О П   Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

   гр. Кюстендил  15.12.2010 г.

                                  

                                    В   и м е т о   н а   н а р о д а

     

     Кюстендилският окръжен съд наказателна колегия в закрито заседание на петнадесети декември две хиляди и десета година в състав:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КОЧОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                                                          НАДЯ ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Цекова ВЧНД №  566 по описа за 2010 г. и,    за да се произнесе взе предвид следното:

      Производството е по реда на чл. 243 ал. 6 и 7  НПК и е образувано по ЧАСТЕН ПРОТЕСТ на КРП срещу Определението на КРС от 4.11.2010 г., постановено по НЧД № 1221/2010 г. по описа на този съд, с което е отменено постановление на КРП от 19.08.2010 г. за прекратяване на досъдебно производство и делото е върнато на КРП за продължаване на разследването със задължителни указания по приложение на закона. Наведени са оплаквания за неправилност  и незаконосъобразност на определението. Моли се за отмяната му и за потвърждаване на постановлението.

      Срещу протеста е постъпило възражение с изложени доводи за неговата незаконосъобразност и неоснователност.

      КОС, след внимателно запознаване с мотивите на протестираното определение и с постановлението на КРП и с приложеното към него досъдебно производство, прие от фактическа и правна страна следното:

1.     По допустимостта на протеста.

      Протестът е подаден в 7-дневния срок по чл.243 ал.6 НПК, изхожда от надлежна страна и в този смисъл е допустим, поради което съдът ще го разгледа по същество.

2.     По основателността на протеста.

     С протестираното определение е отменено постановление на КРП от 19.08.2010 г. за прекратяване на досъдебно производство № 280/2010 г. по описа на РУ на МВР-Кюстендил, водено срещу П.А.Г.,*** за престъпление по чл.286 ал.1 НК и делото е върнато на КРП за продължаване на разследването. В мотивите на определението си съдът е приел, че в хода на досъдебното производство не са били установени релевантните за разследването факти и обстоятелства, даващи възможност за изясняване на обективната истина и не ас обсъдени елементите от фактическия състав на инкриминираното деяние, с дадена конкретна насока относно същността на престъплението „набедяване”.        

     Доводите на І-инстанционният съд се споделят от въззивния съд, със следните допълнения: В постановлението на КРП липсва описание на установена и възприета от прокурора фактическа обстановка, мотивирала прокурора да възприеме извода, че липсва извършено престъпление. Чл.199 ал.2 НПК съдържа изчерпателно изброяване на реквизитите, които постановлението трябва да съдържа и нито един от които не се съдържа в процесното постановление. Мотивите следва ад съдържат описание на възприетата фактическа обстановка и на база нея да ес направят съответните изводи за/не/ съставомерност на деянието. В случая нито е описана фактическа обстановка, нито са обсъдени елементите от обективна и субективна страна на престъплението, за което е проведено разследването, за да се направи проверка от съда за правилността на постановлението на прокурора за липсата на престъпление. Въпреки формалното посочване в постановлението на текстове от НПК техните изисквания изобщо не са спазени. При липса на изложение по задължителните реквизити на постановлението няма как І-инстанционният съд да има собствено убеждение за правилността на постановлението, в каквато насока са направените оплаквания в протеста-че липсват заключения на съда, а определението съдържало анализ на нормата на чл.286 ал.1 НК. Да, определението на КРС съдържа такъв анализ, но той е направен с цел дадени задължителни указания по приложение на материалния закон/чл.286 ал.1 НК/на прокурора в какъв аспект трябва да направи обсъждане на събраните доказателства.  Ето затова липсват доводи за законосъобразността на постановлението, защото от съдържанието на постановлението съдът не може да провери правилността му, по гореизложените съображения..

         Отделно от това въззивният съд счита, че в постановлението за привличане съществува неяснота относно времето на извършване на деянието, както и пълно описание в какво се изразява набедяването.В такава насока са именно указанията на КРС и анализът на деянието по чл.286 ал.1 НК.  След като се твърди в постановлението за привличане, че набедяването е извършено чрез подадена от обвиняемия Г. жалба до прокуратурата, за съда е неясно защо е прието, че деянието е извършено  на неустановена дата през 2008 г.- – нали всички жалби се входират с номер и дата.  В ДП са приложени две жалби на Г., но датирани с различни от посочванията в постановлението дати: първата-наречена възражение на л.14 и адресирана до РПУ-Кюстендил с вх.№ І4657/18.05.2009 г. и втората, също наречена възражение и адресирана до Окръжна прокуратура, гр.Кюстендил  – на л.24  с входящ № 1778/08 от 18.02.2009 г.  За описаните в Постановлението за привличане „последващи обжалвания” не са приложени самите обжалващи актове в ДП и заради това КРС е приел за непълно проведеното разследване. А пък съдържащите се други доказателства в ДП-например резултатите от извършените от МОН проверки и гласни доказателства изобщо не са обсъдени в постановлението за прекратяване на КРП.

     След връщането на делото на КРП на първо място следва да се извърши ново привличане с ясно и точно описание на извършеното деяние откъм време, място и начин на извършване. На второ място, след конкретизиране на обвинението да се прецени следва ли да се събират нови доказателства. Ако набедяването се приеме да е извършено чрез отделни жалби, те трябва да се посочат точно по дата и входящ номер, както и до кои органи са отправени, като точно се посочат набедяващите действия или думите и изразите в тях, набедяващи в извършване на деянието и тези документи задължително да се приложат към преписката. На трето място, едва след като се съберат всички доказателства по ясно повдигнатото обвинение трябва да се преценят хипотезите на чл. 242 или чл.243 НПК, съгласно указанията на КРС и указанията в настоящото определение.

     Въз основа на приетите за установени фактически  положения прокурорът едва тогава следва да направи извода си за наличие/липса/ на престъпление, на елементите от обективната и субективна страни на последното и да обсъжда неговата съставомерност както от обективната, така и от субективната му страна. И” ако възприеме извод за липса на престъпление, трябва да посочи кои точно елементи от фактическия състав на престъплението, в контекста на дадените от КРС указания, липсват в конкретния случай. При това положение, дори да е правилно постановлението на КРП, поради липсата на реквизитите му който и да е съд не може да направи проверка на правилността му. Защото това става на база установена от прокурора фактическа обстановка и правни изводи на база тази фактическа обстановка за несъставомерност на деянието по ясно изложени съображения, което изобщо липсва в проверяваното постановление.

       Предвид гореизложеното въззивният съд намери протестираното определение за правилно и законосъобразно и ще го потвърди.

       Водим от гореизложеното, Кюстендилският окръжен съд

 

                                                                  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

       ПОТВЪРЖДАВА Определението на КРС от 4.11.2010 г., постановено по НЧД № 1221/2010 г. по описа на този съд, с  направените в мотивите на настоящото определение допълнения по приложението на закона.

      Определението е окончателно.

                

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     

                 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: