О  П   Р  Е  Д  Е  Л   Е   Н  И  Е  № 140

                              

                                   Гр. Кюстендил  16.03.2016 г. 

                               

                                  В   и м е т о    н а   н а р о д а

       Кюстендилският окръжен съд в разпоредителното заседание на десети март  две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:НАДЯ ГЕОРГИЕВА

                                                                                    СВЕТОСЛАВ ПИРОНЕВ

при секретаря Р.С. и с участието на прокуорра от КОП КАМЕЛИЯ СТЕФАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Цекова  ВЧНД № 50 по описа за 2016 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

   

    Настоящото производство е образувано по молба вх.№ 24706/11.12.2015 г.,подадена от К.Х.К.,***, адресирана чрез съдията-докладчик по І-инстанционното дело до Окръжен съд-гр.Кюстендил.

     След запознаване с всички приложения към описаната молба съдът приема, че тази молба представлява частна жалба срещу Определението на КРС от 3.12.2015 г., с което е върната на К. Х.К. въззивната му жалба с вх.№ 23 645/1.12.2015 г.по описа на КРС срещу одобреното от съда в негово присъствие Споразумение по НОХД № 1042/2014 г. по описа на КРС. В съдебното заседание пред въззивния съд самият жалбоподател уточни, че обжалва именно това определение на КРС.

      В молбата му/представляваща частна жалба/ се сочи, че е сбъркал жалбоподателят, дето се е псъгласил четиримата подсъдими дда вземат полагаищте му се *** лв. при условие да му иг ъврнат след 1 месец. Според К.К. за съдията има възможност”да ги извикате четиримата и да им кажете, че до срок от 15 дни/като заплаха/ако не върнат парите, ще им увеличите срока от 1 на 3 години”, като той не вярва на обещанията им за това. По-нататък молбата-жалба съдържа въпрос към съдията-докладчик от І-инстанционния съд защо е освободила лицето А. А., която му откраднала 3500 лв., а другата Е. го ударила 10 пъти по главата, едновроменно осъдени в Дупница, сега и още един път в Кюстендил. Молбата на К. завършва с изречението: Моля ви за съдействие!   

    Становището на Окръжна прокуратура е за недопустимост на жалбата поради това, че К. в качеството му на пострадал по І-инстанционното дело е заявил, че няма претенции към подсъдимите и тогава съдът е одобрил предложеното споразумение, а последното е необжалваем съдебен акт.

    Жалбоподателят К. заяви пред въззивния съд, че не било вярно отразеното в съдебния протокол от І-инстанционното дело че са му върнати парите, тъй се съгласил до м.май да му ги върнат подсъдимите, но те не му ги върнали и като последна дума иска от съда да му се върнат парите.

     КОС, след преценяване доводите в частната жалба/наречена молба от подателя й К./ и след запознаване с материалите по приложеното НОХД № 1042/20114 г. по описа на КРС намери частната жалба - молба за допустима като подадена в законовия срок, но за неоснователна, а обжалваното определение на КРС  - за правилно и законосъобразно.Съображенията за това са следните:

     НОХД № 1042/2014 г. на КРС е било образувано по внесен ОА срещу четирима подсъдими: А. А. Р., Е. К. И., Б. П. А. и Р.Л. С. за извършено в съучастие престпъплени, както следва:

    = по отношение на А. А. Р.– за престъпления по чл.195 ал.1 т.3 пр.ІІ във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1  и във вр. с чл.20 ал.2 НК;

    =  по отношение на Е. К. И. – за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във вр. с чл.195 ал.1 т.3 пр.ІІ във вр. с чл.20 ал.2 НК във вр. с чл.29 ал.1 б.”а” и „б” НК;

    =  по отношение на Б. П. А.  - за престъпления по чл.195 ал.1 т.3 пр.ІІ във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл. 20 ал.2 НК;

   = по отношение на Р. Л. С.– за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във вр. с чл.195 ал.1 т.3 пр.ІІ във вр. с чл.26 ал.1 във вр. с чл. 20 ал.2 НК във вр. с чл.29 ал.1 б.”а” НК.

     Пострадал от извършената кражба е жалбоподателят К. Х.  К., тъй като откраднатите вещи са негова собственост. Същите са оценени на ** лв. Част от откраднатите вещи са били върнати на пострадалия К. с разписка, приложена на л. 28 от ДП и тези върнати вещи са на стойност ** лв.

      Преди даване ход на съдебното следствие пред КРС е било внесено Споразумение/на л.87 и сл. от делото на КРС/.

      В проведеното по делото заседание на 4.05.2015 г. е присъствал и пострадалият К. Х.К.. На л.93 от делото на КРС-на гърба е записано негоовто изявление пред съда:”Разбирам какво ми казва съда. Цялата сума по делото ми е изплатена и нямам повече претенции към подсъдимите. Дадени са ми ** лв., а останалите вещи на стойност ** лв. са ми върнати и нямам искания ад бъда конституиран като граждански ищец и частен обвинител”.

     След това изявление на пострадалия, съдът е приел, че щетите са възстановени на собственика, което е едно от условията за одобряване на споразумението и с Определение по Протокол № 52/4.05.2015 г. е одобрил споразумението по отношение на всеки един от подсъдимите и е прекратил производството по делото по общия ред.

     При тази фактическа обстановка и съгласно разпоредбата на чл.383 ал.1 НПК се извежда правния извод, че   споразумението има характер на влязла в сила присъда.  Съгласно разп.на чл.382 ал.9 НПК определението, с което се одобрява споразумението, е окончателно.

   При това положение въззивната жалба на К. с вх.№ 23645/1.12.2015 г., е подадена срещу необжалваем съдебен акт и като такава следва да се върне на подателя й.

   С обжалваното определение от 3.12.2015 г./на л.3 от настоящото дело/ КРС е сторил именно това. В мотивите на определението си, които се споделят и от настоящия съдебен състав е посочено, че съгласно разп.на чл.383 ал.1 НПК одобреното от съда споразумение има характер на влязла в сила присъда и тъй като жалбоподателят К. не е бил страна в производството пред КРС, той няма право на жалба/ а и няма как да бъде страна в него след изявлението му за възстановени щети/.

    Определението на КРС се преценява като правилно и законосъобразно от настоящия съдебен състав и като такова ще се потвърди. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че пострадаблото лице съгласно разп.на чл. 382 ал.10 НПК има право да предяви граждански иск пред гражаднския съд за причинените му от престъплението неимуществени вреди. Относно претендираните имуществени вреди от 250 лв. това му право е преклудирано от неговото изявление пред КРС преди одобряване на споразумението, че парите са му върнати и че няма претенции към подсъдимите. Дори да е житейски вярно заявеното пред въззивния съд от К., то остава напълно недоказано, дори се опровергава напълон от заявеното от него пред КРС/цитирано по-горе/ и този съд не разполага с никаква процесуална възможност нито да отмени одобреното споразумение, нито пък да „му върне парите”, каквото искане се съдържа в жалбата му/наречена молба/ срещу Определението на КРС от 3.12.2015 г.

    Водим от изложеното, Кюстендилският окръжен съд

   

                                 

 

                             О  П  Р   Е  Д  Е  Л  И:

 

     ПОТВЪРЖДАВА Определението на КРС от 3.12.2015 г., постановено по НОХД № 1042/2014 г. по описа на съда, с което е върната жалбата на К.Х.К. с вх. № 23645/1.12.2015 г. срещу одобреното по посоченото дело Споразумение.

     Определението е окончателно.

    Препис от него да се изпрати на жалбоподателя.

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ: