Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 25

                              Гр. Кюстендил  17.03.2016 г. 

                              В   и м е т о    н а   н а р о д а

       Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на десети март две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ:НАДЯ ГЕОРГИЕВА

                                                                                  СВЕТОСЛАВ ПИРОНЕВ

при секретаря Р.С. и с участието на окръжния прокурор Камелия Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Цекова  ВЧНД № 75 по описа за 2016 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

   Производството по делото е по реда на глава ХХІ НПК и е образувано по ПРОТЕСТ на ДРП срещу Определение на ДРС, постановено по Протокол № 68/26.01.2016 г.  по ЧНД № 1410/2015 г. по описа на съда, с което на осн.чл.25 ал.1 НК на осъденото лице Д.Й.К., ЕГН **********,***   е определено най-тежкото общо наказание ЛС измежду наложените му наказания по НОХД № 242/2015 г.  и НОХД № 1204/2015 г., и двете на ДРС в размер на 6 месеца, което да се изтърпи в затвор при строг режим, на основание чл.59 ал.1 НК е приспаднато времето му с МН”домашен арест” и на осн.чл.25 ал.2 НК е приспадната изтърпяната част от наказанието по НОХД № 1204/2014 г., като не е уважено искането на прокурора за приложение на чл.24 НК. Протестът се отнася именно до неприлагането на чл.24 НК за увеличаване с ½ така определеното общо наказание. Сочат се доводи за незаконосъобразност на определението в тази част поради това, че следва да са налице най-малко две осъждания на лицето за прилагането на чл.24 НК и че в случая така определеното общо най-тежко наказание не би изиграло ролята си по чл.36 НК. Моли се за отмяна на определението в протестираната част и за уважаване на протеста.  Доказателствени искания не са направени.

    Депозиран е писмен отговор на протеста от защитника на осъденото лице – адв.Й.Г. с изложени съображения за неоснователността на доводите в него и за оставянето му без уважение и че в конкретния случай здравословното състояние на осъдения, както и признаването му за виновен и критичното отношение към извършените престъпления изключва приложението на чл.24 НК.

     Протестът се поддържа от Окръжна прокуратура и представителят й пледира за уважаване на протеста поради наличие на многократни осъждания на дееца и че здравословното му състояние не е достатъчно основание за неприлагане на чл.24 НК, както и че липсват убедителни съображения на І-инстанционния съд защо не е приложил този текст.

       Защитникът на осъденото лице адв.Й.Г. пледира за оставяне на протеста без уважение и потвърждаване на определението на ДРС като правилно и законосъобразно по развитите в писмения отговор съображения.

    Осъденото лице Д.К. заяви пред съда в последната си дума, че е осъзнал грешките си и съжалява за стореното, както и че в затвора възможностите за лечението му от наркозависимост са ограничени.

    КОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните прие протеста за допустим като подаден в законовия срок, но за неоснователен. Съображенията за това са следните:

    Производството по ЧНД № 1410/20115 г. на ДРС по чл.25 НК е образувано по Предложение на ДРП за определяне на едно общо най-тежко наказание”лишаване от свобода” измежду наложените на Д.Й.К., ЕГН **********,*** наказания ЛС с присъдите по НОХД № 242/2015 г. на ДРС и  по НОХД № 1204/2014 г. на ДРС, а именно -  ЛС за срок от 6 месеца. В предложението си прокурорът е поискал увеличаване на това нобщо най-тежко наказание на основание чл.24 НК с ½ ,т.е. с 3 месеца предвид множеството осъждания на лицето, като се приспадне времето на задържането му с МН”задържане под стража” и”домашен арест”, с посочени периоди на двете МН.

    С определението си ДРС, след като е изложил подробни съображения, е уважил предложението, като на осн.чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 НК е определил едно общо наказание”лишаване от свобода” измежду наложените на Д.Й.К., ЕГН **********,*** наказания ЛС с присъдите по НОХД № 242/2015 г. на ДРС и  по НОХД № 1204/2014 г. на ДРС, което е най-тежкото от тях -  ЛС за срок от 6 месеца, което да се изтърип в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален режим на изтърпяване”строг”, приспаднал е времето на задържането му с МН „задържане под стража” на осн.чл.59 ал.1 НК за времето от 2.02.2015 г. до 3.02.2015 г. и  времето с МН”домашен арест” от 3.02.2015 г. до 6.07.2015 г., както и на осн.чл.25 ал.2 НС е приспаднал изцяло изтърпяното наказание по НОХД № 1204/2014 г. на ДРС.

   В мотивите на определението си ДРС е развил съображения, че не следва да прилага чл.24 НК, като е счел, че предвид представената медицинска документация, удостоверяваща  тежка зависимост от наркотични вещества и необходимостта от продължително лечение по програма с метадон, което не може да става в затвора, а прекъсването би се отразило неблагоприятно върху здравето и психиката на осъдения.

    Тези съображения на решаващия съд се споделят от настоящия съдебен състав, като към тях се добавят и следните правни съображения за неоснователност на искането за прилагане на чл.24 НК: Чл.24 НК предвижда една възможност, а не задължение за съда, да увеличи определеното общо най-тежко наказание най-много с една втора. Това означава, че преценката на съда дали да приложи чл.24 НК или не се определя във всеки конкретен случай. Безспорно целта на всяко едно наказание следва да се преценява с оглед разпоредбата на чл.36 НК, вкл. и при преценката дали да се прилага чл.24 НК.

   В настоящия случай въззивният съд счита, че престъпленията, за които са последните 2 осъждания на К., е „хулиганство”, но правната квалификация е по ал.4 на чл.325 НК предвид предходната му престъплна дейност. И двете процесни дела са приключили с одобрени споразумения, като К. се е признал за виновен и е изразил съжаление за случилото се. Неговото хулиганско поведение и по двете дела е било свързано с непристойни действия – първото в РУП *** към намиращите се там полицейски служители и второто - при извършвана полицейска проверка. За тези престъпления – по чл.325 ал.4 НК законодателят предвижда наказание ЛС от 1 до 6 години. Наложените наказания с одобрените споразумения са съответно ЛС за срок от 5 месеца и ЛС за срок от 6 месеца.

    Безспорен факт по делото са многобройните осъждания на К., които са на брой според справката за съдимост 16, без процесните 2 последни негови осъждания. От всички тези 16 на брой осъждания обаче 12 от тях са когато е бил непълнолетен. Следователно само 4 от осъжданията на К. са за извършени престъпления, след като е навършил пълнолетие. Видно от справката му за съдимост, при някои от предходните му осъждания е бил прилаган чл.24 НК – напр. по НОХД № 89/2008 г. на ДРС/под № 13 от Справката/. Прави впечатление също от Справката за съдимост, че всички предходни осъждания са били за престъпления по чл.195 НК или по чл.196 НК.

   От тези факти настоящият съдебен състав обосновава извода, че тъй като последните две осъждания са за престъпления по чл.325 ал.4 НК,  а не за престъпления по чл.195 НК, каквито са били всички предходни осъждания на К., то е постигната целта на чл.36 НК с наложените му наказания по предходните осъждания, вкл. с приложението на чл.24 НК.

   За процесните 2 осъждания съдът приема, че извършените от К. престъпления  са с по-ниска степен на обществена опасност, както и е по-ниска степента на обществена опасност на дееца. Този извод се базира на това, че  К.   се е дистанцирал от предходната си престъпна дейност, свързана с престъпления против собствеността.

   По всички тези съображения следва да се приеме, че целите на наказанието по чл.36 НК ще се постигнат в най-пълна степен по отношение на К., като се приложи само разпоредбата на чл.25 ал.1 НК по отношение на последните му две осъждания за престъпления по чл.325 ал.4 НК, без да се налага увеличаването на определеното общо най-тежко наказание”лишаване от свобода” за срок от 6 месеца. И този извод на съда става още по-убедителен, като към така изложените правни съображения се прибави и медицинската причина за това – необходимостта от лечение от наркозависимост, което декларира изразена от дееца воля за адаптиране към нормален живот.

   По така изложените съображения като правилно и законосъобразно определението на ДРС следва да се потвърди.

    Водим от изложеното, Кюстендилският окръжен съд

 

                                      Р   Е   Ш   И:

 

   ПОТВЪРЖДАВА  Определението на ДРС, постановено по Протокол № 68/26.01.2016 г.  по ЧНД № 1410/2015 г. по описа на съда.

   Решението е окончателно.

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: