Р    Е    Ш   Е   Н  И  Е №72

 

                               гр.Кюстендил, 06.06.2016 г.

 

                           В    И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Кюстендилският окръжен съд,      наказателно отделение,

в откритото заседание

на осемнадесети май

през две хиляди и шестнадесета година,    в състав                                                                                                                               

                                                                      

                                          Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ

                                                  Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА

                                                                  МИЛЕНА БОГДАНОВА

 

при секретаря  М.С.

с участието на прокурора от КОП Костадин Босачки

като разгледа докладваното от съдия Братанова         ВНОХД  № 178

по описа за 2016 г. на КОС, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

              Производството е по реда на  част IV, глава XХІ НПК-  “Въззивно производство”.

               Делото е образувано по въззивна жалба на адв.Ю.Д.- защитник на подс. И.А.К. срещу присъда № 7/ 25.01.2016г. на Дупнишкия районен съд по  НОХД № 309/2015г. по описа на същия съд. С посочената присъда ДРС е признал подсъдимия К. за виновен в извършване на престъпление по  чл. 144, ал.3 вр.ал.1 НК. На осн. чл.36, 37 и 54 от НК му е наложено наказание ЛС за срок от 6 месеца, като също е отложено  при усл. на чл.66 от НК с изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. 

              Във въззивната жалба и допълнителното изложение към нея са наведени доводи за неправилно приложение на материалния закон, изразяващо се в неправилна преценка на доказателствата. Иска  се отмяна на присъдата и постановяване на нова, оправдателна присъда.

               Представителят на КОП изразява становище пред въззивния съд за неоснователност на въззивната жалба и потвърждаване на присъдата на ДРС.

               Защитникът на подс. К.- адв.Ю.Д. поддържа въззивната жалба и пледира за оправдаване на подсъдимия.

               Подсъдимият И.А.К. твърди, че е невинен и иска постановяване на оправдателна присъда.

               Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени  в чл.314 НПК и като съобрази релевираните във въззивната жалба оплаквания, доводите и възраженията на страните, намира същата за допустима, доколкото е предявена от надлежна страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледана по същество жалбата е  неоснователна по следните съображения:

  Фактическата обстановка е подробно изяснена от ДРС. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване. Доказателственият материал по делото, събран в хода на съд. следствие, е попълнен с неодходимите материали и е анализиран от първоинстанционния съд поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено  значение за правилното решаване на делото по същество. От доказателствената съвкупност по делото се установява следната фактическа обстановка, която изцяло се споделя и от въззивния съд:

                Подсъдимият Л. се намирал във влошени отношения със семействата на братовчедите Г. и И.К. по повод на имуществени спорове, тъй като съпругата на Л. е собственик на втория етаж от къща в с. ***, където живее семейството на Г. К.. Семейството на подсъдимия не живеело постоянно в къщата, но ползвало втория етаж, което довело до ескалиране на отношенията между тях до степен на взаимна непоносимост.

                На 05.10.2014г. в с.*** се провеждали избори. Св.Л., съпруга на пострадалаия Л. участвала в избирателна комисия. Преди обяд св.Л. й занесъл храна и си тръгнал с автомобила. Подс.И.К. бил наблюдател на изборите и се намирал на площада в селото заедно със св.Д.. Подс.К. го видял и му махнал с ръка. Л. спрял автомобила и К. се приближил до него, а св. Д. седнал в заведение  на отсрещната страна на улицата.

                 Първоначално през прозореца на автомобила, а след това на улицата, до автомобила, на разстояние около един метър, един срещу друг подсъдимият и Л. провели разговор.  Подсъдимият  започнал да се разправя със св.Л., твърдейки, че последният бил предявил жалба срещу него във връзка с незаконен строеж. В тази връзка му отправил заплахи, че ще го убие, че никой повече няма да живее в къщата,  като тези заплахи били по адрес както на самия Л., така и по адрес на семейството му и били многократно повторени. Св.Л. му казал, че не е пускал жалба и предложил да се разберат, но К. повтарял многократно на висок тон, че “ще го утепа” и семейството му  “като кучета”. След размяната на тези реплики, св. Л. се качил на автомобила си и си тръгнал.

                 По същото време и на същото място се намирал и св.Н.- на около 20-25 метра от К. и Л. и чул виковете на подсъдимия  спрямо Л. и отправените закани. Николов нарочно застанал и се заслушал,  а след това отишъл да гласува. По същото време през площада минавал и св.А., който видял св.Н. и разговарял с него.

                 На 26.10.2015 год. в РП Дупница Б.Л. подал жалба срещу И.К. за случая на 05.10.2015 год.

                  За да стигне до описаната фактическа обстановка, първостепенният съд е събрал доказателствата, необходими за правилно решаване на делото. Направил е анализ на събрания по делото доказателствен материал, като е обмислил доказателствата както поотделно, така и в съвкупност. Разпитал е подробно св. Б.Л., Н., А., Е., Д., Н.К., Х., провел е и очна ставка между св.Л. и А.,  приобщил е пок. на св.А., дадени  пред разследващ полицай на ДП по наделжния процесуален ред- чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК. Доказателственият материал по делото е анализиран подробно и задълбочено. Обърнато  внимание на пок. на св.Н. и А., който са независими свидетели, без наличие на роднински или други обвързаности и особено на св.Н., който лично е присъствувал на отправените от подсъдимия към пострадалия думи и действия. Тези показания не са пренебрегнати, а са обсъдени задълбочено и във взаимовръзка с пок. на св.Л..   Показанията на св.А. и св.Д., които независимо, че не са чули естеството на отправените закани, потвърждават местонахождението на св.Н., св.Л. и подс.К. на мястото на случката и са свидетелство за достоверността на пок. на св.Н. и Л., правилно са били кредитирани. От друга страна ДРС обосновано е отхвърлил показанията на св.Н.К., Х. и Е.Л., тъй като същите не са очевидци и не са присъствали на инкриминираното деяние.

                В този аспект ДРС е проверил всички гласни доказателствени средства и ги е съпоставил  помежду им, респ. спазил е разп. на чл.107, ал.3 НПК  и е извършил проверка на твърденията на страните с всички доказателствени способи.  При оценката на доказателствения материал  стриктно са спазени процесуалните правила и  ясно е заявено на каква част от него се дава  вяра, в коя част и  защо. ДРС е дал и обоснован отговор на защитната теза и успешно е мотивирал вътрешното си убеждение съгл. чл. 14 НПК и е изложил достатъчно убедителни и законосъобразни доводи, поради което въззивната инстанция няма основания да променя направените в атакувания съдебен акт фактически констатации, в това  число и относно наличието на  виновно извършено от подсъдимия деяние.

                 Не се споделя релевирания  във въззивната жалба довод за необходимостта ДРС да отхвърли изцяло показанията на свидетелите поради наличие на противоречия в тях и поради близостта им с подсъдимия. Наличните противоречия са обсъдени от ДРС и съответно- съдът е заявил защо ги кредитира и по този начин  е дал отговор на въпроса за тяхната достоверност.(Отделен е въпроса, че въпросните противоречия са незначителни и на тях им се придава тежест, каквато всъщност те не притежават.) Наличието на роднинска връзка между св.Н. и св.Л. също не е основание за отхвърлянето на тези показания, доколкото те се потвърждават взаимно помежду им относно проведения разговор между подс.К. и пострадалия, мястото и деня на срещата им, относно обстановка и пр.

                При излагане на съображения досежно наличието на деяние по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 НК КРС е изложил правни аргументи, които  изцяло се споделят от въззивния съд. В този аспект КОС намира за необходимо да отбележи следното: 

              Специфичното за престъплението по чл.144, ал.3 НК- „закана с убийство” е, че изпълнителното деяние се извършва само чрез действие и се изразява в обективирано намерение към пострадалия, че деецът ще извърши убийство спрямо него. Необходимо е също така заканата да създава възможност за възбуждане у жертвата на основателен страх от  извършването й. Такъв би бил налице, когато при отправянето й съществува реална възможност деецът да осъществи обективираното си намерение, като същевременно личи оформено решение за това или психичното състояние на  субекта прави вероятно бързото вземане на такова решение. При преценката на този момент следва да се вземат предвид  обстановката, начина, по който е отправена заканата, психичното състояние на дееца. Не е необходимо действително деецът да се уплашил, а законът има предвид възможността за възникване на основателен страх у пострадалия. Тези обстоятелства следва да се преценяват каквито са били по време на деянието, а не след изминаването на определено време- срвн. ТР № 53/18.09.1989г.- ОСНК.

                  В светлината на тези общи теоретични постановки извода на ДРС, че е осъществен фактическия състав на деянието по  чл. 144, ал.3 НК е законосъобразен. Несъмнено се установява от обективна страна, че подсъдимият К.  на датата 05.10.2014г. в центъра на с.***  е отправил към пострадалия Л. думите „„че те утепам и никой от семейството ви няма да остане жив”, като го е псувал и тези закани са били многократно повторени. Следва обаче да се прецени какъв е смисъла на адресираните към пострадалия закани и дали същия, отправяйки ги към заплашения, е съзнавал съдържанието на заканата и отрицателното й въздействие върху последния. КОС счита, че адресираните към пострадалия думи действително имат характер на закана за убийство по см. на чл.144, ал.3 НК. Не може да се приеме, че подобни закани са били естествени между страните в резултат на наличния нетърпим и продължил с години конфликт между тях имуществени спорове. Доколкото заканата е била съпроводена с викове и обиди, неговото поведение  не може да се разглежда като израз на негативизъм в резултат от предходен конфликт, а като действително намерение да осъществи  декларираното.  

 

 

 

За субективната страна на едно престъпление се съди както  от заявеното от дееца, така и от неговото поведение, обективиращо умишленото му или непредпазливо отношение към последиците от това поведение. В случая поведението на подсъдимия е било агресивно, придружено  с викове и обиди.

                  КОС изцяло споделя и  извода на ДРС, че е налице съставомерния признак на заканата- „възбуждане на основателен страх” от осъществяването й. Този страх следва да е бил налице към момента на отправянето й с оглед времето, начина и обстановката на деянието, а не след минаването на определено време. Страхът от осъществяването на определено престъпление (убийство) е обективна категория и неговото наличие не се определя от твърденията на пострадалия, а с оглед наличието на гореизброените обстоятелства. В случая мястото на отправянето на заканата, непосредствената близост между подсъдимия и пострадалия, начина на адресираните думи- на висок тон, придружени с псувни, обстановката- спирането на пострадалия от автомобила, в светлината на ескалиращото се и трупащо напрежение от години  в техните отношения,  несъмнено сочат, че отправените думи са довели до обективна възможност за възбуждане на основателен страх у него от  осъществяването й.

            При определяне вида и размера на наказанието са съобразени всички обстоятелства, обуславящи наказателната отговорност на подсъдимия- степента на обществена опасност на деянието правилно е отчетена като по- ниска в сравнение от характерната за този вид престъпления. Степента на обществена опасност на подсъдимия също е ниска, доколкото същият не е осъждан. При определяне на наказанието ДРС правилно като смекчаващо отговорността обстоятелства е отчел чистото съдебно минало на подсъдимия. Отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице и в този аспект КОС коригира мотивите на ДРС в тази насока, който неправилно като такова обстоятелство е отчел завишената степен на обществена опасност на деянието. Опасността на даден вид престъпление е съобразена от законодателя и е намерила израз в предвидената от закона санкция. Конкретната степен на обществена опасонст на настоящето деяние не е по- различна  или по- висока в сравнение с други деяния от този вид, поради което това обстоятелство не се явява отечгващо. Ето защо наказанието следва да се наложи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и в този аспект наложеното наказание в размер на 6 месеца ЛС  е справедливо.  ДРС правилно е съобразил и възможността същото да бъде отложено по реда на  чл.66 от НК- за изпитателен срок от 3 години предвид наличието на предпоставките, предвидени в тази разпоредба.   Обосновано е счетено, че по този начин ще се изпълнят целите на специалната превенция по чл. 36 от НК, както и  на генералната превенция- предупредително- възпиращо спрямо другите членове на обществото.

               Изводите на съда по същество са обосновани, почиват на вярна интерпретация на доказателствата по делото, направени са след събиране  и проверка на всички възможни доказателства. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което присъдата на ДРС следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

                По тези съображения и на осн. чл. 314 НПК, вр. чл.334, т.6 НПК вр. чл.338  НПК, окръжният съд

              

                                

 

                                    Р       Е        Ш        И   :

 

    

                 ПОТВЪРЖДАВА присъда № 7 от 25.01.2016 г., постановена от Дупнишкия  районен съд по НОХД № 309/2015 г. по описа на същия съд.

                  

                 РЕШЕНИЕТО  не подлежи на обжалване.              

             

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

                  

 

                 ЧЛЕНОВЕ : 1.                                2.