по ЧНД № 132/2016 г. на КРС, с което е отменено Постановлението на КРП от 28.12.2015 г. за прекратяване на наказателното производство, водено срещу него за престъпление по чл.170 ал.2 във вр. с ал.1 НК. Релевирани са доводи за неправилност на определението по съображения за несъставомерност на деянието по нито една от алтернативите на чл.170 ал.1 НК, като е акцентирано на хипотезата”ловкост” и във връзка с нея е цитирана задължителна съдебна практика ППВС№ 6/1971 г. Моли се за отмяна на протестираното определение и потвърждаване на постановлението на КРП за прекратяване на наказателното производство.

Жалбата  е допустима като подаден в 7-дневния срок, от надлежно легитимирана да атакува определението на КРС страна и поради това ще се разгледа по същество.  Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения:

С протестираното определение на КРС е отменено Постановлението на КРП от 28.12.2015 г., с което е прекратено воденото срещу жалбоподателя М.Н.  наказателно производство за извършено престъпление по чл. 170 ал.2 във вр. с  ал.1 НК. Съображенията на съда за това са, че при възприетата от прокурора и преповторена в определението на КРС фактическа обстановка се налага правния извод за непълнота на доказателства и за необоснованост на правния извод за несъставомерност на обвинението. По-нататък са развити съображения от решаващия съд, че в проверяваното постановление изобщо не е обсъждана нито една от хипотезите на чл.170 ал.1 Нк, в която е регламентиран основния състав на престъплението и че при липсата им всякакви изводи за недоказаност на обвинението са несъстоятелни. На следващо място съдът е приел, че не са обсъдени събраните противоречиви доказателства от прокурора и по именно тези съображения е отменено прекратителното постановление.

   Тези изводи на решаващия съд се споделят напълно от настоящия съдебен състав, който ги счита за правилни и законосъобразни. Прокурорът още с постановлението за  образуване на ДП /на л.1 от ДП/ изобщо не е посочил нито една от алтернативните визирани в чл.170 ал.1 НК хипотези за влизане в чуждо жилище. Задоволил се е само да посочи телеграфно, че „…е влязъл в чуждо жилище, а именно в дома на Б. Кр.Д. в с.Слокощица, като деянието е извършено нощем”/ без дори да е посочен час, макар и той да е безспорно установен.  

  Диспозицията на правната норма на чл.170 ал.1 НК разпорежда, че е наказуемо деянието за всеки, който влезе в чуждо жилище, като употреби за това сила, заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт или специални технически средства. Това е основният състав на престъплението”влизане в чуждо жилище”, към който препраща квалифицирания състав на ал.2 от същия текст. Очевидно е липсата на тези законови алтернативи от основния състав на престъплението в постановлението за образуване, което при правилното му формулиране има функцията да очертае предмета на престъплението и доказателствата, които трябва да се събират по време на разследването. Затова и разследването е проведено непълно – защото от постановлението за образуване изобщо няма никаква яснота и конкретика за извършването на какво точно престъпление е образувано ДП № 918_15 г. на РУ МВР-Кюстендил срещу обвиняемия Н..

 На следващо място прокурорът изобщо не е обсъдил кои от доказателствата кредитира и защо. Според настоящия съдебен състав е необходимо се провери верността на противоречивите свидетелски показания : от една страна – на св.Б. Д./в частност изнесеното в жалбата й за отношенията между нея и Н./ и св.Г. Н. и от друга страна – обясненията на обвиняемия. Затова в досъдебното производство трябва да се съберат и доказателства дали са достоверни изнесените в жалбата на Д. факти относно: действително ли е блокирала профила си във Фейсбук по отношение на обвиняемия, дали е получавала съобщения от обвиняемия след м.април 2014 г., когато му е казала, че отношенията им приключват, дали той продължава да я търси по мобилния телефон.

  При тези правни изводи постановлението на КРП за прекратяване на наказателното производство/ е необосновано и е постановено при непълнота на доказателства, като пък самото Постановление за образуването му е изготвено при грубо противоречие с материалния закон – в него не са отразени задължителни съставомерни елементи от инкриминираното обвинение по чл.170 ал.2 във вр. с ал.1 НК, както се посочи по-горе.

  Като е констатирал горепосочените недостатъци на постановлението, разширени в настоящото определение, отменил е постановлението и е върнал делото на прокурора, КРС е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, който ще се потвърди като такъв. 

 Що се отнася до доводите в частната жалба за несъставомерност на обвинението настоящият състав счита, че при това непълно Постановление за побразуване на ДП съдът няма как да вземе отношение по същество по съставомерността на обвинението, което по необясними причини е сторил жалбоподотелят в частната си жалба.

След връщане делото на прокурора най-напред прокурорът следва да конкретизира престъплението, за което по чл.214 НПК е образувано и се води наказателното производство срещу обвиняемия Н.. На следва що място трябва да се съберат всички относими към правилно формулираното обвинение доказателства и едва след събирането им прокурорът да преценява с какъв акт да финализира досъдебното производство. Но какъвто и да е неговият акт, прокурорът е длъжен да обсъди в пълнота всички събрани доказателства и да посочи кои от тях кредитира и кои не при съставяне на фактическите му и правни изводи по обвинението.

Водим от изложеното и на основание чл.243 ал.7 НПК, Кюстендилският окръжен съд

 

                                                  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

  ПОТВЪРЖДАВА Определението на КРС от Определението от 25.01.2016 г. на КРС, постановено по ЧНД № 132/2016 г. по описа на КРС .

  Определението е окончателно.

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: