О   П   Р   Е   Д   Е   Л  Е   Н   И   Е 

 

                                  гр.Кюстендил, 17.03.2016г.

 

                           В    И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Кюстендилският окръжен съд,     наказателна колегия, в закритото

заседание на седемнадесети март

през две хиляди и шестнадесета година, в състав

 

                                                 Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ

                                                         Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА

                                                                         ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

 

при секретаря

като разгледа докладваното от съдия Братанова       ВНЧД № 124

по описа за 2016г. на КОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

                              

                  Производството е по реда на чл. 243, ал.4-8  НПК.

                  Е.П.Н.- пострадал по ДП №590//2014г. по описа на КРП, ДП № 555/2014г. по описа на РУ на МВР Кюстендил   обжалва определение № 95 от 03.02.2016г. на Кюстендилския районен съд от 03.02.2016г. по  НЧД №135/ 2016г., с което е потвърдено постановлението на Г.Д. от 18.01.2016г., издадено в качеството й  на прокурор при  Кюстендилската районна прокуратура на осн. 243, ал.1 т.1  НПК във вр. чл. 24, ал.1, т.1 НПК.  С посоченото  постановление КРП е прекратила досъдебното производство, образувано срещу неизвестен извършител по посоченото ДП за престъпление по  чл.330, ал.1 НК. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт с искане за неговата отмяна.

                 КРП не е изразила становище по жалбата.

                 КОС, след проверка на материалите по посоченото дознание, намира жалбата за допустима, доколкото е предявена в срока по  чл. 243, ал.6 НПК. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

                   КРП при изводите си е допуснала неправилно приложение на материалния закон, което води до  незаконосъобразност на постановлението по   см. на  чл.243, ал.4 НПК. Съображенията за този извод на КОС са следните:

                 Посоченото досъдебно производство е образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по  чл. 330, ал.1 НК, като по делото не е налице привлечено лице.

                  За да стигне до извода, че по делото не е налице престъпление от общ характер, КРП е приела следната фактическа обстановка: На 07.06.2014г. в РСПБЗН гр.Кюстендил бил получен сигнал за запален л.а. м.”Алфа Ромео”, паркиран на ул.Батенберг №17. Пожарът бил изгасен, бил извършен оглед на местопроизшествие, били иззети обтривки за наличие на ЛЗТ от лицата В. Д. и Л. В..

                   Собственик на автомобила бил св.Н., който го предоставил за ползване на баща си св.П.Н.. Последният го паркирал пред дома си на 06.06.2014г. и осъществил надзор върху него  на 07.06.2014г. към 04,50 часа. Сутринта установил, че колата е запалена и че вече има пожарна кола, която гаси пожара.

               По делото са събрани доказателства, установяващи наличие на съпричастност към посоченото деяние на определени лица, от които са били иззети натривки. Назначена е била и АТЕ, от която се установява, че към момента на деянието пазарната цена на  л.а. е била 4 089 лева. Поради обстоятелството, че същият е бил почти изцяло унищожен от пожара, собственикът му го е предал за скраб за сумата от  324 лева. 

                При тези факти КРП не се е занимавала с въпроса относно авторството на деянието, но е приела, че за да е съставомерно деянието по чл.330, ал.1 НК, запаленото имущество следва да е със значителна стойност. Тъй като това понятие не било нормативно определено, съдебната практика е запълнила тази празнота. Цитирано е решение № 312/27.06.2008 г. на ВКС по НД №273/08г. – ІІІ НО, съгласно което „значителни имуществени вреди” са налице, когато паричната им равностойност е не по – ниска от 14 МРЗ за страната, поради което деянието било несъставомерно. С посоченото постановление КРП е прекратила наказателното производство. 

                По жалба на пострадалия Н. е образувано НЧД № 135/16г. по описа на КРС. С атакуваното определение първоинстанционният съд е потвърдил атакуваното постановление с идентични мотиви.

                Делото пред КОС е образувано по жалба на пострадалия Н., в който са изложени бланкетни доводи за неправилност на атакуваното определение на КРС.

               Пределите на съдебния контрол в производството по  чл. 243, ал.5 НПК са очертани  от посочената разпоредба, като съдът разполага  със следните правомощия- да се произнесе по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

               В настоящия случай атакуваното постановление е незаконосъобразно по смисъла на посочената разпоредба, тъй като същото не съответства на материалния закон. Доколкото основанието за прекратяване е по  чл.243, ал.1, т.1  НК вр. чл.24, ал.1 НК- че деянието не съставлява престъпление, следва да се прецени верността на този извод на КРП.

        Прекратяването на НП е обосновано от страна на КРП с липсата на елемент от обективната страна на престъплението по чл.330, ал.1 НК, а именно-запаленото имущество да е на значителна стойност. КРП е приела, че обективния признак „значителна стойност” по  см. на ал.1 на чл.330 НК съответства на „значителни вреди” по ал.3 на чл.330 НК.

     Настоящият съдебен състав не се съгласява с направеното тълкуване на посочената материалноправна норма. Несъстоятелно е становището за това, че за да е налице изобщо съставомерност на престъплението по  чл.330, ал.1 НК, предметът на престъпно посегателство следва да е над 4 760 лв, респ. да надхвърля стойността на 14 МРЗ. Цитираното решение на ВКС  касае тълкуване на обективния признак „значителни имуществени вреди”, а не „значителни вреди” и се отнася за престъпленията, свързани с транспорта. За разлика от разпоредбите на особената част на НК, изискващи "големи" и "особено големи размери", които обстоятелства имат парична стойност, и "голямо количество", очертаващо количествен критерий на съответния предмет, в нормата за палежа се акцентира върху вида на имота или имуществото, типично за чл.330 НК- сграда, инвентар, стоки, земеделски или други произведения, гори, машини, рудник или друго имущество на значителна стойност. По този начин се подчертава от обективна страна, че за изгаряне на вещи с незначителна стойност, не може да се ангажира наказателната отговорност по коментирания законов текст. Разбира се, значителността или незначителността се свързва и с паричната равностойност, но наред с характера на запалените имот или имущество. Преценката е конкретна във всеки случай

       В този аспект и доколкото КРП се позовава в мотивите си и ал.3 на чл.330 НК, следва да се отбележи, че въпросът за разликата между фактическите състави на ал.1-3 на чл.330 НК е намерила своето разрешение  с ТР-46- 82- ОСНК на ВС на РБ. В него изрично е посочено, че ал.3 е налице тогава, когато от пожара са настъпили значителни вреди и е съществувала опасност той да се разпростре и върху други имоти от вида на посочените в  чл.330, ал.1 НК, тогава ще е налице престъпление по чл.330, ал.3 НК. Тази разпоредба намира приложение и в случаите по чл.330, ал.2 НК, което означава, че макар и да са настъпили значителни вреди, при липса на квалифициращия елемент - опасност от разпространяване на пожара върху други имоти и имущество, деецът ще отговаря по основния състав на чл.330, ал.1 НК.  Следователно, квалификация по последната алинея ще е необходима, когато не само запалените имоти или имущество са на значителна стойност, не само когато са последвали значителни вреди от пожара, но и когато това е относимо към всяка от характеристиките по ал.2 на третираната законова норма, в частност, ако е съществувала реална опасност пожарът да се разпростре и върху други имоти като посочените в ал. 1, все такива на значителна стойност. В този смисъл е и разрешението, дадено по Р-551- 86-І НО, Р-169- 84- І НО на ВС на РБ. Новата практика също е категорична, че съставът на престъплението по  чл.330, ал.1 НК не включва размера на реално причинената вреда, за разлика от чл. 330, ал. 3 от НК- Р- 97-2010 г. на ВКС по н. д. № 725/2009 г- II НО.

        Следователно несъмнено е, че фактическия състав на чл.330, ал.3 НК в случая не е осъществен, поради което е необосновано позоваването от страна на КРП, респ. на КРС на липса на съставомерен признак по ал.3 и приравняването на същия този признак към друг обективен елемент на основния състав на палежа по ал.1 – „значителна стойност”. Принципно е вярно, че съставът на чл.330, ал.1 НК не е осъществен  при горящо имущество на незначителна стойност. Но не е вярно, че този извод е приложим в процесния казус. Несъмнено стойността на опожарения автомобил- 4 089 лева към датата на деянието, който освен това е напълно унищожен, доколкото видно е данните по делото е продаден за скраб,  представлява имущество със значителна стойност. В този аспект извода на КРП и КРС за липса на престъпление от общ характер е неправилен и необоснован. Отделен е въпроса, че дори да се приеме, че автомобила няма значителна стойност, следва да се обмисли въпроса за наличие на евентуално друго престъпление по  НК. За да прекрати производството по чл.243, ал.1, т.1 НПК вр. чл.24, ал.1 НК е необходима задълбочена преценка дали извършеното от обвиняемия деяние не съставлява престъпление въобще, а не само по конкретния текст на НК.

                    Като е потвърдил постановлението на КРП, КРС също е постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Вместо него КОС постановява ново определение, с което на осн. чл. 243, ал.5, т.3 НПК отменява постановлението на КРП за прекратяване на наказателното производство като необосновано и незаконосъобразно  връща делото на прокурора  със задължителни указания по прилагането на закона.

                  Водим от гореизложеното и на осн.чл. 243, ал.6- 7 вр. ал.5 т.3 НПК, окръжният съд, КОС

 

 

                                О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И :

 

 

                   ОТМЕНЯВА определение №95 на Кюстендилския РС от 03.02.2016г. по ЧНД № 135/2016г. по описа на същия съд и вместо него постановява:

                   ОТМЕНЯВА постановление от 19.11.2012г. на прокурор Г.Д.- прокурор при КРП по ДП №590/2014г. по описа на КРП, ДП № 555/2014г. по описа на РУ на МВР Кюстендил, издадено в качеството й  на прокурор при  Кюстендилската районна прокуратура на осн. 243, ал.1 т.1  НПК във вр. чл. 24, ал.1, т.1 НПК за прекратяване на наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител за извършване на престъпление от общ характер по  чл.330, ал.1 НК и

                   ВРЪЩА ДЕЛОТО НА Районна прокуратура Кюстендил със задължителни указания по прилагането на закона

                   Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                     ЧЛЕНОВЕ:  1.                                          2.