О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                                       гр.Кюстендил, 18.10.2013 г.

 

 

            КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, ІІ въззивен състав, в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ДИАНА  ДАНАИЛОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                                                                         НАДЯ ГЕОРГИЕВА

 

като разгледа докладваното  от………. съдия Георгиева…………. ВЧНД № 410 по описа на съда  за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 243, ал. 6  и 7 НПК.

Образувано е въз основа на частен протест от Дупнишка районна прокуратура   срещу определение на Дупнишкия районен съд от 19.08.2013 г., постановено по ЧНД № 1092/2013 г. по описа на същия съд, с което е отменено  постановление на ДРП от 02.08.2013 г. по досъдебно производство, вх.№ 217/2013 г. за прекратяване на наказателно производство, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.134, ал.1 НК и делото е върнато на прокурора. В ч.протест се прави банкетно оплакване за незаконосъобразност на извода на първоинстанционния съд  за наличие на незнание и немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. Иска се отмяна на атакуваното определение  и потвърждаване на постановлението на ДРП.

В  писмено възражение, титулувано като становище, пострадалата Е.Н. е изложила съображения за неоснователност на протеста и за законосъобразност и обоснованост на обжалваното определение  

КОС, след преценка на оплакванията в  протеста и на доводите във възражението, както и на събраните по делото доказателства, счете обжалваното определение на ДРС за законосъобразно, поради което  следва да бъде потвърдено.       Съображенията за това са следните:

С Постановление от 06.03.2013 г. по преписка вх. № 134/2013 г. прокурор от ДРП е образувал досъдебно производство срещу неизвестен извършител затова, че на 13.01.2013 г. в курортно селище „П.”, на пътническа въжена линия „Р.Е.” , стопанисвана от фирма „А.И.” ООД, с управител С.В.С. е причинил средна телесна повреда на Е.И.Н. *** поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност-престъпление по чл.134, ал.1 НК

 С постановление от 02.08.2013 г. досъдебното производство- с вх.№134/2013 г., ДП № 217/2013 г. по описа на РП-Дупница, ДП № 182/2013 г. по описа на РУ „П” на МВР-Дупница е прекратено  на осн.чл.243, ал.1, т.1 в сл.на чл.24, ал.1, т.1 НК. За да прекрати наказателното производство, прокурорът е приел,че не е доказано осъществяване от конкретни лица   на изпълнителното деяние на престъплението по ч.134, ал.1 НК, а именно-незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност 

            С атакуваното определение ДРС е отменил горецитираното прекратително постановление на ДРП, поради неговата необоснованост и незаконосъобразност. Последната е мотивирана с липса на анализ на допуснатите нарушения при експлоатация на въжената линия ( каквито е установено, че са налице и едно от тях-това по чл.285, ал.3 от Наредба №24 е в пряка   връзка с увреждането на пострадалата)  и има ли причинна връзка между същите  и увреждането на пострадалата, както и поради неизлагане на доводи за несъставомерност на деянието, евентуално по чл.134, ал.4 НК, което се извършва по непредпазливост.

            ДРС е приел, че постановлението на прокурора е необосновано, тъй като изводът му за неосъществяване на изп.деяние на престъплението по чл.134, ал.1 НК не е подкрепен от доказателствата по делото.

             КОС споделя изводите на ДРС за процесуална незаконосъобразност на постановлението на ДРП. То е такова, тъй като при изготвянето му е допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се в липса на мотиви. Такива прокурорът е длъжен да изложи съгл.чл.199, ал.2 НПК. В мотивите се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали  е сторено  това и правните съображения за постановяване на прокурорския акт (доводи за взетото решение, което се обосновава и подкрепя с факти).

Следвало е, на първо място прокурорът да изложи ясна, достатъчно конкретна, пълна и непротиворечива фактическа обстановка, за която посочи въз основа на кои доказателства е установена.

От фактическите обстоятелства (които са идентични с изложените в заключителното постановление на разследващия полицай) не става ясно, как и защо дясната ръка на св.Н. „се закачила някъде на металната рамка” (очевидно се има предвид седалката, но не е посочено). Между гласните доказателства, съдържащи данни за тези обстоятелства съществува противоречие. Показанията на св.Н.   противоречат на показанията на св.К. и св. К.С.  относно действията на св.Н. при приближаване на седалката към двете, а именно-дали се е опитвала да седне, като е дърпала с ръка вдигнатата нагоре седалка (според показанията на св.К. и св.C) или е паднала, тъй като била бутната от седалката и опитвайки се да предпази главата си, вдигайки ръка над нея, ръката й се заклещила в седалката (според показанията на св.Н.). Относно тези противоречиви доказателства прокурорът е бил задължен да посочи на кои и защо дава вяра, както и   кои и защо отхвърля. Подобен анализ липсва. Той не може да се замести с цитиране показанията на някои от свидетелите, както е сторено.

В постановлението на прокурора са налице съображения единствено относно вида на дейността „превоз с ПВЛ”, а именно, че представлява правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност. Налице е единствено деклариране от страна на прокурора за извършена цялостна и обоснована преценка на събрания по делото доказателствен материал, но   съображения (доводи), от които може да се направи извод за такава и да бъде проверена тази преценка липсват. Не става ясно, дали прокурорът споделя изводите на в.л., изготвило СТЕ относно причината за настъпване на увреждането на пострадалата. Фактът, че се сочат в постановлението и че  е установено допуснато нарушение при експлоатацията на ПВЛ, налага обсъждане от прокурора на експертизата. Следвало е да посочи, защо допуснатото нарушение при експлоатацията на ПВЛ не е в пряка причинна връзка с фрактурата на ръката на пострадалата, както и в резултат на какво нарушение е настъпила същата и от кого е допуснато.  Ясен и категоричен  извод на прокурора по този въпрос липсва. Не се преценява като такъв от въззивния съд изводът,  че  „в хода на разследването не са събрани доказателства, че деянието на който и да е от служителите, били на смяна по време на инцидента ( станал най-вече поради неправилните действия на пострадалата) ” осъществява признаците на престъпление по чл.134, ал.1 НК.

В постановлението за прекратяване на досъд.п-во е следвало да се изложат фактически и правни изводи, чрез които да се изясни и следното: допустима ли е експлоатация на ПВЛ при счупена седалка и как следва да се сигнализира (обозначи) наличието на такава и дали е било изпълнено изискването в конкретния случай; при заставане на белязаното място за тръгване и гледане назад към идващата седалка, каквото задължение има пътника в зоната на тръгване, на старта, възможно ли е било   възприемане от св.Н. и св.К.  на  приближаващата към тях  седалка като неизправна, за да не правят опит  за сядане на същата; има ли, кой и какво задължение от   експлоатационния персонал на ПВЛ към пътниците при наличие на повредено превозно средство, респ.превозно средство с вдигната седалка; осигурено ли е безопасно качване на пострадалата свидетелка; къде точно и защо се е заклещила ръката й.

 По изложените съображения КОС счита, че  правилно с атакуваното определение ДРС е отменил постановлението на прокурора  за прекратяване на досъдебното производство и му е върнал делото.

 С оглед на горното и на осн.чл.243, ал.7 вр. с чл.243, ал.5, т.3 НПК  , КОС

 

                                               О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение на Дупнишкия районен съд от 19.08.2013 г., постановено по ЧНД № 1092/2013 г. по описа на същия съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ:1/                                 2/