Р    Е    Ш   Е   Н  И  Е  № 68

 

                             гр.Кюстендил, 01.06.2016г.

 

                             В    И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

 

Кюстендилският окръжен съд,    наказателно отделение,

в откритото заседание

на осемнадесети май

през две хиляди и шестнадесета година, 

в състав                                                                                                                               

                                      

                                        Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ

                                                Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА

                                                                МИЛЕНА БОГДАНОВА

 

при секретаря М.С.

и прокурора от КОП Костадин Босачки

като разгледа докладваното от съдия Братанова         ВЧНД  № 155

по описа за 2016 г. на КОС, и за да се произнесе, взе предвид следното:

               

              Производството е по реда на  част IV, глава XХІ НПК-  “Въззивно производство” вр. чл.378, ал.5 НПК.

             Р.Митева- прокурор при ДРП протестира протоколно определение  на Дупнишкия районен съд, постановено в открито с.з. на 17.02.2016г. по  НОХД № 1412/2015г. по описа на същия съд, с което е прекратено наказателното производството по делото. Изтъкнати са доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Прави се искане за  отмяната на постановеното определение и за връщане на делото за продължаване  на съдопроизводствените действия.

              Въззиваемата страна по протеста Д.К.К. не се явява пред въззивния съд и не взема становище по протеста.

              Служебният му защитник адв. Е.Б. изразява становище за неоснователност на протеста.

              Представителят на КОП поддържа протеста и изразява становище за необходимостта от отмяна на постановеното определение  и за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

              Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен материал, след като прецени доводите и становищата на страните, и при пределите на въззивната проверка, установени от чл. 314 НПК, намира въззивния протест за допустим, доколкото е предявен от надлежна страна  с право и интерес от търсената защита и  в срока по чл. 319 НПК. По същество протестът е неоснователен по следните съображения:

                Срещу обв. К. е било повдигнато обвинение по  чл.343б, ал.2 вр. ал.1 НК (ред.ДВ, бр.92/202г.)- затова, че на *** в вационална местност „***”, Община *** е управлявал МПС с концентрация на алкохол 0,79 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по ал.1.              Въз основа на внесения ОА е образувано  НОХД № 1412/2015г. по описа на ДРС.

                 От преглед на материалите по делото се установява, че  К. е бил осъден с присъда №97/27.10.2011г. по НОХД №1179/2010г. на ДРС за извършено на ***. престъпление  по  чл.343б, ал.1 НК и му е наложено наказание ЛС за срок от 3 месеца, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от 3 години. Посочената присъда е влязла в сила на 28.02.2012г. На 16.08.2013г. е в района на местността „***” е управлявал МПС с  концентрация на алкохол 0,79 на хиляда, установено с техническо средство „Алкотест дрегер 7510”. Това обстоятелство е установено с АУАН №***/***., като  въз основа на него е издадено НП №***/**., с което К. е наказан за това деяние на осн. чл.174, ал.1 ЗДП с административно наказание глоба и лишаване от право да управялва МПС за срок от 6 месеца.

                 С атакуваното определение по реда на чл.289, ал.1 от НПК ДРС е приел, че са налице предпоставките по чл. 24, ал.1, т.6 НПК и като се  позовал на ТР № 3/22.12.2015г. е прекратил  наказателното производство.   

                  Настоящият съдебен състав намира, че в случая  е приложима разпоредбата на чл.24, ал.1, т.6 НПК, в която е въплътен  принципа „non bis in idem”. Доколкото мотивите на ДРС са изключително лаконични, се налага настоящата инстанция да ги допълни в следния смисъл:     

                В ТР 

 

 

 

 № 3/22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС е даден отговор на поставените в т.1.1 и т.1.2 от него въпроси: подлежи ли на прекратяване на основание  чл. 24, ал.1, т.6 НПК наказателно производство (НП), образувано срещу лице, по отношение на което е било проведено административнонаказателно производство (АНП) за същото деяние и по какъв начин се преодолява двойното наказване на едно и също лице в АНП и в НП, когато АНП се е развило първо във времето. Прието е, че: 1. НП, образувано срещу лице по отношение на което за същото деяние е било проведено и приключило с влязъл в сила акт АНП с характер на наказателно  по смисъла на ЕКПЧ, подлежи на прекратяване на основание чл. 4 §1 от Протокол № 7 по реда на чл. 24, ал.1, т.6 НПК; 2. последиците от повторното наказателно преследване на едно и също лице за същото деяние, за което спрямо него е било проведено приключило с влязъл в сила акт АНП с наказателен характер по смисъла на Конвенцията, се преодоляват по реда, указан в ТР чрез: А.  прекратяване на второто по ред НП, образувано и/или проведено срещу дееца за същото деяние след окончателното приключване на АНП с наказателен характер, съответно с отмяна на постановените по него съдебни актове и прекратяването му; Б.възобновяване на окончателно приключилото АНП с наказателен характер при усл. на чл.70, б.”В” ЗАНН, отмяна на постановените актове и прекратяването му; В. възобновяване на прекратеното НП на осн. чл.422, ал.1, т.3 НПК и провеждане на НП.

