Р  Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 79

                           

                                   гр.Кюстендил, 08.06.2016 г.

 

                                В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

в открито съдебно заседание на осемнадесети май

през  две хиляди и шестнадесета година, в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ НАЧЕВ

                                             ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА БРАТАНОВА

                                                                 М. БОГДАНОВА

                                             

при участието на секретаря: М.С.

и в присъствието на прокурора: Костадин Босачки

разгледа докладвано от: съдия БРАТАНОВА

ВНАХД № 187 по описа за 2016 год.

         

                                                                     

 

          Производството е по реда на глава ХХVIII НПК- чл. 378, ал.5 НПК вр. глава ХХI-  “Въззивно производство

           Сл.Димитрова- прокурор при Районна прокуратура Дупница протестира  решение № 63/ 22.02.2016г. на Дупнишкия районен съд, постановено по НАХД №1177/ 2015г. по описа на същия съд, с което Т.К.Г. ***, Кюстендилска област е признат за невиновен в извършване на  престъпление по чл. 296, ал. 1, пр. 2 НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК- затова, че за времето от 30.04.2015 г. до 27.05.2015 г. в с. М., обл. К. при условията на продължавано престъпление, при една и съща фактическа обстановка и еднородност на вината не е изпълнил Заповед за защита от домашно насилие от 30.04.2015г., издадена от Районен съд гр.Дупница въз основа на решение по ч. гр .д. № 416/2015 г., с което му е забранено да доближава жилището на С. М. Г. и да се въздържа от извършване на домашно насилие – прилагане на психически тормоз на С. Г. (като е пребивавал в къщата, в която живее С. М. Г.в с. ****, ул. ”***” № *** и е упражнявал психически тормоз над нея, като е отправял закани и обиди). На осн. чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото обвинение.  В протеста са релевирани се съображения за неправилно приложение на закона и неправилна преценка на доказателствения материал. Твърди се, че  ДРС неправилно е оправдал подсъдимия, тъй като същият е извършил  престъпление по  чл. 296, ал.1, пр.2 НК вр. чл.26, ал.1 НК. Иска се отмяна на решението  и постановяване на ново,  с което Г. бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение и се приложи разп. на  чл. 78А от НК.

           Окръжна прокуратура Кюстендил чрез своя представител изразява становище, че решението е незаконосъобразно и неправилно и следва да се постанови ново, с което Г. бъде признат за виновен в извършване на престъпление по  чл. 296, ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК.

            Защитникът на подсъдимия- адв.Г. пледира за потвърждаване на оправдателното решение на ДРС.

            Въззиваемата страна Т.К.Г. твърди, че е невинен и иска постановеното решение на ДРС да бъде потвърдено.

            Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени  в чл.314 НПК и  като провери на осн. чл. 313 НПК правилността на  решението, счита, че протестът е допустим, доколкото е предявен от надлежна страна и в срока по чл. 378, ал.5 вр. чл. 319 НПК. Разгледан по същество, протестът е основателен частично поради следните съображения:

            Производството пред ДРС се е развивало съгласно правилата, установени в глава ХХVIII НПК – чл. 375- 379 НПК. Фактическата обстановка обаче не е изяснена от ДРС, което наложи КОС в съответствие с правомощията си по  чл.313-314 НПК да преразпита св.П. и Г.. Обсъждайки техните показания  в съотвествие  с останалите събрани от първостепенния съд, КОС констатира, че ДРС е стигнал до неправилни и неточни правни изводи, което води и до промяна на крайния резултат на атакувания съдебен акт.

                  Обв. Г.  и С. Г. са  съпрузи, които живеят в семейното жилище в с.***. Отношенията между двамата се влошили, по повод брака на сина имсв.Д.Г. със св.П.. Съпругата приела този брак, а подсъдимият бил против него.Това обстоятелство, както и факта, че и двете семейства живеят в една и  съща къща, довели до чести скандали между съпрузите и натяквания и закани от страна на Г., че ще ги изгони всички от къщата.

    По този повод отношенията между тях се влошили неимоверно, като през 2014г. Грънчарска предявила жалба срещу съпруга си с твърдения за закани за убийство, както и била образувана преписка за настаняването му на задължително лечение. Производствата били прекратени.

     Подс.Г. живеел отделно от съпругата си и семейството си, като ползвал самостоятелен вход и две стаи. Други две стаи се обитавали от съпругата му, сина му и снахата. Подс.Г. отглеждал и домашни животни в двора на къщата, за които той полагал грижи.

     По молба на Г. било образувано ч.гр.д.№416/2015 г., по описа на ДРС, по  което съдията-докладчик издал заповед за незабавна защита от 30.04.2015г., с която Г. е задължен   да се въздържа от извършване на ***  -***, като  е наложена и забрана да доближава съпругата  си С. Г. на  местата, където живее, местата  за  социални контакти и местоработата й. Същият  е задължен да посещава специализирани програми. Заповедта е обявена от ДРС на 30.04.2015г. в присъствие на двете страни, св.Г. и св.П..

      След като всички се прибрали в с.***, подс.Г. вдигнал скандал на съпругата си- отправял закани, че ще я убие, обиждал я с нецензурни думи, упреквал я в извънбрачни връзки, крещял, че няма да напусне къщата. Заплахите били отправени на висок тон и продължили до късно вечерта.

      На ***. Г. депозирала жалба в РУ ***, в която посочила, че от 30.04.2015г. съпругът й не спазва заповедта и непрекъсното я тормози. На 27.05.2015г. била извършена проверка от полицейския служител св.Т., който заварил Г. да ремонтира моторен трион пред къщата си. Съпругата му била в дома си и бил съставен предупредителен протокол за спазване на заповедта на съда.

                    ДРП е преценила, че са налице предпоставките по раздел IV от глава ХХVIII на НК и делото е внесено пред ДРС с мотивирано постановление, с което е направено предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на адм. наказание.

                 ДРС е приел, че по отношение на датите 30.04.2015г. и 24.05.2015г. не са налице доказателства, установяващи, че Г. е нарушил забраната на съда да се въздържа от домашно насилие- психически тормоз спрямо съпругата си.  Счетено е, че втората мярка  в заповедта на ДРС- забрана да доближава Г. в обитаваното общо жилище не е нарушена, тъй като същият не е бил отстранен от жилището на осн. чл.5, ал.1, т.2 ЗЗДН. ДРС е оправдал подс.Г. за престъпление по чл.296, ал.1, пр.2 НК вр. чл.26, ал.1 НК.

                  Предвид гореизложеното, КОС намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по  чл. 296, ал.1, пр.2 НК единствено за датата 30.04.2015г. и то в частта, в която не е изпълнил заповедта на ДРС да се въздържа от домашно насилие- упражняване на психически тормоз на съпругата му св.Ст.Г.. Сторените в обратна насока изводи на ДРС не са съобразени с доказателствения материал, доколкото ДРС се е позовал единствено наразпитаните от него св.Г. и св.П., чиито показания обаче са  неопределени и неконкретни. След преразпита тези свидетели от настоящата инстанция, се установи, че именно на тази дата подс.Г. е продължил предшестващото си агресивно поведение спрямо съпругата си- ****, изразил недоволство от завеждането на делото пред ДРС, използвал нецензурни изрази, като това му поведение имало продължителен характер. Показанията на тези двама свидетели са напълно идентични както по отношение на датата на деянието- 30.04.2015г., така и по отношение на поведението на самия обвиняем, като същите пред КОС конкретизират и съдържанието на действията на Г.- вдигане на скандал, крещене, отправяне на заплахи- „***”, на обиди „ **”, закани, че няма да напусне къщата, че ще изгони съпругата си и семейството си. Тези последователни и взаимно потвърждаващи се доказателствени средства се кредитират от настоящата инстанция като напълно достоверни и логични  в светлината на обтегнатите отношения между страните, още повече, че св.Г. и св.П. на 30.04.2015г. лично са възприели ситуацията и в този аспект са очевидци на деянието. В този аспект техните показания имат характер на пряко доказателствено средство и доколкото кореспондират помежду, КОС им дава вяра и въз основа на тях приема, че на датата 30.04.2015г. подс.Г. е осъществил гореописаните действия и е отправил цитираните по- горе думи.

                 Във връзка с приетите от КОС факти за случилото се на 30.04.2015г. и необходимостта от тяхната квалификация,  КОС намира за необходимо да отбележи следното:

                 В Закона за защита срещу домашно насилие е регламентирано особена процедура за закрила  на правата на лицата, засегнати от домашно насилие, мерките за защита и реда за тяхното прилагане. Характерното за производството е неговата бързина, срокове и определен кръг лица, които могат да търсят съдействие  от компетентните органи в случаите на проявено домашно  насилие. Този кръг лица е очертан от разп. на  чл. 3 от закона. В настоящия случай лицето, имащо право да сезира ДРС по реда на този закон

С. Г. е получила закрила от домашно насилие, като ДРС е задължил съпруга й да спазва две от мерките по реда на чл.5 от ЗЗДН- по т.1- да се въздържа от оказване на домашно насилие над Г.-  осъществяване на психически тормоз и по т.3- да доближава Грънчарска на местата, където тя живее, местата за социални контакти и месторабота.

                   Съобразявайки доказателствения материал,          КОС приема за безспорно установено, че на 30.04.2015г. подс.Г. е нарушил заповедта на ДРС и е осъществил домашно насилие, изразяващо се в оказване на психически тормоз върху съпругата му. Чл.2 ЗЗДН  съдържа легална дефиниция относно понятието „домашно насилие”- всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Липсата на определение относно съдържанието на термина  „психическо насилие” не означава, че такова в сулчая такова не е било оказано. Следва изрично да се посочи, че в законодателството на страната е налице легално определение относно термина „тормоз”, употребен в заповедта за защита- срвн. §1, т.1 от ДР към закона за защита от дискриминация- всяко нежелано поведение, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. В този аспект психическия тормоз представлява непристойно поведение, осъществявано през определен интервал от време и изразено чрез фактически действия- устно или писмено, кото накърняват психологическата цялост на друго лице. Несъмнено постоянните скандали, инспирирани от съпруга Г., съпроводени с постоянни ежедневни обиди, ругатни и нецензурни изрази, заплахи за убийство, закани за изгонване на общия семеен дом на съпругата, не се вместват в минималните житейски правила за  нормалното съпружеско и човешко общуване. Тези негови действия имат характер на  психическо насилие, доколкото на датата 30.04.2015г. същият с отправянето на закани за убийство, обиди, заплахи за изгонване от общото жилище е злоупотребил с позиция на сила, накърнил е достойнството на съпругата си, създал е обидна и застрашаваща среда. Затова и КОС прие, че на тази дата подс.Г. не е изпълнил заповедта за защита на ДРС в частта, в която е бил задължен на осн. чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие- прилагане на психически тормаз спрямо съпругата си С. Г..  Затова и обвинението в тази му част се явява доказано и  осъществено  от обективна страна.  От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл- Г. е съзнавал общественоопасния характер на деянието- неговата противоправност, запретеност и наказуемост. Знаел е, че датата 30.04.2015г. спрямо него е постановена заповед за защита от домашно насилие, която го задължава да се въздържа от психическо такова по отношение на съпругата си и независимо от това, той, с действията си не я е спазил, осъществявайки психически тормоз над нея. Съзнавал е обществено опасните последици, които деянието причинява в обективната действителност и  желаел тяхното настъпване, като е направил всичко възможно за постигане на противоправния резултат.

                        Същевременно КОС се солидаризира  с извода на ДРС, че освен това поведение на обвиняемия, не се установяват други негови действия както на датата 30.04.2015г., така и на посочените в постановлението дати- на 24.04.2015г. и на 27.05.2015г. За последващото след датата 30.04.2015г. година поведение на подс.Г., св.Г. и св.П. твърде неопределено сочат, че „тормоза е продължил” и че подсъдимия не бил спазил забраната на ДРС да се доближава до С. Г., без обаче да предават конкретни възприятия в тази насока. Свидетелите са последователни, че при идването на св.Т. на 27.05.2015г. подс.Г. се е намирал на улицата и на този ден не е имало скандали между страните. В тази насока показанията на посочените свидетели са твърде общи и неконкретни, поради което извода на ДРС за недоказаност на обвинението в тази част е обоснован и изцяло съобразен с доказателствения материал.

               КОС приема  извода на ДРС за несъставомерност на деянието по чл.296, ал.1, пр.2 НК вр. чл.26, ал.1 НК относно обвинението за неизпълнение на заповедта за доближаване на Г. от съпруга й в обитаваната от тях къща. На същия не е била наложена мярката по чл.5, ал.1, т.2 ЗЗДН- отстраняване ат съвместно обитаванато жилище, за да се приеме, че с факта на местоживеенето му в общия дом тази мярка е нарушена. Наличието на подобна мярка би лишила извършителя на домашното насилие от възможността да живее в това жилище в срока, определен съда. Нему е била наложена мярката по  чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН- доближаване на Г. в жилището, изразяща се в наложена забрана да се държи на необходимата дистанция от пострадалото лице на посочените в заповедта места. При липсата на конкретно посочено от ДРС в заповедта разстояние от засегнатото лице и при липсата на наложена мярка по  чл.5, ал.1, т.2 ЗЗДН, местонахождението на Г. в съвместното жилище не може да се счете както нарушение на заповедта. От свидетелските показания не става ясно дали на 30.04.2015г. Г. се е намирал в непосредствена близост до съпругата си, доколкото упражненото психическо насилие има вербален характер и с оглед обективираните дейстивя (обиди, заплахи и пр.) се осъществява и от разстояние. Подобни възприятия не се съдържат и в показанията на свидетелите относно датата 24.05.2015г., а за датата 27.05.2015г. е несъмнено, че Г. се е намирал пред дома си в момента на проверката, а съпругата му е била  вътре в дома им. В този аспект и с оглед факта, че същият  е ползвал отделен вход в съвместното жилище и е обитавал самостоятелни стаи в същото, не може да се приеме, че за посочените дати е осъществил фактическия състав на престъплението по чл.296, ал.1, т.2 НК вр. чл.26, ал.1 НК по отношение на мярката по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН. Затова и ДРС, като е оправдал подсъдимия  в тази част на обвинението, в това число и по отношение на разп. на чл.26, ал.1 НК (продължавано престъпление), е постановил обоснован съдебен акт, изцяло съобразен с доказателствения материал, който в тази му  част следва да бъде потвърден.

               При определяне на вида и размера на наказанието за обвинението за неизпълнение на заповедта за датата 30.04.2015г., КОС съобрази всички обстоятелства, имащи значение за неговата отговорност, както и целите на наказателната репресия по  чл. 36 НК.

              Степента на обществена опасност на деянието е висока. Нарушени са обществени отношения, свързани с правосъдната власт и авторитета на органите на съдебната власт. С поведението на подсъдимия е извършено посегателство, възпрепятстващо изпълнението на вече взето решение на орган на съдебната власт, като същевременно с него е демонстрирано и явно неуважение към правосъдната власт. Степента на обществена опасност на дееца е  ниска предвид чистото му съдебно минало.

               Същевременно КОС прецени, че са налице условията на  чл. 78А от НК- за умишленото престъпление по  чл. 296, ал.1, пр.2 НК  законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок до 3 години или по- леко наказание, Г. не е осъждан за престъпление от общ характер,  не е освобождаван от нак. отговорност по реда на раздел ІI, глава  VII от НК и от деянието не се причинени имуществени вреди. Същевременно разп. на чл. 296, ал.1, т.2 НК не попада под хипотезата на  чл.78А, ал.7 НК, изключваща приложението на института  на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, поради което разп. на чл.78А от НК следва да бъде приложена. С оглед наличието на предпоставките, визирани в тази разпоредба и на осн.чл. 378, ал.4 т.1 НПК НПК, КОС постановява решение, с което  признава Г. за виновен  в извършване на престъпление по чл. 296, ал.1, т.2 НК за датата 30.04.2015г. относно неизпълнение на заповедта на ДРС по посоченото гр.д. в частта й относно упражненото домашно насилие- психически тормоз. На осн.чл. 78А от НК го освобождава от наказателна отговорност, като му налага административно наказание глоба в полза на държавата в минималния определен от закона размер- 1 000 лева.  КОС счита, че с този размер на глобата и с приложението на  чл.78А от НК в най- пълна степен ще се осъществи превъзпитанието на дееца и мотивирането му към спазване на установения правов ред и на постановените съдебни актове.

                  Разноски по делото не са сторени и не следва да бъдат присъждани.

                   Водим от гореизложеното и на осн.чл.334, т.2 и т.6 вр.чл.378 ал.4 т.1 вр. ал.5 НПК, окръжният съд 

 

                         

              Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯВА решение63/22.02.2016 г., постановено от Дупнишкия районен съд по НАХД № 1777/2015 г. по описа на ДРС   в частта, в която Т.К.Г. е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 296, ал.1, пр.2 НК на датата 30.04.2015г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

Признава Тодор Кирилов Грънчарски – роден на *** ***, с постоянен адрес:***, ***, ***, **, с ЕГН:********** за ВИНОВЕН в това, че на 30.04.2015 г.  в с. ***, обл. К. не е изпълнил Заповед за защита от домашно насилие от 30.04.2015г., издадена от Районен съд гр.Дупница въз основа на решение по ч.гр. № 416/2015 г. на ДРС в частта й, с която е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилиеприлагане на психически тормоз спрямио С.. престъпление по чл. 296, ал.1, пр.2 НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказаниеглоба” в полза на държавата в размер на  *** (**) лева.

 ПОТВЪРЖДАВА  решението в останалата му оправдателна част.

 Решението  не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                              2.