О   П   Р   Е   Д   Е   Л  Е   Н   И   Е 

 

                                  гр.Кюстендил, 28.10.2013г.

 

                           В    И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Кюстендилският окръжен съд,     наказателна колегия, в закритото

заседание на двадесети и осми октомври

през две хиляди и тринадесета година, в състав

 

                                                 Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ

                                                         Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА

                                                                         ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

 

при секретаря

като разгледа докладваното от съдия Братанова       ВНЧД № 449

по описа за 2013г. на КОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

                              

                  Производството е по реда на чл. 249, ал.3 вр. ал.2   НПК вр. глава ХХІІ НПК- чл. 341 и  сл. НПК.

                  Делото е образувано по жалба на Б.М.Б., подсъдим по НОХД № 1034/2013г. на ДРС срещу разпореждане от 03.10.2013г. по същото НОХД. С посоченото разпореждане ДРС е прекратил съдебното производство на осн. чл. 249, ал.2 НПК и е върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила.

                   За изготвената жалба  е изпратено съобщение на другия обвиняем С.В.З. и ДРП, които  не са депозирали възражения срещу него  в срока  по  чл. 342, ал.2 НПК.      

                  КОС, след проверка на материалите по НОХД №1034/2013г., намира частната жалба за недопустима, като същата следва да се остави без разглеждане, а производството пред КОС следва да се прекрати по  следните съображения:

                    Срещу обвиняемите Б.М.Б. е било повдигнато обвинение по чл.220, ал.2 вр.ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК, а срещу  С.В.З.- по  чл.172Б, ал.1 НК. По внесения обвинителен акт е било образувано НОХД № 1034/13г. на ДРС.

                     С разпореждане  в закрито заседание от 03.10.2013г. съдията- докладчик е приел, че на досъдебното производство са допуснати нарушения на правата на обвиняемите, изразяващи се в изготвяне на обвинителен акт, който не отговаря на изискванията на чл.246, ал.2 НПК. На осн. чл.249, ал.2 НПК съдебното производство е по делото е прекратено и същото е върнато за КРС за изготвяне на нов обвинителен акт.

                     Посоченото разпореждане на КРС е обжалвано от Б. на 14.10.2013г. В жалбата си същият сочи, че не оспорва констатациите на ДРС относно наличието на процесуални нарушения, но изразява становище, че наказателното производство следвало да се прекрати на осн. чл.250, ал.1, т.2 НПК.

                      Предмет на проверка е разпореждане по см. на  чл. 249, ал.2 и 3 НПК, с което  е преценено, че са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила по  см. на  чл. 248, ал. 2 т. 3 НПК, изразяващи се в нарушено право на защита на обвиняемите.  Разпоредбата на чл.249, ал.3 НПК предвижда, че разпоререждането за прекратяване на съдебното производство подлежи на обжалване или протестиране по реда на глава ХХІІ НПК, респ. възможността подсъдимият да обжалва разпореждането на прекратяване не изключена от законодателя.

               В настоящия случай обаче обвиняемият Б. не обжалва разпореждането с мотивите, че констатациите на ДРС са неправилни. Напротив, същият изрично сочи, че акта на ДРС, с който е прекратено съдебното производство е законосъобразен. Неговото искане изцяло  е насочено  към приложение на разп. на чл.250, ал.1 ,т.2 НПК, респ. към прекратяване на наказателното производство, по който въпрос ДРС не се е поризнасял и което обстоятелство обуславя недопустимостта на жалбата на Б.. Същата би била допустима, ако е насочена към консаттациите на ДРС, или ако същият е счел, че освен констатираните от ДРС същестевни нарушения на процесуалните правила са налице и други, незабелязани от съда. Искането му обаче за прекратяване на НП на осн. чл. 250 от НПК е недопустимо и почива на неразбиране на този институт.

                В тази насока следва да се отбележи следното:

      Правомощията на съдията- докладчик за прекратяване на наказателното производство по реда на чл. 250, ал.1, т.2 от НПК  дават възможността да не се провежда наказателна репресия, когато деянието, описано в обвинителния акт, не съставлява престъпление. Това        прекратяване преустановява наказателната репресия, когато  наблюдаващият делото прокурор е заел изцяло погрешна обвинителна концепция, упражнявайки правомощията си на dominus litis на досъдебното производство. Извеждайки неправилни изводи в теза "факти-престъпление", прокурорът може да подаде необоснован обвинителен акт, с което да инициира ненужен съдебен процес. Като преграда срещу необосновано обвинение е въведена и процедурата по чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК.

      При нейното реализиране, обаче правомощията на съдията-докладчик не могат да се абсолютизират, защото не заменят изцяло тези на съдебния орган, решаващ делото по същество. Предвид ролята на съда в наказателния процес и значението, което законът отдава на съдебното производство (чл. 7, ал. 1 НПК) възможностите на съдията-докладчик са ограничени. Затова и не всякога се задейства процедурата на прекратяване в закрито съдебно заседание.

С редакцията на чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК законът овластява докладчика да прекрати производството само, когато деянието, описано в обвинителния акт, не съставлява престъпление. Това означава, че посочените в обстоятелствената част факти и обстоятелства изобщо не разкриват престъпно посегателство. Следва от обвинителния акт да е напълно ясно, че изложената картина на поведение от обвиняемия не само не реализира престъплението, чиято правна квалификация е цитирана в акта, но и не засягат друг вид обществени отношения, закриляни с НК. И тъй като нивото на решаване на най-важния за един процес въпрос се измества в посока към съдия-докладчик с действия в закрит съдебен процес, то преценката за приложение на института трябва да е безспорна. Прозрачността на изводите му не трябва да буди съмнение. Първоначалният прочит на обвинителния акт трябва да разкрива липса на каквото и да било престъпно посегателство, а не на поведение, което поради недоказаност или особена правна преценка на съд може да бъде оневинено.

    Невиновността на едно лице следва да бъде изведена  от множеството факти, описани в обвинителния акт. При положение, че самият обвиняем не отрича, че липсва последователност на описаните факти, доколкото и ДРС е приел, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на закона, освен че е невъзможно, е и недопустимо да се преценява дали деянието, описано в този акт представлява престъпление или не. Отделен е въпроса, че дали едно деяние е престъпно или не, от правна гледна точка се преценява съгласно  разп. на чл. 301, ал.1, т.1 НПК едва при постановяването на присъда, а не  в определение от закрито съдебно заседание.

      В този аспект е недопустимо да се поставя въпроса за прекратяване на наказателното производство от страна на обвиняемия за пръв път при обжалване на определението по чл. 249, ал.2 НПК и в този аспект жалбата му следва да се остави без разглеждане, а производството пред КОС- да се прекрати.

               Водим от гореизложеното и на осн. чл. 249, ал.3 НПК вр. чл. 345, ал.1-3 НПК вр. чл.334 т. 1 НПК, окръжният съд

 

                      

                                             О  П   Р   Е   Д   Е  Л   И :

 

 

ОСТАВЯ  БЕЗ  РАЗГЛЕЖДАНЕ  жалбата  на  Б.М.Б., подсъдим по НОХД № 1034/2013г. на ДРС срещу разпореждане от 03.10.2013г. на Дупнишкия районен съд по същото НОХД, с което е  ДРС е прекратил съдебното производство на осн. чл. 249, ал.2 НПК и е върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила и

ПРЕКРАТЯВА  производството  по  ВЧНД № 449/2013г.  по  описа  на  КОС.

               Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

              

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

              ЧЛЕНОВЕ:  1.                                2.