         Според КОС  именно на основание чл. 4 §1 от Протокол № 7 вр. чл. 24, ал.1, т.6 НПК следва да бъде прекратено и НП по настоящото дело, тъй като за същото деяние спрямо същото лице има приключило с влязъл в сила акт АНП.

          Посоченият  международен акт е  част от вътрешното право на РБългария, доколкото е приет със Закон за ратифициране на Протокол № 7 към ЕКПЧ (обн. ДВ бр.87/ 24.10.2000г.) и има предимство пред нормите на вътрешното законодателство съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на РБългария. Съгласно  чл. 4, §1 от Протокол № 7 към Конвенцията никой не може да бъде съден или наказан от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателната процедура на тази държава. Приключилото първо по ред АНП, ако е с наказателен характер по смисъла на чл.6, §1 от ЕКПЧ, съставлява процесуална пречка за образуване и провеждане на последващо НП срещу същото лице за същото деяние, дори когато то осъществява признаците на престъпление по НК. Наказателното производство, образувано в нарушение на принципа non bis in idem, подлежи на прекратяване.

                    

 

 

 

Признаците за преценка дали едно производство е наказателно по смисъла на чл. 6, §1 от Конвенцията и чл. 4 от Протокол № 7 (т.нар. критерии "Енгел") са следните: 1. квалификация на деянието по националното право; 2. характер и естество на нарушението - изследва се вида на защитените обществени отношения, обект на нарушението; насоченост на правната норма към неограничен кръг адресати; 3. видът и тежестта на предвиденото в съответната приложима норма наказание, изискващ наличието на сходство с наказанията за престъпление. Вторият и третият критерий са алтернативни - достатъчно е конкретното нарушение по характера си да е "престъпление" от гледна точка на Конвенцията, или наказанието, предвидено за това нарушение, по тежестта си да попада в обхвата на "наказателната" област. Изхождайки от очертаните критерии и най-вече съобразявайки характера и естеството на нарушението, за което обвиняемият К. е бил наказан с посоченото по- горе влязло в сила НП №***/***., КОС приема, че същото попада в обхвата на израза "наказателен характер", използван в посочения чл.4 от Протокол №7 към ЕКПЧ. Идентичността на нарушението по  чл.174, ал.1 ЗДП със състава на престъплението по чл.343б, ал.2 НК сочи, че същото защитава еднакви и с голяма значимост обществени отношения по осигуряване безопасността по транспорта, имащи специфичен обект, чието накърняване води най-често до поставяне в опасност или реално увреждане на лични или имуществени интереси на неопределен брой лица. Квалификацията по националното законодателство не предопределя самостоятелно характера на АНП, но е налице пълно съвпадение на съставомерните признаци относно поведението на осъденото лице. В случая разликата в двете норми- по чл.174 от ЗДП и по чл.343б, ал.2 НК се дължи  на степента на засягане на обществените отношения.

       Независимо от това, необходимо е да се изследват и останалите посочени критерии. По отношение на втория критерий може да бъде посочено определено, че защитените отношения са едни и същи, кръгът от адресати практически е неограничен, не е налице специфично изключение, в случая съвпадението при субекта е плод на възможността действието да бъде извършено от всяко едно лице, което управлява моторно превозно средство. Третият критерий се основава на тежестта на възможното наказание. В случая наказанието, което се предвижда, е различно. При нормата на чл.343б, ал.2 НК (ред. ДВ, бр.92/02г. към датата на деянието) максимално предвиденото наказание е до две години лишаване от свобода и глоба от 100 до 300 лева, което е характерното наказание за едно наказателно обвинение. От друга страна административнонаказателната отговорност по чл.174, ал.1 ЗДП, реализирана в АНП, може да достигне максимално измерение до  600 лева глоба, а при повторност на административното нарушение- 2 000 лева, както и се предвижда и в двата случая наказание лишаване от право да се управлява МПС.

     В решение от 31 май 2011 г. по делото К. и И. срещу България (жалба 16137/04), е възприето, че наложената административна санкция глоба по своята тежест не може да определи воденото производство срещу лицето като наказателно. Действително има съпоставим номинален размер на санкциите, но цитираното дело разглежда случай от 05.07.1995 г., с реална стойност 3.07 американски долара на санкцията. В настоящия казус наложеното на обв.К. наказание е значително по- тежко, доколкото същият е санкциониран за административното нарушение с глоба в размер на 600 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Подобна санкция е предвидена и по системата от наказания в общата част на НК, като и в двата случая по идентичен начин се засяга имуществената сфера на обвинените лица, като наказателната санкция освен това въздейства и върху юридическия статус на осъдените. Наложената на осъденото лице санкция при неплащане не е възможно да се замени с лишаване от свобода, но това не води до промяна на юридическия му статус, поради което разглеждането и решаването на въпроса дали обвинението за извършено нарушение представлява по съществото си наказателно обвинение, не може да се обуслови единствено и самостоятелно от този трети критерий. (в същия смисъл е и Р-490-12.01.2016г.- І НО по н.д. № 752/2015г. на ВКС).

                

 

 

 

Въпросът, който се поставя в настоящия случай, е дали е налице "същото деяние", съпоставяйки това, за което от една страна обвиняемият К. е привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл.343б, ал.2 НК и деянието, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност с издаването на посочените НП. В решението по делото Zolotukhin v. Russia на ЕСПЧ са установени трайни критерии за разрешаване на въпроса дали отделните процедури, водени срещу едно и също лице, се основават на едно и също деяние. В това решение е подчертано, че понятието престъпление не може да бъде стеснително или ограничително тълкувано по смисъла на отделните национални законодателства, в противовес на гарантираните със забраната за повторно съдене права. Прието е, че забраната по чл. 4, §1 от Протокол № 7 към Конвенцията следва да бъде схващана като забрана за преследване и наказване за второто деяние, доколкото то произтича от идентични факти или от такива, които по същество са "значително същите"- сходни, независимо от правната му квалификация или от защитавания правен интерес. В този смисъл е и ТР № 3/22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС, в което се сочи, че правната квалификация на деянията е критерий без решаваща роля за определянето на idem (същото деяние), а водещо е значението на фактическата идентичност или съществено сходство от обективна и субективна страна на конкретно осъществено от дееца поведение и преценката на idem изисква във всеки конкретен случай да се съпоставят съществените елементи на правонарушенията, които се изследват от гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка при осъществяване на деянието и единството на решението, въз основа на което е предприето поведението на дееца.

         При така очертаните критерии, настоящият състав приема, че по отношение на същото лице– обв. К. е постановено влязло в сила НП за същото деяние, защото фактите, предмет на настоящото дело, и тези, осъществяващи състав на нарушение по ЗДП, за които той е наказан с  цитираното по- горе НП, са едни и същи- касаят едни и същи време, място, обстановка, механизъм на извършване и засегнат обект на посегателство- за управление на МПС с конценвтрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред. Налице е тъждеството на деянието, преценявано съобразно конкретните условия на време, място, обстановка на извършване и субективна страна на дееца. По същество фактите за двете правонарушения трябва да се считат за едни и същи, както с оглед разпоредбата на  чл. 24, ал.1, т.6 НПК, така и по смисъла на чл.4, §1 от Протокол 7 към ЕКПЧ.

       Тази тъждественост, посочена и по-горе, мотивира въззивната инстанция да заключи, че обявяването на осъденото лица за нарушител с акта за установяване на административно нарушение и наказването му със съответното наказателно постановление, съставлява по съществото си наказателно обвинение. Образуването на наказателно производство срещу същото лице за същото деяние е допуснато в нарушение на правилото non bis in idem, което изисква да се прекрати висящността на неправилно образувания втори по ред наказателен процес.

                  

 

 

 

 По този начин е възможно да се избегне недопустимото двойно наказване на дееца по административнонаказателен и наказателен път, като се прекрати второто по ред НП, образувано и протекло в разрез с принципа non bis in idem. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е и т.3.1 от ТР № 3/22.12.2015 г. на ОСНК, ВКС, в която изрично е постановено, че в аспекта посоченото правило, когато с едно деяние се нарушават едновременно наказателна и административнонаказателна норма (какъвто е настоящият казус), отговорността на дееца не може да бъде ангажирана с две отделни процедури, нито пък той може да бъде наказан в две отделни наказания - административно и по НК, като в тези случаи деецът следва да понесе само едната - за правонарушението (административно нарушение или престъпление), за което съответното производство е приключило първо по време.

                      По тези съображения КОС приема, че ДРС,  като е прекратил производството по НОХД № 1412/2015г. на осн. чл.24, ал.1, т.6 НПК, е постановил обосновано и правилно определение, което следва да се потвърди с настоящето допълване на мотивите от страна на КОС.          

                  Водим от гореизложеното и на осн.чл.341, ал.1 НПК вр. чл. 334 т.6 вр. чл.338 НПК  окръжният  съд 

    

                             Р     Е     Ш    И :

        

  

                    ПОТВЪРЖДАВА протоколно  определение на Дупнишкия районен съд, постановено на 17.02.2016г. по  НОХД № 1412/2015г. по описа на същия съд, с което е прекратено наказателното производство по делото на осн. чл.24, ал.1, т.6 НПК.

                    Решението не подлежи на обжалване.

     

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.